№ 460
гр. Бургас, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500090 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната
жалба подадена от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *****,
против Решение № 2670/22.11.2022 г. по гр.д. № 2504/2022 г. по описа на PC
Бургас, в частта с която са отхвърлени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и чл. 422 ГПК
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от въззивника срещу С. С. Р., ЕГН
********** за сумата от 187.41 лв. – договорна лихва по посочения договор
за заем, за начислена за периода от 10.05.2020 год. до 10.09.2021 год.; 66.77
лв. - мораторна лихва за периода от 11.05.2020 год. до 24.01.2022 год. и
законната лихва върху главницата, начиная от 25.01.2022 год. до
окончателното й изплащане, вземанията за които са прехвърлени на
ищцовото дружество с приложение от 10.08.2020 год. към договор за цесия от
16.01.2015 год. и за които вземания по ч.гр.д. № 443/2022 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд, че
кредиторът не е посочил всички разходи по разбирам начин, както и че не е
включил определената добавка печалба, като съдържанието на договора в
графа „параметри и условия" било неясно и неразбираемо. Жалбоподателят
твърди, че в договора бил посочен общият размер на дължимата сума,
условията за усвояването му и изпълняването на паричните задължения,
фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на дължимата сума,
1
както и годишният процент на разходите. Налице бил и погасителен план,
като е посочен размерът на вноските, техният брой, периодичността на
плащанията, падежите на всяка една вноска, както и оставащата част от
дължимата главница след погасяването на всяка вноска. Счита, че в
съдържанието на договора е поместена цялата изискуема от чл. 11, ал. 1 и
чл.10, ал.1 ЗПК информация. Излагат се съображения и е посочена съдебна
практика, съгласно която погасителният план нямал самостоятелен
правопораждащ характер, а договорът за кредит бил източник на правата и
задълженията между страните и доколкото престацията по него е определяема
/общ размер на плащанията, брой вноски, падеж и срок на действие/,
договорът за заем не можел да бъде третиран като недействителен. Моли се
за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете в цялост.
Претендира се присъждане на пълния размер сторени разноски за двете
съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият не е подал писмен отговор против
въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно в цялост и допустимо в обжалваната част,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба подадена от „Агенция за събиране на вземания” АД против С. С. Р..
Твърди се в исковата молба, с цитирания договор, сключен между
„*****“ АД - заемодател и Р. - заемател, на последната е предоставен заем в
размер на 1100 лева, усвоен на 15.05.2009 год., който е следвало да бъде
върнат на 18 равни месечни вноски, считано от 10.04.2020 год., ведно с
договорна лихва в размер на 385.36 лв. или общо 1485.36 лв. Поддържа се, че
срокът за издължаване на кредита е изтекъл на 10.09.2021 год., както и че
процесните суми са останали неплатени. Излага се, че заемателят е
прехвърлил вземанията си, произтичащи от процесния договор за заем на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поради което се моли за уважаване
на исковете.
Пълномощникът на ответницата е депозирал отговор по реда на чл.131
ГПК, оспорвайки основателността на предявените искове, поради липса на
сключен между ответницата и „*****“ АД договор за заем, респ. като
сключен в нарушение на ЗЗП такъв.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна :
„*****” АД и Р. са сключили договор за паричен заем „*****” №
****/27.02.2020 год. при общи условия, по силата на който посоченото
дружество, в качеството на заемодател, е предало в собственост на
ответницата - заемател сумата от 1100 лв., срещу задължението на последната
да я върне, ведно с договорената лихва, на 18 равни месечни вноски от по
82.52 лв.
2
На същата дата страните са сключили и договор за допълнителни услуги,
пакет „Комфорт“, с предмет: предоставяне на допълнителни услуги -
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на
„*****“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на дружеството,
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути,
право на участие в промоции, преференциално обслужване.
За тези услуги ответницата се е задължила да изплати 18 месечни вноски
от по 59.62 лв., заедно с погасителните вноски по заема.
На 16.01.2015 год. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (тогава ООД,
съгл. служебна справка в ТР) – цесионер (купувач) и „*****” АД – цедент
(продавач), са сключили рамков договор за цесия, за прехвърляне на
ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от договори за заем
и за допълнителни услуги. Страните по този договор са се съгласили
вземанията да бъдат индивидуализирани и прехвърляни на месечна база, в
нарочно приложение към договора.
В съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът е издал потвърждение за
цесия, извършена с договора от 16.01.2015 год. и приложението с № 1 от
10.08.2020 год. На ред 616 от последното е вписано вземане на „*****” АД
към Р., произтичащо от договор с № ****, възлизащо на 2415.52 лв.
Агенция за събиране на вземания” ООД, действащо от името и за сметка
на „*****” АД, по силата на изрично пълномощно, е изпратило уведомление
до ответницата за станалата цесия, което е останало неполучено, с отразяване
от пощенския служител, че пратката е непотърсена.
По заявление на ищцовото дружество, депозирано на 25.01.2022 год., по
ч.гр.д. № 443 / 2022 год. на ПРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК за исковите суми.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Въззивната инстанция намира, че ГПР по процесния договор е в норма и
договора не е изцяло недействителен по смисъла на чл. 23 ЗПК.
В случай, че се приемат за нищожни уговорките за допълнителни услуги
инкорпорирани в Договор за допълнителни услуги, то следва да се приеме,
още, че те не са породили правни последици, поради което не следва да се
включват при определяне на ГПР. Този извод на настоящата съдебна
инстанция пряко следва от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, където в т.
3, буква „а“ е предвидено, че при изчисляване на ГПР съответните клаузи от
договора следва да са действителни. Когато съдът определя реалния ГПР, за
да провери дали реалния му размер съответства на изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК, не следва да взема предвид клаузите по договора предвиждащи такси и
възнаграждения, които са нищожни на друго основание и не задължават
потребителя. Недействителните клаузи за лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид не могат да доведат до
пълна нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК.
3
В конкретния случай изискванията за съдържането на договора са
спазени. Посочен е лихвен процент и ГПР. Наличието на други клаузи / които
съдът приема за нищожни/, чрез които се постига заобикаляне на закона, като
по непозволен начин се увеличава възнаграждението на кредитодателя, чрез
уговаряне на неустойки, не представлява неспазване на изискванията на
закона. Такова би било налице, ако в договора не бяха посочени изобщо
съответните величини.
Обратното разбиране не съответства на принципа за запазване
действието на договорите, проведен последователно в чл. 26, ал. 4 и чл. 87,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, който и многократно е съобразяван в практиката на
върховната съдебна инстанция.
Следва да се има предвид още, че съобразно чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗПК
разходите, свързани с извършването на плащанията не следва да се включват
при определяне на ГПР.
Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на
възнаградителната лихва. По действащото българско право максималният
размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е
ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, не
са налице съображения и количествени критерии, извън които може да се
счита, че са накърнени добрите нрави. В настоящия случай предоставеният
заем е необезпечен. Следователно, не е налице ограничение в размера на
възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на
кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с
добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 40, 48 %., след като ГПР е в законовите рамки. Поради
това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Ето
защо относно претендираното вземане за договорна лихва /възнаграждение/ в
размер на 187,41 лв. и лихва за забава от 66,77 лева установителният иск е
основателен и подлежи на уважаване.
Поради частично несъвпадане в крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен искът за
договорна лихва /възнаграждение/ в размер на 187,41 лв. и лихва за забава от
66,77 лева, следва да бъде отменено.
Разноските за държавна такса сторени от въззивника следва да му бъдат
присъдени, заедно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2670/22.11.2022 г. по гр.д. № 2504/2022 г. по
описа на PC Бургас, в частта с която са отхвърлени установителни искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.
4
422 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от въззивника срещу С. С. Р., ЕГН
********** за сумата от 187.41 лв. – договорна лихва по посочения договор
за заем, за начислена за периода от 10.05.2020 год. до 10.09.2021 год.; 66.77
лв. - мораторна лихва за периода от 11.05.2020 год. до 24.01.2022 год. и
законната лихва върху главницата, начиная от 25.01.2022 год. до
окончателното й изплащане, вземанията за които са прехвърлени на
ищцовото дружество с приложение от 10.08.2020 год. към договор за цесия от
16.01.2015 год. и за които вземания по ч.гр.д. № 443/2022 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, че С. С. Р. от гр.Б******, ЕГН - **********,
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕAД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: гр.С*****, представлявано от Д.Б., сумата от 187.41 лв.
– договорна лихва по посочения договор за заем, за начислена за периода от
10.05.2020 год. до 10.09.2021 год., сумата от 66.77 лв. - мораторна лихва за
периода от 11.05.2020 год. до 24.01.2022 год. и законната лихва върху
главницата, начиная от 25.01.2022 год. до окончателното й изплащане,
вземанията за които са прехвърлени на ищцовото дружество с приложение от
10.08.2020 год. към договор за цесия от 16.01.2015 год. и за които вземания по
ч.гр.д. № 443/2022 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5