О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……………2020г.
гр. Варна
РАЙОНЕН
СЪД-ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
9-ти съдебен състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 8851 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* против П.Н.И.,
ЕГН ********** с искане за постановяване на съдебно решение, с което да се
приеме за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2800.39 евро – главница по договор
за кредит от 11.08.2008г. и Анекс № 1 от 08.11.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 06.11.2013 г. до окончателното погасяване на
задължението; 4674.98 евро – договорна лихва за периода от 08.05.2012 г. до
07.10.2013 г.; 339.53 евро – наказателна лихва и 482.68 евро – такси по кредита,
за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК по ч. гр. д. № 16423 по описа за 2013 г. на РС-Варна.
В
исковата молба се излагат подоробни доводи относно недопустимостта на
производството с оглед влизането в сила на изпълнителното основание,
материализиращо изпълняемите граждански притезания.
Съдът,
като се запозна с твърденията на ищеца, материалите по настоящото дело и изисканото
ч. гр. д. № 16423 по описа за 2013 г. на РС-Варна, за да се произнесе приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
На
08.11.2013 г. кредиторът „Алфа Банк“ АД е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 29386, в резултат на което е
образувано ч. гр. д. № 16423/2013 г. на РС-Варна. По разпореждане на заповедния
съд с № 54443/11.11.2013 г. е издадена процесната заповед № 9559/11.11.2013 г.
по реда на чл. 417 от ГПК в полза на универсалния праводател на ищеца, като
изпълнителното основание материализира претендираните в настоящото производство
суми.
Заповедта
по арг. от чл. 418, ал. 5 от ГПК е връчена на ответника-длъжник от ЧСИ Даниела
Петрова-Янкова, вписана в КЧСИ под рег. № 711, с район на действие ОС-Варна на 27.12.2013 г. чрез залепване на
уведомление на основание чл. 43 от ЗЧСИ вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК. В резултат на
това съдът е дал указания на ищеца в качеството му на универсален правоприемник
да предяви настоящите обективно кумулативно съединени установителни искове с
оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Тъй като призовкатите, съобщенията и актовете на ЧСИ са официални
свидетелстващи
документи,
които
се ползва с формална доказателствена сила относно тяхната
автентичност и с материална доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването и съдебния изпълнител, са се осъществили така, както е посочено в документа,
съдът е обвързан от доказателствената сила на официалното удостоверяване – в
този смисъл е Решение № 113 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 233/2010 г., II
т. о., ТК. В конкретния случай до опровергаване на
фактите, констатирани в разписката от 11.12.2013 г. и разпореждане на ЧСИ,
постановено по изп. дело № 826/2013 г. по описа на ЧСИ Петрова-Янкова,
обективирано върху ПДИ с изх. № 30254/21.11.2013 г., съдът е обвързан от
връчването на заповедта на 27.12.2013 г. Т.е. същата е в сила от 10.01.2014 г.,
доколкото срокът за възражение към онзи момент е двуседмичен от съобщението.
Независимо
от фингираното връчване правата и интересите на длъжника са защитени от
законодателя, тъй като същият има призната и гарантирана от закона възможност
да оспори редовността на връчването пред въззивния съд, посредством
възражението по чл. 423 от ГПК при наличието на лимитативно изброените
предпоставки за това. Но редовността на връчването не може да бъде предмет нито
на заповедното производство, нито на последващото исково с оглед на
обективираните в горепосочените официални свидетелстващи документи факти, които
обвързват съда до надлежното им опровергаване в едно отделно производство с
призоваване на страните и ангажиране на съответните доказателства.
Наред
с изложеното, процесуалноправната норма материализирана в разпоредбата на чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК съществува в правния мир от 30.10.2017 г. – денят на
влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК, Обн. ДВ, бр. 86 от
27.10.2017 г., като общият принцип, залегнал в чл. 14, ал. 1 от ЗНА, е че
правните норми действат ex
nunc – занапред, по изключение може да им се придаде обратно
действие /ex
tunc/ и то с изрична разпоредба ситуирана в преходните и
заключителни разпоредби на закона. В конкретния случай такава изрична
разпоредба няма. Напротив, видно от § 73 и § 74 от Преходните и Заключителни
разпоредби на ЗИДГПК, законодателят изрично е посочил, че публичните продани по
изпълнителните дела и висящите производство по касационни жалби ще се
разглеждат по стария ред, независимо от влизането в сила на ЗИДГПК. Т.е. по
аргумент от по силното основание съдът счита, че и всички заповедни
производства, които са образувани преди 30.10.2017 г. следва да бъдат довършени
по стария ред, който не регламентира предявяването на установителен иск
касателно материализираните в изпълнителното основание граждански притезания в
хипотезата на връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК чрез залепване на уведомление.
За
пълнота следва да се отбележи, че към онзи момент – 27.12.2013 г. – за съдебния
изпълинтел не е съществувало задължението да уведоми заповедния съд за извършеното
от него връчване. Това процесуално задължение е вменено на съдебните изпълнители
от законодателя със ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015
г., като според настоящия съдебен състав целта на това
уведомяване не е заповедният съд или исковият съд да извършат проверка на
редовността на връчването на заповедта, доколкото тази проверка е предмет на
производството по чл. 423 от ГПК, а с цел осигуряване на процесуална икономия
при евентуално възражение за недължимост по чл. 414 от ГПК, с оглед преценка
срочността на възражението, без да се обездвижва същото до депозиране на ПДИ,
удостоверяващо връчването от съдебния изпълнител.
Крайният
извод на съда е за недопустимост на настоящото производство, доколкото издадената
в полза на универсалния праводател на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК е влязла в сила на 10.01.2014 г.
Водим
от горните мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №
8851 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ОС-Варна в едноседмичен срок от
съобщението.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: