Р Е Ш Е Н И Е
№
3127
гр. Варна, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 18408 по
описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Е.А.И., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника ѝ адв. И.Д.Р.
– АК Варна срещу „Е.С.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с
която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество:
сумата от 3936.17 лв. /три хиляди
деветстотин тридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, претендирана от
ответното дружество като цена на начислена със становище за начисление на
електрическа енергия от ***г. количество електроенергия за периода от
08.03.2017г. до 20.05.2019г., за обект на потребление находящ се в с.***,
отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното
дружество е издало фактура № ***г. с получател Е.А.И..
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
При проверка на текущите си задължения в електронната страница на „Е.П. В.“ ЕООД установил, че има задължение в размер на 3936,17 лева /три хиляди деветстотин тридесет и шест лева и 17 стотинки/, за обект с абонатен № *** и клиентски № ***, с адрес на потребление: с. ***. Абонатът посетил Център за обслужване на клиенти, като при справка на гише му било разяснено от служител на „Е.П.“ АД, че въз основа на извършена проверка от служители на „Е.С." АД /„Е.М." АД-наименование до 30.01.2018г./ и на база констативен протокол му е начислена допълнителна сума в размер на 3936,17 лева/три хиляди деветстотин тридесет и шест лева и 17 стотинки/, за периода от 08.03.2017г. - 20.05.2019г., за което е издадена фактура от ***г. и същият следва да я заплати сумата в срок до 12.08.2019г.
Ищецът твърди, че средството за търговско измерване (електромер), респ. неговата схема на свързване не била манипулирана от него или негов представител, нито е потребена ел. енергията, начислена за периода 08.03.2017г. - 20.05.2019г. на обща стойност 3936,17 лева /три хиляди деветстотин тридесет и шест лева и 17 стотинки/. Потребителят или негов представител не бил уведомяван, че ще бъде извършена проверка на електромера, измерващ изразходваната ел. енергия. На проверката не присъствали представители на ищеца, нито свидетелите са се запознали със съдържанието на изготвения констативен протокол, който след подписването от свидетелите бил дописван с показанията на скрити тарифи.
Абонатът не е присъствал на самата проверка, нито е разписал изготвения бланкетен документ - КП. Свидетелите не възприели лично и непосредствено показанията на скритите тарифи на електромера, нито същите им били показвани на екрана на лаптоп или таблет. Освен това, служителите на „Е.С.“ АД /старо наименование - „Е.М." АД/ заблудили свидетелите, че електромерът се подменя рутинно на всеки пет години и това е причината за неговия демонтаж. Никой не разяснил на клиента и/или свидетелите, че има проблем с електромера и по-точно с отчитането по някаква скрита /невидима/ за абоната тарифа и всъщност това е причината да се демонтира СТИ.
Ищецът поддържа, че претенцията на ответното дружеството, обективирана в гореописаната фактура, е неоснователна. Всички действия по определянето и изчисляването на корекционната сума били извършени едностранно без присъствие и съгласие на ищеца или на негов законен или доброволен представител. Реално по време на проверката не присъствал потребителят/абонатът или негов представител, а присъствали само служители на „Е.С." АД /„Е.М." АД/. Клиентът и/или свидетелите не присъствали на нито един етап от проверката, а били намерени накрая, за да подпишат КП, без да са наясно и да им е обяснено какви са констатациите.
Освен това електромерът се намирал на такова място, че всеки имал възможност безпрепятствено да извършва интервенция върху него и/или върху схемата му на свързване и да му въздейства без знанието на абонатите. Тук се поставяла под съмнение обективността и безпристрастността на служителите на електроразпределителното дружество във връзка с извършената проверка, както и с направените констатации, а именно че е било констатирано неточно измерване/неизмерване на ел. енергия. По този начин се накърняват правата на потребител, респ. на ищеца.
Към момента на предявяване на иска на ищеца не били представени данни и документи, от които да е видно, от кога и при какви обстоятелства е констатирано твърдялото неточно измерване на потребяваната ел. енергия, на какво се дължи неправилното отчитане и как е формирана претендираната сума. До СТИ/електромер/ имали достъп само служители на третото неучастващо по делото дружество -„Е.С.“ АД /„Е.М.“ АД/, поради което вина за възможно неправилно отчитане и/или неотчитане на СТИ можело да има само електроразпределителното дружество /арг. чл. 30, ал.2 от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електро-разпределителните мрежи на „Е.ОН Б.М." АД/. В тази връзка само служителите на ответното дружество или на „Е.С.“ АД /„Е.М.“ АД/ имали възможност да установят нередности в работата на електромера и своевременно да предприемат действия за отстраняването им, без да накърняват правата на ищеца като потребител. Това било тяхно задължение при установяване на различия в потреблението или други проблеми, да предприемат незабавно мерки по поправката на електромера. Ответното дружество черпело права от неспазване на задълженията си, от общите условия на „Е.ОН Б.М.“ АД. За настъпилите вреди съгл. чл. 50 ЗЗД следвало да отговаря собственика на СТИ и лицето под чийто надзор е СТИ, което в случая било едно и също лице - „Е.С." АД /„Е.М." АД/.
Нарушена била и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС 239 от 2003 година.
Ищецът оспорва, че по процесния с клиентски № *** и абонатен № ***, с адрес на потребление: с. ***, е изразходвано твърдяното количество ел. енергия. Твърди, че никога на процесния обект не е имало потребление за такива големи суми в такъв кратък период. Счита, че единственият вариант, за да се натрупа такова голямо потребление от СТИ на адреса на потребление, бил то да е манипулирано от служителите на „Е.С." АД, тъй като само те имали достъп до уредите за търговско измерване и разполагат със софтуер за дистанционно въздействие върху показанията на СТИ.
Оспорва, че е осъществена каквато и да е нерегламентирана намеса в схемата на свързване на СТИ на обекта на потребление, респ. че същото е манипулирано софтуерно да отчита по някаква невидима за абоната тарифа. Възразяваме, че демонтираният електромер не е представен за експертиза на компетентния орган за метрологичен надзор в състоянието, в което е бил демонтиран, тъй като има разлика между показанията на електромера от демонтажа му и от проверката в БИМ. Отделно изрично оспорва, че не е имало данни за сумарния регистър при демонтажа на електромера и/или от КП от БИМ.
Следвало да се отбележи също, че според предоставените на ищеца данни от ЕРП СТИ е тип „SMART" с възможност за дистанционен отчет като същия има и възможността да следи постоянно състоянието на СТИ. СТИ можело дистанционно да бъде манипулирано от служителите на „Е.С." АД/„Е.М." АД/, които единствени разполагали със софтуер, чрез който имат възможност във всеки един момент да заменят показанията на СТИ, да манипулират тарифните зони, както и да увеличат показанията без тази нерегламентирана намеса да се отрази по някакъв начин в схемата на СТИ, за да може да бъде установена по-късно и по този начин да увеличат колкото пъти поискат сметката за потребление.
Оспорва начина, методиката и основанието на фактурата от ***г. за сумата от 3936,17 лева/три хиляди деветстотин тридесет и шест лева и 17 стотинки/, по което е начислена сумата по посочената партида. Същите били неправилни и незаконни. Всички начислени по партидата суми за периодични месечни сметки били изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел. енергия не представил на ищеца конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване на процесния адрес (СТИ)-електромери.
Размерът на претендираната от ответника парична сума бил произволно определен. Също произволно била „начислена“ и сумата - без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия като следва да се посочи че сумата е начислена по цени за технологичен разход и мрежови услуги на клиент на краен снабдител.
Оспорва правното основание, на което електроснабдителното дружество „ЕРП С.“ АД се позовава, че може да извършва коригиране на сметките за количество пренесена електрическа енергия, а именно чрез констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези на корекция, определени в ПИКЕЕ.
Дори да се приемело, че ПИКЕЕ са законосъобразни, съставеният констативен протокол не отговаря на изискванията изрично посочени в чл. 47 и чл. 48 ПИКЕЕ, поради което същият бил негоден да удостовери фактите, отразени в него. Отделно от това твърди, че корекцията на сметка е извършена не съгласно ПИККЕ, а по силата на чл. 37 от Общите условия на „Е.ОН Б.М." АД.
С постановените от ВКС на Р. България, второ търговско отделение решение по реда на чл.290 от ГПК. Решение № 29 от 15.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 225/2010 г.. II т. о.. ТК Решение № 104 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г.. II т. о.. ТК. решение №165 от 19.11.2009г. по т. дело №103/2009г.. както и решение по реда на чл.290 от ГПК №189 от 11.04.2011г. по т.дело №39/2010г. била отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като било мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се придържала и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия (вкл. и при признато изрично от потребителя осуетяване на отчитане) противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства. Дадените в този смисъл разрешения били относими и към разглеждания правен спор.
Ответното дружество „Е.П." АД начислило сумата по процесната фактура въз основа на изготвен констативен протокол за извършена проверка от служители на „Е.С." АД /„Е.М." АД/ и становище за начисляване на ел.енергия. След отмяната на чл. 47. ПИКЕЕ (Отм. - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по а.л. № 2385/2016 г.). липсвал определен ред за извършване на проверките на измервателните средства.
Към датата на процесната проверка /КП от ***г./ били отменени както ПИКЕЕ, така и ОУ на „Е.С." АД /старо наименование -„Е.М." АД/ и Е.П., одобрени с решение на КЕВР от 2014г. - същите са отменени с решения №№798 и №595 от 20.01.2017г. Поради това, спрямо потребителите на услугата в действие били ОУ на доставчика от 2007г., обявени на сайта им, съответно ОУДПЕЕ, одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007г.
Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
В чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ било записано, че: „При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. ".
В конкретния случай, именно ищцата присъствала на проверката, като подписала протокола без забележки.
Към датата на проверката действали Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Спазени са всички изисквания на чл. 49 от ПИКЕЕ.
Цитираните от ищеца решения в исковата молба касаят корекционна процедура по общите условия. Същите решения нямали касателство с новата нормативна уредба.
Твърденията на ищеца били неоснователни, а цитираните решения неотносими към настоящия случай.
Приложената процедура била по ПИКЕЕ, като общите условия нямат нищо общо, най-малко пък общи условия на трето за спора лице.
Към датата на проверката действали Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019г.
Съгласно чл.47 ПИКЕЕ, когато при проверка се установи грешка в измерването извън допустимата, при неправилно и неточно измерване или неизмерване, или наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, количеството електрическа енергия се определяла съгласно процедура, установена в ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа.
В чл.56, ал.1 ПИКЕЕ гласял, че: „В случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия“.
Поради тази причина, фактурата се издавала от „Е.С." АД, а не от „Е.П." АД.
Извършено било начисление на измерено след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура били изпълнени.
Въпреки, че било извършено начисление на измерена в невизуализирани регистри електрическа енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри била реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължала от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В евентуалност, при приемане, че чл.55 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната хипотеза, моли за отхвърлите иска на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл било Решение № 150/26.06.2019г„ постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС, III г.о.
Моли за отхвърляне на иска, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и правят искане за присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните по делото, че ищцата е потребител на доставяна от
ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се в с.***,
отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.
От
представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол № ***
се установява, че на ***г. служители на „Е.С.“ АД са извършили проверка на измервателната
система в обекта на потребление на ищцата. Средството за търговско измерване е
демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, запечатано и изпратено за
проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на ищцата Е.А.И. /л.29-30/.
В
седмодневен срок от извършване на техническата проверка процесния електромер е
изпратен за метрологична проверка в Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел ***. За резултатите от
метрологичната проверка е съставен констативен протокол №***г., в който е
отразено, че е установена намеса в
тарифната схема на електромера и наличието на регистрирана енергия в тарифа 15.8.3,
която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването
на ел. енергия. При извършената метрологична проверка не е установено кога е
извършена външната намеса в тарифната схема на електромера /л.31-32/.
Със
становище от ***г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „Е.С.“ АД, въз основа на
констативен протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на
допълнително количество ел. енергия в размер на 21 212 кВтч, от които 791 кВтч
за периода от 08.03.2017г. до 06.04.2017г., 2243 кВтч за периода от 07.04.2017г.
до 30.06.2017г., 9630 кВтч за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2018г. и 8548
кВтч за периода от 01.07.2018г. до 20.05.2019г. по клиентския и абонатния номер
водени на ищеца. В същото е посочено, че корекцията е извършена на основание
чл.55 ПИКЕЕ /л.33/.
По
делото липсват доказателства да е извършвано софтуерно прочитане на паметта на
електромера и как точно е извършено определянето на допълнителното количество
електроенергия, която да се начисли и периодите за това.
От
представен с отговора на исковата молба
протокол № ***г. се установява, че на същата дата на обекта на
потребление на ищцата е монтиран електромер № *** с описани показания по всички
визуализирани на екрана тарифи. Протокола е съставен и подписан от служители на
„Е.М.“ и представител на клиента /л.41/.
Преди
монтиране на електромера на обекта на потребление на ищцата, на ***г. е
съставен протокол за проверка на електромер от „ЕЛЛАБ Б.“ ООД. При извършената
последваща метрологична проверка на средство за измерване са прочетени тарифа 1
и 2 на електромера /л.42 - 43/.
В
протокола за проверка на електромер липсват данни за прочитане показанията по
невизуализираните тарифи, както и на сумарната тарифа на електромера.
Ответното
дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като
е издало фактура № *** от ***г. за
сумата от 3936.17 лева, с получател Е.А.И. /л.34-36/.
Ищцата
е уведомена за извършената проверка, резултатите от същата и за допълнително
начисленото и количество ел. енергия с писмо с изх. № ***г. /л.39-40/.
По
делото са ангажирани гласни доказателства, както и специални знания посредством
назначена съдебна електротехническа експертиза.
В
показанията си свидетелят Н.И.Н. твърди, че е участвал при извършването на
проверката на ***г. Свидетелят работел в ответното дружество и работата му
включвала откриване на технически загуби на ел. енергия. При извършване на
рутинна проверка в с.*** при едно от таблата, които захранват къщите било
установено натрупване на показания в невизуализиран регистър и съставен
констативен протокол. След това се обадили на клиентката, показали ѝ
показанията и тя подписала констативния протокол. Свидетелят съставил констативния
протокол, а негова колежка извикала клиента и на свидетеля не му е известно
какво е казано на ищцата.
В
заключението си вещото лице посочва, че процесният електромер е произведен през
***г., на ***г. е минал последваща метрологична проверка и към датата на проверката – ***г. уредът е
бил годно техническо средство за измерване на
ел. енергия от метрологична гледна точка. Електромерът не е монтиран нов
на обекта на потребление на ищцата. Според вещото лице отчетените количества
електроенергия в тарифа 1.8.3 са доставени, преминали през измервателната схема
на СТИ и регистрирани, но в тарифа, която не се визуализира на дисплея по
заводска настройка. По софтуерен път било въздействано на програмата на
процесора, при което е въведена още една тарифа, но без да се отразява
показанието на дисплея от тази тарифа. Препрограмирането осъществявало
прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на
дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща.
Не можело да се определи с точност началния момент, в който е препрограмиран
електромера, тъй като последният не бил „смарт“ и не бил включен в системата за
дистанционен отчет. Не можело също така да се определи през коя част от
денонощието е потребявана натрупаната в регистър 1.8.3 електроенергия /л.63-68/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявени от ищеца отрицателен установителен иск.
Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен
интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното
дружество електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на
процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена
стойност на потребена ел. енергия.
В
тежест на ответника по предявения иск бе да установи при условията на пълно и
главно доказване, че процесното количество ел. енергия реално е доставено в
обекта на потребление на ищеца за процесния период и е отчетено от метрологично
годно средство за търговско измерване.
Поради
спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите
по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на
правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно
задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране
защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда,
сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси
(арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).
В
съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
Чл.
83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите
представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е
задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.
С
нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите
условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се
съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка
съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от
14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013
г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от
Правилата са отменени с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г.
по описа на ВАС, 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г., с изключение
на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ. Тези норми също са отменени по-късно с Решение №
13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. по описа на ВАС, 5-членен състав,
обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.
На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение.
КЕВР
е издал нови ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, бр.35 от 30.04.2019г.,
които са влезли в сила от 04.05.2019г.
По
изложените съображения съдът намира, че към момента на извършване на проверката
– ***г. е съществувало законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил предвидените в ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за
извършване на корекцията.
В
чл.55, ал.1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на съответната
мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване. За извършването на тази едностранна корекция
е необходимо да извършване на метрологична проверка и съставяне на констативен
протокол при спазване на реда за това посочен в чл.49 ПИКЕЕ, както и
установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани регистри,
което да е измерено след монтажа на СТИ.
В
случая не е установено по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно
доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в
обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ. При монтажа на електромера
са записани показанията му по тарифа 1 и тарифа 2, но не и по невизуализираните
на дисплея тарифи. Прочитане на тарифа 3 на електромера на е извършвано и при
последващата метрологична проверка на СТИ от ***г. Становището на вещото лице,
че показанията по тарифа 3 на електромера на били нулеви към датата на монтажа се
основава на логически изводи и практическия опит на вещото лице. Това предположение
на вещото лице може да се приеме
житейски за вероятно вярно, но не и за доказано по изискуемия в закона безспорен
начин и подкрепено от събраните по делото доказателства.
По
изложените съображения съдът намира, че ответникът не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване основанието, на което претендира
процесната сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 965 лева, които да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че от Е.А.И., с ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3936.17 лв. /три хиляди деветстотин тридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на начислена със становище за начисление на електрическа енергия от ***г. количество електроенергия за периода от 08.03.2017г. до 20.05.2019г., за обект на потребление находящ се в с.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател Е.А.И..
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на от Е.А.И., с ЕГН ********** *** сумата от 965 лв. /деветстотин шестдесет и пет лева/, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: