мотиви по н.о.х.д. № 4361 / 2014 г. по
описа на Софийски градски съд, НО, 6 състав
Софийска градска прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу Я.Д.Д. за това, че около 18:50
часа на 21.12.2010 г., в гр. С., ул. “******“ № 4, от офис на “****** 1“ ООД,
като извършител - длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със
заплата временно работа - вписан като управител на “****** 1“ ООД от 06.07.2008
г. до 14.03.2011 г. в единната информационна система на Търговски регистър, в
съучастие с помагача К.И.С. присвоил чужди пари - сумата от 297 538,00
лева и 82 355 евро с левова равностойност 161 072,38 лева, като общата
присвоена сума е в размер на 458 610,38 лева, собственост на “****** 1“
ООД, връчени в това му качество да ги пази и управлява, като длъжностното
присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък
случай, като е
инсценирал грабеж на
присвоената сума пари - престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Софийска градска прокуратура е внесла
обвинителен акт и срещу К.И.С. за това, че на 21.12.2010 г., в гр. С., ул. “******“
№ 4, от офис на “****** 1“ ООД, като помагач в съучастие с извършителя - Я.Д.Д., длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със
заплата временно работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество на
юридическо лице - вписан като управите на “****** 1“ ООД от 06.07.2008 г. до 14.03.2011
г. в единната информационна система на Търговски регистър, умишлено е улеснил
извършването на престъплението, чрез отстраняване на спънки, като е инсценирал
грабеж и е изнесъл парите от помещението, с което умишлено е улеснил Я.Д. да
присвои чужди пари - сумата от 297 538,00 лева и сумата от 82 355,00 евро с
левова равностойност 161 072,38 лева, като общата стойност на присвоената
парична сума е в размер на 458 610,38 лева, собственост на “****** 1“ ООД,
които пари били връчени на Я.Д.Д. в качеството му на
длъжностно лице – управител да ги пази и управлява, като длъжностното
присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай
- престъпление
по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1
от НК.
С внесения от Софийска градска
прокуратура обвинителен акт, срещу К.И.С. е повдигнато обвинение и за това, че
на 22.01.2011 г., в гр. С., ж.к. “Д.“, бл.******“, ет.****** е държал 30
/тридесет/ броя патрона - стандартни ловни боеприпаса, 12-ти калибър и 111 /сто
и единадесет/ броя патрона – стандартни огнестрелни боеприпаса, калибър 9x19
мм, марка “Пара“, без да има за това надлежно разрешение - съобразно
разпоредбите на - ЗКВВООБ /стар/ :
- чл.7, ал.1 от Закона за контрол над
взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите : “Разрешенията за
дейностите по този закон се издават от МВР за определен срок при условия и по
ред определен от Правилника за прилагане на този закон“;
чл.41, ал.1 от Правилника за прилагане
на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите : “Разрешенията за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за самоотбрана /Приложение № 1/ се издават на физически лица от Директора на
ГДПОП или упълномощено от него длъжностно лице или Началника на РПУ по
постоянния адрес“;
чл.43, ал.1 от Правилника за прилагане
на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите : “Разрешения за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси /Приложение
№ 4/ се издават на получилите разрешение за придобиване от Директора на ГДПОП
или упълномощено от него длъжност лице или Началника на РПУ по постоянния адрес
:
т.1 за физически лица - по постоянния
адрес.“;
чл. 44, ал.1 “Разрешение за носене и употреба
на огнестрелни оръжия или боеприпаси /Приложение № 3/ се издава на физически
лица, на служители на юридически лица и на еднолични търговци от Директора на
ГДПОП или упълномощено от него длъжностно лице, или от Началника на РПУ по
постоянния адрес или по мястото на съхраняване на оръжието.“ - престъпление по
чл.339, ал.1, пр.2, алт.6 от НК.
При съдебните прения представителят на
Софийска градска прокуратура поддържа повдигнатото срещу подсъдимите обвинения,
които счита за доказани по един категоричен начин в хода на съдебното
следствие. Сочи, че по делото са представени документи удостоверяващи
длъжностното качество на лицето Я.Д., а от друга страна е доказано
присвояването на инкриминираната сума, по отношение на която дори подсъдимият Д.
е посочил нейния размер. Сочи, че обвинението за длъжностно присвояване се
доказа от свидетелските показания на лицата, които са предоставили част от
сумите на подс. Я.Д., от показанията на останалите
свидетели, от заключенията на назначената ССЕ и ВДС, оглед на
местопроизшествие, протоколи за претърсване, изземване и доброволно предаване,
в резултат на които се доказва авторството на това деяние. Сочи, че авторството
на деянието по отношение на подс. К.С. също е било
доказано по безспорен и категоричен начин, като деянието е в особено големи
размери и представлява особено тежък случай. Счита за доказано по безспорен
начин и обвинението по отношение на подс. К.С. за
държане на боеприпаси, без да има затова надлежно разрешение, като по този
начин е осъществил състава на престъпление по чл.339, ал.1, предл.2,
алт.6 от НК.
Представителят на Софийска градска
прокуратура сочи, че обвинението по
отношение и на подсъдимите Я.Д. и К.С. се доказват от протокола за оглед на
местопроизшествие, от показанията на свидетелите Р.В., К.К.,
Г.П., Г.Я., М.С., Ц.Ж., К.Х., К.Д., Ж.Д., Ф. Д., Е.К., К.Х.,
Д.В., Ц.Н., Д.Г. и други, както от протоколите за разпознаване на лица и
предмети, протокол за претърсване и изземване, ведно с приложените към него
фотоматериали, протокол за претърсване и изземване, ведно с приложения албум,
както и протоколите за оглед на ВДС и справките за съдимост на подсъдимите С. и
Д.. Сочи, че в подкрепа на обвинението са биологичните и дактилоскопна
експертизи, техническа експертиза, биологическа, дактилоскопна,
експертиза на веществени доказателства, ДНК - експертиза, балистична
експертиза, ДНК - експертиза и приложените писмени документи : договор за възлагане на управление, договор
за извършване на консултантска дейност, графологическа
експертиза, както и приложените разпечатки от мобилните оператори, писмените
документи приложени по делото изразяващи се в документи от Агенцията по
вписванията и други.
С оглед на това, прокурорът моли съда да
признае подсъдимите Я.Д. и К.С. за виновни по повдигнатите им обвинения и да им
наложи наказание под средния размер, като за
подсъдимия Я.Д. да бъде близо до минимума. Счита, че по отношение на подс. К.С. и за извършеното от него по чл.339 от НК следва
да бъде определено наказание около средния, с оглед голямото количество на
намерените боеприпаси.
При предоставена реплика, представителят
на Софийска градска прокуратура сочи, че
не е предмет на разглеждане в настоящото производство дали дружествата са
водели счетоводна отчетност по закона за счетоводството. Сочи, че не съществува
забрана едно заинтересовано лице да бъде свидетел в наказателното производство.
Сочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени
предхождащи и последващи обстоятелства от
изпълнителното деяние, но същите не са предмет на доказване в настоящото
производство. Сочи, че за престъплението по чл.203 от НК, подсъдимия Я.Д. е
работил в дружеството, което е посочено в обвинителния акт, като за същото са
представени два броя протоколи и СГЕ,
установяваща, че са подписани от лицата, които са ги изготвили. Сочи, че
тези документи са залегнали и в основата на назначената ССЕ, която установява
наличните суми към момента на инкриминираното деяние. На следващо място сочи,
че самият подсъдим Я.Д. е заявил, че описани като налични в касата суми на
дружеството са получени от него в това му качество.
Защитата на подсъдимия Я.Д., адв. Т. изцяло
оспорва изложеното от представителя на Софийска градска прокуратура. Сочи, че
на 22.12.2010 г. подсъдимия Я.Д. е
намерен завързан и в безсъзнание в офиса на ул. “******“, като в продължение на
седмица лекарите от “Пирогов“ са полагали сериозни усилия, за възстановяването
му. Подс. Я.Д. е посочил, че около 19:00 часа в офиса
е влязъл едър, непознат, брадясал мъж с шапка. Същият е отключил вратата и
заплашил с пистолет, като нанесъл жесток побой и завързал подс.
Я.Д.. Същевременно мъжът взел ключовете от касата и намиращите се в нея пари в лева и евро. Било установено, че
сумата, която липсвала е била в размер на около 430 000,00 лева. Сочи, че
след проведено изследване с т.нар. “детектор на лъжата“ на 21.01.2011 г.,
свидетелката К.Х. разказала, че през есента на 2010 г. подс.
Я.Д. споделил, че му трябват пари и помолил да намери някой, който да му нанесе
побой и да симулира грабеж от касата на фирмата. Тя разговаряла с подс. К.С., който се съгласил. Свид.
К.Х. направила среща между двамата, на която лицата се уговорили за
подробностите, както и получаването на ключ и телефон за връзка. На 21.12.2010
г. свид. К.Х. и подсъдимия К.С. паркирали колата на К.Х.
в близост до офиса на подс. Я.Д. и около 19:00 часа подс. К.С. влезнал вътре, нанесъл побой на подс. Я.Д., завързал го с кабелите на компютъра и тиксо,
отнел ключовете и отворил касата, след което взел намиращите се в нея пари.
След това подс. К.С. дал на свид.
К.Х. сумата от около 230 000,00 лева
в левове и валута, а останалите взел със себе си. Сочи, че разказаното
от свид. К.Х. обаче е изолирано, а подсъдимите
отричат съпричастност към деянието. Сочи, че в дома на подс.
К.С. и свид. К.Х. са намерени левове и валута, като
част от валутата, съответствала на представения по делото опис на внесената
валута.
Адв. Т. сочи, че по
делото не е изяснено кои са относимите търговските
дружества, като се посочват дружествата “Г.“ ООД, “К.Р.“ ООД, “****** 1“ ООД, “Г.К.
1“ ООД, “Г.К. 2“ ООД и “Г.К.“. Сочи, че не е бил изяснен предмета на дейност,
управителите и собствениците на фирмите, съвместна дейност, подчинеността и
отчетността една на друга, както и съответната документация за тези дейности.
Сочи, че свидетелите Ц.Н., Д.И., К. и Р.В. са заявили, че не си спомнят и нямат
представа за дейностите на тези дружества, а от обясненията на подс. Я.Д. е станало ясно, че “Г.“ ООД и “К.Р.“ ООД са били
“шапки“ на фирмите с по 50 % дялово участие, като управител на “Г.“ ООД е бил Ц.Н.,
а на “К.Р.“ ООД е Д.И.. Сочи, че предметът на дейност на “К.Р.“ ООД е хазартна
дейност, а собственици са братя П.. Двете големи фирми “К.Р.“ ООД и “Г.“ имат
по 50 % съдружие с “****** 1“ ООД, с “Г.К. 1“ ООД, „Г.К. 2“ ООД, “Г.К. 3“ ООД и
“Г.К.“. Тези фирми са били оператори провеждащи хазартна дейност, а
собствениците са “Г.“ ООД и “К.Р.“ ООД. В Агенцията по вписвания е отразено, че
“Г.“ ООД и “К.Р.“ ООД са собственици на всяка от фирмите. Сочи, че за
собственик на инкриминираната сума е посочено “****** 1“ ООД, но тази фирма се занимавала само с букмейкърска дейност, приемане на залози и изплащане на
печалби от “Е.“. Сочи, че във всяко казино от системата “Гранд“ е имало букмейкърски пункт и подс. Я.Д.
отчитал парите само от тях, а “истинският бос“ на “Е.“ е С. Н..
Адв. Т. сочи, че по
делото е представено копие от договор за възлагане на управление от 12.03.2007
г., договор за извършване на консултантска дейност от 01.06.2009 г. и анекс от
01.04.2010 г., които касаят трудовите правоотношения на подс.
Я.Д. с “Г.“ ООД. Сочи, че от приложените графологични
експертизи е видно, че подписите за управител и изпълнител, не са положени от подс. Я.Д. и договорът за възлагане на управление с
неверния подпис е изпратен в Агенцията по вписвания и въз основа на него е
вписано дружество. Сочи, че от процесните дружества
не са били представени съответни документи като първичен счетоводен документ, документ за трудово правоотношение или за права и
задължения на съответното лице. Сочи, че по делото е приложен протокол от
21.12.2010 г., който не бил подписан от свид. Д.И.
като управител на “****** 1“ ООД и свид. Р.В. като
счетоводителка в “****** 1“ ООД. В този протокол било записано, че въз основа
на заповед № 30 А от 17.12.2010 г. е назначена съответна комисия, която да
извърши проверка на наличността на касата, в която се съхраняват паричните
средства на “Г.К.“ ООД, “Г.К. 1“ ООД, “Г.К. 2“ ООД, „Г.К. 3“ ООД и „****** 1“
ООД. Сочи, че комисията била установила, че в касата са налични 281 000 лв. -
собственост на “Г.К. 1“ ООД, 3 250 лв. – собственост на “Г.К.“, 3 650 евро - на
“Г.К. 3“ и 13 288 лв. – собственост на “****** 1“ или общо 297 538 лв. и 65 000
евро на стойност 424 667 лв. сочи, че има приложени заповед № 30 Д от
22.12.2010 г. за извършване на проверка на съдържанието на същата каса от
същата комисия и протокол от 22.12.2010 г., като е установено, че касата е
празна. Сочи, че двата протокола са от съществено значение, тъй като са били
съставени след станалото на 21.12.2010
г. и че не е възможно те да са били съставени преди това, тъй като ключ
е имал единствено подс. Я.Д.. Допълнително сочи, че
част от описаните суми са били получени едва на това съвещание, което приключва
около 6 - 7 часа вечерта и за тяхната наличност не е могло да се направи извод,
тъй като през деня не са били постъпили.
Адв. Т. сочи, че
другата ревизия също не е била направена на 22.12.2010 г., тъй като към този
момент, след 08:00 часа сутринта са извършвани първоначални неотложни
следствени действия - оглед в продължение на много часове и през този ден не е
имал контакт нито един служител от
фирмата до това помещение, а подс. Я.Д. бил в тежко
състояние в Пирогов и не е могъл да участва в отварянето на тази каса. В тази
връзка, защитата сочи, че касиерът на фирмата - свидетелката В., в съдебното
производство е заявила, че не е отваряла касата и не е проверявала за наличност
към 21.12.2010 г. - 22.12.2010 г., като тя не е извършвала и ревизия на касата.
Сочи, че СГЕ е ползвала подписи, които са предадени по време на следствието,
като същата е заключила, че вероятно са положени от нея.
Адв. Т. сочи, че по
делото не е представен нито един редовен документ относно работата и
отчетността на фирмите, като същите нямат налична първична счетоводна
документация, нямат редовни документи за назначаване на служителите си, липсват
ордери и разписки за получаваните суми. Сочи, че всичко е било на доверие -
отчитането на оборотите, строителството, обзавеждането на Казината от системата
“Гранд“ и назначаването на персонал. Сочи се, че главната счетоводителка -
свидетелката В. никога не се е занимавала с парите на касата на подс. Я.Д. и не е инспектирала касата в офиса. Сочи, че
това е било използвано от собствениците на дружеството, като е налице и
неприязън от страна на синът на собственика на фирмата С. Н., а именно от
свидетеля Ц.Н. към подс. Я.Д.. Същото се изразявало в
своеобразна ревност за постигнатите супер резултати в работата – бързото
издигане в службата и най - вече безграничното доверие на С. Н. му към подс. Я.Д., като съществуват данни, че свид.
Ц.Н. е вземал нелегално пари от касата на подс. Я.Д.,
които е пропилявал за хазарт.
Адв. Т. сочи, че
свидетелката К.Х. ***, на които е могло да бъде възложена такава задача. Сочи,
че е парадоксално, че в дома на свид. К.Х. е оставена
на съхранение такава голяма сума ( около 230 000 лева ) за повече от месец,
което според фирмата е около половината от липсващата сума. Сочи, че по делото
е изяснено процесуалното положение на свидетелка К.Х., тъй като същата е участвала
в престъпната комбинация, най - малкото за това, че в дома й е укрита и
намерена голяма сума от касата на казиното. Тя самата е разказала за своето
участие в организацията и извършването на кражбата със съвети, запознанства и
укриване на сумата, като е започнала да дава уличаващи показания след
провеждане на т.нар. “детектор на лъжата.“ на 21.01.2011 г. Сочи, че по делото
не е изяснено как точно е проведено това изследване, на кои въпроси тя е давала
лъжовни отговори, колко пъти е провеждано изследването, по кое време на
денонощието е провеждано, какво е било нейното физическо и психическо
състояние, кои точно лица са участвали, какви разговори са водени с нея и други
подобни.
Сочи, че от проведеното психиатрично и
психологично изследване се установява, че свидетелка К.Х. добре разбира и помни
всичко, но говори само за това, за което желае. Налице са множество
противоречия в нейните показания, тъй като казала, че подс.
Я.Д. е дължал пари, че братът на подс. Я.Д. дължал 30
000 лева и затова му трябвали, че с никой от подсъдимите няма никакви уговорки
за разпределяне на парите или подс. Я.Д. е определил
неговия дял на 100 000 лева или на 70 % от взетите пари. Налице е нелогичност с
нейното твърдение, че когато се видяла с подс. Я. ***
през месец януари 2011 г., той й бил поискал 1 000,00 лева за адвокат, а
делото тогава било срещу неизвестен извършител и на никого не е бил необходим
адвокат и подс. Я.Д. бил получил заплатата си от
около 6 000,00 лева. Свид. К.Х. твърдяла, че
сумата от офиса била в запечатани кутии от обувки и не било ясно откъде е взела
тези 1 000,00 лева, а по това време тя не е работила и нямала откъде да
набави. Нейният баща посочил, че през нощта на 21 срещу 22.12.2010 г., тя
донесла и показала парите, а после ги взела и излязла. Тя твърдяла, че същата
нощ е посетила подс. К.С., за да го разпита за подс. Я.Д.. Нелогично се явявало твърдението й, че посред
нощ била тръгнала из С., носейки такава огромна сума от почти 500000,00 лева.
Адв. Т. сочи, че
липсва мотив за подс. Я.Д.. Същият бил спечелил
доверието на собственика, който го издигнал до възможно най - високо ниво и над
него били само синовете на собственика. Подс. Я.Д.
ръководил изграждането на цялата система “Казина Гранд“, оборудвал с машини и
рулетки, набирал и назначавал персонала, менажирал
изцяло работата им. Той се ползвал с доверие на С. Н. и отчитал парите, без
каквито е да е документи. Подс. Я.Д. разполагал със
служебен апартамент, служебни телефони, служебна кола и висока заплата, между
5 000,00 лева и 10 000,00 лева. Имал сериозни отношения с приятелката
си Теодора и планирал сватба. Системата на отчетност създавала възможност да се
взимат пари на фирмата, без риск. Срещу него били собственикът на фирмата “Е.“
- С. Н., който бил съдружник с В.Б. и братя П. от гр. Враца. Нямало никаква
логика Я.Д. да се доверява за подобно рисково начинание на абсолютно случаен
човек, каквато за него била свид. К.Х. и подс. К.С., който не познавал. Сочи, че свид.
К.Х. била заинтересовано лице, което държи в дома си огромна нерегламентирана
сума и по всяка вероятност е получила обещание от полицията или прокуратурата
за съответна защита, ако разкаже каквото трябва.
Адв. Т. излага
съображения, че по отношение на подс. Я.Д. не е
налице длъжностно лице по смисъла на чл.93 от НК. По делото липсва документ,
въз основа на който на лицето да е възложено да изпълнява посочените
задължения. Посочените документи - договор за възлагане на управление и други,
не са били подписвани от него, а са подправени. Сочи, че по делото не е
изяснено фирмата, в която е бил работил, какви са били правата и задълженията
му, пред кого и как се отчита, какви са отчетните и приемни документи.
Адв. Т. сочи, че
незаконосъобразно са върнати на “****** 1“ ООД иззетите 80 905 евро, тъй като
не е било установено, че те са били предмет на престъплението. Предвид на това,
защитата моли подсъдимия Я.Д. да бъде признат за невинен, и да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В предоставената му дуплика, адв. Т. изразява несъгласие с казаното от представителя на
прокуратурата, като сочи, че подсъдимият не дължи пред съда и органите на
досъдебното производство да говори истината, като неговоте
обяснения не могат да бъдат източник на доказателства, ако не са подкрепени от
други доказателства по делото.
Подсъдимият Я.Д. дава подробни обяснения
по делото като сочи, че не е извършвал деянието, за което е бил обвинен. Сочи,
че няма значение дали е длъжностно лице или не по документи, тъй като отрича
извършването на престъплението. Сочи, че отнетите пари са били 424 630,00
лева, като е работил “на доверие“. Сочи, че пари при няго
не са изчезвали, както и е нямало случай той да е взимал, въпреки, че е
разполагал с такава възможност. В предоставена последна дума, подс. Я.Д. сочи, че е бил жертва на това престъпление и
моли да бъде оправдан.
Защитата на подсъдимия К.С., адв. В. счита, че от доказателствата по делото не се
установява по безспорен и категоричен начин подс. К.С.
да е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение. Сочи, че съставът
на деянието по чл.203 от НК изисква средствата да бъдат връчени или поверени на
лицето, което извършва присвояване. По делото е представен протокол, от който е
видно, че са посочени суми от дружествата, които са били присвоени или са
изчезнали. Сочи, че този протокол не е посочен в обвинителния акт. Сочи, че от
заключението на ССЕ се е установило, че въпросните дружества не са извършвали
никаква счетоводна дейност, не са отчитали средства, не са прилагали документи,
от които да е видно, че парични средства са превеждани в касата, което изключва
съставомерността на деянието. Сочи, че при разпита свид. Ф.Д. е посочил, че е донесъл на подс.
Я.Д. сумата от 65 000 евро с опис, което обаче го няма по делото. Сочи, че от
показанията на всички свидетели се е установило, че счетоводството е водено по
скрит начин.
Адв. В. сочи, че
единственото доказателство за участието на подс. К.С.
се явяват показанията на свид. К.Х.. Сочи, че в
правната теория, по отношение на такива свидетели общото правило предвижда
принципна забрана заинтересован участник в наказателното производство да бъде
свидетел по него. Сочи, че въпреки това обвинителната теза е изградена изцяло
на базата на информацията от тази свидетелка. Сочи, че органът на досъдебното производство
не е проверил показанията на свидетелката за мястото на срещата на свидетелката
с подс. К.С. след инцидента.
На следващо място, адв.
В. сочи, че изключително лаконично е било формулирано обвинението в
обвинителния акт относно фактическата обстановка, касаеща
престъплението присвояване, като не е било посочено какво е станало с
въпросните пари, след като са били изнесени, дали са предадени на някого, дали
са се намирали в дома на свид. К.Х., дали тези пари
или част от тях са взети от подс. К.С., което не е
било изяснено и към настоящия момент. Сочи, че когато е извършено претърсване в
дома на подс. К.С., по отноешение
на намерените парични средства е било
прието, че това са откраднати пари, без да се обърне внимание, че подсъдимият е
представил доказателства за продаден недвижим имот и автомобил.
Адв. В. сочи за
повърхностно и обвинението за незаконното държане на боеприпаси. Сочи, че поемните лица, които са присъствали на претърсване в дома
на подс. К.С. са заявили, че са дошли 30 мин. след
като полицаите вече са били влезнали в жилището. Сочи, че по делото има два
протокола - за претърсване и изземване и извършен обиск, които са били
извършени в едно и също часово време с едни и същи поемни
лица. Отделно от това се сочи, че по
делото са представени проектили за които е дадено
заключение в експертизата за годност, без същите да са били изследвани, като
счита за недостатъчно изпробване
на принципа на подбора. В допълнение се сочи, че по делото е постъпила справка
от Служба “КОС“ е, че на лицето К.С. не е издавано разрешително за взривни
вещества, а обвинението е за боеприпаси.
Предвид на това, адв.
В. моли за постановяване на акт, с който подс. К.С.
да бъде признат невинен по отношение на така повдигнатите му обвинения.
Подсъдимият К.С. също дава подробни
обяснения за случилото се като сочи, че не е извършвал деянието, за което е бил
обвинен и се присъединява към изложеното от неговия защитник. Сочи, че не са
били извършени никакви действия, които той е предложил и реално е могло да го
уличат в извършването на това престъпление. Подсъдимият К.С. сочи, че е знаел
как да съхранява оръжие, тъй като е бил офицер в специалните части на страната.
Сочи, че действително е познавал свид. К.Х., но това
не е означавало нищо, а подсъдимият Я.Д. е видял за първи път в съдебна зала.
В
предоставена последна дума, подс. К.С. не се счита за
виновен и сочи, че не е извършил това престъпление.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Я.Д.Д.
е роден на *** г. в гр. Х., българин, с българско гражданство, със средно
образование, неженен, неосъждан, живущ ***5, с ЕГН **********.
Подсъдимия К.И.С. е роден на *** г. в
гр. Т., българин, с българско гражданство, с висше образование, неженен,
неосъждан, живущ ***, с ЕГН **********.
През 2010 г. свидетелите Д.И. и Ц.Н.
развивали съвместна търговска дейност и в частност такава по организиране и
провеждане на хазартни игри и мероприятия. Свид. Д.И.
бил управител и представител на търговско дружество “К.Р.“ ЕООД, а свид. Ц.Н. бил управител и представител на търговско дружество
“Г.“ ООД.
За осъществяване на съвместните си
проекти, горепосочените две търговски дружества имали регистрирано ( общо )
търговско дружество “****** 1“ ООД. Всеки един от двамата съдружници
Д.И. и Ц.Н. участвал в капитала на това дружеството с равни вноски, дялове и
печалба. Предметът на дейност на търговско дружество “****** 1“ ООД също бил
насочен изцяло към осъществяването на хазартна дейност във
всички негови етапи, а именно строителство, наемане, оборудване и функциониране
на казина на територията на цялата страна. Всеки един от двамата управители на
търговските дружества “К.Р.“ ЕООД и “Г.“ ООД
бил възложил на свой представител цялостното и съвместно управление в
търговското дружество “****** 1“ ООД. Тези лица били наричани от свидетелите Д.И.
и Ц.Н. “отговорници“. Така от страна на търговско дружество “К.Р.“ ЕООД, свид. Д.И. бил назначил за отговорник в дружеството свид. К.К., а от страна на
търговско дружество “Г.“ ООД свид. Ц.Н. бил назначил
за отговорник подс. Я.Д..
Съгласно предварително постигнатата
уговорка между съдружниците Д.И. и Ц.Н.,
всички приходи и разходи от дейността на търговско дружество “****** 1“ ООД
следвало да бъдат поделяни наравно между двете търговски дружества “К.Р.“ ЕООД
и “Г.“ ООД. Съгласно създадената организация в търговско дружество “****** 1“
ООД, на подс. Я.Д. и свид. К.К. съвместно било възложено цялостното управление на
всичките казина които, функционирали в това дружество. Посоченото задължение
включвало широки правомощия по наемане, закупуване или построяване на сгради
или зали за провеждане на хазартна дейност; ремонт и оборудването на
помещенията със съответни хазартни устройства и съоръжения ( машини );
легализирането на дейността пред съответните компетентни държавни и общински
органи; цялостен подбор на персонала в заведенията, включително и назначаване
на управители; упражняване на контрол върху служителите и управителите на
казината; отчитане и проверка на оборотите и печалбата в казината; заплащане на
наеми, заплати, данъци и такси във връзка с дейността на отделните казина.
Основното вменено задължение за подс. Я.Д. и свид. К.К. като “отговорници“ се явявало организирането на
фактическото събиране и отчитане на постъпилите парични суми от казината.
Постъпилите парични средства в отделните казина се събирали, отчитали и
предавали от управителите на казината. Последните извършвали това винаги лично
и в присъствието на двамата “отговорници“ - подс. Я.Д.
и свид. К.К.. Предаването
на парите към двамата отговорници ставало по установен график в края на всеки
месец. В тази връзка, всеки един от управителите на казината имал задължението веднъж
месечно да се явява и да предава в офиса на “****** 1“ ООД паричните
постъпления за изминал период. Изключение от установения график се допускал
само когато в някое от казината бил реализиран по – висок приход ( над
определен размер ) преди края на месеца,
като в този случай съответен управител следвало да предостави натрупаната сума
предсрочно в офиса на фирмата. Сумите се предавали винаги в брой и в
присъствието и на двамата отговорници - свид. К.К. и подс. Я.Д.. От своя страна,
всеки един от двамата отговорници следвало да осъществява индивидуален и
съвместен контрол по така предоставените им суми.
Постъпилите пари от управителите на
казината на дружеството се съхранявали в офиса на търговско дружество “******
1“ ООД, който се намирал в гр. С., ул. “******“ № 4. Офисът на фирмата
представлявал преустроен жилищен апартамент, състоящ се от няколко отделни
стаи, находящ се на първи надпартерен
етаж в сградата. Парите се държали в едно от помещенията на офиса, което се
явявало и работното място на двамата отговорници - подс.
Я.Д. и свид. К.К.. Парите
се поставяли в специална бронирана каса в помещението, ключ от която имал само подс. Я.Д..
Освен работно място на двамата
отговорници - подс. Я.Д. и свид.
К.К., офисът бил работното място и за свидетелите Г.Я.
и Г.П., явяващи се техници във фирмата и отговарящи за поддръжката на игралните
машини. В офиса работела и свид. Р. Б. ( В. ), която била
счетоводител в “****** 1“ ООД. Посочените свидетели обаче се помещавали в
отделни помещения в офиса и не ползвали помещението, в което се намирала касата
с парите. Офисът бил посещаван няколко пъти седмично ( всеки понеделник, сряда
и петък ) и от свид. Ц.Ж., която била чистачка, като
същата чистила само в присъствието на служители във фирмата.
Влизането в сградата, където се намирал
офиса на фирмата било ограничено чрез електрическа брава на входната врата на
блока. От външната страна на сградата, непосредствено до входната врата за
блока имало казино, което било собственост на търговско дружество “Г.“ ООД. За
обезопасяване на района, откъм входа на казиното били монтирани външни
охранителни камери, от които имало изглед и към входната врата на жилищната
част и вътрешното стълбище на блока, в който се намирал офиса на търговското
дружество “****** 1“ ООД. В казиното имало денонощна охрана. Охраната от
казиното разполагала с ключ от входната врата на блока и офиса на фирмата, като
същият бил предоставян на служителите на фирмата срещу записване в специална
книга, като същата не била водена редовно.
Освен охраната на казиното, с ключове от
входната врата на блока и офиса на фирмата разполагали само подс.
Я.Д. и свид. М.С.. Последната към посочения период
работела в търговско дружество “Г.“ ООД и отговаряла за недвижимите имоти,
собственост на фирмата. Свидетелката не посещавала офиса на дружеството, като
единствено по задължение съхранявала ключове от помещението в централния офис
на фирмата, находящ се в гр. С., на бул. “Д.Б.“.
Съгласно създадената организация по
отчитане на парични суми от отделните казина, след получаване на пари от някой
от управителите на казината на дружеството, подс. Я.Д.
и свид. К.К. извършвали
съвместна проверка за налично предоставената сума и оставяли същата на
съхранение в касата. За предоставените и получени парични суми нямало практика
да се издават счетоводни или други документи като фактури,
разписки, ордери и др. Отчетността се извършвала единствено чрез записването на
получени и предадени суми на списъци в табличен вид ( съставяни били таблици “Microsoft Excel“ ), които били в два идентични
екземпляра, като впоследствие същите се предавали на всеки един от двамата съдружници в дружеството. С известни изключения, паричната
сума от постъпление била събирана само в български левове, тъй като в казината
не се допускало обмяната или приемането на чуждестранна валута. След събиране
на всички парични суми от отделните казина на дружеството, подс.
Я.Д. и свид. К.К. изваждали
заедно парите и отново проверявали наличностите. След това двамата отговорници
приспадали съответните парични суми, които били необходими за покриване на
различни видове разходи за дружеството за съответния период като разходи за
такси, данъци, заплати, наеми и др. Останалата част от парите била разделяна
поравно между двамата отговорници, като всеки лично ги предавал в брой на своя принципал – свид. К.К. ги предоставял в търговско дружество “К.Р.“ ЕООД, а подс. Я.Д. в търговско дружество “Г.“ ООД.
Въпреки, че подс.
Я.Д. и свид. К.К. се
явявали като представители на отделните съдружници в
дружеството и всеки от тях разполагал с равни права по управлението и контрола,
между същите имало създаден добър синхрон и взаимно доверие. Това довело до
условно разделение на правомощията на лицата, като практически подс. Я.Д. се занимавал преимуществено с финансовата част
по събиране и отчитане на парични средства, а свид. К.К. с организационната част по наемане на персонал и контрол
по осъществяване на хазартната дейност. Независимо от това, за цялостното
управление на търговското дружество “****** 1“ ООД, още през 2007 г., лицата
Д.И. и Ц.Н.
имали сключен с подс. Я.Д. договор за възлагане на
управление ( от 12.03.2007 г. ). Допълнително на 01.06.2009 г. бил сключен
договор за извършване на консултантска дейност, по силата на който подс. Я.Д. като управител на търговското дружество “****** 1“ ООД се
задължил да осъществява цялостното счетоводно обслужване на дружеството във
връзка с финансовата му дейност, като на 01.04.2010 г. за същото имало и
допълнителен анекс. Впоследствие обаче било установено, че посоченият договор
за възлагане на управление не бил намерен в оригинал и навсякъде било
предоставяно негово копие. Допълнително било установено и обстоятелството, че
сключеният договор за извършване на консултантска дейност и анекс към него не
били подписани от подсъдимото лице Я.Д..
Сградата, в която се намирал офиса на
търговско дружество “****** 1“ ООД се намирал на ул. “******“ № 4. Същата
сграда била изцяло собственост на свид. Ц.Н.. Като цяло
свидетелят бил доволен от работата на подс. Я.Д.,
поради което му бил предоставил за ползване апартамент в посочената сграда, за
което подс. Я.Д. заплащал “символичен“ наем ( наем в
значително занижен размер от пазарната цена за подобен вид жилище ). Освен
предоставянето на жилище, подс. Я.Д. получавал високо
възнаграждение за извършваната от него работа, като размерът на същата бил
обвързан и с допълнителен “бонус“ при постигнати по – високи резултати за
определен период. Допълнително, подс. Я.Д. ползвал
безвъзмездно и неограничено служебен автомобил и мобилен телефон, които също
били за сметка на търговското дружество.
През есента на 2010 г., подс. Я.Д. бил в близки приятелски отношения със свид. К.К.Х.. Двамата се
познавали, тъй като за кратък период от време през 2010 г., свидетелката била
постъпила на работа като крупие в едно от казината, собственост на търговско дружество “****** 1“ ООД, находящо се в гр. С., ж.к. “Борово“. След като напуснала
казиното, свид. К.Х. продължила да поддържа близки
контакти и да се среща често с подс. Я.Д..
Така при една от срещите между свид. К.Х. и подс. Я.Д.,
последният споделил, че има финансови затруднения с него
и негово близки, поради което имал нужда някой да му помогне.
Подсъдимият споделил, че имал парични задължения за около 30 000,00 лева,
които скоро трябвало да върне, като посочил, че същите му трябвали за неговия
брат. Тогава подс. Я.Д. попитал свидетелката дали
може да уреди посочената сума да бъде взета назаем от някой познат, а той щял
да върне същата след около месец. Свид. К.Х. не
отговорила и не се ангажирала с намиране на заем за посочената парична сума.
При една от следващите срещи между
двамата, подс. Я.Д. вече конкретно попитал
свидетелката, дали същата имала някой познат, който можел да помогне да вземе
пари от неговия офис като инсценира грабеж и след това да си поделят парите.
Отначало свид. К.Х. не възприела сериозно идеята на
подс. Я.Д.. След
като обаче в хода на тази и последвалите им срещи подс.
Я.Д. неколкократно потвърдил за тези свои намерения, свидетелката К.Х.
разбрала, че той имал сериозен замисъл
за осъществяването й.
Към този момент свидетелката К.Х. се
познавала с подс. К.С.. Тя поддържала близки
приятелски отношения с него и допълнително знаела, че същият бил бивш служител
от специалните служби на МВР. Свид. К.Х. преценила,
че този нейн познат бил подходящ и можел да съдейства
за плануваните от подс. Я.Д. действия. Поради това
свидетелката К.Х. решила да говори с подс. К.С. и
евентуално да ги запознае с подс. Я.Д..
Свид. К.Х. се
свързала с подс. К.С., след което двамата се срещнали
на неустановено по делото място и време. На срещата свидетелката разказала за
намеренията на подс. Я.Д.. Тя
попитала подс. К.С. дали проявява интерес към предложението
и дали иска да участва в него. Подс. К.С. се
съгласил, след което двамата се разделили, а свид. К.Х.
допълнително информирала подс. Я.Д. за това съгласие.
Първоначално лицата се били разбрали
контактите между подс. Я.Д. и подс.
К.С. да бъдат осъществявани чрез посредничеството на свид.
К.Х., тъй като от съображения за сигурност, двамата подсъдими не искали да
бъдат виждани заедно. Така в началото свид. К.Х.
осъществявала отделни срещи с всеки един от двамата подсъдими, като
впоследствие предавала взаимните им съобщения.
През месец декември на 2010 г., по
искане на подс. Я.Д., свид.
К.Х. организирала среща между двамата подсъдими. Същата била проведена в гр. С.,
бул. “Г. М. Д.“, на паркинг до бензиностанция “Лукойл“. Срещата била
осъществена в автомобила на свид. К.Х. и в
присъствието на последната.
По време на срещата, подс.
Я.Д. разяснил на подс. К.С. цялата си идея за
планувания привиден грабеж на офиса, в който работел. Той казал на подс. К.С., че иска последният да влезне в офиса на
казиното в момент, когато подс. Я.Д. бил вътре сам. Подс. К.С. трябвало да нанесе побой на подс.
Я.Д. и да го завърже, след което да бъдат взети парите от касата. Същевременно,
подс. Я.Д. описал подробно разположението на
отделните помещения в офиса, като посочил къде се намирали парите и как същите
били съхранявани. Допълнително подс. Я.Д. посочил и
къде били разположени охранителните камери в сградата, както и камерите на
съседните сгради. При срещата с подс. К.С.,
последният потвърдил желанието си за участие в организацията и реализирането на
замисления план, като лицата се разбрали да се срещнат отново.
Няколко дни след така проведената среща,
в средата на месец декември на 2010 г., подс. Я.Д. и подс. К.С. се срещнали отново. При срещата отново
присъствала и свид. К.Х.. В хода на срещата, подс. Я.Д. предоставил на подс. К.С.
дубликат от ключ за входната врата на сградата. От своя страна подс. К.С. предал на подс. Я.Д.
мобилен апарат със СИМ карта. В присъствието на свид.
К.Х., двамата подсъдими се разбрали, че датата, на която следвало да извършат
инсценирания грабеж била 21.12.2010 г. За целта двамата подсъдими се уточнили,
че на посочената дата подс. Я.Д. трябвало да подаде
сигнал като позвъни на мобилния апарат, който му бил предоставен от подс. К.С..
Междувременно, повишаването на паричния
оборот и приходите в казината към края на годината наложило предсрочното
отчитане на парични суми в офиса на търговско дружество “****** 1“ ООД и
внасянето на тези суми в касата. Поради това, към 21.12.2010 г., част от
управителите на казина от веригата на търговско дружество “****** 1“ ООД
доставили в офиса на фирмата събраните от дейността парични суми, което било
преди обичайната им практика за отчитане на тези пари в края на всеки месец.
Доставянето на паричните суми било предварително уговорено и извършено в
присъствието на двамата отговорници - подс. Я.Д. и свид. К.К.. По изключение, но
отново съгласувано с управителите на дружеството, свид.
Ф.Д., който бил управител на “Г.К. 3“ в гр. Петрич, донесъл част от отчетената
парична сума във валута – банкноти в евро. Причината за това била, че едно от
лицата, което било съдружник ( съсобственик ) в посоченото казино било обменило
своя валута в евро ( в размер на 65 000,00 евро ) с левовата им
равностойност от парите, които били постъпили като приход в казиното. В такива
случаи също имало установена практика, като предоставяната чуждестранна валута
следвало да бъде описана от съответния управител на казино в нарочен списък по
вид, брой и номинал, в който задължително се отразявали и част от серийните
номерата на отделните доставени банкноти ( последните четири цифри ). В
изпълнение на така установените правила, свид. Ф.Д.
бил предоставил с отчетената от него парична сума в левове и евро, и
изискуемият списък с опис на предадената валута.
Голямото количество постъпления на
парични средства от дейността на отделните казина на фирмата наложило през деня
на същата дата ( 21.12.201 г. ) да бъде извършена проверка ( ревизия ) за
действителната наличност на парични средства, постъпили от казината на
дружеството. От ревизията било установено наличието на сумата от 297 538,00
лева и сумата от 82 355,00 евро с левова равностойност 161 072,38 лева, като
общата стойност на съхраняваната в офиса на дружеството парична сума била в
размер на 458 610,38 лева. За същото бил съставен и нарочен документ от
служителите на дружеството, които взели участие в извършването на проверката.
Получените парични приходи от дейността
за този период значително надхвърляли обичайния размер на паричните постъпления
във фирмата. При отчитането на паричните суми, подс. Я.Д.
констатирал, че получените пари не можели да се поберат в поверената му каса.
Поради това и със съгласието на свид. К.К., част от парите били поставени в едно от чекмеджетата на
бюрото, намиращо се в помещенето с касата, като
посоченото помещение се ползвало само и единствено от двамата отговорници.
В навечерието на 21.12.2010 г., свид. К.Х. и подс. К.С. отишли с
автомобила на свидетелката до офиса на търговско дружество “****** 1“ ООД. Свид. К.Х. паркирала автомобила в близост до офиса на
фирмата и двамата започнали да чакат сигнал от подс. Я.Д..
Около 18:20 часа на същия ден, подс. Я.Д. отишъл в офиса на търговското дружество “******
1“ ООД, находящ се на горепосочения адрес. При
влизането в офиса, подс. Я.Д. се засякъл със свид. Р. Б. (В.), която работила като счетоводител в същата
фирма. Малко след пристигането на подс. Я.Д., свид. Р. Б. ( В. ) си тръгнала.
След като останал сам в офиса, подс. Я.Д. позвънил от мобилния телефон, който преди това
му бил предоставен от подс. К.С.. По този начин подс. Я.Д. сигнализирал лицето за готовността по
осъществяване на последващите действия, в
съответствие с първоначалната им уговорка и план. След позвъняването, подс. К.С. излязъл от автомобила на свидетелката К.Х. и се
отправил към офиса на търговското дружество “****** 1“ ООД. Същият бил облечен
с тъмни дрехи, шапка и ръкавици, като носел в себе си бял плик с черен надпис.
Използвайки предоставения от подс. Я.Д. ключ от
входната врата на сградата, подс. К.С.
безпрепятствено влязъл в сградата и изкачвайки се по стълбището отишъл на първи
надпартерен етаж, където застанал пред входната врата
на офиса на търговското
дружество. Подс. К.С. бил посрещнат от подс. Я.Д.. Двамата подсъдими взели наличните пари от
касата и от чекмеджето на бюрото от същото помещение. Същите били в размер на
297 538,00 лева и 82 355,00 евро, с левова равностойност
161 072,38 лева, или всичко на обща стойност 458 610,38 лева. Освен
касата и чекмеджето, в които били съхранявани паричните суми, двамата подсъдими
не търсили други парични суми или вещи в останалите помещения и мебели в офиса,
като дори не променили тяхното разположение. Парите били поставени в сак. За
прикриване на следите от действията на лицата, подът на офиса бил посипан с
различни видове прахообразни вещества със съдържание на сол, захар, пипер и др.
След това подс.
К.С. вързал с тиксо ръцете, краката и устата на подс.
Я.Д., като същевременно му нанесъл няколко силни удара с ръце и крака в
областта на главата и тялото, след което го оставил да стои в легнало
положение. Тогава подс. К.С. взел сака със
съдържащите се в него пари и мобилния апарат, който преди това бил предоставил
на подс. Я.Д., след което си тръгнал.
След като излязъл от офиса на фирмата, подс. К.С. се върнал при свид. К.Х.,
като й обяснил, че всичко било наред. Двамата си поделили взетата парична сума
и се разделили. Малко след това, подс. К.С. се обадил
на свид. К.Х. от мобилния апарат, който преди това
бил предоставил на подс. Я.Д., като й казал, че е
забравил в нейния автомобил ключовете от личната си кола. Двамата се срещнали
отново. Свид К.Х. се поинтересувала за състоянието
на подс. Я.Д., на което подс.
К.С. отговорил, че същият бил добре. След това свидетелката предала ключовете и
двамата се разделили отново.
Още същата вечер свид.
К.Х. занесла едната част от получените пари в дома на родителите си, находящ се в гр. С., ж.к. “*********. Там свидетелката
показала паричната сума на баща й – свид. К.Х., като
му казала, че парите са на нейн познат, който я е
помолил да ги пази за известно време. Първоначално свид.
К.Х. отказал да задържи парите в дома си, но след допълнително убеждаване и
уверение от свид. К.Х., че всичко е наред, той се
съгласил. Парите били преброени от двамата свидетели, след което същите били
поставени в кутии от обувки и облепени с тиксо. Свид.
К.Х. оставил парите в килера на жилището, като за същото не уведомил своята
съпруга и майка на свид. К.Х. – свид.
В.Х..
Подс. К.С. занесъл
част от получените пари в дома си, находящ се в гр. С.,
ж. к. “Д.“, бл.******“, ет.******.
След като подс.
Я.Д. останал сам в офиса, той не направил опит да освободи ръцете или краката
си от поставения му скоч или да се развърже. Същият не се опитал да потърси и
помощ, като останал вързан и легнал в това си положение до сутринта на
22.12.2010 г., когато бил видян в офиса от идващия на работа свид. Г.П.. Когато последният видял завързания и лежащ на
пода подс. Я.Д., той се опитал да го освободи, като
същевременно се обадил на свид. К.К.
и уведомил органите на полицията.
Подс. Я.Д. бил
откаран в МБАЛСМ “Пирогов“, където бил настанен в неврохирургично
отделение.
На мястото на инцидента дошли служители
на полицията от дежурна група на 06 РУ – СДВР, които в присъствието на поемни лица и технически помощник извършили оглед на
местопроизшествието и констатирали отворената и изпразнена каса и чекмедже с
липсващите парични суми. В хода на огледа допълнително било констатирано, че
освен отворената каса и изваденото чекмедже с държаните в тях пари, целият офис
бил непокътнат, като в останалите помещения на офиса дори не било влизано. За констатираното от огледа бил съставен протокол
за оглед на местопроизшествието, който бил предявен и подписан на участвалите в
огледа лица.
На мястото на обекта пристигнал и свид. Ц.Н., който прегледал записите от охранителните
камери, разположени към сградата на казиното. В присъствието на служители от
фирмата той констатирал, че неустановеното по делото лице било проникнало в
сградата чрез използването на ключ от входната врата на блока, като целият му
престой в сградата бил около двадесет минути.
Впоследствие било установено, че по
отношение на подс. Я.Д. била констатирана мозъчна
контузия ( минимална кръвна колекция до 1 см. ), която не изисквала медицинска
намеса и на 28.12.2010 г. същият бил изписан в добро общо състояние.
Така констатираните обстоятелства от
служителите на полицията и
свид. Ц.Н. породили съмнение в същите, че евентуалният
грабеж бил извършен от лице, което разполагало с вътрешна информация или помощ
от служител във фирмата, тъй като от една страна лицето разполагало с ключ от
входната врата на сградата, а от друга е знаело за конкретното разположение на
помещенията в офиса и мястото на държаните в него парични средства. Друго
съмнение за лицата пораждало обстоятелствато, че подс. Я.Д. бил останал вързан и в легнало положение през
цялата нощ, като не направил никакъв опит да се освободи от поставеното му тиксо
за този период, въпреки че здравословното му състояние го е позволявало.
В резултат на така породилите се
съмнения, свид. Ц.Н. провел неколкократни
срещи с подс. Я.Д., като настоявал да му сподели “ако
има нещо“, но последният отричал да знаел или да е бил съпричастен за същото.
Освен това свид. Ц.Н. придружил подс.
Я.Д. при посещение на доктор във връзка с получените травматични увреждания от
инцидента, като допълнително поискал подсъдимото лице да се яви и на “детектор
на лъжата“.
В хода на разследването, служителите на
полицията установили наличието на близки контакти между подс.
Я.Д. и бившата служителка във фирмата – свид. К.Х..
От изискана и приложена разпечатка на проведени телефонни разговори било
установено, че за период от 01.11.2010 г. до 25.12.2010 г. имало над 300
контакта между лицата ( от мобилен телефон на подс. Я.Д. имало
регистрирани 38 проведени разговора със свид. К.Х., а
от мобилния
телефон на свид. К.Х. имало регистрирани общо 264
проведени разговора и изпратени СМС-а към подс. Я.Д.
). Органите на полицията решили, че за нуждите на разследването, както за и
проверка на различни версии по делото било необходимо свидетелката да бъде
отведена в полицията за справка, оперативна дейност, включително поставяне на
същата на полиграфско изследване и разпит.
В ранните часове на 21.01.2011 г.,
служители на полицията посетили дома на родителите на свид.
К.Х. *** и поискали същата да ги придружи до сградата на СДВР. Отвеждането на
свидетелката било извършено в присъствието на нейните родители - свидетелите К.Х.
и В.Х.. Свид. К.Х. веднага преценил, че това имало
връзка с оставените пари от свидетелката, поради което преместил кутиите от
обувки с поставените в тях пари в принадлежащото към жилището таванското
помещение.
Свидетелите К.Х. и В.Х. започнали да
чакат завръщането на свид. К.Х. и след като към
късните следобедни часове тя не била освободена, двамата родители отишли в
сградата на полицията и поискали информация за нея. Същевременно, свид. К.Х. заявил пред служителите на полицията, че ако
разпитват дъщеря му за огромна сума пари, същият държи тази сума и е готов да я
предостави.
Междувременно, привечер на 21.01.2011
г., свид. К.Х. била разпитана пред орган на
досъдебното производство. В хода на разпита свидетелката обяснила за
отношенията й с подс. Я.Д., познанството й с подс. К.С., осъщественото от нея запознанство на двамата
подсъдими и проведените срещи помежду им. Свидетелката описала подробно и
начинът на осъществяване на привидния грабеж от двамата подсъдими в офиса на
търговско дружество “****** 1“ ООД на ул. “******“ № 4, посочвайки, че същото
било извършено само като основание за вземането на тези пари и допълнително
уточнила, че част тези пари били в дома й.
С оглед на заявеното от свидетелката,
същата вечер в сградата на СДВР било организирано и проведени разпознаване на
лица по снимки, при което свид. К.Х. разпознала подс. К.С., като същевременно посочила, че именно това е
лицето, за което по – рано тя била заявила, че е взело участие при извършване
на привидния грабеж с подс. Я.Д. и е взело отнетите
от офиса парични суми.
Показанията на свид.
К.Х. и заявеното от свид. К.Х. наложило още на същия
ден ( 21.01.2011 г. ) и при условията на неотложност да бъде извършено
претърсване на прилежащите части на жилището на свид.
К.Х.,***,
а именно таванското помещение, при което в присъствието на поемни
лица били намерени и иззети следните вещи :
- найлонова торба с надпис “Be Happy…”, в която имало жълта найлонова торба “Billa”, в която била
картонена кутия с капак със син надпис “Cabin”, увита с
безцветен скоч. Под капака били намерени банкноти в лева и евро ( посипани с
черен пипер ), както следва : 18 броя банкноти по 500 евро; 251 броя банкноти
по 100 евро; 5 броя банкноти по 200 евро; 705 броя банкноти по 50 евро; 70 броя
банкноти по 20 евро; 60 броя банкноти по 10 евро; 200 броя банкноти по 20 лева;
1 брой банкнота по 5 евро.
- найлонов плик “VIVACOM”, в който имало зелена найлонова торба “T-Market“, в която била картонена кутия с надпис “Cesare”, където били намерени банкноти, както следва : 2400 броя банкноти по 20 лева; 670 броя банкноти по
50 лева; 110 броя банкноти по 100 лева.
За така извършеното действие по
разследване - претърсване и изземване бил съставен съответен протокол, който
бил подписан от взелите участие лица. Протоколът бил представен и своевременно
одобрен пред съответния първоинстанционен съд.
В ранните часове на следващия ден (
22.01.2011 г. ), отново при условията на неотложност било извършено претърсване
на жилището и автомобила на подс. К.С., както и обиск
на лицето.
В хода на извършеното претърсване на
жилището на подс. К.С.,***, били намерени и иззети
различни вещи, сред които имало огнестрелно оръжие - личен пистолет, марка “Глок“ с пълнители, дрехи, 30 броя патрона - стандартни
ловни боеприпаса, 12-ти калибър и 111 броя патрона - стандартни огнестрелни
боеприпаса, калибър 9x19 мм, марка “Пара“. Освен това, от пригоден тайник в жилището ( под кухненския шкаф ) били намерени
значително количество пари, поставени в купюри с
ластик ( “пачки“ ), както следва : 2 пачки по 100 броя банкноти с номинал по 50
евро и 2 пачки по 100
броя банкноти с номинал по 100 лева.
При претърсване на автомобила на подс. К.С. и от
обискът на лицето не били установени вещи от значение за настоящото
производство.
Впоследствие бил извършен оглед на така
иззетите банкноти в евро, които били иззети от дома на подс.
К.С. и от прилежащите части на жилището на свид. К.Х.,
в резултат на което било установено, че серийните номерата на същите съвпадали
с данните от приложения списък на валута, които били отнети от офиса на
търговско дружество “****** 1“ ООД.
Допълнително било установено и
обстоятелството, че намерените в жилището на подс. К.С.
боеприпаси били годни за използването им от огнестрелно оръжие, като същият
притежавал разрешително за намереното огнестрелно оръжие, но нямал надлежно
разрешение, съобразно разпоредбите на ЗКВВООБ за съхранение на такива
количества от намерените боеприпаси.
Така изложената фактическа обстановка се
установи от всички събрани по делото доказателства : гласни доказателства : обяснения на подсъдимите Я.Д.Д. и К.И.С., показанията на свидетелите Г.Д.Я., Е.Д.К., К.Г.К., Ц.В.Ж., Г.А.П., К.К.Д., Ж.Д.Д., Ф.Г.Д., Д.С.В., Ц.С.Н., Д.Х.И.,
Р.В. Б. ( В. ), К.Р.Х., Ф.В.В., В. К. Х., К.К.Х., А.Г.А., В.Г.Ш., В.Т.Б. и Н.В. П., дадени в хода на
съдебното следствие; показанията на свидетелите Г.Д.Я., Е.Д.К., Р.В. Б. ( В. ),
К.Р.Х., М.А.С., К.К.Х. и Б.Т.Т.,
дадени в хода на досъдебното производство, приобщени в съответните им части по
реда на 281 от НПК; писмени доказателства
: протокол за оглед на местопроизшествие от 22.12.2010 г.
( т.1, л.37 – л.39 от досъдебното производство ); протокол за оглед на
местопроизшествие от 22.12.2010 г. ( т.1, л.48 – л.49 от досъдебното
производство ); протокол за разпознаване на лица от 21.01.2011 г. и фотоалбум (
т.1, л.73 – л.75 от досъдебното производство ); протокол за претърсване и
изземване от 21.01.2011 г. в гр. С., ж.к. “Л.“ с приложен фотоалбум и
определение на СГС по ч.д. № 258 / 2011 г. ( т.1, л.137 – л.147 от досъдебното
производство ); протокол за претърсване и изземване от 21.01.2011 г. в гр. С.,
ж.к. “*******“ и определение на СГС по ч.д. № 259 / 2011 г. ( т.1, л.151 –
л.153 от досъдебното производство ); протокол за претърсване и изземване от
21.01.2011 г. в гр. С., ж.к. “Красно село“ и определение на СГС по ч.д. № 257 /
2011 г. ( т.1, л.157 – л.159 от досъдебното производство ); протокол за обиск и
изземване от 22.01.2011 г. на подс. К.С. и
определение на СГС по ч.д. № 254 / 2011 г. ( т.1, л.160 – л.161 и л.164 от
досъдебното производство ); протокол за претърсване и изземване от 22.01.2011
г. в гр. С., ж.к. “Д.“ с приложен фотоалбум и определение на СГС по ч.д. № 255
/ 2011 г. ( т.1, л.165 – л.167 и л.171 – л.180 от досъдебното производство );
протокол за претърсване и изземване от 22.01.2011 г. в гр. С., ж.к. “Д.“, в лек
автомобил “Алфа Ромео“ с приложен фотоалбум и определение на СГС по ч.д. № 255
/ 2011 г. ( т.1, л.181 – л.183 и л.187 – л.189 от досъдебното производство );
протокол за доброволно предаване от 24.01.2011 г. с приложени към него 18 бр.
листове с опис на последните 4 цифри на банкноти в Евро, отчетени от
управителите на Г.К. в гр. Петрич ( т.1, л.190 от досъдебното производство ); 3
броя протоколи за оглед на веществени доказателства от 25.01.2011 г. ( т.1,
л.191 - л.201; т.1, л.202 - л.204 и л.207 - л.208 от досъдебното производство
); протокол от 21.12.2010 г. за установяване на парични наличности в “****** 1“
ООД ( т.1, л.231 от досъдебното производство ); протокол от 22.12.2010 г. за
установяване на парични наличности в “****** 1“ ООД ( т.1, л.232 от досъдебното
производство); Заповед № 30Б от 22.12.2010 г. за извършване на проверка на
съдържанието в каса на “****** 1“ ООД ( т.1, л.233 от досъдебното производство
); анекс от 01.04.2010 г. между “Г.К. 3“ ООД и “****** 1“ ООД ( т.2, л.79 от
досъдебното производство );
договор за извършване на консултантска дейност от 01.06.2009 г. между “Г.К. 3“
ООД и “****** 1“ ООД ( т.2, л.80 – л.81 от досъдебното производство );
заверен препис от договор за възлагане на управление от 12.03.2007 г. ( т.2, л.82 –
л.84 от досъдебното производство ); разпечатки от мобилни оператори ( т.3 от
досъдебното производство ); протокол за доброволно предаване от 08.12.2011 г. (
т.4, л.18 – л.20 от досъдебното производство ); 2 бр. протоколи за доброволно
предаване от 22.12.2010 г. ( т.4, л.21 – л.22 от досъдебното производство ); 2
бр. протоколи за доброволно предаване от 23.12.2010 г. ( т.4, л.23 – л.25 от
досъдебното производство ); договор за възлагане на управление от 12.03.2007 г.
( т.4, л.65 – л.67 от досъдебното производство ); удостоверения от Агенцията по
вписванията ( т.4, л.71-72, л.75 – л.77 и л.79 – л.80 от досъдебното производство ); писмо с рег. №
457900 – 227 от 07.08.2015 г. от МВР – Институт по психология ( л.308 от
съдебното дело ); писмо
с рег. № 457900 – 281 от 02.11.2015 г. от МВР – Институт по психология ( л.353
от съдебното дело ); молба от адв. Т. с приложения по
опис (л.361 – л.394 от съдебното дело ); писмо с изх. № 64 от 26.11.2015 г. от
управителя на търговско дружество “****** 1“ ООД с приложения : копия от
договор за възлагане на управление, приемо -
предавателен протокол за смарт карта за електронен
подпис, нареждане разписка в лева от ПИБ, заявление за интернет банкиране и
договор за наем ( л.396 – л. 394 от съдебното дело ); писмо с изх. №
65 от 23.12.2015 г. от управителя на търговско дружество “****** 1“ ООД с
приложения : копие от Заповед № 30Аот 17.12.2010 г. ( л.442 – л.443 от
съдебното дело ); писмо
с рег. № ДП 631 – 2010 от 25.03.2016 г. от СДВР ( л.486 от съдебното дело );
писмо с
изх. № 357 от 25.10.2016 г. от управителя на търговско дружество “****** 1“ ООД
( л.547 от съдебното дело ) и справки за съдимост на подсъдимите Я.Д.Д. и К.И.С.; доказателствени
способи : заключението от биологична експертиза ( т.2, л.3 – л.6 от
досъдебното производство ); заключението от дактилоскопна
експертиза (т.2, л.9- л.12 от досъдебното производство ); заключението от
техническа експертиза (т.2, л.14 – л.19 от досъдебното производство );
заключението от биологична експертиза ( т.2, л.25 – л.27 от досъдебното
производство ); заключението
от дактилоскопна експертиза (т.2, л.30 от досъдебното
производство ); заключението
от ДНК експертиза на веществени доказателства ( т.2, л.36 – л.39 от досъдебното
производство ); заключението
от дактилоскопна експертиза (т.2, л.40 - л.41 от
досъдебното производство ); заключението от съдебно - медицинска експертиза на
веществени доказателства ( т.2, л.44 – л.46 от досъдебното производство );
заключението
от балистична експертиза ( т.2, л.49 – л.54 от досъдебното производство);
заключението
от дактилоскопна експертиза (т.2, л.61 - л.62 от
досъдебното производство ); заключението от ДНК експертиза на веществени
доказателства ( т.2, л.65 – л.69 от досъдебното производство ); заключението от
съдебно - медицинска експертиза на веществени доказателства ( т.2, л.72 – л.75
от досъдебното производство); заключението от графическа експертиза ( т.2, л.87
до л.90 от досъдебното производство ); заключението от балистична експертиза (
т.4, л.113 – л.120 от досъдебното производство ); заключението от графическа
експертиза ( л.318 - л.320 от съдебното дело ); заключението от допълнителна
графическа експертиза ( л.411 - л.413 от съдебното дело ); заключението от
съдебно – психиатрична и психологична експертиза ( л.446 - л.456 от съдебното
дело ) и заключението от
съдебно – счетоводна експертиза ( л.465 - л.475 от съдебното дело ).
Извън изчерпателно изброените по - горе
писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените
си изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и
излизащи извън предмета на доказване и в този смисъл са неотносими.
Неотносими се явяват показанията на разпитаните по
делото свидетели Ц.Ж., Г.П. и Н. П., доколкото от показанията на същите не се
установяват факти и обстоятелства, които се намират от значение и във връзка с
предмета на делото.
Съдът изцяло изключи от доказателствената съвкупност приложените по делото
резултати от полиграфическо изследване на лицата Я.Д.Д.
и К.К.Х., доколкото посоченият метод не е сред
предвидените в НПК способи за доказване, а резултатите от същото не могат да
бъдат източник на обективни данни за събиране и проверка на доказателства. По
същество полиграфското изследване се явява оперативен способ в оперативната,
т.е. издирвателната, извънпроцесуална
дейност, като същото се явява от значение единствено за оперативните служби на
досъдебното производство.
Посочените по - горе и изчерпателно
изброени доказателства са приобщени по
реда и начина предвиден в НПК. Същите са с годна доказателствена
основа за обосноваване изводите на съда, относно подлежащите на доказване факти
и обстоятелства. Доказателствата установяват напълно еднопосочно и безпротиворечиво времето и мястото на случилото се. В тях
се съдържат данни относно регистрацията на търговско дружество “****** 1“ ООД с
равното участие на двамата съдружници Д.И. и Ц.Н. за
съвместно осъществяване на хазартни игри; определянето на отговорници от
двамата съдружници, съответно свид.
К.К. като представител на свид.
Д.И. и подс. Я.Д. като представител на свид. Ц.Н., които фактически осъществявали цялостното
управление на дружеството; създадената организацията от подс.
Я.Д. и свид. К.К. за
фактическото събиране и отчитане на постъпилите парични суми; мястото и
начинът на съхраняване на парични суми в офиса на дружеството.
Измежду така събраните по делото
доказателства по еднопосочен и категоричен начин се установяват обстоятелствата
по изпълняваната от подс. Я.Д. функция към
инкриминираната дата; по фактически извършваните от него допълнителни действия
за събиране и отчитане на касовата наличност, както и доставянето на същата от
управителите на казина за установения период; отчетността на подс. Я.Д. и свид. К.К. за получените парични суми чрез записването на получени
и предадени суми на списъци в табличен вид ( таблици “Microsoft Excel“ ); видът
на предоставяните парични суми, както и установената практика при отчитане на
чуждестранна валута; отчитането на част парична сума във валута – банкноти в
евро с придружителен списък по вид, брой и номинал с
отразяване на част от серийните номерата на отделните доставени банкноти (
последните четири цифри ); за размера на сумата, която е била в офиса на
дружеството непосредствено преди инкриминираното посегателство, валутата, от
която същата сума е била съставена, притежавани от посоченото в обвинителния
акт търговско дружество “****** 1“ ООД. Тези обстоятелства се установяват не
само от приложените по делото писмени доказателства за извършена проверка по наличност и обясненията
на подс. Я.Д., но и от показанията на свидетелите К.К., Ф.Д., Д.В., Ц.Н., Д.И. и Р. Б.
( В. ). Всеки един от посочените свидетели е имал преки възприятия за
посочените обстоятелства, с оглед на трудовата си функция, а свидетелите
Ц.Н. и Д.И.,
като съсобственици и управители на “****** 1“ ООД. Обяснима е, с оглед на изминалия
период от време, липсата на спомен у тези свидетели за определени
обстоятелства, за които те са давали показания при проведените разпити на
досъдебното производство, части от които бяха приобщени по надлежния
процесуален ред. Същевременно, доколкото прочетените на основание чл.281, ал.5
от НПК показания на Р.В. Б. ( В. ) от досъдебното производство са взаимно
подкрепящи се, а същевременно и съответстващи на показанията, дадени в хода на
съдебното следствие, то и не са формирани в нарушение на забраната по чл.281,
ал.6 от НПК фактически изводи за посочените обстоятелства в тази част на
фактическото изложение. Това също се отнася до валутата и размера на парична
сума, която е била в офиса в инкриминирания ден, след приключване на работното
време, респективно и за частите от тази сума, принадлежали съответно на
отделните казина, за което свидетелстват лицата Ф.Д. и Д.В.. В показанията си,
дадени в хода на съдебното следствие, свидетелите Д.И. и Р. Б. (В. ) не
посочват общия размер на отнетата сума, но същата се съдържа в обективирания протокол от извършена проверка на
съдържанието на касата от същите лица на 21.12.2010 г. и последвалият отчет. В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свидетелите Д.И. и Р. Б.
( В. ) не посочват такъв конкретен размер на сумата и нямат конкретен спомен за
същото, но не отричат положените в протокола подписи и обективираните
в него констатации, като в този смисъл техните показания се явяват допълнително
уточняващи, а не единствен източник за формиране на фактически изводи. Така от
показанията на посочените свидетели относно размера и валутата на наличната
преди извършването на посегателството парична сума и принадлежността й на “******
1“ ООД, показанията на посочените свидетели съответстват помежду си изцяло. Ирелеванто се явява обстоятелството дали посочената
инкриминирана сума е била отразена счетоводно в баланса на дружеството, респ.
дали същото е водило редовно счетоводството си и е имало изградена съответна
система за отчетност, доколкото сочените обстоятелства по отчитане на дневен,
месечен или годишен оборот, водене на счетоводство или подаване на данъчни
декларации и плащане на данъци излизат извън предмета на делото и в тази връзка
се явяват изцяло неотносими. Обстоятелството, че
сумата е принадлежала на “****** 1“ ООД се установява допълнително и от
показанията на свидетелите К.К., Ф.Д., Д.В. и Ц.Н..
От така събраните по делото
доказателства по категоричен начин се установяват и обстоятелствата за
установения достъп до офиса на дружеството; осъщественото отнемане на паричната
сума от касата и отделното чекмедже в помещенето, без
засягане на други помещения и мебели в офиса на дружеството; намирането на подс. Я.Д. завързан в легнало положение от служител на
фирмата и уведомяване на органите на полицията; здравословното състояние на подс. Я.Д.; извършеното претърсване и намиране на части от
отнетата парична сума в домовете на свид. К.Х. и подс. К.С.. Фактите относно обстоятелствата за ограничен
достъп до помещениятя в офиса се установяват от
показанията на свидетелите Б.Т., Ф.В. и М.С., като по отношение на установяването
на подс. Я.Д. и неговото здравословно състояние
свидетелстват лицата Г.Я. и Е.К.. Отново всеки един от посочените свидетели е
имал преки възприятия за посочените обстоятелства, с оглед на трудовата си
функция и връзката му с мястото на станалия инцидент.
Досежно всички тези
изброени по - горе факти няма противоречия в доказателствения
материал, поради което и отделното обсъждане на доказателствата в тази насока
не се налага. Налице са обаче съществени противоречия относно главния факт,
подлежащ на доказване по делото, а именно осъществяването на инсцениран
(симулиран или привиден) грабеж в офиса на търговско дружество “****** 1“ ООД
от двамата подсъдими, както и косвено свързаните с него такива, които се явяват
със значение на контролни факти, а именно налице ли са били близки приятелски
отношения между подс. Я.Д. и свид.
К.Х., осъщественото ли е запознанство от свид. К.Х. с
лицата Я.Д. и К.С. и последвалите срещи между тях по повод организацията, и
реализирането на симулирания грабеж в офиса на търговско дружество “****** 1“
ООД, както и съпричастността на същите към отнемането на инкриминираната
парична сума. В тази връзка, по делото са налице две групи доказателствени
източници. От една страна, в обясненията си, подсъдимите Я.Д. и К.С. единствено
отричат съпричастността си към извършеното, като същевременно твърдят, че към
посочения период на 2010 г. дори не са се познавали помежду си. В противоположен
смисъл са събраните по делото обективни доказателства.
При изграждане на своите изводи, съдът
не се довери на обясненията на подсъдимите лица Я.Д. и К.С., които според
настоящият съдебен състав представляват изградена от тях защитна версия, в
която посочват, че не са били съпричастни към извършване на деянието, за които
са обвинени по инсцениране на грабеж с цел присвояване на инкриминираната
парична сума. Обясненията на подсъдимите лица имат двойствена правна природа,
тъй като те са едновременно доказателствено средство
и средство за защита, което налага във всеки конкретен случай да бъдат
подложени на внимателен, прецизен и критичен анализ, както и да бъдат
съпоставени с останалите доказателства по делото. В обясненията подс. Я.Д. сочи, че на инкриминираната дата неизвестно лице
е отворило входната врата на офиса, нанесло му е побой и го е вързало, след
което е взело инкриминираната парични суми. Подс. Я.Д.
посочва, че не познава лицето което го е нападнало, като същевременно и двамата
подсъдими Я.Д.
и К.С. отричат каквото и да е предходно познанство помежду си. Отразената
защитна позиция на подсъдимите лица изцяло не кореспондира на приложените по
делото доказателства. Освен, че по делото не беше изяснен произхода на
намерената значителна парична сума в дома на подс. К.С.,
съгласно приложен опис от “****** 1“ ООД,
намерената валута в евро ( както и в дома на свид.
К.Х. ) е била идентична с отнетите банкноти от офиса на дружеството. Това
обстоятелство напълно съответства на заявеното от свидетелката К.Х. за съпричасността на подс. К.С. към
инсценирания грабеж. Изцяло съвпада с видео разпечатката от техническата
експертиза и заявеното от свидетелката К.Х. за тъмното облекло и държането на
бял плик с черен надпис от подс. К.С. при тръгването
му към офиса, както и връщането му със сак. Допълнително, от приложената
техническа експертиза е видно и това, че лицето, което е влязло в офиса и е
осъществило твърдения от подс. Я.Д. грабеж не е
ползвало средство за закриване на лицето си, поради което същият е могъл да
бъде безпрепятствено видян и изцяло възприет от него. Видно от записа на
камерите ( отразено във техническата експертиза ), което отново се потвърждава
и от показанията на свидетелите К.Х. и Ц.Н., лицето което е пристигнало в офиса
се е забавило около двадесет минути, време през което същият е бил в
непрекъснат визуален контакт с подс. Я.Д., поради
което е могъл обективно да бъде възприет от последния. В тази връзка намирането
на част от парите в жилището на подс. К.С. с
допълнително направените от свид. К.Х. уточнения за
времето и начинът по който лицата са пристигнали до офиса, а впоследствие са
взели и разделили инкриминирана парична сума, изцяло отговаря на останалите
събрани по делото доказателства, а именно съпричасността
към деянието от страна на подс. К.С.. В същото време,
отразената защитна позиция на подсъдимите лица : заявеното от подс. Я.Д., че не е възприел подс.
К.С. за лицето, което взело парите от офиса, както и общо заявеното от двете
лица, че са се видяли помежду си едва в сградата на
съда при първото разглеждане на мерките им за процесуална принуда ( 24.01.2011
г. ), изцяло не кореспондира и на показанията на разпитаната свид. К.Х. и в частност на показанията й, дадени в хода на
досъдебното производство пред съдия ( приобщени по реда на чл.281 от НПК ), на
които съдът даде вяра, подлагайки ги на внимателен и критичен анализ.
Показанията на свид. К.Х., дадени пред
съдия на досъдебното производство са изложени последователно, логично и
убедително, същите не страдат от вътрешни противоречия и изцяло кореспондират
на останалия събран по делото доказателствен материал
и в частност протоколите от извършеното претърсване в дома на свидетелката и
протокол за оглед на веществени доказателства за подс.
К.С., приложен опис на валута от управителя на казиното в гр. Петрич, справка
за проведени разговори между подс. Я.Д. със свид. К.Х. и подс. К.С. със свид. К.Х., и заключението от техническата експертиза.
Подробно и в детайли посоченият свидетел възпроизвежда пред съда своите
непосредствени възприятия досежно фактите от значение
за делото. Последователно, обективно и логично свид. К.Х.
пресъздава факти и обстоятелства, свързани с установените от нея близки ( но не
интимни ) отношения с подс. Я.Д., за което
свидетелстват проведените между лицата над 300 контакта ( телефонни разговори и
СМС-и ) от мобилните им телефони през периода 01.11.2010 г. – 25.12.2010 г. (
вж. справката в т.3 от досъдебното производство ); споделените от подс. Я.Д. финансови затруднения и искане на съдействие от свид. К.Х., първоначално за заем, а впоследствие за
инсцениране на грабеж; запознанството на двамата подсъдими Я.Д. и К.С. от свид. К.Х.; плануваното от подсъдимите и последвало
осъществяване на инсценировка на грабеж в офиса на подс.
Я.Д. от подс. К.С., прикриващо вземането на държаната
в офиса инкриминирана парична сума ( намираща се във фактуческото
владение на подс. Я.Д. ); констатираните парични суми
в домовете на свидетелката К.Х. и подс. К.С., като
описът на намерените банкноти в евро са били идентични с изготвения списък на
валута. Категоричното отричане от страна на подс. Я.Д.
на каквото и да е познанство с подс. К.С., по
отношение на когото обаче са налице повече от достатъчно категорични данни за
участие към осъществяване на деянието по отнемане на инкриминираната парична
сума, неминуемо води и до недвуамислен извод за
непосредствената му съпричастност към същото, независимо дали то е под формата
на непосредствено участие или оказано съдействие.
Съдът отчете и обстоятелството, че свид. К.Х. се явява заинтересовано лице, доколкото същата е
била съпричастна към действията на подсъдимите лица, като безспорно се
установява и обстоятелството, че тя е оказала известно съдействие при
осъществяването на престъплението. Независимо от това обстоятелство, съдът
прецени показанията на посочения свидетел като правдиви, обективни,
последователни, логични, достоверни и кореспондиращи на останалия събран по
делото доказателствен материал и в частност
приложените по делото писмени доказателства – протоколът от извършеното
претърсване в дома на свидетелката, протокол за оглед на веществени
доказателства за подс. К.С., приложеният опис на
валута от управител на казино в гр. Петрич, справка за проведени разговори с подс. Я.Д. и подс. К.С. и
заключение от техническа експертиза. По един обективен и логичен начин свид. К.Х. пресъздава непосредствените си възприятия
относно фактите около станалия инцидент. Съдът кредитира показанията на свид. К.Х., съпоставени с посочените по – горе писмени
доказателства, от които се установява без съмнение, че процесното
отнемане на инкриминираната парична сума е било извършено с нейно знание и
съдействие, доколкото се явява житейски нелогично обстоятелството безпричинно
да бъдат намерени в дома й инкриминираните парични суми и същевременно да
изложи тези обстоятелства пред органите на МВР.
С оглед всичко изложено, съдът не се
довери на обясненията на подсъдимите лица Я.Д.
и К.С., доколкото същите не намират потвърждение в събрания по делото доказателствен материал и в частност в показанията на свид. К.Х., както и в приложените по делото и описани по –
горе писмени доказателства – протоколите от извършените претърсвания, приложен
опис на валута от управител на казино в гр. Петрич, справка за проведени
разговори с двамата подсъдими и заключение от техническа експертиза, от които
се установява по категоричен начин, че лицата са взели участие по осъществяване
на деянието към отнемане на инкриминираната парична сума.
Съдът счете за установен по категоричен
начин и фактът на извършване на посегателство на инкриминираната дата и място
по отношение на офиса на търговско дружество “****** 1“ ООД, при което от
същият офис била взета ( отнета ) съхраняваната в него парична сума ( в левове
и евро ) на обща стойност от 458 610,38 лева. Този факт, освен от показанията
на свид. К.Х., дадени в хода на съдебното следствие и
приобщените части от нейните показания от досъдебното производство, се
установява и от приложените по делото писмени доказателства, и в частност
протокол от претърсване и изземване от прилежащото към жилището й таванско
помещение, приложен опис на валута, разпечатки от мобилни оператори за
провеждани разговори между лицата и заключението от изготвената за свидетелката
съдебно – психиатрична и психологична експертиза. Посочената експертиза дава
заключение за свидетелската годност на свид. К.Х..
Видно от същото заключение, свидетелката не страда от психическо заболяване,
което да възпрепятства нейната свидетелска годност, както към момента на извършване
на деянието, така и към настоящия момент. По също такъв обоснован начин,
заключението е посочило, че към 2011 г. свидетелска годност на свид. К.Х. не е липсвала и не е била нарушена, поради което
няма пречка нейните показания да се кредитират ( разбира се, след задължителна
съпоставка с другите обстоятелства по делото ).
От съпоставката на показанията на свид. К.Х., дадени при разпита й в съдебно заседание и
частите от показанията й от досъдебното производство, които бяха прочетени по
съответния процесуален ред, съдът прие за установени обстоятелствата относно
начина на извършване на инкриминираното деяние – установените отношения с подс. Я.Д.; наличието на финансови затруднения на подс. Я.Д.; запознанството на двамата подсъдими от свид. К.Х. във връзка с подготовката и осъществяването на
инсценирания или привиден грабеж; приемането на част от паричната сума в дома
на свидетелката. За всички тези обстоятелства свид. К.Х.
даде в хода на съдебното следствие последователни показания, като не бяха
констатирани противоречия между тях и дадените от нея в разпита й пред съдия,
проведен на досъдебното производство около един месец след извършването на
инкриминираното деяние. Съмненията за свидетелска годност на свид. К.Х. в случая бяха преодолени чрез съпоставката на
показанията й с останалите относими към релевантните
факти доказателства и в частност приложените по делото и посочени по – горе
доказателства, както и от заключението на изготвената за свидетелката съдебно –
психиатрична и психологична експертиза. Съпоставяйки показанията на свид. К.Х., дадени от нея пред съдия на досъдебното
производство с посочените доказателства, съдът намери, че същите страдат от
съществени противоречия с останалите доказателства по делото, поради което
съдът прецени показанията й като достоверни, логични, последователни и житейски
правдиви. В тази връзка, въпреки наличните възражения на защитата за нарушена
свидетелска годност на свид. К.Х., настоящият съдебен
състав не намери основания да отхвърли нито едно от обстоятелствата, съобщени
от нея.
Предвид на това, съдът намери за
установено по категоричен и несъмнен начин авторството на подсъдимите Я.Д. и К.С.
в осъществяването на инкриминираното деяние по вземане на инкриминираната сума
от офиса на дружеството, чрез симулирането на упражнена принуда и отнемане на
същата. То се установява пряко от показанията на свид.
К.Х., в които тя по убедителен и последователен начин сочи, че е имала
възможност да възприеме предварителното планиране, осъществяването и последващото укриване на получената парична сума.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите К.Х. и В.Х.. От показанията на сидетелите
се установява, че същите са родители на свид. К.Х.,
която към посочения момент е живяла при тях. Съдът кредитира показанията на
тези свидетели относно обстоятелствата, свързани с намирането на инкриминирани
вещи в таванското помещение към жилището, като свид. К.Х.
лично е поставил кутиите с намиращите се в тях парични суми в посоченото
помещение. Показанията на свид. К.Х. по отношение на
времето, когато свид. К.Х. е донесла паричната сума,
нейното обяснение за държането й и тяхното съхранение изцяло се подкрепя от
показанията на разпитания по делото свидетел К.Х.. Напълно се подкрепят
показанията на двамата свидетели К.Х. и В.Х. и за обстоятелствата по отвеждането
на свид. К.Х. в сградата на СДВР и заявеното от тях
държане на паричната сума, поради което съдът изцяло ги възприе като
достоверни, обективни, непредубедени и изцяло подкрепящи се от другите събрани
по делото доказателства, поради което бяха кредитирани от съда.
Съдът кредитира изцяло и показанията на
свидетелите А.А., В.Ш. и В.Б., от които обаче
единствено се установяват факти и обстоятелства във връзка с намерените вещи в
дома на подс. К.С. и свид. К.Х..
Независимо от това обстоятелство, свидетелите възпроизвеждат пред съда факти и
обстоятелства от значение за делото. От една страна, свидетелите сочат, че са
били поканени да присъстват при извършването на отделни действия по разследване
– обиск на лица и претърсване на жилище, за което са били изготвени и подписали
съответни протоколи. От друга страна свидетелите не посочват, че посоченото в
протоколите в пълнота не отразява извършените действия и направените в тях
констатации. Съдът кредитира така изложеното от посочените свидетели А.А., В.Ш. и В.Б., до колкото същото намира потвърждение в
останалия събран по делото доказателствен материал,
извън протоколите за извършени действия спрямо подс. К.С.,
за което ще бъдат изложени съображения по - долу.
Показанията на свидетелите К.Д. и Ж.Д.
не са източник на конкретна информация, включително и такава, разкриваща факти
от значение за делото. Увереността на посочените свидетели за липсата на
финансови затруднения или съпричастност от подсъдимото лице Я.Д. към
извършването на деянието беше категорично, но основана изключително на
възприетите и възпроизведени от тях обстоятелства, станали им известни
единствено от подсъдимото лице за инкриминирания период. Поради това, за съдът
не възникна съмнение, че тези показания са били повлияни от близките отношения
на двамата свидетели с подсъдимото лице, но свидетелите не са в състояние да
възпроизведат каквито и да е обстоятелства, които лично и непосредствено са
възприети от него, поради липса на съпричастност към обстоятелствата във връзка
с предмета на делото, а съдържат общи изложения, нелични възприятия и оценки за
личността на подсъдимото лице. Поради това съдът допълнително прие показанията
на двамата свидетели и за характеристични справки за подс.
Я.Д..
Съдът кредитира заключенията
от двете биологични експертизи ( т.2, л.3 – л.6 и т.2, л.25 – л.27 от
досъдебното производство ), от която са били изолирани биологични следи от
човешки произход.
Съдът кредитира и
заключението на изготвената по делото дактилоскопна
експертиза ( т.2, л.9 - л.12 от досъдебното производство ), от която обаче не
са били установени годни за изследване следи, с изключение на следа, която е
принадлежала на подс. Я.Д..
Съдът кредитира заключението
от изготвената по делото техническа експертиза ( т.2, л.14 – л.19 от
досъдебното производство ), от
която обаче не са били установени годни за идентификация материали от
видеозапис.
Съдът кредитира и
заключенията от изготвените по делото три броя дактилоскопни
експертиза ( т.2, л.30 и т.2, л.40 - л.41 и т.2,
л.61 - л.62 от досъдебното производство ), от които също не са били установени
годни за изследване следи.
Съдът кредитира заключението
на изготвените по делото ДНК два броя експертиза на веществени доказателства (
т.2, л.36 – л.39 и т.2, л.65 – л.69 от досъдебното производство ), от които не е бил установени годни за идентификация материали от
човешки произход.
Съдът кредитира заключенията
от двата броя съдебно - медицински експертизи на веществени доказателства (
т.2, л.44 – л.46 и т.2, л.72 – л.75 от досъдебното производство ), от които след проведени изследвания не са били установени
биологични след от човешки произход ( кръв и косми ).
Съдът кредитира като
компетентно изготвени и заключенията на изготвените по делото два броя
балистични експертизи ( т.2, л.49 – л.54 и т.4, л.113 – л.120 от досъдебното
производство).
Съдът кредитира като
компетентно изготвено заключението на изготвената по делото графическа
експертиза ( т.2, л.87 до л.90 от досъдебното производство ), от която се
установява, че подписът на подс. Я.Д. в
предоставеното копие от договор за възлагане на управление от 12.03.2007 г. (
заверен препис ) не е копие, както и че подписът в анекс от 01.04.2010 г. не е
бил положен от подс. Я.Д. ( т.2, л.79 – л.84 от
досъдебното производство ).
Съдът кредитира като
компетентно изготвено и заключението на изготвената по делото графическа
експертиза (л.318 - л.320 от съдебното дело ), от която се установява, че
подписът на свид. Р.В. Б. ( В. ) като
“счетоводител“ в протоколи от 21.12.2010 г. и 22.12.2010 г., както и Заповед №
30 Б от 22.12.2010 г. вероятно е бил
положен от същата. В тази връзка съдът кредитира и допълнителната графическа
експертиза ( л.411 - л.413 от съдебното дело ), от която вече се
установява, че подписът на свид. Р.В. Б. ( В. ) като
“счетоводител“ в протоколи от 21.12.2010 г. и 22.12.2010 г., както и Заповед №
30 Б от 22.12.2010 г. категорично е бил
положен от същата.
Съдът кредитира като
подробно обосновано и заключението от комплексната съдебно - психиатрична и
психологична експертиза ( л. 465 - л.475 от съдебното дело ), която
дава заключение за свидетелската годност на свид. К.Х..
Видно от същото заключение, свидетелката не страда от психично или друг вид
заболяване, който да възпрепятства нейната свидетелска годност към настоящия
момент. По също такъв обоснован начин, заключението е посочило, че към 2011 г.
свидетелска годност на свид. К.Х. не е липсвала, не е
била нарушена и евентуално няма пречка от медицински характер, която да
възпрепятства кредитирането показанията. По делото няма обективни данни, които
да подкрепят твърденията за липсата на свидетелска годност у свидетелката, за
което съдът изложи съображения по – горе.
Съдът не включи в доказателствения материал, въз основа на който изгражда
изводите си протоколите от извършено претърсване и изземване в жилището на
подс. К.С.,***, ж. к. “Д.“, бл.******“, ет.****** (т.1, л.165 – л.167 от
досъдебното производство ) и извършеният обиск на подс.
К.С. ( т.1, л.160 – л.161 от досъдебното производство ), тъй като
счита, че действията по същите не са били извършени в съответствие с
изискванията на НПК. За да направи настоящия си извод, съдът отчете
обстоятелството, че извършването на посочените две действия по разследване –
претърсване и обиск са били извършени по едно и също време. Видно от
съставените от действието протоколи, в протоколът от извършен обиск на подс. К.С. е било отразено, че същият е бил извършен на
22.01.2011 г., за времето от 07:10 часа до 07:22 часа и в присъствието на поемните лица В.Ш. и В.Б.. В същото време, в протоколът
от извършеното претърсване и изземване в жилището на подс.
К.С. е било отразено, че същият е бил извършен на 22.01.2011 г., за времето от
06:45 часа до 11:52 часа и в присъствието на поемните
лица В.Ш. и В.Б.. Съдът
намира, че по този начин органът на досъдебното производство е допуснато
съществено нарушение, тъй като по време на извършването на конкретно действие
по разследването - претърсване, са извършвани втори действия по разследване –
обиск на лице. Видно от съдържанието на протоколите, двете отделни действия по
разследване са били извършени от различни лица – разследващ полицай за обиска (
Ч. Г. ) и оперативен работник за претърсването ( Сн. Х.
). Независимо от това, двете действия са били извършени успоредно ( заедно ) в
присъствието и по отношение на едно и също засегнато лице – подс.
К.С., като в тях са взели участие едни и същи поемни
лица. В тази насока, за съдът не става ясно, дали всяко едно от посочените две
действия действително е било извършено и дали в тях действително са взели
участие посочените лица. Не става ясно и дали на същите лица въобще е
предоставена непосредствена възможност да присъстват ( участват ) при
извършването на всяко от действията, респективно да възприемат или да се
запознаят с всички събрани от действието материали. За
съдът остава неизяснен и въпросът дали посочените действия действително са били
извършени коректно или се дължат на допусната техническа грешка от органите на
досъдебното производство. Последното обстоятелство обаче се явява ирелевантно, доколкото меродавни в случая се явяват
отразените в протоколите от извършените действия обстоятелства, като неминуемо
така посоченото време на извършване на двете действия като период от време се
явява във вътрешно противоречие с така приетите и посочени в акта периоди на
осъществяване на тези действия. Посочените противоречия представляват
съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени с повторното
осъществяване на сочените действия. Ирелевантно се
явява и обстоятелството по предоставеното одобрение от съответния първостепенен
съд за така извършените действия, доколкото в рамките на производството по
чл.161 от НПК съдът е следвало да провери единствено неотложността на
извършените действия, но не и неговата законосъобразност, което е в
компетентността на органът по решаване в настоящото производство. Съгласно
трайната практика на съдилищата, липсата на възможност за установяване на
действителността на така извършените действия по разследване (претърсване и
изземване) неминуемо лишава получените резултатите при извършването му от доказателствена сила в наказателния процес. Нарушаването на
така установените императивни правила за събиране на доказателствата при всеки
случай би имало за резултат дискредитирането им като годни, тъй като същото
неминуемо води до нарушение на правата на личността, защитени от Конституцията
на Република България и от ЕКЗПЧОС. Затова липсата на валидно провеждане на
тези две действия, безусловно води до недействителност на резултатите от
извършването им. Обратното разбиране на практика би обезсмислило значението на
правилата за провеждане на посочените действия поп разследване.
На следващо място,
независимо от обстоятелството, че протоколът за извършеното претърсване и
изземване от жилището на подс. К.С. беше оценен като
негоден и беше изключен от доказателствената
съвкупност, съдът прие, че няма пречка да формира изводите си в тази насока въз
основа на другите доказателствени източници. Източник
на информация в тази насока се явяват показанията на свидетелите В.Ш. и В.Б.,
както и данните от приложените по делото протокол за оглед на веществени
доказателства от 25.01.2011 г. ( т.1, л.202 - л.204 от досъдебното производство
). Доколкото в хода на съдебното следствие съдът изслуша показания на
свидетелите К.Х., В.Ш. и В.Б., по делото не възникна съмнение в
обстоятелството, че част от отнетите парични средства от офиса на търговско
дружество “****** 1“ ООД и впоследствие
намерени и иззетите от дома на подс. К.С. парични
средства са именно тези, които са били описани в протокола за оглед на веществени
доказателства от 25.01.2011 г. В тази връзка, по делото е налице обективна
връзка между инкриминираната парична сума, която е била взета от офиса на
дружеството и тази, намерена в дома на подс. К.С..
Съдът възприе като годно
доказателство приложения по делото протокол за разпознаване на лица от
21.01.2011 г., тъй като е изготвен съгласно изискванията на чл.169 и следващите
от НПК. Преди извършване на това разпознаване е проведен разпит на свид. К.Х., в който същият е посочила конкретните белези от
визията на подс. К.С., по които би могла да го
разпознае. От друга страна, разпознаването е било извършено в присъствието на
две поемни лица, съставен е отделен протокол за
извършеното действие по разследване, каквото е изискването на чл.171, ал.1 от НПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.171, ал.2 от НПК лицето се предоставя за разпознаване заедно с три или
повече лица, по възможност сходни с него по външност. По делото е приложен
албум към протокола за разпознаване на лица от 21.01.2010 г. със съпоставени
четири лица, като в конкретният случай е извършено разпознаване чрез показване
на самите снимки, а не по лица, при което с категоричност свид.
К.Х. е разпознала в лицето на подсъдимия К.С. един от извършителите на
деянието, за което, заедно с другите лица, взели участие в разпознаването, е
положила подписът си върху протокола.
С изключение на така
изготвените два протокола за извършени действия по разследване - претърсване в
жилището и обиск на подс. К.С., съдът обоснова
изводите си и въз основа на останалите писмените доказателства, приложени по
делото - протокол за оглед на местопроизшествие от 22.12.2010 г. ( т.1, л.37 –
л.39 от досъдебното производство ); протокол за оглед на местопроизшествие от
22.12.2010 г. (т.1, л.48 – л.49 от досъдебното производство ); протокол за
претърсване и изземване от 21.01.2011 г. в гр. С., ж.к. “Л.“ с приложен
фотоалбум и определение на СГС по ч.д. № 258 / 2011 г. ( т.1, л.137 – л.147 от
досъдебното производство ); протокол за претърсване и изземване от 21.01.2011
г. в гр. С., ж.к. “*******“ и определение на СГС по ч.д. № 259 / 2011 г. ( т.1,
л.151 – л.153 от досъдебното производство ); протокол за претърсване и
изземване от 21.01.2011 г. в гр. С., ж.к. “Красно село“ и определение на СГС по
ч.д. № 257 / 2011 г. ( т.1, л.157 – л.159 от досъдебното производство ); протокол за
претърсване и изземване от 22.01.2011 г. в гр. С., ж.к. “Д.“, в лек автомобил
“Алфа Ромео“ с приложен фотоалбум и определение на СГС по ч.д. № 255 / 2011 г.
( т.1, л.181 – л.183 и л.187 – л.189 от досъдебното производство ); протокол за доброволно предаване от 24.01.2011 г. с приложени към
него 18 бр. листове с опис на последните 4 цифри на банкноти в Евро, отчетени
от управителите на Г.К. в гр. Петрич ( т.1, л.190 от досъдебното производство
); 3 броя протоколи за оглед на веществени доказателства от 25.01.2011 г. (
т.1, л.191 - л.201; т.1, л.202 - л.204 и л.207 - л.208 от досъдебното
производство ); протокол от 21.12.2010 г. за установяване на парични наличности
в “****** 1“ ООД ( т.1, л.231 от досъдебното производство ); протокол от
22.12.2010 г. за установяване на парични наличности в “****** 1“ ООД ( т.1,
л.232 от досъдебното производство); Заповед № 30Б от 22.12.2010 г. за
извършване на проверка на съдържанието в каса на “****** 1“ ООД ( т.1, л.233 от
досъдебното производство ); анекс от 01.04.2010 г. между “Г.К. 3“ ООД и “******
1“ ООД ( т.2, л.79 от досъдебното производство ); договор за извършване на
консултантска дейност от 01.06.2009 г. между “Г.К. 3“ ООД и “****** 1“ ООД (
т.2, л.80 – л.81 от досъдебното производство ); заверен препис от договор за
възлагане на управление от 12.03.2007 г. ( т.2, л.82 – л.84 от досъдебното
производство); разпечатки от мобилни оператори ( т.3 от досъдебното
производство ); протокол за доброволно предаване от 08.12.2011 г. ( т.4, л.18 –
л.20 от досъдебното производство ); 2 бр. протоколи за доброволно предаване от
22.12.2010 г. ( т.4, л.21 – л.22 от досъдебното производство ); 2 бр. протоколи
за доброволно предаване от 23.12.2010 г. ( т.4, л.23 – л.25 от досъдебното
производство ); договор за възлагане на управление от 12.03.2007 г. ( т.4, л.65
– л.67 от досъдебното производство ); удостоверения от Агенцията по вписванията
( т.4, л.71-72, л.75 – л.77 и л.79 – л.80
от досъдебното производство ); писмо с рег. № 457900 – 227 от 07.08.2015
г. от МВР – Институт по психология ( л.308 от съдебното дело ); писмо с рег. №
457900 – 281 от 02.11.2015 г. от МВР – Институт по психология ( л.353 от
съдебното дело ); молба от адв. Т. с приложения по
опис (л.361 – л.394 от съдебното дело ); писмо с изх. № 64 от 26.11.2015 г. от
управителя на търговско дружество “****** 1“ ООД с приложения : копия от
договор за възлагане на управление, приемо -
предавателен протокол за смарт карта за електронен
подпис, нареждане разписка в лева от ПИБ, заявление за интернет банкиране и
договор за наем ( л.396 – л. 394 от съдебното дело ); писмо с изх. № 65 от
23.12.2015 г. от управителя на търговско дружество “****** 1“ ООД с приложения
: копие от Заповед № 30Аот 17.12.2010 г. ( л.442 – л.443 от съдебното дело );
писмо с рег. № ДП 631 – 2010 от 25.03.2016 г. от СДВР ( л.486 от съдебното дело
); писмо с изх. № 357 от 25.10.2016 г. от управителя на търговско дружество “******
1“ ООД ( л.547 от съдебното дело ) и справки за съдимост на подсъдимите Я.Д.Д. и К.И.С., като изготвени по предвидения в НПК ред.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
I. По отношение на
повдигнатото обвинение срещу подс. К.И.С. за
извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК :
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства не се установява по категоричен и несъмнен начин
подс. К.С. да е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
От обективна страна, по делото не се
доказа подс. К.С. да е държал боеприпаси. Напротив,
от събрания по делото доказателствен материал се
доказа една различна фактическа обстановка от тази описана в обвинителния акт,
а именно, че от приложените доказателства се установи по безспорен начин, че
изготвеният протокол за претърсване и изземване не е съставен по предвидения от
закона ред, макар и формално да инкорпорира в себе си такова съдържание.
Допълнително от събраните в хода на делото гласни доказателства на поемните лица, присъствали при извършване на действието се
установява, че същите не са били преки и непосредствени свидетели на
съставянето на протоколите за претърсване и изземване, както и че не са били
преки свидетели на самото претърсване и изземване. Всичко това внася обосновано
съмнение в така повдигнатото срещу подс. К.С.
обвинение, по отношение на това да е притежавал процесните
боеприпаси без необходимите за това документи. Предвид факта, че по делото се
установи по несъмнен начин, че така изготвеният протокол за претърсване и
изземване не е съставен по предвидения в НПК ред касателно
времето, през което е извършено претърсване и изземване, то и последният в
настоящия случай не може да се разглежда като годно доказателствено
средство относно фактите и обстоятелствата, които отразява.
Предвид недоказаността на обективната
страна на престъпния състав по повдигнатото обвинение следва да бъдат
приложени последиците, визирани в чл.304
от НПК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата,
касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно -
следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично,
съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да
почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и субективните
признаци от състава на престъплението. Съдът признава подсъдимия за виновен
само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин ( чл.303 от НПК ), което е гаранция за реализиране правата на обвиняемото, респ.
подсъдимото лице в наказателния процес, произтичащо от презумпцията за
невиновност, установена в от НПК.
Несъставомерността на деянието от
обективна страна означава, че е невъзможно да са осъществени признаците на
състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането
наличието на умисъл у подс. К.С. е безпредметно.
По изложените съображения съдът намира,
че повдигнатото срещу подс. К.И.С. обвинение за това,
че на 22.01.2011 г., в гр. С., ж.к. “Д.“, бл.******“, ет.****** е държал 30
/тридесет/ броя патрона - стандартни ловни боеприпаса, 12-ти калибър и 111 /сто
и единадесет/ броя патрона – стандартни огнестрелни боеприпаса, калибър 9x19
мм, марка “Пара“, без да има за това надлежно разрешение - съобразно
разпоредбите на - ЗКВВООБ /стар/ :
- чл.7, ал.1 от Закона за контрол над
взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите : “Разрешенията за
дейностите по този закон се издават от МВР за определен срок при условия и по
ред определен от Правилника за прилагане на този закон“;
чл.41, ал.1 от Правилника за прилагане
на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите : “Разрешенията за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за самоотбрана /Приложение № 1/ се издават на физически лица от Директора на
ГДПОП или упълномощено от него длъжностно лице или Началника на РПУ по
постоянния адрес“;
чл.43, ал.1 от Правилника за прилагане
на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите : “Разрешения за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси
/Приложение № 4/ се издават на получилите разрешение за придобиване от
Директора на ГДПОП или упълномощено от него длъжност лице или Началника на РПУ
по постоянния адрес :
т.1 за физически лица - по постоянния
адрес.“;
чл. 44, ал.1 “Разрешение за носене и
употреба на огнестрелни оръжия или боеприпаси /Приложение № 3/ се издава на
физически лица, на служители на юридически лица и на еднолични търговци от
Директора на ГДПОП или упълномощено от него длъжностно лице, или от Началника
на РПУ по постоянния адрес или по мястото на съхраняване на оръжието.“, не се
доказва по несъмнен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК призна подс. К.И.С. за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, алт.6 от НК.
II.По отношение на
повдигнатото обвинение срещу подсъдимите Я.Д.Д. и К.И.С.
за извършено престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с
чл.201 от НК, по отношение на подс. Я.Д. във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, а по отношение на подс. К.С. чл.20, ал.4 във вр. с ал.1 от НК :
Съгласно чл.201, ал.1 от НК,
извършител на длъжностно присвояване може да бъде само длъжностно лице, на
което имуществото е връчено в това му качество или му е поверено да го пази или
употребява, защото едновременно с присвояването деецът нарушава и свое служебно
задължение. Съгласно трайната практика на съда, не е необходимо връчването или
поверяването на имуществото да е станало с формален писмен акт. Това може да
стане и по друг начин, като е достатъчно длъжностното лице да е встъпило в
изпълнение на функциите си по пазене или управление на имуществото. Решаващото
в случая е именно длъжностното качество на наказателно отговорното лице, като
липсата на такова при налично поверено имущество неминуемо води до осъществено
от лицето обсебване. Обсебването,
съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от НК е противозаконното присвояване на
чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Изпълнителното деяние се
осъществява чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с
чуждото имущество в свой или в чужд интерес.
По делото е безспорно
установено, като не се и спори от страните, че в периода от началото на месец
декември до 21 декември 2010 г., подсъдимият Я.Д.Д. е
получил от отделните управители на казина във веригата на търговско дружество“******
1“ ООД парични суми в лева и евро с общ
размер 458 610,38 лева, собственост на “****** 1“ ООД. Той е получил тази
парична сума фактически за съхранение на приходите от дейността на дружеството,
които заедно със свид. К.К.
е следвало да държи ( пази и съхранява ) в касата, провери, отчете и предаде
поравно на всеки един от двамата съдружници -
свидетелите Д.И. и Ц.Н.. При получаването на всяка една от сумите от казината, подс. Я.Д. и свид. К.К. са попълвали списък в табличен вид, а при предоставяне
на валута това е било придружено от опис, в който се посочвала конкретната
валута по вид, размер, банкноти и опис на част от серийните номера на същите.
Няма спор и фактът, че сумите са били във фактическото владение на подс. Я.Д., доколкото същите са държани от него в
обитаваното със свид. К.К.
помещение в офиса ( в касата и чекмедже на бюрото ). Всичко това бе подробно
посочено по - горе при излагане на фактическата обстановка по делото. Вместо
обаче сумите да бъдат отчетени и внесени ( предадени ) по предназначение, така
както е било установено, подсъдимият Я.Д., съвместно и с непосредственото
участие на подс. К.С. инсценирал ( симулирал )
извършването на грабеж в офиса, като по този начин, чрез подс.
К.С., взел и задържал така установената парична сума за себе си ( и другият
подсъдим ), т. е. разпоредил се с нея като със свои парични средства и по този
начин лично се облагодетелствал. По делото е безспорно установено, че през един
не малък период от време подсъдимият е владеел предадените му чужди суми, с
които суми противозаконно се разпоредил задържайки ги за себе си, вместо да ги
внесе ( предаде ) своевременно по предназначението им.
При извършване на деянието,
подсъдимият Я.Д. не е имал качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,
“б” от НК в качеството си на управител на търговско дружество “****** 1“ ООД,
тъй като по делото не беше установен договор за възлагане на управление, а
единствено препис от такъв, автентичността на който бе оспорено от защитата. По
делото не бяха събрани достатъчно доказателства, от които да се установи, че
реално съществува оригинал на представеното по делото копие от договор за
възлагане на управление от 12.03.2007 г. Същевременно, следва да се отбележи,
че от изготвената по делото графическа експертиза се установява, че е допустима
хипотезата на пренасяне на подписа на подс. Я.Д.
върху процесния договор, а положените подписи за
“изпълнител“ в договор за възлагане на консултантска дейност и анекс към него
не са били подписани от подсъдимия Я.Д.. При това положение се поставя под
сериозно съмнение авторството на положения подпис в договора за възлагане на
управление от 12.03.2007 г. като акт от изпълнителното деяние в лицето на подс. Я.Д.. За даването на категоричен отговор на този
въпрос обаче е необходимо изследването на оригинала на документа, който, както
се установи, не може да бъде намерен. Не разколебават този извод на съда и
самите обяснения на подс. Я.Д., който отрича
полагането на подпис в този договор. От всичко изложено е видно, че липсват
категорични доказателства, от които да се установи, че положеният подпис под
оригинала на процесния договор за възлагане на
управление е на подс. Я.Д.. Съществуващото съмнение и
възможността за допълнително въздействие върху предоставеното копие ( вкл. чрез
пренасяне на подписа на подс. Я.Д. ) следва да се
тълкува в полза на последния.
Поради това съдът прие, че
на подсъдимият Я.Д. не е било възложена ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество. С определянето му като “отговорник“
от собствениците на дружеството, той е управлявал само фактически посоченото
дружество; липсва “възлагане” от страна на друго лице на подсъдимия, той да
изпълнява ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на
чуждо имущество. Подсъдимият сам се е определил за “управител” на търговското
дружество, с определянето му за “отговорник“ от съсобствениците на дружеството,
но това определяне няма характер на “възлагане” по смисъла на чл.93, т.1, “б”
от НК.
Поради това, съдът намери,
че подсъдимите Я.Д. и К.С. следва да бъдат оправдани по първоначално
повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201 от НК, което има особен субект – длъжностно
лице. Извън това обаче съдът счете, че с деянието си подсъдимите Я.Д.Д.
и К.И.С. са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъпление
по 206, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна,
подсъдимите Я.Д.Д. и К.И.С. ***, в съучастие помежду
си, подс. Я.Д. като извършител, а подс.
К.С. като помагач, противозаконно са присвоили чужди пари в размер на 297
538,00 лева и сумата от 82 355,00 евро с левова равностойност 161 072,38 лева,
като общата стойност на присвоената парична сума е в размер на 458 610,38 лева,
собственост на търговско дружество “****** 1“ ООД, която парична сума подс. Я.Д. владеел и пазил. Подс.
Я.Д. осъществявал фактическа власт върху паричната сума – предмет на престъплението,
въз основа на правно основание – устен договор за поръчка, сключен между него и
свидетелите Д.И. и Ц.Н., по силата на който Я.Д. бил определен за “отговорник“
на казината от веригата на търговско дружество “****** 1“ ООД, като
управителите на тези казина предали посочената паричната сума на подс. Я.Д., а подсъдимият поел задължение да пази, провери
и да предаде паричната сума на свидетелите Д.И. и Ц.Н.. Така подсъдимият Я.Д. е
извършил изпълнително деяние по чл.206, ал.1 от НК – присвояване, като се
разпоредил с предмета на престъплението като със свой. Разпореждането се е
изразило във фактически действия и бездействия, чрез демонстриране на грабеж с
помощта на подс. К.С., който по този начин също е
взел участие в извършването на изпълнителното деяние по чл.206, ал.1 от НК.
Използвайки тази привидност, подс. К.С. взел и
фактически пренесъл инкриминираната парична сума извън патримониума
на търговското дружество, чрез което двамата подсъдими лишили собственика на
паричната сума - търговско дружество “****** 1“ ООД от възможността да получи и
да се разпорежда със своите пари съобразно волята на неговите съсобственици. По
силата на договора за поръчка, подсъдимият следвало да предаде паричната сума
на свидетелите Д.И. и Ц.Н.. Той не е изпълнил задължението си по договора за
поръчка за пазене и предаване на паричната сума, а чрез съдействието на подс. К.С. инсценирал извършването на грабеж в офиса и
последният вземайки с него паричната сума, фактически са се разпоредили с
предмета на престъплението като със свой, като неправомерно двамата задържали
паричната сума и по този начин лишили собственика на парите от възможността да се
разпорежда с тях съобразно неговата воля.
В случая е налице и
хипотезата на чл.206, ал.3, пр.1 от НК, тъй като размерът на присвоената сума е
в размер на 458 610,38 лева, което представлява големи размери. В
инкриминирания период - декември 2010 г., известно е обстоятелството, че
размерът на минималната работна заплата е бил 220,00 лева ( ПМС № 1 / 2008 г.
на МС ). Стойностното изражение на 70 минимални работни заплати за страната към
този момент е било 15 400,00 лева, от което следва, че причинената с престъплението
вреда е в големи размери и деянието следва да се квалифицира по чл.206, ал.3,
пр.1 от НК.
Следва да бъде посочено, че
така посочения размер на причинената с престъплението вреда осъществява първото
предложение деянието да се квалифицира като такова по чл.206, ал.4 от НК -
особено големи размери. Не е налице обаче второто изискване на закона -
деянието да представлява особено тежък случай (чл.93, т.8 от НК). Съгласно
Постановление № 3 / 1970 г. на ВС, съдът трябва да взема пред вид не само особено
големия размер на присвоеното имущество, вида и размера на настъпилите вредни
последици, начина, средствата и подбудите за извършване на престъплението, но и
всички други обстоятелства, които се отнасят до деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав
намира, че не е налице кумулативното изискване деянието да представлява особено
тежък случай, тъй като нито деянието, нито дейците разкриват такава
изключително висока обществена опасност. Личността на подсъдимите лица не е със
завишена обществена опасност, доколкото не са налице данни за извършени от тях
други деяния с правната квалификация на престъпления против собствеността,
както и предвид данните, че преди извършване на настоящото престъпление подс. К.С. е бил осъждан за деяние по непредпазливост. В
същото време тази обществена опасност на деянието също не може да се определи
като изключително висока. Високият размер на щетата и фактът, че е извършено
едно деяние не е достатъчно за такъв извод. Високият размер на щетата е взет
предвид веднъж от законодателя при определяне на едно деяние като обсебване по
чл.206, ал.3 от НК с въвеждане на изискването щетата да е в големи размери. В
случая не са налице и други отегчаващи отговорността обстоятелства, които да
характеризират деянието и дейците като изключително обществено опасни,
доколкото съдът намира, че самите пострадали също са допринесли с поведението
си за настъпване на вредоносния резултат, тъй като те са събирали, съхранявали
и отчитали парите не по регламентирания от закона ред.
От субективна страна
подсъдимите Я.Д.Д. и К.И.С. са извършили деянието
виновно, при пряк умисъл – те са съзнавали неговия общественоопасен
характер, предвиждали са общественоопасните последици
и са искали, целяли тяхното настъпване. В съзнанието
на подсъдимите К.С. и Я.Д. са съществували представи, че те неправомерно своят
държаната от последния паричната сума – предмет на престъплението и по този
начин се разпореждат с нея като със своя, тъй като лишават собственика на парите
от възможността той да се разпорежда с тях съобразно неговата воля. Подсъдимите
са целяли именно този резултат – да задържат
паричната сума за себе си.
Съгласно разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от НК извършител на деянието е този, който участва в самото изпълнение
на престъплението, а съгласно ал.4 на посочения текст, помагач е този, който
умишлено е улеснил извършването на деянието. За да е налице съизвършителство
между две или повече лица в извършването
на общественоопасното деяние по чл.206 от НК е необходимо
да съществува връзка между деянията на тези съучастници,
както в обективно, така и в субективно
отношение. С оглед на това, от обективна страна се изисква съвместност на усилията на отделните участници при
осъществяване на престъплението, като е необходимо съвместните усилия на
участниците да са в причинна връзка с осъществяване на изпълнителното деяние и с осъществяване на престъпния
резултат. В случая по делото се установи, че и двамата подсъдими Я.Д. и К.С.
едновременно са взели непосредствено участие по вземането на държаната от подс. Я.Д. парична сума. В субективно отношение обединяващ момент в съизвършителството е наличността на конкретен общ умисъл на
дейците, т.е. всеки от съучастниците при
осъществяване на действията си трябва да има съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението заедно с
другия извършител и да иска от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. От действията на подсъдимите се
налага именно извода, че е налице общност на умисъл за своене
на инкриминираната парична сума. От обективираните
действия на подсъдимите Я.Д. и К.С. се установява, че те са съзнавали
настъпването на общественоопасните последици и са целяли тяхното настъпване, доколкото с конкретните си
действия всеки от тях е допринесъл за настъпването на престъпния резултат.
Независимо от това обаче, съдът намери, че доколкото не може да влоши
положението на подс. К.С., същият следва да бъде
признат за виновен единствено по първоначално възведеното му обвинение при
формата на съучастие като помагач по чл.20, ал.4 от НК.
Предвид горното, съдът
намери, че подсъдимите Я.Д. и К.С. следва да бъдат оправдани по първоначално
повдигнатото обвинението за извършването на престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.201 от НК ( за това, че деянието е било извършено
от подс. Я.Д. в качеството му на длъжностно лице,
както и че същото е в особено големи размери и представлява особено тежък
случай ) и същите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по
чл.206, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, при съответните
форми на съучастие : извършител по
чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за подс. Я.Д. и помагач по чл.20, ал.4 във вр.
с ал.1 от НК за подс. К.С..
Съдът намира, че от събрания
по делото доказателствен материал, авторството на
деянието е доказано по категоричен и несъмнен начин. Действително единствен очевидец на извършеното от
подсъдимите Я.Д. и К.С. деяние се явява свид. К.Х.,
за която са налице данни за съпричастност към осъществяване на деянието.
Показанията на посочения свидетел обаче са изложени последователно, не страдат
от вътрешни противоречия и кореспондират на другите посочени и обсъдени по –
горе доказателствата по делото. Обстоятелството, че липсват други свидетели –
очевидци на деянието, и в най - малка степен не водят до недоказаност на
обвинението и до извод на настоящият съдебен състав в обратната насока.
Напротив, събраните по делото доказателства в достатъчна степен обуславят
приетия от съда извод досежно авторството на деянието
и вината на подсъдимите лица.
Съдът счита, че по делото не са събрани
доказателства, които да опровергават или да разколебават така формираният
категоричен извод за авторство на подсъдимите Я.Д. и К.С. в извършването на
инкриминираното деяние. Показанията на свид. К.Х.,
дадени при разпита й в хода на съдебното следствие, както и прочетените нейни
показания от досъдебното производство, не установяват по такъв различен начин
обстоятелствата предхождащи и в деня на извършване на деянието, че да е
изключено подсъдимите лица да са извършили на същото. Съдът намира за
убедителни показанията на посочения свидетел. В същото време подсъдимите лица
по вътрешно противоречив и нелогичен начин дават обяснение на убедеността си,
че така развилия се инцидент е бил насочен към личното им дискриминиране от
други служители на фирмата за подс. Я.Д. ( свид. Ц.Н. ) или бивши колеги за подс.
К.С. ( от системата на МВР, където е заемал ръководна длъжност ), което само по
себе си се явява житейски неиздържано.
Формираният въз основа на събраните по
делото доказателства извод за авторството на подсъдимите Я.Д. и К.С. в осъществяването
на инкриминираното деяние не се разколебава и от факта на ненамиране на
инкриминираната сума в пълен размер при задържането на лицата, тъй като това
задържане е било около един месеца след извършването на деянието. В този смисъл
и след като задържането не е осъществено нито непосредствено след извършването
на деянието, нито в близост до мястото на осъществяването му, ненамирането на
пълния размер от сумата не е факт, който логически да изключва участието на
лицата в отнемането на същата сума.
Относно наказанието. За деянието по
чл.206, ал.3 от НК, законодателят е предвидил наказание ”Лишаване от свобода”
за срок от 3 до 10 години, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7
от НК, като съдът може да постанови конфискация на част или цялото имущество.
По отношение на подс.
Я.Д. отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват наличието на усложнената
форма на престъпна дейност – съучастие, което сочи на предварителна планираност и конспиративност в
действията на съучастниците; размерът на причинените
имуществени вреди, който многократно надхвърля критериите за “големи размери“. Подс. Я.Д. е извършил обсебването в качеството си на
определен “отговорник“ в търговското дружество по събиране, съхранение и
отчитане на парични суми, което въпреки, че не му вменява задължения на
длъжностно лице, също отегчаваща наказателната му отговорност. Смекчаващо
отговорността обстоятелства са чистото му съдено минало и добрите
характеристични данни за лицето от негови близки. За смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства съдът отчита и създадената недобра организация в
ощетеното юридическо лице по събиране, съхраняване и отчитане на оборотни
парични средства, което също е допринесло за осъществяване на изпълнителното
деяние и настъпване престъпния резултат.
Съдът прие, че при така констатираните
обстоятелства, деянието не е било извършено при наличието на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно, с оглед
обществената опасност на деянието и дееца
предвиденото в закона най - леко наказание не се явява несъразмерно тежко,
поради което намери, че следва да определи наказанието при условията на чл.54
от НК, доколкото не са налице предпоставките по чл. 55 от НК. Предвид чистото
съдебно минало на подс. Я.Д., съдът прецени, че
наказание “Лишаване от свобода“ в минимално предвидения от закона размер, а
именно три години, в достатъчна степен би изпълнило целите по чл.36 от НК.
Подобно наказание, макар и в минимален размер, все пак се явява достатъчно
продължително, за да осигури постигането на тези цели.
По отношение на подс.
К.С. съдът
съобрази, както беше вече посочено по – горе, наличието на усложнената форма на
престъпна дейност – съучастие, което сочи на предварителна планираност
и конспиративност в действията на съучастниците;
размерът на причинените имуществени вреди, който многократно надхвърля
критериите за “големи размери“. Смекчаващо отговорността обстоятелство на подс. К.С. е чистото му съдено минало. С оглед миналото му
осъждане, по което подс. К.С. е реабилитиран, съдът
приема, че за този подсъдим са събрани не добри характеристични данни.
Отегчаващите обстоятелства в случая определено преобладават, като констатираното
смекчаващо отговорността обстоятелство в никакъв случай не се явява с
изключителен характер.
Поради това съдът намери, че доколкото
не са налице предпоставките по чл. 55 от НК, по отношение на подс. К.С. следва да определи наказанието при условията на
чл.54 от НК, като определи наказание в минимално определения размер на чл.206,
ал.3 от НК, а именно наказание “Лишаване
от свобода” за срок от три години. Така определеното наказание настоящият
съдебен състав счита, че отговаря на степента на обществена опасност на
деянието и най - вече на степента на обществена опасност на дееца и ще изпълни
задачите на генералната превенции. Така определеното наказание съдът намира, че
ще има превъзпитателно - поправително въздействие върху подсъдимия и
превантивно – възпиращо въздействие върху обществото.
Съдът прие, че в конкретния случай не са
налице предпоставките на чл.66 от НК, за прилагане на института на условното
осъждане спрямо подсъдимите Я.Д. и К.С.. Подсъдимите лица са с ясни представи
за обществено полезно и съответно за противоправно
деяние, като в случая двамата са били изкушени чрез неправомерно, общественоопасно деяние да придобият ( присвоят ) чужда
парична сума. Деянието им, с оглед начинът по който е било извършено и
значимите засегнати обществени отношения разкрива значително по - висока степен
на обществена опасност от типичния вид на обсебване. Също така съдът преценява,
че провеждането на наказателното производство против двамата подсъдими Я.Д. и К.С.
не е оказало определено превъзпитателно и предупредително въздействие, което
неизбежно е въздействало и на представата им за евентуалните възможни последици
при продължаване на престъпната му дейност. Поради това и съдът прие, че за
превъзпитанието на подсъдимите Я.Д. и К.С., както и за постигане на другите
цели на наказанието е наложително неговото реално изтърпяване. В тази връзка
съдът намери, че определянето на наказание “Лишаване от свобода” в размер на по
три години, без да бъде прилагана разпоредбата на условното отлагане на това
наказание е достатъчна санкция, която ще гарантира на подсъдимите Я.Д. и К.С.
бъдещото им правомерно поведение.
На основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС, съдът
определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието ”Лишаване от свобода”
за срок от по три години по отношение на подсъдимите Я.Д.Д. и К.И.С., изпълнимо в затворническо
общежите от открит тип.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК, съдът приспадна от изтърпяването на така наложените на подсъдимите Я.Д.Д. и К.И.С. наказания “Лишаване от свобода“ времето, през
което същите са били задържани с мярка за неотклонение ”Задържане под стража” и
“Домашен арест”.
С оглед на тези съображения, съдът
постанови своята присъда.
СЪДИЯ
към СГС: