Присъда по дело №727/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 12
Дата: 14 март 2024 г. (в сила от 30 март 2024 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20231800200727
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Тодорова
СъдебниЕвгени Ив. Н.

заседатели:Мая К. Петкова
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
и прокурора М. В. А.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Наказателно дело от
общ характер № 20231800200727 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. Х. Б., роден на 19.08.2001 г. в гр.София,
живущ в гр.Г., област София, ул.“Г.С.Р.“ № 9, ет.3, ап.6, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи в „М.“ООД,
с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 17.01.2022 г., около 11,40 ч.,
на път ВП-81, в участъка на 12-ти км., в посока на движение от гр.Г. към
гр.К., в района на кръстовище с път за „П.“, при управление на МПС –
товарен автомобил марка „Рено“, модел “Мастър Т 35-Д“, с рег. № ****, е
нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, с което по
непредпазливост е причинил смъртта на Д. Н. Б., с ЕГН **********, и
телесни повреди на едно лице – Е. В. М., с ЕГН *******, изразяващи се в
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок около 3-
3,5 месеца и трайно затруднение на движението на снагата за срок от 2,5-3
1
месеца, поради което и на основание чл.343 ал.4, вр. ал.3, бук.“б“, пр.1, вр.
ал.1, бук.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК и във вр. с чл.58а ал.1 от НК го ОСЪЖДА
на 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия Х. Х. Б., с установена по делото самоличност,
наказание две години лишаване от свобода, за изпитателен срок от 4
/ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. с чл.37 т.7 от НК,
ЛИШАВА подсъдимия Х. Х. Б., с установена по делото самоличност, от
право да управлява моторно превозно средство за срок 2 /две/ години, считано
от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Х. Х. Б., с
установена по делото самоличност, да заплати по сметка на РУ на МВР гр.К.,
направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на
1560,60 лева.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд –
гр.София в 15-дневен срок от днес.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ на присъда от 14.03.2024 г. по н.о.х.д. № 727/2023 г. по
описа на С. окръжен съд, НО - ІV състав.


С. окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в С.
окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Х. Х. Б. за
това, че на 17.01.2022 г., около 11,40 ч., на път ВП-81, в участъка на 12-ти км.,
в посока на движение от гр.Г. към гр.К., в района на кръстовище с път за
„П.“, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Рено“, модел
“Мастър Т 35-Д“, с рег. № ****, е нарушил правилото за движение по
пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, с което по непредпазливост е причинил смъртта
на Д. Н. Б., с ЕГН **********, и телесни повреди на едно лице – Е. В. М., с
ЕГН *******, изразяващи се в трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за срок около 3-3,5 месеца и трайно затруднение на
движението на снагата за срок от 2,5-3 месеца – престъпление по чл.343 ал.4,
вр. ал.3, бук.“б“, пр.1, вр. ал.1, бук.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.
окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Х. Б., като заявява, че същото е доказано по несъмнен и
категоричен начин от приобщената по реда на чл.373 ал.1 от НПК,
доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в обхвата на последната –
гласни и писмени доказателства, и експертни заключения, напълно подкрепят
направеното по реда на чл.371 т.2 НПК от подсъдимия самопризнание и дават
основание за категоричен извод, за виновността му в извършването на
процесното транспортно престъпление. Прокурорът от СОП твърди и, че
посредством събраните по делото доказателствени материали, се установява
непротиворечива фактическа обстановка, която е напълно идентична с
описаната такава в обвинителния акт. Съобразно установените,
доказателствено обезпечени факти, прокурорът от СОП претендира да бъде
постановена присъда, с която да бъде признат подсъдимия за виновен в
извършването на инкриминираното му престъпно деяние. В тази насока
държавният обвинител твърди, че признаците от обективна страна на
престъплението, несъмнено се установяват от обстоятелствата, че на
процесните дата и място, с управлявания от него автомобил, подсъдимия е
нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на
чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е осъществил контрол върху управлението на
МПС, вследствие на което последния е навлязъл в лентата за насрещно
движение и е настъпил удар с движещия с в нея лек автомобил „Форд”,
управляван от пострадалата Е. М.. Сочи се още, че по делото несъмнено е
изяснен описания механизъм на развитие на автопроизшествието и
настъпилия от него престъпен резултат – причиняването на средни телесни
1
повреди на частния обвинител Е. М. и настъпването на смъртта на Д. Н. Б..
Поддържа още, че подсъдимият е осъществил и от субективна страна състава
на инкриминираното му престъпление, тъй като не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. По отношение на наказанието за това престъпление,
представителят на държавното обвинение изразява становище, че на
подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а
ал.4 от НК - в размер на три години лишаване от свобода. В тази насока
прокурорът изтъква, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите
вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото съдебно
минало на подсъдимия и младата му възраст. По мнение на прокурорът, така
индивидуализираното по размер наказание лишаване от свобода, следва да
бъде отложено от изтърпяване по реда на чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен
срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Сочи и, че на
основание чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. с чл.37 т.7 от НК, на подсъдимия
следва да бъде наложено и кумулативното наказание – лишаване от право да
управлява МПС в „максимален срок”. По отношение на приобщените по
делото веществени доказателства, прокурорът предлага същите да бъдат
върнати на правоимащите лица.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция, частният обвинител
Е. В. М. и нейните повереници – адв.П. С. и адв.Н. Д., не се явяват и не
изразяват становище по въпросите за виновността и отговорността на
подсъдимия в извършването на инкриминираното му деяние.
В съдебните прения по настоящото производство, упълномощеният
защитник на подсъдимия – адвокат Г. В., моли съда да приеме изнесената от
прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно
установена, въз основа на събраните по делото доказателства, изцяло
подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание. Изтъква се от
защитата, че предложената от прокуратурата правна квалификация на
процесното транспортно престъпление, е напълно съответна на установените
по доказателствен път, несъмнени факти, изложени и в обвинителния акт.
Сочи се, че по делото са налични обстоятелства, които обосновават по-ниска
обществена опасност на конкретното деяние, които защитникът моли да
бъдат съобразени от съда при индивидуализацията на наказанието по реда на
чл.54 ал.1 от НК. Като такива се изтъкват от защитата – наличието на близка
роднинска и емоционална връзка на подсъдимия с пострадалия Д. Б., който е
негов дядо и настъпилото съпричиняване на престъпния резултат от страна на
последния, който пътувал в автомобила, без поставен предпазен колан. По
отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за
престъплението, се отправя искане от защитата, същото да бъде
индивидуализирано при условията на чл.55 от НК, предвид наличните
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като такива се
сочат от защитникът данните, касаещи личността на подсъдимия – чистото му
съдебно минало, младата възраст, изразеното от него съжаление за случилото
2
се, липсата на други допуснати от страна на подсъдимия нарушения на
правилата за движение по пътищата и в частност – на тези, касаещи режима
на скоростта. Именно посочените обстоятелства, според защитникът, налагат
определяне на наказание на подсъдимия под минималния предвиден в закона
размер за конкретното престъпление, при условията на чл.55 от НК. Предлага
се от защитникът определеното по този начин и наложено на подсъдимия
наказание лишаване от свобода да бъде отложено от изтърпяване по реда на
чл.66 от НК.
Подсъдимият Х. Х. Б. в съдебно заседание се възползва от правото си по
чл.371 т.2 от НПК, като призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения изрази
съжаление за случилото се.
Съдът, след като прецени направеното от подсъдимия Х. Х. Б.
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и доказателствата, събрани на
досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, приема за безспорно
установени, на основание чл.373 ал.3 от НПК фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основаната на изнесената от прокурора в обвинителния акт
фактическа обстановка, съдът прие за установено по делото следното от
фактическа страна:
На 17.01.2022 г., подсъдимият Х. Х. Б. управлявал товарен автомобил
марка „Рено”, модел „Мастър Т-35Д”, с рег. № ****, по републикански път
ВП-81, с посока на движение от гр.Г. към гр.К.. До него на предната седалка в
автомобила, пътувал пострадалия Д. Н. Б., който бил негов дядо.
Платното за движение в този участък от пътя било организирано
двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока. В района преди
кръстовището, считано по посоката на движение на подсъдимия, участъкът
бил прав, като лентите за движение били разделени една от друга с
хоризонтална маркировка, представляваща бяла прекъсната линия.
Времето било ясно, сухо, в светлата част от денонощието. Платното за
движение било покрито с асфалтова настилка, сухо, без неравности,
препятствия и наклони. Към посочената дата нямало въведени временни
ограничения на скоростта на движение на МПС, като максимално
разрешената скорост на движение в този район от пътя, била 90 км/ч.
При тези условия на време и място, подсъдимият осъществявал
движението с автомобила в дясната лента на платното за движение в посока
от гр.Г. за гр.К., със скорост около 89,98 км/ч. След него се движил лек
автомобил марка „Опел” с рег. № ******, управляван от свидетеля А. Я.. В
платното за насрещно движение осъществявали движението си – лек
автомобил марка „Форд”, управляван от пострадалата Е. В. М. и след него лек
автомобил марка „Дачия”, управляван от свидетелката З. Л..
3
Около 11,40 ч. управлявания от подсъдимият товарен автомобил
наближил района на 12-ти км. от пътя, където се намирало кръстовище с
отклонение от главния път, водещо към П..
Движейки се по описания начин в горепосоченият участък от пътя,
подсъдимият Б. загубил контрол над управлявания от него автомобил, като
отклонил движението му на ляво спрямо първоначалната му посока на
движение и навлязъл в лентата за насрещно движение. В резултат на това
настъпил удар между предната дясна част на товарния автомобил, управляван
от подсъдимия и насрещно движещия се лек автомобил „Форд”, управляван
от пострадалата М.. Вследствие на този удар, товарния автомобил придобил
ротация около масовия си център и едновременно с това продължил
движението си напред и в ляво, преобърнал се върху лявата си страна, след
което се установил в покой. От своя страна, лекият автомобил „Форд”
продължил движението си назад и в ляво, при което последвал втори удар
между неговата предна дясна странична част и предната дясна част на лекия
автомобил „Дачия”, след което двата автомобила преустановили движението.
В резултат на настъпилото автопроизшествие, пострадал пътуващият на
предната седалка на товарния автомобил Д. Н. Б., който бил транспортиран в
УМБАЛСМ”П.”, но въпреки оказаната му медицинска помощ, същият на
датата 21.01.2022 г. починал. Множество телесни увреждания получил и
водача на лекия автомобил „Форд” – свидетелката Е. М., която също била
транспортирана в медицинско заведение.
На мястото на ПТП пристигнали служители на РУ на МВР К. –
свидетелите Н. К., А. Н. и М. М., които установили водачите на
катастрофиралите автомобили, извършили им проверка за употреба алкохол с
техническо средство, което отчело отрицателен резултат и съответно
запазили местопроизшествието.
На същият ден – 17.01.2022 г., на мястото на произшествието, бил
извършен оглед от разследващ орган при РУ на МВР гр.К., резултатите от
който били удостоверени в съставен протокол /л.9-л.11, т.1 от ДП/. В резултат
на така проведеното действие по разследването били установени
обстоятелствата на реализираното пътно-транспортно произшествие - района
на настъпването му, параметрите на пътното платно, хоризонталната и
вертикална характеристика на пътя, разположението и техническото
състояние /деформациите/ на МПС, участвали в произшествието, следите
оставени на пътната настилка от тези МПС и от части /елементи/ от същите.
При извършеният оглед и аутопсията на трупа на пострадалия Д. Н. Б.,
от вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза на труп №
5/2022 г. /л.104, т.1 от ДП/, е установена при него съчетана тъпа травма на
главата без счупване на костите, тежка гръдна травма и тежка коремна
травма.
Характера и морфологията на описаните травматични увреждания, са
дали основание на експертът да заключи, че същите са резултат от
4
действието на твърди тъпи предмети, тъпоръбести такива и такива с режещ
ръб, и могат да се получат при ПТП. Според вещото лице по тази експертиза,
смъртта на Д. Б. се дължи на установената тежка съчетана травма и
настъпилите от нея усложнения – травматичен шок, остър септичен шок,
многоорганна недостатъчност, десностранна бронхопневмония, сравнително
слабо изразена мастна емболия. Посочените резултати от огледа на трупа и
наличната медицинска документация за пострадалия, са дали основание на
експертът да изведе наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка между констатираните при пострадалия травматични увреждания и
настъпилия летален изход.
От заключението на съдебномедицинската експертиза на вторият
пострадал от ПТП - Е. В. М. /л.121, т.1 от ДП/ се установява, че при нея са
констатирани следните травматични увреждания: многофрагментно счупване
на дясната колянна капачка, което й е причинило трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за срок около 3-3,5 м.; гръдна травма,
изразяваща се в счупване на ребрата от трето до седмо в дясно, причинило й
трайно затруднение движението на снагата за срок около 2,5-3 м.; разкъсно-
контузна рана в областта на дясното коляно, причинило й временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Според вещото лице, тези
травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи
предмети, и могат да се получат в условията на пътнотранспортно
произшествие.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на
пострадалата З. Г. Л. /л.117, т.1 от ДП/, при същата е установена контузия на
носа и на дясното коляно, които увреждания са й причинили болка и
страдание. Тези увреждания, според вещото лице се дължат на удари с или
върху твърди тъпи предмети, и могат да бъдат получени при ПТП.
Назначената и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза на
подсъдимия Х. Б. /л.113, т.1 от ДП/ е установила налично и при него телесно
увреждане – контузия в областта на носа, което му е причинило болка и
страдание. В заключението е посочено, че това увреждане се дължи на удар с
или върху твърд тъп предмет, и може да се получи при ПТП.
По делото е назначена автотехническа експертиза /л.125-162, т.1 от ДП/.
Видно от заключението по същата, инициалният удар между товарния
автомобил „Рено” и лекия автомобил „Форд” е възникнал в лентата,
предназначена за движение на ППС в посока от гр.К. към гр.Г., както следва:
- по широчина на пътното платно – на 5,80-5,90 м. в ляво от десния край
на платното за движение;
- по дължина на пътното платно – на 23,10-23,20 м. след линията на
ориентира, считано по посоката на движение на товарен автомобил „Рено”.
Вторият удар между лекия автомобил „Форд” и лекия автомобил
„Дачия” е настъпил в същата пътна лента, на 30,20-30,30 м. след линията на
ориентира, считано по посоката на движение на товарен автомобил „Рено” –
5
по дължина на пътното платно, и по широчина – на 4,80-4,90 м. в ляво от
десния край на платното за движение.
В заключението си, в задача четвърта, експертът е описал механизма на
възникване и развитие на пътнотранспортното произшествие, който
механизъм се възприема изцяло от съдебния състав.
Изхождайки от приетия механизъм на реализиране на пътното
произшествие, както и от съдържащите се в огледния протокол данни и
техническите характеристики на процесните превозни средства, експертът по
обсъжданата експертиза е дал заключение за скоростта на движение на
процесния товарен автомобил „Рено” в момента на удара му с лекия
автомобил „Форд” – 89,98 км/ч., както и за опасната зона за спиране на същия
в конкретната пътна обстановка – 75,48 метра; за скоростта на лекия
автомобил „Форд” в същия този момент – 57,20 км/ч. и опасната зона за
спиране на същия – 36,22 м.; за скоростта на лекия автомобил „Форд” в
момента на втория му удар - с лекия автомобил „Дачия” – 28,09 м. и за
скоростта на лекия автомобил „Дачия” в същия този момент – 47,18 км/ч.
Вещото лице от обсъжданата експертиза е достигнал и до извод, че от
техническа гледна точка причината за настъпилото автопроизшествие се
дължи на субективните действия или бездействия /отклоняване на
вниманието/ на водача на товарния автомобил „Рено” с органите за
управление, довели до загубата на управлението на автомобила и навлизането
му в лентата за насрещно движение. Приел е още, че водачът на товарния
автомобил, при избраната от него скорост на движение от 90 км/ч. и при
осъществяван от него непрекъснат контрол върху автомобила, е имал
техническа възможност да преодолее десния за него завой и да се размине
безконфликтно с автомобилите, движещи се в насрещната лента. Посочено е,
че водачите на двата леки автомобила „Форд” и „Дачия” не са имали
възможност да предотвратят произшествието чрез спиране, от момента, в
който товарния автомобил „Рено” е започнал да навлиза в лентата им за
движение.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът в съответствие с
разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, прие за установена, като се позова на
направените от подсъдимия Х. Б. самопризнания по всички факти, изложени
в обвинителния акт и на събраните на досъдебното производство годни
доказателства, които изцяло ги подкрепят, и които приобщи по реда на чл.283
от НПК към доказателствената съвкупност по делото.
Във връзка с процедурата, при условията на която производството пред
настоящата инстанция протече – съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от
НПК, нужно е да се посочи, че в тази хипотеза на диференцирания ред за
провеждане на първоинстанционното съдебно следствие, не е необходимо
извършване на доказателствен анализ, а само положителен и обоснован
отговор на въпроса дали признанието на изложените в обвинителния акт
факти се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства
6
и дали приобщените в първата фаза на процеса доказателствени материали са
валидно събрани и достатъчни за разкриване на обективната истина. В този
смисъл, настоящата първа инстанция не следва да извършва анализ на
доказателствените източници, какъвто се изисква съобразно разпоредбата на
чл.305 ал.3 от НПК, а само обективира изводите за подкрепеност на
направеното от подсъдимия признание на фактите, посочени от обвинението
и отбелязва доказателствената основа за този извод.
При така направеното уточнение, относно особеностите на
диференцираната процедура по чл.371 т.2 НПК, при която се разви съдебното
следствие пред настоящата инстанция, на първо място следва да се посочи, че
действията по разследването в предходната процесуална фаза са извършени
при спазване на закона и е възможно да се ползват, без да бъдат повторно
провеждани пред съда.
Настоящият състав на СОС подложи и на самостоятелна преценка всеки
от доказателствените източници и съпоставяйки по между им съдържанието
им, достигна до несъмнен извод за обоснованост на направеното от
подсъдимия Б. по реда на чл.371 т.2 НПК, признание на фактите по
обвинението, от тези доказателства. Този извод се налага въз основа на
преценката на валидно събраните на досъдебното производство
доказателствени материали, а именно показания на свидетелите: З. Л., Е. М.,
Н. К., А. Н., М. М., А. Я. и Г. А., Н. Б., В. Б., Л. Б.; заключения на изготвените
съдебно-медицинска експертиза на трупа на пострадалия /л.104-111, т.1 от
ДП/, автотехническа експертиза /л.124-161, т.1 от ДП/, съдебно-медицинска
експертиза на пострадалата Е. М. /л.121, т.1, от ДП/, съдебно-медицинска
експертиза на подсъдимия /л.113, т.1 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза
на пострадалата З. Л. /л.117, т.1 от ДП/; писмените доказателства – протокол
за оглед на местопроизшествие /л.9-30, т.1 от ДП/, препис на акт за смърт,
удостоверение за родствени връзки и удостоверение за наследници /л.86,88,
т.1 от ДП/, справка за нарушител водач /л.182, т.2 от ДП/, медицински
документи /л.59-63, т.1 и л.2-148, т.2 от ДП/, справка от КАТ /л.175-180, т.2
от ДП/, справка за съдимост на подсъдимия /л.187, т.2 от ДП/, както и
иззетите по делото веществени доказателства.
Съдът не намери основания да не кредитира и съответно напълно се
довери на показанията на свидетелите З. Л., Е. М., Н. К., А. Н., М. М., А. Я. и
Г. А.. Между събраните гласни доказателства, чрез разпита на посочените
свидетели и останалия доказателствен обем по делото, съдът не намери
съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Противоречия
от такъв характер /съществени за релевантните обстоятелства по делото/,
съдът не откри и между отделните показания на така посочените свидетели.
Същите са кореспондиращи си и пресъздават възприятията на всеки един от
тези свидетели по логически последователен, житейски достоверен,
обективен и безпристрастен начин.
Показанията на посочените свидетели, съпоставени с останалите
7
събрани по делото доказателства, установяват по категоричен начин
обстоятелствата, които са от значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото, като фактите относно времето и мястото на
злополуката; участниците в същата; характеристиките на пътния участък в
зоната на произшествието и другите пътни и климатични условия; причината
за реализирането на пътния инцидент, свързана с поведението на подсъдимия,
който с управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно
движение; разположението на процесните превозни средства спрямо
характеристиките на пътното платно, непосредствено след катастрофата,
деформациите по същите; пострадалите от произшествието и тяхното
състояние.
По отношение на така очертаните факти, е налице съвпадение в
обсъжданите гласни доказателствени източници, а и също така –
свидетелските показания на посочените очевидци на инцидента – З. Л. и Е. М.
и на свидетелите Н. К., А. Н., М. М., А. Я. и Г. А., свидетелстващи за преките
си възприятия при пристигането им на мястото на произшествието, се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, а именно:
обективните находки, намерили отражение в протокола за оглед на
местопроизшествието и иззетите с него веществени доказателства;
заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия Д.
Б., установяваща причините за смъртта му; заключението на
съдебномедицинската експертиза на пострадалата Е. М., съдържащи данни за
причинените й телесни увреждания и причинната им връзка с пътния
инцидент; заключението на автотехническата експертиза, установяваща
механизма на настъпване и развитие на пътно-транспортното произшествие
/кореспондиращ с казаното от свидетелите/, причините от техническа гл.т. за
настъпването му, възможността на подсъдимия като водач на процесния
автомобил, да предотврати настъпването на произшествието.
Съдът възприе изцяло заключенията на приобщените по делото
експертизи, а именно: заключения на изготвените съдебно-медицинска
експертиза на трупа на пострадалия /л.104-111, т.1 от ДП/, автотехническа
експертиза /л.124-161, т.1 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза на
пострадалата Е. М. /л.121, т.1, от ДП/, съдебно-медицинска експертиза на
подсъдимия /л.113, т.1 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза на
пострадалата З. Л. /л.117, т.1 от ДП/.
Посочените експертни заключения са компетентно изготвени,
обосновани са и с оглед на останалите доказателства по делото не пораждат
съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях данни.
С оглед на изложеното, този състав на СОС прие, че горепосочените
доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство и приобщени по предвидения в процесуалния закон ред,
убедително потвърждават признатите от подсъдимия Б. факти по
обвинението /направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371
8
т.2 от НПК/, като доказват по безспорен и несъмнен начин съставомерността
на процесното престъпно деяние и авторството на същия /подсъдимия/ в
извършването му. При фактическият анализ и юридическата оценка на
доказателствената съвкупност, обезпечаваща признатите факти по
обвинителния акт, СОС констатира еднопосочност на тези доказателствени
източници и съответност на инкорпорираните чрез тях фактически данни, в
степен достатъчна за категоричното и безусловно обосноваване на
направеното самопризнание.
В частност, съставът на СОС намира, че приобщените по делото гласни,
писмени и веществени доказателства, които се кредитират и възприемат от
съда, по категоричен начин потвърждават признатите от подсъдимия факти,
инкриминирани му с обвинителния акт. По-конкретно - признатите от
подсъдимия Б. факти, относно авторството и механизма на осъществяване на
деянието, а именно факта, че въпросния ден той управлявал товарния
автомобил „Рено”, по републикански път ВП-81 с посока на движение от гр.Г.
към гр.К.; че заедно с него в автомобила пътувал пострадалия Д. Б.; че в
участъка на 12 км. от пътя, подсъдимият загубил контрол над управлявания
от него автомобил, като отклонил движението му на ляво спрямо
първоначалната му посока на движение и навлязъл в лентата за насрещно
движение; че в резултат на това, настъпил удар с насрещно движещия се лек
автомобил „Форд”, управляван от пострадалата М.; факта, че вследствие на
това, пострадал /починал/ пътуващия в автомобила на подсъдимия – Д. Б., а
на свидетелката М. й били причинени телесни увреждания, се потвърждават
по несъмнен начин от показанията на свидетелите З. Л., Е. М., Н. К., А. Н., М.
М., А. Я. и Г. А.; от констатираните при извършения оглед на мястото на
произшествието /протокол - л.5-12, т.1 от ДП/ обективни находки – района на
настъпването му, параметрите на пътното платно, хоризонталната и
вертикална характеристика на пътя, разположението и техническото
състояние /деформациите/ на МПС, участвали в произшествието, следите
оставени на пътната настилка от МПС и от части /елементи/ от същите, както
и от съдебно-медицинската експертиза на трупа на пострадалия Д. Б. /л.104-
111, т.1 от ДП/, дала заключение за причинените на последния телесни
увреждания в резултат на пътното произшествие и причинната им връзка с
настъпилата смърт; от заключението на автотехническата експертиза /л.125-
161, т.1 от ДП/, установила причините от техническа гл.т. за настъпване на
произшествието в поведението на подсъдимия, като водач на товарния
автомобил – субективните му действия/бездействия /отклоняване на
вниманието/ с органите за управление на автомобила, довели до загубата на
контрол и навлизането му в лентата за насрещно движение.
В подкрепа на направената от съда фактическа констатация /също
призната от подсъдимия/, че именно в резултат на автопроизшествието,
настъпила смъртта на пострадалия от него – Д. Б. и били причинени средни
телесни повреди на пострадалата Е. М., са показанията на свидетелите З. Л.,
Е. М., Н. К., А. Н., М. М., които носят пряка и първична информация за
9
състоянието на пострадалите от пътния инцидент лица; заключението на
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия, формирала изводи
за характера на причинилото смъртта му увреждане, за начина на
причиняване на това увреждане, за причинната връзка между нараняването и
настъпилата смърт на пострадалия; съдебномедицинската експертиза на
пострадалата Е. М., дала заключение за вида и броя на телесните увреждания,
причинени на същата, в резултат на пътната злополука.
Така, при извършеното съпоставяне на признатите от подсъдимия Х. Б.
факти, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, с
гореобсъдените доказателствата, събрани на досъдебното производство,
настоящият съдебен състав достигна до извод за категоричната и безусловна
обоснованост на извършеното от подсъдимия признание по реда на чл.371 т.2
от НПК.
При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимия Х. Б. на датата 17.01.2022 г., около 11,40
ч., на път ВП-81, в участъка на 12-ти км., в посока на движение от гр.Г. към
гр.К., в района на кръстовище с път за „П.“, при управление на МПС –
товарен автомобил марка „Рено“, модел “Мастър Т 35-Д“, с рег. № ****, е
нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, с което по
непредпазливост е причинил смъртта на Д. Н. Б., с ЕГН **********, и
телесни повреди на едно лице – Е. В. М., с ЕГН *******, изразяващи се в
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок около 3-
3,5 месеца и трайно затруднение на движението на снагата за срок от 2,5-3
месеца. По този начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.343 ал.4, вр. ал.3, бук.“б“, пр.1, вр. ал.1,
бук.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК.
От обективна страна, безспорно и категорично се установи, че на
посочените по-горе време и място, подсъдимият е управлявал товарен
автомобил „Рено”, с рег. № ****. Пътната настилка в района на ПТП била
суха, асфалтова, движението по републикански път ВП-81 в посока от гр.Г.
към гр.К. било организирано двупосочно, с по една лента за движение във
всяка посока. Установено е също така, че подсъдимият Б. осъществявал
движението с автомобила си в посочения пътен участък, в пътната лента с
посока от гр.Г. за гр.К., като на предната седалка до него пътувал неговия
дядо – Д. Б.. Също от обективна страна по делото безспорно се установи, че
подсъдимият Б., като водач на пътно превозно средство, е нарушила
задължението си да го контролира непрекъснато по време на движението,
като това му задължение включва адекватното боравене с органите за
10
управление на автомобила, внимателно и постоянно наблюдение на пътната
обстановка с цел предотвратяване настъпването на пътнотранспортно
произшествие. По делото несъмнено се установи, че именно защото
подсъдимия не е контролирал непрекъснато моторното превозно средство,
което управлявал, тъй като отклонил вниманието си и съответно е загубил
контрол върху него, в участъка на 12 км. от ВП-81, в района на кръстовището
с пътя за „П.”- гр.К., отклонил автомобила в ляво от първоначалната му
посока на движение и навлязъл в лентата за насрещно движение, където
настъпил удар с движещия се в тази лента лек автомобил „Форд”, управляван
от пострадалата Е. М.. В резултат на този инициален удар се получил
моментен център на завъртане около товарния автомобил и едновременно с
това същия продължил движението си напред и в ляво, преобърнал се върху
лявата си страна, след което преустановил движението си.
Безспорно се установи и, че причината за настъпването на пътното
произшествие е поведението на подсъдимия Б. – начина на управление на
автомобила и действията му с органите за управление на същия. Вследствие
действията на подсъдимия – отклонил вниманието си от управлението на
автомобила, което довело до безконтролно действие с органите за управления
на същия и предизвикало отклоняването на автомобила на ляво от
първоначалната му посока на движение, навлизането му в пътната лента за
насрещно движение и удар с движещия се в тази лента лек автомобил.
Именно вследствие на този удар, на пътника в автомобила на подсъдимия –
пострадалия Д. Б. били причинени телесни увреждания /тежка съчетана
травма на главата, гръдна и коремна травма/, от усложненията на които
същият починал, а водача на лекия автомобил „Форд” – частния обвинител Е.
М. получила средни по степен телесни увреждания.
По делото се установи също по безспорен начин, че участъкът от пътя в
района на автопроизшествието е прав, асфалтовото покритие било сухо и без
неравности, с добра видимост за водачите на МПС, времето било сухо и ясно.
Подсъдимият се е движил с разрешена скорост и съобразена с конкретните
условия на пътната обстановка. Следователно, ако подсъдимият е
контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, като не е
извършвал без причина посочените по-горе действия, а внимателно,
всеобхватно, концентрирано и непрекъснато е следил управлението на
автомобила, то същият обективно е могъл да предотврати настъпването на
удара. След като обаче не е направил това, то същият като водач на лекия
автомобил не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.20
ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”. Тази разпоредба от специалния закон
изисква от водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с
органите на управление на превозното средство по начин, осигуряващ
правомерното му движение. Практиката на касационната инстанция
еднозначно приема, че отсъствието на постоянно упражняван контрол върху
автомобила е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да
11
бъде осъществено само, доколкото не е налице нарушение на режима на
скоростта по чл.20 и чл.21 от ЗДвП – шофиране с несъобразена и
неразрешена скорост /в този смисъл Р. № 28/1984 г. на ОСНК на ВКС/.
Попадащите на неспазването на цитираната правна разпоредба, са случаите на
изгубване на контрола върху управлението, поради заспиване на водача,
отклоняване на вниманието му, разсейването му, или при други
противоправни проявления, в резултат на което превозното средство се
отклонява от праволинейното си движение, опасно се скъсява дистанцията с
движещо се странично или пред него превозно средство. Този контрол е
непрекъснат и обхваща времето, през което моторното превозно средство е
под управлението на водача, включително и някои състояния на покой
/спиране, краткотрайно паркиране/, т.е. от момента, в който поеме
управлението на превозното средство до преустановяването му, водачът е
длъжен да го владее постоянно и във всяко отношение /в този смисъл
решение № 279/2015 г., 3 н.о. ВКС/.
Предвид на така изложеното, съставът на СОС намери, че подсъдимия
Х. Б. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП, и че това
нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Вследствие именно на извършеното нарушение на посоченото правило
за движение по пътищата, описано по-горе, подсъдимият е причинил смъртта
на пътника в управлявания от него автомобил – пострадалия Д. Б. и телесни
повреди на друго едно лице – частния обвинител Е. М.. От събраните по
делото доказателства безспорно и категорично се установява, че
непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалия Д. Б. се
явяват именно получените от него травматични увреждания вследствие на
настъпилия удар на товарния автомобил в лекия автомобил „Форд”, и в
частност – получената от пострадалия тежка съчетана травма – черепна,
гръдна и коремна, и възникналите от нея усложнения /травматичен шок,
септичен шок, многоорганна недостатъчност, десностранна
бронхопневмония, мастна емболия/. Също така, несъмнено се установи, че и
именно в резултат на този удар на автомобила, управляван от подсъдимия в
движещия се в насрещната пътна лента лек автомобил „Форд”, управляван от
пострадалата Е. М., са настъпили телесни увреждания на последната,
изразяващи се в многофрагментно счупване на дясната колянна капачка,
причинило й трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
срок около 3-3,5 месеца и гръдна травма – счупване на ребрата от трето до
седмо в дясно, причинило й трайно затруднение на движението на снагата за
срок от 2,5-3 месеца. От обективна страна, както бе посочено по-горе, е
налице и пряка причинна връзка между описаното по-горе нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия Б. и настъпилия
вредоносен резултат – смъртта на едно лице и причиняването на телесни
повреди на друго лице, тъй като по делото безспорно се установи, че ако
подсъдимия бе спазил задължението си, при управление на автомобила си да
го контролира непрекъснато, то същия обективно е могъл да предотврати
12
настъпването на пътното произшествие.
От субективна страна, подсъдимият Х. Б. е извършил посоченото
деяние при форма на вината - небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй
като същия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици
от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Субективно
подсъдимият е бил длъжен и е могъл да знае и да не нарушава правилото на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, като е трябвало да осъществява непрекъснат и
всеобхватен контрол на управляваното от него превозно средство, така че да
не отклонява безпричинно посоката си на движение. За подсъдимият е
съществувало и задължение, а същия е могъл при ангажиране на
интелектуалния си капацитет и психични възможности, и да предвиди
възможното настъпване на общественоопасните последици от нарушаването
на правилото за движение по пътищата – причиняването на смърт на едно
лице и телесни повреди на друго лице, и е могъл да спазва такова поведение
на пътя, което да предотврати настъпването им.
В подкрепа на този извод за проявена от подсъдимия непредпазлива
вина, съставът на СОС следва да посочи обстоятелствата, относно това, че
подсъдимия като правоспособен водач на МПС /макар и не с дългогодишен
опит/, не е могъл да не знае правилата за поведение на пътя на водачите на
МПС; обстоятелството, че в конкретния пътен участък, платното за движение
е било организирано в отделни пътни ленти за всяка посока, пътната настилка
е била асфалтова, суха, без дупки и неравности, времето е било ясно и сухо,
видимостта – добра, в светлата част на денонощието, движението не е било
интензивно, т.е. не са били налични каквито и да било външни фактори на
пътната обстановка, които да предизвикат посоченото недопустимо
бездействие на водача – изгубването на контрол над автомобила от страна на
подсъдимия. Тези обстоятелства категорично сочат, че подсъдимият е бил
длъжен и е могъл да предвиди и предотврати настъпването на
общественоопасните последици.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намери, че подсъдимия Х. Б. с
деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.4, вр. ал.3,
бук.”б”, пр.1, във вр. с ал.1, бук.”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна, и го призна за виновен в извършването на това
престъпление, като на основание тази разпоредба от НК /в редакцията й преди
изменението с Дв.бр. 67/2023 г./, приложена във връзка с разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК, му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2
/две/ години. На основание чл.343г, във вр. с чл.343, вр. чл.37, т.7 от НК,
съдът постанови по отношение на този подсъдим и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 /две/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.
При определянето на размера на така наложеното на подсъдимия Х. Б.
наказание лишаване от свобода, настоящия съдебен състав взе предвид
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, в която е установено задължение за съда
13
в случаите по чл.372 ал.4 от НПК да приложи разпоредбата на чл.58а от НК.
При спазване на правилата, предвидени в тази разпоредба, съдът определи
това наказание на подсъдимия Б. в минималния размер на наказанието
лишаване от свобода, предвиден в особената част на НК за престъплението, в
извършването на което същия е признат за виновен, а именно наказание
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години /в редакцията на разпоредбата
на чл.343 ал.4, вр. ал.3, бук.”б”, пр.1, във вр. с ал.1, бук.”в”, вр. чл.342 ал.1 от
НК преди изменението с Дв.бр. 67/2023 г./. За да индивидуализира така
наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода в посочения
размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността му, следните
обстоятелства: пострадало лице от престъплението е негов близък роднина –
дядо на подсъдимия; подсъдимият също е претърпял телесно увреждане от
деянието; чистото му съдебно минало; младата му възраст; наличието на
положителни личностни характеристични данни за него, сочещи на това, че
същия е трудово ангажиран; изразеното в съдебно заседание съжаление за
случилото се.
Направените в съдебно заседание самопризнания по чл.371 т.2 НПК,
сами по себе си нямат самостоятелна стойност извън деференцираната
процедура по глава 27 от НПК, доколкото представляват задължително
условие за провеждането на съдебното производство по този процесуален ред,
който предвижда облекчен санкционен режим за подсъдимите лица, поради
което не могат да се отчитат двукратно в полза на дееца. Правно значение
като доказателствено средство в този вид диференцирана процедура имат
обясненията /вкл. и самопризнанията/ на обвиненото лице от досъдебното
производство, поради което в случаите, в които е отчетен техен съществен
принос за установяването на обективната истина по делото, същите се ценят
като смекчаващ отговорността на подсъдимия факт. В този смисъл е
задължителната съдебна практика, обективирана в т.7 от ТР № 1/2009 г. на
ОСНК на ВКС, съгласно което формалното волеизявление по чл.371 т.2 от
НПК не се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство, щом
не съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване, процесуално поведение. В случая, поради направената от
настоящият състав аналогична оценка на процесуалното поведение на
подсъдимия Б. от първата фаза на процеса, то същото не може да бъде
третирано в насока допълнително намаляване на наказанието му, извън
посоченото от закона.
Внимателният преглед на приложения по делото протокол за разпит на
подсъдимия Б. /тогава обвиняем/ сочи, че в хода на проведеното по делото
досъдебно производство, същия не е дал обяснения по предявеното му
обвинение. Следователно, в светлината на задължителните постановки по
прилагането на закона, застъпени в горепосоченото тълкувателно решение,
проявеното от подсъдимия Б. в първата фаза на настоящия процес
процесуално поведение, не може да бъде оценено с оглед на характеристиките
и съдържанието си, като форма на съдействие при установяване на
14
обективната истина по делото. Разбира се, по този начин не се отрича правото
на обвиненото лице да откаже да дава обяснения по обвинението, нито
ефективното упражняване на правата му се приравнява на недобросъвестност
/в този смисъл Решение № 53 от 19.04.2018 г., 2 н.о. ВКС/. Такава позиция
обаче не изразява критичност към стореното и в този смисъл не може да бъде
разглеждана като допълнително смекчаващо обстоятелство.
Към обстоятелствата от естество да отегчат наказателната отговорност
на подсъдимия Х. Б., съдът взе в предвид тези, че пострадал от предметното
транспортно престъпление е и друго трето лице – водача на лекия автомобил
„Дачия” – свидетелката З. Л., която също е претърпяла леки по степен телесни
увреждания; че подсъдимият като водач на МПС е санкциониран по
административен ред, за извършени от него нарушения на ЗДвП, сравнително
много на брой за краткия му стаж на водач на МПС.
При определяне размера на наложеното на подсъдимия Б. наказание
лишаване от свобода, съдът взе в предвид и степента на обществена опасност
на деянието – сравнително завишена, с оглед вида и характера на
обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид
настъпилия от него общественоопасен резултат – смъртта на едно лице и
телесни повреди на друго лице, както и от друга страна – отсъствието на
обществена опасност на самия подсъдим, доколкото последния не е осъждан,
не е регистриран за криминални прояви.
След като анализира горепосочените, значими за наказателноправното
положение на подсъдимия Б. обстоятелства, степента му на обществена
опасност и тази на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест
на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съставът на СОС определи
размера на наложеното наказание лишаване от свобода при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства – в
минималния размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден в
особената част на НК за конкретното престъпление. Така определеното
наказание на подсъдимия Б. – лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години,
съдът намали с една трета, предвид разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК,
приложена във връзка с нормата на чл.373 ал.2 НПК, като по този начин
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/
години.
Противно на доводите на защитата, този състав на СОС приема, че в
случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, които от своя страна да обусловят приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК. Горепосочените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са изключителни по своя характер, тъй като
нито едно от тях, респ. всички заедно не обуславят една по-ниска степен на
обществена опасност на деянието. Те не могат да бъдат квалифцирани и като
многобройни, тъй като не са толкова много на брой, че също да обуславят
една сравнително по-ниска степен на обществена опасност на деянието.
15
Размерът на наложеното наказание лишаване от право да управлява
МПС, съдът определи при отчитане на обстоятелството, че същото не може
да бъде за по-кратък срок от размера на наложеното наказание лишаване от
свобода. Това наказание също е определено при превес на смекчаващите
вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Б., но и
при съобразяване на факта, че като млад водач на МПС, посочения срок на
лишаване от упражняване на това право, ще му подейства в пълна степен
поправително и същевременно ще го възпре от извършване на други такива
деяния.
Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като едно от наложените на
подсъдимия Х. Б. наказания /две години лишаване от свобода/ по вид и
размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимия не
е осъждан, а и предвид приетите и изложени по-горе от съда смекчаващи
отговорността обстоятелства, същият не представлява голяма обществена
опасност и целите на наказанието по отношение на него могат да се постигнат
и без ефективното му изтърпяване. Обстоятелствата, относно липсата до
момента на други противоправни прояви от страна на подсъдимия, както и на
други прояви, характеризиращи се като общественоопасни, трудовата му
ангажираност и социална интеграция, не сочат на извод, че е наложително
същия да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективното
изтърпяване на определеното му наказание лишаване от свобода. Поради
това, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия Б. наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано от
влизане на присъдата в сила. Така посоченият размер на изпитателния срок,
според настоящият съд съответства на настъпилия тежък резултат, на
моралната укоримост на извършеното от подсъдимия деяние и в най-голяма
степен ще съдейства за постигане целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от
НК, и преди всичко за поправянето на подсъдимия.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия да заплати по сметка на РУ на МВР – К., направените във
фазата на досъдебното производство разноски в размер на 1560,60 лева.
По тези съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.



Председател:




16
Съобщи за изтекли лични данни