№ 8920
гр. София, 07.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110170373 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Ю- срещу М. ИВ. Т..
Ответникът – М. ИВ. Т. не е подала писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК.
Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Ищецът с исковата молба е представил относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.05.2022 г., 11:00 часа , за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този
начин ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявен са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с който се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 34,36 лв.,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.06.2017 г. до
07.09.2017 г. по договор за мобилни услуги с клиентски № - от 26.05.2017 г., както и сумата
1
в размер на 69,95 лв., представляваща неустойка по сключения договор за мобилни услуги,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №39807/2020 г. по описа на СРС,
81 състав.
Твърди се, че между ответника и „Б-“ ЕАД /„Б-/ имало сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № - от 26.05.2017 г., съгласно
който потребителят дължа месечна абонаментна такса в размер на 27,98 лв., като срокът на
договорът е бил за 24 месеца – до дата 26.05.2019 г. Посочва, че срещу длъжника били
издадени фактури № - г., фактура № **********/08.08.2017 г., фактура № 1- г., дължими по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер - за периода от
08.06.2017 г. до 07.10.2017 г. Твърди, че при неспазване на задълженията в т.43 от Общите
условия, „Б- имало право едностранно да прекрати предоставянето на услугите, да прекрати
едностранно договора с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор
издал по клиентски № - на дата 08.10.2017 г. крайна фактура № -. Посочва, че датата на
деактивация на процесния абонамент била 15.09.2017 г. В резултат на прекратяването на
договора по вина на потребителя ищецът имал право да претендира неустойка в размер на
69,25 лв., представляваща трикратния размер на месечната абонаментна такса без ДДС. „Б-
прехвърлило вземанията си спрямо ответника на цесионера „С.- по силата на договор за
цесия от 16.10.2018г., който от своя страна прехвърлил вземанията си на цесионера „Ю- по
силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. Ето защо моли за уважаване на предявените
искове.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за цесия, уведомяване
на длъжника за цесията, съществуването на твърдяното прехвърлено вземане, произтичащо
от правоотношение по договор за доставка на електронни съобщителни услуги и
предоставяне на услугата на ответника в твърдяното количество, както и цената на
доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси. В
тежест на ответника е да докаже, че е платил.
По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи,
че е между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за мобилни
услуги с клиентски № - от 26.05.2017г.; че в договор за мобилни услуги с клиентски № - от
26.05.2017г. е включено неустоечно съглашение, съгласно което при неизпълнение на
задължението си и предсрочно прекратяване на договора ответникът дължи заплащане на
неустойка в претендирания размер; ищецът следва да докаже и изпълнението на своите
задължения по сключения договор.
Съдът УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за мобилни услуги, като ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до първото открито заседание да изразят становище
2
относно наличието на неравноправни клаузи в договора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3