О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. Перник, 12.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, наказателно отделение, в
закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ПЕТРОВ
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от съдия К. Баталски
в.ч.н.д. №336 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.345 от НПК, във вр. с чл.306, ал.3, във връзка с чл.341 и
чл.189 от НПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Х.Н.И. ***, с
ЕГН:********** срещу определение №81 от 01.11.2019 г., постановено по н.о.х.д.
№ 21/2019 г. по описа на РС гр. Трън,
с което същият е
осъден да заплати
на Националното бюро за правна
помощ сумата 380 лева, представляваща сторени разноски за предоставена правна
помощ по бързо производство №64/2018 г. по описа на РУП-Трън, преобразувано в
досъдебно производство №64/2018 г. по описа на РУП-Трън.
Съгласно разпоредбата на чл.306, ал.3, във вр. с ал.1,
т.4 от НПК определението подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора
от НПК, която урежда производството пред въззивната инстанция за проверка
на определенията и на разпорежданията –
от чл.341 до
чл.345 вкл. от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.342, ал.1 от НПК
частната жалба срещу
акт по чл.341, ал.2, във връзка с чл.306, ал.3 от НПК се подава в
7-дневен срок от връчването на препис от
него. От приложеното по делото съобщение за връчване се установява, че
атакуваното определение е получено лично от жалбоподателя на 27.11.2019 г.
Жалбата е подадена в деловодството на Районен съд гр. Трън на 28.11.2019 г.,
поради което същата е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В жалбата си И. не е изложил аргументи в подкрепа на
искането си, но е посочил в друга молба по делото, че мотивът му да иска отмяна
на определението, с което е осъден да заплати направените по делото разноски е
че същият е трайно безработен.
След като се
запозна с приложените към делото
материали, въззивният съд установи, че фактическата обстановка, приета от
районния съд по атакуваното определение, се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Същевременно, направените от Районен съд – Трън изводи са
правилни и законосъобразни.
Изложените фактически обстоятелства от районния съд се
установяват от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Преценявайки същите, ПОС намира за правилно атакуваното определение на РС-Трън.
То е такова, тъй като е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.189,
ал.3 НПК, съгласно който: „Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение
и другите разноски за служебно назначения защитник”. В тази насока е и ТР №
4/2010 г. на ОСНК на ВКС, според което „Подсъдимият, който е признат за
виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение
на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна
защита.”
В случая поради задължителната
защита на обвиняемия на етапа на досъдебното производство органът на
досъдебното производство - разследващ полицай В. И. с постановление от
04.12.2018 г. му е назначил служебен защитник в лицето на адвокат Г.Б., който е
участвал в производството по първоначално вземане на мярка за неотклонение
задържане под стража, както и в производството по изменение на мярката за неотклонение
задържане под стража. Адвокат Г.Б. е участвал и при привличането на обвиняемия Х.И.,
съответно, на 04.12.2019 г. и на 14.03.2019 г. Впоследствие обвиняемият е
упълномощил свой договорен защитник в лицето на адвокат Д.А., като последният е
осъществил защитата като е сключил споразумение с представител на Районна
прокуратура – Перник и е участвал в съдебното производство по реда на глава 28
от НПК.
При това положение, съдът намира, че служебният
защитник адвокат Г.Б. е изпълнил добросъвестно задълженията си като процесуален
представител на обвиняемия по делото, а и обвиняемият не е възразил срещу
осъществената от назначения му като служебен защитник адвокат Г.Б..
Законът не предвижда хипотези,
изключващи приложението на чл.189, ал.3 НПК при положение, че обвиняемият бъде признат за виновен и процесуалното
представителство под формата на служебна защита е било осъществено. В този
случай винаги обвиняемият следва да бъде осъждан да заплаща сторените разноски
по делото. Такива същият не дължи единствено в хипотезата на признаването му за
невиновен или при прекратяване на наказателното производство, които
основания не са налице в настоящия случай.
Обстоятелството, че обвиняемият е трайно безработен също не би могло да
представлява основание той да не бъде осъден да заплати направените разноски от
НБПП за служебен защитник.
Поради изложеното, неоснователен е
доводът на обвиняемия за неправилното му осъждане за заплащане на адвокатско възнаграждение
за назначения му служебен защитник.
Ето защо, ПОС намира, че не би могло
да бъде уважена жалбата на Х.Н.И., а следва обжалваното определение на Районен
съд - Трън да бъде потвърдено.
Мотивиран
от изложеното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И:
Потвърждава определение №81 от 01.11.2019 г.,
постановено по н.о.х.д. № 21/2019 г. по описа на Районен съд – Трън, с което Х.Н.И. е осъден
да заплати на
Националното бюро за правна помощ сумата 380 лева, представляваща
сторени разноски за предоставена правна помощ по бързо производство №64/2018 г.
по описа на РУП-Трън, преобразувано в досъдебно производство №64/2018 г. по
описа на РУП-Трън.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/