№ 193
гр. Плевен, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430106597 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Р. Б. А. ЕГН
**********, действаща като майка и законен представител на М. М.ов Д. ЕГН
********** срещу М. Л. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Плевен
иск с правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената в полза на
детето с решение, постановено по гр.д. № 115/2016 г. по описа на ПлРС,
издръжка от 120,00 лева на 400,00 лева месечно /след направено изменение
на иска по реда на чл.214 ГПК/.
Твърди се в исковата молба, че с решение по г.д. №115/2016 г. по описа
на ПлРС ответникът е осъден да заплаща на детето си издръжка в размер на
120,00 месечно. Излага, че от определяне на издръжката са се изменили
съществено условията, при които тя е определена, като детето израствало, а
определената издръжка не можела да задоволи неговите нужди. Сочи, че
ищцата е с добро възнаграждение, но заплаща наем и разходи по поддръжка
на жилището. Твърди, че детето посещава занятия по футбол. Излага, че
детето има нужда от повече средства за физическото му и интелектуалното
му развитие. Сочи, че бащата от своя страна осъществява търговска дейност и
има ветеринарна клиника, аптека и два зоомагазина. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищцата лично и чрез процесуалния си
представител моли съда да уважи предявения иск. Излага, че от
представените по делото доказателства безспорно се е доказало, че е налице
трайно изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалния
размер на дължимата издръжка. Сочи, че от изнесеното от ответника се
1
установява, че нужната издръжка на детето е в размер на 100 лева, която
издръжка следва да се заплаща от двамата родители. Твърди, че ответникът
не е доказал платените от него разходи. Претендира присъждането на
разноски.
В нарочна писмена защита процесуалния представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Твърди, че от
събраните по делото доказателства се е установило, че ответникът разполага с
финансови възможности да задоволи нуждите на детето в претендиралия
размер от 400 лева месечно. Сочи, че в проведеното по делото о.с.з. същият е
заявил, че може даплаща и повече, но че няма да го направи, тъй като парите
щели да отидат за майката. Твърди, че бащата по професия е ветеринарен
лекар, който притежава собствена ветеринарна клиника, от която реализира
доходи, притежава собствено жилище и леки автомобили, поради което е в
неговите възможности да заплаща издръжка в повече от минимално
определения за страната.Излага, че ответникът е заявил в о.с.з, че за
издръжката на детето на месец са необходими 1000 лева, поради което тъй
като издръжката се дължи и от двамата родители, ако се раздели поравно
няма пречка да поеме половината от нея или сумата от 500 лева месечно.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК процесуалният представител на ответника е
депозирал отговор на ИМ. Твърди, че искът е допустим и частично
основателен. Излага, че с увеличение на размера на минималната работна
заплата е заплащал издръжка на детето си равняваща се на минимума на
същата. Сочи, че освен това купува дрехи и обувки на детето си, заплаща
храната му в стола, както и тренировките по футбол. Твърди и, че води сина
си на почивки и екскурзии, както и, че е организирал и платил рождения ден
на същия. Излага, че заплаща прегледите и лекарствата на сина си. Сочи, че
участва активно в издръжката на детето си, както и в непосредственото му
отглеждане. Твърди, че е готов да заплаща издръжка в размер на 300 лева
месечно. Сочи, че притежава ветеринарна клиника, аптека и зоомагазин.
В провденото по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника
сочи, че предявения иск е основателен до сумата от 300 лева месечно.
Претендира присъждането на разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът сочи, че ако съдът уважи
предявения иск това ще е сумата, която ще дава за сина си и ще се въздържа
от другжи плащания. Сочи, че няма да има гаранции, че няма да се искат
средства за други разходи на детето при спешни ситуации. Излага, че няма да
се докаже, че издръжката ще стигне за нуждите на детето и, че няма да има
гаранции, че няма да се иска ново увеличение.
В нарочна писмена защита процесуалния представител на ответника
соми, че по делото се е установило, че бащата активно участва не само в
отглеждането на детето, но и в неговата издръжка, като заплаща храната в
училище, тренировките по футбол, разходите за рождени дни, на които детето
2
е поканено, самия рожден ден на детето, закупува дрехи и обувки, както и
медикаменти при нужда. Твърди, че ответникът е заплащал и почивки за
детето и майката. Счита, че представения по делото договор за наем е
изготвен за нуждите на настоящото производство. Излага, че дори и ищцата
да заплаща наем, то с доходите които реализира би могла да заплаща така
уговорения наем без затруднения, още повече, че живее в едно домакинство с
родителите си и разходите им са общи.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от представеното по делото решение по г.д. №1115/2016
г. по описа на РС Плевен, че розителските права по отношение на детето М.
са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща издръжка в размер
на 120 лева.
Видно е от представеното по делото Удостоверение с изх. № РД-21-
97/13.12.2022 г., издадено от ОУ „***“, че детето М. е записан като ученичк в
трети клас в училището през 2022/2023 г.
От представеното по делото Удостоверение №8821/06.12.2022 г.,
издадено от ГД „Охрана“ се установява и какви са трудовоте доходи на
ищцата за шест месеца преди депозиране на исковата молба.
Установява се от представения по делото Договор за наем на недвижим
имот от 28.06.2019 г., че ищцата е сключила договор за наем, по силата на
който заплаща месечен наем в размер на 300 лева месечно.
Приобщено като доказателство по делото е и Справка от ТР, воден към
Агенция по вписванията, от която се установява, че ответникът притежава
три фирми и е съдружник в четвърта.
Видно е от представеното по делото Удостоверение от 10.01.2023 г.,
издадено от ВАЯ ПЛЕВЕН ЕООД /чийто собственик е ответникът по делото/,
че ответнъкът се осигурава на минималната работна заплата.
Представени като доказателства по делото са и Справки от ТД на НАП
В. Търново, офис Плевен от които се установява: какви трудови договори са
сключвали страните по делото; че ищцата притежава два автомобила и и зем.
Земя; че ответникът притежава седем недвижими имота и четири МПС-та.
Приобщен като доказателство по делото е и изготвен социален доклад.
В същия се сочи, че: основни грижи за детето полага майката; че според нея
за издръжката на сина й са нужни около 1400 лева, които вкл. храна, здравни
и образователни потребности и развлечение; че бащата е заплащал издръжка,
индексирана според минималната работа заплата на страната; че бащата е
трудово ангажиран като ветеринарен лекар с частна практика, притежаващ
ветеринарна клиника, зоомагазин и ветеринарна аптека; че бащата се
осигурява на минималния осигурителен доход; че майката работи по ТПО с
възнаграждение от 1290,00 лева месечно. Прави се извод, че следва да се
3
постанови решение, което да защити максимално интересите на детето.
Изслушани по делото са и родителите на малолетното дете.
Майката на детето Р. Б. А. сочи, че синът й е на девет години и е ученик
в трети клас. Обяснява, че към момента не посещава допълнителни уроци.
Твърди, че тренира футбол, който се заплаща от бащата в размер на 50 лева
месечно. Сочи, че към момента имунната система на детето е по – слаба,
поради което работи с хомеопат, за който заплаща месечна такса от 50 лева.
Излага, че ако се наложи купува и допълнителни хомеопатични капки, за
които ответникът не давал средства, тъй като: „Плащам за истински лекари,
за шамани – не“. Не отрича факта, че ответникът заплаща кетъринга за обяд
на сина им в училище, който е в размер на 70 лева месечно. Разказва, че на
детето им са нужни и допълнителни закуски за училище, тъй като е
целодневна форма на обучение. Счита, че за двамата са нужни около 900 лева
за храна на месец. Сочи, че покрива разходите и на двамата. Твърди, че живее
под наем заедно с родителите си, в къщата на брат си, на когото заплащат
наем, за да може той да покрива ипотеката на жилището. Обяснява, че тъй
като живеят в края на кв. „Сторгозия“, всеки ден извозва сина си до училище,
което е отдалечено на доста километри. Твърди, че ответникът не поема
отговорност за предвижването на детето, като в много редки случаи го е
взимал следобед или след тренировки. Разказва, че два пъти в годината –
пролет и есен на детето трябва да се обновява гардероба, за което доста
спорят с ответника. Сочи, че родителите й помагат физически и морално, но
не и финансово.
Бащата на детето сочи, че плаща издръжка на сина си, като последния
месец е платил 200 лева, а преди това по 180,00 лева. Твърди, че освен това
плаща всичко за сина си. сочи, че купува „по един-два ката“ дрехи. Излага, че
не заплаща за хомеопат, тъй като е против такова лечение. Твърди, че до 2018
г. е пазил касовите бележки за закупени от него дрехи на сина му, но че после
спрял, а ги давал на ищцата, за да ги подмени ако не му стават. Сочи, че сина
му няма специални здравни потребности. Излага, че не посещава уроци, тъй
като той се занимава с него. Твърди, че синът му тренира футбол, за който
той заплаща месечна такса от 50 лева. Сочи, че заплаща и кетъринга в
училището, който е около 60-70 лева. Отрича факта, че с ищцата спорят за
дрехите на сина му за даден сезон. Твърди, че спорят за неща, които не са
належащи. Излага, че е наясно, че синът му си носи и закуска от вкъщи. Сочи,
че ищцата като всяка майка е нормално да заплаща разходи за храна и гориво.
Твърди, че „ Ако ще ги споделяме тези разходи, считам, че трябва още малко
да се бръкне, защото аз съм ангажиран.“ Излага, че ищцата използва колата и
за лични цели. Сочи, че той лично е заплатил подаръците за рождените дни,
на които е присъствало детето пред последния месец. Разказва, че отделно от
това е дал 100 лева на сина си, когато е отишъл на море с майка си за пет дни.
Твърди, че по негова сметка нужната издръжка на сина му за месец е в
порядъка от около 800-100 лева. Разказва, че през септември месец отишли в
аутлет е купили всичко необходимо– два анцунга, маратонки, един анцуг за
4
зимата, който го държал умишлено при него и през декември месец му го дал.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелката Доля И. А., майка на ищцата и баба на М., която разказва, че
дъщеря й полага непосредствени грижи за внука й, а тя и съпругът й, й
помагат физически, когато се налага да дава смени. Излага, че финансовата
отговорност е на дъщеря й. Разказва, че Р. сутрин кара внука й до училище и
вечер го взема, тъй като живеят далеч. Сочи, че понякога и съпругът й води
детето на училище и то когато дъщеря й е трудово ангажирана. Обяснява, че
живеят заедно, поради което и тя /свидетелката/ готви за всички. Твърди
обаче, че това което се купува за детето е самостоятелно. Не отрича факта, че
бащата поема кетъринга на обяд на детето. Излага обаче, че майката
подсигурява закуска, храната преди обед, и следобедната закуска. Твърди, че
внука й е капризен и обича пици и бургери, поради което много често са му
купувани. Излага и, че внукът й посещава тренировки по футбол, които са
заплащани от баща му. Не отрича и, че ответникът е този, който заплаща и
нужната екипировка за спортуване. Сочи, че М. посещава и хомеопат, за
което се заплаща 50 лева месечно, така която бащата отказвал да
заплаща.Обяснява, че ответникът купува дрехи на сина си, които облича
когато е при него. Твърди, че останалите дрехи ги купува дъщеря й. Разказва
за случай преди години, когато след рожден ден ответникът оставил сина си
по боксери, за да си вземе дрехите, които носел у тях. Твърди, че за новата
учебна година нещата, които били необходими за нея по указания на
ответника били закупени с парите, които внукът „ й е събрал на рождения си
ден“. Разказва, че рождения ден на внука й е празнуван в Мони, разходите за
който са поети от ответника. Твърди, че от около шест години заплаща
месечен наем на сина си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл.
150 СК следва да бъде установено, че лицето, за което се претендира
издръжка е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно
изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и
възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
По делото не се спори, че родители на детето М. са Р. Б. А. и М. Л. Д..
От събраните по делото доказателства се установи, че детето е уеничк
в трети клас и посещава извън класни занимания по футбол.
Съдът счита че всяко дете, с оглед правилното му отглеждане и
5
хармонично развитие и възпитание, се нуждае от средства за покриване на
ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, лекарства, както и
средства за посрещане на разходите, свързани с бъдещето му обучение.
Изменението на размера на присъдена издръжка, законодателят е
обусловил от доказване наличието на трайно и съществено изменение на
обстоятелствата при които тя е определена, а именно нуждите на
издържаното дете да са нарснали и възможност от страна на родителя да дава
нужната издръжка. Действително, тогава, когато са променени
обстоятелствата, свързани със задължението да се предоставя издръжка, е
възможно нейния размер да бъде увеличаван, респективно намаляван. Под
промяна в обстоятелствата закона има предвид да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва
да се търси изискуемия баланс между нуждите на детето и възможностите на
неговите родители да предоставят издръжка. В разглеждания случай, от
присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото
производство са изминали повече от шест години и половина - период, през
който неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето с оглед на
възрастта, на която е в момента и свързаните с нея повишени разходи за
облекло, ученически пособия, лекарства и извън класни занимания и
мероприятия. За изминалия период безспорно са се изменили и социално-
икономическите условия в страната.
За да определи размера на нужната на децата издръжка съдът съобрази
разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, която предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е
безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства,
които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са
възможностите на родителите, които я дължат –чл.142, ал.1 СК. Под
понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията
6
му, задължението му да осигурява издръжка на други лица и други
фактори, като тази възможност се преценява към момента на
постановяване на решението. Същевременно минималният размер на
издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт
от размера на МРЗ, която към настоящия момент е 192,00 лева.
Съдът счита за необходимо да отбележи и нещо съществено в случая
- според официалните статистически данни, изнесени от НСИ, през третото
тримесечие на 2022 г. / които следва да се приложат към насатоящия случай,
тъй като към момента не са публикувани данни за последното тримесечие/
разходите средно на едно лице в домакинство са в размер на 2215,36 лева, от
които, като се приспаднат средства за алкохолни и тютюневи изделия,
съобщения, данъци, осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства
и други разходи общо в размер на 527,27 лева /които определено не са
относими към издръжката на едно дете/, може да се направи извод, че
реалната месечна издръжка на едно дете през един месец от това тримесечие,
без значение на възрастта му, е в размер на 562,70 лева /2215,36 лв. минус
527,27 лева = 1688,09 лева : 3 = 562,70 лева/.
Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на детето М.-
потребностите му от здравословна храна, облекло според възрастта и сезона,
развлечения, уроци, средства за придвижване до училище и обратно и
здравни потребности, които няма данни да са различни от тези на детете на
неговата възраст съдът приема, че необходимата обща издръжка на същото,
следва да се определи в размер от 550,00 лева.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка
следва да бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите
на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално
състояние.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че майката е тази,
която упражнява непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и
възпитание на детето. Установи се, че бащата също полага грижи за своето
дете: събота и неделя му помага с уроците, организира личните му празници и
др; заплаща обедът му в училище и тренировката по футбол. По отношение
на възможности на бащата да заплаща издръжка съдът съобрази факта, че
бащата е в трудоспособна възраст, притежава ветеринарна клиника,
зоомагазин и ветеринарна аптека, от които реализира доходи. Установи се и,
7
че същият притежава недвижими имоти и МПС -та, както и дялове в няколко
фирми. По делото не се установи ответникът да дължи издръжка по закон на
други лица или пък да дава такава. Отчитайки посочените по - горе
обстоятелства, както и, че майката е тази, който полага постоянни и
непосредствени грижи за детето и поема както предвидимите разходи /
осигуряване на жилище, плащане на битови сметки, купуване на учебници и
учебни помагала, дрехи, храна, транспорт до училище и обратно и др., /,
разходите свързани с непредвидените и извънредни разходи, свързани с
отглеждането му, съдът счита, че бащата е този, който следва да поема по-
голяма част от определения общ размер на издръжката. Поради изложеното
съдът намира, че от определения общ размер на нужната на детето издръжка
от 550,00 лева, бащата следва да поеме по – голямата част от нея – а именно -
400,00 лева. Определената от съда издръжка, която следва да заплаща бащата
е около половината от издръжката от 800-1000 лева, която същият счита, че е
необходима на сина му месечно и би задоволила неговите нужди. С
регламентиране на издръжка в такъв размер ще се задоволят напълно нуждите
на детето, като при необходимост от закупуване на дрехи или други нужни
му консумативи /учебници и др./, същото няма да става свидетел на спорове
между родителите си за това какво е необходимо да му се купува или не.
Съдът намира, че следва да отбележи, че дали бащата при така определения
размер на издръжката ще продължи да прави други „плащания“, свързани със
сина му е въпрос на негова лична преценка, морал и виждане, относно
задовляване на потребностите на детето му.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск за изменение на
издръжката е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен, като
издръжката бъде изменена чрез увеличаването й от 120,00 лв. на 400 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2022 г., до
настъпване на причини за нейното отменяне или изменяне.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса върху размера на увеличената издръжка в размер на 4% върху
тригодишните платежи в размер на 403,20 лева.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 500,00 лева.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената по
гр.д. №1115/2016 г. по описа на РС Плевен издръжка, дължима от М. Л. Д.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Плевен в полза на детето М. М.ов Д.
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Р. Б. А.
ЕГН **********, и двамата с адес в гр. Плевен, посредством
УВЕЛИЧАВАНЕ на същата, от 120.00 лева /сто и двадесет лева/ на 400.00
лева /четиристотин лева/ месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 14.12.2022 г. до настъпване на причини за нейното отменяне
или изменяне.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М. Л. Д. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Плевен ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Плевенски районен съд сумата от 403,20 лева, представляваща дължима
държавна такса по предявения иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Л. Д. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Плевен ДА ЗАПЛАТИ Р. Б. А. ЕГН
**********, с адес в гр. Плевен сумата от 500,00 лева, представляващи
сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 14.02.2023 г., пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9