№ 1205
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20243110109501 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от С. К. Д. срещу „Сити Кеш“
ООД иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено по отношение на
ответника, че ищцата не дължи сумата от 1532.96 лева, формирана от главница в размер на
1000.00 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.01.2022г. до окончателното й изплащане; 181.23 лева –
възнаградителна лихва за периода 09.09.2019г. до 09.07.2020г.; 292.22 лева – законна лихва за
забава за периода 11.12.2019г. до 01.01.2022г. и 59.51 лева разноски, предмет на
принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20227180400846 по описа на ЧСИ
Станимира Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 15.03.2022г. на основание заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 984/2022г., по описа на Районен съд – Варна, 41-ви състав.
В исковата молба и уточняващите такива ищцата С. К. Д. твърди, че с влязла в
законна сила присъда по НОХД № 946/2023г., по описа на ОС-Варна е установено, че
действия по сключване на договор за кредит с ответното дружество чрез интернет
платформата му са извършени от трето лице, което и фактически е получило сумата по
кредита. С оглед това и твърди, че не е имала воля за сключване на кредит, респ. между нея
и ответното дружество не е възникнало валидно правоотношение. Поради това и поддържа,
че не дължи сумите, предмет на изпълнителното производство, поради което и сезира съда с
искане за установяване несъществуването на дълга по същото.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна „Сити Кеш“ ООД не депозира отговор на
исковата молба.
С молба вх. 29031/31.03.2025г. ответното дружество „Сити Кеш“ ООД признава иска.
Поддържайки, че дружеството не е дало повод за иницииране на производството, моли
разноските по делото да останат в тежест на ищцата. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, намира следното:
1
Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника, направено с
молба вх. 29031/31.03.2025г.
В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено
решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и
специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което
същите да бъдат уважени.
Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените по делото разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като ответното дружество е
възразило срещу дължимостта на разноски с оглед предприетото от страната процесуално
поведение.
В чл. 78, ал. 2 ГПК е залегнал водещият принцип за възлагане на ответника на
разноските в процеса – с извънпроцесуалното си поведение той да е станал повод за
образуването на делото. Аналогично е разрешението и на чл. 78, ал. 6 ГПК. Ето защо във
всички случаи, когато делото е решено в полза на ищеца, ответникът следва да понесе
разноските в процеса, ако преди предявяване на иска той с поведението си е дал повод за
иницииране на прозводстото. В случая макар и ответникът да е признал иска, липсват данни
дружеството да е предприело активни действия по изтегляне на изпълнителния лист за
оспореното вземане, предмет на изпълнително дело № 846/2022г. по описа на ЧСИ
Станимира Данова.
Основателно обаче съдът намира възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар от 600 лева. При съобразяване материалния интерес по делото, извършените от
адвоката действия по защита правата на ищцата, липсата на фактическа и правна сложност
на делото, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 300
лева. Наред с последната в полза на ищцата следва да се присъдят е сторените разходи за
държавна такса в размер на 61.32 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., че С. К. Д., ЕГН **********, от с. Т.***, не
дължат сумата от 1532.96 лева, формирана от главница в размер на 1000.00 лева, ведно със
законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.01.2022г. до окончателното й изплащане; 181.23 лева – възнаградителна лихва за периода
09.09.2019г. до 09.07.2020г.; 292.22 лева – законна лихва за забава за периода 11.12.2019г. до
01.01.2022г. и 59.51 лева разноски, предмет на принудителното изпълнение по изпълнително
дело № 20227180400846 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 на КЧСИ, с район
на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 15.03.2022г. на основание
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 984/2022г., по описа на Районен съд –
Варна, 41-ви състав.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., да заплати на С. К. Д., ЕГН **********, от с. Т.***, сумата от 361.96 лева (триста
шестдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред РС-Варна, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
2
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3