О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 21.08.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-ри състав, в закрито заседание на двадесет
и първи август през две хиляди и двадесета година, състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
РОСЕНОВА
2. МАРИЕТА
НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Неделчева въззивно наказателно частен характер дело № 418 по описа за 2020 година за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на глава XXIІ от НПК.
Производството
е образувано по постъпила
частна жалба вх.№ 9155/14.08.2020 г. по описа на СНС от адв.С.К. и частна жалба
вх.№ 9116/13.08.2020 г. по описа на СНС депозирана от адв.И.А., защитници на подсъдимия
Н.Й.Б., с искане да бъде отменено Определение от 10.08.2020 г., постановено по
н.о.х.д. №12597/2019 г. по описа на СНС, XX-ти състав, с което при условията
на чл.270 от НПК е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение „Задържане под стража”, прилагана спрямо подзащитния им Б..
В частната жалба си адв.К. развива доводи за това,
че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се
иска АСНС да го отмени и да постанови друго, с което да уважи молбата за
изменение на мярката за неотклонение взета по отношение на подсъдимия Б. от
„задържане под стража“ в по-лека. Сочи се в жалбата, че искането на защитата за
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Б., е изцяло по медицински
причини и е необходимо да бъдат
изследвани задълбочено представените многобройни медицински документи от
проведени прегледи на подсъдимия Б., което не е сторено. С оглед на горното се иска
допускането на съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор дали
заболяванията на подсъдимия Н.Б. са съвместими с условията на местата за
лишаване от свобода и относно наложителността от извършването на оперативно
лечение – микроневрохирургия, както и последваща рехабилитация. Първоинстанционният
съд отказал да допусне изготвянето на такава експертиза. Твърди се в жалбата,
че подсъдимият Б. не е в млада възраст и е със сериозни здравословни проблеми,
чието лечение не може да продължи в затворническата болница, което става ясно
от представената по делото медицинска справка. Адв.К.
сочи също така, че следва да се има в предвид и изминалия изключително
продължителен период, през който подсъдимият Б. е бил лишен от правото свободно
да се придвижва, а също и от лечение. Моли АСНС да промени мярката за
неотклонение на подзащитния му Б. от „Задържане под стража“ в по-лека като за
целта назначи и СМЕ с посочения в жалбата въпрос.
Адв.А.
в депозираната в СНС частна жалба излага доводи за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на атакувания съдебен акт. Намира, че на подзащитният й Б. не
била дадена възможност от СНС да реализира адекватно правото си да подложи на
проверка продължаващото задържане, предвид липсата на сериозна аргументация в
атакувания съдебен акт на доводите на защитата свързани с „промяната на
обстоятелствата“ и по същество била автоматично отречена възможността
задържания да бъде освободен до приключване на наказателното производство, в
противоречие на чл.5, т.4 от ЕКПЧОС. В жалбата си адв.А. посочва кои аргументи
на защитата намира, че не са получили отговор в атакуваното определение от
10.08.2020 г. на СНС, 20-ти състав. Защитникът на подсъдимия Б. изразява
становището си, че в рамките на проведеното до този момент съдебно следствие,
интензитетът на риска от укриване и извършване на престъпление решително е намалял.
Твърди се в жалбата, че за близо две години били разпитани 10 свидетели, които
не само не аргументират обвинителната теза, но значително я дискредитират. Сочи
се, че несъмнено с тези темпове на развитие на съдебния процес в близките
няколко години, докато се разпитва по един свидетел в съдебно заседание,
подсъдимият Б. бил „обречен“ на продължаващо задържане и автоматично по
същество му била отказана реална възможност да провери законността му. Адв.А. намира,
че така изложените аргументи обосновават защитната теза, че обстоятелствата касаещи
мярката за неотклонение на подзащитния й са променени. Моли с оглед изложените
доводи, АСНС да постанови съдебен акт, с който да измени взетата по отношение на подсъдимия Н.Б.
мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Съдът, след като се запозна с доводите в
частните жалби и като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Частните жалби са подадени в
срока по чл.342, ал.1 от НПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са
процесуално допустими.
Разгледани по същество съдът
намира жалбите за неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира,
че на първо място следва да вземе отношение по направеното особено искане от
адв.К. за допускане изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, като остави
същото без уважение. Видно от приетата по делото медицинска справка от 23.07.2020 г. изготвена от Д-р Н. М. Тотев
– директор на МЦ при Затвора – гр.София /л.1460-1461, т.5 от СП/ относно
здравословното състояние на подсъдимия Н.Й.Б., от около три месеца същия дава
оплаквания от появата на силни болки в кръста и изтръпвания на долните
крайници. От около месец е с подуване на ляво коляно и болки във същото, отток
и леко затруднени движения. Видно от медицинската справка по отношение на
подсъдимия са проведени редица изследвания. При консултация с външен специалист
доц.К. – неврохирург - 03.06.2020 г. в УМБАЛ „Св.Йоан Кръстител“ на базата на
МРТ образна диагностика на лумбален гръбнак, лекарят е намерил данни за
дегенеративни промени в зона Л-4-Л-5, Л-5-С-1, като на ниво Л-4-Л-5 има мединно-парамедианна
дискова протрузия. На ниво Л-5-С-1 е налична тотална дискова протрузия и
медианен дисков паралакс. Поставена е диагноза Херния дискалис Л-4-Л-5,
Л-5-С-1. Дадени са препоръки за провеждане към 03.06.2020 г. на медикаментозна
терапия и последваща физиотерапия и при евентуално неповлияване на оплакванията
е препоръчано да се обмисли провеждане на микрохирургия. Посочено е, че евентуална
хирургична интервенция е възможна в планов порядък.
Извършена е консултация със съдов
хирург УМБАЛ „Сити клиник“ на 16.07.2020 г. с Д-р С., който препоръчал
венотонично лечение. При неповлияване е препоръчано оперативно лечение на
варикозните клонове с последващо веносклерозиране на остатъчните варикозни
клонове. Като основна диагноза е поставена варкозни вени на левия крайник. По отношение
на оплакванията на подсъдимия Б. бил проведен 10-дневен курс на физиотерапия на
кръста, на ляво коляно и на 1 пръст от лявата ръка. По отношение на болките и
оттока проведеното лечение на лявото коляно имало задоволителен ефект. По
отношение на оплакванията от силни болки в кръста и изтръпванията на крайниците
подс.Б. споделил, че няма особен ефект от провежданото и препоръчано лечение. В
справката е посочено, че препоръчаното от външен специалист консервативно
лечение /медикаменти + физиотерапия/ е
изпълнено, без ефект. В СБАЛЛС при Затвора - София няма възможност за
провеждане на оперативно лечение – микроневрохирургия, както и последваща
рехабилитация. Терапевтичните възможности на МЦ при Затвора София са изчерпани.
Диагнозата, която била поставена на подсъдимия Б. била: Дискова болест. Варици
на долните крайници. Частично разкъсване на задния рог на медиален мениск и на
дясно и на ляво коляно.
От гореизложеното може да се направи извода, че по
отношение на подсъдимия Б. се полагат своевременни и
адекватни медицински грижи от страна на затворническата администрация с
разрешение на компетентния орган – СНС, в случай, че е необходима консултация
със специалисти с каквито не разполага СБАЛЛС при Затвора гр.София. На следващо
място видно от същата медицинска справка оплакванията на подсъдимия Б. с изключение
на дисковата херния от която страда, са се повлияли добре вследствие на
предписаното медикаментозно лечение и физиотерапия. Става ясно от посоченото в
медицинската справка, че с оглед на продължаващите оплаквания на подсъдимия Н.Б.
за болки в кръста и предвид изчерпването
на предписаното му консервативно лечение евентуално е необходимо оперативно
такова. Такава препоръка е дал и Доц. Д-р К., специалист неврохирург при УМБАЛ
„Св.Йоан Кръстител“ като е посочил, че евентуална хирургична интервенция е
възможна в планов порядък. От горното следва от една страна, че към момента
липсват данни въпросната оперативна интервенция да е необходимо да се извърши в
спешен порядък, а от друга страна в случай, че се назначи такава операция в чл.250
от ЗИНЗС детайлно е уреден редът, по който се осъществява извеждането на
задържано лице за лечение извън местата за задържане или лишаване от свобода. Предвид гореизложеното и липсата на
необходимост да бъдат използвани специални знания на лекари специалист, съдът
намира, че следва да остави без уважение искането на адв.К. за допускане на
съдебно-медицинска експертиза с поставения от същия въпрос.
С атакуваното определение,
постановено в открито съдебно заседание на 10.08.2020 г СНС, 20-ти състав е отказал да измени мярката
за неотклонение на подсъдимия Н.Б. от „Задържане под стража“ в по-лека след
като е достигнал до извода, че са налице кумулативните предпоставки за това
предвидени в разпоредбата на чл.63, ал.1 и 2 вр. чл.270, ал.1 от НПК. Първоинстанционният
съд е преценил, че е налице опасност подсъдимият да се укрие и да извърши
престъпление. По отношение на първата опасност е посочил, че липсва промяна на
обстоятелствата, а опасността да подсъдимият Б. да извърши престъпление е
изведена от тежестта на обвиненията и от спецификите на престъпната дейност,
която се твърди, че е реализирана от подсъдимия.
Видно от материалите по делото с
внесения в СНС на 24.07.2019 г. обвинителен акт по ДП №143/2018 г. по описа на
СО – СП, пр.пр.№1503/2018 г. на СП на подсъдимия Н.Б., Специализираната
прокуратура е повдигнала обвинения за пет престъпления с правна квалификация,
както следва: престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.1 вр. с ал.1 от НК, две
престъпления с правна квалификация по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и
т.7, вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, 3. престъпление по чл.253, ал.5
вр. с ал.4, вр. с ал.3, т.1, пр.2 вр. с ал.2, пр.1 и пр.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20,
ал.2 вр. с ал.1 от НК и престъпление по чл.339, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с
ал.1 от НК. Всяко едно от престъпленията, за които е ангажирана наказателната отговорност
на подсъдимия Б. е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
от което следва, че първата предпоставка за продължаване действието на мярката
за неотклонение е налице.
Въпреки, че в депозираните в АСНС частни жалби
не се правят възражения в тази насока, настоящият съдебен състав намира, че следва да засегне въпроса за наличието на
обосновано предположение подсъдимият Б. да е вероятен автор на престъпленията,
за които му е повдигнато обвинение. Въззивният съд намира, че от съвкупния
доказателствен материал по делото – гласните и писмени доказателствени
средства, изготвените експертизи събрани писмени и веществени доказателства
може да се направи разумно подозрение, че подсъдимият Б. е вероятния автор на
всяко едно от петте престъпления, за които е ангажираната наказателната му
отговорност. Същевременно показанията на
разпитаните до момента свидетели в хода съдебното следствие не разколебават
наличието на обосновано предположение.
По отношение на опасностите,
които следва да са кумулативно налични с обоснованото предположение за да е
възможно продължаване задържането и по-точно на опасността подсъдимия Н.Б. да
се укрие, съдът намира, че същата е все още налична, а не хипотетична такава. Опасността
може да се изведе от съдържанието на изготвената по делото техническа експертиза
на мобилен телефон, намерен в килията на подсъдимия Б. и от съдържанието на
проведената чрез него кореспонденция между него и съпругата му Е. Б., както и с
децата му, а и с друго неустановено към момента лицето, от което търси помощ за
предоставяне на убежище в Русия. Същият търси убежище именно с цел избягване на
наказателна репресия в Р.България. Съдът намира за неоснователно възражението
на адв.А., че цитираната по – горе компютърно – техническа експертиза не е част
от доказателствения материал по делото. Действително заключението по тази
експертиза не е изслушано в съдебно заседани по реда на чл.282 от НПК, но това
обстоятелство не я игнорира като доказателствен способ, на резултатите от който
съдът в производството по чл.270 от НПК, може да основава своите изводи. В
противен случай всички процесуално-следствени действия извършени в хода на
досъдебното производство и резултатите от тях биха се обезсмислили и
наказателното производство би се състояло единствено и само от съдебно
производство, без досъдебно такова.
По отношение на изложените от
адв.А. доводи свързани с издаването на ЕЗА и че това обстоятелство не води до
задължителния извод за наличие на реална опасност от укриване по време на
цялото производство, съдът намира същите за основателни. Това възражение на
защитата не е обсъдено от първоинстанционния съд, но и съдебния състав на СНС не
се е позовал на него като аргумент в насока наличие на опасност подсъдимият Б. да
се укрие.
Съдът намира, че и опасността от извършване на
престъпление е също налична, като тя произтича не само от тежестта на предвидените
наказания за престъпленията, за които на подсъдимия Б. му е повдигнато
обвинение, но и от механизмът на извършване на деянията – като например големия
брой деяния включен в състава на продължаваните престъпления по чл.255, ал.3 от НК, както и продължителния период на
реализиране на престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.1 вр. с ал.1 от НК за период от 13 г. и засягането с тези деяния на различни по вид значими
обществени отношения.
На следващо място съда намира, че опасността подсъдимия
Н.Б. да извърши престъпление е все още е налична с оглед опасността в случай, че процесуалното му
положение бъде смекчено, същият може да повлияе на показанията на неразпитаните
към момента свидетели по делото въз основа на които представителите на
Специализираната прокуратура, твърдят, че се основава повдигнатото спрямо
подсъдимия Б. обвинение. Съставът на
Специализирания наказателен съд ритмично и с необходимата грижа насрочва
провеждането на съдебни заседания като обстоятелството, че към момента са
разпитани сравнително малък брой свидетели са дължи на предполагаемата
продължителност на разпитите на същите, на съобразяване на съда с изричното
желание на защитниците например в съдебно заседание на 10.08.2020 г. да бъдат
призовани единствено четирима свидетели, трима от които не са се явили въпреки
редовната процедура по призоваването им. В някой от съдебните заседания съдът е
бил възпрепятстван да извършва процесуално следствени действия с оглед
процесуалното поведение на подсъдимия Б. – отказ от упълномощени защитници,
като при него адвокатската защита е абсолютно задължителна с оглед
процесуалното му положение на задържан под стража подсъдим. Не е за
пренебрегване и обявеното в Р.България извънредно положение за повече от три
месеца, когато по делата не се провеждаха съдопроизводствени действия с оглед
намаляване на последиците от това заболяване. Горните обстоятелства стоят извън
волята на решаващия съд, като следва да бъде отбелязано, че съдебното
производство се развива в рамките на една година, а не на две години както сочи
в жалбата си адв.А.. Видно от протокола за случайно разпределение на делото
същото е разпределено на съдия Красимир Комсалов на 25.07.2019 г.
На преценка в настоящото производство
подлежи и срокът на задържане. В този аспект е от значение не само неговата
фактическа продължителност, а и сложността на разследването, обема и
спецификата на производството, както и действията на разследващите органи и съда
по неговото приключване. Безспорно в случая се касае за сложно от фактическа и
правна страна производство, с участието на множество лица 178 свидетели и 16 вещи
лица.
Предвид горното съдът счита, че
жалбата е неоснователна, постановеното определение е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и
на основание чл.345, във вр. с чл. 270, ал.4 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.К. за допускане изготвянето на СМЕ касаеща здравословното
състояние на подсъдимия Н.Б. и въпроса дали констатираните заболявания, от
които същия страда са съвместими с условията на ареста.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 10.08.2020 г. по н.о.х.д. №2597/2019 г. по описа на СНС,
20-ти състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката
за неотклонение „Задържане
под стража”, изпълнявана спрямо
подсъдимия Н.Й.Б., ЕГН:**********.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.