РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 20.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и втори март
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №5500 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Олимпик-Ясен Симов“ ЕООД гр.Велико Търново,
представляван от управителя Я З С, чрез процесуалния си представител твърди, че
е извършил превоз на стоки от Република България до Република Турция по три
заявки-договор за възлагане на транспорт от ответника “Русе Лоджистикс“ ООД,
във всяка от които са описани съответната пратка (товар), датите на товарене и
доставка, адресите на товарене и доставка, договореното навло и начина на
плащане, а именно: заявка-договор за възлагане на транспорт №RL10865/28.11.2016г., ЧМР товарителница от 29.11.2016г.,
фактура №4629/05.12.2016г. за сумата 1173 лв; заявка-договор за възлагане на транспорт
№RL11078/15.12.2016г., ЧМР товарителница от 16.12.2016г.,
фактура №4667/19.12.2016г. за сумата 1173 лв и заявка-договор за възлагане на транспорт
№RL10309/12.10.2016г., ЧМР товарителница от 14.10.2016г.,
фактура №4457/19.10.2016г. за сумата 1173 лв. Фактурите са изпратени на ответника,
но съответните суми не са платени. За събиране на вземанията си подал заявления
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу ответника,
образувани съответно в ч. гр. дела №№ 4199/2017г., 4201/2017г. и 4200/2017г.,
трите на Русенски районен съд. Тъй като длъжникът е направил възражение в
законоустановения срок, моли съдът да признае по отношение на ответника
съществуването на вземането на следните суми:
- сумата 1173.00 лв, представляваща неплатено навло за
осъществен превоз на товар на 29.11.2016г., издадено ЧМР от 29.11.2016г., по
договор за превоз №10865/28.11.2016г., фактура №4629/05.12.2016г., заедно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.06.2017г. до окончателното изплащане;
- сумата 1173.00 лв, представляваща неплатено навло за
осъществен превоз на товар на 16.08.2016г., издадено ЧМР от 16.12.2016г., по
договор за превоз №11078/15.12.2016г., фактура №4667/19.10.2016г., заедно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.06.2017г. до окончателното изплащане;
- сумата 1173.00 лв, представляваща неплатено навло за
осъществен превоз на товар на 16.08.2016г., издадено ЧМР от 14.10.2016г., по
договор за превоз №10309/12.10.2016г., фактура №4457/19.10.2016г., заедно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.06.2017г. до окончателното изплащане.
Претендира разноските по ч. гр. дела №№ 4199/2017г.,
4201/2017г. и 4200/2017г., трите на РРС, както и тези по настоящото дело.
Ответникът “Русе Лоджистикс“ ООД гр. Русе,
представляван от управителя Р П Д., чрез процесуалния си представител взема
становище за неоснователност на исковете. Заявява, че ищецът е извършил
транспортната услуга, но при осъществяването й е била извършена кражба на част
от товара – на 4 палета с общо тегло 1461.11 кг на стойност 59350.75 турски
лири. За тази липса е извършена експертиза за нанесени щети на транспортирана
търговска стока рапорт №Е 538/16.09.2015г., която предоставил на ищеца с оглед
предявяване от негова страна на застрахователна претенция пред застрахователя
по сключения за превоза договор за застраховка на товара и му отправил
претенция за заплащане стойността на причинените вреди, които документи ищецът
получил на електронния си адрес. Ищецът не е отхвърлил претенцията, но не е
извършил плащане на обезщетение за липсващите стоки в размер на 59350.75 турски
лири. В качеството си на спедитор по договора за превоз носи отговорност пред
получателя на стоката, респ. пред застрахователното дружество, изплатило
обезщетение за загуба на товара, за която загуба вина има ищцовото дружество.
Налице е негово вземане срещу ищеца в размер на 59350.75 турски лири, с
равностойност 18161.85 евро към момента на причиняване на щетата. Прави
възражение за прихващане между двете вземания, поради което вземането на ищеца
е погасено, предвид изричното му изявление за прихващане. Моли исковете да
бъдат отхвърлени с присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства, приложени
са ч. гр. дела №№ 4199/2017г., 4201/2017г. и 4200/2017г., трите на Русенски
районен съд, назначени са икономическа, ценова и техническа експертизи, чиито
заключения са приложени в писмен вид.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №4199/2017г.,
че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за сумите: 1173 лв главница по
договор за транспорт №RL10865/28.11.2016г.
и фактура №4629/05.12.2016г., заедно със законната лихва от 23.06.2017г. до
окончателното изплащане, 25 лв разноски за държавна такса и 350 лв за адвокатско
възнаграждение. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си.
Видно от приложеното ч. гр. дело №4201/2017г.,
в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумите: 1173 лв главница по договор за транспорт №RL11078/15.12.2016г. и фактура №4667/19.12.2016г., заедно
със законната лихва от 23.06.2017г. до окончателното изплащане, 25 лв разноски
за държавна такса и 350 лв за адвокатско възнаграждение. Своевременно е
направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Видно от приложеното ч. гр. дело №4200/2017г.,
че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за сумите: 1173 лв главница по
договор за транспорт №RL10309/12.10.2016г.
и фактура №4457/19.10.2016г., заедно със законната лихва от 23.06.2017г. до
окончателното изплащане, 25 лв разноски за държавна такса и 350 лв за
адвокатско възнаграждение. Своевременно е направено възражение срещу заповедта
за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът е предявил исковете в законоустановения
едномесечен срок.
Няма спор по делото, че страните са сключили три договора за автомобилен превоз на стоки срещу
заплащане, материализирани в три заявки-договор №№ RL10865/28.11.2016г., RL11078/15.12.2016г. и RL10309/12.10.2016г., по маршрут от гр. Русе, България до гр.
Истанбул, Турция. За извършения транспорт са издадени три СМР-товарителници,
съответно на 29.11.2016г., 16.12.2016г. и на 14.10.2016г., подписани и
подпечатани от изпращача, превозвача и получателя на стоката.
От фактура №4629/05.12.2016г. се вижда, че ищецът е извършил транспортна услуга
с автомобил ВТ 9599 КВ/ВТ 9361 ЕВ по дестинацията България - Турция на стойност
1173 лв. Във фактурата е посочено, че превозното възнаграждение е следвало да
се плати на ищеца по банков път по посочената в нея банкова сметка ***.
От фактура №4667/19.12.2016г. се вижда, че ищецът е извършил транспортна услуга
с автомобил ВТ 9599 КВ/ВТ 9361 ЕВ по дестинацията България - Турция на стойност
1173 лв. Във фактурата е посочено, че превозното възнаграждение е следвало да
се плати на ищеца по банков път по посочената в нея банкова сметка ***.
От фактура №4457/19.10.2016г. се вижда, че ищецът е извършил транспортна услуга
с автомобил ВТ 8867 КВ/ВТ 9201 ЕВ по дестинацията България - Турция на стойност
1173 лв. Във фактурата е посочено, че превозното възнаграждение е следвало да
се плати на ищеца по банков път по посочената в нея банкова сметка ***.
От заключението на икономическата експертиза, потвърдено устно от вещото
лице Л.М.Д. в съдебно заседание на 05.12.2017г., се установява, че международните
товарителници от 29.11.2016г., 16.12.2016г. и 14.10.2016г. не съдържат
забележки от страна на получателя на стоката. Издадените фактури №№ 4629/05.12.2016г., 4667/19.12.2016г. и 4457/19.10.2016г., всяка на стойност 1173.00 лв,
са осчетоводени в счетоводството на ищеца и на ответника, но не са заплатени на
ищеца.
Заключението на вещото лице не е оспорено и е прието от съда без възражения
от страните.
Следователно, установено е, че ответникът не е заплатил на ищеца дължимите превозни
възнаграждения за извършените превози по заявки-договор за възлагане на транспорт №№ RL10865/28.11.2016г., RL11078/15.12.2016г.,
и RL10309/12.10.2016г, чиято обща стойност възлиза на сумата 3519.00 лв, поради което
предявените кумулативно съединени искове са основателни и следва да бъдат уважени,
заедно със законната лихва, считано от 23.06.2017г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR), ратифицирана с Указ №1143/29.07.1972г. (ДВ, бр.61 от
05.08.1977г.), в сила за България от 18.01.1978г., тази конвенция се прилага за
всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу
заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място
за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни
държави, от които поне една е договаряща страна. Тази конвенция като
международноправен източник на правни норми е влязла в сила за Република
България съгласно предвидените в чл.43, §2 от същата условия, поради което
следва да намери приложение към възникналите правоотношения по процесните договори
за автомобилен превоз на стоки с международен елемент.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че не е платил сумите по фактури №№ 4629/05.12.2016г., 4667/19.12.2016г. и 4457/19.10.2016г., всяка на стойност 1173 лв, но
възразява срещу дължимостта им, предвид направеното в отговора на исковата
молба възражение за прихващане по реда на чл.104 ЗЗД със сумата 59350.75 турски лири, с равностойност
18161.85 евро.
Установено е по делото, че с предходна заявка-договор за възлагане на
транспорт №5813/13.07.2015г. ответникът бил възложил на ищеца да извърши
автомобилен превоз на стоки по маршрут от гр. Исперих, България до гр.
Истанбул, Турция, дата на доставка - 14.07.2015г. От данните по приложената
преписка №261 077/15.12.2015г. на “Дженерали Застраховане“ АД, се установява, че при извършения превоз на товара въз основа на
посочената заявка с автомобил ВТ 8069 ЕВ – ВТ 9659 ВР е
открадната част от стоката – 4 пакета. Шофьорът на фирмата-превозвач пристигнал
на мястото на доставката на 14.07.2015г. към 10.00 ч. вечерта, паркирал
автомобила на свободната зона срещу входа на склада на застрахованата фирма, на
15.07.2017г. към 00.00 ч. заспал в автомобила и на сутринта открил, че е
извършена кражба на четири пакета от товара преди да бъде доставен на товарополучателя
(застрахованата фирма). В резултат на проведени разследвания било установено,
че стойността на щетата възлиза на 59350.75 турски лири. Страните са провели кореспонденция по електронен път. За инцидента на
15.07.2015г. ответникът е направил писмена рекламация с Рекламационно писмо
изх. №110/26.11.2015г – л. 90-92. По делото липсват доказателства същото да е
доставено на ищеца, съответно датата на получаването му на електронния му адрес.
Назначената по делото техническа експертиза във връзка с електронната
кореспонденция между страните не дава отговор на въпроса кога рекламационното
писмо от 26.11.2015г. е получено от ищеца, с оглед преценката дали е спазен
предвидения в чл.32 §1 а) от Конвенцията едногодишен давностен срок от деня, в
който стоката е била доставена. Доказването на фактите на получаване на
рекламацията или на отговора и на връщане на приложените документи е в тежест
на страната, която се позовава на тези факти, съгласно чл.32 §2, изр.2 от
Конвенцията. Позоваването на ответника на Уведомление изх. №48/26.10.2015г. от
страна на ищеца до “Дженерали Застраховане“ АД (л.87) не може да се съобрази,
тъй като се отнася до изявление за получаване на претенции за плащане на
открадната стока от турския получател, т.е. не може да се презумира наличие на
валидна рекламация, отправена от ответника. При липсата на конкретни данни
относно релевантните за случая факти дава основание на съда да приеме, че не е
доказано спиране на давностния срок до деня, в който превозвачът (ищецът) отхвърли
писмено рекламацията, поради което направеното възражение за прихващане е
погасено по давност и поради това неоснователно, съгласно чл.32 §4 от
Конвенцията.
Независимо от това, възражението на ответника за прихващане с негово вземане срещу ищеца в размер на
59350.75 турски лири с равностойност 18161.85 евро към момента на причиняване
на щетата, е
неоснователно още и защото е недопустимо да се прихващат две насрещни вземани в
различни валути. В т.см. не може да се съобрази заключението на ценовата
експертиза за стойността на липсващите четири палета меки стоманени газови
тръби за ВиК – специална поръчка, която изчислява стойността им в български лева,
след като изявлението за прихващане не е направено в български лева до
приключване на съдебното дирене – чл.371 ГПК.
При това
положение предявените искове
следва да се уважат, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумите: 1173 лв главница по договор за транспорт №RL10865/28.11.2016г.
и фактура №4629/05.12.2016г., 1173 лв главница по договор за транспорт №RL11078
от 15.12.2016г. и фактура №4667/19.12.2016г. и 1173 лв главница по договор за
транспорт №RL10309/12.10.2016г. и фактура №4457/19.10.2016г. или сумата 3519.00
лв общо, заедно със законната лихва от 23.06.2017г. до окончателното изплащане. Ответникът
дължи на ищеца 1125 лв разноски по ч. гр. дела №№
4199/2017г., 4201/2017г. и 4200/2017г., трите на Русенски районен съд.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца 1310 лв разноски по настоящото дело,
съгласно представени списъци на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Олимпик – Ясен Симов” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Велико
Търново, ул. “Славянска” №2, вх.А, ет.3, офис №9, представлявано от управителя
Я З С, ЕИК *********, към “Русе Лоджистикс“ ООД със седалище и адрес на
управление в гр. Русе, ул. “Трети март” №46, представлявано от управителя Р П Д.,
ЕИК *********, за сумите: 1173 лв главница по договор за транспорт №RL10865/28.11.2016г. и фактура №4629/05.12.2016г., 1173
лв главница по договор за транспорт №RL11078
от 15.12.2016г. и фактура №4667/19.12.2016г. и 1173 лв главница по договор за
транспорт №RL10309/12.10.2016г. и фактура №4457/19.10.2016г.
или сумата 3519.00 лв общо, заедно със законната лихва от 23.06.2017г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “Русе Лоджистикс“ ООД да заплати на “Олимпик – Ясен Симов” ЕООД сумите 1125 лв разноски по ч. гр. дела №№ 4199/2017г., 4201/2017г. и 4200/2017г., трите на Русенски районен съд, както и 1310 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: