Присъда по дело №381/2018 на Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И към присъда № 98, постановена на 22.06.2018 год. по наказателно общ характер дело № 381/2018 год. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Повдигнато е обвинение против подсъдимия Г.И.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, пенсионер, женен, неосъждан, с ЕГН **********, за това, че на 22.03.2016 год. в град Раднево, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – престъпление по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 от НK.

В пледоарията си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.

По отношение на наказанието предлага на подсъдимия Г.И.П. да бъде определено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от една година, което наказание да бъде намалено с 1/3 и да бъде определено наказание в размер на от осем месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият Г.И.П. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и взема становище съдът да го признае за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Защитникът на подсъдимия Г.И.П., адв.И.Г. *** оспорва обвинението срещу подзащитният му и пледира съдът да постанови оправдателна присъда.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и становищата на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

Безспорно установено е, че подсъдимият Г.И.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, пенсионер, женен, неосъждан, с ЕГН **********. Подсъдимият Г.И.П. ***, в съседна на къщата на свидетеля Р.С. ***.

Установи се по делото, че на 22.03.2016 год. в дворовете на двете къщи била извършена проверка от служители на Община Раднево във връзка с границите на имотите. По повод на тази проверка и след приключването й подсъдимият П. започнал да вика и крещи към съседа си С.. Свидетел на скандала станал Николай Митев, съсед и на двамата. Подс.П. викал от двора си като обиждал С. и семейството му с нецензурни изрази като ”Да еба на майка ти путката”, ”Да еба майка ти”, ”Да те еба в бунака”, ”Педерас, нямаш мъди, пък се чешиш”, ”Майка ти цял живот ходи по вагоните и по фургоните, колко хора я мандруваха, дърта курва”, ”Какъв баща си много знаеш дали си баща или не си баща”. Тези обиди били отправени директно към С., но имало и обиди към двамата му родители. Подс.П. замахвал заканително с пръсти и викал: ”Ще ви утрепя”, ”Аз ще ви кажа”, ”Ще видите вие какво ви чака”, ”Ще ви претрепя”, ”Умря ли ти котката, умря ли?”. След това подс.П. излязъл на улицата пред къщата и с лопата започнал да прехвърля чакъл, който С. бил засипал пред вратата си. Подс.П. прехвърлял чакъла пред неговата къща, като продължавал да крещи и обижда св.С.. Свидетел на поведението на подс.П. станала и сестрата на С. – свидетелката Мария Йорданова. След като подс.П. продължил да вика по св.С. и семейството му и да ги заплашва, С. решил да се обади на тел.112.

На място пристигнали полицаи от Районно управление - Раднево – свидетелите Димитър И.И., Живко Тенев Койчев и Атанас Петров Великов. При пристигането им на място св.С. подал оплакване, че съседът му Г.П. го обижда и заплашва със саморазправа. Служителите на МВР поканили подс.П. да дойде до служебния автомобил, за да проведат разговор с него. Подс.П. на висок глас заявил, че не е тяхна работа да се месят, като и че ”били на страната на Р.”. Заявил, че ще подаде сигнал в прокуратурата против тях. След като му поискали документ за самоличност, подс.П. отказал да им предостави такъв. През цялото време, докато полицаите били на място, подс.П. продължил да обижда съседа си Р.С.. Свидетелят Димитър И. съставил на П. разпореждане да не влиза в пререкания и саморазправа със съседа си Р.С.. Подс.П. обаче не изпълнил това разпореждане и продължил да отправя обиди към съседа си С.. Св.Великов обяснил на подс.П., че ако не изпълни разпореждането да не предизвиква скандали, да не заплашва и да не обижда свидетеля С., ще му бъдат поставени помощни средства - белезници и ще бъде задържан в Районно управление - Раднево. Подс.П. казал, че нямат право да го задържат и продължил да обижда съседа си. Св.Великов поставил на подс.П. помощни средства - белезници. Точно преди да ги сложат, подс.П. представил личната си карта. Все пак бил отведен в Районно управление - Раднево, но поради медицински причини бил освободен малко по-късно.

Гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация се подкрепя изцяло от събраните и приобщени към делото доказателства - постановление за образуване на досъдебно производство, жалба, доклад, разпореждане на полицейски орган, постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, протокол за разпит на обвиняем, характеристика, справка за съдимост, ДСМПИС, протоколи за разпит на свидетели, протокол за предявяване на разследване, статистическа карта за обвиняемо лице, постановление за прекратяване на наказателно производство, определение на Районен съд Раднево, определение на Окръжен съд Стара Загора.

В случая с присъда № 193/08.11.2017 год. по описа на РС Стара Загора, вляза в сила на 17.01.2018 год. подс.Г.И.П. е признат за виновен за това, че на 22.03.2016 год. в град Раднево е казал нещо унизително за честта и достойнството на Р.И.С. в негово присъствие ”Да те еба в бунака”, ”Дати еба майката”, ”Да еба на майка ти путката”, ”Педераст”, ”….нямаш мъде”, ”Какъв баща си, много знаеш дали си баща или не”, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 1000 лева.

С решение № 171 от 22.06.2016 год. по адм.дело № 184/2016 год. по описа на Административен съд Стара Загора е отменена Заповед № 22 от 22.03.2016 год. за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР, издадена от полицейски орган мл.инспектор Живко Тенев Койчев при РУ Раднево като незаконсъобразна.

Наказателното производство в случая е образувано срещу лице по отношение на което за същото деяние е било проведено и приключило с влязъл в сила съдебен акт – присъда по наказателно производство от частен характер.

Съгласно чл.4, §1 от Протокол № 7 от ЕКПЧ никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. Приключилото първо по ред производство по смисъла на чл.6, §1 от ЕКПЧ съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК. Наказателното производство е образувано в нарушение на принципа non bis in idem. Забраната по чл.4,§1 от Протокол № 7 към Конвенцията следва да бъде схващана като забрана за преследване и наказване за второто деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са сходни, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес. Наблягайки именно върху фактите като отправна точка на преценката за наличието на idem, Съдът е акцентирал, че престъплението следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството /§80-82, §84/. Съзвучен с правото на ЕКПЧ по отношение на второстепенното значение на формалните вътрешноправни квалификации е и критерият на СЕС за приложение на принципа non bis in idem – тъждеството на деянието, разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес. Според СЕС отправната точка за преценка на понятието ”същото деяние” е ”конкретното незаконно поведение”. В този смисъл са и ТР № 3/22.12.2015 год. на ВКС по тълк.д. № 3/2015 год., ОСНК и ТР № 4/06.02.2018 год. на ВКС по тълк.д. № 4/2017 год., ОСНК.

В случая престъплението, извършено от подс.П. следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител и са неразривно свързани помежду си във времето и в пространството. Правната квалификация на деянията е критерии без решаваща роля за определянето на idem /същото деяние/, а водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъществено от дееца поведение и преценката на idem изисква във всеки конкретен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушението, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприетото поведение на дееца.

С оглед изложеното, за да се приложи този принцип е необходимо да е налице тъждественост на деянието.

В ТР № 3 от 22.12.2015 г на ОСНК ВКС са очертани критериите за приложението на принципа „ne bis in idem”: „забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние”. Принципът се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса, като в тази насока е от значение разбирането за „наказателно обвинение” и „наказателно производство” по смисъла на ЕКПЧ, които не съвпадат изцяло с това по националното право. Съдът по правата на човека е извел критериите „Енгел” относно наличието на „наказателно производство”, а именно: 1/ квалификация на деянието по националното право, 2/ характер и естество на нарушението, 3/ вид и тежест на предвиденото наказание. При преценката на елемента „idem”: „същото деяние”, същественото е, че деянието следва да се разглежда като съвкупност от фактически обстоятелства, които са идентични или сходни. Не е задължително да е налице пълно покриване на релевантните факти, а е достатъчно да е налице сходство на фактите /съвкупност от фактически обстоятелства/, когато те „се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и пространството”. Не е допустимо да бъдат проведени две или повече наказателни производства срещу едно и също лице за деяние, което е идентично или сходно с това, за което вече е реализирана неговата „наказателна” /по смисъла на ЕКПЧ/ отговорност, защото, ако това бъде направено, би се стигнало до нарушение на принципа „ne bis in idem”. В този случай, за да бъде гарантирано, че лицето няма да бъде преследвано повторно за същото деяние, то последващото производство с наказателен характер подлежи на прекратяване.

По настоящия случай, първо по време са приключили производството по АПК, във връзка с ЗМВР и по НЧХД, които са ”наказателни” по своя характер, водени срещу същото лице за същото деяние. След това е образувано настоящото наказателното производство от общ характер, което самостоятелно представлява пречка за реализиране на наказателната отговорност на същото лице за същото деяние. Следователно, в настоящия случай, срещу едно и също лице са приключили две производства с наказателен характер, което безусловно задейства принципът ”non bis in idem”.

При тези данни съдът, за да приеме за установена изложената по-горе фактическа обстановка в частта й, касаеща авторството на извършване на деянието, кредитира с доверие в тази им част обясненията на подсъдимия дадените в хода на досъдебното производство и писмените доказателства, приложени по делото.

Ето защо съдът призна подсъдимия Г.И.П. за невинен в това, че на 22.03.2016 г., в град Раднево, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, поради което го оправда по обвинението за извършено престъпление чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 от НK.

 

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: