№ 35
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502152 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 294587 от 20.07.2021г. по
регистъра на РС Варна от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб 43, чрез
пълномощник юрк К.А., срещу Решение № 262150 от 02.07.2021г., постановено по гр.д. №
2/2021г. по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН иска на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД ЕИК *********, срещу АЛ. АТ. Д. с ЕГН **********, с
адрес: *****************************, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3 700.00 лева, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по щета № **********/14.08.2018 г.
от застрахователя в полза на пострадалата при ПТП от 24.07.2018г. М. Б. Б., ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.01.2021г. до окончателното плащане на обезщетението, на основание чл. 500 ал.
1 т. 3 от КЗ.
В жалбата си процесуалният представител на въззивника излага, че решението на
ВРС, с което съдът е отхвърлил заявената осъдителна претенция е неправилно и
незаконосъобразно; постановено е при противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се оплаквания, че съдът
неправилно се е позовал само и единствено на материалите, съдържащи се в
административно-наказателното производство, като е формирал правни изводи въз основа
на събраните в производството пред другия съд доказателства. Счита, че неоснователно
съдът е оставил без уважение доказателствените искания на ищеца, направени с исковата
молба и становището от 09.06.2021г., въпреки че същите са заявени с оглед разпределената
тежест на доказване и са допустими, относими и необходими. Сочи се с оглед факта, че
1
липсва влязла в сила присъда, споразумение или решение по чл.78а от НК, които да се
ползват със задължителна сила, съгл.чл.300 от ГПК, то гражданският съд, който определя
гражданскоправните последици от деянието е този, който следва да установи извършено ли
е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Същевременно събраните
доказателства – в случая свидетелските показания – не могат да се ползват като
доказателства в настоящия процес, т.к. не са събрани по реда, предвиден в ГПК и
позоваването на тях е недопустимо. Оспорва се извода на съда, че уврежданията са
причинени в резултат на спъване, а не от удар между лекия автомобил и пострадалата.
Подновени са доказателствените искания, заявени с исковата молба и становище от
09.06.2021г., насочени към установяване механизма на ПТП, причинно-следствената връзка
между твърдените увреждания и процесното ПТП, степента и характера на уврежданията.
Настоява се за отмяна на първоинстанционния акт и вместо него да бъде постановено
решение, с което предявения иск да бъде уважен в цялост, както и за присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна.
Счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоява се за присъждане на
разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500,
ал.1, т. 3 от КЗ.
С исковата молба е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1707 от 27.07.2018 г., съгласно който "при посетено ПТП" от дежурен по ПТП в Сектор ПП
при ОД на МВР на 24.07.2018г. около 21.40 часа участник 1 ППС с рег. № ***** марка
Фолксваген Шаран с водач АЛ. АТ. Д. с ЕГН **********, застрахован по ЗЗ ГО с полица №
07119000524915 валидна до 08.02.2029г. отнема предимството и блъска участник 3
пешеходеца М. Б. Б. с ЕГН **********, след което напуска местопроизшествието. Отразено
е, че пострадалата е получила контузия на главата, посетила е МБАЛ „Света Анна“,
откъдето е освободена. Посочено е, че водачът е установен на 27.07.2018г.
Представен е договор за спогодба от 22.11.2018г., подписан между представляващите
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД ЕИК ********* и представител на М. Б. Б. с ЕГН
**********, съгласно който страните приемат за безспорно установено, че на 24.07.2018г. е
настъпило застрахователно събитие, виновен за което е водачът на л.а. марка Фолксваген
Шаран с рег. № ******, чиято отговорност е застрахована при дружеството със
застрахователна полица № 07118000524919. М. Б. Б. е предявила застрахователна
претенция, въз основа на която е образувана щета № **********. Застрахователят се е
задължил да заплати на пострадалата застрахователно обезщетение в размер на 3 700 лева. С
платежно нареждане от 11.12.2018г. сумата е платена по сметка на правоимащото лице.
Представена е полица за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
застраховащия собственик „Витон“ ООД на МПС л.а. марка Фолксваген Шаран с рег. №
******
Пред въззивната инстанция е представен препис на административно-наказателната
преписка по издаване на Наказателно постановление № 18-0819-003305/02.10.2018г.,
2
образувана срещу АЛ. АТ. Д. за налагане на административно наказание глоба за нарушение
по чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2 б.б от ЗДвП. Видно от приложено пред
първоинстанционния съд нахд № 4828/2018г. по описа на ВРС, въз основа на влязло в
законна сила решение № 140/24.01.2019г. НП е отменено изцяло.
С въззвината жалба ищцовото дружество, сега въззивник, е подновило
доказателствените си искания за изясняване механизма на ПТП, както и степента и
характера на уврежданията на пострадалата, доколкото в негова тежест е възложена
доказателствената тежест относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, както и наличието на причинно-следствена връзка
между получените увреждания и ПТП. Същите са били въведени още с исковата молба,
както и със становище, депозирано преди първо открито съдебно заседание, в което с
обявяване на проекта за доклад окончателно е разпределена доказателствената тежест между
страните в процеса.
Въззивният съд преценя като незаконосъбразно процесуалното поведение на
първоинстанционния съд, с което се отказва събиране на гласни доказателства чрез разпит
на свидетел с мотив, че същият е вече разпитван в хода на административно-наказателното
производство по оспорване на наказателното постановление, издадено на делинквента,
доколкото същите са събрани в хода на друго производство, водено по друг процесуален
ред. Аналогично по отношение на искането за провеждане на САТЕ и СМЕ, същото
неоснователно е оставено без уважение, доколкото липсва акт на наказателния съд по
смисъла на чл.300 от ГПК, а събраните доказателства по анхд, образувано по жалба срещу
НП, не могат да се ползват от гражданския съд.
В хода на въззивното производство са събрани гласни доказателства посредством
разпита на св. М. Б. Б., пострадала при процесното ПТП. Свидетелката сочи, че на мястото
на произшествието имало пешеходна пътека, която тя пресичала на зелен за пешеходците
сигнал на светофарната уредба. Същевременно за преминаващите МПС отляво на дясно
също светел зелен сигнал. Процесният автомобил не спрял преди пешеходната пътека, за да
даде предимство на преминаващата пешеходка, в резултат на което между двамата
настъпило съприкосновение, последната излязла от равновесие и паднала. Автомобилът,
който я ударил, отбил и спрял на спирката, вероятно, за да окаже помощ, но свидетелката
побягнала към родителите си, които били в близко заведение. Заедно с тях посетила Трето
РПУ, откъдето била повикана линейка, която е отвела до болница. Както сама, така и с
родителите си, пострадалата не се е връщала на местопроизшествието.
Пред възивната инстанция е изслушано заключение по назначена комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза. Според вещото лице д-р М. получените
травми – контузия на главата и ожулване на лицето са в резултат на съприкосновение на
тялото със земята, доколкото пострадалата е била извадена от равновесие след като се е
подпряла на автомобила като защитна реакция срещу движещото се МПС. Според експерта
по авто-техническата част инж.М., при липса на технически данни, поради това, че
местопроизшествието не е било запазено и посетено от органите на КАТ, не може да се
направи техническо заключение за реално съпротивление със сила между автомобила и
пешеходката.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
3
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
За възникване на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" е необходимо да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен
деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и
плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
От събраните писмени и гласни доказателства, събрани в хода на исковото
производство и това пред въззивната инстанция се установява, че 24.07.2018г. в гр.Варна е
настъпило ПТП, при което ответникът А.Д., като водач на МПС с ДК№ ***** не спира
непосредствено преди пешеходна пътека, за да даде предимство на движещата по нея на
зелен сигнал М.Б., като на пешеходната пътека преди автомобила да достигне до
пешеходката тя се подпира на автомобила, губи равновесие от съприкосновението и пада на
земята, в резултат на което получава травма на главата и ожулвания по лицето.
Установява се от показанията на пострадалата, разпитана в качеството й на свидетел по
делото, че водачът на МПС, непосредствено след ПТП е спрял на спирката, слязъл е от
автомобила, но не е успял да осъществи контакт с пешеходката, тъй като тя е побягнала в
друга посока, а в последствие не се е върнала на местопроизшествието.
Следователно по делото безспорно се установява механизма на ПТП, при който
водачът на МПС А.Д. не е изпълнил задължението си, вменено с разпоредбата на чл. 119,
ал.1 от ЗДвП, а именно : при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като доколкото не е съобразил
поведението си на водач е извадил от равновесие, предизвикал е падане и съответно е
причинил вреди на пешеходеца М.Б..
Установява се наличието на валидна застраховка ГО за процесното МПС, действаща
към момента на ПТП, както и редовно плащане на определеното от застрахователя
застрахователно обезщетение в полза на пострадалото лице.
За възникване на регресното право по чл.500 от КЗ, законът изисква посещаването на
мястото от органите на реда да е задължително. Съгласно разпоредбата на чл. 125, т.1 от
ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато при произшествието
има убит или ранен човек.
В настоящият случай, предвид твърденията на пострадалата и установения механизъм
на ПТП органите на МВР е следвало задължително да посетят мястото на произшествието.
От събраните по делото доказателства обаче не се установява, че пострадалата се е свързала
с органите на МВР от мястото на ПТП, напротив веднага го е напуснала, а органите на МВР
след като са били уведомени за произшествието не са го посетили. Същевременно се
установи, отново от свидетелските показания, че водачът на МПС е спрял веднага след
инцидента, но пострадалата е напусната мястото на ПТП.
Така, доколкото мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР въззивният
съд приема, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на
иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, а именно ответникът А.Д. да е напуснал мястото на
настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, поради
което предявеният иск следва да се отхвърли.
Като краен резултат постановено решение на районния съд следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъде възложена
отговорността за разноски, направени от въззиваемата страна в настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на 590 лева с ДДС, при преценка за неоснователност на
въведеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
4
доколкото същото е към минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262150 от 02.07.2021г., постановено по гр.д. №
2/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД ЕИК *********,
срещу АЛ. АТ. Д. с ЕГН **********, с адрес: ***************************** сторените
разноски пред въззивната инстанция в за адвокатско възнаграждение в размер на 590 лв. с
ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5