Решение по дело №646/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 341
Дата: 8 май 2025 г. (в сила от 9 юни 2025 г.)
Съдия: Николай Николов
Дело: 20251100200646
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Николов
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора С. Анг. С.
като разгледа докладваното от Николай Николов Частно наказателно дело №
20251100200646 по описа за 2025 година
на основание чл. 12, ал. 7, т. 1, вр. чл. 8, ал. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение присъда, постановена на
08.04.2019г. по дело №999/2019г. от Апелативен съд Месина, Република
Италия, влязла в сила на 27.04.2019г., с което се потвърждава присъда на
Общия съд на Месина от 14.03.2018г., с която българският гражданин Д. Д.
Ж.-роден на ********* година, българин, български гражданин, неосъждан в
Р.България, неженен, със средно образование, работи, адрес: гр.София,
ж.к.“Сухата река“, бул.“*********, ЕГН ********** е бил признат за виновен
и осъден за престъпление по чл.617 quinquies вр. с чл.110 от Наказателния
кодекс на Република Италия, за което му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, което съответства на
престъплението по чл.249,ал.3, вр с чл.20,ал.2 вр. с ал.1 от Наказателния
кодекс на Република България.
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение присъда, постановена на
24.09.2020г. по дело №647/2020г. от Апелативен съд Реджио Калабрия,
Република Италия, влязла в сила на 28.03.2021г. с която българският
гражданин Д. Д. Ж.-роден на ********* година, българин, български
гражданин, неосъждан в Р.България, неженен, със средно образование, работи,
адрес: гр.София, ж.к.“Сухата река“, бул.“*********, ЕГН ********** е бил
признат за виновен и осъден за престъпление по чл.617 quinquies от
Наказателния кодекс на Република Италия, за което му е наложено наказание
1
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което съответства на
престъплението по чл.249,ал.3 от Наказателния кодекс на Република България.
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение решение (озаглавено Наредба),
постановено от 05.10.2022г., по дело №256/2021г. от Апелативен съд Реджио
Калабрия, Република Италия, с която на българският гражданин Д. Д. Ж.-
роден на ********* година, българин, български гражданин, неосъждан в
Р.България, неженен, със средно образование, работи, адрес: гр.София,
ж.к.“Сухата река“, бул.“*********, ЕГН ********** е определено едно
наказание-„Лишаване от свобода“ за срок от една година и девет месеца
измежду наказанията, наложени му по присъда, постановена на 08.04.2019г.
по дело №999/2019г. от Апелативен съд Месина, Република Италия, с която
се потвърждава присъда на Общия съд на Месина от 14.03.2018г., влязла в
сила на 27.04.2019г. и по присъда, постановена на 24.09.2020г. по дело
№647/2020г. от Апелативен съд Реджио Калабрия, Република Италия, влязла в
сила на 28.03.2021г., като съдът е приел, че се касае за продължавано
престъпление по чл.617 quinquies от Наказателния кодекс на Република
Италия, което съответства на престъпление по чл.249,ал.3 вр. с чл.26 от
Наказателния кодекс на Република България, като наказанието, което следва
да изтърпи осъдения Д. Д. Ж. е „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от една
година и девет месеца .
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3, от ЗИНЗС първоначален
„общ” режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от
една година и девет месеца.
На основание чл. 12, ал. 9 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказания лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода ЗАЧИТА и ПРИСПАДА
изцяло срока на изтърпяната част на наказанието„Лишаване от свобода” за
срок от една година и девет месеца и времето, през което осъденият Д. Д. Ж. е
бил задържан във връзка с наказателните производства по дело №999/2019г. и
по дело №647/2020г., а именно за периодите от 20.09.2017г. до 14.12.2017г., от
15.12.2017г. до 14.03.2018г. и от 15.03.2018г. до 23.04.2018г., или общото
задържане е 7 (седем) месеца и 4 ( четири) дни.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 14-дневен
срок от днес.
Заверено копие от влязлото в сила решение да се изпрати на Софийска
градска прокуратура за предприемане на действия при изпълнението.
Заверено копие от влязлото в сила решение да се изпрати на Върховна
касационна прокуратура и Министерството на правосъдието.
След влизане в сила на решението да се уведоми компетентният орган
на издаващата държава.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение по НЧД № 646/2025 г. по описа на СГС, НО, 30
състав.
Производството е по чл.12 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС)., като
производството е образувано след постъпили от заместник-главния прокурор
на Р.Италия две удостоверения по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР/
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване
от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното
изпълнение в Европейския съюз.
С едното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР/ на
Съвета се предлага българският съд да признае и приеме за изпълнение
присъда №999/2019г. от 08.04.2019 г., постановена от Апелативен съд Месина,
Република Италия, влязла в законна сила на 27.04.2019г., с която българският
гражданин Д. Д. Ж.-роден на ********* година, с ЕГН ********** е бил
признат за виновен и осъден за престъпление по чл.617 quinquies вр. с чл.110
от Наказателния кодекс на Република Италия.
С второто удостоверение по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР/
на Съвета се предлага българският съд да признае и приеме за изпълнение
присъда №647/2020г. от 24.09.2020г., постановена от Апелативен съд Реджио
Калабрия, Република Италия, влязла в сила на 28.03.2021г., с която
българският гражданин Д. Д. Ж.-роден на ********* година, с ЕГН
********** е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.617
quinquies от Наказателния кодекс на Република Италия.
С решение (озаглавено Наредба), постановено от 05.10.2022г., по дело
№256/2021г. от Апелативен съд Реджио Калабрия, Република Италия, на
българския гражданин Д. Д. Ж.-роден на ********* година, с ЕГН **********
е определено едно наказание-„Лишаване от свобода“ за срок от една година и
девет месеца измежду наказанията, наложени му по присъда, постановена на
08.04.2019г. по дело №999/2019г. от Апелативен съд Месина, Република
Италия, с която се потвърждава присъда на Общия съд на Месина от
14.03.2018г., влязла в сила на 27.04.2019г. и по присъда, постановена на
24.09.2020г. по дело №647/2020г. от Апелативен съд Реджио Калабрия,
Република Италия, влязла в сила на 28.03.2021г., като съдът е приел, че се
касае за продължавано престъпление по чл.617 quinquies от Наказателния
кодекс на Република Италия.
В двете удостоверения по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР/ на
Съвета като наложено на българския гражданин Д. Д. Ж. наказание
„Лишаване от свобода“ е посочено наказанието, определено на последния с
решение (озаглавено Наредба), постановено от 05.10.2022г., по дело
№256/2021г. от Апелативен съд Реджио Калабрия, Република Италия, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и девет месеца.
В съдебно заседание представителят на СГП предлага съдът да признае
присъдите, като на Ж. бъде наложено едно общо наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на една година и девет месеца, което на осн. чл.57, ал.1, т.3
1
от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Моли на осн.
чл.12, ал.9 от специалния закон от това наказание да бъде приспаднато изцяло
срокът на предварително задържане на осъдения.
Адвокат Л. -упълномощен защитник на осъдения Ж., моли българският
съд да откаже да признае присъдите на италианските съдебни власти.
Инвокира доводи, че осъденият Д. Ж. е бил осъден два пъти за една и
съща престъпна дейност, извършена при условията на продължавано
престъпление.
Счита, че в случай че българският съд признае съдебните актове на
италианските съдебни власти, то правилното решение е да се признае от
единствено първата присъда.
Осъденият Д. Ж. поддържа пледоарията на защитника си, като в
последната си дума иска да не се стига до ефективно изтърпяване на
оставащото наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното.
Българският съд е сезиран с две удостоверения по член 4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР/ на Съвета.
С едното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР/ на
Съвета се предлага българският съд да признае и приеме за изпълнение
присъда №999/2019г. от 08.04.2019 г., постановена от Апелативен съд Месина,
Република Италия, влязла в законна сила на 27.04.2019г., с която българският
гражданин Д. Д. Ж.-роден на ********* година, с ЕГН ********** е бил
признат за виновен и осъден за престъпление по чл.617 quinquies вр. с чл.110
от Наказателния кодекс на Република Италия.
С второто удостоверение по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР/
на Съвета се предлага българският съд да признае и приеме за изпълнение
присъда №647/2020г. от 24.09.2020г. , постановена от Апелативен съд Реджио
Калабрия, Република Италия, влязла в сила на 28.03.2021г., с която
българският гражданин Д. Д. Ж.-роден на ********* година, с ЕГН
********** е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.617
quinquies от Наказателния кодекс на Република Италия.
С решение (озаглавено Наредба), постановено от 05.10.2022г., по дело
№256/2021г. от Апелативен съд Реджио Калабрия, Република Италия, на
българския гражданин Д. Д. Ж.-роден на ********* година, с ЕГН **********
е определено едно наказание-„Лишаване от свобода“ за срок от една година и
девет месеца измежду наказанията, наложени му по присъда, постановена на
08.04.2019г. по дело №999/2019г. от Апелативен съд Месина, Република
Италия, с която се потвърждава присъда на Общия съд на Месина от
14.03.2018г., влязла в сила на 27.04.2019г. и по присъда, постановена на
24.09.2020г. по дело №647/2020г. от Апелативен съд Реджио Калабрия,
Република Италия, влязла в сила на 28.03.2021г., като съдът е приел, че се
касае за продължавано престъпление по чл.617 quinquies от Наказателния
2
кодекс на Република Италия.
В двете удостоверения по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР/ на
Съвета като наложено на българския гражданин Д. Д. Ж. наказание
„Лишаване от свобода“ е посочено наказанието, определено на последния с
решение (озаглавено Наредба), постановено от 05.10.2022г., по дело
№256/2021г. от Апелативен съд Реджио Калабрия, Република Италия, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и девет месеца.
По делото по несъмнен начин се установи самоличността на осъдения Д.
Д. Ж., след като последният лично се яви по делото и съдът сне самоличността
му въз основа на документ за самоличност-лична карта. За същия се установи,
че е роден на ********* година, българин, български гражданин, неосъждан в
Р.България, неженен, със средно образование, работи, адрес: гр.София,
ж.к.“Сухата река“, бул.“Владимир Вазов“, бл.****, ЕГН **********.
В удостоверението по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР/ на
Съвета, с което се предлага да се признае и приеме за изпълнение присъда
№999/2019г. от 08.04.2019 г., постановена от Апелативен съд Месина,
Република Италия, влязла в законна сила на 27.04.2019г. е посочено, че
въпросният съдебен акт е постановен за това, че Д. Д. Ж. на 08.09.2017г. в
съучастие в изпълнение на престъпния замисъл, е участвал в инсталирането на
банковите клонове на банките „Banca di Credito Popolare di Pachino”и “Banka
Unipol”, намиращи се на територията на Таормина, на оборудване (т.нар.
скимер), предназначено за прихващане и съхранение на данни, показани на
картите, както и свързаните с тях ПИН кодове в момента на поставяне на
кредитни и дебитни карти в банкомата и последващо дигитализиране.
От превода на съдебният акт №999/2019г. от 08.04.2019 г., постановен
от Апелативен съд Месина, Република Италия, влязъл в законна сила на
27.04.2019г. се изяснява, че Ж. е признат за виновен и осъден за престъпление
по чл.617 quinquies вр. с чл.110 от Наказателния кодекс на Република Италия,
за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца.
При тези фактически и правни рамки съдът установи, че
инкриминираната деятелност, за която Д. Д. Ж. е осъден със съдебния акт
№999/2019г. от 08.04.2019 г., постановен от Апелативен съд Месина,
Република Италия, влязъл в законна сила на 27.04.2019г., съставлява
престъпление и по българския наказателен закон – чл.249,ал.3, вр. с чл.20,ал.2
вр. с ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, предвиждащо
наказателна отговорност за лице, което изготвя, монтира или използва
техническо средство, за да придобие информация за съдържанието на
платежен инстР.т.
В удостоверението по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР/ на
Съвета, с което се предлага да се признае и приеме за изпълнение присъда
№647/2020г. от 24.09.2020г., постановена от Апелативен съд Реджио
Калабрия, Република Италия, влязла в сила на 28.03.2021г., е посочено, че
въпросният съдебен акт е постановен за това, че Д. Д. Ж. на 20.09.2017г., е
инсталирал оборудване (скенер с магнитна лента, с автоматична захранваща
3
батерия и микрочип за събиране и съхранение на данни, микрокамера със
самостоятелно захранване) на гишето на АТМ, на кредитна институция
Унипол, намираща се на улица Умберто Корсо в Таормина, за прихващане на
комуникации, свързани с телематична система, както и между няколко
системи.
От превода на съдебният акт №647/2020г. от 24.09.2020г., постановен от
Апелативен съд Реджио Калабрия, Република Италия, влязъл в сила на
28.03.2021г. се изяснява, че Ж. е признат за виновен и осъден за престъпление
по чл.617 quinquies от Наказателния кодекс на Република Италия, за което му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година.
При тези фактически и правни рамки съдът установи, че
инкриминираната деятелност, за която Д. Д. Ж. е осъден със съдебния акт
№647/2020г. от 24.09.2020г., постановен от Апелативен съд Реджио Калабрия,
Република Италия, влязъл в сила на 28.03.2021г., съставлява също
престъпление и по българския наказателен закон – чл.249,ал.3 от
Наказателния кодекс на Република България.
И в двете удостоверения по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР/
на Съвета е посочено, че наказанието, наложено на Д. Д. Ж., което същия
следва да търпи, е „лишаване от свобода“ за срок от една година и девет
месеца.
Въпросното наказание, видно от решение (озаглавено Наредба),
постановено на 05.10.2022г., по дело №256/2021г. от Апелативен съд Реджио
Калабрия, Република Италия, е определено като общо такова, като
италианският съд е приел, че деянията, предмет на присъда №999/2019г. от
08.04.2019 г., постановена от Апелативен съд Месина, Република Италия,
влязла в законна сила на 27.04.2019г. и присъда №647/2020г. от 24.09.2020г.,
постановена от Апелативен съд Реджио Калабрия, Република Италия, влязла в
сила на 28.03.2021г., представляват продължавано престъпление по смисъла на
чл.81 от Наказателния кодекс на Република Италия.
Процесният съдебен акт, независимо че като номер отсъства в двете
удостоверения, със същия е наложено на осъдения наказание лишаване от
свобода, което в удостоверенията се посочва, че следва последният да търпи.
Изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъдата и с
оглед разпоредбата на чл.4,ал.2 от НПК за да бъде изпълнено, присъдата на
чуждия съд, с която е наложено, следва да бъде призната по реда на
българското законодателство.
Именно поради това настоящият съдебен състав приема, че за да бъде
изпълнено в Р.България наложеното на Д. Д. Ж. наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и девет месеца, Решението (озаглавено
Наредба), постановено на 05.10.2022г., по дело №256/2021г. от Апелативен
съд Реджио Калабрия, Република Италия, с което на осн. чл.81 от
Наказателния кодекс на Република Италия е определено въпросното наказание
на осъденото лице, следва заедно с присъда №999/2019г. от 08.04.2019 г.,
постановена от Апелативен съд Месина, Република Италия и присъда
№647/2020г. от 24.09.2020г., постановена от Апелативен съд Реджио
Калабрия, Република Италия по реда на чл. 12, ал. 7, т. 1, вр. чл. 8, ал. 1 от
4
ЗПИИАННЛСМВЛС да бъдат признати и приети за изпълнение.
С решение (озаглавено Наредба), постановено от 05.10.2022г., по дело
№256/2021г. от Апелативен съд Реджио Калабрия, Република Италия, на
българския гражданин Д. Д. Ж.-роден на ********* година, с ЕГН **********
е определено едно наказание-„Лишаване от свобода“ за срок от една година и
девет месеца измежду наказанията, наложени му по присъда, постановена на
08.04.2019г. по дело №999/2019г. от Апелативен съд Месина, Република
Италия, с която се потвърждава присъда на Общия съд на Месина от
14.03.2018г., влязла в сила на 27.04.2019г. и по присъда, постановена на
24.09.2020г. по дело №647/2020г. от Апелативен съд Реджио Калабрия,
Република Италия, влязла в сила на 28.03.2021г., като съдът е приел, че се
касае за продължавано престъпление по чл.617 quinquies от Наказателния
кодекс на Република Италия.
Въпросното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и
девет месеца следва да бъде изтърпяно от осъдения български гражданин,
като на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИАННЛСМВЛС от същото следва да се
приспадне временното задържане на последния по наказателните дела, по
които е бил осъден от италианските съдебни власти.
Осъденият Д. Д. Ж. не се ползва с имунитет по българското
законодателство, както и е лице, което е наказателно отговорно по българското
законодателство, предвид своята възраст. Съдебните актове, постановени от
италианските съдебни власти, чието признаване и приемане за изпълнение се
иска, са постановени в отсъствие на Ж., което изрично е упоменато в двете
удостоверения по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР/ на Съвета.
Независимо от това и в двете удостоверения се съдържа информация за
спазване на едно от условията по чл. 15, ал. 9, б.“б“ от ЗПИИАННЛСМВЛС-
осъденото лице е било своевременно уведомено за насрочените съдебни
процеси, упълномощил е защитник или такъв му е бил назначен за защита по
време на делото и такава защита действително му е била оказана.
Доколкото осъденият българския гражданин Д. Д. Ж. не е бил осъждан
на територията на Република България, видно от приложената за него по
делото справка за съдимост, то и в случая не е необходимо да е налице
изискването, установено с нормата чл. 28, ал. 1, т. 7 ЗПИИАННЛСМВЛС, а
именно издаващата държава Република Италия, да е дала съгласие да не се
прилага принципът на особеността.
Българският съд констатира, че по отношение на осъдения Ж. не са
наложени принудителни медицински мерки с италианските съдебни актове,
предмет на признаване и изпълнение от българския съд, както и че съдебните
актове не се отнасят за престъпления, които съгласно българското
законодателство се считат за извършени на територията на Република
България.
На следващо място съдът установи, че не са налице основанията за отказ
от признаване на решението, предвидени в чл.15 от ЗПИИАННЛСМВЛС.
Представените удостоверения съдържат необходимите реквизити,
предвидени както в чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС,
5
така и на изискванията на Приложение 1 от българския закон, като с тях са
представени и съдебните актове, които издаващата държава моли да бъдат
признати и приети за изпълнение от българския съд.
Българският гражданин Д. Д. Ж. се намира на територията на
Р.България.
Настоящият съдебен състав намира, че признаването на присъдите на
италианските съдебни власти няма да е в противоречие с принципа non bis in
idem.
Видно от фактологичното описание на престъпленията, за които
българският гражданин Ж. е осъден с присъда №999/2019г. от 08.04.2019 г.,
постановен от Апелативен съд Месина, Република Италия и с присъда
№647/2020г. от 24.09.2020г., постановен от Апелативен съд Реджио Калабрия,
Република Италия, се касае до инкриминирани деятелности, извършени на
различни дати: едното на 08.09.2017г., а другото на 20.09.2017г. Едното
престъпление е извършено при съучастие, под формата на съизвършителство,
като устройствата, предназначени за прихващане и съхранение на данни,
показани на картите, както и свързаните с тях ПИН кодове, са били
инсталирани на банковите клонове на банките „Banca di Credito Popolare di
Pachino”и “Banka Unipol”. При другото липсва задружна дейност, като скенер
с магнитна лента, с автоматична захранваща батерия и микрочип за събиране
и съхранение на данни, микрокамера със самостоятелно захранване е било
инсталирано на гишето на АТМ, на кредитна институция Унипол.
Следователно липсва пълно съвпадение на фактите на инкриминираните
деятелности - предмет на двете наказателни производства, приключили с
осъдителни присъди на италианските съдебни власти, с оглед на което
отсъства елементът "idem", поради което не може да се приеме, че е налице
принципът non bis in idem.
На следващо място видно от служебно изисканата от съда справка от
Прокуратурата на Р.България (л.81 от делото), по отношение на българския
гражданин Ж. липсват неприключили в Р.България наказателни производства,
което да налага изследване на наличието на принципа non bis in idem, с оглед
изискването на чл.50 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Обстоятелството, че деянията по двете престъпления, за които
българският гражданин Ж. е осъден от италианските съдебни власти могат да
бъдат квалифицирани по българското наказателно право като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК, по никакъв начин не обосновава
наличие на принципа non bis in idem, тъй като се касае до правна
регламентация на престъпленията, респективно ангажиране на наказателна
отговорност за извършването им, което е от компетенцията на отделната
държава-членка на ЕС, а не до забрана за повторно осъждане или наказание.
В тази връзка съдът намира за необходимо и да посочи, че с решение
(озаглавено Наредба), постановено от 05.10.2022г., по дело №256/2021г. от
Апелативен съд Реджио Калабрия, Република Италия, е приложен правен
институт на продължаваното престъпление по чл.81 от Наказателния кодекс
на Република Италия, съответстващ на чл.26,ал.1 от българския Наказателен
6
кодекс, с оглед на което и настоящият съд е приел, че с дадената с процесния
съдебен акт на италианските съдебни власти правна квалификация, същата
съответства на престъпление по чл.249,ал.3 вр. с чл.26,ал.1 от Наказателния
кодекс на Република България.
По всички тези съображения съдът отхвърли възраженията на
защитника на осъдения касателно наличието на основания за неприемане на
присъдите, постановени от съдебни институции на Р.Италия.
На следващо място съдът не намира основание да приема, че
изпълнението на определеното с решение (озаглавено Наредба), постановено
от 05.10.2022г., по дело №256/2021г. от Апелативен съд Реджио Калабрия,
Република Италия наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
девет месеца е погасено по давност съгласно българското законодателство;
осъденият не се ползва с имунитет; възрастта му е такава, че той представлява
лице, което може да бъде наказателноотговорно; към момента на получаване
на съдебния акт от съда за изтърпяване остават много повече от 6 месеца от
наложеното наказание.
По категоричен начин се установява от документите по делото, че
осъденият е български гражданин, който пребивава на територията на
Р.България, т.е. не е налице нито една от кумулативно изискуемите
предпоставки за отказ по чл.15,ал.1,т.2 от ЗПИИАННЛСМВЛС.
Поради всички изложени съображения съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 12, ал. 8 от ЗПИИАННЛСМВЛС за признаване и
приемане за изпълнение на следните съдебни актове:
-присъда, постановена на 08.04.2019г. по дело №999/2019г. от
Апелативен съд Месина, Република Италия, влязла в сила на 27.04.2019г., с
което се потвърждава присъда на Общия съд на Месина от 14.03.2018г., с
която българският гражданин Д. Д. Ж.-роден на ********* година, българин,
български гражданин, неосъждан в Р.България, неженен, със средно
образование, работи, адрес: гр.София, ж.к.“Сухата река“, бул.“Владимир
Вазов“, бл.****, ЕГН ********** е бил признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.617 quinquies вр. с чл.110 от Наказателния кодекс на
Република Италия, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година и шест месеца, което съответства на престъплението по
чл.249,ал.3, вр с чл.20,ал.2 вр. с ал.1 от Наказателния кодекс на Република
България;
-присъда, постановена на 24.09.2020г. по дело №647/2020г. от
Апелативен съд Реджио Калабрия, Република Италия, влязла в сила на
28.03.2021г. с която българският гражданин Д. Д. Ж.-роден на *********
година, българин, български гражданин, неосъждан в Р.България, неженен,
със средно образование, работи, адрес: гр.София, ж.к.“Сухата река“,
бул.“Владимир Вазов“, бл.****, ЕГН ********** е бил признат за виновен и
осъден за престъпление по чл.617 quinquies от Наказателния кодекс на
Република Италия, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от една година, което съответства на престъплението по чл.249,ал.3 от
Наказателния кодекс на Република България.
7
-решение (озаглавено Наредба), постановено от 05.10.2022г., по дело
№256/2021г. от Апелативен съд Реджио Калабрия, Република Италия, с която
на българският гражданин Д. Д. Ж.-роден на ********* година, българин,
български гражданин, неосъждан в Р.България, неженен, със средно
образование, работи, адрес: гр.София, ж.к.“Сухата река“, бул.“Владимир
Вазов“, бл.****, ЕГН ********** е определено едно наказание-„Лишаване от
свобода“ за срок от една година и девет месеца измежду наказанията,
наложени му по присъда, постановена на 08.04.2019г. по дело №999/2019г. от
Апелативен съд Месина, Република Италия, с която се потвърждава присъда
на Общия съд на Месина от 14.03.2018г., влязла в сила на 27.04.2019г. и по
присъда, постановена на 24.09.2020г. по дело №647/2020г. от Апелативен съд
Реджио Калабрия, Република Италия, влязла в сила на 28.03.2021г., като съдът
е приел, че се касае за продължавано престъпление по чл.617 quinquies от
Наказателния кодекс на Република Италия, което съответства на престъпление
по чл.249,ал.3 вр. с чл.26 от Наказателния кодекс на Република България, като
наказанието, което следва да изтърпи осъдения Д. Д. Ж. е „лишаване от
свобода” за срок от една година и девет месеца .
С оглед приетото за изпълнение наказание, на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3, от
ЗИНЗС, съобразявайки се с данните за съдебното минало Ж., установяващи се
от справката за съдимост за същия, съдът определи първоначален общ режим
за изтърпяването му.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИАННЛСМВЛС, съдът зачете и
приспадна от наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година и
девет месеца времето, през което Д. Д. Ж. е бил задържан във връзка с
наказателните производства по дело №999/2019г. и по дело №647/2020г., а
именно за периодите от 20.09.2017г. до 14.12.2017г., от 15.12.2017г. до
14.03.2018г. и от 15.03.2018г. до 23.04.2018г., или общото задържане е 7
(седем) месеца и 4 ( четири) дни.
Съдът е изследвал и въпроса по чл.18,ал.2 от ЗПИИАННЛСМВЛС, като
след провеждане на консултация с издаващия орган, последният го е
уведомил, че според италианското законодателство полагането на трудова
дейност не води до намаляване на подлежащото на изтърпяване наказание.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:


8
Съобщи за изтекли лични данни