№ 2711
гр. София, 02.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Христина Михайлова
Анелия Щерева
като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100605152 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат И.С. от САК, като защитник на
подсъдимия П. Г. В., срещу определение на СРС, НО, 104 състав, постановено на 09.
11. 2022 г. по н.о.х.д. № 10598/22 г., с което съдът е приел за неоснователно искането
на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП
заради допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на обвиняемия.
С жалбата от СГС се иска да отмени протоколното определение, с което
искането е оставено без уважение и вместо това да прекрати съдебното производство и
да върне делото на прокуратурата. Защитникът поддържа, че обвинителният акт не
отговаря на изискванията на закона. По отношение на обвинението по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК сочи, че в хода на досъдебното производство не са били събрани
доказателства относно личността на пострадалия и не е изяснено, дали твърдените
действия на обвиняемия действително са предизвикали страх или само е могло да бъде
възбуден такъв. За обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК адвокат С. намира, че
прокуратурата не е посочила въз основа на кои доказателства се повдига това
обвинение, доколкото в ДП са събирани много доказателства, които нямат никакво
отношение към него. Претендира се, че в постановлението за привличане на обвиняем
и в обвинителния акт не е посочено какво точно е оръжието, което подсъдимият е
държал, по смисъла на чл. 6 от ЗОБВВПИ, като е посочено само, че е пистолет, но не
са конкретизирани марка, модел, година на производство, както и дали то е било
технически изправно. Това създавало неяснота по въпроса какво точно огнестрелно
оръжие се твърди, че е държал подзащитният му. По същия начин адвокатът намира,
че стои и въпросът с боеприпасите, без да е посочен общият им брои, колко от тях са
патрони, колко гилзи или друг вид боеприпаси, нито пък се твърди колко от тях са
държани законно. В обвинителния акт също така не били описани спецификации на
твърдяното взривно вещество – дали е химично вещество или смес и как точно се
преобразува. Тези непълноти и неясноти, според защитника, пречели на В. да
1
организира правилно и адекватно своята защита.
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото,
съдържанието на атакувания акт на СРС и доводите в частната жалба, намери за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от
активнолегитимирано лице и срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на
въззивен контрол, отделно от присъдата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Наказателното дело от общ характер № 10598/22 г. по описа на СРС, НО, 104
състав, е образувано по внесен в този съд обвинителен акт срещу П. Г. В. за
престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК.
В проведеното на 09. 11. 2022 г. открито разпоредително заседание в своето
становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК защитникът на подсъдимия е заявил,
че констатира допуснати в досъдебното производство съществени процесуални
нарушения на правото на защита на обвиняемия, свързани със съдържанието на
обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняем. Изложил е подробни
съображения в подкрепа на това свое разбиране, идентични с развитите в частната
жалба, които бяха описани по-горе.
В мотивите към определението си решаващият съдебен състав е посочил, че
съображенията на защитата относно обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК са свързани със съществото му и не касаят нарушения на процесуалните
правила, като същото се отнасяло и до възраженията по обвинението по чл. 339, ал. 1
от НК. В диспозитива на акта, формирайки воля по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,
по този по т. 3 СРС не е посочил изрично нито, че оставя без уважение искането на
адвокат С. за прекратяване на съдебното производство и връщането му на СРП, нито,
че не констатира допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения,
които да накърняват правото на защита на обвиняемия, като единствено е насрочил
делото за разглеждане по общия ред, предвиден в НПК и е потвърдил мярката за
неотклонение на подсъдимия. Това е сторено в нарушение на законовото изискване за
изрично произнасяне по въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК с определение, което се
състои от две единни части – мотиви и диспозитив, и подлежи на отделно от присъдата
обжалване. Въпреки това нарушение на правилата, настоящият съдебен състав няма
правомощие да отмени определението и да върне делото за ново произнасяне, а дължи
да се произнесе по съществото на жалбата, съобразно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от
НПК.
Макар и лаконично мотивирана, преценката на СРС за липса на допуснати в
хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които да
налагат връщане на делото на СРП за тяхното отстраняване, е правилна.
По отношение на обвинението срещу В. за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 от НК защитникът необосновано счита, че в обвинителния акт прокуратурата дължи
да опише обстоятелства около личността на пострадалия, както и да твърди, че у него в
конкретната ситуация е възникнал основателен страх от реализирането на убийство от
страна на дееца. Това е така, доколкото в иницииращия съдебното производство акт
прокурорът трябва да посочва единствено обстоятелства от действителността, които са
относими към обективната и субективна страна на състава на престъплението. Не
дължи обаче, да аргументира с анализ на доказателствата преценката си за наличието
на съставомерните факти. В конкретния случай затова и той не трябва да описва каква
2
е била личността на пострадалия, а още по-малко пък да сочи, че той действително се е
уплашил, че ще бъде убит, доколкото, според състава на престъплението по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 от НК, е нужно деянието да може да предизвика основателен страх от
реализацията му, а не реално да е предизвикал такъв.
За обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК релевираните оплаквания от защитника
също не намират опора в съдържанието на обвинителния акт и на постановлението за
привличане на обвиняем от досъдебното производство. Както оръжието, така и
боеприпасите и взривът, които се претендира подсъдимият да е държал без надлежно
разрешение, са адекватно индивидуализирани, като е посочен техният брой, вид,
калибър, вкл. и марката на пистолета, която в оригиналния си вид е съставена от букви
на латиница, поради което и не може да се очаква прокурорът да я изпише и с буквите
от кирилицата, което по никакъв начин не би могло да затрудни подсъдимият при
организирането на защитата му. Поддържайки теза, че в обвинителния акт следва да се
посочи защо прокуратурата е приела, че става дума за огнестрелно оръжие, боеприпаси
и взривно вещество, защитникът налага изисквания към съдържанието на акта, каквито
НПК няма, и които отново са свързани с обосноваността на обвинението. Този въпрос
обаче, се решава едва с крайния акт на съда, който ще се постанови след събиране на
цялата доказателствена съвкупност и нейния анализ.
По изложените съображения този въззивен съдебен състав сподели извода на
СРС, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения
на процесуалните права на обвиняемия, които да налагат делото да се върне в първата
фаза на процеса за отстраняването им. Правилно първата съдебна инстанция е счела, че
вместо това делото трябва да се насрочи за разглеждане по съществото на обвиненията.
Затова и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 104 състав, постановено на 09. 11.
2022 г. по н.о.х.д. № 10598/22 г., с което съдът е приел за неоснователно искането на
защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП
заради допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на обвиняемия П. Г.
В..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3