Мотиви по Присъда №
260002/19.01.2021г. по ВНОХД № 745/2020г. по
описа на Плевенски окръжен съд:
С Присъда № 19/5.12.19г.,постановена по НОХД
№ 162/19г. по неговия опис, РС-Никопол е признал подсъдимия Г.М.П.,роден на ***г***,
обл.Плевен, ул.“Ал.Стамболийски“ №10, българин, български гражданин, със
средно-специално образование, не работи, разведен, неосъждан, ЕГН********** за
ВИНОВЕН в това, че на 10.07.2018г. в гр.Г. област Плевен пред надлежен орган на
властта - полицейски служител при РУ -Г. към ОД на МВР-Плевен е набедил М.Г.С.
в престъпление, като знае, че е невинен – престъпление по чл.286, ал.1 от НК,
поради което и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на "лишаване от свобода" за срок от
6 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил с
тригодишен изпитателен срок.
Със същият съдебен акт на основание чл.55, ал.3 от НК РС-Никопол
не наложил на подсъдимия предвиденото по-леко наказание по чл.286, ал.1 от НК „обществено
порицание“ като осъдил Г.П. да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен сумата в
размер на 187.68 лв., както и сумата в размер на 311.00 лв. по сметка на
РС-Никопол.
Недоволен от така постановената присъда е останал упълномощения от
подсъдимия защитник – адв.С.Б. ***,който е подал в срок въззивна жалба пред
Плевенски окръжен съд /ВНОХД № 53/2020г. по описа на с.с./ с оплакване,че
присъдата е незаконосъобразна с оглед неправилното приложение на материалния
закон от първата инстанция.Навеждат се доводи,че районния инспектор при РУ на
МВР–Г. не разполага с компетентност да образува досъдебно производство и да
разпитва свидетели,а евентуално извършените от него действия нямат правна
стойност.В контекста на изложеното се отправя искане за отмяна на атакуваната
присъда и оправдаване на въззивния жалбоподател по обвинеието,за което е
предаден на съд.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия Г.М.П. лично
и чрез служебния защитник адвокат Зоя П. от АК-Плевен. Защитникът приема,че
набраната по делото доказателствена съвкупност установява различна от
възприетата от районния съд фактология,а оттам направените от тази инстанция
изводи досежно обективната и субективна съставомерност на деянието са
несъстоятелни.Твърди се,че свидетеля Д.И..не е надлежен орган на власт по
смисъла на чл.286,ал.1 от НК,а такива са субектите,които разследват по
правило,а не по изключение – прокурора,съда,разследващите органи – следователи,
разследващи полицаи и митнически инспектори, понеже те имат компетентност да
образуват наказателно производство и да отпочнат наказателно преследване.Акцентира
се върху липсата на доказателства полицейския служител Д.И..да е действал като
орган по чл.212,ал.2 вр. с чл.194,ал.4 от НПК – същия не е извършвал привличане
на Г.П. като обвиняем,а и липсват доказателства на същия да са били възлагани
действия по разследването като се подчертава,че обхвата на неговата деятелност
по случая е заключена в рамките на осъществената полицейска проверка, резултатите
от които са оформени в нарочна преписка. Защитникът счита,че липсват
доказателства и досежно субективната страна на деянието доколкото подсъдимия е
насочил оплакването си не до органите на полицията,а до ЕННСП 112,а записа от
проведения разговор не обоснова извод,че същия е имал намерение да набеди свидетеля
С.,че е извършил престъпление спрямо него.
По-нататък адвокат П. приема,че отсъстват доказателства в подкрепа
на извода,че съобщеното от въззивния жалбоподател на телефон 112 е лъжа като в
тази насока показанията на свидетелите С. и П. се оценяват като компрометирани
с оглед влошените личностни взаимоотношения,в които се намират според нея с
подзащитния `и,акцентира върху показанията на свидетеля Т.,който възприел
състоянието на подзащитния `и преди и след заявения от него физически контакт
като приема,че свидетеля Х. е установил травматични увреди по лицето на Г.П.,които
е отработил,макар и същите да не са отразени в изготвената медицинска
документация.В контекста на изложеното приема,че Г.П. е действал със
съзнанието,че съобщава на ЕННСП 112 достоверна информация като заявеното от
него кореспондира със заключението на вещото лице Н.Л.която регистрира
повишената му емоционалност и склонността му към преекспониране на провокация от насрещната страна.На този фон
отправя искане за отмяна на атакуваната присъда и опрадаване на подзащитния `и.
Въззивният жалбоподател Г.П.
моли съда за постановяване на оправдателна присъда.
Процесуалният представител
на ОП-Плевен моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда като счита,че
РС-Никопол е постановил обстойно мотивиран съдебен акт като приема,че въззивния
жалбоподател съзнателно е изложил неверни твърдения,а в конкретния случай е
налице и орган на власт по смисъла на чл.286 от НК,доколкото с първото действие
по разследване при неотложност полицейския орган /свидетеля Д.И.,бел.с.д./ има право да започне досъдебно производство.
Плевенски окръжен съд след като се запозна с оплакването в жалбата
на подсъдимия,с доказателствата по делото и събраните такива в хода на
проведеното от него въззивно съдебно следствие и след като изслуша становището
на страните в съдебно заседание упражни правомощията си по чл.334,т.2 вр. с
чл336,ал.1,т.3 от НПК като отмени изцяло Присъда № 19/5.12.2019г. постановена
по НОХД № 162/2019 г. по описа на Районен съд - Никопол, и вместо нея постанови
нова присъда,с която :
ПРИЗНА подсъдимия Г.М.П.,роден на ***г. в гр. Никопол, Плевенска
област, живеещ в село С., Плевенска област, ул. „А.С.“ № **, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, ЕГН
– **********, ЗА НЕВИНЕН в това, че на 10.07.2018 г. в гр. Г., Плевенска
област, пред надлежен орган на властта – полицейски служител при РУ – гр. Г.
към ОД на МВР - гр. Плевен да е набедил М.Г.С. в престъпление, като знаел, че е
невинен и го ОПРАВДА по повдигнатото му обвинение по чл. 286, ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените деловодни разноски по
делото възложи за сметка на сметка на
Държавата.
Разпоредбата на чл.14 от НПК задължава съда да взема решенията си
по вътрешно убеждение,което следва да е базирано на обективно,всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Всяко отклонение от този
принцип компрометира изводите както по фактите, така и по правото и очертава
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и липса на възможност
страните да узнаят как е формирано вътрешното убеждение на първостепенния съд,а
въззивния съд - да упражни контрол върху установения за това формален процес /в
този аспект Решение № 280/11.07.13г. по н.д. № 865/13г. и Решение №
182/29.03.2013г. по н.д. № 309/13г.,двете по описа на ВКС/.ВКС е имал
възможност нееднократно също така да посочи,че липсата на съображения в съдебен
акт,с който се решават въпроси по съществото на делото, винаги представлява
абсолютно процесуално нарушение,което обуславя отмяна на същия – Решение №
225/19.05.2011г. на ВКС по н.д. № № 1330/2011г., I н.о. ,НК, докладчик съдия Р.К.
Анализът на мотивите на атакуваната присъда сочи,че РС-Никопол е
изложил бланкетни доводи по правната страна на инкриминираното деяние,които
обаче не само са откъснати от конкретиката на настоящия случай,но дори не дават
отговор на доводите на защитника на подсъдимия и държавното обвинение по
съществения въпрос е ли полицейския инспектор - свидетеля Д.И..- надлежен орган
по смисъла на чл.286 от НК,както и какви
са основанията за направата на положителен или отрицателен извод в тази
насока.Обстоятелството,че първоинстанционният съд най – вероятно е ползвал
бланка на мотиви от друг съдебен акт
/л.71,гръб от НОХД № 162/2019г. – „…подсъдимата е извършила
престъплението…като знаела,че е невинна …“/ не е най-съществения порок на
мотивите стига рамката на разсъжденията по горецитираната правна норма да не
беше заключила правната аргументация единствено върху теоретичните `и аспекти.
От друга страна анализа на доказателствената съвкупност извършен
от контролирания съд страда от противоречия и дефицити,които трудно могат да
бъдат аргументирани при внимателния прочит на приобщените доказателства.
Така например опитът на РС-Никопол да обоснове мотивите на Г.П. да
набеди свидетеля М.С. намират тангенция в изявленията му по повод упражненото
от него право на лична лична защита,както и в доказателства,които очевидно не
са събрани пред този съд при внимателния преглед на проведеното от
контролираната интнация съдебно следствие /л.69,гръб от НОХД № 162/2019г. по
описа на ОС-Плевен/, което е в колизия с основното начало по чл.18 от НПК.
Без претенция за изчерпателност следва да се посочи,че от мотивите
на районния съд не става ясно защо свидетеля И. Т. е възприет като „очевидец на
инцидента“ след като същия в показанията си,ценени първата съдебна инстанция,
отрича да е възприел такъв,а предположение в тази насока
се съдържа единствено в обясненията на подсъдимия,които обаче в тази им част са
пренебрегнати при доказателствения анализ.РС-Никопол несъмненено е следвало да
съпостави обясненията на подсъдимия със записа от ЕННСП 112 /“****„/ като
регистрира разликите в заявения от него механизъм на увреждане и ги съпостави с
показанията на М. С.,Румен П.,И. Т. и Г. К.
Настоящето въззивно производство е трето поред след като с Решение
№ 135/22.07.2019г. Плевенски ОС е отменил Присъда № 14/10.06.2019г. постановена
по НОХД № 10/2019г. по описа на РС-Никопол,а с Присъда № 10/17.06.2020г. друг
въззивен състав на ОС-Плевен е отменил Присъда № 19/5.12.2019г. постановена по
НОХД № 162/2019г. по описа на ОС-Плевен като е оправдал въззивния жалбоподател Г.М.П.
по вмененото му обвинение по чл.286,ал.1 от НК.
ВКС на Република България с Решение № 113/30.09.2020г. по КНД №
541/2020г. на основание чл.354,ал.3,т.2 и т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.348,ал.1,т.1
и т.2 от НПК е отменил Присъда № 10/17.06.2020г. на ОС-Плевен и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В контекста на горното и при съобразяване на ограничителната
хипотеза на чл.335,ал.3 от НПК настоящия въззивен състав намери,че делото
следва да се реши по същество.
За да постанови присъдата си Плевенски окръжен съд след като
подложи на преценка събраните на досъдебното производство и в рамките на
проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Г.М.П. е роден на ***г***, обл.Плевен, ул.“Ал.С.“ №*/*, българин, български гражданин, със
средно-специално образование, не работи, разведен, неосъждан, ЕГН**********.
Подсъдимият Г.П. ***.
Около 7.00 часа на 10.07.2008г. свидетелят М.С.,който работел като
отчетник при ЕООД „ВиК“ – Плевен с място на работа с.С.,обл.Плевен отишъл да нагледа
лодката си,която се намирала на пристанището в същото населено место.Скоро след
това тръгнал да се прибира като пътем се срещнал със свидетеля Румен П.,който
си наливал изворна вода от чешма,находяща се до бившата фурна в посоченото
населено место.Поинтересувал се защо ползва външен водоизточник и след като
разбрал,че му е необходима за домашната кафемашина го качил в колата и го
откарал до дома му. Впоследствие се насочил
към с.М., обл.Плевен,където в снек-бар „Ц.“,обслужван от свидетелката Г.
К. консумирал кафе, а по-късно се насочил към град Г..
Малко след 8.00 часа подсъдимият Г.П. се срещнал със свидетеля И. Т.
недалеч от старата фурна на с.Сомовит,разменили няколко думи и се разделили
като Т. се прибрал у дома си,за да се прибере, т.к. бил мокър от падналия
дъжд.Половин час по-късно Т. излязъл,за да купи бира и видял Г.П. на уличен
бордюр недалеч от старата фурна на с.С..Попитал го какво става,подсъдимият му
отвърнал, че ял бой,след което свидетеля продължил в избраната от него посока.
В 8,11 часа на процесната дата Г.П. се обадил на ЕННСП 112 като
заявил,че се срещнал с М.Г.С.,който „…Пребива ме от бой…имам рана на носа.Той
ме блъсна в с колата…В продължение на 2-3 минути ме рита…“ като споделил още,че
„…Илия Т. присъства на случая“.По повод горното приелия обаждането оператор
адресирал информацията до ОД на МВР-Плевен в 8,16,07 ч.,а до ЦСМП-Плевен в
8,16,50 часа.Екип на ФСМП-Г. в състав свидетелите Х.Х. – фелдшер и шофьор С.К.
посетили обявеното им местопроизшествие.Заварили подсъдимия,който седял на
бордюра и имал прясна раничка,кървяща като охлузена от челната страна на носа
като Г.П. заявил,че го блъснала кола и че го болят гърдите и главата.Въпреки
направените оплаквания П. се качил самостоятелно в линейката като бил
транспортиран до ФСМП-Г.,където бил прегледан от дежурния лекар – свидетелката
В. Г.,която провела рентгенографско изследване,което не установило травматични
увреждания на глава и таз,като регистрирала и нормален неврологичен статус.Възобновените
оплаквания на въззивния жалбоподател и несъгласието му с направените от нея
като медицинско лице констатации я мотивирали да го насочи за по-щателно
изследване в КДБ/СО на УМБАЛ „Д-рГ.Странски“ ЕАД – Плевен като проведените и
там образни изследвания на лицеви и тазови кости не установили травматични
увреди, а установената повърхностна травма на епидермиса на носа била
обработена от лекуващия лекар.
По повод подадения в РУП-Г. сигнал свидетелят Б. М., в качеството си
на Началник на процесното управление, разпоредил на свидетеля Д.И..– полицейски
инспектор в същото да извърши проверка по случая и му докладва резултатите.Свидетелят
Д.И..посетил ФСМП-Г. и заварил Г.П. по времето, през което на същия се
осъществявал медицински преглед от свидетелката В.Г., лекар – координатор.В хода
на проведения разговор П. заявил,че се срещнал на улицата със свидетеля М. С.,който
го блъснал с кола в областта на главата,а впоследствие отново го ударил с
управляваното от него превозно средство.На въпроса на свидетеля Д.И..има ли
свидетел на инцидента Г.П. заявил,че свидетеля Илия Т. е бил на местопроизшествието
и е видял всичко като с оглед транспротирането на П. *** за медицински преглед
Илиев му заявил,че като се върне ще му снеме обяснения.Малко след това Д.И..снел
обяснения от посочения от П. като очевидец И. Т.,който обяснил,че не е бил
свидетел на заявения от П. инцидент.
Д.И..снел обяснения от М.С.,който отрекъл вмененото му от Г.П.
физическо посегателство и от свидетелката Г. К.,която работила като барман в
посетения сутринта на инкриминираната дата от С. снек – бар в с.М.,след което изчакал
пристигането на подсъдимия на ЖП-гара с.Сомовит от град Плевен,снел писмени
обяснения и преснимал представената му медицинска документация.
По повод горното изготвил докладна записка № 270
р-6517/16.07.2018г. по описа на РУП-Г.,в която описал установена от него
фактология и изготвил мотивирано предложение до Началник на РУП-Г. с оглед
липсата на данни за извършено престъпление от общ характер да не се образува
наказателно производство,а спрямо Г.П. да бъде съставен АУАН за извършено от
него нарушение по чл.28,ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.
На 18.07.2018г. свидетеля К..мл.ПИ при РУ-Г. съставил АУАН №
7т/18.07.2018г. /бланков № 502112/,с който вменил на Г.П. нарушение по
чл.28,ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 за това,че на 10.07.2018г. около 8,18 часа е подал на ЕЕН 112 невярно и заблуждаващо съобщение,че лицето М.Г.С.
от с.с. му е нанесъл побой и го е ударил с личния си автомобил.
По повод заведен ЗМ с рег.№ 270ЗМ-210/31.12.2018г. по чл.286,ал.1
от НК касаещ същия случай наказателно постановление не било издадено по повод
процесния АУАН № 7т/18.07.2018г.,а с постановление от 25.09.2018г. на РП-Никопол
било образувано досъдебно производство № Д-160/2018г. по описа на РП-Никопол по
чл.286,ал.1 от НК за това,че на 11.07.2018г. в гр.Никопол пред надлежен орган
на властта е набеден М.Г.С. в престъпление като се знае,че е невинен.
От приобщения по делото фиш за спешна медицинска помощ на
ЦСМП-Плевен,филиал Г. /ДП,т.2,л.11/ се установява извършения преглед на Г.П.,възприетата
работна диагноза – „Политравма“,наличето на нормален неврологичен статус и без
данни за фрактура от проведените рентгенографски изследвания на глава и таз.
От изготвения лист за преглед на пациент Г.П. в КДБ/СО № 035938 на
УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД – Плевен и назначение за образна диагностика /л.151
и сл. от НОХД № 10/2019г. на РС-Никопол/ се установява отсъствието на
травматични изменения в тазови кости и лицев
скелет.
Съдът кредитира горецитираните писмени доказателства като
установяващи обективния здравен статус на Г.П. и проведените в тази насока
изследвания,а същите са били внимателно оценени и от вещото лице доц.Л. по
назначената от първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ №
177/2019г. по описа на КСМД при МУ-Плевен /НОХД № 162/2019г. на НРС,л.44 и
сл./,която всъщност възпроизвежда заключението по съдебно-медицинска експертиза
№ 90/2019г., изготвено от същото вещо лице /НОХД № 10/2019г. на НРС,л.158 и
сл./.Видно от изготвеното заключение,което настоящия въззивен състав кредитира
като компетентно и стъпило на обстойно изследване на наличната медицинска
документация и писмени доказателства, в обследваните медицински документи не са
отбелязани травматични увреждания по главата,тялото и крайниците на Г.П.,а удар
на автомобил,дори и с ниска скорост,неизбежно би оставил следи по тялото на пострадалия
под формата на кръвонасядания,охлузвания,рани или счупване на
кости,каквито не се били описани в хода на извършените прегледи.Заключението не
е било оспорено от страните и се цени напълно по споделениете от въззивния
съдебен състав съображения.
От показанията на свидетеля М. С. се установява извършената от
него проверка на състоянието на лодката му,гарирана на пристанището в с.Сомовит
около 7,00 часа,последвалата среща със свидетеля Р. П. до старата фурна в
посоченото населено место,при което го качил в колата и го закарал до дома му,отбиването
му в с.М.,където пил кафе и отправянето му след това към гр.Г..Пак от същите се
установяват дадените от него на същата дата обяснения в РУП на МВР – Г. по
повод подаден сигнал,че е блъснал Г.П. с кола сутринта на същия ден и липсата дори
на визуален контакт с него.Показанията на С. са обективни и намират опора на
първо место в гласните доказателства събрани при разпита на свидетеля Р.П.,който
ясно определя времевия интервал,когато е отишшъл да вземе вода и случайната му
среща със С.,който върнал го с колата си у дома,при което същия не зеабелязъл Г.П.
и заключението по изговената от вещото лице Л. съдебно-медицинска експертиза,която
не установява следващите се от заявения от въззивния жалбоподател механизъм на
увреждане травматични находки. Показанията на М.С. намират най-сетне опора
както при разпита на свидетелката Г. К.,макар и косвено,която чистосърдечно сочи
посещението на С. в снек – бара ,в който работила всяка сутрин след 7,30 ч.,за
да пие кафе,така и в показанията на свидетеля Т.,който опровергава обясненията
на подсъдимия,в които същия твърди,че Т. е присъствал в района на
местопроизшествието,“…беше на едно междустълбие и е чул виковете..И да не е
видял със сигурност е чул гюронтията…“.От разпита на С. не се установява същия
да има мотив да увреди здравето на Г.П.,а и последния в обясненията си не сочи
такъв,който да даде логична опора на заявеното от него поведение на свидетеля.
Свидетелят Илия Т. установява при разпита си кратката му среща с Г.П.,с
когото разменили няколко думи,а П. споделил,че отива на работа /ценената от
ОС-Плевен справка изх.№ 460/4.11.2019г. на Кметство с.С. сочи,че на 9 и 10
юли,2018г. въззивния жалбоподател не е бил на работа,а обичайното му работно
време е от 8.00 до 12.00 часа,л.36 от НОХД № 162/19г. на НРС/,датирането на
същата „…към 8 и нещо,защото той от 8,30 ч. е на работа…“ и възприемането повторно
на въззивния жалбоподател малко преди 9.00 ч. седнал на бордюр на централния
път на шосето,който му казал,че е „ял бой“,а наоколо нямало други
хора.Показанията на свидетеля Т. са конкретни, свидетелство за което е възпроизведения
спомен за валеж,който кореспондира с показанията в тази насока на свидетеля Р. П.
и категоично опровергава обясненията на подсъдимия,че е възприел както М.С.,така
и физическата агресия на която последния го е подложил при осъществената между
тях среща /според него,бел.с.д./.Т. най-сетне няма и възприятия въззивния
жалбоподател да е имал рани по лицето или да е имал разкъсани дрехи,което би
следвало да му направи му впечатление с оглед високата детайлност на
възприятията.
Свидетелят Б. М. установява подадения сигнал през 2018г. от ЕННСП
112 за пострадало от ПТП и побой лице, по повод на което същия разпоредил
проверка на полицейския инспектор Д.И.,който констатирал Г.П. *** по време на
провеждания му медицински преглед, в
рамките на който не били установени счупвания или други видими
наранявания,доклада от проверката,който заключил,че „сигнала е недействителен“
и подаваните от въззивния жалбоподател сигнали до 112,които не са намерили
потвърждение в хода на извършените проверки. Показанията на М. са обективни,а и
същите в частта относно подаваните сигнали до ЕННСП 112 и липсата им на потвърждение намират
кореспондентна опора в показанията на св.Калин К.,който е съставител на АУАН №
7т/18.07.2018г. и тези на свидетеля Ю..У.,който споделя както за настоящия
случай,който му станал служебно известен като служител на РУП-Г.,така и за
подаваните от П. сигнали срещу различни лица включително и срещу него с оплакване,че
му разбил входната врата
Показанията на свидетеля Д.И..са от съществено значение за
установяване на обективната истина,понеже същия е полицейския инспектор,който е
извършил на инкриминираната дата възложената му от Началника на РУП-Г. проверка
като е издирил всички лица в максимална близост до заявения времеви интервал на
физичесото травмиране от Г.П.,които са могли да ангажират данни относно
изнесената от Г.П. фактология и представената такава от свидетеля М.С..Свидетелят
Илиев сочи осъщественото от него посещение във ФСМП – Г., където заварил Г.П.
по време на медицинския преглед,който не установил според споделеното му от
дежурния лекар травматични увреждания, оплакванията на въззивния жалбоподател
от срещата му с М. С.,който двукратно го блъснал с автомобила си като И. не
регистрирал видими травми по лицето и възприел нормалната му походка без оплаквания
за изпитвана болка или ограничения в движението.Пак от същите се установява
транспортирането на П. за допълнителна медицинска диагностика в град Плевен и
изявлението на същия, че Т. е възприел механизма на травмирането му, което се
оправергало в хода на проведения разговор със същия,снетите в писмен вид
обяснения от М. С. и барманката в с.М.,която го обслужила в тамошното заведение
и разговора му с Г.П.,който пресрещнал при връщането му от град Плевен на ЖП-гарата
от когото снел обяснения и преснимал представената му медицинска документация.Показанията
на свидетеля Д.И..са обективни,кореспондират с цененената от въззивния съства
доказателствена маса и се кредитират от него като същия не сочи да му е
възлагано да извършва процесуално-следствени действия,репективно да е имал
убеждението,че действа в хода на предварително разследване,свидетелство за
което е и изготвената от него докладна записка.Приложената по НОХД № 10/2019г. на
РС-Никопол длъжностна характеристика за длъжността „полицейски инспектор VI-V степен
в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ установява
основните длъжностни задължения към Д.И..и адресираното към него изискване да
познава основите на наказателното и административно право,както и системата от
наказателни и административни мерки за въздействие върху правонарушителите.Д.Илиев
е извършил проверката в непосредствена близост до процесните събития,а в
снетите от него обяснения от Г.П. същия не потвърждава твърденията му пред
ЕЕНСП 112,че същия е бил ритан в продържение на две – три минути от свидетеля М.С.
като сочи двукратно блъскане с кола от С.,което е в противоречие със заявеното
пред Д.И.,както във ФСМП-гр.Г. по време на прегледа му, непосредствено след заявения
от него „инцидент“,така и след завръщането му в с.Сомовит,когато още на гарата
бил установен контакт с него с оглед изясняване на обстоятелствата по
възложената му проверка.
Съществено значение за разкриване на обективната истина и проверка
на обясненията на подсъдимия,при отчитане на несъмнено амбивалентния им
характер, представляват показанията на лицата отзовали се на подадения от Г.П.
сигнал до ЕННСП 112 и оказали на същия медицинска помощ.
Видно от показанията на свидетеля С. К.,който пристигнал заедно с
фелдшера Х. Х. като екип изпратен за оказване на спешна помощ на Г.П., последния седялл на бордюра в близост до старата фурна
на с.Сомовит като самостоятелно се изправил и придвижил до транспортното средство,споделил
за болки и че „…някой го бил…“.Свидетелят Х. сочи при разпита си същото
ситуиране на въззивния жалбоподател,оплакванията за болки в гърдите и главата и
изявлението му,че го блъснала кола,без обаче да е възприел съобщение от негова
страна за нанесен побой.Свидетелят Х. сочи в допълнение и установената от него
„…раничка на челната страна на носа.Раната беше прясна,която слабо кървеше като
охлузено…“ и транспортирането на П. ***,където бил подложен на рентгенографско
изследване и му обработил раничката,а впоследствие и до ЦСМП-Плевен с оглед
настоятелното изискване в тази насока проявено от въззивния жалбоподател.
Свидетелката В.Г.няма спомен, подобно на свидетеля Х.Х.,Г.П. да е
споделял да му е бил нанесен побой,което принципно има значение за установяване
на анамнезата,макар и това обстоятелство да е било отразено в съставения фиш за
спешна медицинска помош – ДП,т.2,л.11.Същата сочи извършения на П. преглед и рентгенографски
изследвания,при което не е установила патологични отклонения,но с оглед
оплакванията на пациента за болки в главата и кръста, и че не се чувства добре
го насочила към ЦСМП-Плевен за допълнителни изследвания.Показанията на свидетелите
К.,Х. и Г. са обективни и в кореспонденция с ценената от съда доказателствена
маса,а различията в частта относно споделения от Г.П. травматичен процес и
наличието на раничка в областта на носа,за която свидетелства Х. са обясними с
оглед изминалия период от време,личната мотивация за запаметяване на относимите
към дейността им събития и различната ситуативна ангажираност на свидетелите с
въззивния жалбоподател.Приобщеният по делото лист за преглед на пачиент в
КДБ/СО № 35938/10.07.2018г. - ДП,т.1,л.26 - подкрепя извода на свидетлката Г. за липса на
травматично засягане на лицеви и тазови кости като напълно е възможно раничката
в областта на носа да не е била оценена като последица относима към заявения от
Г.П. травматичен процес.
В хода на досъдебното производствно е изготвена
съдебно-психиатрична експертиза от вещото лице Н.Л. на Г.П..Според експертното
заключение освидетелствания не е страдал и не страда от умствена недоразвитост
и/или психично разстройство в тесния смисъл на думата,което намира опора и в
ценената от съда справка изх.№ 882/25.10.2018г. на ОДНБПЗ при УМБАЛ „Д-р
Г.Странски“ ЕАД – Плевен /ДП,т.2,л.20/,по време на инкриминираното деяние
липсват данни за умствена недоразвитост,продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието като П. е могъл да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи и липсват медицински пречки за участие в
наказателното производство.Според вещото лице спрямо лица,които възприема, че
препятстват възможността му да се
чувства комфортно Г.П. е предразположен към открита враждебност и
предизвикателност като е склонен погрешно в свръхценностов порядък да тълкува
като враждебни и оскърбителни действията на околните.При подобни обстоятелства се
формират враждебни нагласи като е възможно дееца с оглед характериситика на
личността му вероятно да изопачава отношенията и действията на другата страна
при спор и да ги тълркува като недобронамерени и оскърбителни с цел за да му се
навреди.Заключението на вещото лице Н.Л. е обективтно,стъпило е на обстойно
изследване на медицинската документация приобщена по делото и лично изследване
на Г.П.,не е оспорена от страните и се цени от въззивния съдебен състав.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в частта,в която същия
сочи придвижването му в с.Сомовит,срещата му със св.Т. в рамките на която
разменили няколко думи,подадения сигнал до ЕННСП 112 и озовалия се в района на
старата фурна в с.Сомовит екип на ФСМП-гр.Г.,който го транспортирал до
здравното заведение,където били извършени рентгенографии на лицеви кости и
таз,а след несъгласието му с диагностичните изводи на лекуващия лекар и след
направения преглед от невролог бил транспортиран в гр.Плевен,където „…ме
посрещна едно младо лице…Прегледа ме и ми сложи лепанка на носа и там ми
сложиха инжекция.“.Тези обяснения на подсъдимия кореспондират с показанията на
свидетелите Х.,К. и Г.,които установявят медицинското обслужване на въззивния
жалбоподател по повод предадения сигнал за медицинска помощ,както и
състоянието,в което са го възприели и приобщената по делото медицинска
документация от назначените изследвания и направените диагностични изводи.
Въззивният състав не цени обясненията на Г.П. в частта,в която
същия заявява,че след 8,15 ч., недалеч от старата фурна на с.Сомовит се е
срещнал със свидетеля М.С.,който е управлявал л.а. марка „***,който първо го
напсувал през спуснатия прозорец,а след това слязъл от автомобила,нанесъл му
удар в дясната скула,който го повалил на платното за движение,а
впоследствие,докато още бил паднал му нанесъл „…със задницата…/на
автомобила,бел.с.д./ …силен удар в областта на таза…“ – НОХД № 162/2019г. на
НРС,л.64 гръб.
Видно от кредитираната от съда справка Рег.№
105830-170/24.10.2018г. на Дирекция „Национална система 112“ /ДП,т.2,л.6/
обаждането от Г.П. е регистрирано в 8,11,39 часа или значително преди времето,в
което същия е заявил,че се е придвижвал,а свидетеля С. следва да е пристигнал в
още по-късен момент като преди нанесения му удар според въззивния жалбоподател
и блъскането му на заден ход е имало разговор между тях,което дискредитира във
времеви аспект обясненията на П. относно времето на „инцидента“.Свидетелят И. Т.
също не е регистрирал присъствието на М.С. на заявеното от П.
местопроизшествие,което допълнително дискредитира тази му част от
обясненията.Записът на „***“ на Дирекция „Национална система 112“,възпроизведен
от първата инстанция - НОХД № 162/2019г. на НРС,л.64 – не установява заявения
от въззивния жалбоподател в обясненията му пред първата инстанция удар с ръка в
областта на дясната му скула,но вместо това се съдържа изявление,че П. е бил
ритан „…в продължение на 2-3 минути…“ от М.С.,което обстоятелство П. не заявява
в нито едни последващ момент, както в хода на предварителното разследване,така
и в хода на проведените съдебни заседания. Въззивният състав не открива нито
гласни доказателства в подкрепа на споделеното от Г.П. пред ЕННСП 112 за удар в
областта на дясната скула,при това със сила, способна да го повали на
земята,нито такива кореспондиращи със заявеното ритане от страна на свидетеля М.С..Нито
в медицинската документация приобщена по делото,нито в изготвената от вещото
лице доц.П.Лисаев съдебно-медицинска експертиза се съдържат сведения за
обявения пред оператора на Дирекция „Национална система 112“ травматичен
механизъм свързан с продължително ритане и удар с ръка,а логично съпътстващите
такъв травматичен процес находки не се установяват нито от първичната медицинска
документация,нито от експертното заключение по изготвената съдебно-медицинска
експертиза № 177/2019г. по описа на КСМД при МУ-Плевен /НОХД № 162/2019г. на
НРС,л.44 и сл./. Такъв механизъм на травматично въздействие не е бил споделен и
пред свидетеля Д.И.,който незабавно се е отзовал и е снел устни обяснения във
ФСМП-гр.Г. на Г.П.,по времето през което на същия е била оказвана медицинска
помощ,нито пък след връщането му от медицинско изследване в град Плевен,когато
същия е бил пресрещнат от отработващия сигнала полицейски инспектор.
Нанасянето на силен удар в областта на таза при целенасочено
движение от страна на М.С. с управлявания от него л.а.,както заявява въззивния
жалбопадател, неминуемо следва да остави следи по тялото на П. дори и при ниска
скорост,а силата на удара,която декларира последния кореспондира с понасянето
потенциално по-тежки травматични резултати. Увреждания обаче въобще не са били
установени в хода на извършените неколкократно медицински прегледи на Г.П. –
както на мястото на заявеното от него местопроизшествие от страна на свидетеля
Х.Х.,така и от В.Г.и дежурния лекар в ЦСМП-Плевен,който е документирал прегледа
си.
В частта, в която Г.П. сочи срещата си с И.Т.,подадения сигнал до
Дирекция „Национална система 112“,отзовалия се екип на ФСМП-гр.Г.,който го
отвел до посоченото здравно заведение,където били назначени образни изследвания
на лице и таз,несъгласието му със заключението на дежурния лекар д-р В.Г.и
транспортирането му до гр.Плевен за по-нататъшни изследвания,при което му била
поставена лепенка на носа и инжекция същите се ценят от въззивния състав като
кореспондиращи с кредитираните от съда гласни и писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка
въззивната инстанция намира,че РС-Никопол необосновано е приел,че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.286,
ал. 1 от НК като на 10.07.2018г. в гр.Г., област Плевен пред надлежен орган на
властта – полицейски служител при РУ-Г. към ОД на МВР-Плевен е набедил М.Г.С. в
престъпление, като знаел, че е невинен.
Разпоредбата на чл.286,ал.1 от НК предвижда две форми на изпълнителното деяние
като с оглед възприетата от РП-Никопол конструкция на обвинението от значение е
първата от тях,а именно набедяване.ВКС е имал възможност да отбележи,че
набедяването е волеизявление на дееца,с което той приписва на лице,което знае,
че е невинно конкретно посочено или достатъчно определено престъпление,което
отговаря на присъщите му изисквания за обществена опасно,наказуемо и
противоправно деяние, извършено виновно.Информацията,която следва да се съдържа
в подаденото съобщение следва да е невярна,т.е. да не кореспондира с
обективното,действителното състояние на нещата
като същевременно следва да съдържа една категоричност,която да изключва
съмнение или предположение за извършено престъпление и същевременно да съдържа
достатъчен обем фактически твърдения,които да могат да бъдат подведени под
признаците на конкретно престъпление и да не се третират като съждение или
оценка за личността на съответното лице.Наличието на съмнение,несигурност сочи
на една добросъвестност у дееца,т.е. съзнание,че той съобщава достоверна
информация на органите на властта,което ще препятства наличието на извод
досежно изисуемия от състава на чл.286,ал.1 от НК пряк умисъл.В този смисъл са
Решение № 110/24.04.2015г. на ВКС по н.д. № 175/2015г.,III н.о.,НК,съдия Павлина
Панова, Решение № 206/11.03.2019г. на ВКС по н.д. № 823/2018г.,II н.о.,НК,съдия
Бисер Троянов, Решение № 87/26.05.2015г. на ВКС по н.д. № 1902/2014г.,III
н.о.,НК,съдия Даниела Атанасова и т.н.
Видно от от доказателствата по делото е,че Г.П. не е уведомил
директно органите на МВР,а е насочил оплакването си до ЕННСП 112,който чрез
съответния оператор го е препредал на служител при РУП-Г.,а Началника на същото
– свидетеля Б.М. е възложил на свидетеля Д.И..проверка по повод доведената до
знанието му информация за побой и блъскане с кола от страна на свидетеля М.С. на
П..Д.И..въз основа на това му възлагане е посетил ФСМП-гр.Г.,където установил
въззивния жалбоподател и снел устно обяснения от него.Въззивният състав
намира,че Г.П. е търсил съдействие от страна на правоохранителните органи и
здравните служби и това негово съждение не се опровергава от изявлението му
пред оператора на ЕННСП 112,който на въпросите : „Г-не,имате нужда от полиция и
спешна помощ?...Имате ли нужда от линейка?“ отговаря : “Знам ли какво.Аз не
мога да се движа,ох,ох,пребиха ме…Ами имам рана на носа.Той ме блъсна с
колата…В продължение на 2-3 минути ме рита…“.Изявленията на Г.П. са
изключително конкретни,устойчиви и те не остават съмнение,че същия, независимо
от липсата на директна претенция за изпращане на полицейски и здравни екипи, е
търсел съдействие в този аспект с оглед настойчивото депозиране на информация
пред съответния оператор. Последният също не е имал съмнение в тази насока
видно от преадресирането на сигнала до ОДЧ на МВР-Плевен и ЦСМП-Плевен.
По делото няма доказателства,които да формират извода,че въззивният жалбоподател е останал с
измамното убеждение,че е бил бутнат с автомобил от свидетеля М.С., формирано
въз основа на грешка във възприятията му или тяхната оценка.Записите на „***“ и
обясненията на въззивния жалбоподател пред първоинстанционния съд сочат
точни,ясни и конкретни изявления като Г.П. не е имал съмнение нито относно
автора на престъплението,което е приписал,нито относно неговите характеристики
и механизъм,които ясно сочат на заявени телесни повреди в резултат на побой и умишлено
блъскане с автомобил. В допълнение следва да се посочи,че заключението на
вещото лице Н. Л. сочи липса на данни за психични разстройства и/или умствена
недоразвитост както по време на процесните събития,така и в хода на експертното
изследване у Г.П.,така щото да се обоснове възможността за формиране на
убеждения в тази посока,която ВКС е отбелязал в отменителното си Решение №
113/30.09.2020г. по КНД № 541/2020г.,II н.о.,съдия Теодора Стамболова.
Дължимият правен анализ на понятието „надлежен орган на власт“
уредено във вменената разпоредба на чл.286,ал.1 от НК и при отчитане на
конкретиката на настоящия случай сочи,че свидетеля Д.И..не е орган на
власт,т.е. същият няма правомощия да образува наказателно производство,да
привлича към наказателна отговорност, а това прави деянието несъставомерно.
Доводите на РП-Никопол да приеме,че свидетеля Д.И..е орган,който
може да възбуди наказателно производство е,че същият е полицейски
инспектор,част от структурата на ОД на МВР,може да извършва действия по
чл.212,ал.2 от НПК,т.е. следствени действия с неотложен характер,както и такива
възложени му от прокурор, следовател или разследващ орган като писмените
обяснения дадени от Г.П. пред него /П. е давал и устни такива,бел.с.д./
представляват основание за започване на наказателно производство от разследващ
полицай спрямо М.С..Тези доводи на държавното обвинение се оценяват като
несъстоятелни от настоящия въззивен
състав.
Съображенията за това са следните.
Съгласно разпоредбата на чл.212,ал.1 от НПК досъдебното производство
се образува с постановление на прокурора.
Алинея 2 на тази норма урежда изключение от това принципно правило
като сочи,че досъдебното производство се счита образувано със съставянето на
протокола за първото действие по разследването.Тук обаче са въведени две
ограничения : първо, по отношение на вида на процесуално-следствените
действия,които са строго лимитирани – оглед, освидетелстване,претърсване,
изземване и разпит на свидетели,а на следващо место с изискването за
неотложност,т.е. незабавното извършване на тези процесуално-следствени действия
следва да бъде единствена възможност за събиране и запазване на доказателства.
Чл.212,ал.3 от НПК поставя и изискване,което е изводимо от
задължението на държавното обвинение да упражнява надзор за законност,
разследващия орган,извършил действието по ал.2 да уведоми незабавно,но не
по-късно от 24 часа прокурора.
На фона на този кратък преглед на нормативната уредба и като се
отчете,че съгласно чл.52 от НПК разследващи органи са следователите,разследващите
полицаи в МВР и разследващите митнически инспектори в Агенция „Митници“ следва
да се даде отговор на въпроса дали полицейския инспектор Д.И..е попаднал ad hoc
в хипотезата на чл.52,ал.1,т.3 от НПК с
оглед извършването от негова страна на действие по чл.212,ал.2 от НПК или в
резултат на възлагане от страна на прокурор,следовател или разследващ полицай
по реда на чл.194,ал.4 отг НПК.На този въпрос РС-Никопол въобще не е дал отговор
като се е задоволил с бегли теоретични бележки по състава на чл.286,ал.1 от НК.
Необходима в случая е ремарката,че по повод АУАН № 7т/18.07.2018г.
/бланков № 502112/ не е било издадено наказателно постановление с оглед
регистрирания заявителски материал,видно от събраните служебно от настоящата
инстанция и коментирани по-горе в мотивите доказателства,с което е безпредметно
излагането на съображения относно правилото NE
BIS IN IDEM,каквато възможност принципно е регистрирала върховната
съдебна инстанция в отменителното си решение.
Внимателният преглед на материалите от досъдебното производство и
събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебните производства не
установяват на свидетеля Д.И..да му е било възлагано,при това с нарочен акт,от
някой от субектите по чл.212,ал.4 от НПК – прокурор,следовател или разследващ
полицай – да извършва, каквото и да било процесуално-следствено действие.Такова
не удостоверява и свидетеля Д.И..в показанията си,който сочи,че действията му
са по повод подадения сигнал, докладван на ръководството на РУП-Г.,а свидетеля Б.М. в показанията си сочи,че след
приемането му в управлението и докладването му е възложил на И. проверка и
доклад на резултатите от същата.В подкрепа на този извод е и факта,че
досъдебното производство по чл.286,ал.1 от НК е образувано с постановление на
наблюдаващия прокурор при РП - Никопол от 25.09.2018г. след проверки и
обединяване на преписки,т.е. значително след проверката извършена от
полицейския инспектор Д.И..
Настоящият въззивен състав намира,че полицейския инспектор Д.И..не
е действал и като орган по чл.212,ал.2 вр. с чл.194,ал.4 от НПК,т.к. същия нито
е извършвал процесуално-следствено действие измежду уредените в чл.212,ал.2 от НПК,нито пък същото е било единствена възможност за събиране и запазване на
доказателства,а дори и да се счете,че е било извършено не е спазена изискуемата
за него форма и не е бил уведомен прокурора в срока по чл.212,ал.3 от НПК,
макар и тук последиците от това да са по-различни.
Очевидно,а и свидетеля Д.И..не установява друго в показанията си,
същия не е извършвал нито оглед на местопроизшествието /то дори не е било
посещавано от него,бел.с.д./ или личния автомобил на М.С., нито претърсване или
изземване,а още по-малко освидетелстване на „пострадалия“ Г.П.. Всъщност
единственото,което е сторил полицейския инспектор Д.И. е да посети ФСМП-гр.Г.,за
да се увери в състоянието на въззивния жалбоподател,да чуе неговата версия за
случилото се и да предприеме действия по нейната проверка чрез снемане на обяснения
/“сведения“/ от И. Т.,Г.К. и М.С.,както и да преснима медицинската документация
след идването на П. ***,където бил транспортиран в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД с
оглед несъгласието му с лекуващия екип на ФСМП и неудовлетворителните за него
здравни констатации на свидетелката В. Г., дежурен лекар – координатор.
Снемането на обяснения обаче не може да бъде приравнено на разпит,а
и самия полицейски инспектор няма убеждението,че е извършвал подобни действия
видно от показанията му.Разпитът на свидетел следва да бъде извършено при
съблюдаване на изискванията на чл.139 от НПК като се протоколира с оглед
регламента на чл.128-129 от НПК,за да може същия да се експлоатира като
доказателствено средство според чл.131 от НПК.Нито едно от тези изисквания в
конкретния случай не е спазено,а и бланките на които са снети обясненията от Г.П.,Румен
П.,И. Т.,г.к. и М.С. на 10.07.2008г. – ДП,т.1,л.80-85 – и озаглавяването им
като „сведение“ също не сочи на процесуално – следствено действие от негова
страна, което може да се разглежда като разпит,още повече че проверката е
приключила с изискания от Началник РУП-Г.
доклад, оформен като докладна записка,а не като заключително мнение или постановление.Тези
действия по снемане на обяснения от Д.И..не могат да се счетат,че отговарят и
на изискването за неотложност,т.к. не бележат никаква спешност,нито пък са и
единствена възможност за събиране или запазване на доказателства – не са налице
никакви данни,които да формират опасения,че П. или останалите лица, посочени от
него, могат да се укрият,имат тежки здравословни проблеми,ще напуснат пределите
на страната или няма да съдействат в един по-късен етап,при евентуално
образуване на досъдебно производство, за разкриване на обективаната истина като
откажат да депозират гласни доказателства.
В тази насока следва да се отбележи,че полицейския инспектор Д.И..не
е предприел и никакви действия по уведомяване на прокурора по реда на
чл.212,ал.3 от НПК,дори ако се приеме,че същия е действал като разследващ орган,
противно на изложените от настоящия въззивен състав съображения,а вместо това е
изготвил докладна засписка рег.№ 270р-0517/16.07.2018г.,с което е изразил
становището си до Началник РУП-Г.,че „…в настоящия случай липсват данни за
извършено престъпление от общ характер и не би следвало да се образува
наказателно производство…“ като предложил спрямо Г.П. да се образува
административнонаказателно производство
със съставяне на АУАН на основание чл.28,ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.В
теоретичен аспект обстоятелството,че прокурорът не е уведомен за извършено
действие по разследване,не е основание да се счете,че не е отпочнало
наказателно производство с такова действие,но в този случай,същия следва да
прекрати наказателното производство воден от задлъжението си да упражни общ
надзор за законност понеже едно производство образувано в нарушение на
процесуалния регламент не може да съществува,а няма как акта,който го е
инициирал да се отмени – в този аспект виж „Досъдебното производство по
НПК“,проф.М. Ч.,издателство „С.“,2013г.,л.307.
С оглед правна прецизност следва да се посочи и друго.
Това,че един полицейски инспектор има правомощие,в строго
регламентирана от закона хипотеза, да отпочне /образува/ наказателно
производство с разследващо действие е
една възможност,която обаче е латентна и се активира при уредените от закона
обстоятелства,а те изискват активно поведение,а не бездействие от страна на
полицейския орган на МВР. Несъстоятелен е довода,че не се изисква надлежния
орган да е образувал наказателно производство,а е достатъчно да разполага с
правомощието да образува такова.Това съждение не почива на закона,а последиците
от такова разбиране са опасни за правната сигурност,понеже така всеки полицейски
орган би станал разследващ такъв, а това е в колизия с разпределението на
делата между разследващите орган съгласно чл.194 от НПК и тяхната идентификация
уредена в чл.52 от НПК.Латентната възможност за разследване от страна на един
орган не го прави разследващ такъв и ако всеки полицейски орган имаше
правомощие да образува наказателно производство и да разследва то нямаше законадателя
да урежда специфични хипотези,в които този орган,по изключение,и то твърде
рестриктивно,добива качеството за разследва,респективно да образува с
разследващо действие наказателно поризводство.
Ето защо настоящият въззивен състав прие,че в конкретния случай
липсва надлежен орган по смисъла на чл.286,ал.1 от НК,пред който може да бъде
осъществено изпълнителното деяние набедяване.
При тези мотиви съдът призна Г.П. за невинен по обвинението,за
което е предаден на съд и като отмени
изцяло първоинстанционната присъда го оправда като същевременно отговори,както на
оплакванията във въззивната жалба,така и на въпросите поставени от ВКС в
Решение № 113/30.09.2020г. по КНД № 541/2020г. по описа на с.с.
При съобразяване на постановения оправдателен съдебен атакуваната
присъда следва да се отмени и в частта относно
разноските като Плевенски окръжен съд
на основание чл.190, ал.1 от НПК възложи направените деловодни разноски
в хода на досъдебното производство и проведените съдебни производства пред първоинстанционните и въззивните съдилища
за сметка на Държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.