№ 889
гр. Варна, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20213100900476 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образуването по искова молба от АЛ. Н. Н. срещу
„Банка ДСК“ ЕАД.
В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявените искове на основание чл. 140 от ГПК, съдът
следва да насрочи делото и да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими;
както и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК изготви следния проект
доклад по делото:
Производството е образувано по предявен от АЛ. Н. Н. срещу „Банка
ДСК“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи сумата от 289361.55лв., представляваща главница по договор за
жилищен кредит от 26.09.2007г., поради погасяване по давност.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен
1
договор за жилищен кредит от 26.09.2007г., по силата на който банката е
предоставила кредит в размер на 315490.00лв. за покупката на жилище.
Ответникът с твърдения, че е обявил кредитът за предсрочно изискуем е
подал заявление по чл.417 от ГПК и е била издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр. дело №4387/2011г. по описа на ВРС за сумите
304665.31лв. главница, 24694.53лв. неплатена договорна лихва за периода
07.02.2011г. до 24.02.2011г., 1533.13лв. санкционираща лихва за периода
10.02.2011г. до 24.02.2011г. и 95.00лв. заемни такси. След подадено
възражение по чл.414 от ГПК е предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК от страна
на банката, който е отхвърлен с влязло в сила решение по т. дело №464/2017г.
по описа на ВОС, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост.
Въз основа на ново извлечение от сметка от 04.05.2017г. е издадена
нова заповед за изпълнение по ч.гр. дело №5973/2017г. и изпълнителен лист.
Заповедното производство е прераснало в исково такова по т. дело
№1113/2017г. по описа на ВОС. Производството по това дело е прекратено,
като са били обезсилени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Ищецът твърди, че с получаване на исковата молба по т. дело
№464/2014г. кредитът е бил превърнат в предсрочно изискуем. От тази дата
банката не е предприемала действия, които да спират или прекъсват
погасителна давност. По тези съображения се твърди, че вземането за
главница по договора за кредит е погасено по давност.
Излага се, че за ищецът има правен интерес от отричане
съществуването на вземането на ответника, тъй като за обезпечение на
договора за кредит има вписана ипотека върху недвижим имот и банката
отказва да я заличи.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ищецът не дължи сумите за главница.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „Банка ДСК“
АД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В същият се излага, че производството
по делото е недопустимо. На 09.10.2020г. банката е предявила кумулативно
съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на дължимите суми по
сключен с ищеца договор за жилищен кредит от 26.09.2007г. По това дело е
постановено решение №201/28.06.2021г., което към настоящия момент не е
2
влязло в законна сила. В отговора на исковата молба по това търговско дело,
ответникът е направил възражение за давност.
По изложените съображения моли производството по делото да бъде
прекратено.
По същество оспорва предявения иск по основателност. Не оспорва
обстоятелството, че е сключен договор за жилищен кредит в размер на
315490.00лв. Поради непогасяване в срок на месечни погасителни вноски е
допусната забава в плащанията над 90 дни на основание т.20.2 от Общите
условия за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Такова изявление е отправила с нотариална покана рег. №998, том
1, акт 31 на нотариус Людмила Гонова, рег. №116 на НК. Същата е връчена на
ищеца, лично на 03.04.2017г.
Оспорва се обстоятелството кредитът да е с по – ранна дата на
предсрочна изискуемост.
Излага се, че банката е подала заявление по чл.417 от ГПК, предмет на
ч.гр. дело №4387/2011г. Издадени са заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, срещу които е подадено възражение. По предявените установителни
искове с правно основание чл.422 от ГПК е образувано търговско дело
№464/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна. Постановеното решение
№845/12.11.2015г. е отменено с решение №109/05.05.2016г. по в.т. дело
№72/2016г. на Апелативен съд - Варна и предявените искове са били
отхвърлени с мотиви, че не е настъпила предсрочна изискуемост.
В изпълнение на съдебното решение банката е върнала кредитната
експозиция в редовност и преизчислява дълга съобразно ненастъпила
предсрочна изискуемост.
С оглед изложеното кредитът е отнесен като предсрочно изискуем на
03.04.2017г. Към тази дата са непогасени 60 броя погасителни вноски в общ
размер на 146533.60лв. /главница/. Договорна лихва не е начислявана след
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
С предявяването на осъдителните искове на 09.10.2020г. банката е
прекъснала давността.
По изложените съображения ответникът моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск.
3
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищеца, че
следва да установи следните факти: че е сключен договор за кредит, че по
него е налице непогасена главница 289361.55лв., че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на датата на връчване на исковата молба по т. дело
№№464/2014г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че
следва да установи положителните факти, на които се позова, а именно, че с
влязло в сила решение е признато между страните, че не е настъпила
предсрочна изискуемост с по – ранна дата, че банката е упражнила правото си
обяви кредита за предсрочно изискуем, като е връчена нотариална покана до
длъжника на 03.04.2017г., че е извършила действия, които спират или
прекъсват давност, в това число и подаване на искова молба на 09.10.2020г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти:
че е сключен договор за жилищен кредит от 26.09.2007г.
че е налице непогасена главница в размер на 289361.55лв.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти, по отношение на които страните не сочат доказателства.
На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът намира, че делото подлежи
на разглеждане по реда на общия исков процес. Не са налице други
предварителни въпроси по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК, по които съдът не се
е произнесъл.
На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора
писмени доказателства, като относими и допустми към предмета на спора.
Следва да бъдат изискани т. дело №464/2014г. по описа на ВОС и т.
дело №1113/2017г. по описа на ВОС за послужване, тъй като са необходими
за установяване на твърдяните от ищеца факти досежно датата на обявяване
на кредита за пресрочно изискуем.
В отговора на исковата молба е направено искане за спиране на
производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. По същото
искане съдът ще се произнесе в съдебно заседание след изразяване на
4
становище от ищеца.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
20.09.2022г. от 09.00 часа , за която дата и час да се призоват страните като
им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца препис от отговора
на исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането за на ответника за спиране на
производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба и
отговора писмени доказателства.
ИЗИСКВА за послужване т. дело №464/2014г. по описа на ВОС и т.
дело №1113/2017г. по описа на ВОС.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното производство. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще
заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5