Решение по дело №2875/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1875
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20197050702875
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………/…………………2020 г. гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV-ти състав, в публичното заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                   Административен съдия: Елена Янакиева

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2875 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С Решение № 13760/16.10.2019г., постановено по адм. дело № 4983/2019г., състав на Върховен административен съд /ВАС/ е отменил Решение № 476/11.03.2019г., постановено по административно дело № 2655/2017г. по описа на Административен съд гр. Варна, в частта в която е отхвърлена жалбата на И М И , осъществяващ търговска дейност като ЕТ “Лес-комерс-И  И “, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03002516007653-091-001/31.05.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП с Решение № 273/18.08.2017г., относно установените с него задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размера над 11 001.93 лева до 18 488 лева и съответните лихви, както и задължения за ДДС и лихви за забава във връзка с отказано право на данъчен кредит в размер на 185 287.39 лева по фактури, издадени от „Леско“ ЕООД, а в частта за разноските – за разликата над 861.40 лева. Върховният съд е върнал делото в посочените части за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. Решението в останалата му част е оставено в сила.

Предмет на делото е жалбата на И М И , действащ като ЕТ „Лес-комерс- И  И “, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул. „А. І“, № 17, вх. А, ет.3, ап.9 против Ревизионен акт № 03002516007653-091-001/31.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта  потвърдена с Решение № 273/18.08.2017 г.  от директора на Дирекция ОДОП-гр. Варна, с който са установени задължения по ЗДДФЛ за д.п. 2015г. за размера над 11 001,93 лв. до определения с РА размер главница 18 488,00 и съответните лихви, както и задължения за ДДС за д.п. м. 06.2012г. главница – 4203.00лв., и лихва -2086,64лв.; д.п.м. 07.2012г. главница – 12517.15лв., и лихва -6076.54лв.; д.п. м. 07.2012г. главница – 15194.00 лв., и лихва – 7276.73лв.; д.п. м. 10.2012г. главница – 3350.00лв., и лихва – 1546.87 лв.; д.п. м. 01.2013г. главница – 1760.00 лв., и лихва - 767.27 лв.; д.п. м. 10.2013г. главница – 6116.63 лв., и лихва -2201.59 д.п. м. 11.2013г. главница – 1154.09 лв. и лихва – 405.76 лв.; д.п. м. 12.2013г. главница – 11817.97 лв., и лихва – 4053.08 лв.; д.п. м. 04.2014г. главница – 10350.46 лв., и лихва -3204.12 лв.; д.п. м. 05.2014г. главница – 23668.40лв. и лихва – 7122.62 лв.; д.п. м. 06.2014г. главница – 5383.30лв. и лихва – 1575.06 лв.; д.п. м. 07.2014г. главница –  11165.55лв. и лихва – 3170.41лв.; д.п. м.  08.2014 г. главница – 4497.48 лв.  и лихва – 1238.20 лв.; д.п. м.  09.2014г. главница – 4784.15 лв.  и лихва – 1277.14 лв.; д.п. м.  10.2014г. главница – 9571.83 лв.  и лихва – 2472.55 лв.; д.п. м.  11.2014г. главница – 6054 лв. и лихва – 1513.32лв.; д.п. м.  01.2015 г. главница – 8962.08 лв. и лихва – 2085.53 лв.; д.п. м.  04.2015г. главница – 23525.59 лв.  и лихва – 4892.26 лв.; д.п. м. 05.2015 г. главница – 2000.00 лв.  и лихва – 398.67 лв.; д.п. м.  08.2015 г. главница – 4269.52 лв.  и лихва – 741.76 лв.; д.п. м.  09.2015 г. главница – 12899.84 лв.  и лихва – 2133.43 лв.; д.п. м.  10.2015 г. главница – 4180.64 лв. и лихва – 655.35 лв.; д.п. м.  11.2015 г. главница – 1270.64 лв. и лихва – 203.93 лв.; д.п. м.  12.2015 г. главница – 5552.81 лв.  и лихва – 776.20 лв.; д.п. м.  09.2016 г. главница – 0 и лихва – 249.46лв. всичко 194249.47  лв. и лихви 57124.49 лв.

В отменителното решение на ВАС са дадени указания при новото разглеждане на делото да се обсъдят всички, събрани по делото, доказателства и всички доводи на страната, като се изложат мотиви за наличие или не на конкретните обстоятелства за определените в хода на ревизията допълнителни данъчни задължения, както и за произнасяне по исканията за присъждане на разноски съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК.

Жалбоподателят навежда твърдения за нарушения на административнопроизводствените правила, материални разпоредби и необоснованост. Излага подробни съображения. Счита, че са налице достатъчно доказателства, от които да се приеме, че доставките по фактурите, по които е отказано правото на данъчен кредит са реално осъществени. Счита, че неоснователно е отказано правато на приспадане на данъчен кредит, както и направените констатации са недоказани и необосновани. В частта по ЗДДФЛ не излага съображения. Моли РА в обжалваната част да бъде отменен, като претендира и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощник, изцяло поддържа подадената жалба. Моли за отмяна на РА в обжалваната част и за присъждане на сторените разноски съгласно представен списък. Подробни доводи за незаконосъобразност на издадения РА в оспорената част излага в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски в полза на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП.

Производството по делото е допустимо, тъй като жалбата срещу ревизионния акт е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на административния ред за оспорване и пред компетентния да я разгледа съд съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 7, ал. 4 от ДОПК.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед на възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03002516007653-020-001/04.11.2016, издадена от Ш.А.С.-Началник сектор  при ТД на НАП, с която на екип от ревизори: Р.М.М. - Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и К.Н.П. - Инспектор по приходите, е възложено извършване на ревизия с обхват установяване на задължения за публични държавни вземания за данък върху добавената стойност за периода от 01.06.2012г. до 30.09.2016 и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите 01.01.2014г. и 31.12.2015г. като е посочено, че ревизията следва да завърши в срок до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. ЗВР е изменена със Заповед Р-03002516007653-020-002/13.02.2017, като срока на ревизията е удължен до 14.04.2017г.

В рамките на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК определеният със ЗВР екип е изготвил Ревизионен доклад /РД/ № Р-03002516007653-092-001/27.04.2017 г. /л. 2098-2065/, фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с процесния Ревизионен акт № Р-03002516007653-091-001/31.05.2017 г. /л. 2112–2105/, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна.

Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 273/18.08.2017 г. го е потвърдил изцяло.

С Решение № 476/11.03.2019 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2655/2017 г., е отхвърлена жалбата на И М И , действащ като ЕТ „Лес-комерс- И  И “, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул. „А. І“, № 17, вх. А, ет.3, ап.9 против РА № 03002516007653-091-001/31.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна.

С Решение № 13760/16.10.2019 г. на ВАС на РБ, постановено по адм. дело № 4983/2019 г., е отменено Решение № 476/11.03.2019 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2655/2017 г. в частта на установените с него задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размера над 11 001.93 лева до 18 488 лева и съответните лихви, както и задължения за ДДС и лихви за забава във връзка с отказано право на данъчен кредит в размер на 185 287.39 лева по фактури, издадени от „Леско“ ЕООД, а в частта за разноските – за разликата над 861.40 лева, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна. В останалата част решението на Административен съд – Варна е оставено в сила. Именно горното представлява предмет на настоящото дело.

 

В хода на ревизията са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:

 

1. По ЗДДФЛ относно допълнително начисления данък върху годишната данъчна основа за 2014 г. и 2015 г.:

За 2014г. са посочени данни по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както следва: 1.Разходи 2938795.39лв., в т.ч. Приходи 3066669.71 лв., в т.ч. Разходи за материали 186003.58лв., Приходи от продажба на продукция 317071.57лв., Разходи за в-ни услуги 809761.86лв. , Приходи от продажба на стоки 2217948.33лв., Разходи за амортизации 107725.99лв., Приходи от продажба на услуги 407384.69лв., Разходи за заплати 89464.58лв., Приходи от продажба на ДА 5000лв., Разходи за осигуровки 16603.97лв., Други приходи от дейността 119005лв., Разходи за д-ци, т-си 2850.30лв., Приходи от лихви-0.003лв., Други разходи 24608.19лв., Извънредни приходи-252.33лв., Разходи за лихви 30882.39лв., Други финансови приходи-7.76лв., Разходи за валутни операции 75.57лв., Други финансови разходи 4617.95лв., Трактор балансова с-ст – 119005лв., Дървесина – към разходи за материали – 1540968.40лв., Отписан актив – 6227.61лв. и Счетоводен финансов резултат - печалба 12874.32лв.

За 2014г. данните от счетоводните регистри, представени в хода на ревизията, са следните: Разходи 2856550,79лв., в т.ч. Разходи за материали 187442,73лв., Разходи за в-ни услуги 807953,37лв., Разходи за амортизации 118934,24лв., Разходи за заплати 89464.58лв., Разходи за осигуровки 16603,97лв., Разходи за д-ци, такси и др. 2850.30лв., Други разходи 4170.86лв., Разходи за лихви 30034.19лв., Разходи за ватутни операции 117.56лв., Други финансови разходи 4617,95лв., Трактор балансова ст-ст 119005лв., Дървесина - към разходи за Материали 1469128,43лв., Отписан актив 6227,61лв. , Приходи 3076142.70лв., в т.ч. Приходи от продажба на продукция 344803,55лв., Приходи от продажба на стоки 2199489.34лв., Приходи от продажба на услуги 407584.69лв., Приходи от продажба на ДА 5000лв., Други приходи от дейността 119005лв., Приходи от лихви 0,03 лв., Други финансови приходи 7,76лв. и Извънредни приходи 252.33лв.

За 2015г. са посочени данни по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както следва: 1.Разходи 2479000,12лв., в т.ч. Приходи 2824585.44 лв., в т.ч. Разходи за материали 479610,52лв., Приходи от продажба на продукция 660115,65лв., Разходи за в-ни услуги 642799.07лв., Приходи от продажба на стоки 1798783,04лв., Разходи за амортизации 124772,44лв., Приходи от продажба на услуги 327809,38лв., Разходи за заплати 165200,53лв., Приходи от продажба на ДА 24333,34лв., Разходи за осигуровки 30199,81лв., Други приходи от дейността 2413,20лв., Разходи за д-ци, т-си 10203,94лв., Извънредни приходи 11130,83лв., Други разходи 59357,73лв., Разходи за лихви 22262,81лв., Разходи за валутни операции 38.14лв., Други финансови разходи 6881,59лв., Отчетна стойност на продадените активи 937673,54лв. и Счетоводен финансов резултат - печалба 345585.32лв.

За 2015г. данните от счетоводните регистри, представени в хода на ревизията, са следните: 1.Разходи 2479000,12лв., в т.ч. 2.Приходи 2946981,44 лв., в т.ч. Разходи за материали 479610,52лв., Приходи от продажба на продукция 660115,65лв., Разходи за в-ни услуги 642799,07лв., Приходи от продажба на стоки 1921179,04лв., Разходи за амортизации 124772,44лв., Приходи от продажба на услуги 327809,38лв., Разходи за заплати 165200,53лв., Приходи от продажба на ДА 24333,34лв., Разходи за д-ци, т-си 10203.94лв., Извънредни приходи 11130,83лв., Други разходи 59357,73лв., Разходи за лихви 22262,81лв., Разходи за валутни операции 38,14лв., Други финансови разходи 6881.59лв., Отчетна стойност на продадените активи 937673.54лв. и  Счетоводен финансов резултат - печалба 467981.32лв. /табл. стр.622/.

Във връзка установените разлики между декларираните и счетоводните данни, в хода на ревизията са дадени писмени обяснения от счетоводителя на предприятието /стр.635, 622/, в които по отношение на разликите за 2014г. е посочено, че: „При подготвяне на документите за възложената ревизия, при оглеждане на всички счетоводни документи, се установиха някои разлики както в приходната, така и в разходната част на отчета за приходи и разходи /най-вече в балансовата стойност на дървесината/, които са коригирани към настоящия момент и представени със счетоводни разпечатки/“. Относно установените разлики за 2015г. в писмените обяснения е посочено, че се „явява разлика в приходите в размер на 122396лв. от фактура № 20000000165/30.12.2015г., издадена на „Форест груп“ ЕООД на 30.12.2015г. Към датата на съставяне на отчета за 2015г. и ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, фактурата е включена погрешно като аванс, вместо като приход.“.

Органите по приходите приемат, че горепосочените цифри на декларираните и фактически осчетоводените приходи и разходи, приложените към преписката счетоводни книги, както и писмените обяснения, дадени от счетоводителя на предприятието безспорно удостоверят, че за 2015 г. търговецът не е декларирал действително реализираните приходи от упражняваната търговска дейност.

Предвид обстоятелството, че се касае за допусната грешка само по едно от перата на ОПР за 2015 г., изразяваща се в неотчетен приход, ревизиращите органи са извършили облагането по реда, предвиден в специалния материален данъчен закон. Предвид това, за да определят годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. органите по приходите на основание чл. 78 от ЗКПО са преобразували финансовия резултат със сумата 122396.00 лв., представляваща стойността на горепосочената фактура, издадена на „Форест груп" ЕООД. В резултат на това е установен данъчен финансов резултат - данъчна печалба 467981.32 лв. Определеният от ревизията облагаем доход за 2015 г. е намален с осигурителните вноски, които жалбоподателят в качеството му на самоосигуряващо лице е задължен да прави по реда на КСО и ЗЗО, които възлизат на 8049.60 лв. и е определена годишна данъчна основа по чл. 28,ал. 1 от ЗДДФЛ в р-р на 459931.72 лв. Установен е дължим данък в размер на 68989.00 лв., от който е внесен 50501.00 лв. и разлика за довнасяне 18488.00 лв.

 

2. По ЗДДС за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от “Леско” ЕООД:

Жалбоподателят е упражнил право на  приспадане на данъчен кредит в размер на 185 287,39 лева през данъчни периоди м.01.06.2012 г. – 30.12.2015 г. по фактури издадени от „Леско“ ЕООД, които са подробно описани на стр.23-26 от РД / л.2086-2087 от адм. преписка/. Фактурите са приложени на л.150-1836 от адм. преписка. Основният предмет на доставката описан във фактурите е „дървесина“, като част от тях са за извършена „транспортна услуга“.

За установяване на правомерното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са извършени процесуални действия за събиране на доказателства. Искания са били изпратени до жалбоподателя, до неговия доставчик и до трети лица.

Относно доставчика е извършена насрещна проверка, която е приключила със съставянето на ПИНП № П-03002517019995-141-001/16.03.2017 г. /стр.180/. Съобщенията до доставчика са били връчени по реда на чл.32 от ДОПК. Същият не е представил изисканите документи. При направена служебна справка в информационната система на НАП е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 18.02.2005 г. и дерегистрирано на 28.03.2016 г. по инициатива на органите по приходите. Установено е, че неговата основна дейност е търговия на едро с дървен материал и материал за строителството.

От страна на ревизираното лице са представени четири броя договори за доставка и изкупуване на дървесина /приложени на л.1599,1718 и 1810 от адм. преписка/ със следното съдържание и предмет:

-Договор за доставка и изкупуване на дървесина сключен на 03.01.2012г. Съгласно т. 1.1 Доставчикът ще продаде и предаде, а Купувача ще закупи и приеме през 2012г. контролирани количества твърда широколистна технологична дървесина /бук, цер, дъб и др./ както и мека широколистна и иглолистна дървесина /липа, трепетлика, топола, бор и др./в т.1.2. Количеството за периода от 2012г. е до 5.000 тона. Региони – Омуртаг и Търговище. В срок до 25-то число на текущия месец, доставчикът се задължава да информира Купувача за количеството на доставките през следващия месец. Съгласно т. 3.1. от Договора - Доставките се извършват с авто транспорт. Съгласно т.3.2. Доставчикът е длъжен да осигури прилагането към всяка доставка на оригинален екземпляр на превозни билети за всяко транспортно средство и всички други изискващи се документи. В т. 3.3. от договора е посочено, че крайни потребители на закупената дървесина са дърводобивните предприятие: „Кроношпан Б-я" ЕООД гр. В. Търново, „Кастамону България" АД, „Свилоцел" ЕАД гр. Свищов, „Пристанище Варна – Запад" гр. Варна. Съгласно т.4.1. от договора цената на доставената дървесина е франко ТИР станция. В т.4.2. е записано, че разплащането между Доставчика и Купувача се извършва регулярно за доставеното количество. Фактуриране се осъществява след извършена доставка. При наличието на изискуеми насрещни вземания Купувача може да прихване същите като писмено уведоми Доставчика за извършените прихващания.

-Договор за доставка и изкупуване на дървесина сключен на 03.01.2013г.  Договорът е идентичен с този от  2012г. Разликата е в т. 1.1 Доставчикът ще продаде и предаде, а Купувача ще закупи и приеме през 2013г. контролирани количества твърда широколистна технологична дървесина /бук, цер, дъб и др./ както и мека широколистна и иглолистна дървесина /липа, трепетлика, топола, бор и др./ В т.1.2. Количеството за периода от 2013г. е до 5.000 тона. В т.1.3. Региони – Омуртаг и Търговище.

-Договор за доставка и изкупуване на дървесина сключен на 03.01.2014г. Договорът е идентичен с този от  2012г., разликата е в т. 1.1 Доставчикът ще продаде и предаде, а Купувача ще закупи и приеме през 2014г. контролирани количества твърда широколистна технологична дървесина /бук, цер, дъб и др./ както и мека широколистна и иглолистна дървесина /липа, трепетлика, топола, бор и др./ В т.1.2. Количеството за периода от 2014г. е до 10.000 тона. В т.1.3. Региони – Омуртаг и Търговище.

-Заверено копие на първа страница на Договор за доставка и изкупуване на дървесина сключен на 03.01.2015г. Договорено в т. 1.1 Доставчикът ще продаде и предаде, а Купувача ще закупи и приеме през 2015г. контролирани количества твърда широколистна технологична дървесина /бук, цер, дъб и др./ както и мека широколистна и иглолистна дървесина /липа, трепетлика, топола, бор и др./ В т.1.2. Количеството за периода от 2015г. е до 10.000 тона. В т.1.3. Региони – Омуртаг и Търговище. В т. 2 от Договора е „Качество", т. 3 от Договора е „Транспорт", като в 3.1. е записано Доставките се извършват с авто транспорт. Втора страница от договора е заверено копие на първата страница включваща от т. 1 до т. 3.1.

Ведно с посочените договори са представени и процесните фактури, в които като предмет на доставката е вписано само „дървесина“ или „технологична дървесина“. Ведно с фактурите са представени уведомителни бюлетини за издадените превозни билети за транспортиране на дървесината с приложени към тях копия на превозните билети, както следва:

-Уведомителен бюлетин за издадени превозни билети за транспортиране на дървесина по позволително за сеч № 0228601, с продавач „Леско“ ЕООД  с приложени пет броя превозни билети , в които като получател само в един  е вписан жалбоподателя /л.1805-л.1808/.

-Уведомителен бюлетин за издадените превозни билети за транспортиране на дървесина по позволително за сеч № 0228603 с приложени 24 броя превозни билети , от които 2 броя са издадени на жалбоподателя и 16 бр. са с вписан купувач „Леско“ ЕООД и липса на данни за продавач /л.1792-л.1803/.

-Уведомителен бюлетин за издадените превозни билети за транспортиране на дървесина по позволително за сеч № 0228603 с приложени 30 бр. превозни билети, от които само в 11 жалбоподателят е вписан като купувач /л.1771-л.1791/.

-Уведомителен бюлетин за издадените превозни билети за транспортиране на дървесина по позволително за сеч № 0228641 с приложени 30 броя превозни билети , от които само в един брой като купувач е вписан жалбоподателя /л.1560-л.1575/.

-Уведомителен бюлетин за издадените превозни билети за транспортиране на дървесина по позволително за сеч № 0228639 с приложени 30 броя превозни билети , от които само в два броя като купувач е вписан жалбоподателя /л.1771- л.1775/.

-Уведомителен бюлетин за издадените превозни билети за транспортиране на дървесина по позволително за сеч № 0228639 с приложени 30 броя превозни билети , от които само в четири броя като купувач е вписан жалбоподателя /л.17701- л.1755/.

Видно от съдържанието на превозните документи, стоката се превозва от временен склад находящ се в с. Лиляк и с. Момино, област Търговище. Превозните билети са издадени от лицето И.И..

В описа за представените документи с вх. Хе 1782/09.03.2017г. /стр.1884/, изготвен от ревизираното лице, са описани уведомителен бюлетин № 0228642 с З0бр. превозни билети и уведомителен бюлетин № 0228642 с 12бр. превозни билети. Тези документи обаче не са представени.

Освен превозните билети, които са описани в цитираните по-горе уведомителни бюлетини ревизираното лице е представило други превозни билети, които са издадени от И.А..

Относно доставчикът „Леско“ ЕООД е установено, че е получил удостоверение № 684/20.12.2011 г., издадено от Изпълнителна агенция по горите, за вписване в публичния регистър на търговци за извършване на следните дейности в горски територии - стопанисване на горски територии и добив на дървесина /стр. 168/. Дружеството е сключило трудов договор с Л.А.П. - лесовъд, считано от 22.11.2011г. Л.А.П. е физическо лице. вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика с № 2715/20.12.2011г. /стр. 166/. Трудовият договор на Л.А.П. е прекратен на 24.04.2014г. /стр. 171/. След тази дата 24.04.2014г. „Леско" ЕООД няма регистриран трудов договор с лице, което да е назначено като лесовъд. При проверка в програмен продукт СУП на НАП не са установени данни за лица И  И  и И.А., които да имат сключен трудов договор с „Леско“ ЕООД. Данните сочат, че съгласно изискванията на Закона за горите само лицето Л.П.. П. има право до 24.04.2014г. да издава превозни билети от името на търговеца „Леско“ ЕООД. Направен е извод, че след  тази дата за „Леско“ ЕООД не възниква право да упражнява дейност по чл.241 от Закона за горите и съответно да издава превозни билети.

В хода на ревизията са предприети действия за събиране на доказателства от компетентните органи и институции отговорни за опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България. В хода на ревизионното производство с ИПДПОЗЛ изх. № Р-03002516007653-041-003/20.03.2017г. /стр.329/ от Регионална дирекция по горите - Шумен са изискани документи конкретно описани в искането, касаещи издадените позволителни за сеч и издадените превозни билети. С писмо вх. № ВхК- 2544/30.03.2017г. /стр.319/ от Регионална Дирекция по горите - Шумен са получени заверени копия на посочените в искането превозни билети, като са представени копие 3 (за кочана) и са със същото съдържание, като предоставените от ЕТ „Лес Комерс - И.И.“. В някои от превозните билети е посочен купувач „Леско“ ЕООД, а в други полето купувач е празно. За купувачи са посочени „Трейдком 2013“ ЕООД. Д.И., М.Б., Б.И., Н.К., И.И., ЕТ „Лес Комерс- И  И “ /описани на стр.2079 от РД и приложени на стр.316 и сл. от адм. преписка/. В част от превозните билети не е посочен продавач , а за купувач е посочен „Леско“ ЕООД. Издател на документите е лицето И  И .

С вх. № ВхК-2730/05.04.2017г. /стр.325-323/ от Регионална дирекция по горите - Шумен е дадена справка за номерата на кочаните с превозни билети по чл. 206 от Закона за горите,  които са закупени от „Леско“ ЕООД. Видно от справката „Леско“ ЕООД е закупило 12 бр. кочани с превозни билети за периода от м.04.2012г. до 10.01.2014г.. т.е. след тази дата последният кочан е от № 01071152 до №01007184 от 2014г. „Леско“ ЕООД не е издавало превозни билети като собственик и ползвател на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина. Във връзка с исканите позволителни за сеч и освидетелстване на сечища е дадена информация, че съгласно чл. 108, ал. 1 от Закона за горите тази информация следва да се изисква от съответното териториално поделение на ТП ДГС/ДЛС,  община или частен лесовъд.

Отделно от това, в хода на ревизионното производство на Регионална дирекция по горите - Шумен е връчено ИПДПОТЛ № Р-03002516007653-041 -005/10.04.2017г. /стр.252/, с което са изискани конкретни данни за превозните билети издадени на Л.А.П. - лесовъд, на С.В.С. - лесовъд с удостоверение № 2240- 1/23.03.2012г. (с когото ЕТ „Лес Комерс – И  И " е сключил трудов договор съгласно чл.242,ал.1, т.1 от Закона за горите), на И.Ш.А. - лесовъд с удостоверение № 9015/05.03.2013г., който е издавал превозни билети с продавач „Леско“ ЕООД. С писмо вх. № ВхК-3230/21.04.2017г. /стр.249/ от Регионална дирекция по горите - Шумен е получен отговор, като са изпратени заверени копия на изисканите 47 броя превозни билети, които са идентични с тези представени от РЛ. Номерата на превозните билети съвпадат с номера от превозните билети, които е закупил И.А.. Представен е списък на закупените превозни билети от И.А., от който се установява, че лицето е закупило 58 броя кочани с превозни билети серия АА за периода от 03.07.2013г. до 08.09.2015г. Представен е списък на закупените превозни билети от С.С., от който се установява, че лицето е закупило 130 броя кочани с превозни билети серия АА за периода от 19.01.2012г. до 24.06.2016г. Закупените превозни билети серия АА регистрираните лесовъди издават при транспорт на дървесина от временен склад в гората. За Л.П. е отговорено, че не е закупувала превозни билети от РДГ - Шумен. Относно изисканите копия на всички издадени превозни билети от И.А. с данни за продавач „Леско“ ЕООД и данни за купувач ЕТ „Лес Комерс – И  И “ за периода 01.06.2012г. до 30.09.2016г. не е даден никакъв отговор и не са представени никакви документи.

При установеното в хода на ревизионното производство, е прието, че на основание чл.70,ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит, поради неправомерното начисляване на данъка по процесните фактури.

По фактура от „Вут Експорт“ ЕООД с РА за данъчен период м.01/2015г. не е признат ДК в размер на 8962.08лв. по фактура № 1 ...032/30.04.2014г., издадена от „Вут Експорт“ ЕООД, като в тази част Решението на предходния състав на АС-Варна е оставено в сила и РА е потвърден. 

При първото разглеждане на делото е назначена ССчЕ /л.69-77 от адм.д. №2655/17/. Съобразно поставените задачи вещото лице е установило следното:

1. За 2012г.:Дървесината, продадена от „Леско“ ЕООД на ЕТ ”Лес Комерс” е придобита от СЦДП ДП-ТП ДГС Търговище и Тузлушка гора ЕООД ООД; 2013г.: Дървесината, продадена от „Леско“ ЕООД на ЕТ ”Лес Комерс” е придобита от СЦДП ДП-ТП ДГС Търговище;2014г.: Дървесината, продадена от „Леско“ ЕООД на ЕТ ”Лес Комерс” е придобита от СЦДП ДП-ТП ДГС Търговище и Основно училище - "Х.Б." с.Лиляк;2015г.: Дървесината, продадена от „Леско“ ЕООД на ЕТ ”Лес Комерс” е придобита от „Тузлушка гора ЕООД“ ООД и Основно училище "Х.Б." с.Лиляк.

 2. Въз основа на анализираните данни може да бъде направен извод за идентичност между стоките по горната т. 1, придобити от „ЛЕСКО” ЕООД, спрямо стоките, фактурирани на ЕТ „Лес Комерс”. Количествата са съпоставени в обобщен вид в табл.2-1.

3. „Леско“ ЕООД е получило ефективни плащания по процесиите фактури: в брой (представени са копия на касови бонове) и по банкова сметка (***). Датата и начина, по който е разплатена всяка една фактура, са посочени в табл.3-1.

4. Жалбоподателят е извършвал търговия с дърва. Дървата са родово определение вещи, т.е. част от стоковия поток. Поради това е изследван стоковия поток на „Лес Комерс-И  И “ ЕТ. Въз основа на съвкупния анали ССЕ счита, че стоките по процесиите фактури са станали обект на последващи продажби. Продажбите на дървесина са отчетени в счетоводството на дружеството по сметка 702 и за тях е начислен дължимият ДДС. По фактурите са отчетени плащания.

5. „Леско“ ЕООД е добило дървесина чрез сеч. За доказване на доставките по процесните фактури са представени договори за извършване на сечта, разрешителни за сеч, приемо-предавателни протоколи и описи, съдържащи подробна информация за превозните билети и количествата дървесина по видове. Превозните билети са непълно комплектовани. Количествата по доставките, за които са представени всички приемо-предавателни протоколи и превозни билети, надвишават продадените на „Лес Комерс“ ЕТ.

За доставките от „Леско“ ЕООД до ЕТ „Лес Комерс“ са представени превозни билети - непълно комплектовани. По данни на жалбоподателя „Леско“ ЕООД е извозвал дървесина директно от сечищата до базата на ЕТ „Лес Комерс“ , ползвайки превозните билети, с които дървесината е изнесена от временния склад (сечище), /т.е. превозните билети за продажби от „Леско“ ЕООД към ЕТ „Лес Комерс“ с идентични с превозните билети, с които „Леско“ ЕООД придобива дървесината.

ЕТ „Лес Комерс“ извършва търговия с дървесина. Стоката е родово определена, поради което извод дали количествата, добити от „Леско“ ЕООД са реализирани може да бъде направен след анализ на стоковите потоци. В счетоводството на търговеца са отчетени приходи от продажба на дървесина. Списък на клиентите е представен в прил.4-1; в прил.4.

6. Непризнатият данъчен кредит по фактури от доставчика „Леско“ ЕООД е в размер на 194 249.47лв.

Приложените в преписката към досието издавани от ДГС-Търговище „позволителни за сеч“, както и „протоколи за освидетелстване на сечищата“ са коректно изписани, като посочената дървесина е по вид и категория в плътни кубически метра.

Превозните билети, изготвени от ДГС Търговище, като доставчик за продадената на „Леско“ ЕООД дървесина на корен по дървесен вид и категория в мерки пространствени кубически метри и в плътни кубически метри при коефициент на плътност за строителната дървесина 0.55, за технологична преработка в диапазона 0.49-0.69 и за категория дърва за огрев - от 0.50 до 0.59.

Превозните билети, изготвени от „Леско“ ЕООД, вече като собственик на дървесината и като лице-доставчик, предава на „Лес Комерс – И  И “ ЕТ дървесина по асортимент и вид, по мерки пространствени или плътни кубични метри, при коефициент на плътност 0.46-0.59 за категория дърва за огрев, а за дърва за технологична преработка - коеф. 0.50 и 0.55.

Фактурите, издавани от ДГС Търговище за продавана дървесина на „Леско“ ЕООД са коректно изписани, както по категория, така и по дървесен вид, в плътни кубически метри.

По делото е работила комплексна съдебно-счетоводна и лесотехническа експертиза /л.1530-1575 от делото/. Съобразно поставените задачи вещите лица са установили следното: При съпоставка на количествата на дървесината  по процесните фактури , превозните билети към тях , както и всички други съпътстващи документи като приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки и други се е установено следното:

-          Количествата дървесина по процесните фактури е реализирана чрез продажба на трети лица за дейността на жалбоподателя;

-          По делото са налични първични документи доказващи превоз на дървесината, доставена до базата на жалбоподателя /превозни билети/;

-          При продажба на трети лица дървесината е извозвана директно от сечището до крайния клиент. Издавани са фактури от ДГС на „Леско“ ЕООД, от „Леско“ ЕООД на ЕТ „Лес комерс“ и от ЕТ „Лес комерс „ на крайните потребители.

-          В приложенията към експертизата са представени данни за реализицията на дървесината и връзката между количествата по процесните фактури и последващите продажби, като са проследени и съпътстващите документи. Разликите между получените и продадените количества са представени в проценти.

-          Допустимото отклонение е около 10% и може да се дължи на обективни фактори. Отклоненията между количествата по процесните фактури и реализираните количества са в рамките на допустимите отклонения. Установено разлики по години 2013 г.- 1%, 2014 г. – 3%, 2015 г. 3%.

 В експертизата като приложения са представени описания на документи за реализация на количествата по процесните фактури и документи съпътстващи продажбите за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.

В съдебно заседание по приемане на заключението по комплексната СОЕ, вещото лице С. пояснява, че движението на стоковите потоци е проследено от доставчиците на „Леско“ към „Леско“. След това са горските стопанства и едно училище, което е доставчик. От „Леско“ към „Лес комерс“ и последващи продажби извършени от „Лес комерс“, което е посочено Приложение 4.1 и Приложение 4.2 където са посочени лицата на които са реализирани последващите продажби, като са посочени юридически лица и на тези на които са издадени фактури, а в Приложение 4.2 са посочени и конкретните дати и суми, от където се вижда, че в края на всеки месец са отчитани количества продадени към физически лица и за тях са издадени само касови бонове от фискално устройство, но не и фактури. Превозните билети са съпътстващи документи и доколкото проследява стокови потоци, а освен тях има и други документи приемо-предавателни протоколи и фактури т.е. ползвайки данните и резултата и без представени превозни билети би бил идентичен.

Категорично може да се съпоставят количествата по превозните билети към процесните фактури, тъй като има освен фактури и приемо-предавателни протоколи, в които има пропуски в записванията по отношение на фактурите, но не и по отношение на превозните билети. В самите описи, които са налични по делото, е посочено, че с приемо-предавателния протокол се предава дървесината извозена по конкретно посочени билети, т.е. обвързването е чрез тези приемо-предавателни протоколи. В тях се съдържа конкретна информация за количество извозена дървесина. Вещото лице Димитров пояснява, че причината за несъответствията между получената дървесина от „Леско“ и предадена на „Лес комерс“, е че „Леско“ след като закупи дървесината става собственик и продава една част на „Лес комерс“, но друга може да даде на Свищов и на Бургас, а фактурирането от датите на издаването предхождат превозните билети и би трябвало в тях да се посочи фактурата, но не навсякъде е посочена последната и това затруднява съпоставката на количествата с превозните билети.

В съдебно заседание по приемане на заключението по ССчЕ, вещото лице Димитров пояснява, че превозните билети се изготвят на самия обект „на коляно“ и затова се получават нечетливи цифри, но това не е фатално, тъй като има контроли, по които да се установят истинските количества. Добитата дървесина, която „Леско“ получава е на временен склад и след като приключи взаимоотношенията с горското стопанство става собственик и продава на „Лес комерс“, но те я получават при временния склад и тук „Леско“ не издава превозни билети, а само фактура за заявените количества от „Лес комерс“ и след като той стане собственик и ги пласира на последния потребител-той изготвя превозни билети и осигурява транспорт и т.н., и след като приключи този процес счетоводството, за да равни количествата по фактура и съпътстващите документи ползва издадените превозни билети от „Леско“ и ги прилага като копие за информация в документацията към фактурата. Вещото лице С. в същото съдебно заседание заяви, че дървесината се добива от горските стопанства и тъй като се добива от „Леско“ който я продава на „Лес комерс“, който я ползва за себе си или я продава на трети лица, но без да я транспортират до своя склад, а директно до потребителите, затова в товарителниците е посочено горското стопанство, тъй като там е добита дървесината и в някои случаи е посочен „Леско“, което добива дървесината, а в други  „Лес комерс“, който е продавач по фактурата. Това, което са съпоставили е следното от една страна има фактури от „Леско“ към „Лес комерс“, от друга страна от „Лес комерс“ към трети лица, но ако „Леско“ е продал 100 единици, то „Лес комерс“ продава различни количества и затова е търсено тези единици на кои 100 единици съответстват като продадени на трето лице и са установили някои разлики, защото първата продажба е на база количествата по норма трансформирани плътни кубични метри към килограми и това е правено по Наредбата, и след това е извършено реално изтегляне на кантар и при математическите изчисления и при теглене на кантар може да има разлики.

В хода на настоящото разглеждане на делото, с оглед задължителните указания на ВАС бе назначена ССчЕ /л.44-60/, по която вещото лице, съобразно поставените въпроси установи следното:

По точка 1 ССчЕ констатира след извършения анализ на счетоводните регистри на ЕТ“ Лес комерс- И  И “ - Салда и обороти на сметка 304 Стоки, че за процесния период 01.12.2015 – 31.12.2015 г. в регистъра е отразена по кредита на 304 сметка фактура 751/30.12.2015 г. на Тузлушка гора ЕООД за 1223,96 т. дървесина на стойност 49049,83 лв. Посочената и осчетоводена отчетна стойност е формирана по метода на средно-претеглената стойност.

По точка 2 вещото лице установи, в подадената ГДД за 2015 г. по ЗДДФЛ ЕТ “Лес комерс- И  И “ е декларирал, Приходи от Продажба на стоки в размер на 1 798 783,04 лв. ССчЕ констатира, че съгласно счетоводните регистри по сметка 702 /стр.1903/, както и оборотна ведомост и главна книга за процесния период на 2015 г. размера на приходите от продажби на стоки е 1 921 179,04 лв, в т.ч. фактура **********/30.12.2015 г. с контрагент „Форест груп“ на стойност 122396,00 лв. Същата не е намерила отражение в ГДД за 2015 г. на задълженото лице. ССчЕ, след като се запозна със счетоводните регистри на жалбоподателя, в т.ч. Салда и обороти на смета 304 Стоки, стр. 2, констатира, че процесната фактура за покупка на дървесина от „Тузлушка гора“ ЕООД е отразена с отчетна стойност в размер на 49049,83 лв.

По точка 3 вещото лице констатира при съпоставка на количествата на дървесината, съответно по процесните фактури, с доставчик „Леско“ ЕООД и на превозните билети за движение на дървесината от „Леско“ ЕООД към обект Търговище на „Лес комерс- И  И “ ЕТ, че по делото са налични първични документи, доказващи движение на дървесината до базата на „Лес комерс- И  И “/превозни билети/. При продажба на трети лица дървесината от сечището е извозвана директно до крайния клиент. В превозните документи за изпращач са вписани ДГС,“Леско“ ЕООД и ЕТ “Лес комерс- И  И “. Посочени са крайните клиенти и превозвача. Посочените обстоятелства възпрепятстват точното определяне и свързване на фактурите и превозните билети, издадени от „Леско“ЕООД към ЕТ “Лес комерс“. В таблица 4 вещото лице отрази издадените фактури за транспортни услуги за 2013г. и 2014г. В Приложение 1,2 и 3 са отразени издадените фактури за продажба на стоки за процесните години.

В съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице Ц. пояснява, че по т. 2 от заключението по фактурата на „Форест груп“ ЕООД  при условие, че не е отразена продажбата на тази дървесина, би следвало да се махне тази сума от финансовия резултат. По отношение на представеното писмо на ДГС-Търговище, с което вещото лице се запознала, след като експертизата е била изготвена и предадена в деловодството на съда, експерта уточни, че  в практиката на ДГС има продавач и купувач и втория продава на третия. Продавача издава фактура към купувача, но самата стока от продавача, преминава директно към следващия купувач, като втория продава на третия купувач. Съгласно това писмо практиката им е превозните билети от първия продавач, да се изпращат директно към крайния купувач. Вярно е, че стоката не влиза най – често като практика в склад на купувача, а отива към следващия, за който е предназначена. Получава се така, че „Леско“ ЕООД в случая издава фактури, както са и описани в т.3 на ЕТ „Лес комерс“, но самите превозни билети в по – голямата си част са с получател директно купувача на ЕТ „Лес комерс“, като ЕТ „Лес комерс“ се явява доставчик на стоката и поради тази причина, в таблици 1, 2, 3 са описани всички възможни превозни билети, които са директно до ЕТ „Лес комерс“, за да се види разликата, че по превозни билети, много по – малко тонове са отишли до ЕТ „Лес комерс“, а пък съответно са фактурирани в много по – висока степен като тонажи. Ето защо по т. 3, не може да се направи съпоставка между превозните билети с фактурите, защото голяма част от превозните билети са отишли директно към следващия получател, с доставчик ЕТ „Лес комерс“ и съответно техни контрагенти.

 По отношение на извършените експертизи в предходното разглеждане на делото вещото лице констатира, че те много обстоятелствено са направили точно тази връзка между „Леско“ ЕООД и ЕТ „Лес комерс“ и техния контрагент. От това, което е установила, наистина всичко като периоди, което е тръгнало от „Леско“ ЕООД като продавач и е стигнало до последния контрагент е изрядно, дотолкова, че експертизите са го потвърдили, като такова, тоест съществуват документи от които се вижда, че от „Леско“ ЕООД тръгва дървесината и тя стига до крайния потребител – с превозни документи, с кантарни бележки и т.н. Има одитна следа, така наречена, от която се вижда, че стоката е тръгнала от „Леско“ ЕООД и е пристигнала до крайния потребител.  

 В хода на настоящото съдебно производство беше прието като доказателство Писмо изх. №1539/12.06.2020г. от ТП „ДГС-Търговище“ относно издаването на превозни билети /л. 62-63/.  

 

Като съобрази гореизложената фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

По валидността, формата и процесуалната законосъобразност на акта:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в предвидената от закона форма, като съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, поради което е правновалиден и поражда правни последици.

Представените като административна преписка документи  ЗВР, РД  и РА са във вид на разпечатки на електронни документи. При запознаване със съдържанието на електронен диск и при изрично изявление на жалбоподателя, че не оспорва валидността на подписите се установи, че подписите във всички посочени документи са в срока на валидност на сертификатите по чл.24 от Закона за електронния подпис и електронния документ.

По определението на чл.13,ал.1 от Закона за електронния подпис и електронния документ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно чл.13,ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискването на чл.16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За установяване на наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо съгласно изискването на чл.16,ал.1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл.24 удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден документ /файл/ . Удостоверението за електронен подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова удостоверение. В общата информация на доставчика за удостоверението за електронен подпис, което е достъпно на интернет адрес: https//help.superhosting.bg/digital-signature.html са посочени схемите на подписване. Едната е т.н. „Attached Signature“, при който тип подписване са създава нов файл, в който се съдържат два файла- оригиналния документ и цифровия подпис и „Detached Signature“, при който документът и подписът не са пакетират в един файл, а документът са запазва в оригиналния си вид, като се създава нов файл, в който се съдържа само подписа. За последващата верификация на подписа е необходимо получателят да разполага и с двата файла- оригиналния документ и подписа. Посочената втора схема на подписване е приложена и в съставените ЗВР,  РД и РА. От представените удостоверения , като прикачен файл към актовете е видно, че подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на удостоверението. В тази връзка се установи, че РА и РД и ЗВР,  създадени като електронни документи са подписани с електронен подпис от лицата посочени като техни издатели, с КЕП и в периода на действие на удостоверението.

Всички развити от жалбоподателя доводи изразяват по същество оспорване на материалната законосъобразност на РА, а при извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА само на това основание.

 

По материалната законосъобразност на РА съдът съобрази следното:

1. По ЗДДФЛ относно допълнително начисления данък върху годишната данъчна основа за 2015 г.:

Основният спорен въпрос между страните в тази част е законосъобразно ли е определен допълнително установения ДДФЛ върху годишната данъчна основа за 2015г.

Ревизиращите са извършили „увеличение" на финансовия резултат по чл. 78 ЗКПО със сумата 122 396 лв. - данъчна основа по фактура № 200165/30.12.2015 г., издадена от „Лес Комерс" на „Форест Груп" ЕООД - неотразена счетоводно. При прилагане на корекцията по чл. 78 ЗКПО в хода на ревизията, не е била извършена корекция на ФР и в посока „намаление", чрез отразяване на 49 049.83лв. Разходи "Отчетна стойност на продадени стоки" на стоките, продадени по горепосочената фактура.

При прилагане на чл. 78 ЗКПО в хипотеза на неосчетоводена продажба на сто­ки следва да се извършат две корекции: Първо увеличение на ФР със стойността на неотчетената продажба на стоки и след това намаление на ФР с „отчетната стойност"(цената на придобиване) на продадените стоки.

Горното следва от изричния текст на чл. 78 от ЗКПО, според който „При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през теку­щата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.“

В подкрепа на изложеното е и заключението на първата ССчЕ, която установи по т.8, раздел I, че при извършване на корекцията финансовият резултат е увеличен с прихода по фактура № 200165/30.12.2015г. и не е намален с отчетната стойност на продадената продукция. При справка в счетоводството експертът е установил, че дървесината по фактура № 200165/30.12.2015г. е изписана с отчетна стойност на продадената дървесина 49 049.83лв. Данъчната основа след коригиране на финансовия резултат в посока намаление с отчетната стойност на продадената стока е 73 346.17лв. Изчисление: (122 396.00лв. - 49 049.83лв. = 73 346.17лв.) х 15% = 11 001.93лв.

Предвид констатациите на вещото лице при първото разглеждане на делото, жалбоподателят с молба оттегли жалбата относно данък в размер на 11 001.93 лв.

При повторната ССчЕ в настоящото производство вещото лице потвърди изводите на предходния експерт, като установи, че ф-ра № *********/30,12,2015 г., издадена на „Форест груп“ ЕООД е за продажба на дървесина - 1223,96 т. на единична цена 100 лв на тон. Съгласно предоставените справки по регистри от ЕТ „Лес комерс- И  И “, както и приложени към делото, дървесината е закупена от „Тузлушка гора“ ЕООД и издадена фактура № 751/30,12,2015 г. След извършения анализ на счетоводните регистри на ЕТ “Лес комерс- И  И “ - Салда и обороти на сметка 304 Стоки, ССчЕ констатира, че за процесния период 01.12.2015г. – 31.12.2015 г. в регистъра е отразена по кредита на 304 сметка фактура 751/30.12.2015 г. на „Тузлушка гора“ ЕООД за 1223,96 т. дървесина на стойност 49049,83 лв. Посочената и осчетоводена отчетна стойност е формирана по метода на средно-претеглената стойност.

Следователно РА в оспорената част е незаконосъобразен и жалбата следва да се уважи за разликата между 18 488 лв. и оттеглената част от 11 001.93 лв., като определен в нарушение на чл. 78, изр. 1 от ЗКПО, защото при прилагане на чл. 78, изр. 1 от ЗКПО следва да се коригират не само приходите в посока „уве­личение", но да се коригират и разходите в посока „намаление".

 

2. По ЗДДС за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от “Леско” ЕООД.

Основният спорен въпрос между страните в тази част се свежда до това дали са налице основания за приспадането на данъчен кредит и дали доставките на дървесина са фактически извършени.

В случая жалбоподателят следва да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението му срещу законосъобразността на РА. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките между фактите. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.

В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока, а такава по чл. 5, ал. 1 от ЗДДС е всяка движима вещ. Аналогично е и легалното определение, дадено в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, според което доставка на стоки е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Облагаема според чл. 12, ал. 1 ЗДДС е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването й е данъчно събитие по арг. от чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл. 168, б."а" от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон.

След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС - данъчно задълженото лице да притежава фактура, съставена в съответствие с чл. 114-115 от ЗДДС с посочен на отделен ред данък за доставка на стоки или услуги, по които то е получател. По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС без реално извършена доставка на стока по смисъла на по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и реално извършване на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС не настъпва, респективно - не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, а оттам - по аргумент от чл. 68, ал. 2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено дори при наличие на хипотезата на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС /аналогична на чл. 178, б."а" от Директива 2006/112/ЕО/.

От горния анализ се установява, че възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от: качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя; получаването на данъчния документ от получателя - чл. 71, т. 1 от ЗДДС; получаването на стоките/услугите по доставката /"...действителното извършване на облагаемата сделка." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/; отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/.

Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото.

В множество свои решения СЕС /например Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 и др./ приема, че за да се признае право на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното право. В решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 г. изрично е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки.

В процесния случай се касае за доставки на дървесина, които са специфични по своя характер, тъй като със Закона за горите /ЗГ/, Правилника за прилагане на закона за горите /ППЗГ/ и другите подзаконови нормативни актове, уреждащи обществените отношения, свързани със собствеността и стопанисването – управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите, предвиждат разрешителен режим и редица изисквания за сечта, извозването и транспортирането на дървения материал, като превозни билети и др. изискуеми документи при добива, превоза и тяхната доставка.

Въвеждането на превозен билет е част от мерките, предприети от МЗГ и Националното управление по горите за ограничаване на нарушенията в горите и пресичане на търговията с незаконно добита дървесина. Превозният билет удостоверява произхода и качеството на асортиментите дървесина и се издава за всяко отделно транспортно средство. Съгласно разпоредбата на чл.108 от Наредба № 30/02.12.1998 год. за ползване на горите, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, е регламентирано задължение за собствениците или ползвателите на дървесна да издават превозен билет, удостоверяващ произхода и количеството на сортиментите за всяко отделно транспортно средство по образец (приложение № 18). Съгласно чл. 133, ал.1 от ППЗГ, превозният билет удостоверява законното транспортиране на отразения в него дървен материал от съответния склад до посоченото място за доставка.

Той се издава в три еднакви екземпляра и следва да се попълни на място от длъжностното лице след извършването на сечта и преди извозването й. Оригиналът, който се дава на превозвача и удостоверява законния произход на дървесината и двете копия следва да бъдат едновременно попълнени и еднакви. Те следва да се подпишат от горския надзирател и лицето, което извозва дървесината.

В случая е налице съвпадение между издадените от „Леско“ ЕООД фактури и съпътстващите ги документи - превозни билети, кантарни бележки и товарителници. Продадените количества дървесина напълно съвпадат със закупените, а фактурирането е извършено на база кантарни бележки, издадени за фактическите измерени и получени количества дървесина. В представените от жалбоподателя превозни билети се съдържат всички реквизити, изисквани от закона, като е посочена подробна информация за вида на дървесината, количеството в кубични метри, къде е добита, кой е собственика или ползвател, номера на превозното средство или ремаркето, имената и подпис на шофьора, получател, номер на позволителното за транспортиране, имена и подписи на длъжностното лице служител на горите, извършило заверката на билета, дата и час на тръгване, което води до извода, че самите превозни билети могат да се ползват с доказателствена сила за предаване и транспортиране на стоките. Твърдените несъответствия от ответника по превозните билети са неоснователни,  още повече, че ответната страна не оспори автентичността и истинността на приобщените по делото доказателства, нито пък ангажира доказателства, с които да ги обори, поради което няма никаква пречка фактите и обстоятелствата, за които се отнасят, да се приемат за установени така, както са отразени в документите.

Фактурите, издадени от „Леско“ ЕООД съдържат данни за количеството и вида на стоката, единичната цена и данъчната основа на доставката. От приетата по делото ССчЕ също се установява, че всички фактури, по които правото на данъчен кредит е отказано, съдържат достатъчно индивидуализиращи данни за конкретния предмет на доставката - вид дървесина, количество, единична цена и стойност и следователно същите отговарят на изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС. Тоест, в описанието на предмета на процесната фактура се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията по нея. Както се посочи по-горе, от доказателствата по делото се установява проследимост на стоковия поток, получаване на дървесината и последваща реализация.

До идентични изводи достигат и вещите лица по приетите при предходното разглеждане на делото заключения по комплексна СОЕ и ССчЕ, които съдът кредитира като компетентно и обективно дадени. И в двете заключения вещото лице в подробен табличен вид е описало всички превозни билети, кантарни бележки и фактури, както и е проследило всички количества дървесина, закупени от жалбоподателя, които впоследствие са вложени в последващи облагаеми доставки и не е открило никакви несъответствия във фактурираните количества по вид и обем. Значителният брой на тези документи и големият обем информация, който се съдържа в тях, повече от очевидно изключва мислимата възможност, те да са съставени с оглед ревизионното производство, с цел да удостоверят благоприятни за жалбоподателя факти. Ето защо, настоящата инстанция приема, че тези писмени документи /данъчни фактури, банкови извлечения , счетоводни сметки, договори, кантарни бележки, превозни билети и фактури за последваща реализация на транспортираните стоки, са автентични и истинни и са    съставени от жалбоподателя, прекия доставчик и от трети лица, за да обективират насрещните им волеизявления, относно фактическото осъществяване на престациите, за които са се задължили по обсъжданите доставки. Съвкупната преценка на данните по делото, пълната кореспонденция между предмета на фактурите и представените договори, превозни билети, кантарни бележки, фактът на последващата реализация на доставките, редовно воденото счетоводство на ревизираното лице, обуславят безспорен извод за реалност на доставките.

В подкрепа на горното е и решение по дело С-271/2012 на СЕС, в който случай е отказано право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. Тук е мястото да се посочи обаче, че в по-голямата част от обсъжданите от СЕС фактури е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите, каквото не се установява да е налице в настоящия казус. В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на член 22, параграф 3, буква в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това член 22, параграф 8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. „Etat belge“ е използвала възможността, предвидена в член 22, параграф 8 от Шеста директива, тъй като съгласно член 5, параграф 1, шеста алинея от Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет. В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Такава непълнота на фактурите, както вече се посочи, не се установява да е налице в настоящия казус, напротив, същите отговарят на изискванията на чл. 7 от ЗСч, чл. 114 от ЗДДС и чл. 226 от Директива 2006/112.

Отделно от това в случая, съобразно фактическата обстановка по делото, следва да бъде съобразено и Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за приходите).Видно от неговите мотиви - т.49 до т.53 се посочва следното: „49. В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 178, буква a) от Директива 2006/112 упражняването на правото на приспадане по член 168, буква a) от тази директива е обусловено от притежаването на фактура. Съгласно член 220, точка 1 от Директивата фактура се издава за всяка доставка на стоки или услуги, която данъчнозадължено лице извършва за друго данъчнозадължено лице (вж. Решение от 15 юли 2010 г. по дело Pannon Gep Centrum, C-368/09, Сборник, стр. I-7467, точка 39 и Решение от 1 март 2012 г. по дело Polski Trawertyn, C-280/10, все още непубликувано в Сборника, точка 41). 50 В член 226 от Директива 2006/112 се уточнява, че доколкото не е предвидено друго в специалните разпоредби на тази директива, за целите на ДДС само изброените в този член данни задължително трябва да са посочени във фактурите, издадени в съответствие с член 220 от същата директива (вж. Решение по дело Pannon Gep Centrum, посочено по-горе, точка 40 и Решение по дело Polski Trawertyn, посочено по-горе, точка 41). 51 Оттук следва, че държавите членки нямат възможност да обвързват упражняването на правото на приспадане на ДДС с условия за съдържанието на фактурите, които не са изрично предвидени в разпоредбите на Директива 2006/112. Това тълкуване намира подкрепа в член 273 от тази директива, който гласи, от една страна, че държавите членки могат да наложат задължения, които считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и за предотвратяване на избягването на данъчно облагане, но от друга страна, че тази възможност не може да се използва, за да се налагат допълнителни задължения при фактурирането спрямо предвидените в частност в член 226 от посочената директива (вж. Решение по дело Pannon Gep Centrum, посочено по-горе, точка 41 и Решение по дело Polski Trawertyn, посочено по-горе, точка 42). 52 Съгласно член 226, точка 6 от Директива 2006/112 количеството и естеството на доставените стоки или степента и естеството на предоставените услуги трябва за целите на ДДС задължително да са посочени на фактурата. 53 Следователно трябва да се констатира, че посочената разпоредба не изисква от данъчнозадължените лица, които извършват доставки на животни, за които се прилага системата за идентификация и регистрация по Регламент № 1760/2000, да посочват ушните марки на тези животни върху фактурите за доставките.“

На следващо място с оглед представеното писмо изх. №1539/12.06.2020г. от ТП „ДГС-Търговище“ няма как в издадените превозни билети, придружаващи стоката, да бъде отразен като получател ЕТ „Лес комерс-И  И ". Данните за извозените количества дървесина, номерата на превозните билети, кантарните бележки, с които е извършено претегляне от страна на клиента на получената стока, фактурите за покупка на дървесината от доставчика, приемо-предавателните протоколи, както и съответстващите фактури за продажба към клиенти на жалбоподателя, са проследени и посочени в Приложенията към комплексната СОЕ и първата ССчЕ. При тези фактически установености, както и въз основа на налични и представени доказателства, реалността на доставките се доказва по безспорен начин. Извършеното плащане към доставчика на сумите по фактурите /основа и ДДС/, завеждането на стоките по стоковата сметка и последващата й реализация, както и обстоятелството, че прекият доставчик е престирал тези стоки - по вид и количество - сьгласно представени кантарни бележки и превозни билети, доказват по безспорен начин наличието на доставки, а от там и правото на приспадане на пълен данъчен кредит по фактурите. Следва да се посочи, че доставчикът –„Леско“ ЕООД е декларирал продажбите към жалбоподателя в СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. С това той удостоверява неизгодни за себе си факти, тъй като декларирането е свързано с възникване на задължение за плащането на данъка. Поради това тези документи следва да се ползват с материална доказателствена сила и установяващи като косвени доказателства факта на реалното осъществяване на доставките.

Съдът намира, че на практика съобразно доказателствената стойност, която е предадена на превозните билети, по силата на самия закон, всъщност с тях е установен и законния произход на процесните стоки. Отделно от това същите доказват и предаването на стоките от страна на продавача на купувача, доколкото всички те съдържат в достатъчна степен индивидуализация на процесния дървен материал, по видове, количество, единична и обща цена, както и подписи. Издадените превозни билети отговарят на всички изисквания на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, поради което следва да се приеме, че се ползват с предвидената в същите доказателствена сила, и преценени в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, обосновават извод, че на датата на съставянето им се е стигнало до предаване на стоките и тяхното индивидуализиране - т.е. осъществено е прехвърляне на собствеността върху стоките по пряката доставка. В случая се касае за родово определени вещи, като съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху същите се прехвърля с определянето на същите по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В процесния случай следва да се приеме, че със съставянето на превозните билети и подписването им от лицата, родово определените вещи са отделени и предадени, поради което и на датата отбелязана в тях, съобразно посоченото по-горе правило на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, е прехвърлена и собствеността върху отразените в тях количества дървен материал.

В съдебното заседание по приемането на комплексната СОЕ, вещото лице С. заяви, че „в превозните билети има много реквизити, но част от тях не са описани в таблиците, тъй като не са относими към казуса, като например час, в който е извозена дървесината. В превозните билети има посочване изрично на обем в пространствени кубични метри и плътни кубични метри и коефициент на плътност, с който трябва да се извърши преобразуването. По отношение на коефициентите и трансформирането от едно количество, което е от пространствен в плътен кубичен метър данните не са извеждани чисто чрез прехвърляне на данни от хартиен на електронен, а са посочвани пространствен кубичен метър, коефициент на плътност и автоматично чрез екселска таблица е изчислено колко трябва да е количеството в плътен кубичен метър. Там не са установени несъответствия и навсякъде е прилаган коефициента, който е действителен, но някои не са прехвърлени, поради неотносимостта им към казуса.“ А вещото лице Димитров заяви, че „преобразуването от плътни в пространствени на база на установен коефициент на плътност, и преобразуването от плътни в тон е според Наредба № 1 в зависимост от теглото на растителната дървесина дали е цер, липа или бор. Правилно е преобразувано едно към едно 1 плътен кубичен се равнява на 1000 кг което е 1 тон.“

При приемането на ССчЕ при предходното разглеждане на делото в заседанието, проведено на 11.12.18, вещото лице Димитров уточнява, че  „установените отклонения са в рамките на допустимото, тъй като те са във връзка с преобразуването от плътни в кг. и установените норми за относителното тегло на всеки дървесен вид. Тези норми са публикувани в Наредба № 1 за контрол и опазване на горските територии. През влажните месеци дървесината нагъва и става по тежка, а момента на установяване е когато са прясно отсечени и при влажно време достигат до 10 процента“.

В тази връзка настоящата инстанция не кредитира назначената ССчЕ при сегашното разглеждане на делото в т.3 относно издадените превозни билети, предвид противоречивите изводи, направени от вещото лице в съдебното заседание по приемане на заключението. Вещото лице заявява, че предвид предходните заключения има одитна следа, от която се вижда, че стоката е изведена от „Леско“ ЕООД и е доставена на крайния потребител, а в друг момент заявява, че все пак трябва да има одитна следа.

Случаят е сходен с фактическата обстановка по главния спор, във връзка с който Административен съд – Варна е отправил преюдициално запитване до СЕС и от последния по него е постановено определение от 15 юли 2015 по дело С-159/14, "Коела-Н" ЕООД. В т. 38 и т. 39 от определението си СЕС посочва, че прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 не изисква лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е транспортирана до него и/или физически да е получена от него. Когато съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби на едни и същи стоки, които по поръчка се транспортират директно от първия продавач до втория купувач. Освен това не е необходимо първият купувач да е станал собственик на въпросните стоки към момента на превоза, тъй като наличието на доставка по смисъла на тази разпоредба не предполага прехвърляне на собствеността върху стоката в правен смисъл.

Аналогично следва да се посочи е и тълкуването на закона, дадено с Определение на Съда от 15 юли 2015 година по дело C-123/14, фактите по главното производство по което и поддържаното от приходната администрация становище е било, че доставчиците „не са доказали, че са закупили и съответно влезли във владение на разглежданата в главното производство стока. Следователно не можело да се приеме, че трите дружества са продали стоката на „Италес". Фактурите не документирали действително прехвърляне на право на собственост и били без значение. Затова начисленият на тези дружества ДДС се явявал неправомерно начислен по смисъла на член 70, алинея 5 от ЗДДС, а на „Италес" законосъобразно бил отказан данъчен кредит“, при които обстоятелства СЕС е приела, че „Съгласно постоянната практика на Съда понятието „доставка на стоки" не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. решения Евита-К, C-78/12, EU:C:2013:486, т. 33 и Dixons Retail, C-494/12, EU:C:2013:758, т. 20)/т.35/. Прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 обаче не изисква лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е транспортирана до него и/или физически да е получена от него. /т.36/ Съдът вече е имал повод в това отношение да изясни, че когато съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби на едни и същи стоки, които по поръчка се транспортират директно от първия продавач до втория купувач, така че са налице две последователни доставки по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, но само един реален превоз. Освен това не е необходимо първият купувач да е станал собственик на въпросните стоки към момента на превоза, тъй като наличието на доставка по смисъла на тази разпоредба не предполага прехвърляне на собствеността върху стоката в правен смисъл (вж. в този смисъл определение Jagiełło, C-33/13, EU:C:2014:184, т. 32) /т.37/. Наистина съгласно постоянната практика на Съда, ако поради извършени от издателя на фактурата данъчни измами или нарушения смята, че реално не е извършена сделката, която е отразена във фактурата и с която се обосновава правото на приспадане, данъчната администрация, за да може да откаже да признае право на приспадане, трябва да установи — възоснова на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери (вж. определения Forvards V, C-563/11, EU:C:2013:125, т. 35 и Jagiełło, C-33/13, EU:C:2014:184, т. 33) /т.37/.

Със същото определение и при обстоятелството, че българската данъчна администрация не е установила, че получателят е участвал в измама с ДДС и е знаел или да е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от такава измама, Съдът изрично е постановил, че „Разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, които се отнасят до правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката ДДС, по съображение че купувачът не е доказал нито произхода на съответните стоки, нито това, че доставчикът му ги е притежавал, въпреки че тази администрация не установява, че купувачът е участвал в измама с данъка върху добавената стойност и е знаел или е трябвало да знае, че съответната сделка е част от такава измама.“ Но в случая липсват каквито и да било твърдения за наличието на данъчна измама и/или злоупотреба, а още по-малко за участието и/или знанието на жалбоподателя.

По изложените съображения, съдът счита, че са изпълнени кумулативно предвидените елементи на фактическия състав по чл.68 от ЗДДС за упражняване на право за приспадане на данъчен кредит по фактурите за доставка на дървесина, издадени от „Леско“ ЕООД, като в тази част РА следва да се отмени.

Не така стои въпроса с фактурите за транспорт, издадени от „Леско“ ЕООД. Във връзка с осчетоводяване на фактурите за транспорт, в ССчЕ назначена в настоящото производство в табл. 4 са описани ф-ри №№2244/26.09.2014г. /ДО-7063.14лв. и ДДС-1412.63лв./, 2288/30.03.2015г. /ДО-3555.28лв. и ДДС-711.06лв./, 2289/08.04.2015г. /ДО-1441.44лв. и ДДС-288.29лв./ и 2290/14.04.2015г. /ДО-1088.64лв. и ДДС-217.73лв./ по които „Леско“ ЕООД е осъществил транспортни услуги. Въпреки указаната му с Определение №2285/23.10.2020г. доказателствена тежест за извършените транспортни услуги, жалбоподателят представи доказателства, които вече са ангажирани като такива в прозивдоството и които не оборват изводите на ответника. Поради това,съдът приема, че в тази част с РА правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по горните фактури.

Така мотивиран съдът приема, че за данъчен период м.09.2014г. задължението на жалбоподателя за данък върху добавената стойност възлиза на 1412.63 лева главница, като за разликата над 1412.63 лева до пълния размер от 4784.15 лева – главница, оспорения РА следва да се отмени, като незаконосъобразен. За данъчен период м.04.2015г. задължението на жалбоподателя за данък върху добавената стойност възлиза на 1217.08лв. главница, като за разликата над 1217.08 лева до пълния размер от 23525.59 лева – главница, оспорения РА следва да се отмени, като незаконосъобразен.

По лихвите за забава на главниците по ЗДДФЛ и ЗДДС, съдът приема, че тъй като задълженията за ДДС и ДДФЛ не са заплатени от жалбоподателя в законоустановените срокове, за всяка от главниците се дължи и съответната лихва за забава, изчислена до датата на издаване на акта, съобразно нормата на чл.175, ал.1 от ДОПК. Лихвата за просрочие на главницата за ДДФЛ за д.п. 2015 г. в размер на 11001.93лв. е 1210.51лв. Лихвата за ДДС за д.п. м.09.2014г. е в размер на 155.43лв., а за д.п. м.04.2015г. е в размер на 133.91 лв. Лихвите са изчислени от съда на основание чл. 162 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2017г., чрез използването на лихвен калкулатор, публикуван на интернет страницата на Националната агенция за приходите – www.nap.bg. В останалата част относно определените размери на лихвите за просрочие за горните периоди, РА е незаконосъобразен и следва да се отмени.

С оглед изхода на спора на страните се дължат разноски. Видно от представения списък по чл.80 от ГПК, жалбоподателят претендира разноски общо в размер на 11480.00лв., от които 50,00лв. за държавна такса при първото разглеждане на делото и 1700лв. за държавна такса при касационното обжалване пред ВАС, 5600лв. адвокатски хонорар при първото разглеждане на делото, платено по  ф-ра №127/24.10.2017г. с б.б. от 08.11.2017г., 1830.00лв. депозити за вещи лица при предходно разглеждане, 2000.00лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 360336/23.01.2020г. и 300лв. депозит за ССчЕ в настоящото производство. Съобразно уважената част от жалбата (289568.75 – 42851.71 = 246717.04) на жалбоподателя се следват разноски в размер на 246717.04 х 11480 / 289568.75 = 9781.14лв.

На основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата - 42851.71лв. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да се определи по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На органа по приходите се дължи и платен депозит за комплексна СОЕ в предходно заседание. Съобразно уважената част от жалбата на ответника се следват разноски в размер на 42851.71 х 15379.08 / 289568.75 = 2275.87лв.

Съдът намира за неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски по делото съобразно разпоредбата на чл.161 ал.3 от ДОПК, тъй като изходът на делото не е обусловен от ненавременно процесуално поведение на ревизираното лице, а от незаконосъобразно приложение на правните норми от страна на ответния административен орган.

По компенсация в полза на И М И , действащ като ЕТ „Лес-комерс- И  И “, ЕИК *********, следва да се присъдят разноски в размер на 7 505.27лв. (седем хиляди петстотин и пет лева и 0.27 стотинки).

Воден от гореизложеното съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на И М И , действащ като ЕТ „Лес-комерс- И  И “, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул. „А. І“, № 17, вх. А, ет.3, ап.9, Ревизионен акт № 03002516007653-091-001/31.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта, потвърден с Решение № 273/18.08.2017 г. от директора на Дирекция ОДОП-гр. Варна, с който са установени задължения по ЗДДФЛ за д.п. 2015г. за размера над 11 001,93 лв. до определения с РА размер главница 18 488,00 и съответна лихва в размер над 1210.51лв., както и задължения за ДДС за д.п. м. 06.2012г. главница – 4203.00лв., и лихва -2086,64лв.; д.п.м. 07.2012г. главница – 12517.15лв., и лихва -6076.54лв.; д.п. м. 07.2012г. главница – 15194.00 лв., и лихва – 7276.73лв.; д.п. м. 10.2012г. главница – 3350.00лв., и лихва – 1546.87 лв.; д.п. м. 01.2013г. главница – 1760.00 лв., и лихва - 767.27 лв.; д.п. м. 10.2013г. главница – 6116.63 лв., и лихва -2201.59 д.п. м. 11.2013г. главница – 1154.09 лв. и лихва – 405.76 лв.; д.п. м. 12.2013г. главница – 11817.97 лв., и лихва – 4053.08 лв.; д.п. м. 04.2014г. главница – 10350.46 лв., и лихва -3204.12 лв.; д.п. м. 05.2014г. главница – 23668.40лв. и лихва – 7122.62 лв.; д.п. м. 06.2014г. главница – 5383.30лв. и лихва – 1575.06 лв.; д.п. м. 07.2014г. главница –  11165.55лв. и лихва – 3170.41лв.; д.п. м.  08.2014 г. главница – 4497.48 лв.  и лихва – 1238.20 лв.; д.п. м.  09.2014г. главница – над 1412.63лв. до 4784.15 лв.  и лихва – над  155.43лв. до 1277.14 лв.; д.п. м.  10.2014г. главница – 9571.83 лв.  и лихва – 2472.55 лв.; д.п. м.  11.2014г. главница – 6054 лв. и лихва – 1513.32лв.; д.п. м. 04.2015г. главница – над 1217.08лв. до 23525.59 лв.  и лихва – над 133.91лв. до 4892.26 лв.; д.п. м. 05.2015 г. главница – 2000.00 лв.  и лихва – 398.67 лв.; д.п. м.  08.2015 г. главница – 4269.52 лв.  и лихва – 741.76 лв.; д.п. м.  09.2015 г. главница – 12899.84 лв.  и лихва – 2133.43 лв.; д.п. м.  10.2015 г. главница – 4180.64 лв. и лихва – 655.35 лв.; д.п. м.  11.2015 г. главница – 1270.64 лв. и лихва – 203.93 лв.; д.п. м.  12.2015 г. главница – 5552.81 лв.  и лихва – 776.20 лв.; д.п. м.  09.2016 г. главница – 0 и лихва – 249.46лв. всичко 194249.47  лв. и лихви 57124.49 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в ЧАСТТА, с която са му установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п. м.09.2014г. в размер на 1412.63лв.-главница и на 155.43лв.-лихва и за д.п. м.04.2015г. в размер на 1217.08лв.-главница и на 133.91 лв.-лихва.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на И М И , действащ като ЕТ „Лес-комерс- И  И “, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул. „А. І“, № 17, вх. А, ет.3, ап.9, разноски в размер на 7 505.27лв. (седем хиляди петстотин и пет лева и 0.27 стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: