П
Р О Т
О К О Л
№ 209
гр. Пловдив, 19 май 2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети май, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
РАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
при участието на
съдебния секретар Катя Митева и в
присъствието на прокурора РУМЕН БОЕВ, сложи за разглеждане
докладваното от съдията-докладчик ИВАН
РАНЧЕВ, ВЧНД № 193 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10:20 часа в залата се явиха:
При добър
звук и картина на линията по Skype
от Ареста П.се намира жалбоподателят Н.К.Т., на който се разясниха подробно
правата по чл.55, ал.1 - 4 и чл.138, ал.7 от НПК.
В съдебната
зала се явяват защитниците му адв. С. А.
и адв. В. К..
За Апелативна
прокуратура – Пловдив се явява прокурор БОЕВ.
В съдебната
зала присъства и системният администратор на Апелативен съд - Пловдив – В. Н..
СТАНОВИЩА
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.А.: Да се даде ход на делото. Няма
процесуална пречка.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Обв. Т.: Да се гледа днес делото.
Съдът счита, че няма пречка по даване ход на делото
и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Т.: Запознат съм с частната жалба.
РАЗЯСНИХА се на страните правата им по чл.
274 и чл. 275 НПК.
Адв. К.: Нямам искания за отводи.
Представям диплома за средно специално образование и диплома за висше
образование.
Адв. А.: Нямам искания за отводи. Да се
приемат представените писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се
приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените писмени
доказателства.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА
се делото от съдията докладчик Иван Ранчев.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча нови доказателства. Нямам искания.
Адв. К.: Уважаеми съдии, моля да бъдат
призовани и разпитани полицейските служители - свидетелите Л.Д.и Т. М. от 3-то
РПУ, техните разпити са по делото. Искам да помоля съда те да бъдат разпитани
само относно едно обстоятелство – дали по време на извършените от тях действия
на 07 май, при установяването и впоследствие
задържането на Н.Т., дали в дома му се е намирало неговото дете. Това е
единственото обстоятелство, което моля да се установи и то с оглед на трайното
ни твърдение, че освен, че упражнява дългогодишна трудова дейност Н.Т. полага
ежедневни грижи за своето дете, което и в деня на задържането му е било под
негови грижи просто защото не може да ходи на детска градина. Така е било и
тогава, така е и днес. Това е искането ми.
Адв. А.: Предоставям на съда последното
доказателствено искане дали е допустимо в настоящето производство.
Обв. Т.: Поддържам искането на адвоката
ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии,
аз се противопоставям на това искане. Това не е в процес, в който се събират
доказателства за установяване на всички обстоятелства, свързани с престъпната
дейност, личността на обвиняемия, евент. подсъдимия, така, че не е фаза, в
която той в самият закон е посочено
какво може да се събере. На предното разглеждане
на мярката тези неща, когато е била допусната фактическата му съпруга са били
обсъждани широко доказателствата. На трето място - не се и оспорва от
прокуратурата грижата за детето. Това не
е нещо, което трябва да го установяваме по такъв начин. Единственото нещо,
което би могло да се случи е да се
усложни процеса.
Съдът се
запозна с направеното искане и след кратка пауза за обсъждане намира същото за
недопустимо. С оглед направените доводи от защитата то не е неосъществимо в
рамките на този процес. По изключение се допуска разпит на свидетели за
характеристични данни, здравословно състояние и т.н. Отделно, тук се касае за
обстоятелства, които са установени и не се оспорват от страните. В тази връзка
съдът счита, че само би се затруднило разглеждането на настоящото производство,
поради което искането на адв. К. ще се остави без уважение. С оглед на
гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К.
за разпит на двамата полицейски служители.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. А.: Уважаеми
апелативни съдии, аз поддържам така депозираната жалба и в производството, в
което се намираме, аз считам, че следва да бъдат много внимателно аналазирирани
предпоставките по чл. 63 НПК.
На първо място
аз считам, че наистина е налице обосновано предположение предвид събраните
данни, че е налице държане на наркотични вещества, но оборвам това, което е
посочено като обвинение, че има достатъчно данни, че е налице самата цел
разпространение на наркотични вещества. Именно заради това, че целта на едно
престъпно деяние е винаги субективен елемент и следва да се докаже,че е бил в
съзнанието на дееца. Тоест, трябва да се докаже отношенията на дееца към своето
деяние. Следва да се определят и други
отличителни фактори, които липсват в самото дело, а именно – такива,
които да показват самото субективно отношение към извършеното. Прави
впечатление, че още при самото задържане подсъдимият е заявил, че веществата са
за лична употреба. В бъдеще, ако се направи изследване на подсъдимия ще се
установи действително, че той е употребява такива вещества. Тоест, твърдя, че
може и има данни за държане, но няма никакви данни за разпространението.
Не следва да
има предубеденост от страна на прокуратурата, както са посочили пред първоинстанционния
съд, че щом има следи по иззетата везна, това доказва някакъв вид
разпространение. Това не е така и това не може да бъде индиция за
разпространението. Пак твърдя,че са налице данните употреба, защото по делото
не са установени никакви други доказателства – преки, доказващи тази цел, а
именно – не се доказа със свидетелски показания за дейност по разпространение
или намерение да бъдат разпространени такива вещества, не са приложени ВДС от
ползвани СРС, няма намерени пакетчета, станиоли или някакви вещества, които по
някакъв начин да индикират самото намерение.
Ето защо аз
считам, че към настоящия момент това работно обвинение, което предстои освен да
се събират допълнителни доказателства, които да потвърдят и такива
разколебаващи от наша страна, които да го опровергаят. Цялото това нещо го
пледирам пред настоящия съдебен състав именно с идеята, че ние трябва да сме
толеранти и към този тип хора, които имат проблеми с употребата на наркотични
вещества. И в тази връзка аз считам, че действително деянието е извършено в
изпитателен срок. При евентуално осъждане не може да бъде друга присъдата,
освен ефективна. Но ако прокуратурата не докаже самото разпространение
наказанието пада от 1 до 6 г., което означава, че при условията на чл. 55 НК
ние можем да паднем на наказание под
самия минимум.
Ето защо аз
считам, че това е най-строгата мярка, която в момента е наложена на нашия
клиент, предвид многобройните събрани доказателства за наличието на грижа към
семейството, болната майка и всички такива налични събрани в предходни съдебни
заседания.
Правилно
предходния съдебен състав, както и прокуратурата е преценил, че няма данни той
да се укрие. Но аз считам, че неправилно първоинстанцинният съд обосновава само
една хипотетична вероятност на опасност върху свидетелството за съдимост. Както
казах по-рано, една мярка например за неотклонение домашен арест би изиграла
своята превантивна роля с идеята, че той ще полага грижи за семейството, детето
и същевременно няма да се пречи на разследването да си продължи в нормален
ритъм. Но и това би подпомогнало евентуално емоционалната близост с детето му
да продължи. При една осъдителна присъда, независимо как ще завърши съдебния
процес, аз считам моят подзащитен, ако му се приложи по-лека мярка домашен
арест ще има възможност да осъзнае това, което е направил и ще има възможност
да осъзнае и да се лекува в условията на домашен арест. Мисля, че трябва да му
се даде шанс и една по-лека мярка, която е приравнена с последиците на
задържане под стража предвид приспаданията при определяне на наказанията, аз
мисля, че би изиграла своята роля.
Ето защо аз
моля да бъдете толерантни, справедливи и постановите една по-лека мярка за
неотклонение и предвид настоящата епидемиологична обстановка в страната
съпругата му трябва да работи, която е трябвало да полага грижи и за
семейството и за детето.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии,
доколкото първият съд се позова главно на предходното осъждане на Н.Т. и на
извършването на това деяние в изпитателния срок, искам накратко да се спра на
този въпрос и това ще бъде единственото, което ще се повтори. Напълно поддържам
всичко, написано в частната жалба, както и това, което каза колежката. Ако
извършването на деяние в рамките на изпитателния срок бе недвусмислена
индикация за реална опасност да бъде извършено ново деяние без съмнение
законодателят щеше да го включи като една в хипотезите на чл. 63, ал.2 от НК, наред с опасния
рецидив и други подобни хипотези, не го е направил. Това означава че трябва да се прецени, но няма такова
първенственско значение, каквото му
отдава първия съд. Още повече, че от
влизане в сила на предходното деяние са минали година и три месеца. Още
повече , че предходното деяние е извършено
след употреба на наркотик, което
доказва, че той употребява наркотик, но
употребата на наркотик не е наказуемо. Държането е наказуемо. Доказва се
неговата теза, че е държал за лична употреба количеството, а не за
разпространение и това обжалваме.
Напълно
подкрепям и казаното от колежката.
Освен отсъствието на пликчета, найлончета, различни изрезки, които явно биха
подсказали на една подготовка за разпространение подобни предмети не са
намерени при потърсването, всичко е намерено в
насипно състояние на две или три
меса, без хартийки, неразпределено, има само една хартийка, свита на цигара,
което подсказва, че е било предназначено за
лична употреба.
На следващо място въобще не е
съобразено поведението на Н.Т.. Той е един човек, който не желае да съдейства на разследването, не казва на
полицаите, които установяват неговата самоличност, не отговаря на въпроса
„Разполагате ли с наркотично вещество“, „Да, разполагам за лична употреба“. Той
прави всичко възможно да укрие този факт и да укрие самото вещество, което не е
направил, а е съдействал от самото начало. Този факт не може да остане настрани
от органа определящ мярката за неотклонение, но за съжаление е останало
настрани.
На следващо място – делото е
в самото началото на своето развитие и въпреки всички, но може да не направи впечатление,
че е готова само едната съдебно химична експертиза. Била е изготвена за 24
часа. Установено е наркотично вещество от 5 грама, намерено в свид.Д. А., който
твърди, че се е сдобил с тях от Н.Т.. Тази експертиза, както казах е изготвена
за 24 часа, установено е процентното съдържание на активно вещество 7,8
тегловни процента, а къде е съдебно химическата експертиза за другото
количество вещество, нека да видим дали имат еднакъв процент съдържание на
активно вещество, което би било една индикация в подкрепа на обвинителната теза
за момента или я няма.
Още нещо при задържането си
основния свидетел Д.А. записва в протокола за обиск – „…..Намереното закупих от
непознато лице.“ Няколко часа по-късно и забележете кога, след като вече е извършено
претърсване и изземване от домът на Н.Т., той дава подробни обяснения как му
било мерено с везната, все едно е участвал в някакъв открит урок, който просто
е подредил пред разследващите полицаи.
Предметът на това
производство е не да се реши въпроса с виновността или невиновността на Н.Т., а
с мярката за процесуална принуда, която би била най-подходяща за осигуряване на
правилния ход на процеса, а не за превръщането на тази мярка за едно
предварително наказание, а такава която би осигурила явяването на Т. всеки път, когато и където
бъде извикан.
Събраха се много сериозни
доказателства, че Н.Т. е един образован, интелигентен мъж, със сериозно
отношение към семейните задължения, с трайна многогодишна трудова заетост.
Моля да прецените всички тези
обстоятелства, вземайки предвид
разпоредбата на чл. 56, ал.3 от
НПК, която задължава решаващия орган да съобрази редица обстоятелства, даващи
една доста пъстра палитра на личността на обвиняемия, като я съпоставим с
характера и тежестта на обвинението.
Напълно поддържам искането на
колежката. В случай, че не съобразите като подходяща една умерена по размер
„Парична гаранция“ да определите мярка за неотклонение „Домашен арест“, която
ще даде възможност Т. да не
възпрепятства по какъвто и да е начин правилния ход на процеса и едновременно
да прави онова, което е правил години наред - да полага грижи за своето дете и своето
семейство. Благодаря.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
Обвиняемият Н.Т.: Поддържам казаното от адвокатите ми.Моля и Вас и българския съд да проявят разбиране и да не
унищожават един баща, мъж, син и колега. Искам да дам още доста на обществото и да не приключи моята младост и
абсолютно тук да ме държат в затвора.
Моля за по-лека мярка за
неотклонение и това е. Майка ми е дългогодишен медицински работник, има
последен стадии на паркинсон и много ми се искаше да съм с нея, доколкото може.
Моля да не стоя тук задържан и
заключен, а да обърна внимание на семейството си.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите определението на Пловдивския
окръжен съд, с което по отношение на Н.К.Т., за извършените от него
престъпления, е определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. То е
обосновано, законосъобразно, правилно.
Доводите ми
са следните:
На първо
място, макар че доста обсъждано в различни посоки, че е налице обосновано
предположение и то за по-тежкия състав – държане с цел разпространение, защото
пак сме във фазата на чл. 63, когато трябва да се направи обоснованото
предположение, и то се извлича от доказателства и обстоятелства на тази цел. На
първо място количеството. На второ място свидетелите. На трето място
електронната везна. На четвърто място показанията на полицейските служители,
разкрили престъплението. Макар и съвсем мимолетно те споменават, че получават
информация. Не се отива на акция, която на всичкото отгоре се увенчава с успех
да се хване такова количество, да си хабят патроните, образно казано, и то
точно в такова време, когато на полицията бяха възложени безкрайно много други
задачи във връзка с пандемията.
Така, че тези
обстоятелства, обремененото съдебно минало, да престъпление против транспорта,
но то нямаше да е такова, ако не беше управлявал автомобила под влиянието на
наркотично вещество.
Всички тези
обстоятелства насочват към извода, че се касае за престъплението, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и съответно
налагане на глоба.
Така, че тези
обстоятелства няма как да бъдат подминати, те ще се засилват оттук насетне.
Няма как да
се укрие този човек. За разлика от много други случаи, ние сме изправени пред
млад, интелигентен мъж, високообразован, но най-вероятно и за негова голяма
жалост, намиращ се под влияние на наркотици, и то не от днес или вчера, и които
са го докарали до това положение. И затова оттук започваме да развиваме тезата
дали може да извърши друго престъпление. Има опасност. Всички тези
обстоятелства, които изложих, насочват към тази опасност. Самото престъпление
по чл. 354а НК в целия този сектор сочи, че това е най-голямата опасност за
тези хора, за жалост и болни, но това е законът, това е схемата засега.
От пледоариите
на всички нас очевидно става ясно, че той няма как да не изтърпи, защото, дори
да се спрем само за собствена употреба, наказанието е от една до шест години.
Минимумът, както се казва при многобройните смекчаващи обстоятелства, ще е три
месеца лишаване от свобода. При най-добро развитие за него, го чакат девет месеца
„Лишаване от свобода“. Нека той да си направи преценката в този период дали не
е по-полезно да се изчисти, отколкото да изпадне отново в тази ситуация, в
която е в момента. И дали тогава няма да е по-полезен на семейството си и на
малкото си дете. Защото аз не виждам как при тази негова ситуация, при тази
негова зависимост, един „Домашен арест“ ще бъде от полза за него и за детето.
Не развивам тежките тези, които са били развивани в предния процес, че ще си
убие детето и т.н. Той безспорно е съвестен човек в тази насока, но трябва,
именно, за да се грижи за семейството си и за близките си, много добре в
следващите месеци да очертае приоритети си.
Моля да потвърдите определението на
първоинстанционния съд.
Адв. А. /реплика/: Възхитена съм от толерантността в пледоарията на
прокурора. Искам само да обърна внимание на нещо: Самата везна, както казах, не
е индикация, че той е щял да разпространява. Самата везна може да се използва
за лична употреба, за да си свива самите цигари, защото по делото изначално има
информация, че количеството е било насипно и везната е необходима за това, за
да се избегне предозиране на наркотици, което води до фатален край.
Адв. К. /реплика/: Аз също благодаря на
колегата за умерения подход и за добрите думи.
Но възразявам
срещу подхода да бъде разглеждана тази мярка като един целебен балсам за
зависимостта на Н.Т.. Не, той може да употребява, но ние нямаме
съдебно-медицинска експертиза, която да установи каква е степента на неговата
зависимост. В крайна сметка, той може да бъде посетен и от лекар при един
„Домашен арест“. Не е задължително той да изчака крайния съдебен акт при
условията на Пловдивския арест.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВ.:
ОБВИНЯЕМИЯТ Н.Т.: Моля да ми бъде
променена мярката за неотклонение в по-лека.
Съдът се
оттегли за тайно съвещание.
След тайно
съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството
е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
С протоколно
определение № 454 от 11.05.2020 г.
по ЧНД №727/2020 г. съдия от Пловдивския окръжен съд е взел мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия Н.К.Т. по ДП № 244/2020 г. по
описа на 3 РУ на МВР – П..
Срещу
определението в законоустановения срок е постъпила частна жалба от адв. В. К.
от АК – С. – защитник на обв. Т.. Доводите на защитата са в насока за
незаконосъобразност на атакуваното определение единствено в частта му за
наличието на реална опасност от извършването на друго престъпление, базирани на
няколко обстоятелства. На първо място, макар и обвинението да е за продължавано
престъпление, двете деяния са взаимно свързани и периодът на извършването им е
много кратък. На второ място не се оспорва, че престъплението е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане на обвиняемия, но се касае за деяние
против транспорта с ниска степен на обществена опасност и е наложено минимално
наказание лишаване от свобода. На трето място се изтъква, че престъпната
дейност е породена и от това, че обвиняемият употребява наркотични вещества,
което сочи за държането на иззетите от дома му количества за лична употреба, а
не за разпространение. На четвърто място се сочат данни за занижена лична
степен на обществена опасност на обвиняемия, който не е оказал при задържането
му никаква съпротива и е направил самопризнания, с което е подпомогнал
изясняването на случая, има постоянен адрес, трудово и семейно ангажиран. В
тази връзка се иска отмяната на определението на окръжния съд и вземането на
по-лека мярка за неотклонение, като парична гаранция в разумен размер, която
също би постигнала целите на чл.57 от НПК.
В съдебно
заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага определението да
бъде потвърдено като сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се
направи изводът за наличието на обосновано предположение за участието на обв.
Т. във вменената му инкриминирана дейност. Има и реална опасност обвиняемият да
извърши друго престъпление, предвид на вменената му инкриминирана дейност,
извършена в изпитателния срок на предходното му осъждане за деяние, отново
свързано с употребата на наркотични вещества.
Обвиняемият
Т., посредством установената с него връзка по „Скайп“ със следствения арест,
както и с участието на адв. К. от
АК – С. и новоупълномощения си адвокат С. А. от АК – П. заявяват, че поддържат
жалбата по изложените в нея съображения и молят за взимане на по-лека мярка за
неотклонение.
Апелативният
съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и
законосъобразността на обжалваното определение
намира, че подадената срещу него частна жалба е неоснователна.
По делото
правилно е преценено, наличието на обосновано подозрение за съпричастността на
обв. Т. към повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода, както и
че на този, макар и ранен етап от разследването, има събрани доказателства.
Това
действително се установява от обясненията на обв. Т., показанията на
свидетелите А., Д. и М., протоколите за претърсване и изземване и експертни
справки за иззетите вещества със съответния наркотичен компонент. И на един
по-късен етап от наказателното производство по-задълбочено ще се обсъди
въпросът, дали при евентуално внасяне на делото за разглеждане в съда, анализът
на наличните доказателства, установява по безспорен начин, извършването на
горепосоченото инкриминирано деяние от това обвиняемо лице.
Безспорна е
липсата на реална опасност от укриване, предвид на постоянния адрес по
местоживеене, семейна и трудова ангажираност на обвиняемия.
Напълно
обосновано е преценено наличието на реална опасност от извършване на друго
престъпление, предвид на естеството на вменената му продължавана престъпна
дейност, свързана с разпространението на високорисково наркотично вещество,
както и за държане със същата цел в дома му на друго немалко количество
наркотично вещество от същия вид. От друга страна от значение се явява и
обремененото съдебно минало на обвиняемия Т., касаещо осъждането му за
престъпление против транспорта под влиянието на наркотични вещества, още повече
и след като настоящото деяние е извършено в определения му изпитателен срок. И
всички тези обстоятелства, сочат за наличието на сериозен риск от извършване на
друго престъпление при вземането на една по-лека мярка за неотклонение.
В този смисъл
на настоящия ранен етап от разследването, най-адекватна за обвиняемия се явява
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Това води до
извода, че обжалваното определение се явява обосновано и законосъобразно и се
налага потвърждаването му.
Водим от
горното и на основание чл.64, ал.5 – 8 от НПК, Апелативният съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 454 от 11.05.2020 г. по ЧНД № 727/2020 г. на
Пловдивския окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ на обвиняемия Н.К.Т. по ДП № 244/2020 г. по описа на 3 РУ на МВР – П..
Определението
е окончателно.
ПРОТОКОЛЪТ се
изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се
закри в 11:07 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: