РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Пловдив, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330112934 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на застрахователна компания “Лев ИНС” АД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе„ № 67А ,
против Община Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив ,
пл. Стефан Стамболов № 1, с предявени искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 410 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД. Искането до съда е да се
признае за установено по отношение на ответната община съществуването на вземане на
ищеца за сума от 220.20 лева, формирана от главница – регресно вземане от вреди ,
причинени от вещ, стопанисвана от ответника ( вреди от неравности на път от общинската
пътна мрежа ), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е капиталово търговско дружество, страна –
застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, ( полица №
************), сключен с трето на спора лице „Марти ойл“ ЕООД, за периода от
22.07.2019г. до 21.07.2020г. и касаещ лек автомобил марка „БМВ” , модел ”440 Х Драйв” с
транзитен държавен контролен номер *******, собствен на това дружество. Този
автомобил, управляван от Е. Т., претърпял на дата ***************г. пътнотранспортно
произшествие, като по време на движение пропаднал в необозначена и необезопасена
дупка на уличното платно в П.*************. В резултат на ПТП, автомобила бил увреден
- увредени била предната лява гума и съответната й джанта. Заведена била при ищеца щета
1
с номер ******************, по която застрахователят определил обезщетение в размер на
210.20 лева. То било изплатено изцяло на третото лице с платежно нареждане № *********
от дата 17.07.2020г. Твърди се също така , че ответната администрация била длъжна да
стопанисва вещта – пътя, при което Община Пловдив била поканена да заплати регресното
обезщетение, но плащане ищецът не получил: общината отказала да плати, с нарочно писмо
с дата 09.10.2020г.
Ищцовото дружество се снабдило за вземането си със заповед за плащане , издадена по
частното дело № 10011 по описа на ПРС за 2021г. В заповедта за плащане бела заповядана
за плащане и сума от 10 лева, представляваща обичайните разходи за отстраняване на
щетата. Ответната община възразила в срока по чл. 414 от ГПК. Затова ищеца моли , като
суброгирано в правата на увреденото лице дружество, да се установи по реда на чл. 422 от
ГПК съществуването на вземането му и да се присъдят разноските по производството.
Ответникът оспорва исковете изцяло по основание и размер като неоснователни и
недоказани, отговорът му е депозиран своевременно с оглед срока по чл.131 от ГПК. Отрича
общо настъпването на деликт и в частност - наличието на причинно – следствена връзка
между настъпилото произшествие и вредите, прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от поведението на трето на спора лице – водач на автомобила. Затова
се моли исковете да се отхвърлят и да се присъдят разноските.
Вещото лице по проведената автотехническа експертиза дава заключение, че от
техническа гледна точка най-вероятен е механизъм на настъпване на увредите , при който,
при маневра, лявото предно колело на автомобила попада в непредвидимо необезопасено
препятствие на пътното платно – несигнализирана и необезопасена дупка; има причинно –
следствена връзка между описания механизъм и настъпилите вреди. Като резултат, увредени
са предната лява гума и джанта, като стойността на отстраняването на тези щети е 210.20
лева. За определяне на тази стойност е отчетена необходимата амортизация.
При тези факти, води се положителен установителен иск с правно основание в чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 410 от Кодекса за застраховането – за репариране от причинителя на
вреди от непозволено увреждане - които ищецът е заплатил на трето лице по силата на
договор за имуществена застраховка,ведно със законната лихва от датата на подаването на
ИМ в съда до окончателното изплащане на вземането.Искът е допустим като
установителен, спазени са сроковете по чл. 414 от ГПК и чл. 422 от същия кодекс , и има
идентичност между заповяданото за плащане вземане и това, предмет на исковата молба.
Съдът, като се запозна с наведените от страните страните факти и доказателства за тях,
съобрази следното :
Сложния фактически състав на чл. 410 от Кодекса за застраховането предполага
едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: увреда на застраховано по
имуществена застраховка имущество; увредата да се дължи на вещ, собствена на ответника;
заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество на третото увредено
лице .
2
Най- напред, доказано е съществуването на договор за застраховка „Каско ” под формата
на застрахователна полица № ***************, копие от която е представено на л.8 от
делото. Застраховката е сключена за периода от 22.07.2019г. до 21.07.2020г. и има за
предмет поемане от застрахователя на риск от настъпване на имуществени вреди по лек
автомобил марка „БМВ ” , модел „440 Х Драйв ” с първоначален транзитен номер
**********( впоследствие транзитния номер е променен на **********, тъй като
разрешението за временно движение по пътищата на автомобила е удължено) и VIN номер
**************. По отношение на автомобила има валидна застраховка „автокаско” към
датата на настъпването на пътното произшествие, 25.06.2020г. Оттам, възникнало е и
облигационно задължение на ищеца да плати настъпили вреди по автомобила на
застрахования.
Механизма на настъпването на произшествието личи от представените от ищеца
документи, които съдът кредитира в съвкупност. Така , на л. 7 от делото е представено
удостоверение от ОД на МВР Пловдив , според което водача на автомобила Е. Т. е подал на
дата 25.06.2020г. сигнал на телефон 112 за претърпяно от него като водач на лек автомобил
„БМВ“ с рег. № ******* произшествие – влизане в дупка , при което са настъпили щети.
Това удостоверение съставлява официален свидетелстващ документ и съдът приема
удостовереното с него за осъществено; на л. 10 от делото е представено копие от
уведомление за настъпило застрахователно събитие , изходящ от трето на спора лице , като
записания в него механизъм на настъпването на ПТП кореспондира със записаното в
удостоверението както като механизъм , така и като вид и обем на настъпилите щети. На
свой ред, тези щети съответстват на посочването в описа – заключение на л. 12 от делото и
на заключението на вещото лице С., и на извода на служителя на ищеца в изготвения от
него на л. 13 от делото доклад по щета , че е налице осъществяването на покрит от
застраховката риск. С оглед казаното, съдът приема , че на дата 25.06.2020г ( тоест, в
срока на действие на договора за застраховка) водача на лекия автомобил преминава през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на бул. „И.“ , при което на
автомобила са причинени щети. Този е и механизма на настъпване на вредите , посочен
като най вероятен от техническа гледна точка. Заключението на автоексперта кореспондира
и с извършените описи на щетите по автомобила, и затова съдът го приема да е достоверно
и компетентно изготвено. Съдът кредитира и показанията на свид . Т. касателно механизма
на настъпването и това , че дупката не е била обозначена; ответната община не доказва да е
имало маркировка за наличие на препятствие по пътя.
Тук следва да се отбележи, че по силата на § 7 т. 4 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация, бул. „*******„ , част от територията на П., представлява улична
регулация и е собствена на Община Пловдив, която затова носи гражданска отговорност за
вреди, настъпили от обективните свойства на пътната настилка. Факта , че през 2015г , пет
години преди датата на настъпването на произшествието , е била подменена пътната
настилка на част от бул. „*********“ , по никакъв начин не води до извод , че неравност не
е имало или че тя е била обезопасена.
3
По отношение на вида и характера на причинените вреди и наличието на причинна връзка
между механизма на настъпване на произшествието, от една страна , и вредите от друга,
както и по отношение на стойността за възстановяването им, съдът отново кредитира
заключението на вещото лице С. като обективно и компетентно изготвено.
Има и плащане; страните не са оспорили платежното нареждане на л. 18 от делото, от
които този факт личи- платено е обезщетение по щета ******************.
На л. 19 от делото има и копие от регресната покана до Община Пловдив да заплати на
ищеца сумата от 210.20 лева регресно вземане за ПТП , настъпило на дата 25.06.2020г.
Поканата е редовно получена.
Общината не доказва плащане.
Няма как да бъде споделено възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
страна на водача, тъй като не се установи негово противоправно поведение; такова в
конкретика не е и твърдяно. Доказателства в тази насока ответника не ангажира.
Отричаната от ответника причинноследствена връзка също е налице , отново с оглед
заключението на вещото лице.
Тоест, предпоставките на чл. 410 от КЗ са налице в съвкупност, иска е основателен и
следва да бъде уважен, както и този за обезщетение за обичайните разноски за отстраняване
на щетата , на каквито ищеца също има право .
На основание чл. 78 от ГПК разноските по този иск се присъждат в полза на ищеца, като
на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, на процесуалния представител на ищеца се определя
възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер от 150 лева, тъй като исковата молба е
подадена от юрисконсулт, който е извършвал и други производствени действия и липсват
данни за платен на адвоката хонорар.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Община Пловдив , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от
кмета си, че дължи на “Лев ИНС” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе„ № 67А , плащане на следните суми, за които е
издадена заповед за плащане № 5416 по частното дело № 10011 по описа на ПРС за 2021г . :
220.20 лева /двеста и двадесет лева и двадесет стотинки/ – главница, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено
застраховане „Каско на МПС”, по полица № ***********и щета номер
******************** за причинени щети на лек автомобил „БМВ“, модел „440 Х Драйв ”
с транзитен номер **********, в резултат на настъпило ПТП на ************* при
движение в град П., по бул. „********“ до № ***, поради попадане на автомобила в
4
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 17.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Осъжда Община Пловдив , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от кмета, да заплати на на “Лев ИНС”
АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе„
№ 67А, сумата от 420 лева разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5