ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 26.01.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и шести януари 2021г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №3705 по описа за 2020 година:
Предявена е искова молба от „НОВА КАР“
ООД Ст.Загора против И.Г.М. и Д.И.М..
Ответниците И.Г.М. и Д.И.М. са представили писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и
предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в
о.с.з.
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по
делото, представени с исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са
допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.
С оглед правилно изясняване на делото от фактическа
страна съдът счита, че следва да уважи искането на ответниците за допускане на
гласни доказателства.
По отношение искането за допускане на
съдебно-икономическа експертиза съдът ще се произнесе в с.з. след изслушване на
становищата на страните.
Следва да бъде указано на страните, че в първото
заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.
В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства
и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на страните възможността да
разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в
единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
документи: Копие от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 157, т. I, per. № 3513, н.д. № 96 от 20.05.2019 г.
на Нотариус Радка Богданова, per. № 435 на НК, вписан в СлВп - Стара Загора,
вх. Peг. № 4683 и Дв. Вх. peг. № 4653 от 20.05.2019г. Акт № 113, том XIII, дело
№ 2764/2019г; 2. Удостоверение изх. № 1210/ 09.03.2020, издадено по изп. д. №
106/2016г. по описа на ЧСИ Атанаска Пътникова с peг. N 764 на КЧСИ; 3.
Изпълнителен лист от 06.04.2016 г. издаден по ЧГД 1537/2016 г. по описа на
СтРС; 4. Договор за прехвърляне на вземане от 14.04.2016 г. с Уведомление.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства относно
посочените от ответниците обстоятелства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ да ангажира такива за съдебно заседание.
ОБЯВЯВА, че по искането за допускане на
съдебно-икономическа експертиза ще се произнесе в с.з. след изслушване на
становищата на страните.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са
длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не
направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права,
изложени в исковата молба, са следните: Ищецът „НОВА КАР“ ООД Ст.Загора твърди в исковата си молба, че е кредитор
на солидарните длъжници „ИДИЦА“ ЕООД Стара Загора и И.Г.М., като притежава
вземане срещу тях, което възлиза на: главница в размер на 19 000 лв., ведно със
законна лихва, считано от 01.04.2016г. до окончателното и плащане, неустойка в
размер на 3571,43 лв., договорна лихва з размер на 950 лв., както и присъдени
разноски по изпълнителен лист и такси и разноски по изпълнението в размер на
1227,57 лв. Заявява, че за събирането на това вземане е образувано изп.дело
№106/2016г. по описа на ЧСИ Атанаска Пътникова, като вземането на ищеца
произтича от Договор за прехвърляне на вземане от 14.04.2016г., съгласно който
ищеца е закупил част от вземането на „Финанс груп 1“ ООД. На 15.04.2016г.
длъжниците са уведомени за това прехвърляне на вземане. Праводателя на ищеца
черпи правата си от изпълнителен лист от 06.04.2016г., издаден по ЧГД
1537/2016г. по описа на СтРС.
Ищецът сочи, че на 20.05.2019г., т.е. след възникването
на вземането на ищцовото дружество, ответникът И.Г.М. и неговата съпруга Цанка
Стоянова М. са дарили на своята дъщеря Д.И.М. - трето лице по смисъла на чл.135
ал.2 от ЗЗД - свой недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с
идентификатор 68850.513.261.1.1, находящ се в гр. Стара Загора, община Стара
Загора, област Стара Загора, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18- 43/25.05.2009г на Изпълнителния директор на AГKK; Последно
изменение със заповед: 18-3049- 20.03.2009г на Началник на СГКК - Стара Загора;
с адрес на имота: гр. Стара Загора, п.к. 6000. ул. КОЗЛОДУЙ №8, етаж 1-първи,
апартамент 1-едно, Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.513.261; Предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент; Брой нива на обект: 1-едно, Посочена в документа
площ: 100 кв.м. Прилежащи части: мазе югозападно и таван—югозападен, Ниво:
1-едно; Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: няма. Под
обекта: 68850.5 13.261.1.3, Над обекта: 68850.513.261.1.2, съгласно описание по
схема на СГКК, а съгласно описание по документи за собственост описаният
самостоятелен обект представлява: самостоятелно жилище - апартамент, заемащо
целия първи етаж /реално единственото жилище на първия етаж/, находящо се в западната
двуетажна двуфамилна жилищна сграда с гараж в призема, находяща се в гр. Стара
Загора, ул. Козлодуй №8, построена с отстъпено право на строеж върху съсобствено
дворно място, находящо се в град Стара Загора, на ул. Козлодуй №8, на основание
Строително разрешение № 268 от 02.07.1985г на Община Стара Загора и която
сграда представлява „заварен стоеж“ по смисъла на §21 от ЗР на ЗУТ, съгласно
Удостоверение № 19-49-9 от 08.05.2019г. на Община Стара Загора; с площ на
дворното място от 300 кв.м., а по скица с площ от 281 кв.м., представляващо
имот с пл.номер 127, в парцел V- 127,132, в квартал 204 по плана на град Стара
Загора, целият парцел е площ от 560кв.м., при граници на дворното място: от
двете страни улици и парцел IV-124q парцел VI-131,
имот пл.№ 125 и имот пл.№ 128; който апартамент е със застроена площ от 100
кв.м. и се състои от: дневна, столова, бокс, две спални, баня, тоалетна,
коридор и две тераси, при граници на апартамента: от четири страни - двор и
стьлбищна клетка; заедно с принадлежащото му едно избено помещение с югозападно
изложение, с площ от 14,82 кв.м, при граници на избеното помещение: от юг и
запад- двор; от север- стълбище; от изток -мазе на И. Стоянов; заедно с
принадлежащото му едно таванско помещение с югозападно изложение, площ от:
11,20 кв.м., при граници на таванското помещение: от юг и запад- двор; от
север- стълбище от изток - таван на И. Стоянов; заедно е припадащата му се 1/2
- една втора идеална част от едно общо избено помещение за парно отопление,
както и ползването на стълбището и общите части на сграда, съгласно чл. 38 от
ЗС и заедно с припадащите му се съответни идеални чаши от общите части сградата
съгласно чл. 38 от ЗС и заедно с припадащите му се идеални части от отстъпеното
право на строеж върху дворното място.
С извършването на посоченото правно действие, имуществото
на ответника и длъжник на ищцовото дружество, И.Г.М. се намалява, което уврежда
интересите на ищеца, тъй като поставя в опасност удовлетворяването на
посочените по-горе вземания.
Ищецът твърди, че ответникът И.Г.М. е знаел, че
извършвайки горепосоченото правно действие уврежда интересите на кредитора,
защото от една страна не е извършил достатъчно плащания към кредиторите си, за
да погаси горепосочените си дългове, а от друга страна се е разпоредил със свое
имущество (подробно описания по-горе недвижим имот, представляващ съпружеска
имуществена общност) по начин, който намалява обема на притежаваните от него
активи и съответно намалява обема имущество, от което кредиторите биха могли да
се удовлетворят. За увреждането на интересите на дружествата-кредитори е знаело
и третото лице (негова дъщеря), защо същото е сред лицата по чл.135 ал.2 от ЗЗД
и знанието и се предполага въз основа на въведената от закона презумпция.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви за
недействителна на основание чл.135 ал.1 вр. с ал.2 ЗЗД спрямо него, извършената
от ответника И.Г.М. разпоредителна сделка (дарение) на подробно описания
по-горе недвижим имот, в полза на ответницата и трето лице по смисъла на чл.
135, ал. 2 от ЗЗД, Д.И.М. за 1/2 /една втора/ идеална част от същия имот. Претендира
направените по делото разноски.
Ответниците И.Г.М. и Д.И.М. представят писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който вземат
становище, че оспорват изцяло така предявения иск.
Ответниците сочат, че по предявения иск се твърди, че с извършената разпоредителна
сделка (дарение) ищецът бил увреден, тъй като възможността му да удовлетвори
едно свое хипотетично вземане била намалена, както и че вземането му произтича
от договор за заем, който в последствие частично бил цедиран на няколко
различни дружества. Сочи, че преди цесията заемодателят се снабдил със заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, както и с изпълнителен лист. По
заповедното производство не е постъпило възражение нито от главния длъжник по
вземането ЕТ Идица-М-И.М., нито пък от ответника И.М.. В резултат на това,
заповедта за незабавно изпълнение, както и изпълнителния лист влезли сила. В
последствие вземането е цедирано на няколко различни дружества, всяко от които,
включително и първоначалния кредитор, е предявило аналогичен на настоящия иск.
Ответниците възразяват, че договорът за заем е нищожен поради незавършен
фактически състав. Сочат, че нито ЕТ Идица-М-И.М., нито пък И.Г.М. реално са
получили въпросната сума в заем, а за да бъде валидно сключен договорът за
заем, задължителен елемент от фактическия състав на сделката е реалното
предаване на сумата от заемателя на заемодателя. Твърдят, че причината поради,
която ответното дружество респективно съдлъжникът не са подали възражение против
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, е уговорката между
страните, че сумата ще бъде предоставена само ако заемодателят предварително се
снабди с изпълнителен лист за претендираната сума. В тази връзка нито Идица-М-И.М.,
нито пък И.Г.М. са възразили в срока и в рамките на заповедното производство -
те са очаквали да получат сумата в последствие. Липсата на възражение обаче, не
променя факта, че ответникът не е получил сумата по договора за заем. „Заемната
сума“ задължително е следвало да бъде изплатена по банков път, но подобно
плащане не е било извършвано, нито имало банкови платежни нареждания за това. Липсвало
реално предаване на заемна сума по цитирания от ищцовото дружество договор за
заем, съответно същият е недействителен. Твърдяното задължение не съществува, а
това води и до неоснователност на предявения иск.
Ответниците считат за недействителен и договорът за цесия. Заявяват, че за
да бъде валиден този договор, следва цедираното вземане реално да съществува. Предаване
на заемната сумата не е осъществено, поради което няма как да бъде прехвърлено
едно несъществуващо вземане.
Сочат, че договорът за цесия е недействителен и поради това, че цената по
този договор е уговорена под условие — ще бъде платена, ако и само след като
вземането бъде събрано. Такава уговорка в рамките на договор за прехвърляне на
вземане е недействителна. Възмездността на договора за цесия предполага
действително плащане на цената, а не хипотетично или алеаторно такова.
Извън гореизложеното и на самостоятелно основание, ответниците считат предявеният
иск за неоснователен, тъй като е налице достатъчно друго имущество на „длъжниците“,
което би могло да удовлетвори въпроснотото вземане. Ищцовото дружество обаче не
търсело реално парично изпълнение на „вземането си“, а се фокусирало върху
принудително изпълнение върху процесния имот. В рамките на изпълнително дело №
106/2016 г. на ЧСИ Атанаска Пътникова ищцовото дружество многократно имало
възможността да удовлетвори твърдяното вземане, или поне част от него, но в изпълнителното
дело взискателите са заявявали, че не желаят разпределение на парични суми по
изпълнителното дело. Целта според ответниците е изкуствено увеличаване на така
или иначе несъществуващото задължение и в крайна сметка насочване на
изпълнението именно към процесния имот.
Молят съда да постановите решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендират направените по делото разноски.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявения от ищеца иск е с
правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД. По
този иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на елементите от фактическия
състав на чл.135 ЗЗД, или същия следва да докаже, че има качеството на кредитор
спрямо ответника – длъжник; че вземането му предхожда извършването на правното
действие, което иска да бъде обявено за недействително спрямо него; наличието
на извършено правно действие от длъжника – ответник, с което той е намалил
имуществото си. Тъй като в настоящия случай твърдяното от ищеца правно действие
е безвъзмездно и тъй като третото лице по смисъла на чл.135 ЗЗД, участник в
сделката с длъжника е негов низходящ /дъщеря на длъжника/ е приложима презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД, като
знанието на третото лице не следва да се доказва от ищеца.
Ответниците носят тежестта да докажат по делото всички обстоятелства,
твърдени в отговора им, тъй като на тях са основали възраженията си срещу
основателността на този иск.
НАСРОЧВА делото за 02.03.2021г. от 11,30ч., за която дата да се призоват
страните.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се
връчи препис от писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: