О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е
гр.Плевен, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Кунчева в.ч.гр.дело №
893 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е въз основа частната жалба на„ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София, подадена чрез пълномощника юрк. Р.И., срещу
разпореждането Никополски районен съд от
23.09.2020 г. по ч.гр.д. № 341/2020 г., с
което съдът е отказал на основание чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК да издаде заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД
гр. София, ЕИК ****, срещу длъжника Л.Х.В., с ЕГН **********, за заплащане на следните
суми: 56,09 лв. – договорна лихва за
периода 10.08.2019 г. до 10.02.2020 г.; 120 лв. възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст, дължимо до 10.02.2020 г.; 200 лв. възнаграждение за
закупена услуга Флекси, дължимо до 10.02.2020 г.; 30
лв. такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, начислени на 25.08.2019 г., 19,12 лв. лихва за забава за
периода от 11.08.2020 г. до 10.02.2020 г., начислена върху вземанията за
договорно възнаграждение и закупени пакети от допълнителни услуги; 6,90 лв.
законна лихва за периода 10.02.2020 г. до 12.03.2020 г.
В частната жалба са изложени оплаквания, че
заповедният съд не разполага с правомощия да преценява валидността на сделката,
от която заявителят черпи права. Изложени са подробни съображения в подкрепа на
довода, че уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите
нрави, а е уговорено в съответствие с принципа за добросъвестност и
еквивалентност между предоставения кредит и неговата цена и в съответствие със
законовите ограничения и изисквания. Претендира се отмяната на разпореждането
на районния съд в обжалваната му част и издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК.
Частната
жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок и от легитимирано
лице, с оглед на което разглеждането й е процесуално допустимо.
По същество
жалбата е частично основателна, предвид следните съображения:
От данните
по делото е видно, че първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит
България“ ЕООД гр. София, срещу длъжника Л.Х.В., с установен по делото настоящ адрес ***,
за следните суми: 400 лв. – неплатена главница; 56,09 лв. – неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода 10.08.2019 г. до 10.02.2020 г.; 120 лв. –
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 10.02.2020
г.; 200 лв. – неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо до 10.02.2020 г. 30 лв. –
дължими такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.08.2019
г.; 53,26 лв. – лихва за забава от 11.08.2019 г. до 10.02.2020 г.; 6,9 лв. –
законна лихва, дължима от датата на изтичане на погасителния план – 10.02.2020
г. до 12.03.2020 г. във вр.с чл. 6 от ЗМДВИППП; законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
С обжалваното
разпореждане от 26.02.2020 г. Никополският районен съд е отхвърлил като неоснователно заявлението за следните суми: 56,09 лв. – договорна
лихва за периода 10.08.2019 г. до
10.02.2020 г.; 120 лв. възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст,
дължимо до 10.02.2020 г.; 200 лв. възнаграждение за закупена услуга Флекси,
дължимо до 10.02.2020 г.; 30 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени на 25.08.2019 г., 19,12 лв. лихва за забава за периода от
11.08.2020 г. до 10.02.2020 г., начислена върху вземанията за договорно
възнаграждение и закупени пакети от допълнителни услуги; 6,90 лв. законна лихва
за периода 10.02.2020 г. до 12.03.2020 г.
За останалите суми по заявлението, а именно:
сумата 400 лв. – главница и сумата 34,14 лв. – лихва за забава от 11.08.2020 г.
до 10.02.2020 г., районният съд е издал заповед № 188 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 24.09.2020 г.
От представените със заявлението писмени
доказателства се установява, че между заявителя и посочения в заявлението
длъжник е сключен договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №
30037874718 от 04.07.2019 г., при общи
условия към същия. Съгласно договора кредитът е отпуснат при следните
параметри: сума на кредита 400 лв., срок на кредита 7 месеца, годишен лихвен
процент 40.70 % и ГПР 46,29%. Видно е от съдържанието на договора също така, че
кредитът е отпуснат при поискана и закупена услуга Фаст за приоритетно
разглеждане, за която дължимото възнаграждение а 120 лв., и поискана и закупена
допълнителна услуга Флекси за гъвкав погасителен план, за която дължимото
възнаграждение е 200 лв., като сумите за двете възнаграждения се разсрочват за
срока на договора на равни месечни вноски и се добавят към месечните вноски за
погасяване на кредита. Представен е и погасителен план към договора за
потребителски кредит със закупена допълнителна услуга.
Въззивният съд приема, че правоотношението
между страните, на което заявителят основава своето вземане, следва да бъде
разгледано на плоскостта на ЗПК.
С чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е предвидена забрана
за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
В случая
уговорените възнаграждения за закупени пакети от допълнителни услуги противоречат
на цитираната по горе разпоредба на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Установява се от съдържанието на договора за потребителски
кредит и приложените общи условия, които са неразделна част от същия, че тези
възнаграждения са уговорени за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит и за възможността да бъде
променян погасителния план, при изпълнение на посочените изисквания. По естеството си тези действия не представляват допълнителна
услуга, а са свързани с усвояването и управлението на кредита.
Следва да бъде
посочено също така, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел и резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. В настоящия случай уговорката
за заплащане на възнаграждение за
„допълнителни услуги“ е нищожна, тъй като изцяло противоречи на визираната в
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрична забрана за уговаряне на такова възнаграждение.
По отношение на
претенцията за заплащане на сумата от 30 лв.,
представляваща разходи за извънсъдебно
събиране на вземането, на първо място следва да се отбележи, че същата се
основава на Тарифа за таксите на „Профи Кредит България“ ЕООД, каквато не е
приложена към заявлението. Отделно от това, с начисляването на тези
разходи се цели заобикаляне на ограничението,
предвидено в чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания в тежест на
длъжника при забавено изпълнение, каквито не са регламентирани с цитираната
разпоредба.
Изложеното обосновава извод, че са
налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК да бъде отхвърлено заявлението
за сумата от 120 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст, дължимо до 10.02.2020 г.; сумата от 200 лв. – неплатено възнаграждение за
закупена услуга Флекси, дължимо до 10.02.2020 г. и сумата от 30 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени на 04.08.2019 г., тъй като вземането за тези суми се основава
нищожни клаузи.
Въззивният съд намира, че доколкото кредиторът
е начислявал лихва за забава в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, с оглед направеното в
заповедното производство уточнение, то дължимата в случая лихва за забава,
изчислена с помощта на калкулатор за законна лихва върху просрочените вноски за
главница и договорна лихва за периода 10.08.2019 г. до 12.03.2020 г., е дори в
по-нисък размер от присъдената с издадената заповед за изпълнение сума. В този смисъл, за разликата до общо претендираната
сума за лихва за забава заявлението
подлежи на отхвърляне.
По отношение на
претендираното договорно възнаграждение
в размер на 56,09 лв. за периода 10.08.2019 г. до 10.02.2020 г., обжалваното
разпореждане е неправилно. От приложените
писмени доказателства става ясно, че това е годишният лихвен процент, определен
по размер /фиксиран лихвен процент/ в договора и в погасителния план.
Следователно касае се за възнаградителна лихва, която, съгласно разпоредбите на
Общите условия, се изчислява върху усвоената и непогасена главница за периода
на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита. В
тази връзка следва да бъде посочено, че възнаградителната лихва е граждански
плод, който се дължи поради обстоятелството, че за определен период от време се
ползва заета парична сума и в този смисъл възнаградителната лихва се явява
дължимо периодично плащане за главница, наред със задължението за връщане на
дадената в заем сума.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че заявлението следва да
бъде отхвърлено в частта относно претендираното договорно възнаграждение, тъй
като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите /ГПР/, както и че към датата на сключване на договора основният лихвен
процент е бил 10%, а уговореният в
договора за кредит годишен лихвен процент го надвишава повече от четири пъти,
което представлява нарушение на добрите нрави. Неправилно е прието също така,
че договорните клаузи за годишния процент на разходите и годишния лихвен
процент са неравноправни и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същите са нищожни. В
конкретния случая договореният годишен лихвен процент по договора за
потребителски кредит е фиксиран, а не референтен по смисъла на чл. 33а от ЗПП, като само при уговорен
референтен лихвен процент е налице изискване на закона /чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК/ договорът за потребителски кредит да съдържа методика за изчисляването му.
Също така, уговореният в случая годишен процент на разходите, който включва
годишния лихвен процент, не недвишава законово регламентирания максимален
размер на ГПР в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Това налага отмяната на обжалваното разпореждане в тази
му част. Въззивната инстанция следва да се произнесе по същество, като
постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на
заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София срещу длъжника Л.Х.В. за сумата 56,09 лв. – договорна лихва
за периода от 10.08.2019 г. до 10.02.2020
г.
Делото следва
да бъде върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповедта, в която
следва да бъдат включени и сторените в настоящото производство разноски в общ
размер на 65 лв., от които 15 лв. –
заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В останалата му
част разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, Плевенският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
разпореждане № 554 от 23.09.2020 г. на Никополски районен съд, постановено по
ч.гр.д. № 341/2020 г., В ЧАСТТА, в която
е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК,
подадено от заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София против длъжника Л.Х.В.,
за сумата от 56,09 лв. – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
10.08.2019 г. до 10.02.2020 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище
гр. София, ЕИК ****, против длъжника Л.Х.В., с ЕГН **********, за сумата
56,09 лв. – неплатено
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.08.2019 г. до 10.02.2020 г.,
по договор за потребителски кредит № 30037874718
от 04.07.2019 г., и за сумата 65 лв. –
разноски за въззивното производство по чл. 413, ал. 2 ГПК, от които 15 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 554 от 23.09.2020 г. на Никополски районен съд, постановено по
ч.гр.д. № 341/2020 г., в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на
Районен съд – Никопол да издаде заповедта и да предприеме следващи процесуални
действия по администриране на производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: