№ 50
гр. гр. Добрич, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Н.
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500708 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на СЛ. ХР. П.. от гр.К., чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№260062/15.06.2021г., поправено с решение №260079/21.09.2021г., по гр.д.
№191/2020г. на Каварненския районен съд в частта по спора относно мерките
за родителските права спрямо малолетното дете на страните В.С.Х.,
съответно и свързаните с тях въпроси относно местоживеенето на детето,
режима на лични отношения с родителя, който не е натоварен с
упражняването на родителските права и задължението на същия за издръжка
в полза на детето.
Въззивникът не е съгласен упражняването на родителските права да бъде
предоставено на майката на детето, както е постановил първоинстанционният
съд. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилна преценка на най-
добрия интерес на детето, изискващ родителските права да бъдат
упражнявани от въззивника – негов баща. Изводът на първоинстанционния
съд, че майката е по-добрият родител, бил необоснован и формиран при
игнориране на редица установени по делото обстоятелства, сочещи на
1
обратното. Не било отдадено достатъчно значение на това, че майката
напуснала дома си, изоставила детето на грижите на другия родител и бабата
по бащина линия, после дълго отсъствала от населеното място, като тези
обстоятелства трудно можели да се съвместят с необходимата грижа за
детето. Бащата, подпомаган от своите роднини, се грижел за детето и искал
това да продължи, интересувал се от развитието на детето в детската градина,
докато майката често бягала от дома си и нямала помощ от работещите в
чужбина свои родители. Следвало да се вземе предвид още и, че детето е
момче и имало нужда не толкова от грижите на майката, а от примера на мъж
в дома. По тези съображения се настоява след отмяна на
първоинстанционното решение спорът за родителските права да бъде
разрешен в полза на въззивника.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата ЕВ. В. П.. от гр.К.,
чрез адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Производството по гр.д.№191/2020г. на Каварненския районен съд е по
чл.318 и сл. от ГПК и е образувано по предявения от СЛ. ХР. П.. срещу ЕВ. В.
П.. иск за развод, ведно с искане по чл.59 ал.2 от СК за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение малолетното дете на
страните В. на бащата СЛ. ХР. П.. със съответно определяне при него на
местоживеенето на детето с определяне режим на лични отношения на детето
с майката и осъждането на последната за издръжка в полза на детето.
Прието е за разглеждане и насрещното искане по чл.59 ал.2 от СК на
майката ЕВ. В. П.. за предоставяне на нея упражняването на родителските
права по отношение на детето с определяне на местоживеенето му при
майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и
осъждането последния за издръжка в полза на детето в размер на 300 лева
/след увеличение на първоначално предявената претенция за 160 лева/
месечно.
Страните по делото Е.В. П. и СЛ. ХР. П.. са бивши съпрузи. Сключили
са граждански брак на 15.01.2018г., който е прекратен с развод с
постановеното по делото решение /в необжалваната и влязла в сила част/.
2
Е.В. П. и СЛ. ХР. П.. са били във фактическо съжителство от преди да
сключат граждански брак и имат дете В.С.Х., роден на 21.07.2014г.
Тримата живяли в дома на родителите на мъжа в гр.К.. Бащата работел,
а майката се грижела за детето и семейството. В къщата живеели още бабата
и дядото на бащата, но няма данни и твърдения те да са подпомагали младите
родители и в частност майката Е. в грижите за детето. Пред социалните
работници бащата /и неговите дядо и баба/ посочили занижаването на
грижите за детето от страна на майката като една от причините за конфликта
между родителите, като съпрузи. Такова твърдение пред съда няма, както
няма и доказателства, сочещи на неглижиране на детето от майката.
Следователно полаганите от майката грижи са били в необходимия за
доброто на детето обем.
През м.март 2020г. ЕВ. В. П.. напуснала семейното жилище. Причините
за разрива между съпрузите тук не подлежат на обсъждане, като от значение
за спора сега е, че при напускането на жилището майката взела със себе си и
В.. Това е обратно на твърдяното от бащата в исковата молба и жалбата му,
като се установява включително и от дадените от него обяснения в съдебно
заседание във всяка от двете инстанции. От съвпадащите обяснения на
страните и от гласните доказателства се установява, че в следващите два - три
месеца първоначално детето с майката пребивавали при нейна леля в
гр.Добрич, после се върнали в гр.К. в дома на родителите на майката, после
бащата взел детето. Според обясненото от бащата пред съда, детето му се
обадило по телефона още докато било в гр.Добрич и поискало той да дойде да
го вземе. Като се има предвид възрастта на детето тогава, това е доста
необосновано. Освен това от следващите обяснения на бащата се установява,
че е взел детето след връщането му в гр.К., което кореспондира и с
обясненото от майката – детето тъгувало и тя го давала на бащата за по
няколко дни, които ставали все повече, докато в един момент бащата не го
върнал при нея. Тогава Е. заминала за Федерална Република Германия, където
по онова време работела нейната майка. В другата държава тя живяла и
работила няколко месеца /л.16 – л.21/.
След завръщането си и понастоящем Е. живее в гр.К., в дома на
родителите си, заедно със своята майка. От социалния доклад се установява,
че жилището е много добро и са налице условия за отглеждане на детето в
3
него. Майката не работи и на този етап не възнамерява да работи; иска да има
повече време за детето си, както е заявила при изслушването си пред съда.
Всички необходими средства й се осигуряват от нейния баща, който работи
преимуществено в друга държава, а има и доходи от стопанска дейност в
страната. При изслушването й майката е обяснила, че в отглеждането на
детето разчита на помощта на своята майка, с която сега живее, а и на баба си,
която също е в града. Според обясненото от нея, по-рано отишла в чуждата
държава, защото тук нямало никой от близките й /тогава и майка й все още
работела там/, съпругът й взел детето, а искала и да спечели малко пари за
делото. Заявила е, че няма намерение отново да заминава в чужбина. След
като се върнала в града, първоначално имала проблеми от страна на бащата и
неговите роднини да се среща с детето. После това се променило и по
постигнато с бащата съгласие детето е с нея по няколко дни в края на всяка
седмица. Обяснила е, че, когато детето е при нея, тя по цял ден се занимава с
него, двамата играят, тя му помага за уроците. Познава класната
ръководителка на детето, разговаряла е с нея за поведението и представянето
на детето в училище.
С решение №32/17.11.2021г. по ч.н.д.№185/2021г. на Каварненския
районен съд, влязло в сила на 03.12.2021г., майката ЕВ. В. П.. е настанена на
задължително лечение за срок от три месеца под контрола на амбулаторен
психиатър към ЦПЗ „Д-р П.Станчев“ЕООД, като е задължена в срока на
лечението да посещава по утвърден график амбулаторния психиатър.
Настаняването е постановено след образуване на настоящото въззивно
производство и майката е обяснила, че то се е случило, защото била в
депресия заради детето и заради това, че не й го дават. Назначената по този
повод в настоящата инстанция психиатрична експертиза е дала заключение,
според което личността на майката се характеризира с дезадаптивен модел на
афективно непостоянство, чести прояви на чувство за несигурност и
тревожност, страх от провал, които се проявяват с инфантилни, афектни
състояния, повишена чувствителност и подозрителност към поведението и
мотивите на околните, потребност от внимание, преувеличена
емоционалност, лабилност и повърхностност. Според вещото лице тези
личностови особености на ЕВ. В. П.. не са постоянно проявени в цялостното й
поведение. Само в случаи, когато среща затруднения при адаптирането към
конкретна ситуация, поставяща повишени изисквания, ситуация на
4
интензивен стрес, тя развива тези симптоми като средство за решаване на
конфликта и избягване на отговорността. В тази връзка употребата на
метамфетамини от майката /констатирана с уринарен тест при първия преглед
в лечебното заведение и споделена на вещото лице от майката/ е епизодично
действие, което не е довело до зависимост и понастоящем не се осъществява
от нейна страна. Вещото лице е категорично в заключението си, че майката е
психически здрава, не употребява вредни вещества и личностовата й
дисхармония не засяга родителската й пригодност. Заключението е дадено
въз основа на специалните знания на вещото лице, то е обосновано и
аргументирано, не е оспорено от страните и няма причина да не се възприеме.
Бащата СЛ. ХР. П.. живее в дома на родителите си, заедно своите
майка, баба и дядо. От социалния доклад се установява, че и в това жилище
са създадени много добри условия за отглеждането на детето. Според
обясненото от бащата, той работи в строителството и има добри доходи.
Докато е на работа, неговата майка /бабата по бащина линия/ се грижи за
детето. Тя го водела на детска градина, а сега на училище, ходила на
родителска среща. Вечер бащата помага на детето за училище, играе с него.
Бащата обяснява, че иска детето през седмицата да е при него, а в събота и
неделя да е при майката така, както е положението понастоящем.
От социалния доклад се установява, че детето В.С.Х. е добре и
цялостно обгрижено. Задоволени са всичките му материални потребности,
чувства се спокойно, сигурно и щастливо. Пребивава и при двамата си
родители, съответно на обясненото от тях по делото. И двамата родители, а и
техните близки, в максимална степен се стараят да предпазват В. от
проблемите помежду им. Социалните работници са констатирали силната
емоционална връзка между детето и майката.
При така изложената фактическа обстановка приетото от
първоинстанционния съд по спора относно мерките за родителските права по
отношение на малолетния В. е правилно.
Преди всичко следва да се посочи, че данните по делото показват, че и
двете насрещни страни са много добри, отговорни и любящи родители.
Въпреки личните си неразбирателства, те очевидно успяват да осигурят за
детето си най-добрата грижа, както в битов, така и в емоционален план.
5
Доколкото спорът сега е по повод възраженията на бащата срещу
добрите родителски качества на майката, то те не могат да бъдат споделени.
Както във въззивната жалба, така и в първоинстанционното производство те
се основават на няколко твърдяни от бащата обстоятелства, които обаче не са
верни – майката не е изоставила детето, била е в другата държава само
няколко месеца и то по обосновани причини, след връщането си в страната е
търсила и е искала да бъде с детето си. Следователно майката не е
дезинтересиран и безотговорен спрямо нуждите на детето си родител.
Притеснение за родителската пригодност на майката може да възбуди
единствено случилата се есента на 2021г. нейна психическа проява, наложила
принудителното й лечение и установената по този повод употреба на
стимулантни вещества. Както се установи по-горе, обаче, майката е
психически здрава и няма зависимости от вредни вещества. Очевидно е, с
оглед заключението на вещото лице, че се касае за инцидентна проява,
провокирана от безспокойството и притесненията от развиващия се спор за
детето и затрудненията на майката, предвид личностовите й характеристики
на преувеличена емоционалност и лабилност, да се справи със ситуацията.
Фактът, че двамата родители са били заедно най-малко шест години преди да
се разделят и до момента, в който на бащата става известно горното
настаняване на майката за лечение, той не е твърдял по делото тя да има
психични проблеми и/или да употребява вредни вещества, както и е съгласен
детето всяка седмица за по няколко дни да е при майка си, означава, че
случилото се действително е инцидентна проява, а не същностен проблем на
майката, който да се отразява на нейната родителска пригодност. Майката е
установена, осигурила е добри битови условия за детето си, може да разчита
на помощта на близките си /за жилище, за средства за издръжка, за грижи/, с
поведението си преди раздялата й с бащата и понастоящем показва много
добри способности да отговори и задоволи адекватно нуждите на детето в
битов и емоционален план.
Последното, както се отбеляза по-горе, не отрича същите възможности
и на бащата. Но следва да се има предвид, че се касае за дете на седем години.
Всяко дете на тази възраст, независимо от пола му, противно на застъпеното в
жалбата становище, все още има изключителна нужда от майката. Всъщност,
всяко дете има естествената потребност да расте и да се развива под грижата
на двамата си родители. При децата на възрастта на В., обаче, връзката с
6
майката е все още много емоционална и психологическа и при положение, че
родителските качества на майката не страдат от дефицит, то в интерес на
детето е родителските права по отношение на него да се упражняват от
майката. Контактът с бащата и неговото присъствие в живота на детето
следва да се осигури посредством подходящ режим на лични контакти.
От изложеното следва, че първоинстанцинното решение следва да се
потвърди в обжалваната част, в която спорът за упражняването на
родителските права е разрешен с предоставянето им на майката, а искането на
бащата е отхвърлено. Решението следва да се потвърди и в частта на
постановеното местоживеене на детето при майката, възложената в тежест на
бащата месечна издръжка в полза на детето и определения режим на лични
отношения на детето с бащата, съответно в частта на отхвърлените искания на
бащата по тези въпроси. Срещу постановеното в тази част от районния съд
във въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания, но
разрешаването на тези въпроси е естествена последица на разрешаването на
спора за упражняването на родителските права.
Разноски за настоящата инстанция на въззиваемата ЕВ. В. П.. не се
присъждат, тъй като няма доказателства такива да са сторени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260062/15.06.2021г., поправено с решение
№260079/21.09.2021г. по гр.д.№191/2020г. на Каварненския районен съд в
обжалваната част, в която упражняването на родителските права по
отношение на детето В.С.Х. е предоставено на майката ЕВ. В. П..,
постановено е местоживеенето на детето да е при майката, определен е режим
на лични отношения на детето с бащата СЛ. ХР. П.. и същият е осъден да
заплаща на детето месечна издръжка, като са отхвърлени исковете на СЛ. ХР.
П.. да му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо
детето В., определяне местоживеенето на детето при него, режим на лични
отношения на детето с майката ЕВ. В. П.. и осъждането й за издръжка в полза
на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8