РЕШЕНИЕ
№ 11856
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110155704 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Д. М. П. ЕГН
**********, чрез процесуалния си представител адвокат Д. Т., срещу ЗЕАД
„Б. В. И. Г.”, ЕИК ..., гр. С., пл. „П.” № 5.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 162,00 лв. /допуснато
увеличение по чл. 214(1) ГПК/, първоночално предявена частично от 2 000,00
лв. - главница, представляваща остатъка от дължимо, но незаплатено
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие /покрит
риск/ по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица -
автомобилна застраховка „КАСКОТО“ при клауза за покрити рискове
„ПЪЛНО КАСКО“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане
на задължението, както и всички сторени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски.
В исковата молба са налице твърдения, че на 29.05.2023 г. в гр. София
настъпило застрахователно събитие, при което л.а. марка „Ф.“, модел „Б.“ с
държавен per, № СА....ТМ рама № ..., цвят - червен, собственост на Д. М. П.,
който бил правилно паркиран в района на ул. Проф. Х. В., получил
1
увреждания, изразяващи се в увреди по облицовка задна броня, която била за
боядисване.
По повод настъпило на 29.05.2023 г. застрахователно събитие, доверителят
на ищцата подал претенция за изплащане на обезщетение пред ответното
дружество, в резултат на което била заведена щета № 51-01600-
8136/23/31.05.2023 г. и след извършване на опис застрахователят взел
становище, че облицовката на задната броня е за боядисване.
Ищцата твърди, че е изпълнила всички свои задължения, предпоставящи
възникването на задължение за ответното дружество да й изплати
застрахователно обезщетение за уврежданията на автомобила в пълен размер,
въпреки което ЗЕАД "Б. В. И. Г." и към настоящия момент не е изплатило
реално дължимото обезщетение. По смисъла на императивната разпоредба на
чл. 386, ал. 2 от действащия Кодекс за застраховането /“КЗ“/, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400,
ал. 2 от КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново такова от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. В този
смисъл е и трайно установената практика на ВКС, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и
труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да се поилата коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество, съответстващи на увредената вещ.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или ал. 5 от КЗ,
а последната разпоредба предвижда срокът да е 15 дни, считано от
представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника З. „Б. В. И. Г.”, с който отговор оспорва предявените искове по
размер. Ответникът не оспорва наличието на застраховка „Каското” № ,
сключена по отношение на МПС „Ф. Б.” с рег. № СВ....ТМ за срок от
2
30.12.2022г. до 29.12.2023г. Не оспорва обстоятелството, че в З. „Б. В. И. Г.” е
заведена щета № ... по повод процесното застрахователно събитие.
Ответникът твърди, че на базата на описа на претенцията и Общите условия
по застраховка „Каското”, които представя, експертите на дружеството са
определили застрахователно обезщетение в общ размер на 127.83 лв., което е
изплатено на 05.06.2023г. на ищцата по посочена от нея банкова сметка.
Общите условия на ЗЕАД „Б. В. I. Г.” по застраховка „Каското” са неразделна
част от застрахователния договор и застрахованото лице се е съгласило с тях и
ги е приело при неговото подписване, съгласно чл.348, ал.1 КЗ.
Съгласно подточка 1.4. от т. 2 „Експертна оценка“ от раздел II
„Обезщетяване на МПС при частични повреди” от Общите условия по
процесната застраховка, цената на бояджийските материали е по ценовите
листи, използвани от застрахователя. А в подточка 1.5. на същата точка
изрично е посочено, че количеството на бояджийските материали и
нормовремената за труд по ремонта на МПС се определят по Методика на
застрахователя за уреждане на претенции по застраховка „Каско“.
С оглед на гореизложеното счита, че размерът на процесното обезщетение е
изцяло съобразен с договореностите, постигнати между страните по
застрахователното правоотношение. Изплатеното обезщетение по процесната
щета в размер на 127.83 лв. е определено правилно и е напълно достатъчно
като размер, а претенцията на ищеца е прекомерна и значително надвишава
действително претърпените вреди.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената
тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване с годни доказателства съществуването на застрахователно
правоотношение и изпълнението на задълженията си по него, действителния
механизъм на процесното застрахователно събитие, причинно-следствената
връзка на твърдените вреди по МПС марка „Ф. Б.” с рег. № СВ6022ТМ с
процесното събитие, т.е. причинната връзка между деянието и вредоносния
3
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди в претендирания
размер. В тежест на ответника е да установи всички свои правопогасяващи и
правоизключващи възражения, вкл. и възражението за прекомерност на
претендираното обезщетение.
С Определение № 49809/06.12.2024 г. и Протоколно Определение от
27.03.2025 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: наличието на застраховка „К.” № .., сключена по отношение на
МПС „Ф.Б.” с рег. № СВ...ТМ за срок от 30.12.2022г. до 29.12.2023г.;
обстоятелството, че в З. „Б. В. И. Г.” е заведена щета №... по повод процесното
застрахователно събитие, както и че дружеството е заплатило застрахователно
обезщетение по процесната щета в размер на 127,83 лв.
По делото се установява, че между страните е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за л.а. „Ф. Б.” с
рег. № СВ...ТМ за срок от 30.12.2022г. до 29.12.2023г. Не е спорно по делото и
се установява от приложените писмени доказателства, че на 29.05.2023 г. в
срока на действие на застраховката е настъпил покрит риск - застрахователно
събитие, ПТП в района на ул. „Проф. Х. В.“ в С., при което паркираният лек
автомобил на ищцата е получил увреждания на облицовката на задната броня,
като е било необходимо нейното пребоядисване. Във връзка с това ПТП
надлежно е заведена щета при застрахователя, въз основа на която последният
е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на л.а. „Фолксваген
Битъл” с рег. № СВ6022ТМ, в размер на 127,83 лв., изчислено по методиката
на застрахователя.
Следователно единственият спорен въпрос по делото остава относно
размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата в качеството на собственик на застрахования лек
автомобил имуществени вреди, настъпили в резултат на процесното ПТП.
Според ищеца дължимото застрахователно обезщетение следва да се изчисли
по средни пазарни цени, докато ответникът счита, че приложима е
собствената му методика на основание общите условия по застраховка „К.“.
Съгласно заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза
стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Ф. Б.” с рег. № СВ....ТМ,
изчислена на база средни пазарни цени на материали и труд към датата на
ПТП, е 289,84 лева с ДДС. Според назначената допълнителна автотехническа
4
експертиза стойността на щетите, изчислена съгласно методиката на
застрахователя, възлиза на 127,83 лв. с ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. В съответствие с
разпоредбата на 405 КЗ ищецът, в качеството си на застраховател по
имуществена застраховка, дължи обезщетяване на действителните вреди,
причинени на застрахованото от него имущество, в рамките на
застрахователната сума. В чл. 386, ал. 2 КЗ е посочено, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Т.е. обезщетението следва да осигури
възстановяване на имуществото във вида, в който то се е намирало преди
настъпването на събитието, покрит риск по договора. Съобразно чл. 400 КЗ
застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна
обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на
имуществото, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото
от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В случая
приложима е възстановителната стойност, тъй като не се установява тотална
щета.
Според съдебната практика, за възстановителна стойност се приема
стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към
момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще
може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ
(решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013
г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о.).
5
В съответствие с тази практика съдът счита, че действителните вреди в
случая следва да бъдат съизмерени с необходимата сума за възстановяване на
автомобила в техническото състояние преди произшествието, определена на
база средни пазарни цени, тъй като именно те представляват обективен
критерий за действително причинените вреди, доколкото по средни пазарни
цени ще може да се извърши ремонт с поне средно качество. Страните не
могат да дерогират посредством уговорка в общите условия реда за
определяне на размера на щетите, предвиден в закона и практиката на ВКС,
така че да се стигне до невъзможност те да бъдат репарирани. В тази връзка
следва да бъде съобразена и практиката на ВКС в Решение № 155/05.12.2016 г.
по т.д. № 1092/2015 г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно
влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена
дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно
покритие за поетия застрахователен риск.
Ето защо съдът намира, че дължимото на ищцата застрахователно
обезщетение възлиза на сумата от 289,84 – стойността на ремонта по средни
пазарни цени съгласно експертизата. Ответникът е заплатил доброволно на
ищеца 127,83 лева, поради което искът за заплащане на сумата 162 лева следва
да се уважи изцяло, като на ищеца се присъди и законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 19.09.2024 г.
По разноските.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят 50 лв. за заплатена държавна
такса и 200 лв. депозит за вещо лице. На адвоката на ищеца следва се присъди
възнаграждение за безплатно предоставена правна помощ на основание чл. 38,
ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, което съдът определя в размер на 480 лв. с ДДС в
съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. съответно на
цената на предявения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. I. Г.”, ЕИК ..., гр. С., пл. „П.” № 5 да заплати на Д.
М. П., ЕГН ********** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата 162 лв. /сто
6
шестдесет и два лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди - увреждания по л.а. „Ф. Б.” с рег. № СВ..ТМ от настъпило
в срока на действие на застраховка „К.”, обективирана в полица № .., ПТП на
29.05.2023 г. в гр. С., на ул. „Проф. Х. В.", ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 19.09.2024 г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 250 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК ..., гр. С., пл. „П.” № 5 да заплати на
адвокат Д. Р. Т. – САК, личен номер **********, с адрес гр. С., бул. „Г.М. Д.“
№ 32, вх. А, ет.4, ап. 10 на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА, сумата
480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7