Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 28.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Росица
Пейчева и прокурора Божидара
Димова като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№2408/2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. 21 от
НПК.
С присъда от 21.02.2018г. по Н.О.Х.Д.№11004/2017г., СРС, НО, 8-ми с-в е признал подсъдимия И.Л.Г. за виновен
в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2, пр.3, вр. чл.26, ал.1 от НК за
това, че за времето от неустановена дата през м. октомври 2008г. до
08.06.2010г. в гр.София, с цел да набави за управляваното от него дружество „О.И.”
ЕООД, с ЕИК:******имотна облага, е използвал неосведомеността на С.И.С., за това,
че Г. не е собственик на правото на строеж на недвижим имот - жилищна
сграда с адрес: гр.София, местност Манастирски ливади - Запад ул.“******“,
както и на апартамент №К 12 на трети над партерен етаж, Западно крило „К” в
посочената жилищна сграда /правото на строеж е прехвърлено на „Р.” АД съгласно
Нотариален акт за продажба право на строеж от 12.02.2008г./ и че след
построяването на имота не може да прехвърли правно-валидно собствеността по отношение
на апартамент №К 12 в посочената жилищна сграда, за чието построяване и
закупуване С. периодично е превеждал суми по банковата сметка на „О.И.” ЕООД,
както и е предоставил отделни суми на ръка на Г. и с
това причинил на С.И.С. имотна вреда общо в размер на 84 567,46лв. (осемдесет и
четири хиляди петстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки)
като имотната вреда е в големи размери и деянието е извършено при условията на
продължавано престъпление - с шест деяния, които осъществяват поотделно състава
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, както следва:
1. на
неустановена дата през м. октомври 2008г., в гр.София, с цел да набави за
управляваното от него дружество „О.И.” ЕООД, с ЕИК:******имотна облага е
използвал неосведомеността на С.И.С., за това, че Г. не е
собственик на правото на строеж на недвижим имот - жилищна сграда с адрес:
гр.София, местност Манастирски ливади - Запад ул.“******“, както и на
апартамент № К 12 на трети надпартерен етаж, Западно
крило „К” в посочената жилищна сграда /правото на строеж е прехвърлено на „Р.”
АД съгласно Нотариален акт за продажба право на строеж от 12.02.2008г./ и че
след построяването на имота не може да прехвърли правно-валидно собствеността
по отношение на апартамент №К 12 в посочената жилищна сграда, за чието
построяване и закупуване С. периодично е превеждал суми по банковата сметка на
„О.И.” ЕООД, като в телефонен разговор го осведомил до кой етап е стигнало
строителството и,че е необходимо да заплати поредната вноска, която е в размер
на 7216 евро (седем хиляди двеста и шестнадесет евро), и с това му причинил
имотна вреда в размер *** 7216 евро ( седем хиляди двеста и шестнадесет евро) с
левова равностойност 14128,93лв. (четиринадесет хиляди сто двадесет и осем лева
и деветдесет и три стотинки) - паричната сума, която С. е превел по банкова
сметка на „О.И.” ЕООД на 17.10.2008г. за закупуването на имота, съгласно Анекс
от 15.08.2007г. към предварителен договора за покупко-продажба на горепосочения
апартамент от 23.08.2005г.,сключен между „О.И.” ЕООД представлявано от
собственика И.Л.Г. като „Продавач” и С.И.С. като „Купувач“;
2. На неустановена дата през м.април 2009г. в гр.София, с цел да набави
за управляваното от него дружество „О.И.” ЕООД, с ЕИК: ******имотна облага, е
използвал неосведомеността на С.И.С., за това, че Г. не е
собственик на правото на строеж на недвижим имот - жилищна сграда с адрес:
гр.София, местност Манастирски ливади – Запад, ул.“******“, както и на
апартамент № К 12 на трети надпартерен етаж, Западно
крило „К” в посочената жилищна сграда /правото на строеж е прехвърлено на „Р.”
АД съгласно Нотариален акт за продажба право на строеж от 12.02.2008г./ и че
след построяването на имота не може да прехвърли правно-валидно собствеността
по отношение на апартамент №К 12 в посочената жилищна сграда, за чието
построяване и закупуване С. периодично е превеждал суми по банковата сметка на
„О.И.” ЕООД, като в телефонен разговор го осведомил до кой етап е стигнало
строителството и че е необходимо да заплати поредната вноска, която е в размер
на 7216 евро (седем хиляди двеста и шестнадесет евро) и с това му причинил имот***
вреда в размер на 7216 евро ( седем хиляди двеста и шестнадесет евро) с левова
равностойност 14128,93лв. (четиринадесет хиляди сто двадесет и осем лева и
деветдесет и три стотинки) - паричната сума, която С. е превел по банкова сметка
на „О.И.” ЕООД на 07.04.2009г. за закупуването на имота, съгласно Анекс от
15.08.2007г. към предварителен договора за покупко-продажба на горепосочения
апартамент от 23.08.2005г.. ,сключен между „О.И.” ЕООД, представлявано от собственика
И.Л.Г. като „Продавач” и С.И.С. като „Купувач“;
3. На неустановена дата през м.юни 2009г., в гр.София, с цел да набави
за управляваното от него дружество „О.И.” ЕООД, с ЕИК: ******имотна облага, е
използвал неосведомеността на С.И.С., за това, че Г. не е
собственик на правото на строеж на недвижим имот - жилищна сграда с адрес:
гр.София, местност Манастирски ливади – Запад, ул.“******“, както и на
апартамент №К 12 на трети надпартерен етаж, Западно
крило „К” в посочената жилищна сграда /правото на строеж е прехвърлено на „Р.”
АД съгласно Нотариален акт за продажба право на строеж от 12.02.2008г./ и че
след построяването на имота не може да прехвърли правно-валидно собствеността
по отношение на апартамент №К 12 в посочената жилищна сграда,за чието
построяване и закупуване С. периодично е превеждал суми по банковата сметка на
„О.И.” ЕООД, като в телефонен разговор го осведомил до кой етап е стигнало
строителството и че е необходимо да заплати поред***та вноска, която е в размер
на 7200 евро (седем хиляди и двеста евро) и с това му причинил имотна вреда в
размер на 7200 евро (седем хиляди и двеста евро) с левова равностойност 14097,60лв.
(четиринадесет хиляди деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки) - паричната
сума, която С. е превел по банкова сметка на „О.И.” ЕООД на 12.06.2009г. за
закупуването на имота съгласно Анекс от 15.08.2007г. към предварителен договор
за покупко-продажба на горепосочения апартамент от 23.08.2005г.,сключен между „О.И.”
ЕООД, представлявано от собственика И.Л.Г. като
„Продавач” и С.И.С. като „Купувач“;
4. На неустановена дата през м. май 2010г. в гр.София, с цел да набави
за управляваното от него дружество „О.И.” ЕООД, с ЕИК:******имотна облага е
използвал неосведомеността на С.И.С., затова че Г. не е
собственик на правото на строеж на недвижим имот - жилищна сграда с адрес:
гр.София, местност Манастирски ливади – Запад, ул.“******“, както и на
апартамент №К 12 на трети надпартерен етаж, Западно
крило „К” в посочената жилищна сграда /правото на строеж е прехвърлено на „Р.”
АД съгласно Нотариален акт за продажба право на строеж от 12.02.2008г./ и че
след построяването на имота не може да прехвърли правно-валидно собствеността
по отношение на апартамент №К 12 в посочената жилищна сграда, за чието
построяване и закупуване С. периодично е превеждал суми по банковата сметка на
„О.И.” ЕООД, като в телефонен разговор го осведомил до кой етап е стигнало
строителството и че е необходимо да заплати поред***та вноска, която е в размер
на 14 071,00лв. /четиринадесет хиляди и седемдесет и един лева/ и с това му
причинил имотна вреда в размер на 14071,00лв. (четиринадесет хиляди и
седемдесет и един лева) - паричната сума, която С. е превел по банкова сметка
на „О.И.” ЕООД на 31.05.2010г. за закупуването на имота, съгласно Анекс от
15.08.2007г. към предварителен договора за покупко-продажба на горепосочения
апартамент от 23.08.2005г.. ,сключен между „О.И.” ЕООД ,представлявано от
собственика И.Л.Г. като „Продавач” и С.И.С. като „Купувач“;
5. На
неустановена дата през м. юни 2010г. в гр.София, с цел да набави за
управляваното от него дружество „О.И.” ЕООД, с ЕИК: ******имотна облага е
използвал неосведомеността на С.И.С., за това, че Г. не е
собственик на правото на строеж на недвижим имот - жилищна сграда с адрес:
гр.София, местност Манастирски ливади – Запад, ул.“******“, както и на
апартамент №К 12 на трети надпартерен етаж, Западно
крило „К” в посочената жилищна сграда /правото на строеж е прехвърлено на „Р.”
АД ,съгласно Нотариален акт за продажба право на строеж от 12.02.2008г./ и че
след построяването на имота не може да прехвърли правно-валидно собствеността
по отношение на апартамент №К 12 в посочената жилищна сграда, за чието
построяване и закупуване С. периодично е превеждал суми по банковата сметка на
„О.И.” ЕООД, като в телефонен разговор го осведомил до кой етап е стиг***ло строителството и че е
необходимо да заплати поредната вноска, която е в размер на 14 071,00лв. /четиринадесет
хиляди и седемдесет и един лева/ и с това му причинил имотна вреда в размер на
14071,00лв. (четиринадесет хиляди и седемдесет и един лева) - паричната сума, която
С. е превел по банкова сметка на „О.И.” ЕООД на 02.06.2010г. за закупуването на
имота, съгласно Анекс от 15.08.2007г. към предварителен договора за покупко-продажба
на горепосочения апартамент от 23.08.2005г., сключен между „О.И.” ЕООД,
представлявано от собственика И.Л.Г. като „Продавач” и С.И.С.
като „Купувач“;
6. На
08.06.2010г. в офис на фирма „О.И.”ЕООД, находящ се
на адрес: гр.София, ул.“******, в гр.София, с цел да набави за управляваното от
него дружество „О.И.” ЕООД, с ЕИК:******имотна облага е използвал
неосведомеността на С.И.С., за това, че Г. не е
собственик на правото на строеж на недвижим имот - жилищна сграда с адрес:
гр.София, местност Манастирски ливади – Запад, ул.“******“, както и на
апартамент №К 12 на трети надпартерен етаж, Западно
крило „К” в посочената жилищна сграда /правото на строеж е прехвърлено на „Р.”
АД съгласно Нотариален акт за продажба право на строеж от 12.02.2008г./ и че
след построяването на имота не може да прехвърли правно-валидно собствеността
по отношение на апартамент №К 12 в посочената жилищна сграда, за чието
построяване С. периодично е превеждал суми по банковата сметка на „О.И.” ЕООД,
като го е осведомил до кой етап е стигнало строителството и че е необходимо да
заплати поредна вноска, която е в размер на 14 070,00лв. /четиринадесет хиляди и
седемдесет лева/ и с това му причинил имотна вреда в размер на 14070,00лв. (четиринадесет
хиляди и седемдесет лева) - паричната сума, която С. е предал на ръка на Г. на посочената дата за закупуването на имота, съгласно Анекс от
15.08.2007г. към предварителен договора за покупко-продажба на горепосочения
апартамент от 23.08.2005г., сключен между „О.И.” ЕООД, представлявано от
собственика И.Л.Г. като „Продавач” и С.И.С. като „Купувач“.
При приложение диференцираната
процедура на съкратеното съдебно следствие, районният съд е осъдил подсъдимия Г. на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца, чието изпълнение е
отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/
години.
Срещу съдебния акт е постъпил въззивна жалба от повереника на частния
обвинител и гр.ищец – адв.Х.Б. – САК, който изразява
недоволство срещу размера на определеното на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода“ и приложението на чл.66 от НК. Във въззивната жалба не се прави искане за събиране на
доказателства.
В допълнение към въззивната
жалба след запознаване с мотивите към първоинстанционната
присъда се оспорва извода на СРС за определяне наказанието на подсъдимия при
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Акцентира се на упоритостта при
извършване на престъплението от страна на подсъдимия, онагледена в продължавано
престъпление. Отрича се виждането Г. да се
ползва от по-ниско по размер наказание, поради връщане на инкриминираната сума,
от която част. обвинител и гр.ищец не е могъл да се ползва седем години. В
жалбата се оспорва и извода за отлагане на определеното на подсъдимия
наказание, тъй като не е съобразен с тежестта на престъплението. Поради тези
съображения отново се моли за увеличаване размера на наказанието „Лишаване от
свобода“ и постановяване ефективното му изтърпяване.
В разпоредително заседание на 05.06.2018г. въззивният съдебен
състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия И.Г., а също и на свидетелите и вещите лица.
Пред въззивния
съд представителят на СГП моли жалбата да се остави без уважение като счита, че присъдата на СРС е
правилна и законосъобразна. Акцентира на безспорно установената фактическа
обстановка, приета от първия съд, подкрепена от събраните в хода на
наказателното производство доказателства и доказателствени
средства, които доказват вината на подсъдимия Г.. Намира, СРС да е съобразил предвидените в закона параметри за
индивидуализиране на наказанието, поради което и същото се явява справедливо. Набляга на възстановяването на
инкриминираната сума, на реда, по който е протекло съдебното следствие пред
първия съд, самопризнанието на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни и изтеклия период от време от осъществяване на деянието
до постановяване на присъдата.
Надлежно упълномощения повереник
на част. обвинител и гр.ищец – адв.Х.Б. в противовес
с тезата на прокурора, моли за постановяване на решение, с което размера на
наложеното наказание бъде увеличен, а приложението на чл.66, ал.1 от НК
–отменено. Поддържайки изложеното във въззивната
жалба акцентира на сериозния размер на причинената на доверителя му щета за
изключително дълъг период от време. Връщането на инкриминираната сума повереникът свързва само с постигане на по-благоприятен
изход от делото за подсъдимия. В обобщение, приема наказанието на подсъдимия за
силно занижено.
Частният обвинител и гр.ищец С. поддържа тезата на процесуалния
си представител.
Пред въззивната
инстанция защитата на подсъдимия Г. – адв.К. намира жалбата за неоснователна, а
определеното от първия съд наказание за справедливо и отговарящо в пълна степен
на обществената опасност на деянието и изплняващо
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Не оспорва извода, че фактическата
обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Обръща внимание, че квалифицирането на престъплението като продължавано при
условията на чл.26, ал.1 от НК не може да се определя като отегчаващо вината за
дееца обстоятелство. В противоречие с трайно установената съдебна практика на
ВКС и ЕСПЧ по приложението на чл.6, т.1 от КЗПЧОС, намира извода на адв.Б., че възстановяването на причинените от
престъплението вреди и периода от време, през който се е водило наказателното
производство не следва да се третират като смекчаващи вината обстоятелства. В
обобщение приема, че СРС правилно е съобразил размера и начина на изтърпяване
на наказанието с целите на генералната и специалната превенция. Акцентира и на
гаранцията, предвидена от законодателя в разпоредбата на чл.68 от НК, че при
несъобразяване на поведението на осъдения в изпитателния срок от 3 /три/ години,
подсъдимият ще изтърпи и отложеното наказание.
Подсъдимият Г. в правото
си на лична защита и предоставена му последна дума се солидаризира с доводите
на защитника си.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
VII-ми
въззивен състав след като
обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението
към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при напълно изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, доказателствени средства и способи за
приобщаването им, обсъдени, предвид изискванията на гл.27 от НПК в мотивите към
съдебния акт на СРС. Настоящият въззивен състав не
намира основания за ревизиране фактологията, приета
от първия съд, който правилно
е установил стеклите се събития, поради което и доколкото въззивната
инстанция напълно се солидаризира с тях, а и не се оспорват от страните, не
намира за нужно да я преповтаря.
Въззивната съдебна
инстанция не може да не се съгласи и с извода на районния съд, че
доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените обстоятелствени изводи, в
каквато насока СРС е направил съответен на арг. от
чл.305, ал.3, изр.2, вр. чл.373, ал.3 от НПК доказателствен анализ.
В конкретния случай, изградената
фактическа картина правилно е прието от СРС, че се подкрепя от направеното от
подсъдимия Г.
самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК пред съда, както и от показанията
на част. обвинител и гр.ищец – С. и св.Д., св.Ц.,
св.П., св.Т., св.М., св.С., от чието съдържание се установява
времето и мястото на извършване на престъплението, както и съществени за съставомерността на престъплението факти като
неосведомеността на пострадалия, прехвърляне правото на
строеж на процесния недвижим имот на друго юридическо
лице, стойността на сумите, които подсъдимият е получил от св.С. във връзка с
изпълнението на предварителния договор помежду им и др.
Добра доказателствена основа в
подкрепа на обвинението имат и правилно кредитираните от първостепенния съд писмените доказателства по делото - декларация и платежни нареждания
за заплащане стойността на инкриминираната сума /приобщени в хода на съдебното
следствие/, както и писмените доказателства от досъдебното производство – предварителен договор за
покупко-продажба, нотариални актове, документи за прехвърляне собствеността на
дружеството и др., поради
което и настоящата инстанция, подобно на СРС дава пълна вяра на обективираните в тях факти.
Въззивният съд, аналогично на предходния,
кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената в досъдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Е.М., според която стойността на причинената
вреда на пострадалия възлиза на 84 567,46лв. (осемдесет
и четири хиляди петстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и шест
стотинки).
Констатация за необремененото
съдебно минало на подсъдимия Г. към
датата на деянието, съдът вярно е направил въз основа на приложената по делото
справка за съдимост.
Съгласно т.8.2 от ТР №1 от 06.04.2009г. на
ОСНК на ВКС, в рамките на производството по Глава 27 от НПК, въззивният състав следва да извърши проверка дали
процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване
нормативната уредба на диференцираното производство - налични предпоставки за
прилагане на особената процедура /действително направено волеизявление по
чл.371, т.2 от НПК и законосъобразност на доказателствената
преценка/; спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на
съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с
изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК.
Настоящият съдебен състав приема, че
подсъдимият Г. е дал
валидно самопризнание в хода на първоинстанционното
съдебно производство - предварително са му били разяснени правата и последиците
от извършването на самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК, като районният съд, с определение
по реда на чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал напълно
събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, посочени и по-горе. В този смисъл съответстващо на правната логика е
приел, че установяват безпротиворечиво
обстоятелствата относно фактическата обстановка и се подкрепят от направеното
от Г. признание
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно
извършеното продължавано престъпление, неговото авторство, механизъм и предмет.
При описаните факти
районният съд е направил верни правни
изводи за квалификацията от обективна и субективна страна на престъплението
по чл.210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.2, пр.3, вр. чл.26, ал.1 от НК. Именно за това престъпление и подсъдимият Г. следва да понесе наказателна
отговорност, както резонно е счел и районния съд.
Престъплението измама засяга обществените отношения, свързани с упражняването на правото на собственост. Същото е резултатно увреждащо престъпление с два предмета на посегателство – физическото лице, върху което се въздейства противоправно пряко и непосредствено и в чиято фактическа власт се намира определено имущество и самото имущество. Визираното престъпление е налице, когато деецът, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у измамения заблуждение (чл.209, ал.1 от НК), или когато със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого (чл.209, ал.1 от НК). И при двата основни състава на това престъпление, законът изисква настъпването на имотна вреда, като освен това, е необходима причинна връзка - настъпилата имотна вреда, да е пряко следствие от неправилната представа на измамения, относно основанието за разпореждането.
От субективна страна състава на престъплението „измама” по чл.209, ал.2, пр.3 от НК предполага деецът, стремейки се да получи определена облага, умишлено да се възползва от неосведомеността на измаменото лице, вследствие на което последното да извърши някакво разпоредително действие със свое имущество или с намиращо се в неговата фактическа власт чуждо такова.
Освен това, е необходима причинна връзка - настъпилата имотна вреда, да е пряко следствие от неправилната представа на измамения, относно основанието за разпореждането /р.№ 29/90г. на ОСНК на ВС на РБ/.
Анализът на доказателствените материали както поотделно, така и в
тяхното единство води до безспорен и несъмнен извод за това, че от обективна
страна подсъдимият И.Г. за времето от неустановена по делото дата през
м. октомври 2008г. до 08.06.2010г. в гр.София, е използвал неосведомеността на С.И.С.,
за това че Г. не е
собственик на правото на строеж на недвижим имот - жилищна сграда с адрес
гр.София, м.“Манастирски ливади – Запад“, ул.„******“, както и на апартамент №
К 12 на трети надпартерен етаж, Западно крило К в
посочената сграда и че след построяването на имота не може да прехвърли правно-валидно
собствеността по отношение на апартамент К 12 в посочената жилищна сграда. Г. не е бил собственик *** правото на строеж, тъй като същото е било
прехвърлено на „Р.“ АД съгласно Нотариален акт за продажба правото на строеж от
12.02.2008г. като в резултат на тази неосведоменост на С., която Г. е съзнавал, на невярно формираните представи в съзнанието на св.С.
предопределени от поведението на Г.,
последният е престирал на шест пъти на различни дати в
негова полза на ръка парични суми или по банкова сметка на „О.И.“ ЕООД в общ
размер на 84 567,46лв. (осемдесет и четири хиляди петстотин шестдесет и седем
лева и четиридесет и шест стотинки), с което е причинил на пострадалия вреда в
посочения размер.
Поради
изложеното, и този съд в намира, че подсъдимият е реализирал състава на т.нар.
“пасивна измама“ по чл.209, ал.2 от НК посредством използване неосведомеността
на пострадалия, вследствие разпоредителните действия на когото е настъпила
вреда за него (р.№266-95-II н.о., р.№264-98-II н.о.).
От субективна страна, контролираната съдебна инстанция правилно е приела, че инкриминираното престъпление е извършено при форма на вината пряк умисъл с типичната за това престъпление користна цел - да набави за дружеството имотна облага - резултат, който е бил и реализиран. В горната насока е използвана неосведомеността на посочения в обвинителния акт пострадал - С..
Налице са и признаците на продължавано
престъпление, тъй като е безспорно доказано, че подсъдимият Г. е осъществил шестте деяния, реализиращи признаците на престъплението по чл.209,
ал.2 от НК през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват продължение на предшестващите от субективна
и обективна страна /ТР№3 от 15.02.1971г. по н.д.№32/1970г., ОСНК на ВС/.
Съгласно ТР№1/30.10.1998г. на ВКС при квалифициращия признак „големи размери” на даден вид престъпление критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която следва да надхвърля 70 /седемдесет/ пъти установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието. Съобразявайки датата на довършване на продължаваното престъпление и размера на минималната работна заплата в страната, съответно имотната вреда, причинена на пострадалия с инкриминираното престъпление, която надвишава размера на 70 /седемдесет/ минимални работни заплати, правилно СРС е приел квалификацията в обвинителния акт - „големи размери”.
Въззивната
инстанция изразява съгласие с първата и по отношение на индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.2, пр.3, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което
подсъдимият Г. е признат за виновен.
Визираната наказателно-правна норма както понастоящем, така и към датата на извършване на престъплението предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ до 8 /осем/ години.
Настоящият съдебен
състав намира, че контролираният съд напълно адекватно е определил наказанието
при условията на чл.54 от НК в минималния размер, предвиден в нормата на НК, а
именно от 1 /една/ година „Лишаване от свобода“.
Правилно долната
инстанция е приела, че смекчаващи вината обстоятелства се явяват чистото
съдебно минало на подсъдимия Г., а
също така и добрите му характеристични данни,
трудовата му ангажираност, проявенатата критичност
към извършеното престъпление и не на последно място възстановяването на инкриминираната
сума пари. Тук е мястото да се посочи, че каква точно е била целта на връщане
на парите /сключване на споразумение и съответната възможност за намаляване на
наказанието/ и кой е възстановил сумата /лично подсъдимия или негов роднина в
случая/ според тази инстанция е ирелевантно, предвид
крайния постигнат резултат. Особено като се отчете големия размер на вредата.
Вярно е, че пострадалият е бил лишен от процесната
сума за дълъг период от време, но именно и доколкото деятелността на подсъдимия
представлява престъпление, същият носи не наказателна отговорност, отделно от
гражданска такава. Още повече, че последната е била вече погасена по давност. Настоящата
инстанция взе предвид и напредналата възраст на подсъдимия към датата на
постановяване на първоинстанционния съдебен акт и
коректното му процесуално поведение както в хода на досъдебното, така и по
време на съдебното производство.
Отговорността на подсъдимия
Г. се смекчава
обаче
главно от изтеклия период от време,
който надвишава, независимо от причините, предвид
сравнително неголямата сложност на престъплението
и разкриването му, както
и признанието от страна наподсъдимия, границите на разумния
срок. Следва да се подчертае, че срока
на досъдебно разследване е продължил значителен период от време, въпреки
бързите действия на съда в хода на съдебното следствие. В такава насока
съгласно практиката на ВКС и ЕСПЧ, изтеклият неразумен срок на продължаване на производство спрямо подсъдимия представлява смекчаващо вината обстоятелство, поради което и нарушаване правото на справедлив процес
в разумен срок следва да бъде
компенсирано. Адекватна и справедлива компенсация се явява съразмерното
смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия /в този смисъл р.№711 от 22.10.2007г. по
н.д.№481/2007г. на III-то н.о. на ВКС, решение
на ЕСПЧ по делото Бочев срещу
България, решенията по допустимост по делата Пфайфър
срещу България и Хаджийски и И. срещу България/.
В този смисъл правилно проверяваният съд е приел, че дългия период от време,
през който е било висящо наказателното производството е снижаващо отговорността
обстоятелство, макар и не от категорията на изключителните.
Като отегчаващи вината
обстоятелства правилно от първата инстанция са били преценени размера на
сумата, предмет на престъплението, която надхвърля значително критерия, обективиран по тълкувателен път като „големи размери“ и механизма
за извършване на престъплението. Не може да бъде споделен извода на частното
обвинение, че многобройността на деянията, включени в продължаваното
престъпление и продължителността на срока на извършване на престъплението също
се явяват отегчаващо вината обстоятелство, тъй като са елемент от обективна
страна на престъплението, отчетен от законодателя, което разбира се увеличава
обществената опасност на извършеното, но не до степен, която според този съд да
налага ревизия на размера на определеното наказание.
Ето защо настоящата
инстанция намира определеното от СРС наказание за адекватно на обществената
опасност на деянието и дееца, както и на обсъдените по-горе релевантни за
отговорността обстоятелства и поради това е не само законосъобразно, но и
справедливо определено.
С оглед на факта, че
производството се е развило по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК, съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, вр.
чл.58а, ал.1 от НК правилно е редуцирал с 1/3 определеното на подсъдимия Г. наказание
в размер на 1 /една/ година „Лишаване от свобода“, като му е наложил наказание
„Лишаване от свобода“ от 8 /осем/ месеца.
Въззивният съд споделя и извода на контролираната инстанция, че липсват основания за
неприложение на чл.66, ал.1 от НК, тъй като не само са налице
материално-правните предпоставки за това /подсъдимият е неосъждан, наказанието
е в рамките на изискуемия 3-годишен срок/, но и доколкото целите на наказанието
биха се изпълнили и по този начин, особено почти осем години след довършване на
престъплението.
Не е прав повереника на частното обвинение, че приоритет при
определяне на наказанието според българското наказателно право има генералната
превенция. Нормата на чл.36 от НК отдава предимство на поправителната,
предупредителната и индивидуалнопревантивната цел
пред генералнопревантивната. Наказанието въздейства
преди всичко на този, на когото се налага и цели да промени неговото поведение,
и едва след това – да повлияе на трети лица. Подреждането на целите е законоустановено и не може да се променя от съда, независимо
от ,,обществения резонанс“ на дадено противоправно
деяние, а в случая и общесвената тежест на извършеното
от подсъдимия Г..
Първият съд не е
изложил съображения защо не се е възползвал от възможността за налагане на
допълнително предвиденото наказание в ал.2 на чл.210 от НК - „Конфискация“ до една втора от имуществото
на виновния, но съобразявайки изминалия период
от време от извършване на престъплението и най-вече липсата на данни за
собствено имущество на Г., въззивният съд намира, че налагането на това наказание би
било признак на несправедливост, особено предвид липсата на такива искания,
вкл. и от обжалващата съдебния акт страна.
Въпреки обективната съставомерност на вмененото на Г. престъпление, не са налице и предпоставките за уважаване на
предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия С. и респективно за ангажиране на
гражданската отговорност на привлеченото към наказателна отговорност лице, както
е приел и СРС, тъй като инкриминираната сума пари, предмет и на деликта е възстановена в хода на съдебното следствие. Поради
това и с оглед съвпадане на крайните
изводите на двете съдебни инстанции относно гражданския иск, присъдата следва
да бъде потвърдена и в тази ѝ част.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
С оглед горното и на осн. чл.334‚ т.6, вр. чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Присъда от 21.02.2018г. по Н.О.Х.Д.№11004/2017г., СРС, НО, 8-ми с-в.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ: 1....................................
2....................................