Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
Виктория Станиславова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 223 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 26.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 4449/ 2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 59 състав, поправено
с решение от 29.09.2020 г., е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от „Л.М.С.”
ООД- гр. София /ЕИК ******/ срещу П.П.„Д.ЗА С.Б.”, вписана в СГС по партида №
302, том 30, по ф.д.№ 6019/ 2004 г., със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от Р.М.К.- Председател, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.82 ЗЗД за присъждане на сумата 10 000 лева, предявени като частичен иск от
91 000 лева, претендирана като обезщетение за вреди, претърпени от ищеца под
формата на пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнение на чл.15 и 16 от
Договор за онлайн- репутация, сключен на 20.07.2011 г., ведно със законната
лихва за периода от подаване на исковата молба- 28.01.2015 г., до окончателно
изплащане на вземането. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Л.М.С.” ООД е осъден да заплати на ответника П.П.„Д.за С.Б.”
сумата 830 лв.-
разноски по делото /за платено адвокатско възнаграждение/.
Постъпила е въззивна жалба от „Л.М.С.” ЕООД- гр.
София /ищец по делото, с променена правно- организационна форма/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение
за присъждане на горепосочената сума /частична претенция/, претендирана като
обезщетение за неизпълнен договор, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Въззиваемата страна П.П.„Д.за
С.Б.” /ПП „ДСБ“/- със седалище и адрес на управление в гр. София /ответник по
делото/, оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да
бъде потвърдено.
Предявен
е иск с правно основание чл.79, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне
на предявения от „Л.М.С.” ООД иск по чл.79, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД- за
присъждането на обезщетение за вреди /пропуснати ползи/ от неизпълнен договор
от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.
Основателността на
предявения иск по чл.79, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД за заплащането на
обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение е обусловена от
установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличие на договорно
правоотношение, валидно обвързващо страните; 2/ виновно неизпълнение /пълно или
частично/ на договорно задължение; 3/ вреди /ефективни/, настъпили от
неизпълнението, и 4/ причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
Съгласно чл.82 ЗЗД
обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря
за всички преки и непосредствени вреди. Според установената по приложението на
чл.82 ЗЗД константна практика на ВКС /Решение № 240 от 07.05.2015 г. по т.д.№
317/ 2014 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 73 от 27.07.2010 г. по т.д.№ 897/ 2009
г. на ВКС, ТК, I ТО; Решение № 172 от 11.12.2013 г. по т.д.№ 588/ 2012 г. на
ВКС, ТК, I ТО; Решение № 296 от 05.11.2013 г. по гр.д.№ 48/ 2013 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/ разликата между имуществото след
неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако
задължението би било точно изпълнено, формира размера на претърпяната вреда.
Претърпените загуби представляват ефективните вреди, изразяващи се в намаляване
актива на имуществото на кредитора или увеличаване на неговия пасив, докато
пропуснатата полза е осуетена сигурна възможност за увеличаване имуществото на
кредитора, което би настъпило при точното изпълнение от страна на задълженото с
договора лице. Без значение какъв е видът на вредите, те следва да са в пряка
причинно- следствена връзка с неизпълнението на длъжника. Пряка е онази вреда,
която нормално произтича от неизпълнението на поетото задължение, която е
закономерен негов резултат. Когато вредите се дължат на други фактори,
независещи от волята и желанието на длъжника- на поведение на кредитора, на
трети лица или на непреодолима сила, вредите са косвени. Вредата следва да е и
предвидима, освен в случаите, когато длъжникът е недобросъвестен. Предвидими са
вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на
задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Това са тези
вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа,
според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключване на
договора, и обстоятелствата, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта
на вредата е фактически въпрос, но във всеки случай това е онази вреда, която
към момента на пораждане на задължението човек със среден интелект и здрав
разум би могъл, а и е бил длъжен да предвиди, че е вероятно да настъпи като
последица от неизпълнението. Предвидимостта се отнася до настъпването на
вредите, а не до техния размер.
В случая от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че страните са били обвързани от валидно договорно
право-отношение, възникнало въз основа на сключен на 20.07.2011 г. Договор за управление
на онлайн- репутация /под № 011/, по силата на който ответникът П.П.„Д.за С.Б.“
/възложител/ възложил, а ищецът „Л.М.С.” ООД /изпълнител/ приел да предостави
на възложителя ПР- консултации и обслужване, свързани с промотиране в Интернет-
пространството на стратегията, политиката и дейността на ПП „ДСБ“, срещу заплащането
на съответно възнаграждение и при условията, посочени в договора. В клаузата на чл.6 от договора са уговорени услугите, които
изпълнителят се задължил да извършва, а именно: 1/ управление на връзките на
възложителя в социалните медии и стимулиране на обратна връзка с предварително
дефинирани целеви групи чрез публикуване на: т.а/ 1 800 коментара за
периода на действие на договора в специализирани и общотематични сайтове,
форуми, блогове и социални мрежи, т.б/ информационни и промотиращи клипове,
предоставени от предизборния щаб, във видео- канали и социални мрежи; 2/
иницииране и поддържане на дискусии след изрично искане на възложителя в
специализирани и общо-тематични сайтове, форуми, блогове и социални мрежи; 3/
участие в съществуващи дискусии, защитавайки интересите на възложителя; 4/
създаване на ниво концепция, изграждане и поддържане на фен- групи и страници
по изрично искане на предизборния щаб в социалните мрежи; 5/ създаване и
поддържане на партийни и персонални профили на трима кандидати на възложителя в
социалните мрежи , както и поддържане на вече създадени профили; 6/ създаване
на 40 нови и поддържане на вече съществуващи профили на виртуални последователи
на възложителя, и поддържане на активността и развитието им в интернет-
пространството, и т.н. Срокът на действие на договора е определен до
20.10.2011 г. /3 месеца/, като можело да бъде продължен само със сключването на
анекс, какъвто в случая липсва, поради което и договорът е прекратен на
20.10.2011 г. В Раздел VII от договора- „Конфиденциалност“, и в частност в
чл.15, чл.16 и чл.17 от същия е договорено, че страните ще пазят в тайна всички
обстоятелства, свързани с дейността и бизнеса на насрещната страна, станали им
известни в процеса на сътрудничеството им при или по повод изпълнението на
договора; страните са се задължили да третират информацията по договора като
търговска тайна с най- строга конфиденциалност, да не разпространяват и/или
съобщават на трети лица каквато и да било информация по договора или информация
във връзка с изпълнение предмета на договора. Изрично е уговорено помежду им,
че с оглед избягването на всякакво съмнение задълженията по чл.15 и чл.16
запазват действието си и след прекратяване на същия, независимо от основанието
за това.
По делото не е спорно, а се и установява от
представените доказателства, че на 18.02.2014 г. Р.К.- Председател на П.П.„Д.за
С.Б.“ и неин представляващ, е дал интервю в предаването „Тази сутрин" на "БТВ
М.Г." ЕАД, в което изнесъл информация във връзка със сключен от партията
през 2011 г. договор за управление на онлайн- репутация, като предоставил на
водещия на предаването и препис от същия /с незаличени лични данни- според
направена от водещия по време на интервюто констатация/. Освен това предоставеният
от К.договор бил публикуван и на интернет- страницата на "БТВ М.Г."
ЕАД, поето положение- според твърденията на ищеца, продължавало и до предявяване
на иска по настоящото дело.
Според събраните в процеса доказателства с
посоченото по- горе интервю в публичното пространство е изнесена информация за
съществуването на договор за управление на онлайн- репутация, сключен от ПП
"ДСБ" през 2011 г., относно който именно интервюираният Р. К.е
посочил, че е допусната „тежка ПР- грешка“, като обяснил, видно от посоченото в
приетото по делото експертно заключение на компютърната съдебно- техническа
експертиза /със задача: отразяване съдържанието на процесното интервю на
хартиен носител/, че „ако е бил в течение на тези неща, би се възпротивил много
остро, защото ползването на подобни коментарни функции от хора, които не
коментират искрено, вреди, нарушава журналистическата етика, създава едно
напълно превратно състояние“.
Като доказателство по делото е представено и копие
на публикувана на 15.02.2014 г. статия в електронния сайт "Биволъ", от
която е видно, че три дни преди даденото от Р.К. интервю по „БТв“ информацията
за наличието на процесния договор, както и името на ищцовото дружество, са станали
публично известни.
По спорния въпрос- дали по време на интервюто
Р.К. е действал в лично качество или като Председател на ПП "ДСБ", първо-инстанционният
съд е приел, че формулираната от Р.К. констатация за „тежка ПР грешка“ е негово
лично мнение, поради което не може да бъде прието в случая, че на 18.02.2014 г.
ответната партия- в лицето на К.., е разкрила особено конфиденциална информация
по смисъла на процесния договор. Изказаното от К.по време на интервюто започва с
изречението: „Моето мнение е, че
тук е допусната една тежка пиарска грешка“, като в случая той изразява мнението
си относно практики на политическо въздействие от 2011 г., когато ПП „ДСБ“ била
представлявана не от него, а от И.К., който упълномощил Ю.В.да сключи процесния
договор. Интервюираният К.подчертава, че така изразеното становище е негово
лично мнение, а не позиция на политическата партия, като няма твърдения и данни
такава позиция да е била съгласувана с посочените в Устава на партията органи и
същите да са дали съгласието и одобрението си за официално изявление на
Председателя в този смисъл. Следва да се отбележи, освен това, че никъде в
интервюто не се споменава фирменото наименование на ищцовото дружество: „Л.М.С.“
ООД. Споменава се фирма „Л.“, но при справка в Търговския регистър се
установява, че както към датата на сключване на процесния договор през
м.07.2011 г., така и към датата на провеждане на интервюто през м.02.2014 г. в
ТР при АВп съществува вписана регистрация и на „Л.“ ООД, освен на „Л.М.С.“ ООД,
поради което и зрителите на посоченото предаване не биха могли еднозначно да преценят,
че казаното от К.касае именно ищцовото дружество. Същевременно процесният договор
не е показан в ефир, видно от изявлението на водещия на предаването „Тази
сутрин“: „Няма да го показваме и на камера, защото съдържа лични данни, които
не са заличени към момента“. Що се
отнася до публикуването му на интернет- страницата на „БТв“, то отговорността
за това е на медията- „БТв“, а не на фактическия му приносител, вкл. и ако той
е действал като представляващ ПП „ДСБ“.
При установената по делото
фактическа обстановка настоящият въззивен съд споделя извода на
първоинстанционния съд, че не се касае в случая за публично изявление на
ответната политическа партия, съставляващо неизпълнение на горепосоченото
договорно задължение за спазването на конфиденциалност и неразгласяване на квалифицираното
като „търговска тайна с най- строга конфиденциалност“ договорно съдържание, а
за лично мнение на физическото лице Р.К., който, независимо от обстоятелството,
че към датата на провеждане на интервюто е бил вписан като Председател на ПП
„ДСБ“, в случая е коментирал и критикувал действия и политики на предходното
ръководство на партията, свързани с използваните през 2011 г. безрезултатни
методи и техники за подобряване на онлайн- репутацията й. Посоченото мнение е
изказано приблизително две и половина години след прекратяване на процесния
договор, по чието времедействие К.не е бил Председател на ответната политическа
партия, като липсва основание за приемането
на извод, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на
последната, предпоставящо заплащането на обезщетение по чл.79, ал.1, изр.2 вр.
чл.82 ЗЗД.
Не са налице и останалите включени
в приложимия фактически състав материално- правни предпоставки за уважаване на
иска, тъй като не може да се приеме при съвкупна преценка на събраните в
процеса доказателства, че твърдените от ищеца вреди са ефективни и са настъпили
именно поради неизпълнение на горепосоченото договорно задължение и респ. че е
налице причинна връзка между неизпълнението и настъпилите за ищеца вреди. Анализът
на събраните по делото доказателства не може да обоснове извод на въззивния
съд, че в случая е била осуетена сигурна възможност за увеличаване имуществото
на ищеца, което би настъпило при точното изпълнение от страна на ответника на
задължението да не изнася информация за съдържанието на процесния договор.
Доколкото такава информация е била публично изнесена в интернет- пространството
преди интервюто на Р. К.от 18.02.2014 г., не може да се приеме, че твърдените от
ищеца вреди- с характер на пропуснати ползи, са в пряка причинно- следствена
връзка с неизпълнението на ответника. Същевременно не може да се приеме и че прекратяването
на сключения между „Л.М.С.“ ООД и „Ф.И.“ АД на 6.01.2014 г. договор, настъпило в
началото на м. март 2014 г.- според приложените доказателства /уведомление за
прекратяване от 21.02.2014 г. и споразумение от 5.03.2014 г./, е довело до
пряка вреда за ищеца, която нормално произтича от неизпълнението на поетото от
ответника към него задължение и е закономерен негов резултат. Дори да се приеме
в случая, че ищецът е претърпял вреди- с характер на пропуснати ползи, те се
дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на ответника /като поведение
на ищеца, на трети лица или др./, поради което и са косвени, съответно не
подлежат на обезщетяване. В този смисъл са дадените от св. Г. Т.- Изп. Директор
на „Ф.И.“ АД, свидетелски показания, според които, макар и да е било
провокирано от видяното и чутото по време на даденото на 18.02.2014 г. от Р. К.по
„БТв“ интервю, решението за прекратяване на договора от 6.01.2014 г. било взето,
„тъй като предлаганата от „Л.М.С.“ ООД техника за подобряване репутацията на
дружеството била компрометирана, защото в публичното пространство вече се
говорело за такъв вид ПР- услуги“. Свидетелят преценил, че нямало да има
ефекта, който целял, тъй като „ПР- кампанията на „Л.М.С.“ ООД ще използва
методи и практики, които вече били компрометирани, вече били публично достояние
и били оповестени пред обществеността“, като за него вече съществувал риск, че
кампанията му няма да бъде успешна с методите, които в момента ставали
публични. Следователно не оповестеното в интервюто на Р. К.., а опасенията, че
същите методи и техники, вече компрометирани, ще бъдат използвани в ПР-
кампанията на дружеството- възложител по договора от 6.01.2014 г. и ще доведат
не до подобряване репутацията на дружеството, а до нейното влошаване, са
провокирали прекратяването на договора от страна на „Ф.И.“ АД. Поради това и дори
да се приеме, че в този случай са настъпили вреди- с характер на пропуснати
ползи за ищеца, същите са косвена, а не пряка и непосредствена последица от
соченото неизпълнение на произтичащото от договора от 20.07.2011 г. задължение на
ответника за спазването на конфиденциалност.
Не може да се приеме в
случая и че вредата е предвидима, т.е. нормално би трябвало да се допусне при
пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение. В
случай, че твърдяната ПР- грешка е узната от третите лица по други пътища, каквито
данни и доказателства има в настоящия случай, без значение за пропуснатите от
ищеца ползи е изнасянето на посочената информация от възложителя по процесния
договор.
С оглед горното, предвид
липсата на изискуемите от закона материално- правни предпоставки, искът на „Л.М.С.“
ООД /понастоящем ЕООД/ по чл.79, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД подлежи на
отхвърляне като неоснователен и недоказан.
При тези съображения, поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции и неоснователност на релевираните
в жалбата на ищеца доводи обжалваното първоинстанционно решение, което е
правилно, следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за
въззивното производство има въззиваемата страна, но искане в този смисъл от
същата не е заявено, поради което и разноски с настоящото въззивно решение не
следва да бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 26.11.2019 г., поправено с решение от 29.09.2020 г., постановени по
гр. дело № 4449/ 2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 59 състав.
Решението може да се обжалва
при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в 1- месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.