№ 8162
гр. София, 26.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско
дело № 20231110140530 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ: ... – редовно призовани, представляват се от адв. И.,
преупълномощена от адв. Б..
ОТВЕТНИКЪТ: ... – редовно призовани, не изпращат представител.
Депозирали са становище делото да се гледа в отсъствие на техен
представител в случай, че са налице условия за даване ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовното призоваване на страните, намира,
че са налице условия за даване ход на делото, поради което и на основание
чл.142, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съгласно проекто-доклада, изготвен и съобщен на
страните с Определение от 26.01.2024 г., по което до днес страните не са
възразили.
1
АДВ. И.: Поддържам ИМ и молбата от 06.02.2024 г., както и
претенцията за ЗЛ, заявена с ИМ. Действително след образуване на
производството по делото е налице такова плащане на претендираната
главница. Поддържам претенцията за законна лихва от датата на подаване на
ИМ до датата на плащането 13.09.2023 г., като по изложените в молбата
съображения. Доколкото е изпратена регресна покана, налице е и отказ от
застрахователя да изплати претенцията по доброволен ред считам, че същият
е дал повод за образуване на производството, поради което считам, че дължи
сторените по делото разноски, за установяването на които са представени
доказателства към молбата. Запозната съм с направения проект за доклад и
нямам възражения по него. Моля същият да се приеме за окончателен.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молбата на ответника в останалата част, в която
поддържа ОИМ, няма възражения по проекта за доклад и продължава да
счита, че не дължи разноски, тъй като не е дал повод за образуване на делото,
а е признал иска.
В условията на евентуалност, възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и също претендира юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, на осн. чл. 145, ал.3, изр.2, вр. с чл.146 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ВПИСВА като окончателен доклад изготвения проект за такъв, който е
бил връчен на страните с Определение от 26.01.2024 год., по който същите не
са заявили възражения.
По доказателствата и на осн. чл.148 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства, допуснатите със
същото Определение представените от ищеца с исковата молба и тези,
представени от ответника с писмения му отговор.
ПРИЛАГА постъпилата молба-становище от ищеца, с която се признава
действително извършеното плащане от страна на ответника, поддържа
молбата в останалата част, а именно за присъждане на законната лихва
върху претендираната главница и сторените от ищеца съдебни разноски в
производството, доколкото намира, че ответникът с постановения
първоначално отказ да изплати претенцията и с последващото закъснително
плащане на същата е дал повод за образуване на настоящото производство.
Претендира разноски и прилага списък с разноски.
АДВ. И.: Нямаме повече доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните нямат други доказателствени
искания и след събиране на всички допуснати доказателства, намира, че
делото е напълно разяснено от фактическа страна, поради което и на
основание чл.149, ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. И.: Моля да постановите решение, с което да съобразите
извършеното след образуването на делото плащане на претендираните
главници, като осъдите ответника да заплати дължимата ЗЛ върху сумата от
датата на подаване на ИМ до датата на плащането, както и сторените от
доверителя ми разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК, както и
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото считам, че
с поведението си ответникът е станал повод за образуване на настоящото
дело.
СЪДЪТ ПРИЛАГА списъците с разноски по чл. 80 ГПК, представен от
3
страна на ищеца.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното признание на иска и направеното
плащане в хода на производството, което е потвърдено и от ищеца в дн.с.з.,
ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО си по реда на чл.237 ГПК, съобразно с
признанието на исковете
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.03.2024 г.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от ..., ЕИК ... срещу ..., ЕИК ..., с която се иска от съда да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 650,92 лв., представляваща
регресна претенция по застрахователно обезщетение, изплатено по Щета №
..., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
20.07.2023 г.- датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното
й изплащане.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че на 28.07.2022 г. водачът на лек автомобил
с марка и модел „Мерцедес CLK 320“, рег. № ..., се е движел с несъобразена
спрямо пътните условия скорост, като реализирал ПТП с намиращия се в
паркирано състояние лек автомобил с марка и модел „Тойота Корола“, рег. №
.... В резултат на възникналия удар са били причинени материални вреди на
лек автомобил с марка и модел „Тойота Корола“, рег. № ..., за които при
ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № 5С1068813490, валидна към датата на ПТП. Към
датата на ПТП отговорността на водача на М П С марка и модел „Мерцедес
CLK 320“, рег. № ... , била покрита по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи се, че за
обезщетяване на причинените вреди на лек автомобил с марка и модел
„Тойота Корола“, рег. № ..., при ищеца е била заведена Щета № ... г., като
4
било определено застрахователно обезщетение в размер на 5625,92 лв.- в
полза на увреденото лице, което било изплатено с преводно нареждане от
24.11.2022 г. и от 05.12.2022 г. С изплащане на застрахователното
обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП
водач. Ищецът е предявил регресната си претенция срещу ответното
дружество в размер на 5650,92 лв., с включени ликвидационни разноски от
25,00 лв., но ответникът отказал да уважи претенцията. Моли за уважаване на
иска. Претендира присъждане на разноски. Ищецът е представил писмени
доказателства и е заявил допълнителни доказателствени искания.
Ответникът ..., ЕИК ... е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК, в който излага становище, че не оспорва исковата претенция в
заявения размер от 5650,92 лв. Поддържа, че регресната претенция за
заплатено обезщетение е била уважена в пълен размер, ведно с претенцията за
възстановяване на обичайни ликвидационни разноски в размер на 25 лв.,
поради което оспорва за ищеца да е налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск. Поддържа, че сумата по регресната претенция е била
заплатена на ищеца и моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира че са
налице предпоставки за постановяване на решение при признание на иска.
Доколкото с отговора по чл.131 от ГПК, ответника е признал всички факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба от ищеца и предявения с нея иск
изцяло по основание и размер, съда е прекратил съдебното дирене и е обявил
на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска. Всички
релевантни по делото факти, за които съда е разпределил доказателствената
тежест, са установени в производството от представените от ищеца писмени
доказателства, като с признанието на исковете, ответника е направил
безпредметно събирането на допълнителни такива и за обстоятелствата, за
които не са били ангажирани писмени доказателства при предявяване на
исковете.
5
Доколкото съгласно чл.237, ал.1 от ГПК, съдът не е констатирал, че
признатото от ответника право противоречи на закона или добрите нрави,
както и че признатите права са от категорията, с която ответното дружество,
чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, може да се
разпорежда, няма пречка да се произнесе по спора с т.нар. решение при
признание на иска. В мотивите към същото, съгласно разп. на чл.237, ал.2 от
ГПК, е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска, като
не е необходимо да се излагат подробни мотиви за уважаването на
претенцията на ищеца. Следва да се съобрази извършеното в хода на
производството плащане, с оглед на което предявения иск подлежи на
отхвърляне, поради предприето плащане в хода на делото.
С оглед изложеното, предявения иск от ищеца по чл. 411 от КЗ против
ответника следва да бъде отхвърлен поради извършеното в хода на
производството плащане, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е
необходимо съдът да излага допълнителни мотиви за това, а е достатъчно да
се позове на признанието на иска, заявено от ответника в ОИМ.
Спора между страните се заключава единствено около отговорността за
разноските, като съдът съобразявайки събраните по делото доказателства и
предприетото от ответника плащане едва в хода на настоящото производство,
при изрично постановен отказ при извънсъдебната му покана за плащане на
регресната претенция, намира, че същия е станал повод за образуване на
съдебното производство, което пък води до извод, че не са налице
изискуемите кумулативно предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК, при наличието
на които евентуално ответника би се освободил от отговорността за разноски.
Така, въпреки предприетото признание на иска в срока по чл.131 от ГПК, с
извънпроцесуалното си поведение и постановения отказ от плащане,
ответника е дал повод за образуване на настоящото исково производство,
поради което и същия следва да отговоря изцяло за извършените от ищеца
съдебни разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и
претендираната от ищеца законна лихва за периода от завеждане на ИМ до
датата на плащането - 12.09.2023 г., която сума съдът определи по реда на
чл.162 от ГПК, в размер на 113, 27 лв., посредством онлайн лихвен
калкулатор.
Съгласно представения от ищеца Списък по чл.80 от ГПК и приложените
6
към него доказателства за реалното извършване на претендираните за
плащане съдебни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1264,14 лв., представляващи
заплатените от ищеца държавна такса (226,04 лв.) и адвокатски хонорар
(1038,10 лв.).
Така мотивиран, съдът на осн. чл.237 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., с ЕИК ... и седалище в ..., представляван
от изпълнителните директори ... и ... срещу ..., ЕИК ... със седалище и адрес
на управление: ... представлявано от изпълнителните директори ... и ..., иск с
правно основание чл. 411 от КЗ в размер на 5650,92 лв., представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение, по Щета №
..., за обезщетяване вредите по л.а. „Тойота Корола“, рег. № ..., причинени при
ПТП от 28.07.2022 г., причинено по вина на водача на л.а. „Мерцедес CLK
320“, рег. № ..., застрахован по ЗЗ „ГО“ при ответника, поради извършено в
хода на делото плащане.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: ...
представлявано от изпълнителните директори ... и ... да заплати на ..., с ЕИК
... и седалище в ..., представляван от изпълнителните директори ... и ... сумата
от 113,27 лв., представляваща законната лихва върху заплатената сума от
5 650, 92 лв., дължима за периода от 20.07.2023 г. /датата на подаване на
исковата молба в съда/ до 12.09.2023 г. /датата на плащането на
задължението/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ..., ЕИК ... със седалище и
адрес на управление: ... представлявано от изпълнителните директори ... и ...
да заплати на ..., с ЕИК ... и седалище в ..., представляван от изпълнителните
директори ... и ..., направените по делото съдебни разноски в размер на общо
1264,14 лв., от която сума 226,04 лв., представлява заплатена държавна такса,
а сумата от 1038, 10 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдебното заседание приключи в 16:07 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8