РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. гр. Хасково, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640200923 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Й. ХР. П. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 11 – 01 – 90 от 27.07.2021 г. на Директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция, град София, с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35 , ал. 1 от
Закона за държавната финансова инспекция, на жалбоподателя е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 5, вр. чл. 2, ал. 2, т. 7
от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. В подадената жалба се
релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея
наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че при започването на
административно наказателното производство били допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с неспазване на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и връчване на
предварително написан, в негово отсъствие, акт за установяване на административно
нарушение. Той, от своя страна, не отговарял на изискванията по чл. 42, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6
от ЗАНН, което водело до накърняване правото му на защита и препятстващи възможността
за осъществяване на съдебен контрол, като излага конкретни съображения. Възразява се и за
нарушения на материалния закон, като излага конкретни фактически твърдения,
обосноваващи тезата му за неправилно тълкуване на съдържанието и неправилно
приложение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС, като обстойно аргументира
доводите си в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление на Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция, град София по изложените съображения, а при условията на евентуалност, моли
съдът приеме наличие на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
1
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Й. ХР. П.
от град Хасково, редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа подадената
жалба, като в хода по същество се придържа към заявените в нея доводи в подкрепа на
искането му за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган - Директорът на Агенцията за държавна
финансова инспекция, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител –
главен юриск. Н.С., оспорва жалбата и в хода по същество и представени писмени бележки
навежда конкретни и подробни доводи за нейната неоснователност, респ. за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Отправя искане за
присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради
което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и
след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
В хода на извършена, от свидетелката Г. М. М. - старши финансов инспектор в
Агенция за държавна финансова инспекция, в присъствието на главният счетоводител на
„Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково М.К.К. проверка по отношение на
„Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково, възложена със Заповед № ФК – 10 – 1705 от
01.02.2020 г. на Директора на АДФИ, град София, във връзка с утвърден Годишен план за
2020 година, изменена със Заповед № ФК – 10 – 82 от 20.01.2021 г. на Директора на АДФИ,
град София относно срока на извършване на финансовата инспекция, било установено, че
управител на дружеството в периода 26.11.2014 г. до 04.03.2020 г. бил жалбоподателят Й.
ХР. П.. С Констативен протокол от 06.01.2021 г., приет по делото като писмено
доказателство, и изготвен на същата дата в присъствието на А.С.М. – управител на
„Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково, към датата на проверката, е констатирано, че
при представените на проверката 2 броя договори, за които не са приложени контролни
дейност, включващи предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на
фонансови задъбжения, като не е осигурено изготвяне и подписване на контролни листове
преди сключването им.
В хода на финансовата инспекция са представени действащи Вътрешни правила за
финансово управление и контрол за 2019 г., същите са без дата на утвърждаване и дата на
действие.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗФУКПС и чл. 27 от правилата, предварителният контрол е
превантивна контролна дейност, при която преди вземане на всички решения и извършване
на всички действия в „Тролейбусен транспорт" ЕООД се извършва съпоставяне с
изискванията на приложимите правни норми, за да се гарантира тяхното спазване. Целта на
предварителния контрол е да предостави на управителя на дружеството разумна увереност
за съответствието на тези решения (действия) с приложимото законодателство.
Съгласно чл. 31, ал. 4 от Вътрешните правила: „Преди поемането на задължение
главният счетоводител проверява:
Компетентността на лицето, което поема задължението - има ли право да
представлява, да управлява и да се разпорежда с имуществото. В случай на делегиране
на правомощия се проверява обхватът и валидността им;
Правилното изчисляване на количество и суми (проверка за аритметична вярност),
което се извършва от лицето, изготвило документа;
2
Спазването на тръжни процедури и други нормативни изисквания, свързани със
адължението, което предстои да се поеме;
Съответствие на размера и характера на задължението с размера на утвърдените от
директора лимити".
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Вътрешните правила: „Резултатите от проверките за
лконосъобразност, извършвани от гл.счетоводител, се отразяват чрез становище. В него той
изразява мнението си по законосъобразността на поемането на задължението или из
зършването на разхода:
Може да бъде поето задължението/извършен разходът;
Не може да бъде поето задължението/извършен разходът, докато не се представят
документите (посочват се видът на документа и лицата, които следва да го
представят),
- Не може да бъде поето задължението/извършен разходът поради следните причини
(посочват се причините).
В чл. 32, ал. 2 от Вътрешните правила, Цялата документация, свързана с поемането на
задължението или извършването на разхода се представя на управителя на ЕООД
„Тролейбусен транспорт" за одобрение като към него се прилагат и документите за
извършените от гл. счетоводител проверки - констативни протоколи, анкетни карти,
описи от извършени проверки на място и др."
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите на организациите по чл. 2 от
същия закон осигуряват контролни дейности, включващи писмени политики и
процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в
допустимите граници, определени в процеса на управление на риска.
Установено, в хода на извършваната финансова инспекция, било също така, че на
01.02.2019 г., в град гр. Хасково, община Хасково, област Хасково, бил сключен договор от
същата дата между „Тролейбусен транспорт" ЕООД, гр. Хасково, представляван от Й. ХР.
П., в качеството си на управител на „Тролейбусен транспорт" ЕООД, гр. Хасково и
ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за
финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС, обн. ДВ, бр.21/2006 г.,
...изм. и доп. ДВ, бр. 95/29.11.2016 г.) и Б.Р.Д., с предмет: правни консултации, услуги,
административни, митнически и информационни такива, с който е поето задължение за
извършване на разход с прогнозна стойност 4 200,00 с ДДС. Установено е още, че при
подписването на този договор Й. ХР. П. не е приложил контролни дейности, включващи
предварителен контрол за законосъобразност преди поемането на финансови задължения,
като не е осигурил изготвяне и подписване на контролни листове. В резултат на което
контролният орган достигнал до извод, че не е осъществен предварителен контрол за
законосъобразност на поетите по договора задължения. По сключеният договор изплатените
средства към 31.12.2019 г. са в общ размер на 3 500,00 лв. с ДДС. Тоест, че жалбоподателят
е извършил нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 5, вр. чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото
управление и контрол в публичния сектор.
В резултат, на горното на 03.02.2021 г. бил съставен от свид. Г. М. М. в присъствието
на св.Г. Й. Й. Акт за установяване на административно нарушение № 11 – 01 –
90/03.02.2021г., като техническото му изготвяне станало в отсъствие на лицето, сочено като
нарушител, след което изгответният акт за установяване на административно нарушение
бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, а в съответната предвидена за това
3
графа, вписал че има възражения без конкретно да ги изложи. Екземпляр от процесния
АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата – 03.02.2021г. срещу подпис, видно от
приложената разписка в акта. Възражения срещу съставения акт за установяване на
административно нарушение са постъпили в законоустановения срок от дата на връчването
му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган,
възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение и след като приел подадените възражения за неоснователни,
както и че нарушението било доказано и била установена самоличността на нарушителя, а
случаят не е маловажен, наложил процесното административно наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Г. Й. Й. и Г. М. М. относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тази около
неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради
това, съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за финансовото управление и
контрол в публичния сектор, разпоредбите на този закон се прилагат в организациите от
публичния сектор. Според чл. 2, ал. 2, т.7 от ЗФУКПС, в редакцията относима към датата
на извършване на твърдяното деяние - чл. 2, ал.(2) По смисъла на този закон организации
от публичния сектор са: т.7 -търговските дружества по чл. 61 от търговския закон и
държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.
В редакцията на нормата на чл. 13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС, относима към датата на
деянието е записано – чл.13, ал.(3) Ръководителите създават и прилагат контролни
дейности, които включват най-малко: т.5. предварителен контрол за законосъобразност,
който може да се извършва от назначени за целта финансови контрольори или други лица,
определени от ръководителя на организацията.
По силата на чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС, действащ към настоящият момент -
ръководителите на организациите по чл. 2 осигуряват контролни дейности, включващи
писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са
ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска, а според
ал. 3 действаща сега , контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и
на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни, разкриващи или
коригиращи, като трябва да включват най-малко: 1. система за двоен подпис, която не
разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без
подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за
счетоводните записвания; 2. правила за достъп до активите и информацията; 3. политики и
процедури за предварителен контрол за законосъобразност; 4. политики и процедури за
текущ контрол върху изпълнението на поети финансови ангажименти и сключени договори;
5. политики и процедури за последващи оценки на изпълнението; 6. политики и процедури
за обективно, точно, пълно, достоверно и навременно осчетоводяване на всички стопански
операции; 7. политики и процедури за управление на човешките ресурси; 8. политики и
процедури за спазване на лична почтеност и професионална етика. Тоест с изменението на
закона горните изисквания не са отпаднали и са на лице същите нарушения.
В чл. 9, ал. 2 от ЗФУКПС е регламентирано, че делегирането по ал. 1 не освобождава
ръководителя от отговорност за изпълнението на делегираните правомощия.
По силата на чл. 32, ал. 1, от Закона за държавната финансова инспекция, при
упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и
4
лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не
съставлява престъпление, се наказват: т. 1 за нарушение на нормативен акт, уреждащ
бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание
в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв., а според чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ,
нарушенията по чл. 32, 32а, 32б и 33 се установяват с актове, съставени от финансовите
инспектори, а наказателните постановления се издават от директора на агенцията или от
упълномощени от него длъжностни лица.
Следователно, деянието, за което е наложено административно наказание на
жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът
намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на
акта в отсъствие на лицето, сочено като нарушител, доколкото в случая се касае за
предварителното техническо изготвяне на проекта на АУАН, предвид обема на неговото
съдържание, доколкото, с предявяване и връчването му лично на жалбоподателя, е
изпълнена целта на закона на същия да бъде осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която възможност се е
възползвал. Следва да се отбележи, че процесният акт за установяване на административно
нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за необходимите
реквизити и твърдяното нарушението е описано откъм необходимите признаци,
характеризиращи го от обективна страна. Налице са ясни и безпротиворечиви твърдения за
датата и мястото на извършване на деянието, както и начина на осъществяването му, а по
отношение на дадената правна квалификация е налице особеност, свързана с принципа на
действие на материалния закон по време, който е изцяло съобразен, отчитайки вида и
характера на твърдяното нарушение. Включително и в аспекта на неговата наказуемост и то
по реда, по който това е сторено в конкретната хипотеза. Ето защо според съда ,
възраженията на жалбоподателя, изложени в подадената жалба за несъответствие на
съставения акт за установяване на административно нарушение с изискванията за реквизити
по чл. 42, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН следва да се приемат за неоснователни. На следващо
място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, по който
въпрос не е налице спор между страните, в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН, приложим по арг. от разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗДФИ, а по съдържанието си
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити отново и
в частност тези, отнасящи се до надлежното описание нарушението и правната
квалификация на деянието, съответно приложената от наказващия орган санкционна норма.
Следва да се отбележи, че според съда липсва противоречие в описанието на нарушението и
неговата правна квалификация. Както в АУАН така и в НП е посочено, че Й. ХР. П. не е
приложил контролни дейности, включващи предварителен контрол за законосъобразност
преди поемането на финансови задължения, като не е осигурил изготвяне и подписване на
контролни листове с което е извършил нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 5, вр. чл. 2, ал. 2, т. 7 от
Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
Освен всичко това според настоящият състав на съда, правната квалификация на
нарушението би била по прецизна, ако наред с посочените нарушени законови разпоредби,
бе направена и връзка с чл. 32, ал.2, вр.ал.1 на Раздел IV – Предварителен контрол от
Вътрешните правила за финансово управление и контрол, но и така направената правна
квалификация според съда е коректна и отразява текстовото описание на нарушението. Тоест дава
възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно се състои административното обвинение.
Нормата на чл. 13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС, подбрана от наказващия орган при
5
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, в редакцията
й, относима към датата на деянието, предвижда основание за налагане на административна
санкция за нарушаване разпоредбите, вменяващи задължение за ръководителите на
организациите от публичния сектор да прилагат контролни дейности на всички нива в
организацията и на всички етапи при постигане на целите.
Едно от нещата които следва да включват тези дейности е - предварителен контрол за
законосъобразност, който може да се извършва от назначени за целта финансови
контрольори или други лица, определени от ръководителя на организацията.
Легалната дефиниция за предварителен контрол за законосъобразност е
дадена в § 1. Т.10 от Допълнителните разпоредби на ЗФУКПС - § 1. Т.10. (Нова – ДВ, бр.
13 от 2019 г.) "Предварителен контрол за законосъобразност" са всички проверки на
документи, факти и обстоятелства, свързани с предоставяне на увереност за спазване на
приложимото законодателство, преди да се вземе решение или да се извърши действие от
страна на ръководителите на организациите по чл. 2. Предварителният контрол за
законосъобразност се извършва от финансови контрольори и/или от други лица, определени
от ръководителите на организациите по чл. 2.
В случая виновните лица и лицата, които са допуснали извършване на
нарушение, се наказват по реда и на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за държавната
финансова инспекция.
Видно от горното, липсва спор, че „Тролейбусен транспорт“ е еднолично
дружество с ограничена отговорност, като едноличен собственик на капитала е Община
Хасково, а това по силата на чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС, в редакцията, действаща към
процесната дата и препращащ към чл. 61 от Търговския закон, води до извода, че е
организация от публичния сектор, като в периода 26.11.2014 г. до 04.03.2020 г. управител
на дружеството е бил жалбоподателят Й. ХР. П.. Следователно, същият, като управител на
„Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково, попада в категорията лица по Параграф 1, т.
8 от Допълнителните разпоредби на ЗФУКПС и има качеството на „ръководител“, каквито
по смисъла на ЗФУКПС са лицата, управляващи организациите по чл. 2, изпълняващи
ръководни функции и носещи управленска отговорност. За държавните предприятия по чл.
2, ал. 2, т. 7 и търговските дружества по чл. 2, ал. 2, т. 8 и 9 ръководители са лицата, които са
овластени да ги управляват. Тоест се налага извода - че жалбоподателят, в посоченото
качество, е отговорен за финансовото управление и контрол на повереното му дружество
при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и
прозрачност по чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС, както и за определяне на целите на организациите,
идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни и ефективни
системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон,
съгласно предвиденото в чл. 4, ал. 1 от него.
Установено, при извършване на финансовата инспекция по отношение на
„Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково е, че на 01.02.2019 г., в град гр. Хасково,
община Хасково, област Хасково, бил сключен договор от същата дата между „Тролейбусен
транспорт" ЕООД, гр. Хасково, представляван от Й. ХР. П., в качеството си на управител
на „Тролейбусен транспорт" ЕООД, гр. Хасково и ръководител на организация от
публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото управление и
контрол в публичния сектор (ЗФУКПС, обн. ДВ, бр.21/2006 г., ...изм. и доп. ДВ, бр.
95/29.11.2016 г.) и Б.Р.Д., с предмет: правни консултации, услуги, административни,
митнически и информационни такива, с който е поето задължение за извършване на разход с
прогнозна стойност 4 200,00 с ДДС. Видно от свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели и от писмените доказателства събрани в хода на съдебното производство,
6
при сключването на този договор Й. ХР. П. не е приложил контролни дейности, включващи
предварителен контрол за законосъобразност преди поемането на финансови задължения. В
случая ирелевантно е дали този предварителен контрол за законосъобразност се
осъществява посредством подписване на контролни листове, становище от главният
счетоводител, анкетни карти, констативни протоколи или друг вид документ, така както е
посочено в чл. 32, ал.1 и ал.2 на Раздел IV – Предварителен контрол от Вътрешните правила за
финансово управление и контрол. Това е така защото на практика неизпълнението на последните
текстове на практика е неизпълнение на задължението за предварителен контрол за
законосъобразност, което пък от своя страна е визирано в чл. 13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС.
Именно на жалбоподателя в качеството му на управител на „Тролейбусен транспорт"
ЕООД, гр. Хасково съгласно чл. 32, ал.2 на Раздел IV – Предварителен контрол от Вътрешните
правила за финансово управление и контрол е следвало да се представят всички документи по
поемането на задължението и той е следвало да упражни предварителен контрол за
законосъобразност, като върне документите за изготвянето им съгласно вече описаните по-
горе правила. Като не е сторил това той е нарушил чл. 13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС.
Тоест според съда, имайки предвид горното, се явява обоснован изводът за
неизпълнение на задължението на жалбоподателя, като ръководител по смисъла на Пар. 1, т.
8 от ДР на ЗФУКПС, освен да създаде, но и да приложи контролни дейности, посочени в чл.
13, ал. 3, т. 1 до т. 11 в закона, в това число и предвидената в т. 5, съобразно действащата
към онзи момент законова редакция - т.5. предварителен контрол за законосъобразност,
който може да се извършва от назначени за целта финансови контрольори или други лица,
определени от ръководителя на организацията. Тук следва да се отбележи и факта, че видно
от изнесеното по-горе дружеството жалбоподател е имало и действащи Вътрешни правила за
финансово управление и контрол за 2019 г., същите са без дата на утвърждаване и дата на
действие, но тези правила са изготвени и действащи във връзка със ЗФУКПС. Те предвиждат
предварителен контрол, както и разпоредбата на чл.13,ал.3,т.5 от ЗФУКПС, а именно в Раздел IV –
Предварителен контрол от Вътрешните правила за финансово управление и контрол. До колкото
няма назначени финансови контрольори и/или от други лица, определени от ръководителите
на организациите по чл. 2, то това задължение остава за управителя на „Тролейбусен
транспорт" ЕООД, гр. Хасково.
Или, казано по друг начин, не е налице основание да се приеме порок в
дейността на актосъставителя и издателя на наказателното постановление при описание на
деянието, при подбора на неговата правна квалификация и относно принципната му
наказуемост именно по подбрания от контролните органи ред и материалноправно
основание. От материалноправна страна, твърденията на наказващия орган се доказаха по
делото, откъдето обосновано може да се достигне до извод за осъществяване на деяние,
наказуемо по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ.
В тази връзка, предвид последното от изложеното, следва да се обсъди и
направеното от жалбоподателя основно възражение, свързано с твърденията му за наличие
на хипотезата на чл. 28 ЗАНН, която разпоредба следвало в случая да бъде приложена
поради малозначителност на деянието от гледна точка причините за извършването му и
липсата на вредни последици. В посочения аспект е уместно най – напред да се отбележи, че
няма пречка, това възражение, а именно относно приложението на чл. 28 ЗАНН да се
разгледа в настоящото производство, доколкото касае преценка за законосъобразност. То се
явява неоснователно по следните аргументи:
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
7
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Общото понятие на административното
нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и
да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните"
случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато
деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В конкретния случай се твърди и от обективна страна се установява
допуснато нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 5, вр. чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС със съответния
анализ относно обективната страна на деянието с тази правна квалификация.
Неизпълнението на това задължение, вменено като такова по силата на закона води до
налагане на санкция по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, като законодателят е предвидил широк
диапазон на възможната санкция, даващ възможност за индивидуализация на конкретното
наказание в зависимост от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. При тази
индивидуализация също би могло и следва да се вземат предвид фактите, свързани с
размера на поетото задължение, дали са настъпили щети, както и факта дали допуснатото
нарушение е първо за жалбоподателя. Изложеното по – горе не разкрива белези на
нарушението, отличаващо го с липса или с по – ниска в сравнение с обикновените случаи на
такова нарушение обществена опасност, с оглед изискванията на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, като горните обстоятелства правилно са взети предвид в следващия етап от
дейността на наказващия орган, който е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27
ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ в размер
за глобата от 200 лева, т.е. в размер съобразно установения специален минимум. При
съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, съдът намира, че предвидената
административна санкция законосъобразно е определена въз основа анализ на целия
комплекс от обстоятелства от значение за индивидуализацията в размер съобразно
предвидения законов минимум, при липсата на установени каквито и да е отегчаващи
отговорността факти, налагащи различно разрешение. Не е налице порок в дейността при
издаване на обжалваното наказателно постановление и в този аспект, поради което
санкционният акт е необходимо да бъде потвърден.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
ДВ, бр. 94 от 2019г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в
тежест жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11 – 01 – 90 от 27.07.2021 г. на
Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, град София.
ОСЪЖДА Й. ХР. П. с адрес: град Хасково, ул. „Одрин“ № 23, вх. А, ет. 2, ап. 10, ЕГН:
********** да заплати на Дирекция Агенция за държавна финансова инспекция, град София
сумата в размер на 80.00 лева, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /п.н./
9