№ 1492
гр. Русе, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Г.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520101883 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД-София против В. Г.
А. ЕГН ********** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.10.2021 год. е образувано ч.гр.д. № 5720/2021 г., по
описа на Районен съд - Русе, по реда на чл. 417 от ГПК срещу В. Г. А. ЕГН
**********. С издадените заповед за изпьлнение и изпълнителен лист били образували
изпълнително дело № 1909/2021 г., по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов. Съдът
изпратил разпореждане, получено от ищеца на 07.03.2022 г. , с което съдът е
предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 от ГПК, за предявяване иск за
установяване вземането им. Моли съда да приеме за разглеждане настоящия иск.
На 07.05.2020 г. "ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сключил Договор за потребителски
кредит № ********** (Приложение № 2) с В. Г. А.. На основание така сключения
Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в размер на 494.58 лева. В чл.7
ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 442.86 лв. Съгласно чл.
7, ал.2 от Договора средствата по кредита били преведени от Кредитора по банкова
сметка на Потребителя. В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на
застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се
превеждат от кредитора към сметка на эастрахователя, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай
потребителят е пожелал да сключи Застраховка "Защита на кредита" в размер на 51.72
лв. (Приложение 4). Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора)
възлиза на 494.58 лв., която сума е разсрочена на 14 погасителни месечни -13 вноски
1
всяка в размер на 48.17 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 48.16
лв.). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на
месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва.
С отпуснатата сума било погасено старо задължение на В. Г. А. към "Ти Би Ай
Банк“ ЕАД в размер на 442.86 лева по Договор № **********. Към дата на входиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК
(22.10.2021 г.), задължението на В. Г. А. към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по Договора, е
било в размер на 277.17 лв. (211.86 лв. Главница и 28.89 договорна лихва). Отделно от
това, съгласно чл.9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, Ответникът дължал и
обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 07.10.2021 г. е било в размер на
36.42 лв.
С оглед дадените им указания от заповедния съд, ищецът иска да се признае за
установено по отношение на В. Г. А., че му дължи присъдените суми по ч.гр.дело №
5720/2021г. по описа на РРС. Претендира се и за законна лихва от датата на подаване
на заявлението по заповедното производство и за разноските по делото.
Ответникът В. Г. А., чрез проц. си представител оспорва изцяло предявения иск.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 25.10.2021 г. по ч.гр. д. №
5720/2021 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника В. Г. А. да заплати на
ищеца сумата 211,86 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
22.10.2021 г. до окончателното и изплащане; 28,89 лева – договорна лихва за периода
от 15.05.2021 г. до 15.09.2021 г.; 36,42 лева – обезщетение за забава в за периода
15.05.2021 г. до 07.10.2021 г., както и сума в размер на 25,00 лева – заплатена държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК
длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия
правен спор. С договор за потребителски кредит № **********/07.05.2020 г. бил
предоставен от ищеца на ответника кредит в размер на 442.86 лв. Към отпуснатия
кредит била включена еднократна такса за застраховка „защита на кредита“, в размер
на 51.72 лв., дължима в деня на подписване на договора, която се финансирала от
кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Застраховката на кредитополучателя В. Г. А. (л. 13-20) била
сключена с CARDIF ASSURANCES VIE SA, FRANCE, 1 boulevard Hausman, Paris чрез
клона му в България- "Кардиф Животозастраховане, Клон България", КЧТ и CARDIF
ASSURANCES RISQUES DIVERS SA, FRANCE, 1 boulevard Hausman, Paris чрез клона
му в България- "Кардиф Общо застраховане, Клон България", КЧТ. Застраховката
2
покривала рисковете "смърт", трайно намалена или загубена работоспособност и др. и
била сключена със застрахователното посредничество на "Ти Би Ай БАНК" ЕАД.
Общо отпуснатия кредит бил в размер на 494.58 лв. Уговореният между
страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като
годишен лихвен процент бил в размер на 53,2 %., а ГПР- 47.77 %, като общото крайно
задължение по Договора възлизало на 674.37 лв. Тази сума следвало да бъде погасена
на 14 погасителни месечни вноски – 17 вноски в размер на 489,50 лв., и последна
изравнителна в размер на 489,38 лева. Уговорения между страните лихвен процент бил
в размер на 25,77 %, като ГПР било в размер на 48,3 %.
Според заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, за периода от датата на усвояване на процесния кредит 07.05.2020 г. до
датата на подаване на 3аявлението по чл.417 от ГПК в съда -22.10.2021 г., били
извършени плащания за погасяване на задълженията по процесния Договор в общ
размер на 446,00 лв. Вещото лице е изчислило , че дължимата се лихва за забава за
периода от 15.05.2021г. до 07.10.2021г. е в размер на 36.42 лева.сочи, че лихвения
процент по кредита е 53.20%, а годищния процент на разходите -47.77%, като общата
сума , дължима от потребителя е в размер на 674.37 лева, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът
цели да установи, че ответницата му дължи парични суми по сключен договор за
кредит въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.
Предвид събраните по делото доказателства, се установява по категоричен
начин, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по договор за
потребителски кредит №**********/07.05.2020 г. От него за ищеца е възникнало
задължението да предостави на ответника сумата от 442.86 лв., от която на същата дата
била преведена на ответника.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният към заявлението
договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите -
кредитополучателят отговоря на дефиницията за "потребител" по смисъла на §13, т.1
от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани
с дейността на кредитна институция по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. По
3
отношение на договора е приложим и ЗПК. Заявителят черпи правата си от Договор за
потребителски кредит № **********/07.05.2020 г., който е сключил с длъжника.
В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен,
като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити е посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация да
бъде представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде
дадена възможност да познава своите права и задължения. Изискването за
разбираемост има съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на
договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния
потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява
лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да
бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Макар последното изискване да не се
съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е намерило място в разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя допълнителни условия към формата на
договора за потребителски кредит като освен да е в писмена форма, изисква и всички
негови елементи да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12. Неспазването на това изискване е санкционирано от законодателя с
недействителност (нищожност) на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК. Така е и в
разглеждания случай.
В конкретния случай, в договора е предвидено предоставяне на потребителски
кредит, както под формата на паричен заем, така и под формата на финансиране на
услуга - застраховка по застрахователна програма "Защита на кредита". Тъй като
приложените Преддоговорна информация и Застрахователна полица за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма за кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставени от Ти Би Ай Банк ЕАД съдържат уговорки относно дължимите по
договора за кредит и от ответника застрахователна премия, настоящият съдебен състав
счита, че същите съставляват елементи от тях, по отношение на които трябва да са
налице и спазени посочените законови изисквания. Предвидено е плащане на
застрахователна премия заедно с еднократна такса „Второ медицинско мнение“ - 51,72
лева. Дори и без наличието на специални познания е очевидно, че договорът за
потребителски кредит, преддоговорната информация и застрахователната полица са
изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този
шрифт категорично е в размер по-малък от 12 и е трудно четлив (Решение №
8/18.03.2021 г. по в. т. д. № 29/2021 г. по описа на РОС).
За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно
4
различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими
специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК. Разпознаването на вид и размер
на шрифта на документ не изисква специални знания извън техническите такива, които
притежава всеки магистрат с оглед характера на работата, която извършва.
Сравняването на различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен
носител е лесно установимо посредством визуален анализ и за това не са необходими
специални знания (Решение № 210/18.12.2018 г. по в. т. д. № 365/2018 по описа на
РОС).
Договорът за потребителски кредит е недействителен и на още едно основание,
тъй като в него не е посочено как е образуван ГПР- при какви допускания и от какви
компоненти. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено
като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да
бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен
заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне
ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение
№ 30/09.03.2020 г. по в. т. д. № 33/2020 г. по описа на РОС).
Предвид изложеното, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия
договор.
Посочените факти обуславят извод за нарушения на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а
именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора на
посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. При това положение извършените от ответника
плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване само на действително
възникналите задължения за връщане на усвоената сума и на обезщетението за забава.
По делото е безспорно установен фактът, че общият размер на извършените от
5
ответника плащания по процесния договор за потребителски кредит възлизат на
сумата от 446,00лева, която сума надвишава чистата стойност на кредита от 442.86лв.,
поради което искът за главница следва да се отхвърли.
При този изход на спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат присъдени, направените от ответника разноски по водене на делото. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адвоката, представлявал ответника, сумата от
300.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено по правилата
на чл. 38 от Закона за адвокатурата, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, искове, с правна
квалификация 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, за признаване на
установено, че В. Г. А. ЕГН **********, от гр.Р., ул.“М. Х.“, №., бл...., вх.., ет.., ап...
му дължи сумата 211,86 лева – главница по Договор за кредит от №
**********/07.05.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.10.2021 г.
до окончателното и изплащане; 28,89 лева – договорна лихва за периода от 15.05.2021
г. до 15.09.2021 г.; 36,42 лева – обезщетение за забава в за периода 15.05.2021 г. до
07.10.2021 г. , за които суми в производството по ч. гр. д. № 5720/2021 год. по описа на
РС Русе, е издадена заповед за изпълнение №2885/25.10.2021г.
ОСЪЖДА "Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54 да заплати на адвокат Д. В.
М., от АК-Пловдив, гр.П., ул.“М.Х.“, №., бл.., вх.. ет.., ап.. сумата от 300.00 лв. –
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6