О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Габрово, 22.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдията Димова в.ч.гр.д. № 183 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 413, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по подадена жалба
от заявителя "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК175074752, гр. София,
срещу Разпореждане № 493 от 20.05.2020 г.
постановено по ч.гр.д. № 256/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Севлиево,
в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
С обжалваното разпореждане е
оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК единствено за присъждане на сумата от 3456,00 лева, представляваща възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги, като съответно са определени разноски-
ДТ и юристконсултско възнаграждение, съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите по заявлението.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал.
2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
По оплакването, че районният съд е
превишил правомощията си, предвид едностранния и формален характер на
заповедното производство, както и целта му да осигури бързото и ефективно
събиране на безспорни неизплатени задължения, Окръжният съд намира следното:
Правилно РС- Севлиево е приложил
разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането: не противоречи на закона и добрите нрави; се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор.
В чл. 411, ал.
2 от ГПК изрично е създадена нова т. 3, която задължава съда да
откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор
с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е
налице обоснована вероятност за това. Нормата има незабавно действие от момента
на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени случаи, доколкото
обратното не е предвидено в процесуалния закон.
С оглед на това въззивната инстанция
не възприема изложените в жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува
възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна
клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил
обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково
производство. Цитираната съдебна практика в
частната жалба, включително и тази на ОС- Габрово, касае период преди
измененията в ГПК, обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ, вменяващи задължение на
съда служебно да следи искането да не противоречи на закона и на добрите нрави,
а съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК / нова/ да не го уважи, когато се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Съставна част в договора е включен и
съответен избран и закупен пакет от допълнителни услуги, за който
кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния
план. Следователно се касае за уговорки по сключения договор за потребителски
кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната
вноска включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги. Клаузите за
заплащане на възнаграждение по допълнителния пакет услуги противоречат на
добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2
и ал. 4
ЗПК и касаят именно процедурата по отпускане, усвояване и управление на
кредита. В случая дори не се установява конкретна услуга, която да е
предоставена срещу дължимостта на посочената сума.
По посочените
съображения издаването на заповед за изпълнение за претендираните като
възнаграждение допълнителни услуги е забранено от императивна правна норма и
противоречи на добрите нрави, поради което правилно заповедният съд го е
отхвърлил.
Разноските в заповедното
производство са присъдени съобразно уважената и отхвърлената част от
претенциите в заявлението- чл. 78 ГПК.
На основание гореизложеното
въззивният съд намира, че подадената частна жалба е неоснователна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 493 от 20.05.2020
г. постановено по ч.гр.д. № 256/2020 г.
по описа на Районен съд – гр. Севлиево, в частта, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за сумата 3456,00 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.