№ 7
гр. Плевен, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора К. Цв. Я.
като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20224400600572 по описа за 2022
година
Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски ВНОХД №
572/2022 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат В. П.,
от АК – гр. Плевен, като защитник на подсъдимия В. Т., против
присъда по НОХД № 374/2021г. по описа на Районен съд – гр. Левски,
с която Т. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 201, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание, в размер на
една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е било
отложено, на основание чл. 66, ал.1 от НК, за срок от три години, като
на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият Т. е бил осъден да заплати на
ощетеното юридическо лице „Плам Пласт-Габрово” ЕООД
гр.Габрово , сумата от 3972,51 лв., представляваща причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.08.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски,
в размер на 650 лв.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, както и за
1
недоказаност на деянието, предмет на обвинението, досежно
количеството и стойността на имуществото, обект на престъплението,
в извършването на което подсъдимият е обвинен, тъй като по делото
липсва негов подпис за получената стока на инкриминираната дата,
както и липсва надлежно оформен счетоводен документ, от който да е
видно каква стока е била налична в изоставеното МПС и на какви
продажни цени тя е била реализирана от втория шофьор – продавач,
не е изяснено дали наистина са били възстановени парични средства
от реализацията на част от стоката на представител на собственика, в
какъвто смисъл са дадените от подсъдимия обяснения. Освен това
наложеното на подсъдимия наказание е несъразмерно тежко, предвид
чистото му съдебно минало, а също така неправилно
първоинстанционният съд в мотивите си се е позовал на извършен
оглед от полицейските органи, посетили мястото на което се намирал
автомобила, но по делото няма протокол за такова следствено
действие, съобразно изискванията на НПК и бусът е бил претоварен в
друг такъв, а едва след това са били извикани органите на МВР. На
следващо място, според изложеното в жалбата, не става ясно от
мотивите на първоинстанционния съд защо са били кредитирани
показанията на свидетеля С., а не и обясненията на подсъдимия,
относно точното доказване на размера на имуществото, с което
подсъдимият се е разпоредил, съобразно повдигнатото му обвинение.
Въз основа на изложеното в жалбата е направено искане –
присъдата да бъде отменена, като неправилна, алтернативно – да бъде
намалено наложеното му наказание, като несъразмерно тежко,
предвид чистото му съдебно минало.
В съдебно заседание, при разглеждане на настоящото дело от
въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия – адвокат П., от АК
– гр. Плевен изрази становище в описания по-горе смисъл, а
въззивния жалбоподател заяви, че моли да се намали присъдата и да се
уточни точния размер на имуществото, съобразно обвинението.
Според представителя на Окръжна прокуратура – гр. Плевен
въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционният съдебен
акт е правилен, обоснован и законосъобразен и като такъв следва да
бъде потвърден.
В горния смисъл изложи становище и представителят на
заинтересованата страна – „ПЛАМ ПЛАСТ ГАБРОВО“ – адвокат Х.
М., от АК-гр. Габрово.
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на
2
жалбата, както и съобразявайки становищата на страните, изложени
в съдебното заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313
от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок , от
правоимаща страна.
С обжалваната присъда подсъдимият В. Т. е бил признат за
виновен в това, че на 16.08.2019 г. в с.**************, община
Левски, област Плевен, в качеството на длъжностно лице – *********
– „************”, присвоил чужди пари, на обща стойност 3972,51
лв., собственост на „Плам Пласт- Габрово” ЕООД гр.Габрово, с
управител П.Б. С. от гр.Габрово, връчени в това му качество да ги
пази, поради което и на основание чл.201, ал.1 от НК, във връзка с
чл.54, ал.1 от НК е бил осъден на една година лишаване от свобода,
изтърпяването на което наказание съдът е отложил, на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият Т. е бил осъден, на основание
чл.45 от ЗЗД да заплати на ощетеното юридическо лице „Плам Пласт-
Габрово” ЕООД гр.Габрово , сумата от 3972,51 лв., представляваща
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
16.08.2019 г. до окончателното й изплащане и да заплати на
гражданския ищец деловодни разноски в размер на 650 лв.
Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а именно
– сумата от 158,90 лева, както и да заплати направените на
досъдебното производство деловодни разноски, в размер на 623,89
лева и направените в съдебното производство деловодни разноски в
размер на 414,68 лв.
Първоинстанционният съд е приел за установена и доказана
следната фактическа обстановка:
В. М. Т. не е осъждан.
На 29.03.2019г., между „Плам Пласт Габрово“ ЕООД и
подсъдимия В. М. Т. е сключен трудов договор. Предметът на дейност
на дружеството „Плам пласт – Габрово” ЕООД е покупка на стоки или
други вещи, с цел да ги продаде в първоначален, преработен или
обработен вид; продажба на стоки от собствено производство;
търговско представителство и посредничество.
По силата на сключения трудов договор №26/29.03.2019г. Т. е
назначен на длъжност „*********, стоки“, с месторабота склад
Плевен, със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностната
3
характеристика – неразделна част от трудовия договор, връчена на
подсъдимия.
Съгласно длъжностната характеристика, задълженията на
подсъдимия включвали да управлява моторно превозно средство, да
превозва стоки от едно място на друго, да осъществява непрекъснат
контрол върху превозното средство, което управлява, да пази
поверените стоки, а по време на престой да вземе необходимите
мерки за тяхното съхранение, след завръщане от курс да отчете
паричните средства и направените разходи за гориво и/или ремонт
като представи издадените му фактури.
На 16.08.2019г. подсъдимият Т. изпълнявал трудовите си
задължения с товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. №
***********. Той следвало да извърши доставки на стоки и да получи
стойността на доставените стоки на над 40 обекта в района на
общините Левски, Павликени, Никопол и Белене.
Съобразно предадените му стоки за доставка и графика на деня,
Т. следвало да получи общо сумата от 3974,88 лв.
След 14.00 часа подсъдимият извършил доставка на
Крушунските водопади, след което се отправил към село
**************, общ. Левски, където извършил доставка, за която не
получил пари в брой, тъй като плащането било извършено по банков
път от клиента.
На подсъдимия му оставало да посети още няколко клиенти, но
той решил, че повече няма да изпълнява служебните си задължения.
Между 14 и 15 часа подсъдимият Т. се свързал по телефона със
св. В.Г. – началник склад в „Плам Пласт Габрово“ ЕООД и го
уведомил, че е оставил товарния автомобил, с който изпълнявал
служебните си задължения в с. **************. Заявил му, че парите
са в жабката и прекъснал разговора. Последвалите опити от страна на
Г. да се свърже отново с Т. останали неуспешни.
Св. В.Г. се свързал със св. П. С. – управител на „Плам Пласт –
Габрово” и го запознал със случилото се. Свидетелят със свой колега
пристигнали в с. **************, за да приберат автомобила. Бусът е
бил спрян на излизане от селото в посока Плевен, с оставени ключове
на контактния ключ. Пари не били открити. Свидетелят се опитал да
се свърже с подсъдимия, но не била осъществена връзка, след което
позвънил на 112.
Мястото било посетено от полицията, направен оглед и било
позволено на св. Г. да прибере автомобила. От показанията на
4
свидетеля се установява, че сумата която е трябвало да отчете Т. е
била около 4 хиляди лева. Посочва, че в буса е имало стока, но не и
пари.
Свидетелят С. е категоричен, че подсъдимият Т. не е
възстановявал суми.След направения преглед на стоката, която е
останала в самия бус и по описа, който е към пункта, са установили
размера на сумата, тъй като за всеки разнос се подготвял опис.
Свидетелят посочва в показанията си, че имал разговор с
подсъдимия Т., който в предходен разговор обещал, че ще върне
парите, но има парични затруднения.
При срещата, на която свидетелят С. и подсъдимият се
срещнали,Т. е трябвало да върне парите, но подсъдимият заявил, че
няма възможност. По тази причина свидетелят С. му казал, че трябва
да опише това писмено. Свидетелят пояснява, че след написване на
обясненията не е имал друг контакт с подсъдимия и че е търсил
съдействието на родителите му.
Показания е дал и свидетелят И.И. – служител в РУ – Левски,
който заявява, че е бил изпратен да посети сигнал за изоставен бус.
Пристигнал на място, на което заварил представител на фирмата.
Свидетелят И. провел разговор с подсъдимия, който му заявил, че се
намира в Плевен, че парите са в него и че няма да ги върне, но не
обяснил защо.
Обяснения е дал подсъдимият, в които посочва, че е имало е
случаи, в които на клиент – св. А.И. е оставял стоката в гаража без
надзор, като заплащането е ставало при следващата доставка. Скарали
се предния ден с В. за липса на сума от 100 лв., като последният го
заплашил, че ако не му донесе парите, ще бъде изгонен от работа.
Според обясненията на подсъдимия на въпросния ден – 16.08.2021г.
му било съобщено от бивш колега, че св. В.Г. го е изгонил от работа,
което много го ядосало, поради която причина оставил буса в
**************.
Подсъдимият обяснява, че при проведена среща с управителя на
фирмата му върнал около 2 хиляди лева. Пояснява, че получава
заплата в размер около 800лв., като си взел дължимата заплата за
половин месец - около 400 лв. и че е върнал останалата сума. При
осъществена среща на другия ден се със св. С., последният накарал
подсъдимия да напише собственоръчно декларация и му отправил
заплаха, че за стореното ще си понесе последствията. Според
подсъдимия свидетелят си искал парите, които си „е измислил” на
5
списъка. Отрича сумата да е била 4000лв., посочва, че е 2500лв. от
самия курс.
Съобразно заключението на назначената по делото съдебно -
икономическа експертиза документирането на дейността в „Плам
Пласт Габрово” ЕООД склад Плевен е извършвано съобразно
утвърдени правила и документи, част от които са вписани в
Правилника за документооборота на дружеството, а други са
прилагани без да бъдат писмено разписани. Установява се, че
подсъдимият е уведомен, че при неспазване на задълженията,
визирани в посочените документи ще му се търси дисциплинарна
и/или имуществена отговорност.
По график при разнос, ********* - стоки получава:
протокол за получена стока, на който е изчислена стойността на
стоката, която подлежи на разнос. Протоколът се подписва от
началник склад за предал и от ********* - стоки за приел;
списък на съответното направление с опис на клиентите и
стойността на стоката за всеки клиент;
протокол за предаване на стоки или фактура заедно с касов бон за
всеки клиент. Протокол за получена стока прехвърляла
отговорността за стоката от МОЛ на склада към ********* -
стоки. Клиентът получава стоката с издадения протокол за
предаване на стоки/или фактура с касов бон и заплаща на
********* - стоки. След приключване на разноса по направление
в края на работния ден се отчитал на упълномощено лице.
Експертизата е установила сумите, които е следвало да отчете
подсъдимия, като общият размер на сумата, която той е следвало
да отчете на 16.08.2019г. на всички описани клиенти възлиза на
3972,51 лв.
Установява се от заключението на вещото лице, че със заповед на
управителя на „Пласт Плам Габрово” ЕООД във връзка с
неотчетените средства е сформирал комисия, която за установи
липсите.
Експертизата е констатирала, че размерът на неотчетения оборот от
продажба на 16.08.2019 г. от подсъдимия Т. в стойностно изражение
възлиза на 3972,51 лв. Неотчетените от подсъдимия суми на
16.08.2019г. не са документирани в регистрите на дружеството като
липси. Получената от подсъдимия стока подлежи на отчитане на
паричния оборот от нейната продажба или връщане на стоката в
склада.
6
Заключението е, че причинената на „Плам Пласт Габрово” склад
Плевен, възлиза на 3972,51 лв.
В съдебно заседание, при първоинстанционното разглеждане на
делото вещото лице е заявило, че поддържа представеното писмено
заключение, като е пояснило, че шофьорът е пътувал с общия опис, на
който има данни за всички клиенти, както и сумата, която е следвало
да вземе по първичните документи, които са притежавали съответните
кашони и подсъдимият е имал информация от всеки клиент каква
сума трябва да бъде събрана.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е
прието от първоинстанционния съд, като пълно и компетентно
изготвено.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена и доказана, въз основа на обясненията на
подсъдимия, на показанията на разпитаните в съдебното производство
свидетели и заключението на вещото лице К. Т.а В., както и на
приложените към досъдебното производство писмени доказателства,
като е изложил подробни и логични съображения, даващи му
основание да приеме, че посочените доказателства и доказателствени
средства са достоверни, безпротиворечиви, допълващи се, в логична
връзка и последователност, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, те по безспорен начин установяват фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението.
Същевременно, при анализа и оценката на доказателствения
материал, районният съд, в своите мотиви към обжалваната присъда е
изложил убедителни съображения, поради което не е дал вяра на
обясненията на подсъдимия, които е счел за нелогични,
противоречиви и несъответстващи на показанията на разпитаните
свидетели и на приетото заключение на вещото лице.
Настоящият съдебен състав изцяло възприе доводите на
първоинстанционния съд, касаещи приетата за установена и доказана
фактическа обстановка, квалификацията на извършеното от
подсъдимия деяние и неговата доказаност, както от обективна, така и
от субективна страна, за които основният съд е изложил подробни
съображения.
При така изложеното обосновано и законосъобразно районният съд е
приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т. е
извършил престъпление по чл. 201, ал.1 от НК, за което му е
7
повдигнато обвинение, като на 16.08.2019 г. в с.**************,
община Левски, област Плевен, в качеството на длъжностно лице –
********* – „************”, присвоил чужди пари на обща стойност
3972,51 лв., собственост на „Плам Пласт- Габрово” ЕООД гр.Габрово,
с управител П.Б. С. от гр.Габрово, връчени в това му качество да ги
пази. Знаейки, че е длъжностно лице, по смисъла на закона, той е
присвоил чужди пари, връчени му в това му качество, като в случая
безспорно е налице противозаконно отклоняване на инкриминираната
сума от патримониума на ощетеното дружество. Подсъдимият Т. е
имал качеството на длъжностно лице по чл. 93, т.1 от НК, тъй като
бил е в трудово правоотношение с „Плам Пласт Габрово“ ЕООД на
длъжност ********* – стоки и във връзка с трудовото
правоотношение му е било възложено да изпълнява работа, свързана с
пазене и управление на чуждо имущество на ЮЛ „Плам Пласт
Габрово” ЕООД – Габрово, като инкриминираните пари са били
собственост на дружеството.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд в мотивите
към своята присъда - от начина на действие на подсъдимия Т. и от
цялостно му поведение към момента на деянието и след това, следва
да се приеме, че той е извършил престъплението при форма на вината
- пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване, като е задържал и не е отчел получените от
клиентите на дружеството парични суми за доставените им стоки от
складовата база, която се е намирала в гр. Плевен.
Въззивната инстанция счете за несъстоятелни доводите на
подсъдимия и неговата защита за недоказаност на обвинението по
несъмнен начин, както и твърденията на Т., че е възстановил част от
посочената в обвинението сума на нейния собственик, тъй като те се
опровергават по категоричен начин от показанията на свидетелите
В.Г., П. С. и И.И., както и от заключението на представената съдебно-
счетоводна експертиза, която установява, че предадената на Т. стока за
доставка на различните клиенти на 16 август 2019 г. от началник склад
е била на стойност 4148,01 лв., а впоследствие в буса е намерена
стока, която е описана и приспадната от вещото лице като налична,
както са били приспаднати и платените по банков път суми, за които
също са налични документи и в резултат на това категорично е било
установено, че сумата, която Т. е следвало да отчете, е била в размер
на 3972,51 лв., какъвто е бил и размерът на причинената вреда на
дружеството, а същевременно по делото няма представени
8
доказателства, от които да се установява че Т. е върнал част от тази
сума на нейния собственик.
По всички изложени до тук съображения настоящият съдебен
състав счете, че авторството на подсъдимия и всички обективни и
субективни елементи от състава на престъплението, в извършването
на което той е обвинен са доказани по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства.
При определяне размера на наказанието, което е наложил на
подсъдимия за извършеното от него престъпление
първоинстанционният съд е съобразил като смекчаващи обстоятелства
чистото съдебно минало на В. Т. и дадените от него в хода на
съдебното следствие обяснения, както и че макар присвоената сума да
е в размер на 3972,51 лв., след изоставяне на автомобила заедно със
стоката, подсъдимият се е обадил по телефона на началник склада, в
резултат на което са предприети незабавни действия по отношение на
изоставения автомобил и намиращата се в него стока.
Приемайки че посочените смекчаващи обстоятелства не могат да се
приемат за многобройни или за изключителни по своя характер, така,
че наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1 от
НК, съдът е наложил на подсъдимия Т. наказание, в размер на една
година лишаване от свобода, като е счел, че целите на наказанието по
чл. 36 от НК ще се постигнат и при отлагане на неговото изтърпяване,
на основание чл. 66, ал.1 от НК, като е определил изпитателен срок от
три години.
Въззивната инстанция възприе като обосновани съображенията на
основния съд, относно констатираните смекчаващи обстоятелства и
отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, при
условията на чл. 66, ал.1 от НК, като счете, че така определения
размер на това наказание е съобразен в достатъчна степен, в
конкретния случай, с обществената опасност на извършеното от В. Т.
деяние, както и с обществената опасност на неговата личност.
При така изложеното районният съд обосновано и законосъобразно
е приел, че приетият за съвместно разглеждане в наказателната
производство граждански иск е доказан по основание и размер и на
основание чл. 45 от ЗЗД е осъдил В. М. Т. да заплати на ощетеното
юридическо лице - „Плам Пласт Габрово“ ЕООД гр. Габрово сумата
от 3972,51 лв. – представляваща причинени имуществени вреди, ведно
със законната лихва от 16.08.2019 г. - датата на причиняване на
вредата, до окончателното й изплащане.
9
При този изход на делото, правилно съдът е осъдил В. М. Т. да
заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а
именно сумата от 158,90 лв., както и да заплати направените
деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 623,89
лв. и направените в съдебното производство деловодни разноски в
размер на 414,68 лв., а също така и да заплати на ощетеното
юридическо лице направените деловодни разноски в първата
инстанция, в размер на 650 лв.
При този изход на делото подсъдимия В. Т. следва да бъде
осъден да заплати на ощетеното юридическо лице - „Плам Пласт
Габрово“ ЕООД гр. Габрово сумата от триста лева – деловодни
разноски, направени в производството пред въззивната инстанция.
При изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК
въззивният съд не констатира допуснати от Районен съд – гр. Левски
нарушения на материалния закон, както и съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита да подсъдимия.
По тези съображения въззивната инстанция не възприе доводите
на защитата на подсъдимия за неправилност и незаконосъобразност
на първоинстанционната присъда, както и че фактическата
обстановка, приета от съда за установена, не съответства на събраните
по делото доказателства, алтернативно – че наложеното наказание на
В. Т. е несъразмерно тежко на обществената опасност на деянието и
дееца.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав прие, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена, като
правилна, обоснована и законосъобразна, тъй като не са налице
основания за нейната отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338,
от НПК , Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12 от 28.04.2022г., постановена
по НОХД № 374/2021 г., по описа на Районен съд-гр.Левски, като
правилна обоснована и законосъобразна, тъй като не са налице
основания за нейната отмяна или изменение.
ОСЪЖДА подсъдимия В. М. Т., с ЕГН № **********, с
настоящ адрес – гр. София,********************, ДА ЗАПЛАТИ на
10
„Плам Пласт Габрово“ ЕООД - гр. Габрово сумата от 300 /триста/ лева
– деловодни разноски.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11