О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N

 

гр. РУСЕ, 25. 09. 2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Русенският окръжен съд  , наказателно отделение в публично заседание на  двадесет и пети септември  през две хиляди и девета година в състав :

 

                                                        Председател :  РОСИЦА АНГЕЛОВА

 

при секретар  Т.Н.....….  ……..................

в присъствието  на прокурор  ..СТИЛИЯН ГРОЗЕВ  ……     като разгледа докладваното  от съдията  Ангелова  ЧНД N 544  по описа за  2009 год.,  за да се произнесе,  взе  предвид следното:

          Производството е  по реда на чл.65, ал. 1 НПК.

          Постъпила са жалби от Д.Л.Ч. и П.И.П. - двамата обвиняеми по Д№1153/2009 год. по описа на ОД на МВР-Русе (Д№722/2009г. по описа на РОП), както и от упълномощените им защитници с искания за изменение на взетите спрямо обвиняемите мерки за неотклонение “задържане под стража”. Излагат съображения за непълна интерпретация на събраните доказателства от страна на съда, довели до неправилния извод за наличие на обосновано предположение за авторството на жалбоподателите, по отношение на деянията, за които са им повдигнати обвинения. Искат  да им се определят по – леки мерки за неотклонение, с оглед новонастъпили обстоятелства, за каквито се сочат приключването на срока за разследване и семейното положение на задържаните лица.

Представителят на прокуратурата счита жалбите за неоснователни и иска  да се потвърдят взетите мерки за неотклонение.

          След като обсъди доводите в жалбите, доказателствата по приложеното досъдебно производство и становищата на страните, Окръжният съд установи:

          Спрямо обвиняемите е била взета най – тежката мярка за неотклонение с определение №81/19.06.2009г. по ЧНД№323/09г. по описа на РОС, в сила от 25.06.2009г., когато е потвърдено от въззивната инстанция с определение по ВЧНД№158/09г. по описа на ВТАС. Понастоящем срокът на разследване е продължен от прокурор при АП-В.Търново с постановление от 10.06.2009г. и изтича на 15.10.2009г., поради което не може да се приеме, че разследването е приключило, нито че е изтекъл срокът по чл.234, ал.1 НПК, каквито са твърденията на защитата. В периода след вземане на мерките за неотклонение по делото са били изготвени две експертизи – техническа и химическа, изисквани са множество справки, при което остават без основание и доводите за липса на извършени следствени действия от момента, следващ задържането.

               От друга страна, по делото не са ангажирани никакви доказателства, подкрепящи становището на задържаните, че семейното им положение е тежко, като за влошено такова не може да се приеме нито наличието на малолетно дете за обв.Ч., тъй като същото е било в още по – ниска възраст към момента на задържането и това е обхванато от преценката на съда, постановил задържането, отчитайки го като ирелевантно, а още по-малко такова основание се съдържа в даденото разрешение от прокурора за сключване на граждански брак от страна на обв.П..

            Независимо от горните констатации, в това производство съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства, свързани със законосъобразността на задържането, поради което приема, че и понастоящем действително са налице предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на двамата молители. Това е така, доколкото от събраните до момента доказателства в хода на досъдебното производство, включително експертните заключения от химическата и техническа експертизи, които напълно подкрепят обвинителната теза, базирана на обясненията на съучастниците на обвиняемите – обв.Г. и обв.Г., кореспондиращи напълно с обективните находки, изследвани от експертите и отразени в заключенията им, както и в протоколите за оглед и за изземване, които от друга страна стоят в синхрон и с непротиворечивите показания на свидетелите, разпитани до момента – Р., П., А., Х., може в достатъчна степен да се обоснове предположението, че  автори на инкириминираното деяние, квалифицирано като  престъпление по чл.321, ал.3, т.1 по отношение на обв.П. и такова по чл.321, ал.2 по отношение на обв.Ч., за всяко от които НК предвижда наказание “лишаване от свобода”, са именно обвиняемите лица. Реалността на наличната опасност същите да се укрият или да извършат друго престъпление се презюмира за обв.П. от хипотезата на чл.63, ал.2, т.2 от НПК и не се опровергава, а се извежда от данните за две негови предходни осъждания, от които последното за еднотипно престъпление, вкл. от обстоятелството, че процесното деяние е извършено  в изпитателния срок на УПО по това осъждане, което квалифицира извършителя като личност с трайно установени престъпни навици. Предвид факта на миналите три осъждания на обв.Ч., независимо от настъпилата реабилитация по право за някои от тях, отчитайки високата степен на обществена опасност и характера на престъплението, в извършване на което е обвинен и съответно фазата на разследване, съдът констатира наличието на реална опасност и този обвиняем да извърши друго престъпление или да се укрие, с което да попречи на законосъобразното приключване на разследването.

           Предвид посоченото по-горе, относно несъстоятелността в мотивите на защитата за наличие на новонастъпили обстоятелства след първоначалното вземане на мерките за неотклонение, настоящият съдебен състав приема, че понастоящем липсват такива, които са от естество да повлияят на извода за законността на задържането, напротив - налице са всички изисквания на закона за потвърждаване на взетите мерки за неотклонение “задържане под стража”, визирани в чл.63, ал.1 НПК, поради което депозираните молби за тяхното изменение следва да се оставят без уважение. Основателно е искането на прокуратурата за определяне на срок по чл.65, ал.6 НПК, поради обстоятелството, че постоянното сезиране на съда с искания за произнасяне по законността на задържането обективно затруднява работата на разследващите и допълнително съкръщава сроковете за това. Неоснователно е възражението на защитата, че това е практически невъзможно, поради изчерпване възможността за продължаване на срока, тъй като такова разбиране не държи сметка за идеята, предвидена в последното изречение на посочения законов текст – чл.234, ал.3 от НПК, а именно в определени случаи срокът да бъде удължен от Главния прокурор или оправомощени от него прокурори от ВКП.  

          Мотивиран така и на основание чл.65, ал.4 и 6 НПК съдът

 

 

                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

 

          ОСТАВЯ без уважение искането на П.И.П. и Д.Л.Ч., както и на техните защитници за изменение на взетите спрямо двамата обвиняеми мерки за неотклонение „Задържане под стража”.

             ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета спрямо обвиняемите П.И.П., ЕГН-********** и Д.Л.Ч., ЕГН-********** - двамата обвиняеми по Д№1153/2009 год. по описа на ОД на МВР-Русе (Д№722/2009г. по описа на РОП).

              Определя двумесечен срок от датата на влизане в сила на настоящото определение, в който ново искане за изменение на мярката, направено от същите лица е недопустимо, освен в случай на внезапно влошаване на здравословното им състояние.

              Определението подлежи на обжалване и протест пред ВТАС в 3-дневен срок от днес.

               В случай на подадена жалба/протест насрочва делото пред ВТАС за разглеждане в открито съдебно заседание на  01.10.2009г. – 14,00 ч., за която дата явилите се страни са уведомени.

         

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: