РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Сандански, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250100784 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания“-ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Люлин“, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., срещу М. С. Д., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.“И.М.“, № *, с която е предявен иск за установяване съществуването на
вземане по цедиран договор за потребителски кредит с № *********** от 06.03.2019г.,
сключен между “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и М. С. Д., а именно:
в размер на 14 140 лева-главница, 5658,28 лева -договорна лихва за периода от 05.07.2020г.
до 08.11.2022г., и 2652,03 лева -обезщетение за забава за периода от 06.07.2020г. до датата
на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 131/2023г. по описа на
Районен съд-Сандански.
Правно основание- чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК, чл.99 от
ЗЗД и във вр. с чл.415, ал.1,т.1 и чл. 410 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че на 06.03.2019г. между “БНБ Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, като кредитор и ответницата, като кредитополучател, е сключен
договор за потребителски кредит с № ********, в който са уредили редът и условията, при
които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя. Твърди се, че размерът на
предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле “Общ размер на
кредита”, а именно: 16000лв., както и че застрахователната премия е в размер на 5760лв.
Твърди се, че след предоставяне от кредитора на посочената по-горе сума, за
кредитополучателя се създава задължение да заплати на кредитора погасителни вноски,
указани по размер в поле “месечна погасителна вноска” и брой в поле “брой погасителни
вноски”, като погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент е
фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на
1
плащанията по кредита е договорен в размер на 30639,36лв. Твърди се още, че така
договорената лихва по кредита е в размер на 8879,36 лева, както и че ответникът се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.03.2027г. на 96 бр. равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 319,16лв., при първа погасителна вноска 05.04.2019г.,
съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка
отделна погасителна вноска. Твърди се, че крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 05.03.2027г., но поради обстоятелството, че кредитополучателят
не е изпълнил в срок задължението си да заплаща погасителните вноски, кредиторът е
приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Твърди се, че
съгласно чл.5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че от страна на ищеца е изпратено до
кредитополучателя уведомително писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-******, с което
му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по
договора всички вземания по него са изискуеми изцяло в пълен размер, считано от
08.11.2022г. Твърди се, че уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е
връчено чрез ЧСИ М.Д.В. на длъжника на 08.11.2022г. Твърди се, че съгласно условия към
договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски,, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит, като на
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 06.07.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 2652,03лева, като за периода 13.03.2020г.-
14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата
на чл.6-ЗМДВИПОРНС. Твърди се, че на 11.11.2021г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 11.11.2021г., на основание
чл. 99 от ЗЗД, между “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № PLUS-******** от 06.03.2019г. между БНБ Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, и М. С. Д., е прехвърлено в полза на Агенция за събиране на
вземания изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Твърди се, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с
уведомително писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-******** от името на “БНБ Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, чрез ЧСИ М.Д.В.. Твърди се, че за вземането си
Агенция за събиране на вземания”-ЕАД е входирало в РС-сандански заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и че съдът е уважил претенцията
и по образуваното ч.гр.д.№ 131/2023г. е издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че
срещу заповедта е длъжникът е подал възражение, поради което се предявява настоящия
иск. В подкрепа на иска се представят писмени доказателства.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск.
Ответницата не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключението на
вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.03.2019г. между "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България,
с ЕИК: *********, като кредитор, и М. С. Д. като кредитополучател, е сключен договор за
потребителски паричен кредит PLUS-****** с предмет-отпускане на кредит за
потребителски цели в размер на 16000лв. и Страните са договорили, че предоставеният
кредит ще бъде преведен по посочена от кредитополучателя банкова сметка-IBAN:
BG*********, при „Общинска банка“ АД, а кредитополучателят ще върне предоставената
сума чрез месечни погасителни вноски съобразно уговорен погасителен план, а именно 96
броя месечни вноски, всяка в размер на 319,16лв., като първата погасителна вноска е с
падеж на 05.04.2019г., а последната-с падеж на 05.03.2027г., които вноски съставляват
2
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора,
съгласно, годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в
параметрите по договора, а именно: ГПР-13,77% и лихвен процент-11,90%. Страните са се
договорили от размера на предоставения кредит кредиторът да удържи сумата от 188,91лв.
във връзка със задължение на кредитополучателя по договор с номер CREX-******, която
сума да послужи за пълно погасяване на задължението по посочения договор, както и
застрахователната премия в размер на 5760лв. по застрахова „Защита на плащанията“ да
бъде платена директно на застрахователя посочен в застрахователния сертификат, като тя е
включена в определените месечни погасителни вноски, а също и удържане от размера на
предоставения кредит на уговорената такса ангажимент в размер на 560лв., срещу която
такса кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент. Съгласно т.5 от
условията по договора за кредит, при забава на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, като при просрочие
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост. Съгласно т.9 от договора, всички съобщения с изявления на
кредитора, отправени към кредитополучателя, се считат за получени и узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или
електронна поща,или съобщени по телефон, предоставени от кредитополучателя,
включително и на посочен в договора адрес и телефон за връзка. В договора е посочен адрес
на кредитополучателя-гр.С., ул.“И.М.“, № *, като не е посочена ел.поща или телефонен
номер. С подписване на договора кредитополучателят е удостоверил, че е получил сумата по
кредита по посочената в договора банкова сметка.
На 11.11.2021г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
между „Агенция за събиране на вземания“- ЕАД и "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А.", клон България, с предмет-прехвърляне на вземания на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.", клон България срещу длъжниците по потребителските кредити, които не
се изпълняват, посочени в приложение 1-неразделна част от договора, в което приложение
под № 542 е и вземането към М. С. Д. по договор PLUS-****** от 06.03.2019г.
На 16.12.2021г. цедентът-"БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон
България, е упълномощил цесионера-„Агенция за събиране на вземания“- ЕАД, да уведоми
от негово име всички длъжници по вземанията, посочени в приложение № 1 към договора за
продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021г., за извършеното прехвърляне.
“Агенция за събиране на вземания”-ЕАД е изпратило чрез ЧСИ М. В. с рег.№**** на КЧСИ,
уведомително писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-******* от 06.10.2022г. до М. С. Д.
за извършеното прехвърляне на вземания, което е връчено на 08.11.2022г. В това
уведомително писмо се съдържа и покана за доброволно плащане на дължимата към този
момент сума по цедирания договор. На същата дата е изготвено от “Агенция за събиране на
вземания”-ЕАД и писмо за уведомяване настъпилата автоматична предсрочна изискуемост
на вземанията по договора за кредит, считано от датата на получаването му, като няма данни
по делото това писмо-уведомление да е изпратено от издателя и получено от адресата му
(съдът приема, че това писмо не е част от писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-*******
от 06.10.2022г., предвид отделното му оформяне- отделно съдържание и поставяне на дата и
подпис под това съдържание, а и предвид качеството на издателя му/първото писмо
изхожда от цесионера в качеството му на пълномощник на цедента, а второто- от самия
цесионер/). С уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS-******** от 11.11.2021г.,
изготвено от “Агенция за събиране на вземания”-ЕАД до М. С. Д., последната отново се
уведомява за извършеното прехвърляне на вземането на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.", клон България към нея по договор за кредит PLUS-16855101 от
06.03.2019г. в полза на от “Агенция за събиране на вземания”-ЕАД и отново се кани
доброволно да изпълни задължението си. Това писмо е връчено чрез „Български пощи“ на
22.11.2021г. Тези уведомителни писма са изпратени до ответницата и с исковата молба и са
получени лично от нея.
За вземането по цедирания договор за потребителски паричен кредит PLUS-
*******/06.03.2019г. “Агенция за събиране на вземания”-ЕАД е подало до РС-С. на
02.03.2023г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. С.
Д. за заплащане на сумата от 14140,08 лева-главница, сумата от 5658,28лв.-договорна лихва
3
за периода от 05.07.2020г. до 08.11.2022г., и сумата от 2652,03лева-обезщетение за забава за
периода от 06.07.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, с изключение на
периода до 14.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски.
По това заявление е образувано ч.гр.д.№ 131/2023г. по описа на Районен съд-Сандански, по
което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № **/06.02.2023г., като е
разпоредил длъжникът да заплати претендираните суми на заявителя. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, който в законоопределения срок е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът с разпореждане, постановено
на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, е указал на заявителя възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Съобщението с
дадените указания е връчено на заявителя на 21.06.2023г. Настоящият иск е предявен на
17.07.2023г. (датата на куриерската пратка).
По назначената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е депозирало заключение
(неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и обосновано дадено), от
което е видно, че на 06.03.2019г. кредиторът е превел на кредитополучателя М. Д. по
разплащателната й сметка в „Общинска банка“-АД с IBAN: BG******* сума в размер на
15251,09лева с основание на плащането-„съгласно договор PLUS-*******“, след като е
удържал от сумата по кредита 748,91лева, от които 188,91лв. за погасяване на стар кредит с
№ CREX-****** и 560лв.-такса ангажимент, съгласно договореното в чл.2 от договора. От
заключението на вещото лице е видно, че плащанията по договора не са извършвани
редовно, като падежът на първата неплатена погасителна вноска е 05.07.2020г., както и че
не е била платена и следващата погасителна вноска-на 05.08.2020г., след което отново има
нередовни плащания, като до датата на цесията те са в общ размер на 6580лв. (последното
извършено плащане е от 01.04.2021г.), а след това -в общ размер на 370лв. (извършвани
плащания на 26.03.2023г. и на 26.07.2023г.). Вещото лице сочи, че плащането на сумата от
370лв. е отнесена от кредитора за погасяване на направени съдебни разноски.
Вещото лице заключава, че размерът на неплатената главница възлиза на 14140,08лв.,
че размерът на договорната /възнаградителна/ лихва по кредита, дължима за периода от
05.07.2020г. до 08.11.2022г. възлиза на 2680,05лв., а размерът на обезщетението за забава за
периода от 06.07.2020г. до 03.02.2023г. (датата на подаване на заявлението в съда) възлиза
на 3703,25лв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Искът е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен
интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че ответницата е
неизправна страна по цедиран договор за потребителски паричен кредит PLUS-
******/06.03.2019г. Страни по настоящото дело са страните по заповедно производство по
ч.гр.д.№ 131/2023г. по описа на Районен съд-Сандански. За ищеца е налице правен интерес
от предявяването на иска, тъй като ответницата в определения от закона срок е възразила
срещу издадената спрямо нея заповед за изпълнение, поради което е направила вземането на
ищеца-заявител спорно. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок. Налице е
и съответствие на вземането- предметът на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск е
идентичен с предмета на искането по реда на чл.410 от ГПК.
Искът е частично основателен:
По настоящия специален положителен установителен иск ищецът следва да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, пораждащите спорното право факти. В
настоящия казус ищецът основава вземането си на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен от него с “БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България,
по силата на който последното дружество му е прехвърлило вземането си към ответницата
по сключения между тях на 06.03.2019г. договор за потребителски паричен кредит PLUS-
*******.
Установи се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
11.11.2021г. "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България, е прехвърлило
на „Агенция за събиране на вземания“- ЕАД вземанията си към М. С. Д., произтичащи от
договор за потребителски паричен кредит PLUS-******, сключен на 06.03.2019г., както и че
между ответницата и "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България, има
сключен на 06.03.2019г. договор за потребителски паричен кредит PLUS-*******.
За да породи действие цесията спрямо длъжника е необходимо същият да е бил
4
уведомен за нея. За извършената цесия кредитополучателката е уведомена с уведомително
писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-****** от 06.10.2022г., връчено на 08.11.2022г.
чрез ЧСИ М. В. с рег.№*** на КЧСИ, както и с уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-
БНП/PLUS-****** от 11.11.2021г., връчено чрез „Български пощи“ на 22.11.2021г. Тези
уведомителни писма са връчени на ответницата и в хода на делото- с исковата молба и
приложенията към нея. Задължението за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да
извърши както лично, така и чрез пълномощник, поради което съдът приема, че
съобщението извършено от цесионера като пълномощник на цедента е валидно и е
породило свързаните с него правни последици-прекратена е облигационната връзка между
длъжника и цедента и ищецът-цесионер е новият кредитор на длъжника по сключения
договор за паричен заем.
Установи се, че съгласно представения по делото договор за потребителски паричен
кредит PLUS-*****, кредитодателят отпуска на кредитополучателя кредит за потребителски
цели в размер на 16000лв., а кредитополучателят се задължава да върне предоставената
сума, ведно с уговорената лихва, чрез месечни погасителни вноски съобразно уговорен
погасителен план в срок до 05.03.2027г. (падежът на последната погасителна вноска).
Установи се, че кредиторът е превел по посочената в договора банкова сметка на
кредитополучателката сумата от 15251,09 лева, като е удържал от договорената сума (в
размер на 16000лв.) 748,91лева (188,91лв. за погасяване на стар кредит с № CREX-****** и
560лв.-за заплащане на такса ангажимент), съобразно договореното в чл.2 от договора,
поради което същият е изпълнил задължението си по договора. При това положение за него
възниква правото да получи уговорените вноски за погасяване на предоставения кредит,
респ. за кредитополучателката е възникнало задължението да върне заетата сума, ведно с
дължимите лихви при уговорените условия.
Кредиторът претендира предсрочна изискуемост на вземането. Установи се, че
страните са уговорили, че при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Съгласно тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013г., както и решения на ВКС относно
договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД (напр. решение № 200 от 18.01.2019г. по
т.д.№ 665/2018г. на ВКС, ТК, І о.) тази договорка не поражда действие, ако кредиторът
изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което волеизявление да е достигнало до длъжника. Установи се, че ответницата не е
плащала редовно уговорените погасителни вноски, като падежът на първата неплатена
погасителна вноска е бил на 05.07.2020г., както и че не е била платена в срок и следващата
погасителна вноска-на 05.08.2020г., а също и че не е извършвала плащания в периода след
01.04.2021г. до предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, поради което за кредиторът е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Не се представиха доказателства, че до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът е заявил, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Но
предвид приложеното към исковата молба писмо от 06.10.2022г., с което кредиторът
уведомява длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, което писмо като
приложение към исковата молба е връчено лично на ответницата на 04.08.2023г. ведно с
препис от исковата молба, съдът счита, че изявлението за предсрочна изискуемост е
достигнало до адресата и е породило правни последици от този момент. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство по реда на чл.415, ал.1 и чл.422,
ал.1 от ГПК (без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен)
представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми (така решение № 10/25.02.2020г. по
т.д.№16/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 15/02.06.2021г. по т.д.№2891/2019г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о.).
Установи се, че неплатената главница по процесния договор за кредит е в размер на 14
140,08лв. Установи се, че при превеждане по банковата сметка на кредитополучателката на
предоставената в кредит сума кредитодателят е удържал сумата от 560 лева за заплащане на
такса ангажимент. Установи се, че срещу заплащането на тази такса кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент. Съдът, като взе предвид, че следи служебно за
нищожност на договорни клаузи, намира, че уговорената в т.2 от процесния договор
5
дължимост на „такса ангажимент“ противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия свързани с
усвояване и управление на кредита, поради което договорената такса е нищожна на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Определянето на лихвен процент (фиксиран или плаващ) в
договора за кредит касае условията на договора и е свързано с усвояването на кредита,
поради което не може да се начислява такса за това. Кредиторът не предоставя
допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК (услуга, която е свързана с договора
за потребителски кредит, но няма пряко отношение към насрещните престации на страните),
като начислявайки „такса ангажимент“ той реално заобикаля забраната на чл.10а, ал.2 от
ЗПК. Удържаната от кредитора такса ангажимент в размер на 560 лева при усвояване на
кредита от кредитополучателя се явява недължима, поради което с тази сума следва да се
намали размера на дължимата от него главница. Предвид на изложеното съдът намира, че
дължимата от ответницата главница по договора за кредит е в размер на 13 580,08 лева
(14140,08лв.-560лв.), до който размер следва да се уважи исковата претенция, а в останалата
част-до претендираната сума от 14 140,08лв., следва да се отхвърли. Върху непогасената
главница ответницата дължи законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост- 04.08.2023г., до окончателното й погасяване (т.2 на тълкувателно решение № 3
от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2017г.). Установи се, че договорната лихва по
кредита за претендирания период- от 05.07.2020г. до 08.11.2022г., е в размер на
2680,05лева, която не е платена, поради което искът за дължимостта й следва да бъде уважен
до този размер, а за разликата до претендираната сума от 5658,28лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Установи се също, че между страните по договора за кредит
е уговорено, че при забава на плащане на погасителна вноска се дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Установи се, че
падежът на първата неплатена погасителна вноска е бил на 05.07.2020г., както и че размерът
на обезщетението за забава за периода от 06.07.2020г. до 03.02.2023г. възлиза на 3703,25лв.,
но тъй като ищецът претендира за този период обезщетение за забава в по-нисък размер, то
искът за дължимост на обезщетението за забава следва да се уважи в претендирания размер
от 2652,03лева.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски
по делото за платена държавна такса в размер на 449лв. и за възнаграждение за вещо лице в
размер на 350лева. Ищецът е представляван по делото от юрисконсулт, поради което
ответницата следва да заплати на ищеца, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150лв. Съобразно
изхода на спора ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 799,44 лева,
съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Ответницата следва да заплати на ищеца и направените по заповедното производство
разноски съразмерно с уважената част от исковете (т. 12 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2013г.). В заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 499,01 лева, като дължимите от ответницата разноски съразмерно с
уважената част от исковете са в размер на 378,25лева. Установи се, че в хода на заповедното
производство, както и в хода на настоящото производство, а именно на 26.03.2023г. и на
26.07.2023г. ответницата е извършила плащания по договора за кредит в общ размер на
370лв. Тази сума следва да се приспадне от дължимите разноски по заповедното
производство (по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД), поради което ответницата следва да
заплати на ищеца сумата от 8,25лв. за направени по заповедното производство (по ч.гр.д.№
131/2023г. по описа на Районен съд-Сандански) разноски.
Водим от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.9 от
ЗПК, чл.99 от ЗЗД и във вр. с чл.415, ал.1,т.1 и чл. 410 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. Д., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.“И.М.“, № *, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Люлин“, бул.”Д-р
Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от
6
изпълнителния директор Ю.Ю., по издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 63/06.02.2023г. по ч.гр.д.№ 131/2023г. по описа на Районен
съд-Сандански, следните суми: сумата от 13 580,08 лева (тринадесет хиляди петстотин и
осемдесет лв. и 08 ст.)-главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS-
********** от 06.03.2019г., сумата от 2680,05 лева (две хиляди шестстотин и осемдесет лв.
и 05 ст.)-договорна лихва за периода от 05.07.2020г. до 08.11.2022г., сумата от и 2652,03
лева (две хиляди шестстотин петдесет и два лв. и 03 ст.)-обезщетение за забава за периода
от 06.07.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда-02.03.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2023г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважения размер до претендираните суми от 14 140,08
лев-главница и 5658,28 лева-договорна лихва за периода от 05.07.2020г. до 08.11.2022г.,
както и за законната лихва върху главницата от 02.03.2023г. до 04.08.2023г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. С. Д., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“И.М.“, № * ДА ЗАПЛАТИ
на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Люлин“, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда
“Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., сумата от
799,44 лева (седемстотин деветдесет и девет лв. и 44 ст.) за направени по настоящото дело
разноски и сумата от 8,25 лева (осем лв. и 25 ст.) за направени по заповедното производство
разноски (по ч.гр.д.№ 131/2023г. по описа на Районен съд-Сандански).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като им се изпрати препис от настоящото.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7