Номер 73123.09.2020 г.Град Габрово
Окръжен съд – Габрово
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20204200500317 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 274
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Кредит инс” АД -С. против
разпореждане № 838/27.07.2020 г. по ч.гр.д. № 703/2020 г. по описа на
Районен съд - Севлиево.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно
основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна поради
следното:
Производството пред Районен съд– Габрово е образувано по заявление
по чл. 410 от ГПК от „Кредит инс” АД -С. срещу М. М. А. от гр. С. за
парични вземания по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
84898/13.03.2019 г. във формата на електронен документ.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за сумата от
144,00 лв. договорна лихва за периода 13.04.2019 г.-13.03.2020 г.; сумата
740,00 лв. договорна такса „Гарант“ за периода 13.04.2019 г.-13.03.2020 г. и
сумата 142,72 лв. лихва за забава за периода 14.04.2019 г.-22.02.2020 г., както
и за горницата над уважения размер на направените във връзка с
1
производството разноски, на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В частната жалба се заявява, че по аналогия следва да бъдат приложени
правилата на банковата гаранция по отношение на договорената такса
„Гарант”, дължима на самостоятелно основание. Поради това тя не следва да
бъде включвана в разходите по потребителския кредит. Съпоставя банковата
гаранция с договорената такса „Гарант”. Счита, че при прилагането по
аналогия на правилата за банковата гаранция не следва да се включва тази
такса към разходите по потребителския кредит. Същата представлява
дължимо възнаграждение за услуга предоставена от дружеството гарант за
обезпечаване на вземанията по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
84898/13.03.2019 г.. дължима е по силата на самостоятелно правоотношение,
което е резултат от съзнателния избор на кредитополучателя.
Счита, че неоснователно е отхвърлена и претенцията за възнаградителна
лихва. Съгласно чл. 240 от ЗЗД, страните са уговорили задължението на
кредитополучателя да заплати на дружеството договорна лихва във връзка с
ползването на процесния кредит. В обстоятелствената част на процесното
заявление правоотношенията между страните се уреждат от специалния
Закон за потребителския кредит. Размерът на акцесорните задължения е
предварително съгласуван между страните, като е съобразен с действащите
към момента на сключване на договора изисквания на ЗПК, относно
годишния процент на разходите по кредита и е резултат от съзнателния и
свободен избор на договарящите. Счита, че е спазен чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
според който годишният лихвен процент на разходите не може да бъде по-
висок то пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет.
На следващо място, посочва, че правата на потребителя са допълнително
защитени с предвидената в чл. 12 от ЗПФУР възможност същият да се откаже
от договора без да сочи причината, без да дължи обезщетение за неустойка в
14-дневен срок от сключване на договора.
Моли да се отмени разпореждането в отхвърлителната част, като се
издаде Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл.
410 ГПК.
2
На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е изпратена на
длъжника.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в жалбата и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413, ал.2 от ГПК,
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Въззивният съд намира, че не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК и заявлението следва да бъде уважено в частта за сумата от 144,00 лв.,
договорна възнаградителна лихва за периода 13.04.2019 г.-13.03.2020 г.
Налице е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние договор
за предоставяне на кредит, съобразно Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние - ЗПФУР. Видно от представеният договор, дадената в
заем сума е 1000,00 лева, а срока на договора, сключен на 13.03.2019 г., е 12
месеца. ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и е в размер
на 49.7%. Посочени са размерите на месечните вноски и падежните дати.
Договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора не е
едностранно изменяна от страната, предоставила кредита, същата се включва
в договорените 49.7% ГПР. Не е нарушена забраната, установена в
разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. На длъжника е предоставена законовата
възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд
възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността
да преценява точно и подробно договора и клаузите от същия, включително
и размера на договорната лихва.
Неоснователна е жалбата в частта си относно претенцията за заплащане
на сумата от 740,00 лв. за такса „Гарант”. Въззивният съд намира, че
клаузата, установяваща дължимост на такса "Гарант", заобикаля закона – чл.
21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и противоречи на добрите нрави, доколкото
целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните
обезпечителни и обезщетителни функции. В случая таксата "Гарант",
посочена като глобална сума се кумулира към погасителните вноски, което
води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно
3
обогатяване на търговеца за сметка на потребителя, както правилно е приел и
първоинстанционния съд. Поради изложеното не се дължи и сумата от 142,72
лв. лихва за забава върху тази такса.
Дължат се и разноски, съобразно уважената част на заявлението в размер
на 90.76 лв. от които 5,76 за заплатена държавна такса по заповедното
производство върху 144,00 лв.; 15,00 лв. –държавна такса за частна жалба и
70,00 лв. –адвокатско възнаграждение съобразно уважената част.
Поради изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 838 от 27.07.2020 по ч.гр.д. № 703/2020г. по
описа на РС- Севлиево в частта, в която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. М. А. от гр. С. за
сумата от 144,00 лв., договорна възнаградителна лихва за периода 13.04.2019
г.-13.03.2020 г., вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на
"Кредит инс” АД С., ЕИК ********, срещу М. М. А. от гр. С. за сумата 144,00
лв. договорна лихва за периода от 13.04.2019 г.-13.03.2020 г., на основание
Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 84898/13.03.2019 г., както и за
направените разноски в размер на 90.76 лв. /деветдесет лева и 76 ст./.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4