Решение по дело №248/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 27
Дата: 17 май 2021 г.
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20203120200248
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Девня , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
в присъствието на прокурора Йоланда Янева (РП-Варна)
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20203120200248 по описа за 2020 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОГНЯН РАДУЛОВ Р., ЕГН: **********, роден на
*** за НЕВИНОВЕН, в това че:
На 11.03.2015 г. в ***, в качеството си на длъжностно лице -
„техник, геодезия“, назначен за технически ръководител на обект
„Канализационна и подмяна на водопроводна мрежа по улици „Острата
чешма“ /от ул. “Рила“ до ул. “Райна княгиня“ и от ул. “Пирин“ до ул. “Цар
Симеон“/ и ул. “Цар Симеон“ /от ул. “Острата чешма“ до ул. “Клокотница“/ в
гр. Суворово, общ. Суворово, назначен със Заповед № 046/ 21.01.2015 г. на
Управителя на фирма „С. 06“ ЕООД, в участъка на ревизионна шахта 2-2,
пред дом номер, № 32 на улицата, при работа на работниците в изкопа,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - земни
/изкопни/ работи, представляваща източник на повишена опасност, е нарушил
разпоредбите на чл. 26 т. З от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните
1
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
СМР“, като не е спазил изискванията за обезопасяване на изкопите - не е
изпълнил предвидените от проектанта технически и технологични
мероприятия за укрепване на изкопа; на чл.26 т.9 буква а от Наредба № 21
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР“, като въпреки, че установил в
изкопа на преовлажнена почва, не организирал незабавното прекратяване на
работата и извеждане на намиращите се в изкопа работници; на чл. 49 т. 2 от
Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР“, като не е предприел
подходящи мерки за безопасност, включващи оформяне на откоси или
използване на подходящо укрепване, като такива на обекта не са били
изпълнени; т.1.13 от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 2 от Наредба № 2/
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР“, като не проверил устойчивостта на
откосите или укрепването; т.2.2 от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 2 от
Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР“, като не установил
изправното и безопасно състояние на стените на изкопа; т.2.3 от Приложение
№ 1 към чл. 2 ал. 2 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР“, като
не следил за устойчивостта на откосите и ....при опасност от свличания или
обрушвания, не разпоредил на работещите в изкопа незабавно излизане от
него и на чл. 21 ал. 1 т. З от Правилника за изпълнение и приемане на СМР,
като е бил длъжен да не допуска слизане на работниците в незавършен и
неукрепен изкоп с вертикални стени, но допуснал слизане на работниците в
неукрепен изкоп с вертикални стени и по непредпазливост причинил на Д. Г.
А. две средни телесни повреди, съставляващи травматични увреждания,
изразяващи се в многофрагментно счупване на костите на голям и малък
пищял на долен ляв крайник, обусловило трайно затрудняване на движението
на долен ляв крайник за период от около 8-10 месеца месеца и
многофрагментно счупване на костите на голям и малък пищял на долен
десен крайник, обусловило трайно затрудняване на движението на долен
десен крайник за период от около 8-10 месеца, поради което и на основание
чл. 304 пр. 1 от НПК, ГО ОПРАВДАВА по възведеното срещу него обвинение
2
за престъпление по чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ОС Варна в 15 -
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Решение №27, постановено на 17.05.2021 г. по АНД
№248/2020 г. по описа на Девненски районен съд, четвърти състав:
Производство по чл. 375 и сл. от НПК.
Образувано е по внесено постановление №182/24.08.2020 г. на
прокурор в Районна прокуратура – Варна, ТО – Девня, с което се прави
предложение за освобождаване на О.Р. Р., ЕГН: ********** – обвиняем по
ДП №16/2016 г. по описа на ОСлО – ОП - Варна от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, по обвинението за
извършено престъпление по чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК. Като основание за това се
излага, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, а именно: за
престъплението по чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК /непредпазливо престъпление/ е
предвидено наказание лишаване от свобода до две години или с пробация и
обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
предложението си и пледира за налагане на наказание между средния и
максималния размер.
Обвиняемият се явява и участва в производството лично и с
упълномощен защитник - адвокат. Той не оспорва фактите, описани в
предложението на РП досежно настъпването на трудовата злополука с
изключение на твърдението, че почвата в изкопа е била „компроментирана”
поради наличието на подпочвени води, но счита, че не е допуснал вменените
от обвинението нарушения. В последната си дума изразява съжаление за
случилото се, но счита себе си за невиновен и моли да бъде оправдан.
Защитникът оспорва изцяло твърденията на прокуратурата,
изложени в обвинителното постановление, намира обвинението за
недоказано, счита, че обвиняемият не е допуснал нито едно от описаните
нарушения и моли същият да бъде признат за невиновен.
Съдът, с оглед на непосредствено събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и приобщените доказателства от ДП, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.09.2014 г. между Община Суворово, обл. Варна,
представлявана от Кмета - като „възложител“ и „С. 06“ ЕООД,
представлявано от Управителя Р. С. - като „изпълнител“ бил сключен Договор
№ 1-17/04.09.2014 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Изграждане на обекти от линейната инфраструктура на Община Суворово в
1
три обособени позиции“, Обособена позиция №2 „Изграждане на
канализационна и подмяна на водопроводна мрежи по улици „Острата
чешма“ и ул. “Цар Симеон“ в града. За изпълнение на поръчката Управителят
на фирма – изпълнител събрал екип от специалисти и работници за
изпълнение на предстоящата работа, сред които и обв. О. Р. Р.. Същият бил
назначен във фирмата на длъжност „техник геодезия“ съгласно трудов
договор № 392/21.01.2015 г., който му бил връчен на 26.01.2015 г. Започнал
издаването на надлежни заповеди, с които разпределил задачите на
служителите във фирмата. Със Заповед № 046/21.01.2015 г. обвиняемият бил
назначен на длъжност „технически ръководител“ на обект „Канализационна и
подмяна на водопроводна мрежа по улици „Острата чешма“ /от ул.“Рила“ до
ул.“Райна княгиня“ и от ул.“Пирин“ до ул.“Цар Симеон“/ и ул.“Цар Симеон“
/от ул.“Острата чешма“ до ул.“Клокотница“/ в гр. Суворово, обл. Варна.
Съгласно Заповед № 047/22.01.2015 г. на управителя на дружеството за
заместване на обв. Р., в случаи на негово отсъствие от работа за технически
ръководител на същия обект бил определен свид. Ц.В.. Според длъжностната
характеристика за длъжността „технически ръководител“ задълженията на
обвиняемия включвали и провеждането на инструктаж по безопасност на
условията за труд. Негово било задължението да провежда три от общо
четирите вида инструктаж на работниците - инструктаж на работното място,
периодичен инструктаж и извънреден инструктаж. Задължението за
провеждане на начален инструктаж било на свид. Д. С. Д. , назначен съгласно
Трудов договор № 36/11.05.2009 г. във фирма „С. 06“ ЕООД на длъжност
„Експерт, здраве и безопасност при работа“.
Още преди започване на СМР било взето решение за укрепване на
изкопните работи да се използват метални платформи под наем, които
дружеството и друг път било ползвало при подобен вид дейност.
На 26.01.2015 г. бил съставен Протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на
техническата инфраструктура.
На 11.03.2015 г. се работило на обект „Канализационна и подмяна на
водопроводна мрежа” на улица „Острата чешма” в гр. Суворово, обл. Варна.
Работниците отработвали канализационен клон от ревизионна шахта 2-1 до
ревизионна шахта 2-2 на ул. “Острата чешма“ в гр. Суворово, обл. Варна. На
обекта от началото на работния ден сутринта на работа били и изпълнявали
служебните си задължения - багериста – свид. В. В. Х. и четирима работници
– пострадалият Д. Г. А. и свидетелите Т. Т. С. , В. Р. В. и П. М. Т. /последните
двама намерени и неразпитани като свидетели по делото в хода на ДП/. Обв.
Р. също бил на обекта, като съблюдавал и контролирал работата на
работещите там. Сутринта багеристът свид. В.Х. започнал да копае изкопа -
канал, в който предстояло да бъдат положени тръби на канализационната
система. До обяд на същия ден каналът вече бил изкопан с размери около 13
2
м. дължина, 1, 25 м – 1, 30 м. ширина и дълбочина, която варирала от 2, 5 м.
до 4, 80 м. за участъка предвид денивелацията. В около 14, 30 часа в изкопа в
участък на ревизионна шахта 2-2, пред дом № 32 на улицата се намирали
трима работници - Д.А., Т.С. и В. В., които подготвяли трасето за полагане
на ревизионна шахта. Изкопът на мястото, където се намирали работниците
/видно от протокол за оглед на местопроизшествие л. 10 – 11 , т. 3 от ДП/ бил
с размери: дължина 13 м., ширина 1, 25 м. – 1, 30 м. и дълбочина около 4 м. В
изкопа като укрепление на разстояние 2, 5 м. една от друга били положени
две метални конструкции /платформи/ с еднакви размери, а именно: дължина
2 м., ширина 1, 2 м., височина 2, 5 м. Всяка от двете платформи била
съставена от две плътни метални пана, обхванати от разпонки в горната и в
долната част. Едната платформа била с деформационно - разрушителни
повреди по нея /корозия/. Срещуположните им платна не били идентични
помежду им. Работниците, намиращи се в изкопа били надлежно
инструктирани да работят единствено и само в тези две платформи и им било
забранено, вкл. и лично от обв. Р. да напускат платформите, докато са в
изкопа. Въпреки това пострадалия Д.А. излязъл извън платформата, като
точно в този момент започнало едностранно разрушаване - свличане на земна
маса от едната изкопна стена, от мястото, намиращо се между двете
платформи, което било изцяло неукрепено, както хоризонтално, така и
вертикално. Свляклата се пръст притиснала и двата му крака към основата на
едната платформа в изкопа и под тежестта на пръстта костите на големия и на
малкия пищял на подбедрицата на левия и на десния крак на пострадалия се
счупили. В този момент свидетелите Т.С. и Веселин Василев се намирали в
металните платформи и останали невредими. Всички присъстващи се
притекли на помощ на пострадалия, изнесли го от изкопа и повикали линейка,
като пристигналия на место медицински екип му оказал първа помощ и го
транспортирал в болнично заведение в гр. Варна, където му било проведено
лечение. Непосредствено след това на место пристигнала и дежурна
оперативна група от МВР, които извършили неотложните процесуално –
следствени действия, в това число и оглед на местопроизшествието.
Проверка на место е била извършена и от служители от Инспекцията
по труда, които констатирали допуснати множество нарушения на работното
място, на което станала злополуката и съставили протоколи. Злополуката е
била изследвана и от НОИ - Варна.
В хода на проведеното разследване е извършена СМЕ, от чието
заключение се установява, че в резултат на срутването пострадалият е
получил следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на
костите на голям и малък пищял на ляв и десен крак, обусловило трайно
затрудняване на движението на крайниците за период от около 8 - 10 месеца
при благоприятно протичане на оздравителния процес. Същите се определят
като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 1 от НК.
3
В хода на разследването са били назначени и извършени пет съдебно
- технически експертизи – първоначални и допълнителни, едночленни и
колективни. Заключенията на всяко една от тях еднозначно сочат следното:
двете метални платформи в изкопа са представлявали единственото
укрепване на изкопа;
същите не представляват в цялост изпълнение на предвиденото
укрепване на земните работи по проект;
същото е било неефективно и не е отговаряло на нормативните
изисквания;
в случай, че укрепването на изкопа е било изпълнено съгласно
нормативните изисквания с направата на плътна хоризонтална или
вертикална обвивка, то не би могло да се стигне до свличане на земна
маса в изкопа;
откоси и такова плътно укрепване на изкопа се е дължало предвид
дълбочината на изкопа в участъка.
липсата на откоси и на надлежно укрепване на изкопа е
непосредствената причина за свличането на земна маса в изкопа;
предпоставка за свличането са и установеното в изкопа преовлажняване
на почвата и факта, че почвата е била рохка, предвид изпълнения
технологичен процес - първо били поставени водопроводните тръби,
след което започнало копаенето за канализация, а следвало дейностите
да бъдат извършени в обратен ред. Тези два фактора са улеснили
разрушителния процес на почвата в изкопа.
По искане на защитата вещите лица извършили колективната такава
– инж. И.И. и П.П. бяха изслушани лично в хода на съдебния процес и то
след като присъстваха на непосредствените разпити на свидетелите,
проведени отново по настояване на защитата.
По почин на съда бе проведено изслушване и на в.л. И.И., изготвило
една от най – обстойните СТЕ по делото, намираща се на л. 17 – 45, том 2 от
ДП.
Вещите лица аргументирано защитиха своите заключения, които не
бяха оспорени от страните и се кредитират от съда като обективно и
компетентно дадени от лица, притежаващи специални знания в областта на
строителството и хидротехниката.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
За съставомерността на деянието по чл. 134 ал. 1 от НК от обективна
страна е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки:
деецът да упражнява правно регламентирана дейност, тя да представлява
източник на повишена опасност и най - вече – да съществува пряка и
4
непосредствена причинна връзка между действията и/или бездействията на
извършителя и настъпилия обществено опасен резултат – в случая
причинените съставомерни телесни увреждания на пострадалия. Отсъствието
на който и да било от изброените елементи от обективния състав на
престъплението води до невъзможност да бъде ангажирана отговорността на
дееца за причиняване на смърт поради професионална непредпазливост. На
първо място следва да се отбележи, че разпоредбата е бланкетна. Тя не
съдържа конкретно правило за поведение, а съдържанието й следва да бъде
запълнено с точно определени, конкретни по своето естество императивни
правни норми, които очертават дължимото поведение на дееца и предвиждат
за него задължение за действие, респ. за въздържане от такова. При това
съгласно т. 6 на ПП на ВС № 2 от 1979 г. „чл. 134 от НК е бланкетна норма,
която ...се позовава на технически правила и норми от съответен нормативен
или поднормативен акт, които конкретизират дължимото поведение на
виновния и съдържанието на признаците на престъпния състав”. Вярно е, че в
последните години в съдебната практика /така напр. решение № 622/2004 г.
на ВКС, І НО/ все повече се налага схващането, че съставът на
престъплението може да бъде осъществен и посредством нарушаване
изискванията на ненормативен акт /напр. заповед, длъжностна
характеристика и др./, стига в нормативен такъв да бъде предвидено
задължение за спазването му. И в този случай обаче е необходимо
задълженията да са очертани достатъчно ясно и категорично. При това
съдържанието на конкретните задължения на дееца може да бъде запълнено
само и единствено с норми, които са действали към момента на деянието.
Разбира се престъплението е резултатно и отговорността е само за реално
причинения резултат, не и за създаването на потенциална опасност за
възникване на такъв.
По настоящото дело не се спори, а и безспорно се установява, че
дейността по извършването на изкопните работи, част от СМР по изграждане
на канализационна и подмяна на водопроводна мрежа е правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Нормите регламентиращи нейното безопасно извършване са основно в ЗБУТ
и Наредба №2/22.03.3004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ”
Не се спори и че обв. Р., като технически ръководител на обекта, на
който е настъпила злополуката е едно от отговорните лица, имащо
задължението да съблюдава спазването на тези норми.
Спорните по делото обстоятелства са допуснал ли е обв. Р.
вменените му нарушения и стоят ли същите в пряка и непосредствена
причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Според
обвинението тези нарушения са няколко, като пълнотата на мотивите на
решението на съда изисква те да бъдат анализирани едно по едно. Сочи се в
обвинителното постановление, че деянието на обвиняемия се изразява в
5
бездействие, при предписано поведение за действие в следните норми:
на чл. 26 т. З от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР“, тъй
като не е спазил изискванията за обезопасяване на изкопите, като се
конкретизира, че обвиняемият „не е изпълнил предвидените от
проектанта технически и технологични мероприятия за укрепване на
изкопа“;
чл. 26 т. 9 б. „а” от същата Наредба № 2/22.03.2004 г., като се твърди, че
след като установил, че в изкопа е имало преовлажнена почва, е бил
длъжен, но не е организирал незабавното прекратяване на работата и
извеждане на намиращите се в изкопа работници;
чл. 49 т. 2 от Наредбата, тъй като след като е бил длъжен не е предприел
подходящи мерки за безопасност, включващи оформяне на откоси или
използване на подходящо укрепване;
т.1.13 от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на СМР“, тъй като не е проверил устойчивостта на
откосите или укрепването;
т. 2. 2 от същото Приложение към чл. 2 ал. 2 от Наредбата, тъй като не е
установил изправното и безопасно състояние на стените на изкопа;
т. 2. 3 от същото Приложение, тъй като „не е следил за устойчивостта на
откосите и .... при опасност от свличания или обрушвания не е
разпоредил на работещите в изкопа незабавно излизане от него“;
чл. 21 ал. 1 т. З от Правилника за изпълнение и приемане на СМР, като е
бил длъжен да не допуска слизане на работниците в незавършен и
неукрепен изкоп с вертикални стени, но ги е допуснал в такъв изкоп.
В обвинително постановление се твърди още, че с оглед
дълбочината на изкопа било предвидено изкопите да са с вертикални стени и
неплътно укрепване, като не става ясно дали това е предвиденото по проект
укрепване на изкопите при извършваните СМР. Ясен, категоричен и
еднозначен отговор на въпроса какво е било предвиденото по проект
укрепване на изкопа, от което /според обвинението/ обв. Р. се е отклонил, не
дава нито едно от петте вещи лица, дали експертното си мнение по делото.
Видно от приложената към делото обяснителна записка към
техническия проект, част „ВиК” единственото, което е предвидено е: „при
необходимост изкопът да се укрепи” /л. 118, т. 4 от ДП/. В обяснителната
записка към работния проект, част „План за безопасност и здраве” е
предвидено „изкопните работи да се изпълнят без откоси, като изкопът ще се
укрепи плътно, с талпи”. /л. 149, т. 4 от ДП/. В същото време към работния
проект /л. 175, т. 4 от ДП/ е приложен детайл за укрепване на изкопи над 1, 50
до 6 м., където са изобразени два варианта на укрепване на такива изкопи –
плътно и неплътно. В забележки е отразено, че наклоненото подпиране
6
вместо с греди може да се изпълни с телескопични подпори или метални
тръби за скеле, както и при по – дълбоки изкопи вертикалните греди да се
придържат в горния край с усукана тънка бетонна стомана към колче, забито
в земята на достатъчно разстояние от изкопа. Не става ясно по делото дали
въпросния детайл е изработен от проектанта. Доколкото същият е чат от
приложения по делото работен проект и съгласно разпоредбата на чл. 24 т. 1
б. „в” от Наредба №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти, съдът приема, че този детайл е неразделна част от
работния проект. В офертата на изпълнителя и договора с Община Суворов
отново е предвидено неплътно укрепване на изкопа. /виж заключението на
допълнителната СТЕ, изготвена от в. л. Недко Ангелов на л. 204 – 206, т. 1 от
ДП/. При това положение действително остава неясно какво именно
укрепване се предвижда по проект за процесния изкоп – плътно или неплътно
такова. Съгласно огледния протокол в участъка на инцидента дълбочината е
била около 4 метра, при което съдът приема, че не се касае за особено дълбок
изкоп, изискващ допълнителното укрепване по т. 2 от Забележките на
детайла, като изпълнителят е имал възможността да избира с плътно или с
неплътно укрепване да укрепи изкопа в този участък. На въпроса установили
ли са сред материалите по делото налични одобрени инвестиционни проекти
за укрепване на изкопа три вещи лица отговарят отрицателно. /т. III, 5 от
колективната СТЕ – л. 156, т. 2 от ДП/. В. лице И.И. също уточнява, че
въпреки препоръките на проектанта изкопа да се укрепи между строителните
книжа няма нарочен протокол за укрепване. Изслушани в с.з. вещите лица И.
и П. потвърждават изложеното от тях в експертизата, че сред приложените по
делото строителни книжа и документация не са установили нарочен протокол
за укрепване на изкопа, където е настъпило срутването. В приложените по
делото части от инвестиционния проект не се установява да е предвидено
укрепване на изкопа по цялата му дължина и до кота 0, каквито са
нормативните изисквания за ЗБУТ при този вид СМР. Доколкото
обяснителната записка на изпълнителя на обществената поръчка не е част от
одобрения инвестиционен проект, то предвидените в нея укрепления на
изкопите до нивото на терена и изисквания за укрепителните елементи да не
са криви, корозирали или без необходимата якост са останали само едно
заявено пред заявителя добро намерение. Останалите проектантски
предвиждания, касаещи спазването на правилата за приемане на земни
работи, на изискванията за БЗУТ са твърде общи. Някой от тях са и
несъстоятелни, доколкото се позовават на ненормативен акт /за което ще
стане реч в мотивите по – долу/. Други пък са неотносими, като напр.
изискванията за проверяване устойчивостта на откосите, каквито самият
проект не предвижда.
Очевидно е, че приложения по делото проект в частта му „ПБЗ” е
най – малкото непълен и дава възможност на изпълнителя да избира варианти
на укрепване на изкопи над 1, 5 м., които съгласно нормативните изисквания
задължително се укрепват. При така дадената му възможност изпълнителят е
7
избрал да извърши неплътно укрепване на изкопите, но не с талпи /както е по
проект/, а с процесните метални съоръжения /платформи/, които бегло
наподобяват предвиденото в проекта укрепване. Решението за това е било
взето от ръководството на дружеството – изпълнител в лицето на неговия
едноличен собственик и управител Румен С., като от гл. инженер – свид. П. В.
са били осигурени 4 бр. такива съоръжения с описаните по – горе размери и
вид. Причините за това управленско решение били чисто финансови, тъй като
ползването на въпросните съоръжения било по – лесно, по – ефективно, по –
нетрудоемко, не изисквало монтаж - демонтаж при преместването им, а
според защитата същите били и по – ефективни като защитно средство. Съдът
до някъде се съгласява с обвинението, че тези метални съоръжения само са
имитирали предвиденото укрепване на изкопа, доколкото не е извършено с
талпи и подпори по указания в детайла начин. От друга страна обаче дори в
самото обвинително постановление се твърди, че въпросните метални
съоръжения в двата си края - долен и горен са имали „разпонки”. Вярно е, че
същите не са били телескопични /разтегателни/, а заварени /според СТЕ на
в.л. И.И./, но самата забележка в т. 1 допуска използването и на метални
тръби. Не става ясно дали това са били точно тръби за скеле, но безспорно е,
че са били метални. Освен това, въпросните платформи били съставени от две
плътни метални части, които реално са укрепвали плътно стените на изкопа,
разбира се до собствената си височина от 2, 5 м. Над тази височина до кота
терен изкопа реално е бил неукрепен. Неукрепен е бил и в участъка между
двете платформи, разположени на отстояние 2, 5 мм. една от друга. Както
вече бе споменато по – горе никъде в проекта не е предвидено изкопа да се
укрепи по цялата му дължина и височина. При това положение,
несъстоятелно е да се твърди, че обв. Р. не е изпълнил предвидените от
проектанта технически и технологични мероприятия за укрепване на изкопа.
Напротив – самият проект е допускал неплътно укрепване не по цялата
дължина и не по цялата височина на изкопа. Самият представител на
обвинението, в пледоарията си /протокол от с.з., проведено на 25.03.2021 г./
заяви, че в участъка където се изграждат ревизионните шахти плътно
укрепване не може да има. Според съда е недопустимо изкоп с такава
дълбочина да има неукрепен участък, като начина, по който се укрепват
изкопите в участъка преди полагането на шахтите бе добре обяснен от свид.
П. В.. Факт е обаче, че приложения по делото инвестиционен проект не
предвижда задължително плътно укрепване по цялата дължина и височина на
изкопа, т.е. самият проект допуска наличието на неукрепени участъци. Не
предвижда и укрепване на мястото, където ще се полагат ревизионните шахти
по начина, обяснен от свид. В.. Подобно укрепване на изкопа изобщо не е
имало, такова не е и предвидено в проекта. Сред кориците на делото се
намира Заповед на проектанта, датираща от 17.02.2015 г., с която поради
констатирана опасност от свличане и подмиване на пясъчната възглавница
под канал. тръби е наредено да се промени дълбочината на полагането на
тръбите и дълбочината на РШ 2-2 и РШ 2-1, като дълбочината на РШ 2-2
8
/участъка, където е станало срутването/ от проектната дълбочина на кота дъно
4, 12 м. се променя на 3, 60 м. Предприетите от проектанта мерки и дадените
указания касаят дълбочината на изкопа, но не и неговото укрепване, което е
индиция за това, че според проектанта същото е било достатъчно надеждно
дори и при констатираната опасност от срутване. Отговорността при
изначално предвиден неправилен метод за укрепване в техническата
документация е на проектанта и строителния надзор, извършил оценка на
съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания на
строежите. При това да се вменява във вина на обв. Р., че не е изпълнил
предвидените от проектанта изисквания за укрепване на изкопа или, че не е
предприел подходящи мерки за безопасност, включващи използване на
подходящо оборудване е несъстоятелно. Напротив, обв. Р. е изпълнил
предвидените от проектанта изисквания за укрепване на изкопа с осигуреното
и предоставено му от ръководството на фирмата оборудване. Същите са се
изчерпвали с изискването изкопа да се укрепи с плътно или неплътно
укрепване по указания в детайла начин, като наклоненото подпиране е
можело да се изпълни вместо с греди с телескопични подпори или метални
тръби от скеле. Единственото несъответствие между проекта за укрепване на
изкопа и действително извършените в него укрепителни дейности касае само
използвания материал – не дърво, а желязо. Решението да се използват за
укрепването на изкопа не дървени талпи, а метални конструкции не е взето от
обвиняемия еднолично, при което да се твърди, че той е единствения виновен
за настъпилата злополука е най – малкото несправедливо. По делото не е
установено че металните съоръжения, използвани за укрепване на изкопа
имат по – малка якост от предвиденото по проект укрепване. Изслушаните
вещи лица не се ангажират с отговора на въпроса дали предвиденото в
проекта укрепване е било достатъчно ефективно и съответно на нормативните
изисквания. Всеки един от тях заяви пред съда, че дори и да бе изпълнено
точно зададеното укрепване по проект – неплътно с вертикални стени, то
срутване е било възможно. Това отново идва да рече, че зададеното по проект
укрепване не е било надлежно за този вид изкоп. Води също до извода, че
дори и укрепването да беше изградено изцяло по предвидения в проекта
начин, дори и обв. Р. да беше спазил всички изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на изкопните работи, то срутване
щеше да настъпи.
Едва в заключителната си реч прокурора заявява, че деянието на
обвиняемия, респ. неговата вина се изразява в това, че не е съобщил на
главния инженер, че не са спазени изискванията по ЗБУТ и няма осигурено
надлежно /подходящо/ укрепване на стените на изкопа където работят
работниците. Това са нови факти, срещу които обв. Р. не се е защитавал,
поради което недопустимо е да се възвеждат едва в пледоарията на
прокурора. По подобно обвинение обвиняемият няма как да отговаря, респ.
не може да бъде осъден, тъй като такова обвинение не му е било възведено.
Всъщност, недоумение буди факта, че след продължилото 5 години и 5
9
месеца разследване на съд е предаден единствено обв. Р., тъй като в
настоящия случай отговорни за настъпилия инцидент според съда са най –
малко три лица. Сред тях разбира се е и обвиняемия, който като технически
ръководител на строителния обект безспорно е имал задължението да
съблюдава за спазването на правилата за безопасност и здраве от всички
работещи и намиращи се на работната площадка лица. Безспорно е също така,
че той също е допуснал нарушения на норми, регламентиращи тези правила,
но не и на тези, които са му вменени в хода на ДП, поради изложените и
следващите съображения.
Наличните по делото доказателства в това число и мнението на
експертите сочат, че пръстта се е свлякла в неукрепен участък от изкопа. С
оглед на това и съдът счита, че непосредствена причина за настъпилото
срутване е факта, че изкопа не е бил укрепен до кота терен и в него е имало
неукрепени участъци. За да се предотвратят всякакви условия за такова
срутване, то е следвало изкопа да бъде укрепен с плътно укрепване до кота 0
и по цялата си дължина, вкл. и в района на шахтите по начина обяснен в
показанията на свид. П. В.. Такива предвиждания не са били заложени в
одобрения инвестиционен проект, което е дало възможност на изпълнителя да
избере друг, аналогичен начин на неплътно укрепване, с метални платформи
далеч по – ниски от височината на изкопа. За да предотврати настъпването на
инциденти с наличното на обекта оборудване обв. Р. лично е разпоредил на
работещите в платформата лица да не я напускат при никакви обстоятелства,
надлежно ги е инструктирал и пряко ги е наблюдавал почти непрекъснато.
Това негово нареждане е било пренебрегнато от пострадалия Д. А., като
поведението му безспорно е допринесло за настъпилия резултат. Не се
споделя тезата на обвинението, че отговорен за злополуката е самия
пострадал, най – малкото защото по делото няма доказателства той да е
изпълнявал длъжност „бригадир”. Неговата съпричастност към настъпилия
инцидент е безспорна, но в никакъв случай не е единствената пряка и
непосредствена причина за това той да се случи.
По този пункт от обвинението съдът ще заключи, че при извършване
на строително – монтажните работи на 11.03.2015 г. са допуснати нарушения,
вкл. и от обвиняемия като технически ръководител на обекта, които са в
пряка причинно - следствена връзка с настъпилото срутване. При наличие на
неукрепен на места изкоп с дълбочина от около 4 м. несъмнено не следва да
има работници в същия при никакви обстоятелства, тъй като по този начин се
застрашава живота и здравето им. Нарушена е най – малко разпоредбата на т.
3. 1 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 / 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, където ясно и точно е казано,
че „изкопи с вертикални стени и с височина, по-голяма от допустимата за
неукрепени изкопи /какъвто е конкретния случай/, се укрепват от нивото на
терена”. Конкретно от обв. Р. нарушен е и чл. 163а ал. 4 вр. чл. 163 ал. 2 т. 1 и
10
2 от ЗУТ, което нарушение е констатирано и от вещо лице по делото в една от
многото назначени експертизи, на които основно са поставяни въпроси от
правно естество. Действително има нарушение от страна обвиняемия и на
нормата на чл. 26 т. 9 от Наредба №2/22.03.3004 г., за това че като технически
ръководител на обекта не е изпълнил задължението си да прекрати работата и
изведе всички лица от строителната площадка, когато има сериозна или
непосредствена опасност за здравето или живота им или когато са налице
условия, при които се изисква спиране на работа, но не защото е установил,
че в изкопа има преовлажнена почва, както твърди обвинението, а заради
липсата на надеждно плътно и цялостно вертикално и хоризонтално
укрепване, каквото се изисква за изкоп с такава дълбочина. Подобни
обвинения спрямо обв. Огнян Радулов Р. – технически ръководител на
строителен обект, където е настъпила трудова злополука по делото няма
възведени, поради което и предвид бланкетния характер на нормата на чл. 134
ал. 1 от НК той няма как да бъде осъден. И в случая не се касае до
установяване на нови фактически положения в хода на съдебното следствие,
тъй като всички тези обстоятелства са били известни на прокуратурата и са
описани в постановлението. Деятелността на обвиняемия обаче е неправилно
квалифицирана с посочване на несъответни правни норми, с които в
конкретния случай е запълнено съдържанието на бланкетната разпоредба на
чл. 134 ал. 1 от НК.
Несъстоятелни са доводите на държавното обвинение и, че
обвиняемият е допуснал нарушение на чл. 49 т. 2 от Наредба №2/22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, а
именно да предприеме мерки за безопасност, включващи оформяне на откоси,
т. 1.13 от Приложение №1 към чл. 2 ал. 2 от същата Наредба – че не е
проверил устойчивостта на откосите и т. 2.3 пр. 1 от същото Приложение №1
– че не е следил за устойчивостта на откосите, доколкото по делото безспорно
се установява, че такива откоси на процесния изкоп не е имало, не са били и
предвидени от проектанта. В с. з. в. л. И.И. заявява, че не е установил по
проект да са предвидени „откоси” на изкопа, като обяснява значението на
термина, както и на този „вертикални стени”, „вертикални откоси”. В
обяснителната записка към работния проект част „ПБЗ” изрично е записано,
че изкопните работи за водопровода ще се изпълнят без откоси. При това
всички посочени в обвинителното постановление норми, касаещи
изискванията за откоси са неотносими към процесния казус.
Що се касае до твърденията на обвинението, че в деня на инцидента
– 11.03.2015 г. на процесния обект е имало наличие на подпочвени води,
поради което обв. Р. като технически ръководител на този обекта е имал
задължението незабавно да прекрати изкопните работи и да изведе
работниците от изкопа, то категорични доказателства в тази връзка не бяха
установени. Всички присъствали на инцидента и непосредствено след него
лица заявиха пред съда, че такива не е имало, с което подкрепиха твърденията
11
на обвиняемия в тази връзка. Действително, бяха приобщени по реда на чл.
281 ал. 4 от НПК показанията на двама от свидетелите – очевидци - Д. Д. и В.
Х., дадени пред орган на досъдебното производство, където те са дали
подобни сведения. След прочитането им свид. Д. Д. категорично заяви, че
подпочвени води в изкопа е нямало, нито нещо е предвещавало опасност от
срутване. Свид. В. Х. поясни, че наличната в изкопа влага е била в рамките на
нормалното за такъв тип изкоп и по никакъв начин не са подсказвали за
опасност от срутване на земна маса. Ценят се лично дадените пред съда
показания на свидетелите – очевидци, не само заради принципа за
непосредственост при събирането на доказателства, залегнал в нормата на чл.
18 от НПК, но и предвид забраната на чл. 281 ал. 4 от НПК. Вещото лице И.И.
обясни при изслушването си, че извода си за наличието на подпочвени води
по време на инцидента е направил с оглед наличните по ДП гласни
доказателствени средства – протоколи за разпит от ДП и видимото наличие на
вода и кал на кота терен. Това би могло да се дължи на ред други причини и в
никакъв случай не значи непременно наличие на подпочвени води и в изкопа,
където е станало срутването. Констатацията на проектанта за опасност от
свличане и подмиване на пясъчната възглавница в горецитираната заповед е
направена близо месец по – рано, като по делото няма ангажирани
доказателства дали към датата на инцидента – 11.03.2015 г. положението е
било същото. С оглед на това съдът приема, че безспорни доказателства за
наличие на подпочвени води, преувлажнена почва, компроментирани стени на
изкопа, опасност от срутване или обрушвания и др. подобни в деня на
инцидента по делото липсват. Следва да се им предвид, че за преовлажняване
на почвата по смисъла на чл. 26 т. 9 б. „а” от Наредба № 2/22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
говорим, когато тя е пренаситена и не може да поеме повече вода, т.е. тя е в
течно състояние /кал/. Такова състояние на почвата в изкопа не е отразено в
основно доказателствено средство по делото, каквото е протокола за оглед на
местопроизшествие, извършен непосредствено след инцидента, поради което
съдът приема твърдението на прокуратурата в тази връзка за недоказано, а от
там и нарушенията на чл. 26 т. 9 б. „а” от Наредба №2/22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, т. 2.2
от Приложение №1 към чл. 2 ал. 2 от същата Наредба и чл. 21 ал. 1 т. 3 от
Правилника за изпълнение и приемане на СМР за неизвършени. Следва да се
отбележи, че последната вменена на обвиняемия като нарушена разпоредба не
е нормативна. Става ясно от заключенията на допълнителна СТЕ, изготвена
от в. л. Н. Ангелов /л. 204 – 206, т. 1 от ДП/ и това на СТЕ, изготвена от в. л.
И.И. /л. (17 – 45, т. 2 от ДП, че посочения в обвинителното постановление
„Правилник за изпълнение и приемане на СМР” е вътрешноведомствен акт
1967 г. на Министерствона строежите и архитектурата, чието действително
наименование е „Правилник за извършване и приемане на СМР”. На
настоящия съдебен състав не е известно действащ към момента на
извършване на деянието нормативен акт, в който да е предвидено задължение
12
за спазването на този правилник, поради което и тази норма не би могла да
изпълни съдържанието на бланкетната разпоредба на чл. 134 ал. 1 от НК
съгласно горецитираното ПП на ВС № 2 от 1979 г. Разпоредбата на т. 2.2 от
Приложение №1 пък съдът намира за неотносима, доколкото касае изкопи с
вертикални стени и без укрепване, т.е. такива с дълбочина до 1, 5 м., какъвто
процесният не е.
По изложените мотиви и съображения съдът счете, че обв. Р. следва
да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 134 ал. 1 т. 2 вр. чл. 26 т. З, чл. 26 т. 9 б. „а”, чл. 49 т. 2
от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР, т.1.13, т. 2.3 от
Приложение № 1 към чл. 2 ал.2 от Наредба №2/ 22.03.2004 г. и чл. 21 ал. 1 т. 3
от Правилника за изпълнение и приемане на СМР, поради което и на
основание чл. 304 пр. 1 вр. чл. 378 ал. 4 т.2 от НПК го призна за невиновен и
го оправда.
В хипотезата на чл. 190 ал. 1 от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на Държавата.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:


13
Съобщи за изтекли лични данни