Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.***, 11.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд първи
състав
На четвърти юни Година две хиляди
и деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
Секретар : И.В.
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 107 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б.В.И., ЕГН ********** с адрес ***,
против Наказателно постановление №18-0819-007882/23.01.2019г. на Началник
група към ОД на МВР-В., Сектор Пътна полиция-В., с което му е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети
и общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че въззивникът
не е извършил нарушението, което му е вменено, като твърди, че липсва н.вина от
негова страна. Автомобилът му бил предоставен от негов приятел и това
обстоятелство, че същият не е бил регистриран, не му било известно.
Поради това моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и не се представлява , като поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 20.12.2018г., въвзивникът Б.В.И., управлявайки лек автомобил „М.“ с
рег.№В.в Община В. на път Първи клас №І-2 в посока гр.В.на кръстовището с път
І-208 бил спрян за проверка от служители на с-р ПП при ОД на МВР-В., капо при
извършената проверка било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация
на 23.11.2018г. на водача би съставен АУАН, и като възражения, същият е
посочил, че не знаел за прекратяването на регистрацията на управлявания от него
автомобил.
На място срещу въззивника бил
съставен АУАН , в който било описано приетото за установено нарушение на чл.
140 ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на въззивника, който го подписала с
посочените възражения.
В последствие по съставения АУАН
било образувано БП №1087/2018г. срещу въззиника за извършено престъпление по
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. С постановление от 31.12.2018г. по
пр.пр.№1347/2018г. на ПРП, било прекратено наказателното производство и на
23.01.2019г. било издадено обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка
се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля М.Т.П. и
допусатия до разпит свидетел Д.А.Д., които съдът кредитира изцяло, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и
приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по БП №1087/2018г. по
описа на РУ-*** и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- Началник Група при ОД на МВР, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен
от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата
заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
Началника група в Сектор ПП-В., оправомощен с това правомощие със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена
към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните
работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на
това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи
лице.
АУАН и издаденото въз основа на
него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко
върху правото на защита на наказания субект.
При цялостната проверка на
атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално акта съдържа описание на
нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу
АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва
да извършва разследване на спорни обстоятелства.
Въпреки горното съдът констатира,
че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.53,
ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин
нарушението, нарушителят и неговата вина.
На първо място липсват в НП
каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал
преписката по същия казус, че липсва състав както на престъпление, тъй като
липсва вина, напротив, в НП се сочи, че се издава на основание постановление на
ПРП за прекратяване на наказателното производство. Няма как да се приеме за
житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на
нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна
страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1
от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема, че въззивника е
осъществил състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално- при
съставен АУАН, непременно да издава НП.
В конкретния случай, видно от
материалите по преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз
основа на копие на съставения АУАН и постановлението на ПРП за прекратяване на
наказателното производство, което наложи материалите от горепосочената
прокурорска преписка бъдат изискани служебно от съда, като в самото НП никакви
други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за
издаване на НП.
Необорени по никакъв начин са
твърденията на въззивника, че по никакъв начин не е знаел, че управляваният от
него автомобил не е бил регистриран след придобиването му от собственика му.
Горното е видно и от показанията
на самия проверяващ орган-св.М.П. който посочи, че въззивника не е бил
запознат, че автомобилът е дерегистриран, както и оп.т показанията на св.Димов,
който заявява, че не е уведомил въззивника за това обстоятелство и той самият
не е знаел, че при нерегистриране в законоустановения срок след придобиването
му, същият се дерегистрирал. Поради което няма как да се приеме, че от
субективна страна въззивникът е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и
да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.
Не само, че няма доказателства въззивника виновно да е управлявал служебно
дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива/ категоричен е и разпитаният в
с.з. свидетел/, че въззивника изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно
дерегистриран.
В конкретния случай не само, че
АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по
безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил
наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на
нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на
материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение,
което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП не е посочено и нито едно
доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо нарушението от субективна
страна.
Отнемането на контролни точки не
е наказание по смисъла на ЗАНН и е извън предмета на настоящата въззивна
проверка.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на
НП, поради което и НП следва да бъде отменено.
Предвид крайния извод на съда, не
се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
В хода на настоящото производство
бяха сторени разноски, представляващи направени разходи за явяване на
актосъставителя в съдебно заседание в размер на 14,04 лева.
Чл. 84 от ЗАНН посочва изчерпателно вида на
разноските, които се присъждат в производството по обжалване на наказателни
постановления - такива за свидетели и вещи лица. Нито в ЗАНН, нито в субсидиарно приложимия закон по силата на чл. 84 от ЗАНН - НПК е предвидена разпоредба,
уреждаща възлагането на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, направени от
страна в производството. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. №
98/84 г., ОСНК, което съгласно чл. 86, ал. 2 от Закона за
съдебната власт, е задължително за органите на съдебната и изпълнителна власт. Съгласно
цитираното решение, производството по обжалване на административно-наказателни
постановления е особен вид наказателно производство, като за разноските по това
производство важат правилата относно делата за престъпления от общ характер,
защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени
обществени, а не лични отношения. Освен това, както при наказателните дела от
общ характер, така и при административно-наказателните дела, преследването и
доказването се осъществяват от държавните органи. Следователно, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да
бъдат направени, а при отменяване на наказателното постановление разноските
остават за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението
и не е станал причина да се направят разноски. В този смисъл е и по –новата
задължителна съдебна практика –ТР№ 2 от 03.06.2009 г. на ВАС. Предвид
субсидиарното приложение на НПК, съгласно чл. 84 от ЗАНН и горецитираните тълкувателни решения,
разпоредбите на чл. 187 - 190 от НПК, регламентиращи въпроса за
разноските, следва да намерят приложение и в административно-наказателното
производство. Действително, съгласно чл. 187, ал. 1 от НПК, разноските по наказателното
производство, се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното
учреждение, освен в посочените от закона случаи. Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК обаче, когато подсъдимият бъде
признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските
по дела от общ характер остават за сметка на държавата. Следователно, в
настоящото производство е недопустимо присъждане на разноски в полза на страна
по делото, независимо от крайния изход на последното. Редът за това е друг и
той е уреден в ЗОДОВ, по който ред лицето следва да реализира претенцията си
при отмяна на акта, при наличие на предпоставките и основанията за реализиране
на отговорността.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№18-0819-007882/23.01.2019г. на Началник група към ОД на МВР-В., Сектор Пътна
полиция-В., с което на Б.В.И., ЕГН ********** с адрес *** е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети
и общо 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- В.в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: