Р Е Ш Е Н И
Е
№ 131
гр. Велико
Търново, 07.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря В.Г., изслуша докл***аното от съдия Тонева Адм. дело № 165 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 19ж, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 27, ал. 1 и чл. 39, ал. 5 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба на „Мавел Прим“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38А против Решение за
прекратяване на административен договор от 30.04.2019г., издадено от Заместник
- министър на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващия орган
на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 в Министерство
на труда и социалната политика, с което е прекратен административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ с № BG05М90Р001-1.021-0353-С02/06.03.2018 г. с наименование „Повишаване квалификацията и
конкурентоспособността на работещите в „Мавел Прим“ ЕООД. В
жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт,
поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила
и противоречие с материалноправни разпоредби. Излага се, че не е спазена процедурата по
ЗУСЕСИФ, като в следствие на нарушение на административнопроизводствените
правила бенефициерът е бил лишен от възможността да участва в административното
производство по издаването на процесното решение. Нарушението на
административнопроизводствените правила е свързано с това, че и в двата случая
листата за извършените проверки на 27.02.2019 г. и на 16.04.2019 г. не са
подписани от представител на бенефициера, като на мястото на проверката не е
имало представител на дружеството. Твърди се, че въпреки данните от проверки на място, УО не е
изискал допълнително представяне на документи и обяснения, нито е дал
възможност и разумен срок съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕСИФ на бенефициера да
представи възражение и придружаващи доказателства по констатацията, че услугата
не е реално предоставена в посочения обем, като тези обстоятелства се
установяват от разпечатката от данните в ИСУН. Твърди се, че по същество констатираните в
решението нарушения не представляват нарушения и не осъществяват състава на чл.
3.56.1, буква „а“ от договор № BG05М90Р001-1.021-0353-С02/06.03.2018 г., както и на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, тъй липсата на обучение при двете проверки
се дължи на
непредвидени извънредни обстоятелства и обученията са проведени на други дати, за което е представен изменен график и
следователно не е налице основание за прекратяване на договора. С тези съображения
от съда се иска да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен, претендира се присъждане на
направените разноски по делото.
С
Решение № 3460/05.03.2020 г. по адм. дело № 14758/2019 г. на Върховен
административен съд е отменено Решение № 377/21.10.2019 г. по адм. дело №
337/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, като делото е
върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото ***. М.Б. ***,
поддържа жалбата с направените искания, по доводите изложени в нея, такива
развити в хода на устните състезания и в писмени бележки.
Ответникът -
Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020 в Министерството на труда и социалната политика
чрез пълномощника Ивайло Димитров оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. В хода на устните състезания и в представена писмена защита по адм. дело № 337/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново развива подробни доводи за
валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспорения акт, както и
за съответствие с приложимите материалноправни норми. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за ***окатско възнаграждение.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в срок пред местно и родово компетентен съд срещу акт, който подлежи
на обжалване по съдебен ред и от лице с правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
По
основателността на жалбата:
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет
на съдебен контрол е Решение за прекратяване на административен договор от
30.04.2019г., издадено от Заместник министър на труда и социалната политика и
Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020 в Министерство на труда и социалната политика, с което е
прекратен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ с
№ BG05М90Р001-1.021-0353-С02/06.03.2018 г. с наименование „Повишаване
квалификацията и конкурентоспособността на работещите в „Мавел Прим“ ЕООД,
с бенефициент „Мавел Прим“ ЕООД.
Между
страните не се спори, че на 06.03.2018 г. между Министерство на труда и
социалната политика в качеството на управляващ орган и „Мавел Прим“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38А като бенефициент, е сключен административен
договор № BG05M9OP001-1.021-0353-С02, на основание чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ,
във вр. с постъпило проектно предложение BG05M9OP001-1.021-0353 и т. ІІІ от
оценителен доклад, одобрен с Решение № РД05-2 от 08.01.2018 г.
Съгласно
предмета на договора, ръководителят на УО предоставя на бенефициента
безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 67 100 лв. по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, Приоритетна ос 1: „Подобряване
достъпа до заетост и качество на работните места“ по процедура ВG05М9ОР001-1.021
„Обучение на заети лица“ за изпълнението на проект ВG05М9ОР001-1.021-0353 Повишаване
квалификацията и конкурентоспособността на работещите в „Мавел Прим“ ЕООД.
Предоставената безвъзмездна финансова помощ е за повишаване квалификацията на
работниците на дружеството с придобиване на професионална квалификация
„заварчик“ и „икономист“ и курс по английски език.
Договорени
са следните основни дейности:
Предоставяне
на професионално обучение за придобиване на професионална квалификация;
Обучение
за придобиване на ключови компоненти;
Оценка
на ефективността от проведените обучения и постигнатите резултати. Изпълнител
на дейностите е „Постериори“ ЕООД.
Като
индикатор за изпълнение са заложени 32 бр. заети лица.
Индикатор
за резултат – 32 бр. участници, придобили квалификация при напускане на
операцията.
Срокът
за изпълнение на проекта е определен на 12 месеца, считано от 01.04.2018 г.,
когато е договорено да започне изпълнението на дейностите по договора.
Според
клаузата на т. 3.40 от Договора, Бенефициентът е длъжен да направи всичко
необходимо за разгласяване на факта, че договорът се финансира или съфинансира
от Европейския социален фонд. Предприетите за тази цел мерки трябва да са в
съответствие с приложимите правила за информация и комуникация, предвидени в
Приложение XII от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на
Европейския парламент и на Съвета и Единния наръчник на Бенефициента за
прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020 г.
Според
клаузата на т. 3.49 от Договора, бенефициентът е длъжен да уведоми незабавно УО
за възникването на обстоятелства, които могат да възпрепятстват или забавят изпълнението
му. В т. 3.50 са описани случаите в които бенефициентът има право да спре
временно изпълнението на договора, като срещу това стои задължението му да
отправи мотивирано искане до УО. Спирането в случая е възможно едва след
одобрението от страна на управляващият орган.
В т. 3.56
от процесният административен договор са уредени възможностите на УО да
прекрати едностранно и без предизвестие същия. Една от изброените хипотези е
тази на буква „а“ от т. 3.56.1, според която правото на прекратяване възниква в
полза на УО в случай, че бенефициентът неоснователно не изпълни някое от
задълженията си и продължава да не го прави или не представя задоволително
обяснение в срок от 5 работни дни след изпращането на писмено уведомление,
включително при констатирана нередност от страна на Управляващия орган.
Видно
от приложените към преписката писмени доказателства, жалбоподателят в
качеството си на бенефициент е предоставил на УО чрез ИСУН 2020, план - графици
за провеждане на обученията по договора с кореспонденция ВG05М9ОР001-1.021-0353-С01-М006/07.12.2018
г. Между посочените графици е наличен и график за квалификационно обучение по
професия 345120 „Икономист“, специалност 3451204 „Икономика и мениджмънт“, в
който като място за провеждане на обученията е посочено гр. Златарица, ул.
„Димитър Палев“ № 2. В представеният график са предвидени общо 960 часа
обучение за 22 лица, за период: 10.12.2018 г. – 14.05.2019 г. В него са
посочени датите на планираното обучение и времето на провеждане, учебните
предмети, броя часове, броя на обучавани лица и необходимите помощни материали.
От
управляващия орган са извършени две проверки на място. Първата е извършена на
27.02.2019 г. в гр. Златарица, ул. „Димитър Палев“ № 2, като не са установени
обучители и обучаващи се за придобиване на професионална квалификация по
специалност „Икономика и мениджмънт“, съгласно представен от получателя на
помощта график. Липсвала и визуализация – плакат на проекта. За извършената
проверка „Мавел прим“ ЕООД е уведомен чрез системата ИСУН: протоколът е качен в
системата на 12.03.2019 г. и е отворен на 15.03.2019 г. Отразеното в системата
съобщение от екипа на управляващия орган е за извършена проверка и
необходимостта от стриктно спазване на графика. От дружеството не са постъпили
документи във връзка с проверката.
Втората
проверка е извършена на 16.04.2019 г. и са установени същите факти – липса на
провеждащо се обучение и на публична информация за проекта. Дружеството отново
е информирано за резултатите от проверката, като на 22.04.2019 г. е качен
протоколът и е отворен на същата дата. На 23.04.2019 г. дружеството подава
писмени обяснения, че около 11 часа на обучаващия му се налага спешно да се
прибере при семейството и се отлага остатъка от материала за друг ден. Към
отговора са приложени писмо от обучителя и актуализиран график на обучението.
Въз
основа на така установеното, управляващият орган приема, че бенефициентът не
изпълнява стриктно задълженията си по договора, поради което и на основание чл.
3.56.1, буква „а“ от него и чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, прекратява
административния договор.
Като
мотиви за прекратяване на договора административният орган е посочил, че в
Ръководството на бенефициента по процедура „Обучение на заети лица“ изрично е
посочено, че „в случай на промяна на представения/те график/ци, Бенефициентът
следва да умедоми Управляващия орган по надлежния ред. В противен случай УО
може да не верифицира разходи за проведеното обучение“. Вследствие извършените
проверки, УО е констатирал, че бенефициентът не изпълнява стриктно задълженията
си по договора за предоставяве на безвъзмездна финансова помощ предвид факта,
че по време и на двете извършени проверки на място, не се провеждат обучения,
което представлява неизпълнение на дейност 1 „Предоставяне на професионално
обучение за придобиване на професионална квалификация“ от Административния
договор. Бенефициентът не е изпълнил задължението си да уведоми по надлежния
ред УО за възникналото отклонение от графика. По време на проверките е
констатирано и липса на визуализация по проекта, с което Бенефициентът не е
предприел необходимите действия за изпълнение на отговорностите си съгласно чл.
3.40 от административния договор за предоставяне на БФП.
За
решението жалбоподателят е уведомен чрез системата ИСУН: съобщението е качено в
системата на 07.05.2019 г. и е отворено на 07.05.2019 г.
Жалбата
срещу решението е депозирана на 21.05.2019 г. до Административен съд - София –
град. С определение № 4240/05.05.2019 г. по адм.дело № 5898/2019 г. е
прекратено образуваното производство и делото е изпратено по подсъдност на
Административен съд – Велико Търново.
В
съдебната фаза на приобщеното адм.дело № 337/2019 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново и адм.дело
№ 5898/2019 г. по описа на Административен съд - София – град от ответника са
представени документите от административната преписка. От жалбоподателя извън
документи, вече съдържащи се в преписката, са представени нови доказателства –
снимки, присъствени списъци, актуализиран график на обучения, медицинска
бележка за извършен преглед, имейл, допълнителни обяснения и акт за раждане,
подробно описани в допълнение към жалба с вх. № 3129/02.07.2019 г. на
Административен съд – Велико Търново. Други релевантни за разрешаването на
настоящия правен спор доказателства по делото не са представени.
При
така установените факти и с оглед определения в чл. 168 от АПК предмет на
съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл.
146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
По
валидността на акта:
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 5, изр. второ от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия
орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура
се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че управляващите
органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за
администрацията или Закона за местното
самоуправление и местната администрация, или като отделна
администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз,
функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган
или организация. Следователно Министърът на труда и социалната
политика на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за
администрацията е ръководител на Управлаващия
орган, който би следвало да е автор на административния
акт. Съгласно чл. 9, ал.1 от
ЗФУКПС, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат
да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от
ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им
права и задължения. Видно от по-горе изложеното ръководител на Управляващ орган
на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014–2020, разполагащ с
правомощието да верифицира разходи, може да бъде министърът на труда и
социалната политика или друго оправомощено от него за ръководител на
оперативната програма длъжностно лице. В случая ръководител на управляващия
орган е министърът на труда и социалната политика, който със Заповед №
РД01-268/04.04.2018 г. е възложил на Зорница Русинова - заместник-министър на
труда и социалната политика, да осъществява функциите на Ръководител на
Управляващия орган и Договарящ орган по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020. Видно от оспореното Решение, същото е постановено
от титуляр Зорница Русинова – заместник – министър на труда и социалната
политика, поради което и съдът прави извод, че процесното решение е издадено от
компетентен административен орган и не страда от пороци водещи до неговата
нищожност.
По
законосъобразността на акта:
Административният
договор, съгласно определението по чл. 19а от АПК, е писмено съглашение между
административен орган и граждани или организации, което е сключва в писмена
форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на
страните, ако друго не е предвидено в специален закон.
Според
специалната разпоредба на § 1, т. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ, „Административен договор“
е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне
на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието
на бенефициента (назован така, въпреки дадената легална дефиниция за понятието
„бенефициер“ в чл. 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013 г.) се създават за
последния права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният
договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия
орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. От това
следва, че административният договор по ЗУСЕСИФ, макар и да се оформя в писмено
споразумение има характеристиките на административен акт и се различава от
писменото споразумение по чл. 20 от АПК. При административния договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ЗУСЕСИФ има ограничаване на
свободата на волята на двете страните, като ограниченията макар и да са за
двата субекта, са различни. Върху автономията на волята на страните по
административния договор по ЗУСЕСИФ, рефлектира властническия метод на правно
регулиране.
Административният
договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт (чл.
27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ), като оспорването на административните договори не спира
тяхното изпълнение (чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ). Решението на ръководителя на
управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в
административен договор с бенефициента (чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ). За разлика
от общите правила по Закона за задълженията и договорите (чл. 9), които
предоставят на страните възможността свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави, съдържанието на административния договор по ЗУСЕСИФ е строго
регламентирано, като липсата на който и да е от реквизитите може да бъде
основание за оспорването му по съдебен ред. Следователно, административният
договор по ЗУСЕСИФ бидейки изрично волеизявление (решение) на административен
орган – ръководител на УО на програма, което замества издаването на
административен акт, сам по себе си има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Актът на прекратяване
на административният договор от страна на УО, също представлява индивидуален
административен акт. Оспорването на прекратяването се извършва по реда на
обжалване на индивидуалните административни актове, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 19ж,
ал. 2 от АПК.
Съдът
приема, че оспореното Решение отговаря на изискването за форма на административния акт
по чл. 59, ал. 2 от АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и не е налице отменителното
основание по чл. 146, ал. 3 от АПК. В този смисъл е неоснователно твърдението на
жалбоподателя за дапуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Съображенията за това са следните:
От
представените по делото доказателства се опровергава твърдението на
жалбоподателя, че „не е спазена процедурата по ЗУСЕСИФ, като в следствие на нарушение на
административнопроизводствените правила бенефициерът е бил лишен от възможността
да участва в административното производство по издаването на процесното
решение. Нарушението на административнопроизводствените правила е свързано с
това, че и в двата случая листата за извършените проверки на 27.02.2019 г. и на
16.04.2019 г. не са подписани от представител на бенефициера, като на мястото
на проверката не е имало представител на дружеството.“ Първо, подобни правила в
ЗУСЕСИФ не са разписани. Второ, протоколът от първата проверка с дата
27.02.2019 г. е изпратен на жалбоподателя чрез електронната система ИСУН 2020
на 12.03.2019 г. и е отворен на 15.03.2019 г. Въпреки това, жалбоподателят не е
изпратил отговор на УО, с който да обясни причините за непровеждане на
обучението. Протоколът от проверката, извършена на 16.04.2019 г. е изпратен
чрез система ИСУН 2020 на 22.04.2019 г. и е отворен от жалбоподателя на същата
дата. На 23.04.2019 г. от „Мавел Прим“ ЕООД е изпратено съобщение до УО с
обяснения за непровеждането на обучението.
Същото не е прието, тъй като съгласно „Ръководство за бенефициента за
изпълнение и управление на проекти“, стр. 37 в оградено каре с надпис „Важно“ е
посочено: „Бенефициентът трябва да уведоми Управляващия орган чрез модул
„Кореспонденция“ в ИСУН 2020 за предстоящото стартиране на обученията, като
представи учебен график с информация за вида на обучението, място на провеждане
и разпределение на темите по дни и часове. В случай на промяна, Бенефициентът
следва да уведоми Управляващия орган по надлежния ред. В противен случай УО
може да не верифицира разходите за проведеното обучение.“ С оглед изложеното
жалбоподателят е бил запознат с констатациите от извършените две проверки. Нещо
повече, след като е бил надлежно уведомен за първата проверка, жалбоподателят
не е дал никакви обяснения. Относно втората проверка – на 23.04.2019 г.
жалбоподателят е изпратил обяснение за непровеждане на обучение от 16.04.2019
г. в резултат на комуникация извършена от УО, което се потвърждава от темата на
отговора – „Относно кореспонденция ВG05М9ОР001-1.021-0353-С02-М013“, въпреки че твърди, че обучителят го е уведомил, че не е могъл да
преподава още на 16.04.2019 г. (7 дни по - рано), т.е.
жалбоподателят за втори път не е уведомил УО своевременно за промяна на графика
на обучение, като не е изпълнил това си задължение, описано в „Ръководство за
бенефициента за изпълнение и управление на проекти“ и чието спазване е
разписано в чл. 3.18, точка 3 от Административния договор.
При
липса на служители, обучители и обучаеми на местата за обучение, посочени от
„Мавел Прим“ ЕООД при извършените две проверки е невъзможно представители на
жалбоподателя да участват в самите проверки и да подпишат изготвените листове
за извършени проверки.
Неоснователно
е и твърдението на жалбоподателя, че въпреки данните от проверки на място, УО не е изискал
допълнително представяне на документи и обяснения, нито е дал възможност и
разумен срок съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕСИФ на бенефициера да представи
възражение и придружаващи доказателства по констатацията, че услугата не е
реално предоставена в посочения обем, като тези обстоятелства се установяват от
разпечатката от данните в ИСУН. Както вече беше посочено, протоколите от проверки на място от 27.02.2019
г. и от 16.04.2019 г. са изпратени на жалбоподателя съответно на 12.03.2019 г.
и 22.04.2019 г. чрез ИСУН 2020, като е установено, че същите са отворени от
жалбоподателя съответно на 15.03.2019 г. и 22.04.2019 г. Разумният срок
съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, който жалбоподателят сочи, че не му е даден,
се отнася за представяне на допълнителни документи във връзка с искания за
междинни и окончателни плащания, а настоящия случай не е такъв.
С
оглед изложеното съдът приема, че не е налице отменителното основание по чл. 146, ал. 3 от АПК.
По
съществото на правния спор, съдът приема следното:
Правното
основание, на което е издадено оспорваното решение е чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, във
вр. с чл. 3.56.1, буква „а“ от Административния договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020 от 06.03.2018 г.
Според
нормата на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган може
едностранно да прекрати административния договор и за да предотврати или
отстрани тежки последици за обществения интерес. Настоящият съдебен състав
счита, че такава последици несъмнено представлява възможността да бъде
злоупотребено със средства предоставени от ЕС.
Чл.
3.56.1, буква „а“ от сключения Административен договор предвижда, че
управляващият орган има право да прекрати договора в случай, че бенефициентът
неоснователно не изпълни някое от задълженията си и продължава да не го прави
или не представя задоволително обяснение в срок от 5 работни дни след
изпращането на писмено уведомление, включително при констатирана нередност от
страна на Управляващия орган.
Не е спорно между страните, че при извършени две посещения на място съответно
на 27.02.2019 г. и на 16.04.2019 г., съгласно лист за извършване от УО на
проверка на място – гр. Златарица,
ул. „Димитър
Палев“ № 2, е констатирано и при двете проверки, че не се провежда предвиденото
професионално обучение за придобиване на професионална квалификация, обучение
по професия „Икономист“ код 345120, специалност „Икономика и мениджмънт“ код
3451204, съгласно представен от бенефициента учебен график с кореспонденция ВG05М9ОР001-1.021-0353-С01-М006/07.12.2018 г., както
и не е налична и визуализация, отговаряща на изискванията за плакат в Единния
наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация
2014-2020. Протоколите от проверки на място от 27.02.2019 г. и от 16.04.2019 г.
са изпратени на жалбоподателя съответно на 12.03.2019 г. и на 22.04.2019 г.
чрез ИСУН 2020, и същите са отворени от жалбоподателя съответно на 15.03.2019
г. и на 22.04.2019 г. Във връзка с първата проверка жалбоподателят не е представил
никакви обяснения, а относно втората проверка - на 23.04.2019 г. от „Мавел
Прим“ ЕООД е изпратено съобщение до УО с обяснения за непровеждането на
обучението. Същото не е прието от УО,
тъй като не е бил уведомен своевременно за промяна в графика на обучение,
въпреки, че според „Мавел Прим“ ЕООД обучителят го е уведомил, че не е могъл да
преподава още на 16.04.2019 г. (7 дни по - рано), т.е. жалбоподателят за втори път не е уведомил УО своевременно за промяна
на графика на обучение, като не е изпълнил това си задължение, описано в
„Ръководство за бенефициента за изпълнение и управление на проекти“ и чието
спазване е разписано в чл. 3.18, точка 3 от Административния договор. В
обясненията от 23.04.2019 г. жалбоподателят не е посочил причините за липсата на
визуализация на проекта.
С
оглед изложеното е безспорно установено, че като не е провел две обучения
съгласно графика за обучение и не е предприел необходимите действия за разгласяване на факта,
че договорът се финансира от Европейския социален фонд, бенефициерът неоснователно не е изпълнил задълженията си по административния договор за
провеждане на обучения и за визуализация, отговаряща на изикванията за
плакат в Единния наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за
информация и комуникация 2014-2020, като е продължил да не го прави и след първата проверка.
Неосъществяването
на договорените дейности по проекта, което според съда е установено по несъмнен
начин, се явява достатъчно основание за прекратяването му. Констатираната липса
на провеждащо се обучение съобразно представения график, се характеризира като
неизпълнение на договора от страна на бенефициера. Наред с това бенефициерът не представя
задоволително обяснение в срок от 5 работни дни след изпращането на писмено
уведомление при констатирана нередност
от страна на Управляващия орган – относно констатациите за непровеждане на обучение и липсата на
визуализация на проекта при първата проверка бенефициерът изобщо не е
представил обяснение, а относно непровеждането на обучение и липсата на визуализация
на проекта при втората проверка бенефициерът е представил обяснение за
непроведеното обучение на петия работен ден след изпращането на писмено
уведомление от УО, но същото не е задоволително, а за липсата на визуализация
на проекта липсва обяснение. Безспорно установено е и, че бенефициерът не е
изпълнил задължението си да уведоми по надлежния ред УО за възникналото
отклонение от графика на обученията.
В този
смисъл логична и законосъобразна е направената от УО констатация в оспореното
решение за прекратяване на административния договор, че се касае за неизпълнение от бенефициента на дейност 1
„Предоставяне на професионално обучение за придобиване на професионална
квалификация“ от Административния договор, на задължението да уведоми по
надлежния ред УО за възникналото отклонение от графика и на задължението
съгласно чл. 3.40 от Административния договор за предоставяне на БФП. Това
неизпълнение, безспорно се отразява негативно върху обществения интерес и води
до реална възможност за злоупотреба с европейски средства. В този смисъл, чрез
волеизявлението на прекратяване на договора, включващо и разпореждане за
възстановяване на авансово изплатени суми, биха били отстранени негативните
последици за обществения интерес и в частност за фиска.
Не
може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че по същество констатираните в
решението нарушения не представляват нарушения и не осъществяват състава на чл.
3.56.1, буква „а“ от договор № BG05М90Р001-1.021-0353-С02/06.03.2018 г., както и на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ, тъй липсата на обучение при двете проверки
се дължи на
непредвидени извънредни обстоятелства и обученията са проведени на други дати, за което е представен изменен график и
следователно не е налице основание за прекратяване на договора.
Видно
от депозираната жалба, бенефициерът твърди, че на 27.02.2019 г. обучение не се
е провеждало, защото обучителят не се чувствал добре и за това ги е уведомил на
място на същата дата, като обучението е било изместено на друга дата. За това
обстоятелство УО не е уведомен и въпреки, че констатацията за непровеждане на
обучение е изпратена на бенефициера чрез ИСУН 2020, от „Мавел Прим“ ЕООД не е
последвало обяснение. Това бездействие представлява пряко нарушение от
бенефициера на чл. 3.56.1, буква „а“ от договора. За непровеждането на обучение
и промяната в графика, жалбоподателят е следвало да предостави актуална
информация своевременно. Уведомление не е изпратено нито до 12.03.2019 г.,
когато му е изпратен протоколът от проверката с констатираното неизпълнение (13 дни след като обучението не се
е провело), нито е изпратено задоволително
обяснение в
срок от 5 работни дни след изпращането на писмено уведомление съгласно „б. 3.56.1, буква „а“
от договора. Чак в допълнение към жалба с вх. № 3129/02.07.2019 г. на Административен съд
– Велико Търново
жалбоподателят представя „медицинска бележка“ в нечетлив препис, от която не
може да се установи твърдяното от жалбоподателя обстоятелство. Представената за
пръв път в съдебното производство медицинска бележка следва да се изключи от
доказателствения материал, тъй като не е част от административната преписка и
не е била известна на УО към момента на издаване на оспореното решение. Липсват
данни някой да е препятствал бенефициера да представи документи, които да се
вземат предвид от УО преди издаване на оспорения акт. Нещо повече,
жалбоподателят дори не е дал обяснение във връзка с констатираното на
27.02.2019 г. неизпълнение на задълженията по договора.
Относно
твърдението на жалбоподателя, че в лист от проверка от 27.02.2019 г. нарушение
за липса на визуализация не е констатирано следва да се отбележи, че написаното
в полето „Неприложимо за обхвата на проверката“ отзанава, че не е пранирано да
се проверява дали е налична визуализация и отговаря ли тя на изискванията.
Въпреки това в комуникацията от системата ИСУН 2020 с номер ВG05М9ОР001-1.021-0353-С02-М014 от 23.04.2019 г., бенефициерът е написал:
„Относно липсващия плакат, плакат на проекта е сложен в базата на „Мавел Прим“
ЕООД; ще бъде поставен такъв и в залата, където се провеждат обученията“. С
това изявление жалбоподателят признава на 23.04.2019 г., че не е изпълнил това
изискване от административния договор.
В
жалбата бенефициерът твърди, че по време на втората проверка – 16.04.2019 г.
обучителят отново е неразположен да проведе обучението и отново графикът е
променен. Твърди, че обучителят Стелиян Маджаров ги е уведомил в деня на
проверката с електронно писмо от 16.04.2019 г. и това наложило промяна на
графика. Това обяснение жалбоподателят е направил на 23.04.2019 г. (7 дни след като обучението не се е провело), едва
след като на 22.04.2019 г. от страна на УО му е изпратена кореспонденция с
протокол, от който е видно констатация за непровеждане на обучение и липса на
визуализация. По отношение липсата на визуализация жалбоподателят признал
неизпълнението на това си задължение по договора. Към отговора жалбоподателят
приложил писмо от обучителя от 16.04.2019 г. и актуализиран график на
обучението, които не са приети от УО. Именно изложените факти и обстоятелства
установяват неизпълнение от бенефициера на задълженията, вменени с
административния договор и Ръководството за бенефициента за изпълнение и
управление на проекти. Представените в тази връзка за пръв път в съдебното
производство нови документи - снимки, присъствени списъци, актуализиран график
на обучения, допълнителни обяснения от 23.04.2019 г. и акт за раждане, подробно
описани в допълнение към жалба с вх. № 3129/02.07.2019 г. на Административен
съд – Велико Търново не следва да се ценят като доказателства, тъй като не са
част от административната преписка и не са били известни на УО към момента на
издаване на оспореното решение. Цялата документация по провеждане на обучението
се изготвя и представя от бенефициера и именно на база представените от него
документи се издава решение, като по делото не са налице данни някой да го е
препятствал в представянето на тези документи.
Изложените
по горе съображения дават основание да се приеме, че правилно и в съответствие
със закона от страна на УО е приложена нормата на чл. 39, ал. 5 от ЗУСЕСИФ.
Безспорно установено е неизпълнение от бенефициера на задълженията по
административния договор съгласно чл. 3.56.1, буква „а“, тъй като при
констатиране на неизпълнение, същият не само не предприема действия за
преустановяването му, но и продължава да не го прави, както и не представя
задоволително обяснение в срок от 5 работни дни след изпращането на писмено
уведомление при констатирана нередност от страна на Управляващия орган.
Съгласно Ръководството за бенефициента за изпълнение и управление на проекти
при промяна на графика следва да уведоми УО, като при първата констатация на
непровеждане на обучение не само не прилага нов график, но и не представя
къквито и да било обяснения. Това се повтаря и при втората проверка, като
бенефициерът за пореден път не уведомява своевременно за непровеждане на
обучение и за промяна на графика. Едва след като е уведомен за констатациите на
провеляващите, което е 7 дни след настъпване на събитието, издпраща отгоов,
който не е подкрепен с документи, потвърждаващи твърденията му. Поради това,
правилно и в съответствие с разпоредбата на т. 3.56.1 буква „а“ от договора, УО
е приел, че за него е възникнало правото да прекрати договора.
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че не са налице основанията на чл. 39, ал. 5 от
ЗУСЕСИФ и по – кокретно „тежки последици за обществения интерес“. Средствата по
оперативни програми са с особено важно обществено значение, което се извежда и
от нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ „Оспорването на индивидуалните административни
актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение“, където по
силата на закона е допуснато предварително изпълнение и не е необходимо
доказване на обществения интерес.
Предвид
всичко изложено, обжалваното Решение за прекратяване на административен договор
от 30.04.2019г., издадено от Заместник - министър на труда и социалната
политика и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ 2014-2020 в Министерство на труда и социалната политика,
с което е прекратен административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ с
№ BG05М90Р001-1.021-0353-С02/06.03.2018 г. с наименование „Повишаване
квалификацията и конкурентоспособността на работещите в „Мавел Прим“ ЕООД,
се явява законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на спора, право на разноски в настоящото производство има
административния орган и същите следва да се присъдят в размер на 200 лева на
основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Велико Търново, четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мавел
Прим“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38А
против Решение за прекратяване на административен договор от 30.04.2019г.,
издадено от Заместник - министър на труда и социалната политика и Ръководител
на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 в Министерство на труда и социалната политика, с което е прекратен
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ с
№ BG05М90Р001-1.021-0353-С02/06.03.2018 г. с наименование „Повишаване
квалификацията и конкурентоспособността на работещите в „Мавел Прим“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Мавел Прим“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38А да заплати в полза
на Министерство на труда и социалната политика сума в размер на 200 (двеста)
лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: