Решение по дело №455/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител Д.О., против Решение № 1737 от 20.12.2022 г. по НАХД № 20223110200526 по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2100196 от 24.11.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, във вр. с чл. 176, т. 2, чл. 178, т. 5, чл. 204, т. 3 и т. 4 от Наредба № 13/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт и на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ, на „ТРАНСЕЛСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК ***е наложена имуществена санкция в размер на 4500 лева.

С касационната жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че неправилно районният съд е стигнал до извод за незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като са налице реализираните вредните последици вследствие на неосигуряването от страна на работодателя на здравословни и безопасни условия на труд. Сочи, че работодателят не е осъществил контрол и не е предприел необходимите мерки, в резултат на което е пострадал негов работник. Изтъква, че въззивният съд формално е отменил наказателното постановление поради непълнота на обстоятелствената част, без да изследва защо не са предприети мерки за безопасност от работодателя. Като е приел доводите на санкционираното дружество е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви в решението. Иска се отмяна на постановеното от Районен съд – Варна решение и потвърждаване на издаденото НП. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „ТРАНСЕЛСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ***, редовно призован, не изпраща представител. В депозирано чрез адв. И.И. ***, писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди постановеното от Районен съд – Варна решение като правилно и законосъобразно.

Участващият по делото представител на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и счита за правилно и законосъобразно постановеното от Районен съд – Варна решение.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което се налага извод за нейната допустимост.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „ТРАНСЕЛСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление /НП/ № 03-2100196 от 24.11.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл. 176, т. 2, чл. 178, т. 5, чл. 204, т. 3 и т. 4 от Наредба № 13/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт и на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4500 лева.

От фактическа страна въззивният съд приел, че на 20.10.2021г. в с.Синдел, Железопътна гара -Синдел, IV коловоз, стрелка - 19, към път I, стълб № 95, км. 509+800 „Транселстрой“ ЕООД, в качеството на работодател на Л.А.М. и Г.Й.Г., е следвало да осигури здравословни и безопасни условия на труд, упражнявайки контрол по време на работа, изпълнявайки необходимите организационни и технически мероприятия, за проверка на отсъствие и присъединяване на преносими заземители, които посредством вишка, навлизат в зоната на влиянието на контактната мрежа на съседен коловоз, което поражда индуктиране на опасно напрежение и се разразява волтова дъга, в резултат на което Г.Й.Г. пада от вишката от височина над 5 /пет/ метра, получавайки изгаряния по тялото. По повод уведомление за настъпил трудов инцидент служители на Дирекция "ИТ" - Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство. Съдебният състав при Районен съд – Варна констатирал, че относно начина на настъпване на произшествието, проверяващите събрали данни основно чрез изискани писмени обяснения и декларации от лицата, свидетели на инцидента. На 16.11.2021 г., въз основа на извършената проверка и констатираните нарушения, срещу дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 03-2100196, за извършеното на 20.11.2021 г. нарушение по чл. 275, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 176, т. 2, чл. 178, т. 5, чл. 204, т. 3 и т. 4 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт. На 24.11.2021 г. административнонаказващият орган, възприемайки изцяло посочените в АУАН фактически и правни констатации, издал оспореното НП, с което за горепосоченото нарушение на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е наложил на дружеството – работодател имуществена санкция в размер на 4 500 лева.

От правна страна въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но при нарушение на изискванията, визирани в чл. 42, т. 4 и съответно в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, засягащи правото на защита на санкционираното лице до степен същото да не разбира в какво се изразява, извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е реализирано. Съдебният състав при Районен съд – Варна намира, че от даденото в АУАН и НП непълно описание на нарушението не ставало ясно каква била пряката причина за настъпилия инцидент, имало ли е опасност за здравето на работник при изпълнение на възложената работа, в какво се е изразявала тази опасност и по какъв начин работодателят е следвало да осъществи ефективен контрол, за да предотврати настъпилия инцидент, както и че липсва фактически твърдения относно причинно-следствената връзка между настъпилия инцидент и поведението на работодателя. Решаващият съд стига до извод, че административнонаказващият орган е допуснал и нарушение на материалноправните разпоредби, като единствено е посочил разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от КТ и изискванията в чл. 176, т. 2, чл. 178, т. 6, чл. 204, т. 3 и т. 4 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г., без да пояснява в какво точно се изразява незаконосъобразното поведение на работодателя, което да е в разрез с тези норми.

Настоящият съдебен състав при Административен съд – Варна, след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и с оглед наведените в касационната жалба възражения, намира същата за основателна.

От съдържанието на първоинстанционното решение не може да бъде очертана фактическата обстановка, която съдът е приел за установена, и въз основа на която е извел правните си изводи. Установеното от въззивния съд като фактология представлява безкритично възприето описание на нарушението от наказателното постановление, определено впоследствие като неясно. Възприетото от съда от фактическа страна, че "на 20.10.2021г. „Транселстрой“ ЕООД, в качеството на работодател на Л.А.М. и Г.Й.Г., е следвало да осигури здравословни и безопасни условия на труд" не кореспондира с последващите правни изводи в съдебния акт. Липсата на установена фактическа обстановка препятства извършването на проверка на първоинстанционното решение, и на изведените въз основа на нея правни изводи на съда. В конкретния случай, за да може да аргументира теза за неясно, непълно и неразбираемо описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, районният съд, бидейки инстанция по същество, следва да изясни в пълнота релевантната фактическа обстановка, и на база на нея аргументирано да определи описаното в санкционния акт като неясно и непълно.

В тази връзка, настоящата инстанция не споделя изводите на ВРС за неясно и непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Същите са по - скоро декларативни и базирани на фрагментарен анализ на отделни части от наказателното постановление, без да бъде проведено задълбочено изследване на изложената в санкционния акт фактическа обстановка и правна квалификация на установените нарушения. Последните следва да бъдат анализирани в пряка връзка с приложимата Наредба № 13/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, но и на подписаните между дружеството - касатор, "ВДХ" АД и ДП "НКЖИ" договори, включващи съответни клаузи за разпределяне на отговорността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение на възложените СМР. Следва да се посочи, че самата жалба до районния съд очертава възприетите и анализирани от въззивника допуснати нарушения по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, като единствено вменява отговорността за тях на възложителя на съответните СМР - ДП "НКЖИ", а не на подизпълнителя „ТРАНСЕЛСТРОЙ“ ЕООД. Детайлните изложения във въззивната жалба и депозираната писмена защита сочат, че описанието на нарушението в оспорваното НП не само е позволило на санкционираното дружество да разбере какви нарушения на здравословните и безопасни условия на труд са му вменени, но и да реализира в пълнота правото си на защита, релевирайки доводи, че същите са допуснати от ДП "НКЖИ". В решението на въззивния съд липсва анализ на самите съставомерни нарушения, след който може да се направи извод за тяхното фактическо и правно описание, а и на задълженията по тяхното недопускане, съобразно приложимите разпоредби на Наредба № 13 от 30.12.2005г. и приобщените договори между касатора, "ВДХ" АД и ДП "НКЖИ".

Решаващия съдебен състав формира вътрешно убеждение, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния случай не е сторено. Въззивната инстанция е длъжна да даде отговор на доводите на страните, който е израз на задължението й като контролна такава - да провери изцяло законосъобразността на НП. Резултатът от тази проверка не може да е формален, както е сторено в случая. Всяко отклонение от принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение. Въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалното си задължение, да изложи ясни, точни, изчерпателни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея. Касационната инстанция като контролна такава обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни изводи в мотивите към решението относно релевантните за процесуалната законосъобразност на издаденото НП обстоятелства, не може да бъде осъществен дължимия от Административния съд контрол за законосъобразност. Недопустимо е касационната инстанция да постанови акт, който да замести този на решаващия съд, което би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона.

По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС - Варна, който да обсъди всички факти и обстоятелства и да съобрази своето решение с относимите разпоредби на закона, посочени в обжалваното НП, и събраните доказателства.

При този изход на спора разноски не се присъждат и същите следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, във вр. с чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд– Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1737 от 20.12.2022 г. по НАХД № 20223110200526 по описа на Районен съд – Варна за 2022г..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВРС.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЯНКА ГАНЧЕВА
	Членове:	ДАНИЕЛА НЕДЕВА ИВЕЛИН БОРИСОВ