№ 228
гр. гр. Д. , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осемнадесети ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
Секретар:Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20203200500736 по описа за 2020 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от М. С. Ш. от гр.Д. срещу решение №690/20.07.2020 г. по гр.д.
№4127/2019 г. на Д.кия районен съд,с което е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В. иск за установяване,че
ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 485,64 лв-допълнително
начислена стойност на ел. енергия по фактура №**********/01.10.2019 г. за
периода 17.10.2017 г.-16.10.2018 г. за обект в гр.В.,***,като въззивницата е
осъдена да заплати на горното дружество разноски в размер на 320 лв.Според
въззивницата атакуваното решение е незаконосъобразно и
необосновано.Правилно било прието,че правоотношението се е развило при
изцяло отменени ПИКЕЕ,в която хипотеза за доставчика липсвала възможност да
остойности показанията в скрит регистър по цени за технологични разходи и
мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител съгласно отменения чл.51
ал.1 от ПИКЕЕ.Неправилно съдът приел,че цените за технологични разходи са по-
ниски от цените за дневна и нощна тарифа.Остойностяването по тези цени
1
ощетявало потребителя и водело до неоснователно обогатяване на
електроразпределителното дружество.По делото не било безспорно установено,че
при монтиране на СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви.В
протокола за монтаж били записани показания само по дневна и нощна тарифа,но
не и по регистри Т3 и Т4,а електромерът не бил нов-бил демонтиран от друг адрес
и не започвал с нулеви показания.Доказателствата не давали отговор на въпроса
кога са били записани показанията по третия регистър,след като през цялото
денонощие количествата енергия са покривани от регистри Т1 и Т2.Разпоредбата
на чл.183 от ЗЗД била неприложима,тъй като не било доказано енергията в трети
регистър реално да е била потребена от абоната.Липсвало законово основание за
корекция сметката на ищцата.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за
уважаване на иска.Претендират се разноските за двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият
„Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В. изразява становище за неоснователност на
жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Излага подробни
доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.Претендира
разноските за настоящата инстанция и навежда възражение за прекомерност на
изплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата
е получила препис от първоинстанционното решение на 29.07.2020 г.,а жалбата е подадена на
12.08.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 12.08.2020 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния
съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е
допустимо като постановено по предявения допустим иск при наличие на правен интерес за
ищцата от установяване недължимостта на процесната сума.Атакуваното решение е обаче
неправилно,като съображенията за горния извод са следните:
Гр.д.№4127/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е
редявен отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от М.
С. Ш. от гр.Д. срещу „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В. за установяване,че ищцата
качеството на потребител с клиентски номер *** и абонатен номер **********
2
за обект,находящ се в гр.В.,***,не дължи на ответника сума от 485,64
лв,начислена по реда на чл.50 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ като корекция на сметката за електрическа
енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода от 17.10.2017 г. до
10.2018 г.,за която сума е издадена фактура №**********/01.10.2019 г.Искът е
изцяло отхвърлен от първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд
намира за неправилно.
На 16.10.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север” АД-гр.В. е
извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с
фабричен №7917596,с който се измерва доставената в имота на ищцата в гр.В.,***
ектрическа енергия,за което е съставен и констативен протокол
1202532/16.10.2018 г.Електромерът е демонтиран за експертиза и е подменен с
нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол
2133/17.09.2019 г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РО-
В..Установено е,че отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и клемния
блок на електромера,като са налице и необходимите обозначения на табелката на
СТИ.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при измерването
извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.При софтуерно
четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно
наличие на преминала енергия по тарифа Т3 в размер на 002563,8 кВТч,която не е
визуализирана на дисплея.
Ответникът по делото и въззивник „Енерго-Про Продажби” АД-гр.В.
коригира сметката на потребителя за посочения обект за период от 17.10.2017 г.
16.10.2018 г. и е издадена фактура №**********/01.10.2019 г. на стойност
485,64 лв със срок за плащане до 11.10.2019 г.Корекцията е извършена след
софтуерно прочитане на паметта на СТИ /виж и становище за начисление на
електрическа енергия от 26.09.2019 г. на лист 33 от делото на ДРС/.
Не е спорно,че за периода на корекцията страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение,по силата на което електроснабдителното
дружество-ответник доставя,а ищцата заплаща доставената за собствения й
недвижим имот в гр.В. електроенергия,отчитането на която се извършва с
демонтирания електромер.Касае се за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп.
3
ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на
83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР /сега КЕВР/ Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение
№1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с изключение на
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ,като и последните са отменени с решение
№2315/21.02.2018 г. по адм.д.№3879/2017 г. на ВАС,ДВ бр.97/23.11.2018 г.,но са
били действащи и приложими към момента на проверката на процесното СТИ и за
периода на корекцията на сметката на ищцата.Ищцата М. Ш. не дължи
коригираната сума от 485,64 лв поради следните съображения:
От заключението на вещото лице В. Ч. по допуснатата от районния съд
съдебно-техническа експертиза се установява,че измерването на електрическата
енергия в обекта на ищцата се е извършвало чрез еднофазен статичен електромер
Actaris АСЕ 2000 с посочения по-горе фабричен номер.Същият е предназначен за
директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи.Има до шест тарифни
регистри,превключвани с вграден часовник за реално време.Показанията се
визуализират чрез течно-кристален дисплей.Електромерът е произведен през 2009
г. и е преминал първоначална метрологична проверка през същата година
съгласно сигнатурата „Б/09“ на държавната пломба,описана в констативния
протокол на БИМ.Срокът за следваща метрологична проверка е шест години.В
същия констативен протокол е описан и холограмен знак „М16/11002“,сочещ
извършена последваща метрологична проверка през 2016 г.,т.е. в годината на
монтирането му в обекта на ищцата.Следователно електромерът е бил годен за
употреба.Електромерът е монтиран в процесния обект в гр.В. на 27.10.2016 г.,за
което е съставен и протокол №М1156147 за монтаж/демонтаж на електромер /на
лист 45 от делото на ДРС/.В случая потребената енергия е измерена,като част от
нея се е записвала в невизуализиран за отчет регистър Т3 /трети тарифен
регистър/,поради което тази част не е отчитана като потребена.Отчетена е едва
при проверката на 16.10.2018 г.Преминалата от захранващия кабел към абоната
ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта,но
част от нея не е отчетена за съответните периоди на фактуриране.В случая е
налице метрологически изправно СТИ,но по начина,по който е установено,че е
параметризирано,не се отчита правилно потребената ел.енергия в неизвестен
период от време,начиная от неустановена дата на активиране на регистър Т3 до
демонтажа на СТИ.Вещото лице е констатирало,че в случая допълнително е
4
начислено цялото количество ел.енергия,записано в невизуализирания трети
регистър.Корекционни изчисления не са извършвани,като в цитираната фактура
01.10.2019 г.. са приложени цени на технологични разходи и мрежови услуги за
битов клиент на краен снабдител.Изчисленията по фактурата са верни,като
количеството енергия за плащане съответства на посоченото в становището на
лист 33 от делото на ДРС.Периодът на корекцията е 365 дни-максимална
продължителност съгласно чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г.Крайната дата 16.10.2018 г.
е датата на проверката,при която е установеното натрупването на електроенергия
в третия тарифен регистър,а началната дата 17.10.2017 г. е получена според
продължителността на горния период.Началната дата на периода следва датата на
монтажа на СТИ в обекта на ищцата-според установеното от вещото лице СТИ е
монтирано в обекта на 27.10.2016 г.,като в протокола за монтаж са записани
начални показания по тарифни регистри Т1 и Т2,както следва:2 484 кВТч по Т1
/нощна тарифа/ и 6 922 кВТч по Т2/дневна тарифа/.Няма записани показания по
регистри Т3 и Т4.
Спорното правоотношение се е развило при положение,в което ПИКЕЕ
/ДВ,бр.98/2013 г./ са отменени /с изключение на чл.48-чл.51/,като към датата
на проверката на СТИ-16.10.2018 г. и през периода на начисляване на
електроенергия по процесната фактура /17.10.2017 г.-16.10.2018 г./
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г. все още са били действащи
/отм.ДВ бр.97/23.11.2018 г./.В случая обаче начислената сума по процесната
фактура не е вследствие проведена по реда на чл.48-50 от ПИКЕЕ от 2013 г.
корекционна процедура,защото хипотезата не попада в нито една от
хипотезите,визирани в горните разпоредби.Последните не предвиждат
извършване на корекция на сметката на потребителя при неотчитане на
действително потребено количество електрическа енергия вследствие
записването му в невизуализиран на дисплея на СТИ тарифен регистър.Не е
налице в частност и хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г.Визираното в
тази норма несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца
и тези,въведени в информационната система при ответника,не е
осъществено,тъй като няма данни по делото процесното СТИ да е „смарт“ и
да се отчита дистанционно,а горната хипотеза на чл.50 от ПИКЕЕ е възможна
само при дистанционно отчитане.В този случай следва да се приеме,че
действително е липсвала специална подзаконова уредба за преизчисляване на
5
сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане
на част от действително потребеното.Ответното дружество обаче не е провело
корекционна процедура по реда на чл.48-50 от ПИКЕЕ от 2013 г.,а директно е
начислило потребеното,но неотчетено количество електрическа
енергия.Правоотношението между страните обаче съставлява договор за
продажба на електроенергия при публично известни общи условия.Те имат
своята специална регламентация в ЗЕ,която не изключва за неуредените
случаи приложението на общите норми на ЗЗД касателно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия.
В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД,когато е доставено
определено количество енергия,но поради грешка то е отчетено в по-малък
размер и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата
цена,купувачът дължи доплащане на разликата.Дори да липсва специална
правна уредба,този извод следва от общото правило,че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока,и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за
техническо измерване,той дължи да заплати реално потребената
електроенергия,ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер.Извършеното от потребителя софтуерно
въздействие върху средството за техническо измерване,вследствие на което
част от действително потребената електроенергия не е отчетена от
електроразпределителното дружество,влече като последица ангажиране
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019 г.
по гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
При липса на специална регламентация на процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането исковото
производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители /решение №124/18.06.2019 г. по
гр.д.№2991/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
В настоящия спор обаче ответникът не е доказал неправомерното
вмешателство в софтуера на СТИ да е извършено след монтиране на средството в
обекта на ищцата,респ. потреблението на записаното в невизуализирания трети
6
тарифен регистър количество ел.енергия да е реализирано именно от
ищцата.Вещото лице е установило,че СТИ,чрез което се измерва
електроенергията в обекта на потребителя,е произведено през 2009 г.Монтирано е
в обекта на ищцата на 27.10.2016 г.,видно от представения по делото протокол за
монтаж от същата дата.В протокола за монтаж са записани начални показания по
тарифни регистри Т1 и Т2,както следва:2 484 кВТч по Т1 /нощна тарифа/ и 6 922
кВТч по Т2/дневна тарифа/,което означава,че електромерът е бил монтиран преди
датата 27.10.2016 г. в обект на друг абонат,който е потребил горните количества
по дневна и нощна тарифа.В протокола за монтаж от 27.10.2016 г. няма записани
показания по регистри Т3 и Т4,няма отбелязване нито за нулеви показания,нито за
потребени количества,което означава,че проверка за наличие на преминала
енергия през трети и четвърти тарифен регистър не е била извършена преди
монтажа на СТИ в обекта на ищцата.Предвид горното съдът приема,че
монтираният в обекта на ищцата електромер не е бил нов,а е ползван преди
монтирането около 6-7 години от друг потребител.Вещото лице В.Ч. сочи,че
процесното СТИ е преминало първоначална метрологична проверка през годината
на производството му-2009 г. и последваща метрологична проверка през 2016
Текущата метрологична проверка няма за задача да прочита данните в скритите
тарифни регистри,а само да установи точността на измерването и съответствието
на СТИ на нормативните и техническите изисквания.Последното е видно и от
представената по делото от БИМ Методика за проверка на електромери №МП-
29/2013.Софтуерно прочитане на паметта на електромера е предвидено само при
осъществяване на метрологична експертиза според депозираната по делото
Инструкция за извършване на такава експертиза.Следователно последващата
метрологична проверка на процесното СТИ,извършена през 2016 г. преди
монтажа му в обекта на ищцата,е обхващала по правило само метрологичните му
характеристики и съответствието му на изискванията за точност при измерването
и не е включвала софтуерен прочит за невизуализирани тарифни регистри.При
това положение не може да се приеме за доказано,че в обекта на ищцата е
монтирано СТИ с активирани само два тарифни регистъра-Т1 /нощна тарифа/ и Т2
/дневна тарифа/,както и че външната намеса в тарифната схема на СТИ,при която
ействително потребената ел.енергия се разпределя и върху трети невизуализиран
на дисплея регистър,е осъществена след монтирането му в обекта на
ищцата.Съществува вероятност горното да се е осъществило при отчитане на
ел.енергията в обекта на предходния потребител,в който е бил монтиран преди
7
27.10.2016 г. процесният електромер.
Принципната невъзможност да се установи началният момент на софтуерното
въздействие,доколкото в случая се касае за стар,вече употребяван от друг
потребител електромер,не може да обоснове ангажиране отговорността на
цата.
Предвид изложеното процесното количество електроенергия,начислено
от ответника на стойност от 485,64 лв,не се дължи от ищцата по сключения
между тях договор за продажба на електроенергия.Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и като такъв подлежи на
уважаване.Първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде
отменено.
С оглед крайния резултат от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ищцата М. Ш. има право на сторените от нея разноски в първата и въззивната
инстанция,каквито същата изрично е претендирала.Същата е сторила
разноски в първата инстанция,както следва:50 лв + 5 лв държавна такса за
водене на делото и за издаване на съдебно удостоверение+2 лв банкова
такса;300 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за
правна защита и съдействие на лист 157 от делото на ДРС /общо 357 лв/.
Във въззивната инстанция ищцата и въззивник М. Ш. е сторила разноски
в размер на 25 лв държавна такса за въззивно обжалване+2,50 лв банкова
такса;120 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за
правна защита и съдействие на лист 33 от делото на ДОС /общо 147,50 лв/.
Наведено е в двете инстанции /в отговорите на исковата молба и
въззивната жалба/ от ответника и въззиваем „Енерго-Про Продажби“ АД
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното от
въззивницата и ищец М. Ш. адвокатско възнаграждение.
Минимално предвиденият размер на адвокатското възнаграждение за
една инстанция при цена на иска 485,64 лв възлиза на сумата от 300 лв
съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения според редакцията на разпоредбата към
настоящия момент.Съдът следва да приложи настоящата редакция на горната
разпоредба от цитираната Наредба.В случай че в хода на делото настъпи
8
промяна в нормативната уредба,с влизането на която в сила бъде установен
друг минимален размер на адвокатското възнаграждение,именно новият
размер следва да бъде съобразяван при произнасяне по искане за разноски и
възражение за прекомерност.Съдът следва да приложи Наредба №1/2004 год.
съобразно изменението й,тъй като се касае за материално-правна норма,която
става действащо право и намира приложение с влизането й в сила
занапред.Към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на
делото по същество в настоящата инстанция,когато страните правят искане за
разноски,съответно възражение за прекомерност,и съдът се произнася по тези
техни искания,при определяне на разноските съдът прилага нормативната
уредба,действаща към този момент,а не нормативната уредба,действаща към
момента на договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение-така
определение №782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №3545/2014 г.,II т.
о.,ТК и определение №185/16.03.2018 год. на ВКС по к.гр.д.№3492/2017 год.
на ІІІ г.о.
В случая съдът констатира,че изплатеното от ищцата в първата инстанция
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв е равно на минимума по горната
Наредба,а изплатеното от нея като въззивник в настоящата инстанция в размер на
120 лв е под минимума.В този случай възнагражденията и за двете инстанции не
са прекомерни и не подлежат на намаляване,т.е. възражението на ответника и
въззиваем по чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно.
При настоящия изход от спора въззиваемият и ответник по делото „Енерго-
Про Продажби“ АД няма право на разноски за двете инстанции.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №690/20.07.2020 г. по гр.д.№4127/2019 г. на Д.кия
районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че М. С.
Ш. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД-
гр.В.,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.В.,район
„Владислав Варненчик“,В.-Тауърс-Г,бул.“Владислав Варненчик“ №258,в
9
качеството на ищцата на потребител с клиентски номер *** и абонатен номер
********** за обект,находящ се в гр.В.,***,сума в размер на 485,64
лв,начислена допълнително като стойност на електрическа енергия за
посочения по-горе обект на потребление за периода от 17.10.2017 г. до
16.10.2018 г.,за която сума е издадена фактура №**********/01.10.2019 г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В.,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.В.,район „Владислав Варненчик“,В.-
Тауърс-Г,бул.“Владислав Варненчик“ №258,да заплати на М. С. Ш. с ЕГН
********** от гр.Д.,*** сторени в първата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 357 лв /триста петдесет и седем лева/.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В.,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.В.,район „Владислав Варненчик“,В.-Тауърс-
Г,бул.“Владислав Варненчик“ №258,да заплати на М. С. Ш. с ЕГН ********** от
гр.Д.,*** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер
на 147,50 лв /сто четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла
на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10