РЕШЕНИЕ
№ 1646
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330104958 по описа за 2021 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, предявен от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД ЕИК ............
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250 против
Ц... Е..... Б. ЕГН **********, с адрес: гр. П.... ул. „А..... № .... с която се иска от съда да
признае за установено, съществуването на вземането на 749,49 лева за период от 29.09.2017
г. до 31.08.2020 г., както и мораторна лихва към главницата за период от 31.11.2017 г. до
31.08.2020 г. в размер на 81,28 лева, както и в случай че съда уважи иска, да се произнесе и
относно разноските по частно гражданското дело.
Претендира законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендира и направените в производството разноски - съдебно-деловодни и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за
периода ....., в качеството си на потребител на водоснабдения недвижим имот, находящ се в
гр. П..., ул. ул. „А...... и имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 749,49 лева. За потребените
количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с
посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва
върху главницата, която възлизала на сумата от 81,28 лева за периода 30.11.2017 г. –
31.08.2020 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ....... а
отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи
1
условия. Потребеното количеството предоставени ВИК услуги за процесния период се
определяло съгласно чл.26, ал.2 от общите условия. Твърди се, че монтираното
измервателно устройство в имот на потребителя било индивидуално и поради това
подмяната му, респективно поставянето му било задължително за него. Същият е знаел за
начина му на отчитане през посочения период, но при отчитането е отказал да положи
подпис.
Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу
ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство ч.гр.д.№.............. гр. състав по описа на Районен съд
Пловдив, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с
разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви
настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли, исковете да бъдат уважени.
ОТВЕТНИКЪТ Ц.... Е....Б., чрез назначеният й........... Н.Н., с отговора на исковата молба
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди се, че ответникът няма качество
на собственик или ползвател на имота, както и, че никога не е живял там, съответно няма
качеството потребител. Оспорва твърдението, че в имота са предоставяни ВиК услуги, както
и че същите са правилно начислени и определени по размер. Съгласно ОУ за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите, доставеното количество вода се отчитало посредством
показанията на водомер в присъствие на потребителя или негов представител, който
подписвал показанията. От предоставените по делото карнети за процесния период се
установявало, че същите не са подписани от ответника или негов представител, поради
което се оспорва тяхното съдържание. Оспорва се твърдението на ищеца, че водомерът в
имота е бил неизправен, поради което не били налице предпоставките за начисляване по
чл.26, ал.2 ОУ, действащи за през процесния период. В тази хипотеза ищецът е следвало да
процедира по реда, предвиден в чл.33, ал.2 от Наредбата, според който при установяване на
повреда в индивидуалните водомери на потребителите, представител на ищеца следва да
направи предписание за отстраняване й определя срок за това, като демонтира пломбата на
холендър. Твърди, че в случая ищецът дори не твърдял да е дал предписания за смяна на
СТИ на ответника, още по – малко потребителят да е бил уведомяван за повредата и
необходимостта от подмяна. Твърди се, че само след изпълнение на тези задължения ищецът
имал право да начислява служебни количества вода според броя на обитателите, като в
случая липсвало отбелязване колко обитателя има в имота. Твърди се, че в представените
карнети липсвало предписание, но и дори да е имало то същото не би могло да го обвърже,
тъй като не били подписани от него. Липсвала надлежно проведена уведомителна
процедура. Непровеждането на тази процедура лишавало дружеството от правото да
начислява на потребителя за процесния период служебно консумация на вода по реда на
чл.26, ал.2 от ОУ. Счита, че ищецът не може да се възползва от собственото си
неизпълнение на установената в чл.33, ал. 2 от Наредбата процедура по уведомяване на
абоната за констатирана повреда на водомера, защото с неизпълнение на същата операторът
поставя абоната в неравностойно положение. Моли за отхвърляне на предявените искове.
2
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на
съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство “Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД, гр. Пловдив, че длъжника не е открит на постоянен и настоящ адрес и
заповедта му е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Видно от представеното по делото ч.г.д. № .............. гр.с., се установява, че към момента на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд – Пловдив, ищеца е претендирал от ответника сума в размер на 749,49 лева
главница за период от 29.09.2017 г. до 31.08.2020 г., както и мораторна лихва към
главницата за период от 30.11.2017 г. до 31.08.2020 г. в размер на 81,28 лева, законна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.09.2020 г. до окончателното изплащане, разноски в общ размер на 325,00
лева.
От представените по делото писмени доказателства не се доказа, че ответникът Ц... Е.... Б. е
собственик или ползвател на водоснабден обект находящ се на адрес: гр. П....
ул.“А..................От приетата като доказателство Декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ за имот
находящ се в гр. П....., ул.“А......... се установява, че собственици на имота са М... К.... Б..... и
К.... С.....Б......... Декларацията е подадена през 1998 г. и няма отразяване за промяна на
собствеността. Не са представени и надлежни доказателства за това имота да се ползва на
някакво основание от Ц... Е..... Б..
С оглед на горното, съдът намира, че следва да отхвърли исковите претенции на ищеца като
неоснователни и недоказани.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че разноски се дължат на ответника. Такива не са
направени затова и съдът не следва да присъди.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,
ЕИК ........със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250,
с която е поискано, да бъде признато за установено по отношение на Ц... Е.... Б. ЕГН
**********, с адрес: гр. П....., ул. „А.............., с която се иска от съда да признае за
установено, съществуването на вземането на 749,49 лева за период от 29.09.2017 г. до
31.08.2020 г., както и мораторна лихва към главницата за период от 31.11.2017 г. до
31.08.2020 г. в размер на 81,28 лева, както и в случай че съда уважи иска, да се произнесе и
относно разноските по частно гражданското дело, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
3
18.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивският окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/П/___________________
4