№ 221
гр. Варна, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110111483 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от АТ. Н. К. , ЕГН **********, адрес:
****, чрез адв. Й.А. срещу ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: **** иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумата от 100 лева, частичен иск от сумата в размер на 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. Мицубиши Спейс Рънър, с peг. № В
**** РН, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 05.05.2021г в гр. Варна, ж.к.
Възраждане до бл.82, причинено по вина на водача на л.а. Форд Фокус, с peг. № В **** ТС,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок
на действие 30.12.2020-29.12.2021г., вкл. следните увреждания –облицовка задна броня;
панел страничен заден ляв; лайсна заден ляв калник; предна врата лява; лайсна предна врата
лява; външна дръжка предна врата лява; капачка странично ляво огледало; калник преден
ляв; подкалник PVC преден ляв; облицовка предна броня; фар ляв; мигач преден ляв; преден
капак; основа преден калник ляв; основа предна броня; рамка радиатор и предна решетка,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 05.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В о.с.з. на 21.01.2022г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера
на предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата 100 лева, частичен иск от сумата в
размер на 5000 лева, на сумата в размер 5000 лв. /пет хиляди лева/.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е л.а. Мицубиши Спейс Рънър, с peг. № В **** РН. Около 13.30 ч. на
05.05.2021г., движейки се в гр.Варна, ж.к. Възраждане, по пътя от бл.82 към бул. Трети март
е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. Форд Фокус, с peг. № В **** ТС. Последният
неправомерно навлязъл в лентата на движение на автомобила му и го блъснал. За
настъпилото ПТП е съставен Двустранен констативен протокол. Ответникът като
застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото
събитие и съответно изготвил опис по щета №52-04000-00172/21/0705.2021г., в който били
описани установените увредени детайли. Застрахователят не му изплатил обезщетение за
1
вредите. След извършено проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на
щетите е в размер на 5000 лв.. Ето защо, претендира от ответното дружество
застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която претенция заявява
понастоящем като частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по
основание и размер. Признава наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение между него и соченият като причинител на вредата по сключен
застрахователен договор „Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на
произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания
механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по МПС. Оспорва стойността на
причинените вреди по автомобила. Счита, че по отношение на автомобила е налице тотална
щета, по смисъла на чл. 390, ал. 2 от Кодекса за застраховането. Действителната стойност на
процесния автомобил възлизала на 2000 лева. Навежда доводи, че при евентуално
определяне на обезщетение, следвало да се присъди разликата между действителната
стойност на лекия автомобил и остатъчната стойност на запазените част от превозното
средство. Оспорва претенцията за заплащане на лихва от датата на завеждане на исковата
молба, като счита, че ще следва да се дължи, считано от датата на представяне на
застрахователя на доказателства за дерегистрация на автомобила. В този смисъл счита
предявения иск за неоснователен и моли за постановяване на решение, с което същият бъде
отхвърлен.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща представител. С нарочна молба по
хода на делото изразява становище за неоснователност на исковата претенция и моли
същата да бъде отхвърлена по изложените в писмения отговор съображения.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при
спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни,
когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и
използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в
причинна връзка, с което са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния
размер.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните, че към датата на настъпване на ПТП по
отношение лек автомобил Форд Фокус, с per. № В **** ТС е бил налице валидно сключен
2
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника; че при ответника е заведена
щета под №52-04000-00172/21/07.05.2021г.
От представеното удостоверение № ********* за регистрация част І се установява, че
ищецът е собственик на л.а. Мицубиши Спейс Рънър, с peг. № В **** РН и затова се явява
лице, активно легитимирано по предявения иск.
От своя страна ответникът като застраховател по имуществена застраховка
гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй
като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
Представен е Протокол за ПТП.
Застрахователят ЗАД Б.В.И.Г. е уведомен за събитието, като след оглед от негов
представител е съставен Опис - заключение по щета №52-04000-00172/21/07.05.2021г., в който
са описани причинените увреждания по автомобила на ищеца.
Представена е преписка по щета №52-04000-00172/21/07.05.2021г. и изготвения
снимков материал свързан със застрахователното събитие.
Разпитаният в полза на ищеца свидетел установява механизма на настъпване на събитието.
По делото е изслушано и прието заключение по назначена САТЕ, което съдът кредитира
като компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото
доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на застраховането
по повод определяне на дължимото застрахователно обезщетение. В изпълнение на поставените
му задачи в.л. посочва, че на 05.05.2021 г. около 13:30 часа Участник II с лек автомобил марка
„Мицубиши Спейс Рънър" с peг. № В****РН, управляван от АТ. Н. К., се е движил в ж.к.
„Възраждане" във вътрешна за квартала уличка, в посока към бул. „Трети март". Участник I
с лек автомобил „Форд Фокус" с peг. № В****ТС, управляван от Васил Красимиров
Георгиев, се е движил по същата улица, в срещуположна посока на Участник II. Пред блок
82 Участник I с лек автомобил „Форд Фокус" с peг. №: В****ТС извършва маневра с
навлизане в лявата лента за движение и се блъска с движещия се в нея Участник II с лек
автомобил марка „Мицубиши Спейс Рънър" с peг. №: В****РН. В следствие на удара
настъпват материални щети по автомобилите. За лек автомобил „Форд Фокус" с peг. №:
В****ТС ударът е в предна лява част на автомобила, с видими щети според Двустранен
Констативен Протокол за ПТП - „предна броня, ляв калник, ляв фар, преден капак". За лек
автомобил марка „Мицубиши Спейс Рънър" с peг. №: В****РН ударът е в странична лява
част на автомобила, с видими щети според Двустранен Констативен Протокол за ПТП -
„предна броня, маска, ляв фар, ляв мигач, преден ляв калник, подкалник, ляво огледало,
предна лява врата, заден ляв калник, задна броня". След съпоставяне на уврежданията на лек
автомобил „Мицубиши Спейс Рънър" с peг. № В****РН (описани от застрахователя
предимно в предна, странична лява и задна част на автомобила), схемата в Двустранен
Констативен Протокол за ПТП, вещото лице категорично счита, че реалният и възможен
механизъм на настъпване на застрахователното събитие е: пряк контакт между две превозни
средства движещи се едно срещу друго в противоположна посока, при което едното
превозно средство променя посоката си на движение наляво спрямо първоначалната му
посока на движение и навлиза в траекторията на движение на другото превозно средство,
като го удря. Вещото лице приема уврежданията, установени при оглед на автомобила от
представител на застрахователя, описани в Опис на претенция № 52-
04000-00172/21/07.05.2021г. и видими на предоставения снимков материал, а именно:
Облицовка броня задна, Панел страничен заден ляв, Лайстна калник заден ляв, Врата предна
лява, Лайстна врата предна лява, Дръжка външна врата предна лява, Капачка огледало
странично ляво, Калник преден ляв, Подкалник PVC преден ляв, Облицовка броня предна,
Фар ляв, Мигач преден ляв, Капак преден, Основа калник преден ляв, Основа броня предна,
Рамка радиатор, Решетка предна. Общата стойност на щетите на автомобила поотделно и
като обща сума по средни пазарни цени, като при определяне на средната пазарна цена на
3
труда се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за
качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както
и сервизи не притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, е в размер на
9 252.21 лв.. Уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед от
представител на застрахователя са в предна лява и странична лява част на автомобила в
зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли. При
съпоставяне на механизма на произшествието, описан в Двустранен Констативен Протокол
за ПТП, скицата в Двустранен Констативен Протокол за ПТП и установените увреждания
става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
вреди за лек автомобил „Мицубиши Спейс Рънър" с peг. №: В**** РН и е възможно същите
да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Общата действителна стойност на
вредите на лек автомобил „Мицубиши", peг. № В****РН и средствата необходими за
неговия ремонт по средни пазарни цени към датата на ПТП, както и цените за ремонт на три
независими сервиза, е в размер на 8 391.22 лв. Средна пазарна стойност на лек автомобил
„Мицубиши Спейс Рънър", с peг. № В****РН към датата на застрахователното събитие -
05.05.2021 г. е в размер на 5 500 лв. По отношение на лек автомобил „Мицубиши Спейс
Рънър", с peг. № В****РН, е налице „тотална щета", стойността на разходите за
необходимия ремонт, които са в размер на 8 391.22 лв., надвишават 70 на сто от
действителната му стойност, която е 5 500 лв. и са 152.57% от нея. Процесният автомобил е
възможно да бъде изкупен за скрап на цена 284.13 лв. Стойността, която би била платена от
оторизиран за продажба на употребявани резервни части търговец е 500 лв..
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 8 391.22 лв..
Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна
стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото
имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със
същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290
ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като
принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр.
решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т.
д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Застрахователят е направил възражение за
наличие на т.нар. тотална щета, което съобразно заключението на в.л. е основателно
предвид съотношението между пазарната стойност на имуществото към датата на събитието
– 5500 лева и стойността на необходимия ремонт – 8 391.22 лв..
Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за което разходите
нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават 70% от действителната стойност
на МПС към датата на събитието. В случая стойността на разходите за необходимия ремонт,
които са в размер на 8 391.22 лв., надвишават 70 на сто от действителната му стойност,
4
която е 5 500 лв. и са 152.57% от нея.
Съгласно експертизата, пазарната цена на друг идентичен на увредения автомобил е
5500 лева. Примерната стойност на автомобила при изкупуването му от пункт за изкупуване
е 284.13 лева, а стойността, която би била платена от оторизиран за продажба на
употребявани резервни части търговец е 500 лв.. От сумата 5500 лева следва да се
приспаднат сумата 284.13 лева и сумата 500 лева, които биха могли да се получат за
автомобила при предаването му за изкупуване, и за запазени части, при което се получава
остатък на дължимото обезщетение от 4715.87 лева. Претенцията следва да се уважи за
сумата от 4715.87 лева, като за разликата над тази сума до претендирания размер от 5000
лева подлежи на отхвърляне, като неоснователна.
Неоснователна е претенцията за законна лихва върху дължимото обезщетение.
Представянето на доказателство за дерегистрация на автомобила има значение за
началото на срока за забава, но не и за основателността на претенцията за главницата
(застрахователно обезщетение) при установена тотална щета. Поради това и поставянето в
диспозитива на решението (в случай, че е проведено съдебно производство) на условие за
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение към
главницата /Решение по т.д. №439/2018г. по описа на ВОС/.
По делото липсват представени от ищеца доказателства за прекратяване на
регистрацията на автомобила, ответникът не е изпаднал в забава по отношение на
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение и не дължи обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД, както и законни лихви върху подлежащото на изплащане застрахователно
обезщетение от датата на предявяване на иска - Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. №
775/2014 г. на ВКС, І т. о., Решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, ІІ т.
о.. В посочените решения е прието, че задължението на застрахования по чл.193, ал.3 КЗ
(отм.) за представяне пред застрахователя на доказателства за прекратяване регистрацията
на застрахованото МПС има значение за началния момент на забавата и за правото на
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, съизмеримо със законната лихва. В случай, че
регистрацията не е прекратена до приключване на съдебното производство пред
инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, осъдителният
диспозитив на съдебното решение в частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би
следвало да е съобразен с този факт - Определение №144/16.03.2020 по дело №1681/2019 на
ВКС, ТК, II т.о..
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от
ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска и съобразно
размера в който е уважен. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира присъждане на следните суми: 200 лв. - държавна такса; 200 лв. – депозити вещо
лице и 580 лв. с ДДС – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие. От страна на процесуалния представител на ответното дружество е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажираните
в производството доказателства /писмени, гласни и САТЕ/ и при съобразяване с
минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. ал.8 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
приема, че възражението за прекомерност е неоснователно. С оглед крайния изход на делото
и след направените изчисления съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата 924.31 лв., съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Поради частично отхвърляне на претенцията, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 28.41 лева.
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
****, да заплати на АТ. Н. К. , ЕГН **********, адрес: ****, сумата 4715.87 лева /четири
хиляди седемстотин и петнадесет лева и 0.87 ст./, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а. Мицубиши Спейс Рънър, с peг. № В **** РН,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 05.05.2021г в гр. Варна, ж.к. Възраждане до
бл.82, причинено по вина на водача на л.а. Форд Фокус, с peг. № В **** ТС, застрахован
при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие
30.12.2020-29.12.2021г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 4715.87 лева до предявения размер от 5000 лева и претенцията за законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 05.08.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
****, да заплати на АТ. Н. К., ЕГН **********, адрес: **** сумата 924.31 лв./деветстотин
двадесет и четири лева и 0.31 стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА АТ. Н. К. , ЕГН **********, адрес: ****, да заплати на ЗАД Б.В.И.Г.,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **** сумата 28.41 лв./двадесет и
осем лева и 0.41 стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6