Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 24.03.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 1950/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от адвокат А.К. ***, в качеството му на процесуален представител на “Сертранс-2013” ЕООД гр. Разград до Русенския Районен съд, против Наказателно постановление № 38-0001444/05.10.2020 г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” Русе, с което за нарушение по чл.91в, т.2 от Закона за автомобилните превози и на осн. чл.97, ал.1, предложение последно от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/ на дружеството била наложена “Имуществена санкция” в размер на 5000.00 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          За административнонакзаващият орган, редовно призовани, не се явява законен или упълномощен процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

За наказаното дружество, редовно призовани, се явява управителя и упълномощения процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление като излага аргументи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 08.07.2020 г., свид. В.Д. – главен инспектор в РД”Автомобилна администрация”-Русе извършил комплексна проверка по документи на транспортното предприятие “Сертранс-2013” ЕООД гр. Разград, извършващо международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка и притежаващо валиден лиценз № 10501 издаден от МТИТС.

В хода на проверката, въз основа на изисканите и представени от дружеството документи, свид.Д. констатирал, че от превозвача не се представя информацията, извлечена от паметта на дигитален тахограф, монтиран и използван в товарен автомобил „МАН“ с рег.№ РР 1850 ВА, стопанисван и ползван от Дружеството, отнасяща се за времето от 00.00 ч. на 13.12.2019 г. до 24.00 ч. на 09.04.2020г.

          С оглед установеното свид.Д. приел, че “Сертранс-2013” ЕООД гр. Разград е осъществило състава на нарушението по чл.91в, т.2 от ЗАПр, за което съставил против дружеството акт.

Въз основа на този акт, Директора на РД “Автомобилна администрация” Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.97, ал.1, предложение последно от ЗАПр наложил на “Сертранс-2013”ЕООД гр.Разград “Имуществена санкция” в размер на 5000.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

 

Съдът констатира, че при съставяне на актът за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл.91в, т.2 от ЗАПр е осъществен от обективна страна от “Сертранс-2013” ЕООД гр. Разград.

Съобразно тази разпоредба, превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.

Безспорно “Сертранс-2013” ЕООД гр. Разград е превозвач, извършващ международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка и притежаващ валиден лиценз № 10501 издаден от МТИТС. Дружеството стопанисвало и използвало за дейността си товарни автомобили, сред които товарен автомобил „МАН“ с рег.№ РР 1850 ВА от категория „N3“, който бил снабден със записващо оборудване – дигитален тахограф.

Установи се, че за периода от 00.00 ч. на 13.12.2019 г. до 24.00 ч. на 09.04.2020 г. Дружеството не представило в хода на извършената на 08.07.2020 г. проверка, информация извлечена от паметта на дигиталния тахограф на процесното превозно средство.

Несъмнено след като “Сертранс-2013” ЕООД гр. Разград не представило обсъжданата информация, то осъществило състава на нарушение на чл.91в, т.2 от ЗАПр, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В същото време обаче, при това описание и квалификация на нарушението в АУАН и НП, с наказателното постановление била приложена санкционната норма на чл.97, ал.1, пр.последно от ЗАПр, която по мнение на Съда е неприложима за обсъжданото нарушение. Основанията за този извод са следните:

Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на съвета, превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф най-малко един път на 90 дни. Според легалното определение на чл.2 §.2 б."н" от Регламент 165/2014 на ЕП и Съвета "извличане" от дигитален тахограф означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или изтриват записани данни. Същата дефиниция за "извличане" като процес на копиране на част или на цялата записана информация от паметта на тахографското оборудване се съдържа и в §.1, т.8 от ДР на Наредба № 12 от 5.01.2007 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях. Тези правни норми, а и формалната логика дават основание да се направи извода, че извлечената от паметта на тахограф информация не представлява документ, още по-малко такъв свързан с превозната дейност, а представлява файлове с данни от регистриращото устройство. Съгласно теорията и константната съдебна практика документът по същество представлява писмено изявление на конкретно лице, което е неговия автор. Видно от дефинициите цитирани по-горе, извлечената информация от дигитален тахограф не представлява писмено изявление на конкретно лице, а само файлове с данни внесени на електронен носител или изведени върху хартиен носител.

При тази правна и фактическа рамка, с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно била приложена санкционната норма на чл.97, ал.1, пр. последно от ЗАПр, съобразно която, който не представи за проверка свързани с превозната дейност документи, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 лв.  Очевидно АНО неправилно е приел, че непредставянето на информация извлечена от паметта на дигиталния тахограф на процесното превозно средство е равнозначно на непредставяне на свързани с превозната дейност документи, което както бе посочено и по-горе не така.

Макар, Съдът да намира за безспорно доказано, че нарушението по чл.91в, т.2 от ЗАПр е осъществено от обективна страна от “Сертранс-2013” ЕООД гр. Разград, не разполага с възможност да измени наказателното постановление и приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, като прецизира относимата санкционна норма. Основанията за това са следните:

При изяснената фактическа обстановка, в съответствие с приетото и от административните органи нарушение, приложение би могла да намери единствено санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от ЗАПр, според която на превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.

За да бъде обаче санкциониран превозвач по реда на тази правна норма за нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАПр е необходимо да е било установено дали непредставянето на информацията от дигиталния тахограф се дължи на факта, че извлечените данни не се съхраняват /първото изпълнително деяние визирано в нормата на чл.104, ал.7 от ЗАПр/ или се съхраняват, но превозвача отказва да ги предостави на контролния орган /втората форма на изпълнителното деяние/. Тези обстоятелства не само не били установени в хода на административното производство по издаване на наказателното постановление, но и твърдение за наличието на някое от двете изпълнителни деяние не се съдържа в описанието на нарушението в двата административни акта.

В случая, за да е допустимо Съда да измени НП, като приложи санкционната разпоредба чл.104, ал.7 от ЗАПр, е следвало наказващият орган да е направил преценка за кое от посочените в нея две изпълнителни деяния са събрани доказателства - за това, че “Сертранс-2013”ЕООД гр.Разград като превозвач не извлича и не съхранява информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф или, че отказва да я представи за проверка при поискване от контролните органи. Необходимо е също така приетото от АНО в тази насока да е било включено в административнонаказателното обвинение, за да бъде осигурена възможност на наказаното лице за пълноценно осъществяване правото на защита по съответните факти. В настоящият случай това не било сторено.

В случая, с оглед констатираното неправилно приложение на закона при издаване на НП и неправилна правна квалификация на нарушението в него, Съдът не разполага с възможност едва в тази фаза на процеса да приложи санкционната норма на чл.104, ал.7 от ЗАПр, тъй като следва да приема за осъществена едната от двете форми на изпълнителното деяние. При това положение обаче би се достигнало до санкциониране по административнонаказателно обвинение със съществено изменение на обстоятелствената му част, по което наказаното лице не е разполагало с възможност да се защитава нито във фазата на производство пред административните органи, нито в съдебното производство. Доколкото по този начин ще бъде нарушено по недопустим начин правото на защита на наказаното лице, то за Съда не е налице правна възможност за измени НП, а единствено да бъде постановена неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно издадено.

По делото наказаното ЮЛ “Сертранс-2013” ЕООД гр. Разград се представлявал от упълномощен процесуален представител – адв. А.К. ***, на когото заплатил хонорар в размер на 580.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна помощ. С жалбата срещу НП адв. К. претендирал присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в пълният му размер. Този размер на възнаграждението е съобразен с определения минимум в нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Административнонаказващ орган в настоящият случай е Директора на РД„Автомобилна администрация“ гр. Русе, част от структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

С оглед на изложеното, понастоящем Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя “Сертранс-2013” ЕООД гр. Разград разноските за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 580.00 лв.

Поради това и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001444/05.10.2020 г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” Русе, с което за нарушение по чл.91в, т.2 от Закона за автомобилните превози и на осн. чл.97, ал.1, предложение последно от Закона за автомобилните превози, на “Сертранс-2013” ЕООД гр. Разград, Булстат *********, била наложена “Имуществена санкция” в размер на 5000.00 лв.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да заплати на Сертранс-2013” ЕООД гр. Разград, Булстат *********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580.00 /петстотин и осемдесет/лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

Районен съдия: