№ 217
гр. Варна , 21.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000427 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на
„Енерго – Про Продажби“ АД със седалище гр.Варна срещу определение от съдебно
заседание от 04.06.2021г. по търг.дело № 1188/20г. по описа на Варненски ОС, търговско
отделение, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК
до приключване на производството по адм.дело № 1719/21г. по описа на АС – София град с
предмет проверка на законосъобразността и действителността на Решение СП-5 от
28.03.2019г. на КЕВР.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва извода на съда, че административното производство по обжалване на
Решение № СП-5 от 28.03.2019г. е от преюдициално значение за разрешаване на търговския
спор. Твърди че ВОС не е направил правилна оценка за това какъв е характерът на
административния акт, както и дали неговата отмяна е в състояние да породи, погаси или
измени права и задължения на страните по облигационната им връзка. Твърди че
приложимата преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия в отношенията
между страните е определена от стабилен акт на КЕВР през 2011г. – Решение № Ц-10 от
30.03.2011г. Сочи че Решение № СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР няма отношение към начина
на формиране на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от
възобновяеми източници. Решение № СП-5 е постановено като заместващ акт на отменената
т.1.7 от Решение № СП-1 от 31.07.2015г., но нито едно от двете не е ценово решение по
смисъла на закона, т.е. с тях не се определят нови цени за изкупуване на ел.енергия. С тях
КЕВР единствено е оповестила в диспозитив изведения от Решение № Ц -10 от 30.03.2011г.
размер на нетното специфично производство, който е един от множеството технически и
1
икономически параметри, вече послужили за утвърждаване на преференциалната цена по т.7
от посоченото решение. Поради което и твърди че няма разлика в размера на нетните
специфични производства, посочени в диспозитивите на двете решения № СП-1 и новото №
СП-5.
Твърди че решенията на КЕВР, с които се установява нетното специфично
производство, имат оповестително, а не конститутивно действие, те оповестяват факт, на
който законът е придал правно значение, но който се е осъществил преди датата на
оповестяването. Сочат че нетните специфични производства са били определени още към
датата на постановяване на съответните стабилизирани решения за определяне на
преференциалните цени, но доколкото към датата на издаването на същите не е било налице
нормативно основание същите да бъдат сочени изрично в ценовите решения2 те не са
изрично изведени в диспозитивите на същите. Твърдят че отмяната на административният
акт, с който е оповестено НСП няма обратно действие.
Твърдят на следващо място че възможната отмяна на Решение № СП-5 от
28.03.2019г. на КЕВР не би била преюдициална за решаването по същество на търговския
спор с правно основание чл.79 от ЗЗД, а по същество би била основание за друг иск,
различен от настоящия.
Твърди че спирането е недопустимо с оглед законово придадената предварителна
изпълняемост на акта по смисъла на чл.13 ал.9 от ЗЕ. Позовава се мотивите на тълк.решение
№ 2 от 19.11.2014г. на ВКС по тълк.дело № 2/14г. на ОСГТК, съобразно които когато
отмяната на ИАА е настъпила след приложението на административния акт, то компетентен
да възстанови нарушените права е административният орган, а не съда. Твърди че до
отмяната на акта е недопустимо пренебрегването на придаденото на акта предварително
изпълнение, дори и по реда на чл.22 ал.1 т.4 от ГПК.
Моли съда да отмени обжалваното определение.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата „УП България 26“ ЕООД.
Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 1188/20г. по описа на ВОС е образувано по
осъдителни искове на „УП България 26“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД за сума
претендирана като незаплатена цена на произведена и доставена електрическа енергия за
м.октомври 2017г., м.ноември 2017г. и м.декември 2017г. от ВяЕЦ за нетно специфично
производство над 2 000 Квтч по приложими преференциални цени.
С обжалваното определение от съдебно заседание на 03.06.2021г.
2
първоинстнационният съд е спрял на основание чл.229 т.4 от ГПК производството по делото
до приключване на производството по адм.дело № 1719/21г. по описа на АС – София град с
предмет проверка на законосъобразността и действителността на Решение № СП-5 от
28.03.2019г. на КЕВР. Производството пред административния съд е образувано по жалба
срещу Решение на КЕВР № СП-5 от 28.03.2019г., с което е установено, считано от
31.07.2015г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2 000
КВтч, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически
централи работещи до 2 250 час по т.8 от Решение Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР във връзка
с Решение № Ц-13 от 28.06.2006г.
Решение на КЕВР № СП-5 от 28.03.2019г. е издадено след отмяна по съдебен път на
Решение № СП-1 от 31.07.2015г. по отношение на точка 1.7.
Спорно между страните по делото е как следва да се определи размерът на
дължимата цена, като твърдението в исковата молба е че единственото приложимо НСП на
електроенергия е това по т.8 и т.9 от Решение Ц-10. Спорът се концентрира върху това дали
по отношение на една и съща електроцентрала, в рамките на една календарна година са
приложими и двете тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година
е приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се заплаща по
цени за излишък. Спорът по делото касае тълкуване, с оглед начина и на прилагане на
разпоредба на индивидуален административен акт, относим към определянето на
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници.
Съставът на въззивния съд намира, че евентуалната нова отмяна на т.1.7 или 1.8, сега
определена със СП-5 от 28.03.2019г. , сама по себе си няма да даде отговор относно
тълкуването на разпоредбата в значимата за спора насока. Освен това във вече формираната
от ВКС практика е прието обратно действие на отмяната на решенията на КЕВР с
характеристиките на индивидуални административни актове. /в този смисъл са и мотиви в
определение № 360 от 10.07.2019г. по търг.дело № 2655/18г., І т.о./
На следващо място обжалваното пред административния съд решение е
предварително изпълняемо по силата на закона – чл.13 ал.9 от ЗЕ, според който
обжалването на решенията на КЕВР не спира изпълнението, както и че искането за спиране
на изпълнението на определени решения, сред които посоченото попада, е недопустимо. /в
този смисъл определение № 442 от 30.07.2015г. по ч.търг.дело № 1386/15г., ІІ т.о./
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките
по чл.229 т.4 от ГПК за спиране на производството по делото и обжалваното определение
следва да бъде отменено от въззивния съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯВА определение от съдебно заседание на 03.06.2021г. по търг.дело №
1188/20г. по описа на Варненски окръжен съд в частта му, с което производството по делото
е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4