№ 147
гр. Велико Търново, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20224001000172 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 45/11.05.2022 год., постановено по т. д. № 105/2021 г. по описа на
Плевенски окръжен съд са отхвърлени предявените искове от с правно основание чл. 432,
ал. 1 във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от В. С. В., ЕГН ********** срещу ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр. София, ул. „Позитано“ № 5, ЕИК ********* за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 16.11.2020 г. по
вина на водача на л.а. „Киа Рио“, рег. № ЕН 59**** Б. М. Н. в размер на 60 000 лв., заедно с
дължимата лихва, считано от 27.11.2020 г. до окончателното изплащане като неоснователни.
С решение е осъден В. С. В., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп, гр. София, ул. „Позитано“ № 5 ЕИК ********* деловодни разноски за
производството в размер на 590 лв. за вещи лица и призоваване на свидетел, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че макар да е доказано настъпване на ПТП, не е
установено по категоричен начин ищецът да е претърпял твърдените увреждания, които да
се обезщетят по справедливост.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от В. С. В., ЕГН **********, от с.
1
Рупци, Област Плевен, *******, чрез адв. И. К. от АК - Ловеч против Решение №
45/11.05.2022 год., постановено по т. д. № 105/2021 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и необосновано,
противоречащо на материалния закон. Излага се, че необосновани били изводите на съда, че
вина имал пострадалият. На следващо място неправилно първоинстанционният съд
приемал, че представените медицински документи били противоречиви и липсвали
приложени образни изследвания. Неправилен бил и изводът на съда, че липсата на подпис
върху амбулаторния лист водело до съмнение относно извършените прегледи. Прави се
извод, че била доказана пряката, непосредствена причинно-следствена връзка от
извършеното спрямо ищеца непозволено увреждане и настъпилото ПТП.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови
друг, с който да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район Триадица, ул. „Позитано“ № 5, представлявано от Н. Ч. и
И. Г. – изп. директори, чрез юриск. А. П..
В същия се излага, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и
законосъобразен. Излага се, че в хода на производството по пътя на пълно и главно
доказване било установено, че няма данни ищецът да е получил описаните в исковата молба
травматични увреждания. Правилни били изводите на първоинстанционния съд за наличие
на съпричиняване от страна на ищеца.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ.
2
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници
срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 26.11.2020
г. В. С. В. е предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 60 000 лв., по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е
платил в срока по чл. 496).
Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр.
второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната
жалба и писменият отговор на въззивната жалба възражения, а служебно, само когато
неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба. Следователно,
правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се
съсредоточава върху обстоятелството дали ищецът е претърпял твърдените от него
увреждания в следствие на ПТП, настъпило на 16.11.2020 г. по вина на водача на л.а. „Киа
Рио“, рег. № ЕН 59**** Б. М. Н..
От представения по делото Протокол за ПТП № 1740771/16.11.2020 г. се установява,
че на 16.11.2020 г. около 10.40 ч., Б. М. Н. като водач на лек автомобил „Киа Рио“, с рег. №
ЕН 59**** извършвайки маневра за излизане от реда на паркираните ППС, а именно обратен
завой, включвайки се в движението отнема предимство на движещия се направо лек
автомобил „Мерцедес Ц 200“, с рег. № ВР 90**** и реализира ПТП с материални щети, като
го удря странично в лявата част. Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 от ГПК, ползващ се с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за
датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този
смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр.
Решение № 24/10.03.2011 г., постановено по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице
в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.);. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
3
този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или
удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен актът, в
който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали
значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е
лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза... Поради обстоятелството, че в
откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.); материалната доказателствена
стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да
приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.“; Решение №
73/22.06.2012 г., постановено по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че
„Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С
Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП
или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен
акта, в който случай свидетелски показания са допустими.“ и Решение № 85/28.05.2009 г.,
постановено по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието като доказателство по делото се установява, че
произшествието се състои в сблъскване между два автомобила, което е станало по следния
механизъм: лек автомобил „Киа“, намираща се върху северен тротоар на ул. „Георги
Димитров“, потегляйки от състояние на покой, предприема маневра завой на дясно, с посока
на движение към гр. Червен бряг. В същото време, автомобил „Мерцедес“, насрещно
движещ се, с посока на движение от гр. Червен бряг към гр. Плевен се приближава към
мястото на първоначален контакт с автомобил „Киа“, движейки се равномерно, без действия
за спиране от страна на водача на Мерцедеса и отлагане на следи от ходовите гуми върху
настилката. Така движейки се един към друг, автомобил „Киа“ ускорително, а „Мерцедес“
приблизително равномерно, двата автомобила достигат мястото на първоначален контакт
при удара. Ударът за двата автомобила е в левите им части, като за „Киа“ са се получили
еластични деформации по преден ляв калник, преден фар, броня, а за автомобил „Мерцедес“
са се получили деформации по преден ляв калник, ляв фар, лява врата. Вещото лице дава
заключение, че причините за настъпване на ПТП в конкретния случай са от една страна
навлизането на автомобил „Киа“ в лентата за движение на автомобил „Мерцедес“, а от друга
закъснели действия от страна на водача на „Мерцедес“ с въздействие върху спирачния
педал, реализиране на закъснително движение и спиране, за което този водач е имал
достатъчно време. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес“ към момента на
настъпване на ПТП е била приблизително, съобразно наличните данни по делото - 31,8
км/час.
Представен е и Амбулаторен лист № 1339/24.11.2020 г., издаден от д-р А. В. Й.,
4
специалист по ортопедия и травматология (оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК), видно
от който на пациента В. С. В. е снета следната Анамнеза: пациентът съобщава, че е
пострадал при ПТП на 16.11.2020 г., оплаква се от силни болки в областта на лявото рамо и
лявата ключица и ляво коляно, затруднени движения в лявата раменна става и лявата
коленна става, няма спомен за случилото се при автопроизшествието. И въз основа на
посочените изследвания е поставена диагноза: Счупване на ключица, счупване на пателата и
палпаконтузия на раменния пояс и мишница.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя изводите на първостепенния
съд, че във връзка с откритото производство по оспорване на Амбулаторен лист №
1339/24.11.2020 г., същото е успешно проведено и това писмено доказателство следва да се
изключи от доказателствения материал по делото. Горният извод на първоинстанционния
съд е направен въз основа на заключението на изслушаната съдебно-графическа (почеркова)
експертиза, че амбулаторния лист не е подписан от ищеца. Посочено е и съждението, че
липсата на подпис на ищеца или липсата на отбелязване някой друг да е подписал
амбулаторния лист водело до съмнения относно извършените прегледи на ищеца.
Амбулаторният лист представлява първичен медицински документ (чл. 218, ал. 1, т. 1
от НРД 2020-2022 (Националния рамков договор) и се съставя при преглед на пациент при
ОПЛ или специалист от извънболничната помощ (хирург, кардиолог, ендокринолог и
други), без значение дали този преглед е извършен в лечебно заведение или при извършено
домашно посещение. Той задължително отразява оказаната медицинска помощ от
посочените в него лица. Амбулаторният лист представлява официален удостоверителен
документ и се ползва с материална доказателствена сила по отношение на отразените в него
факти. Това означава, че фактите, които са вписани в този лист, ще се считат за установени
от съда до доказване на противното.
Полагането на подпис на пациента в амбулаторния лист, съгласно т. 10 от
Приложение № 3 „Първични медицински документи“ към НРД има различно от вложеното
от първостепенния съд в изводите му правно значение. То е свързано с правото на пациента
да се запознае с информацията, която се съдържа в амбулаторния лист, както и да получи
екземпляр от същия, тъй като в противен случай не може да се приеме, че той е бил наясно с
диагнозата си, назначената терапия и препоръки. Т.е. правното значение на подписа на
пациента в случая се свързва с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НРД, съгласно която при
неизпълнение на указанията и изписаната терапия в Амбулаторния лист, лекарят се
освобождава от отговорност или то касае само и единствено отговорността на лекаря.
От друга страна лекарят има задължението да опише в амбулаторния лист подробно
всички обстоятелства, касаещи извършения преглед и до го подпише (т. 11 от Приложение
№ 3 „Първични медицински документи“ към НРД). По отношение на това съдържание на
амбулаторния лист в случая не е проведено успешно оспорване, поставено в
доказателствените задачи на ответника. Не може да бъде споделено и изразеното съмнение
на първостепенния съд, относно извършените прегледи на ищеца. Данните за пациента
(трите имена, ЕГН, адрес) са част от задължителното съдържание на амбулаторния лист,
5
което задължава издаващият го лекар да извърши проверка на самоличността на пациента.
С оглед на гореизложеното следва да се възприемат тези изводи на заключението на
съдебно-медицинската експертиза, съгласно които, ако се даде вяра на медицинските
документи, генерирани на 23 и 24.11.2020 г., следва да се приеме, че на В. В. са причинени: -
натъртване (контузия) на лявата раменна става и спукване на лявата ключична кост, което
обуславя трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от около 1 - 1.5
месеца, при нормално протичане на оздравителния процес; - спукване на капачката на
лявата коленна става, което обуславя трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник за срок около 2 - 3 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес.
Вещото лице дава заключение и, че при реализираното ПТП може да се получи спукване на
левите ключица и капачка, поради което ако действително са причинени може да са в
причинно-следствена връзка с произшествието, както и обусловените от тях болки и
страдания.
Горните изводи се подкрепят и от Резултат от рентгенологичното изследване от
23.11.2020 г. на д-р К. Пашов, образна диагностика, „МБАЛ – Червен бряг“ ЕООД и от
копие от Книга за рентгеновите изследвания на ФСМП – Червен бряг и Амбулаторен
дневник (ЕИМ) на ФСМП – Червен бряг.
От показанията на св. Н. Т. Н. – майка на пострадалия, се установява, че на
16.11.2020 г. синът й е бил блъснат с колата, както се е движел в неговото платно. Веднага
отишла на местопроизшествието, дошла полиция, а от Бърза помощ не дошли веднага и тя
си взела детето и го закарала в Бърза помощ в Червен бряг. Твърди, че ищецът го болял
стомаха и бил уплашен и посинял. Заявява, че лекарите го прегледали и му казали, че му
няма нищо и е добре. Изписали му лекарства за болките в стомаха, прибрали се, но той не
могъл да ходи, болял го левия крак и лявата ръка, които в последствие отекли. Отново
отишли в Червен бряг на лекар, който установил спукано коляно и спукана ключица на
лявата ръка. Искали да го превържат, но нямало ортопед. Отишли в Луковит, там също
нямало ортопед, поради което отишли в Ловеч. Там го прегледал лекар и казал какво да се
купи от аптеката. Купили ортеза за левия крак и рамото. Заявява, че ищецът лежал един
месец на легло, не можел да стъпва на крака си и тя го е гледала. Свидетелката твърди, че са
му направили снимки при първия преглед в Червен бряг и му казали, че му няма нищо и е
добре. Снимали на видеозон и корема му и само му дали лекарство за болките в корема.
Твърди, че 20 дни бил с ортеза на ръката, а един месец бил на легло и ходил с патерици при
придвижване. Н. завява, че ищецът могъл да става и ходи с патерици, но тя гледала и
обличала. Към настоящия момент го болели ръката и крака, не пиел лекарства, но като се
разваляло времето изпитвал болки. Заявява, че в Ловеч ходили в поликлиника на платен
преглед, тъй като ищецът не бил осигурен.
От показанията на св. Тихомир Пламенов Луканов – полицейски инспектор в РПУ –
Червен бряг, а към момента - младши автоконтрольор, се установява, че е посетил
местопроизшествието и съставил съответния протокол. Заявява, че няма спомен някой от
участниците в ПТП да е изразил оплаквания за получени телесни увреждания и да е викана
6
Бърза помощ. Твърди, че той не е подавал сигнал на тел. 112 или на Бърза помощ и не знае
кой го е направил. Спомня си, че по някое време св. Н. Н. е била на местопроизшествието.
Луканов, заявява, че няма спомен, докато е бил на място някой да е ходил до Бърза помощ
или да е идвала линейка.
Настоящият състав на въззивната инстанция приема, че деянието на водача на л. а.
„Киа Рио“, с рег. № ЕН 59****, е противоправно, защото е извършено в противоречие с
изискванията на правилата за движение по републиканските пътища на Република България
(чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП), тъй като
излизайки от реда на паркирали автомобили и извършвайки маневрата с навлизане на
съседната пътна лента не е пропуснал пътното превозно средство, което се движи по нея, а
именно автомобила, управляван от пострадалия.
Следователно, делинквентът (водачът на процесния лек автомобил) е могъл и е бил
длъжен да предвиди и предотврати общественоопасните последици, като съобрази
конкретната пътна обстановка, да не предприема маневрата – излизане от реда на
паркираните ППС. Но вместо да съобрази предвидимата опасност - попътно движение,
делинквентът е предприел маневра „завой Н.сно“, вследствие на което отнема предимство
на движещия се направо лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, с рег. № ВР 90**** и е
настъпило процесното ПТП. В този смисъл, вместо да спре докато не премине опасността,
водачът на МПС е предприел несъобразената маневра „завой Н.сно“. Следователно, той е
нарушил предписаните в диспозициите на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП нормативни правила, поради което неговото противоправно
поведение се явява една от причините за настъпване на процесния противонормен резултат.
От своя страна движещия се направо лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, с рег. № ВР
90**** също е могъл и е бил длъжен да предвиди и предотврати общественоопасните
последици, като съобрази конкретната пътна обстановка и да намали значително скоростта
на движението с готовност да спре.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното, като тази презумпция не бе оборена в настоящото производство чрез обратно
доказване от ответника, което винаги е пълно и главно (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Тъй като
причинените вреди са закономерна, естествена, необходима, присъща последица от
противоправното поведение на делинквента – Б. М. Н., настоящата съдебна инстанция
счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на
водача на л. а. „Киа Рио“, рег. № ЕН 59**** са осъществени в обективната действителност.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от Б. М. Н. от с. Рупци, Община
Червен бряг бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG/03/120001370210 със срок на действие от 20.05.2020 г. до 19.05.2021 г. в ответното „ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.
Ищецът депозирал пред застрахователя Искане от 26.11.2020 г., с което претендирал
да му бъде заплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, за което
била образувана щета, като до момента на подаване на исковата молба от страна на
7
застрахователя, съответно виновния водач, не било изплатено обезщетение.
Освен това настоящата инстанция на въззивната инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд относно наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат, в частта относно действията на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, с рег.
№ ВР 90****. Както посочихме по-горе пострадалият В. също е могъл и е бил длъжен да
предвиди и предотврати общественоопасните последици, като съобрази конкретната пътна
обстановка и да намали значително скоростта на движението с готовност да спре. От
заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че една от причините
за настъпилото ПТП са закъснели действия от страна водача на л.а. „Мерцедес“ с
въздействие на спирачния педал, реализиране на закъснително движение и спиране, за което
водачът е имал достатъчно време.
Неоснователно обаче се явява въведеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца, поради непоставен обезопасителен колан, което е
опровергано от заключението на съдебно-медицинска експертиза, тъй като според вещото
лице не може да се изведе категоричен извод за въведения във възражението релевантен
факт.
Т.е. следва да приемат за установени следните правопораждащи спорното
материално право юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение
застрахованият водач на процесното МПС – Борис Николов е причинил телесни увреждания
на В. В. и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на
процесния лек автомобил – управляван от Борис Николов, чрез сключване на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне размера на заместващото обезщетение при причинените телесни
увреждания, е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното
деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му
8
травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие – в края на 2020 г., както и нормативно определеният лимит на обезщетението за
настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
„Гражданска отговорност” – в размер на 10,420 млн. лева при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ –
ред. ДВ, бр. 101 от 2018 г.). Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост от съда.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял натъртване (контузия) на
лявата раменна става и спукване на лявата ключична кост, което обуславя трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от около 1 - 1.5 месеца, при
нормално протичане на оздравителния процес; - спукване на капачката на лявата коленна
става, което обуславя трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок
около 2 - 3 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. Други обстоятелства,
които следва да се отчетат е младата му възраст, временно ограничената му
работоспособност (св. Н.), продължаващите и към настоящия момент епизодични болки в
областта на крака и ръката.
При обсъждане на заключението на допуснатата и изслушана съдебно-медицинска
експертиза, настоящата инстанция възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на св. Н. Н. (майка на ищеца) се установява, че след катастрофата
около един месец бил на легло, ходел на един крак с патерици, а 20 дни бил с ортеза и на
крака и на ръката. Всичко това налагало тя да го обслужва. Свидетелските показания, макар
и повърхностни, касаят лично възприети от свидетеля факти, показанията са житейски
логични, не се опровергават от доказателства по делото и съдът счита, че същите могат да
бъдат кредитирани.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв. Законодателят е определил висок
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото
лице неимуществени вреди – в размер на 10 420 млн. лева при причиняване - на
неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие – арг. чл.
492, т. 1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да
9
отговаря на действително претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение
представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият,
като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие –
края на 2020 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания (спукване на лявата ключична кост и спукване на капачката на
лявата коленна става) и възстановителният период на травмите е протекъл в един
непродължителен период (около 2-3 месеца), временната загуба на работоспособност.
При така изяснените правнорелевантни факти, при съобразяване с каузалния принос
на всички участници в процесното ПТП, настоящият съдебен състав достига до правния
извод, че пострадалият чрез своето противоправно поведение е допринесъл в съвкупния
съпричинителен процес с 25 % за настъпване на телесните увреждания, поради което
претендираното застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв. следва да бъде намалено с 25 %.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция е основателна за сумата от 22 500 лв. (30 000 – 25% (7 500)) за обезщетение за
неимуществени вреди за ищеца В. В..
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от В. С. В. против ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр. София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 22
500 лв. В останалата си част предявеният иск е неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди.
В нормативната уредба в новия КЗ е възприет подхода да се разграничи
отговорността на застрахователя от тази на причинителя на деликта, при регулиране
отговорността за неточното изпълнение във времево отношение изпълнение на
задължението да се заплати застрахователно обезщетение. Макар деликвента да е задължен
от датата на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за
забава не по общото правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл. 493, ал.
1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, които предвиждат, че застрахователят
покрива отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и
се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
застрахователната сума. По отношение на началния момент на дължимост, е прието, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
10
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая най-ранната дата, за която са налице доказателства, че застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 26.11.2020 г., от когато датира
заявлението на пострадалия за заплащане на обезщетение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е основателна, считано от 27.11.2020 г. (с оглед
претенцията в исковата молба).
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде частично уважена, а
първоинстанционното решение да бъде отменено и бъде постановено друго, като бъде
уважен предявения иск в посочения по-горе размер.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция „ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, гр. София следва да заплати на адв. И. К. К. от АК -
Ловеч направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 2 410 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция В. С. В.
от с. Рупци, Област Плевен следва да заплати на „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД, гр. София направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 450 лв.
(юрисконсулско възнаграждение), на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК.
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащането на държавна такса
и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса
за производството пред първоинстанционния и въззивния съд общо в размер на 1 350 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 45/11.05.2022 год., постановено по т. д. № 105/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, ул. „Позитано“ № 5,
представлявано от Н. Ч. и И. Г. – изп. директори, да заплати на В. С. В., ЕГН **********, от
с. Рупци, Област Плевен, ******* сумата от 22 500 (двадесет и две хиляди и петстотин)
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 16.11.2020 г. по вина на водача на л.а. „Киа Рио“, рег. № ЕН 59**** Б.
11
М. Н., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2020 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 409 от
КЗ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълно претендирания размер от 60 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 27.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, ул. „Позитано“ № 5,
представлявано от Н. Ч. и И. Г. – изп. директори, да заплати на адв. И. К. К. от АК – Ловеч,
ЕГН ********** от гр. Ловеч, ******, ет. 2 сумата от 2 410 (две хиляди четиристотин и
десет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, от с. Рупци, Област Плевен, ******* да
заплати на „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, ул. „Позитано“ № 5, представлявано
от Н. Ч. и И. Г. – изп. директори направените по делото разноски пред двете инстанции в
размер на 450 (четиристотин и петдесет) лв. - юрисконсулско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Триадица, ул. „Позитано“ № 5,
представлявано от Н. Ч. и И. Г. – изп. директори да заплати по сметка на бюджета на
съдебната власт (по сметка на Апелативен съд – Велико Търново) сумата в размер на 1 350
(хиляда триста и петдесет) лв. - представляваща държавна такса за производството пред
първата и въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12