Решение по дело №139/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юни 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20227220700139
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 137       

 

гр. Сливен, 02.06.2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                  ИГЛИКА  ЖЕКОВА

 

При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия Светлана Драгоманска касационно административнонаказателно дело № 139 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от НАП - София, подадена срещу Решение № 4 от 10.01.2022 г., постановено по АНД № 20212310200200/2021 г. по описа на Районен съд – Елхово, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 551393-F580522 от 13.05.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД с ЕИК: *********, за нарушение на чл. 118, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 / 2006 г. и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че отговорността на търговското дружество е ангажирана законосъобразно. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с решение, с което процесното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представена писмена молба оспорва жалбата като неоснователна, счита решението на Районния съд за правилно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил изводи, че: НП е в противоречие с материалния закон, като при издаването му не са изяснени и съобразени в достатъчна степен всички правно значими и относими факти и обстоятелства; наказващият орган неправилно е приел, че дружеството е субект на задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, без да вземе предвид и се съобрази, че в случая е налице изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Съобразено е със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 23.11.2020 г. срещу „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД с ЕИК: *********, е съставен АУАН от служител на НАП, за това, че на 20.11.2020 г. при извършена проверка в обект- б. „Т. К.”, находящ се в гр. Е., ул. „А. С.“ № …., стопанисван от „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД с ЕИК: *********, е констатирано, че: в обекта е въведена в експлоатация и се използва ЕСФП и свързано към нея фискално устройство, регистрирано в НАП; „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД с ЕИК: *********, в качеството си на данъчно задължено лице - получател по доставки на течни горива, е получило гориво в ТО по нивомерна измервателна система на 29.09.2020 г. в 16:08 часа – 4 229,14 л. пропан-бутан в резервоар № 3, като данните за документалната доставка за същото количество течно гориво по акцизен данъчен документ /АДД/ с УКН: 0000000005567617 от 29.09.2020 г. са изпратени към НАП на 22.10.2020 г. в 12:57 часа; ЗЛ не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за доставката на гориво чрез наличната в обекта ЕСФП на датата на данъчното събитие. В АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 / 2006 г. Въз основа на съставения АУАН, на 13.05.2021 г. е издадено процесното НП.

В доказателствения материал по делото се съдържат и следните относими за процесната доставка документи: служебен бон от 29.09.2020 г. – доставка по нивомер, за доставено на 29.09.2020 г. в резервоар № 3 гориво, със статус на операцията – ОК; справка от НАП за регистрирани съобщения за доставка на гориво, видно от която на 22.10.2020 г. е регистрирано съобщение за доставка на гориво в резервоар № 3 по АДД номер 0000000005567617 от 29.09.2020 г.

С оглед установените факти, Районният съд правилно е приел, че обжалваното НП е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива, като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. С разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е въведено задължение за данъчно задължено лице- доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, като данните следва да се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. В чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС е регламентирано изключение от това задължение, а именно, че данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., според която получателят по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.

По делото е установено, че: на 29.09.2020 г. в проверявания търговски обект е получена доставка на гориво по АДД с УКН: 0000000005567617; в обекта е въведена в експлоатация и се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.; на датата на доставката, посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена дистанционно информация от нивомерната система, видно от служебен бон от 29.09.2020 г. – нивомерна доставка, за доставеното на 29.09.2020 г. гориво, със статус на операцията – ОК.

От изложеното се налага извод, че доставката е отчетена чрез ЕСФП, с оглед на което не е установено неизпълнение на задължение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, поради констатирано наличие на изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС.

По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП като незаконосъобразно, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 10.01.2022 г., постановено по АНД № 20212310200200/2021 г. по описа на Районен съд – Елхово.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: