№ 4231
гр. Варна, 26.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502572 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 292819/01.07.2021 г., подадена от Д.Д., ЕГН
**********, гр. Добрич, чрез адв. М.К. – ВАК, против Решение № 261908/11.06.2021 г. по
гр.д. № 13621/2018 г., по описа на РС - Варна, XIX състав, в частите, с които:
е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи, на
онование чл. 49, ал. 3 от СК;
е определен размерът на дължимия от Д. Н. Д., ЕГН **********, в полза на М. М. Д.,
ЕГН **********, месечен наем за ползване на семейното жилище в размер на 275,00
лева, на основание чл. 57, ал. 2 СК.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно и необосновано е приел, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, като
застъпва становище, че изключителна вина за това има единствено М.М.. Сочи, че
първоинстанционният съд не е следвало да кредитира показанията на св. Вълчев, доколкото
същият е изложил факти и обстоятелства, които последният не е възприел лично и
непосредствено. Отделно счита, че претенция по реда на чл. 57 СК не е надлежно предявена,
същата не отговаря на изискванията на чл. 129 от ГПК, не е своевременно заявена, не е
докладвана, не е разпределяна и доказателствена тежест между страните, което обуславя
недопустимост на решението в тази част. В евентуалност навежда доводи за неправилно
определяне на размера на претенцията. В тази връзка заявява, че в нарушение на
процесуалните правила първоинстанционният съд не е уважил направеното искане за
повторно заключение. Сочи, че приетото от първоинстанционния съд заключение е
неправилно и необосновано, тъй като оценката е изготвена в нарушение на стандартите за
оценяване. Застъпва, че по отношение на вещото лице липсват данни същото да има опит в
изготвянето на оценки на територията на гр. Добрич. Несъответно е сравняването на наемни
цени на апартаменти в гр. Варна с апартаменти в гр. Добрич. Не е извършено и
средноаритметично изчисление на офертните цени и не е съобразена действителната
1
ползваемост на жилището. В тази връзка прави искане пред настоящата инстанция за
допускане на повторно заключение, което да даде пазарна оценка на процесното семейно
жилище, като моли вещото лице да е от района на ОС - Добрич.
Настоява за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от М. М. Д., чрез адв. Ч. –
ВАК, с който счита въззивната жалба за неоснователна. Счита, че вината на съпруга е
безспорно доказана по делото. Оспорва твърдението на въззивника за недопустимост на
решението в частта по прентецията по чл. 57 СК. Противопоставя се на доказателственото
искане, като счита, че заключението на вещото лице, прието от първоинстанционния съд, е
компетентно изготвено и подробно мотивирано. Настоява за потвърждаване на решението в
обжалваните части и присъждане на разноски.
В законоустановения срок е депозирана и насрещна въззивна жалба вх. №
298477/20.09.2021 г. от М. М. Д., чрез адв. Ч. – ВАК, против първоинстанционното решение,
в частта, с която е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата
съпрузи, на онование чл. 49, ал. 3 от СК. Застъпва становището, че съдът не е следвало да
кредитира показанията на св. Митева, като излага подробни съображения в тази насока.
Настоява за отмяна на съдебния акт в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Д.Д., чрез адв. К. –
ВАК, в който излага съображения за неоснователност на насрещаната въззивна жалба.
Счита, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка досежно вината
на съпругата е правилна и обоснована. Настоява за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани
лица, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими.
Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС.
Жалбите отговарят на останалите изискавания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.
По направеното доказателствено искане във въззивна жалба № 292819/01.07.2021 г.,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК, при допускане на развода, когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното
жилище. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по
въпроса за ползването на семейното жилище само по искане на страната. Производството
по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна
съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските правоотношения,
осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по което няма сила
на пресъдено нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно чл.
322, ал. 2 от ГПК, искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск,
поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да
бъде предявено с отговора на исковата молба или с насрещен иск. След въвеждането му като
предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина
на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява
правен довод, който може да бъде заявен, включително и до приключване на устните
състезания по делото (така Решение № 511/16.01.2013 г. по гр. дело № 1364/2011 г. на IV-то
г.о. на ВКС) .
В конкретния случай, видно от протокол от съдебно заседание, проведено на
01.07.2020 г., процесуалният представител на ищцата е направил искане за определяне
наема на жилището с решението, на осн. чл 57, ал. 2 СК. Съдът е разпределил
доказателствената тежест, дал е възможност на ответната страна да ангажира писмено
становище в седемдневен срок от проведеното о.с.з., като такова не е постъпило и е
2
назначил съдебно-оценителна експертиза.
Настоящият състав намира, че искането по чл. 266, ал. 3 ГПК е основателно и следва
да се уважи. Пред първата инстанция процесуалният представител на ответника
своевременно е поискал назначаването на повторна съдебно-оценителна експертиза, като е
изложил твърдения, които поставят под съмнение правилността на заключението. Като е
оставил без уважение искането, първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение при събиране на доказателствата по делото. Следва да се посочи, че при
преценката на доказателствата съдът взима предвид самото експертно заключение, в което
́
вещото лице е описало приложените от него методи, като сами по себе си резултатите от тях
не подлежат на проверка. Съдът намира, че за обезпечаването на компететното изготвяне на
експертизата не необходимо да бъде назначаван експерт от района на ОС - Добрич. След
като се запознае с материалите по делото и след оглед на имота, експертът следва да
отговори на първоначално поставените въпроси в първа инстанция.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 292819/01.07.2021 г., подадена
от Д.Д., ЕГН **********, гр. Добрич, чрез адв. М.К. – ВАК, против Решение №
261908/11.06.2021 г. по гр.д. № 13621/2018 г., по описа на РС - Варна, XIX състав.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззна жалба вх. № 298477/20.09.2021 г. от
М. М. Д., чрез адв. Ч. – ВАК, против Решение № 261908/11.06.2021 г. по гр.д. № 13621/2018
г., по описа на РС - Варна, XIX състав.
ДОПУСКА повторна съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която, след
проверка на материалите по делото и след оглед на имота, да отговори на следните въпроси,
поставени в пъровинстанционното производство, а именно:
Каква е площта на семейното жилище, находящо се на адрес: ...; от какви помощения
се състои по вид, предназначение и площ; какъв е средният пазарен наем на процесното
жилище.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за повторната съдебно-оценителна експертиза в размер на
200,00 лева, вносим от въззивника Д.Д. в едноседмичен срок от съобщението, с представяне
на доказателства за това в същия срок.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по допуснатата експертиза А.В.Лв –
лицензиран оценител на недвижими имоти, който да се уведоми за поставените задачи след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК –
най-късно една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по
съдебно-оценителната експертиза възнаграждение следва да представи справка –
декларация, съгласно Наредба за вещите лица.
3
НАСРОЧВА производството по в.гр.д. № 2572/2021 г. на ОС – Варна, за 24.01.2022
г. от 14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4