Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 20.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, в публично заседание на пети
февруари през 2020 год. в състав:
Председател:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и в
присъствието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдията КУПРИНДЖИЙСКА КАНД № 359 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от „Анидел” ООД, със седалище: гр. Русе, депозирана
чрез адвокат-пълномощник А. Е. ***, против Решение № 708 от 23.10.2019 г.,
постановено по АНД № 1178/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0000913 от 23.11.2018 г. на
Началник на Областен отдел “Автомобилна администрация” – Русе, с което на касатора
по т. 1 за административно нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от
07.04.2009 г. на МТ и на основание чл. 93г, ал. 2, пр. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр) е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 3 000 (три хиляди) лева и по т. 2 за административно нарушение на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ и на основание чл. 93г,
ал. 2, пр. 2 от ЗАвПр е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3 000 (три хиляди) лева. В жалбата се излагат оплаквания,
че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се съдът да отмени оспореното
въззивно решение и да отмени
наказателното постановление в цялост.
Ответникът
по жалбата не взема становище.
Представителят
на прокуратурата счита подадената касационна жалба за неоснователна.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след касационна проверка съгласно чл.218 от АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление срещу транспортното
предприятие „Анидел” ООД, притежаващо Лиценз № 0765 за международен автобусен
превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение, е повдигнато
обвинение и е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това,
че:
по т. 1 - за
периода от 01.03.2018 г. до 19.07.2018 г. за автобус, марка „Ивеко дейли” с
рег. № В7217РР не е извличало данни от паметта на монтирания дигитален тахограф
марка CONTINENTAL Automotive сер. № ********* и
по т. 2 - за периода
01.03.2018 г. - 19.09.2018 г., като превозвач не е извлякъл данните от паметта
на „карта на водача“ на водача Светлин Христов Спасов, постъпил на работа в
транспортното предприятие с трудов договор № 6 от 06.06.2009 г.
Описаните
деяния са квалифицирани като нарушение съответно по т. 1 на чл. 38, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ и по т. 2 на чл.38, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ и са санкционирани съответно по т. 1 от НП
по чл. 93г, ал.2, пр. 1 от ЗАвПр и по т. 2 от НП по чл.93г, ал.2, пр. 2 от ЗАвПр.
Въззивната
инстанция е извела правни изводи за съставомерност на деянията, с които са
нарушени разпоредбите съответно на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ и на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба №
Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ. Дружеството, в качеството му на превозвач, е
осъществило от обективна страна съставите на вменените му административни
нарушения. Съдът е счел,
че нарушенията са
установени по безспорен начин, съобразно доказателствата, събрани в проведеното
административнонаказателно производство и тези, в съдебно такова. Приел е, че
при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и че от АНО правилно е приложен материалният закон. С такива
съображения решаващият състав на районния съд счел депозираната пред него жалба
за неоснователна и потвърдил наказателното постановление като законосъобразно.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Наказателното постановление е издадено
съгласно изискванията на чл.57 от ЗАНН и отговаря на фактическата обстановка по
делото. Не е налице
твърдяното нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по отношение на процесните
нарушения. Тази разпоредба изисква в наказателното постановление да се посочат
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Това обаче е възможно само
в хипотезите, при които противоправното поведение се осъществява с действие. В
конкретния случай транспортното
предприятие е осъществило съставите на нарушенията, за
които е санкционирано, чрез бездействие. При какви обстоятелства е бездействал,
вместо да изпълни вменените му задължения, е без значение за съставомерността
на нарушенията. От описанието на нарушенията, дадено в НП, става напълно ясно
какви точно нарушения се вменяват на касатора, а именно неизвличане за посочен
в НП период от време на данните от паметта на монтирания в автобуса дигитален
тахограф, както и неизвличане за посочен в НП период от време на данните от
дигиталната карта на определен водач, който е в трудово правоотношение с
транспортното предприятие.
Пред настоящата
инстанция, по отношение на нарушението по т. 2 от НП, се навежда твърдение, че реално за процесния
период са били извличани данни от паметта на дигиталната карта на водача, с
оглед на което и липсва съставомерно деяние по приложения от АНО текст на
закона. В тази връзка, от процесуалният представител на санкционираното лице в
касационното производство са представени и писмени доказателства.
Следва да бъде съобразено, че заявените в касационната жалба и
коментирани по-горе факти, не са установени като осъществили се от въззивния
съд. На практика с касационната жалба се интерпретира нова фактическа
обстановка, която изобщо не е била въведена и подкрепена с доказателства от
наказаното дружество при разглеждане на делото от РС - Русе. Недопустимо е,
едва пред касационната инстанция оспорващият да се позовава на факти, които не
са били заявени от него и не са били по тази причина установявани от въззивната
инстанция, тъй като пред настоящата е
налице забрана за нови фактически установявания (чл. 220 от АПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН).
Писмените
доказателства, представени от касатора за тези нови факти, са приети с
определение на Административния съд, при проведеното открито съдебно заседание,
но не следва да бъдат ценени именно по гореизложените съображения. Наказаното
дружество е имало възможност да възрази по фактическите констатации в АУАН още
в проведеното след съставяне на акта производство пред АНО. Следващата
възможност е била да направи това пред районния съд, сезиран с неговата жалба
като представи и доказателствата, с които, предвид датирането на горепосочените
документи, очевидно е разполагал в хода на производството пред
първоинстанционния съд. Поради бездействието на страната в предходните фази на
производството, въз основа на представените едва пред настоящата инстанция
писмени доказателства, не могат да бъдат правени нови фактически установявания,
въз основа на които да се преценява материалната законосъобразност на
процесното наказателно постановление. Съгласно приложимата в случая разпоредба
на чл. 220 от АПК, административният съд като касационна инстанция преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени в
първоинстанционното /в случая въззивното пред районния съд/ производство.
Наведените в касационната жалба доводи и обстоятелства, подкрепени и със
съответни доказателства, не са били предмет на разглеждане в производството
пред Районен съд - Русе, тъй като те не са били релевирани, нито с жалбата пред
него, нито по-късно – до приключване на производството пред първата съдебна
инстанция.
По същество
касационната инстанция счита още, че не са налице сочените в касационната жалба
нарушения, водещи до незаконосъобразност на потвърденото от районния съд
наказателно постановление. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните
за това органи, спазена е законоустановената форма и съдържание. Не се
констатира липса на задължителни реквизити, които да опорочават санкционния акт
до степен на незаконосъобразност, в каквато насока са наведените възражения от
касатора. Видно е от
приложеното по въззивното дело НП на л. 19, че същото е връчено на 11.03.2019г.
лично на управителя на дружеството Дениза Ангелова, като същата е упражнила
правото си да обжалва постановлението в законовия срок. В този смисъл не е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 58 ал. 1 ЗАНН. Възраженията, наведени и
във въззивното производство, а именно – че НП е било присъединено в
изпълнително производство без да е връчено на нарушителя, са ирелевантни в
настоящото производство. Такова възражение ми могло да има стойност евентуално
в изпълнителното производство, но дори това да е действително така, в
последствие АНО е връчил процесното НП на представител на дружеството и от този
момент то е могло да реализира в пълнота правото си на защита, което е сторило
подавайки процесната жалба срещу НП. В този смисъл съдът счита, че не е налице
съществено процесуално нарушение при постановяване на процесното НП.
Доказателствата,
събрани пред АНО и тези пред РС - Русе, водят на извода за извършени от
„Анидел” ООД административни нарушения, такива за каквито е повдигнатото
обвинение – по чл. 38, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ и по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3
от 07.04.2009г. на МТ. Правилни са и наложените наказания по реда на чл. 93г,
ал. 2, пр. 1 от ЗАвПр и по реда на чл. 93г, ал. 2, пр. 2 от ЗАвПр.
С оглед
гореизложеното, и след направена проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният
съд намира оспореното решение за допустимо, валидно и постановено в
съответствие със закона, а подадената жалба срещу него - за неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния
съд. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на
материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на
обжалваното решение, които да съставляват касационни основания за отмяната му,
каквито се сочат от жалбоподателя.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 708 от 23.10.2019 г., постановено по АНД № 1178/2019 г.
по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 38-0000913 от 23.11.2018 г. на Началник на Областен отдел “Автомобилна
администрация” – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.