№ 136
гр. Радомир, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20241730101313 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. ищцовото дружество
е доставяло топлинна енергия на ответниците, в качеството им на клиенти на такава, за обект,
находящ се в гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. ., вх. ., ап. ., на стойност 450,43 лева. Сочи, че между
топлофикационното дружество и титуляря на партидата била налице облигационна връзка по
силата на Общите условия за битови нужди, действали през процесния период. Към настоящия
момент в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно изразено
несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени различни условия
за уреждане на взаимоотношенията между страните. Ответниците били абонати на
топлопреносното дружество по силата на Общите условия като собственици на имот в
топлоснабдена сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до
имота топлинна енергия, а ответниците не изпълнили задължението си да заплатят доставената
услуга.
Твърди, че на 22.07.2024 г. подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 4233/2024 г. на ПРС, изпратено
по подсъдност на РдРС и в рамките на образуваното в РдРС ч. гр. д. № 855/2024 г. съдът издал в
полза на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение № 524/06.08.2024 г. против
длъжниците и настоящи ответници. Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
предявяване на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество
сумата в общ размер на 450,43 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
обект, находящ се в гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.,
1
ведно с мораторна лихва за забава в размер на 74,95 лева, начислена за периода от 08.07.2022 г. до
17.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2024 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват
предявените искове по основание и размер, с твърдения, че представеното с исковата молба
извлечение от сметка не може да служи като доказателство за наличие на задължение за
незаплатена топлинна енергия за процесния недвижим имот. Твърдят и че по делото липсвали
доказателства, от които да се установи, че ответниците дължат процесните суми в качеството им на
съсобственици на недвижимия имот.
По изложените съображения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, редовно призовано, чрез
упълномощен представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, чрез упълномощен представител
оспорват предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна
енергия, е подало на 22.07.2024 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответниците К. К. Б. и М. К. Б. за дължими суми за
топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г.
Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № 4233/2024 г. на ПРС, изпратено по
подсъдност на РС – Радомир. След изпращането на делото по подсъдност, в РС – Радомир е
образувано ч. гр. д. № 855/2024 г., по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 524/06.08.2024 г. против длъжника и настоящ ответник, срещу която в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение.
В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Топлофикация - П.“ АД е предявил
настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в
регистрите на дружеството, на адрес: гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. ., вх. ., ап. ., е открита партида на името
на К. К. Б., с абонатен номер ..
По делото е представено и удостоверение за наследници с изх. № . г., издадено от Община П.,
както и удостоверение за наследници с изх. . г., издадено от кметство, с. С., от които е видно, че
ответниците са наследници на К. И. Г. и К. Б. Г..
От представеното по делото писмо с изх. № . г. от Община П. се установява, че в
информационния масив на дирекция МДТ не е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ за недвижим
имот, находящ се на адрес гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. ., вх. ., ап. ..
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно-счетоводна
експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия,
общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към
2
исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот,
възлиза на 450,43 лева, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2022 г. до
17.06.2024 г. е в размер на 74,95 лева.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно-техническа
експертиза се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния
имот за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. възлиза на 450,43 лева, като начислената сума е в
съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията за гр. П.. От
заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични
проверки, за последно през 2024 г., като за процесния период разпределението на топлоенергия за
потребителите се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Вещото лице е констатирало и че
системата за дялово разпределение е въведена в сградата – етажна собственост на 19.11.2001 г.
Посочено е, че за процесния период „Топлофикация - П.“ АД е подавала ежемесечно за
разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция,
която е идентична общо по отчетни периоди с отразената в индивидуалните изравнителни сметки.
Изчислените от „Топлофикация – П.“ АД технологични разходи на АС са отразени помесечно за
процесния период и са за сметка на топлофикационното дружество. За процесния период няма
подадени от ответниците възражения срещу изравнителните сметки.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава
с издадена срещу ответниците в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледани по същество исковете са неоснователни по следните съображения:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответниците К. К. Б. и М. К. Б. са ползвали през исковия период топлинна енергия, от какво се
формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и
съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на
фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че
ответниците дължат сумите, търсени от тях като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да
установи главно и пълно, че ответниците са клиенти на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи
размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003
г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещно право на
ползване на топлоснабдявания имот. Доказателства за установяване на обстоятелството, че
ответниците притежават качеството клиенти на топлинна енергия, не бяха представени от ищеца по
делото, въпреки изрично указаната на ищеца доказателствена тежест в този смисъл с доклада по
делото, инкорпориран в определение от закрито съдебно заседание от 17.03.2025 г. Представеното
като доказателство извлечение от сметка, неподписано от изпълнителния директор на ищцовото
дружество, не може да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението по делото.
3
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна носи тежестта да докаже онези факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира като настъпили. След като ищецът
не прояви процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда
възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не беше доказан, а именно, че ответниците са собственици или титуляри на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. При доказателствена тежест на ищеца,
същият не установи по безспорен начин това обстоятелство. Поради това предявеният иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на 400,00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация - П.” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република” искове за признаване за установено по
отношение на К. К. Б., с ЕГН: **********, с адрес: ********** и М. К. Б., с ЕГН: **********, с
адрес: **********, че дължат на топлофикационното дружество сумата в размер на 450,43 лева
(четиристотин и петдесет лева и четиридесет и три стотинки) - главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. ., вх. ., ап. ., за периода
от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 74,95 лева
(седемдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), начислена за периода от 08.07.2022 г. до
17.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2024 г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА „Топлофикация - П.” АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. П., кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република” да заплати на К. К. Б., с ЕГН: **********, с адрес: ********** и М.
К. Б., с ЕГН: **********, с адрес: ********** сумата от 400,00 лева (четиристотин лева),
представляваща направени разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4