Р
Е Ш Е
Н И Е №
146
Гр. Шумен, 24.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание
на осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петина Николова
при секретаря
Д.С., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1075
по описа на НПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване право на собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и за установяване на право на собственост и
предаване на владението от владеещият несобственик с правно основание чл. 108
от ЗС.
Постъпила
е искова молба, подадена от адв. Г.К. от ШАК, като пълномощник на Б. А.Н. ***
срещу Н.Н.Я. с ЕГН **********, Х.Б.Я. с ЕГН **********, Т.Ф.М. с ЕГН **********
и А.М.М. с ЕГН ********** и четиримата от с. П.. В исковата молба се твърди, че
ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от процесните имоти, подробно описани в
исковата молба. Твърди, че още баща му А.Н.А. придобил имотите на основание
давностно владение повече от 10 години. След смъртта на баща му имотите били
придобити въз основа на наследство от ищеца и двете му сестри. Твърди, че нито
баща му, нито той и сестрите му, са губили владението върху имотите за повече от 6 месеца. Според ищеца
ответникът Н.Н.Я. се снабдил с нотариален акт за собственост на имотите по
давностно владение. По-късно продал имотите на ответника Т.Ф.М.. В сделката по
покупко-продажбата на имотите участвала и съпругата на ответника Я., тъй като
към датата на съставяне на констативния нотариален акт, той бил женен. Тъй като
при извършване на възмездната сделка и другия ответник бил женен искът е
насочен и срещу неговата съпруга. Твърди се, че през септември 2013г. Т.М.
започнал да огражда имота. Ищецът иска от съда да го признае за собственик на
основание придобивна давност и наследство на 1/3 ид.ч. от процесните имоти –
спрямо четиримата ответници, като осъди ответниците Т.Ф.М. и А.М.М. да му
предадат владението на имота.
В
съдебно заседание ищеца, чрез своя процесуален представител, поддържа иска
изцяло. Твърди, че е срокът на придобивната давност е изтекъл, като присъедини
към собственото си владение и това на своя наследодател.
В законовия едномесечен срок е
постъпил отговор от четиримата ответници. В отговора се излагат твърдения, че
процесният имот никога не бил владян от наследодателя на ищеца. Той владял
съседния имот. Твърдят, че именно ответниците Н.Н.Я. и Х.Б.Я. са станА.
собственици на имота по давностно владение, а ответниците Т.Ф.М. и А.М.М. са го
придобили на основание прехвърлителна сделка, с която първите двама ответници
са прехвърлили собствеността на другите двама. Твърдят, че ищецът пребивавал
преимуществено в Р. Турция и не засаждал имота, нито е претендирал собственост
върху същия по какъвто и да е начин. По същество с отговора си ответниците
оспорват претендираното от ищеца право на собственост.
В хода по същество се поддържа
изложеното в отговора, като се твърди, че иска е останал недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен. Обръща внимание, че като свидетели по делото са
участвА. и други роднини на страните, които биха имА.претенции спрямо имота
като наследници на общия наследодател М. А. О., но са свидетелствА., че
последният е оставил имота си на Н.Я. и затова те нямат претенции към имота и
твърдят, че именно ответника е владял имота от смъртта на М. О. до продажбата
му на другия ответник Т.М..
Настоящият съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото –
писмени и устни – се установява, че ищеца и един ответника Н. Н.Я. са втори
братовчеди – внуци са на брат и сестра на общия наследодател М. А.О..
Последният бил бивш жител *** и починал на 24.12.1998г. на 85 години като
вдовец и без да остави собствени деца. От представеното удостоверение за
наследници се установява, че същият се наследява от своите брат и три сестри.
Ищецът Б. А. Н. е внук на брат му Н. Н. И., а ответникът Н.Я. е внук на една от
сестрите му.
Докато бил жив М. О. бил много
привързан към една от племенничките си Х. – майка на ответника Н.Я.. Искал да й
остави къщата с двора в с. П. в които живеел и които притежавал. Имотът
представлявал жилищна сграда и двор от над декар и половина. По сега действащия
план на с. П. имота, притежаван от М. А.О. сега представлява два самостоятелни
имота, а именно: 1/ празно дворно
място с площ 680 кв.м., съставляващо УПИ X-72 в кв. 5 по плана а с. П., с
граници: от две страни улици, УПИ XI-72 и УПИ IX-73 и 2/ дворно място с площ 1260
кв.м., съставляващо УПИ XI-72 в кв. 5 по плана а с. П., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, с граници: от две
страни улици, УПИ X-72 и УПИ XII-73.
Тъй като майката на Н.Я. починала
млада – едва на 34 години и оставила детето си само на малка възраст, М. О.
решил, че ще остави имота си в с. П. на него. Това му решение не придобило
официална форма – нито му го дарил, нито му го завещал, нито го прехвърлил на
ответника Я. посредством друга прехвърлителна сделка. Намеренията и желанията
му били обявявани многократно пред всички роднини и всички те знаели, че имота
– къщата с двора на дядо М. остават за Н.Я..
До смъртта на М. А.О. на
24.12.1998г. грижи за него полагА. всички роднини, но най-много бащата на ищеца
– А. Н.А., тъй като живеел срещу дома на М. О.. Въпреки това, тъй като
възрастния човек не страдал от тежки заболявания и не се залежал, сам полагал
основните грижи за себе си. Често му помагА. и други роднини – низходящи на
неговите брат и сестри. Това обстоятелство се установява от гласните
доказателства – показанията на всички свидетели. Съдът не кредитира показанията
на св. Д. Н., св. М. А. и св. Е.И. в частта, в която твърдят, че единствено А.Н.
е полагал грижи за М. О.. ОстанА.те свидетели по делото са роднини на починА.я
и на страните и са по-добре запознати със роднинските отношения.
След смъртта на М. О. във
владение на имота влязъл Н. Я., който започнал да сее люцерна и ползвал имота
необезпокоявано, явно и непрекъснато до 2013г. От доказателствата по делото се
установява, че Н.Н.Я. сключил граждански брак с Х.Б.Я. на 24.07.1995г. На
03.04.2013г. Н.Н.Я. се снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти, придобити по давност № *** на НотК и район на действие НПРС. На 02.09.2013г., видно от Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № *** на НотК и район на действие НПРС е вдино, че Н.Н.Я.
и Х.Б.Я. продА.двамата процесни имота на Т.Ф.М.. От доказателствата по дело е видно,
че последният има сключен граждански брак на 08.08.2010г. с А.М.М..
Съдът не кредитира показанията на
св. Д. Н., св. М. А. и св. Е.И. в частта, в която твърдят, че А.Н.А.(бащата на
ищеца) е владял имота след смъртта а наследодателя. От тези трима свидетели
нито един не е роднина на страните. Почти всички останА.свидетели по делото – Ф.
Н., св. Х. Х., св. Н.т И. и св. Р. Я. са роднини на ищеца Б. А.и ответника Н.Я.
и имат по-точна представа за отношенията в рода. Те биха имА. по-ясна и точна
представа какво искал наследодателя М. А. О.. Въпреки че са също негови
наследници и биха имА. претенции към имота, за който страните спорят по делото,
те признават, че не предявяват такива претенции, именно защото знаят, че дядо М.
имал намерение да го остави на Н.. Те признават, че никой от наследниците на М.
О. не е предявявал претенции към имота досега. Съдът кредитира техните
показания, защото са показанията им са в противоречие с техните лични интереси
– те се отказват от собствените си претенции, което свидетелства за тяхната
безпристрастност. Доказва също, че всички роднини на М. А. О. с знаели за
намеренията му. Кредитирането на показанията им в тази част, дава основание на
съда да приеме, че и показанията в частта касаеща кой е владял имота са
достоверни, за разлика от показанията на св. Джевдет Назуф, св. Мартин Ангелов
и св. Е.И..
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е иск за установяване на право на собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК спрямо ответниците Н.Н.Я. и Х.Б.Я. и за
установяване на право на собственост и за предаване на владението от владеещият
несобственик с правно основание чл. 108 от ЗС спрямо ответниците Т.Ф.М. и А.М.М..
По този
иск ищецът следва да докаже, че е собственик на имота и че ответника го владее
и то без правно основание. Доколкото ищеца твърди, че е станал собственик на 1/3
ид.ч. от имота по давностно владение, като присъединява и владението на своя
наследодател А. Н., трябва да се изследва дА. ищеца и наследодателя му са
владели имота непрекъснато, явно, постоянно, спокойно и несъмнено в период
надхвърлящ 10 години.
С оглед данните по делото съдът
намира, че не се събраха достатъчно доказателства досежно обстоятелството ищеца
Б. А. Н. и наследодателя му А. Н.А. да са владели процесните имоти повече от десет
години, считано от смъртта на наследодателя М. О. до 2013г. Аргументацията на
процесуалният представител на ищеца, изложена в писмената защита, че няма
пречка владетеля да присъедини към собственото си владение и това на
праводателя си, се споделя като правен извод от съда, но все пак това
обстоятелство следва да се докаже, а
съдът счита, че по делото тези твърдения останаха недоказани. Нещо повече, те
бяха оборени от кредитираните доказателства. По делото се доказа, че именно
ответника Н.Н.Я. е владял имота в периода от 1998г. до 2013г., поради което го
е придобил по давност. Владението му е било непрекъснато, явно, спокойно и
несъмнено – всички роднини са знаели, че имота е негов, макар и да не му е
прехвърлил правото на собственост със сделка или друг разпоредителен акт. Тъй
като същият е имал сключен граждански брак с ответницата Х.Б.Я.. В практиката и
теорията отдавна се е обособило мнението, че владението осъществено през време
на брака води до възникване на съпружеска имуществена общност.
Водим от това съдът намира, че
ответниците Н.Н.Я. и Х.Б.Я. са били собственици на
процесните имоти на основание придобивна давност, когато през месец септември
2013г. ги прехвърлят на ответника Т.Ф.М.. Тъй като е договарял със собственик и
сделката по Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** на НотК и район
на действие НПРС е действителна, съдът счита, че ответника Т.Ф.М. е придобил
правото на собственост върху процесните имоти на основание покупко-продажба.
Тъй като същият е имал сключен граждански брак с А.М.М. и е придобил имота на възмездно правно основание, то имотът е придобит от
тези двама ответници също в режим на съпружеска имуществена общност.
С оглед на всичко гореизложено
съдът намира предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид това и направеното искане
за присъждане на разноски съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответниците направените по делото разноски в размер на 400 лв,
представляващи платено от четиримата ответници адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
124 от ГПК, предявен от Б. А. Н. ***
срещу Н.Н.Я. с ЕГН ********** и Х.Б.Я. с ЕГН ********** и двамата от с. П., за установяване
правото на ищеца на собственост върху 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1/ празно дворно място с площ 680
кв.м., съставляващо УПИ X-72 в кв. 5 по плана а с. П., с граници: от две страни улици, УПИ XI-72 и УПИ IX-73 и 2/ дворно място с площ 1260 кв.м., съставляващо УПИ XI-72 в кв. 5 по плана а с. П., ведно с построената в него
паянтова жилищна сграда, с граници: от две страни улици, УПИ X-72 и УПИ XII-73.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
108 от ЗС, предявен от Б. А. Н. ***
срещу Т.Ф.М. с ЕГН ********** и А.М.М. с ЕГН ********** и двамата от с. П., за установяване
правото на ищеца на собственост върху 1/3 ид.ч. и предаване владението върху
следните недвижими имоти: 1/ празно
дворно място с площ 680 кв.м., съставляващо УПИ X-72 в кв. 5 по плана а с. П., с
граници: от две страни улици, УПИ XI-72 и УПИ IX-73 и 2/ дворно място с площ 1260
кв.м., съставляващо УПИ XI-72 в кв. 5 по плана а с. П., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, с граници: от две
страни улици, УПИ X-72 и УПИ XII-73.
ОСЪЖДА ищеца Б. А. Н. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Я. с ЕГН **********, Х.Б.Я. с ЕГН **********, Т.Ф.М.
с ЕГН ********** и А.М.М. с ЕГН ********** и четиримата от с. П., сумата от 400 лв (четиристотин лева),
представляващ направени от ответниците в производството разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
...........................................
ПетинА НИКОЛОВА