РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Русе, 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
|
|
|
При секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на
прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като
разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 108 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл.
208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Началника
на сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Русе против Решение №46 / 11.03.2021Г. по
АНД № 91 /2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 20-1085-003923/ 22.12.2020г., издадено от жалбоподателя, с
което на К.И.К. *** за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200 лева. В жалбата се навеждат основания за
неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон.
Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови ново решение, с
което да реши спора по същество като потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответната в производството страна, редовно
призована, не се явява в с.з., не изпраща представител. В писмено становище по жалбата посочва, че жалбата е неоснователна,
твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, моли съда да потвърди
постановеното решение на РС Русе като правилно и законосъобразно.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество, касационната жалба е основателна.
Ангажирането на административно-наказателната отговорност
на К.И.К. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП е след прекратяване на досъдебно
производство – ДП №430/2020г. по описа на Районна прокуратура Русе, образувано за извършено престъпление по чл. 343, ал.1,
б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК. От извършените редица следствени действия е
установено, че в резултат на настъпилото ПТП на пострадалото от него лице е
причинена средна телесна повреда. Установен е авторът на деяние - К.И.К..
Според заключението на назначената и изготвена автотехническа експертиза, с установената
скорост на движение, водачът на
т.а. Дачия Докер – К. не е имал
техническа възможност при възникване на опасност за движението да спре. Според в.л. скоростта,
с която се е движил т.а. Дачия Докер не е била съобразена с разстоянието на
видимост. Причината за ПТП са действията на водача, поради които товарният
автомобил е нарушил устойчивото си движение, напуснал е платното вдясно по посока
на движението, преминал по терена след
него и се е ударил в железобетонен стълб. Пострадалото от престъплението лице
се е позовало на разпоредбата на чл. 343, ал.2 от НК и е поискал деецът К. да
не бъде наказван. С Постановление от
27.10.2020г. наблюдаващият по делото прокурор е прекратил наказателното
производство на основание чл.199, ал.1,
чл.243, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК и е изпратил препис от
постановлението на Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Русе по
компетентност с оглед преценка за
налагане на административно наказание на К.К.
за извършено нарушение по ЗДвП. Въз основа на прекратителното
постановление, по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, Началникът на сектор Пътна
полиция при ОД на МВР – Русе е издал НП № 20-1085-003923/ 22.12.2020г., с което
на К.И.К. *** за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200 лева.
В решението си въззивният съд е приел, че административно-наказаващият
орган е издал атакуваното НП при съществени нарушения на процесуалните правила,
които са самостоятелно основание за отмяната му. Въззивният съд е приел, че
след като наказателното производство не е прекратено на основание чл.243, ал.3
от НПК, не съществува правна възможност при прекратяване по реда на чл.243,
ал.1 от НПК за извършеното деяние да се наложи административно наказание, тъй
като единствената хипотеза, при която прокурорът може да изпрати материалите по едно
ДП на административнонаказващият орган за ангажиране на административно-наказателна
отговорност, е хипотезата, при която с обсъжданото деяние изобщо не е
осъществен състав на престъпление, а то представлява административно нарушение.
Въззивният съд счита, че в процесния случай с налагане на административно наказание
на извършителя на деянието се нарушава принципа „non bis in
idem„ , тъй като
в постановлението на прокурора се отстоява наличието на извършено престъпление
от общ характер, наред с което се дава
възможност на административнонаказващият орган да възбуди второ производство с
характер на наказателна процедура срещу същото лице за същото деяние, за което
е водено досъдебно производство.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на РС -
Русе е неправилно по
следните съображения:
В процесния случай безспорно е установено, че е налице
извършено престъпление от общ характер, за което е образувано наказателно
производство. Поради прилагане на привилигирования състав на чл. 343, ал.2 от НК деецът не се наказва, т.е. не се ангажира неговата наказателна отговорност
за безспорно извършено от него нарушение. Отпадането на наказуемостта на
деянието не променя неговия престъпен характер. Налице е осъществен състав на
престъпление по транспорта. Изяснена е фактическата обстановка и са установени
всички елементи на състава от обективна и субективен страна, както и автора на
деянието. Уточнена е правната квалификация на престъплението – по чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. чл. 342,
ал.1 от НК. Според основния състав по чл.342, ал.1 от НК наказанието се
предвижда за всеки, който наруши
правилата за движение при управление на МПС /и други изчерпателно изброени превозни средства/,
като допуска причиняване на телесна повреда или смърт. Както състава на основния, така и обвързания с
него квалифициран състав на престъплението, представляват бланкетни норми,
които препращат към норма от друг нормативен акт, а именно специалния закон - Закона
за движение от пътищата, който следва да се приложи като пряко нарушен от
деянието. С оглед заключението на експерта по изготвената автотехническа
експертиза в процесния случай е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и
спор относно правната квалификация на нарушението няма. С прилагането на
привилигирования състав на чл.343, ал.2 от НК законодателят е предвидил да
отпадне наказуемостта за извършеното престъпление и да не се реализира наказателната
отговорност, предвидена за него. Отпада наказателната отговорност за
извършеното престъпление, но не и административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение, което е безспорно
установено и независимо от състава на престъплението то съществува като
извършено от водача на МПС – К.. Като допълнителен аргумент може да се добави и
това, че докато в НК са предвидени привилигировани състави, по силата на които
да отпадне наказуемостта, то в ЗДвП подобни норми, свързани с преценката на пострадали
лица не са предвидени, поради което няма пречка да бъде реализирана
административно-наказателната отговорност на водача на МПС за извършено от него нарушение, което е
безспорно доказано и съществува самостоятелно, независимо от настъпилия след
това по-тежък престъпен резултат. Съдът намира, че правилно наблюдаващият
прокурор е прекратил наказателното производство и е изпратил постановлението и
материалите по компетентност на административнонаказващия орган за налагане на
административно наказание, тъй като отговорността за извършеното
административно нарушение не е отпаднала. Настоящият съдебен състав намира, че
по този начин не е нарушен принципа „non bis in idem„, тъй като извършителят на
деянието не е понесъл наказателна отговорност, която да е погълнала
административнонаказателната отговорност за нарушението, което е част от
състава на престъплението. В случая поради прилагане на привилигирован състав
на норма от НК наказателното производство е прекратено. По него за извършено
престъпление, което не съвпада изцяло със състава на нарушението, е отпаднала
отговорността на извършителя. Той е привлечен към административнонаказателна отговорност
за извършено нарушение, което съществува самостоятелно, независимо от
настъпилите по-тежки последици и престъпен резултат, поради наличие на другите
елементи от състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. чл. 342,
ал.1 от НК. В случая е ангажирана по-ниска по степен отговорност за деяние
което е различно от изпълнителното деяние на престъплението и това деяние
осъществява самостоятелен състав на административно нарушение. В този смисъл
няма пречка и е изцяло законосъобразно нарушителят да понесе административно наказателна
отговорност за извършено от него административно нарушение по ЗДвП.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че
като е отменил оспореното пред него наказателно постановление РС - Русе е
постановил неправилно съдебно решение, което трябва да бъде отменено. При
постановяване на акт по съществото на спора по гореизложените съображения
наказателното постановление също следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 46
от 11.03.2021г., постановено по АНД № 91/2021г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е отменено Наказателно постановление № 20-1085-003923/ 22.12.2020г., издадено
от Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Русе
и
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1085-003267 от 20.11.2018 г., издадено от Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Русе, с
което на К.И.К. *** на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.